Р Е Ш Е Н И Е
№……
Гр.
София, 23.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и трети април през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия : Боряна
Петрова
при
секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д.
№ 9429 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 50114/28.02.2017 г. на СРС, 73 с
- в, по гр. д. № 60813/2015
г. е признато за установено, по предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******,
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД, че М. К.Д., с ЕГН ********** и П.С.Д., с ЕГН ********** дължат разделно - по 1/2 от следните суми: 485, 63 лв., представляваща цената на доставената топлинна
енергия на ответниците в жилището им в гр. София, ул. „******за периода април
2012 - април 2014 г., ведно със законната лихва от 29.05.2015 г. – подаване на
заявлението до изплащането на сумата и сумата от 86, 92 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода 31.05.2012
- 18.05.2015 г. Ответниците са осъдени за заплащане на
разноски в исковото и заповедното производства.
Въззивна жалба срещу решението е
депозирана от ответниците М. К.Д. и П.С.Д.. В нея се поддържа, че
решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излагат доводи, че не
може в една правова държава потребителят да бъде насилствено третиран като
такъв цял живот. Те са били клиенти на ищеца до декември 2011 г., след което
твърдят, че са се отказали от услугата на Топлофикация и нямат никакви
измервателни уреди в имота. Радиаторите също са отстранени. Поддържат, че в
санитарното им помещение също няма щранг - лира или вертикални щрангове с
диаметър, който може да се приеме за източник на ТЕ. Освен това твърдят, че
купувачът може да се откаже от доставката, съгласно ОУ на ищеца. Възразяват
срещу отчетите на ФДР за периода. В допълнителна молба, преди съдебно заседание,
ответниците са изложили и други съображения във връзка с обжалване на
решението, които обаче са преклудирани и не следва да се обсъждат. Молят да се отмени
решението и исковете да се отхвърлят, като им се присъдят разноски в производството.
Въззиваемата страна - ищецът
„Т.С.” ЕАД не е подала писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК и не взема
становище по жалбата.
Третото лице помагач на
ищеца „Н.“ ЕАД, редовно призовано, не взема становище по жалбите.
Като съобрази изложеното в жалбата и доводите на страните по реда на
въззивната проверка, настоящият състав намира следното:
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия
на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение,
по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Решението е валидно и допустимо - постановено след
подадено в срок възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответниците.
Основателно СРС е приел,
че съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Като се съобрази
посочената уредба следва, че по смисъла на ЗЕ по договора за доставка на топлинна енергия потребител (клиент) на топлинна енергия е собственика, респективно - физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване и лицето, което купува
ТЕ за битови нужди.
Качеството на М. К.Д. и П.С.Д. на потребители (клиенти) на ТЕ за имота в процесния
период се установява от нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по замяна № 20, т. ІІІ, рег. № 11835,
дело № 407/11.05.2009 г.
Предвид изложеното, обосновано първоинстанционният съд
е приел, че ответниците М. К.Д. и П.С.Д. са обвързани от облигационно правоотношение с ищцовото
дружество по доставка на топлинна енергия за процесния период и дължат
заплащането й. Ответниците не оспорват, че са потребители,
но твърдят, че не желаят да използват доставяната от ищеца ТЕ.
Съгласно ЗЕ, ползването на
топлоснабдения имот и доставката на топлинна енергия от ищеца по смисъла на чл.
150, ал. 1 от ЗЕ пораждат между страните облигационно отношение с предмет
доставяне на топлинна енергия за битови нужди при действие на Общи условия на
ищцовото дружество за чиято валидност не е необходима писмена форма. Приемането
на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за
възражения и/или отправено искане към ищеца за сключване на индивидуални
условия. Няма данни ответниците да са отправяли искане до ищеца за прилагане на
индивидуални условия спрямо тях.
Понеже имота, за който е използвана предоставената от ищеца
топлинна енергия се намира в сграда в режим на ЕС, съгласно разпоредбите ЗЕ,
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва
по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран както в чл. 139 - чл. 148 ЗЕ, така и в
действалата през процесния период Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Измерването
на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на
разходите за отопление и БГВ между топлоснабдените имоти в сградата в режим на
етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Н.“ ЕАД.
В заключение въззивният
съд споделя крайния извод на СРС, че по положителния установителен иск за
стойност на доставена топлинна енергия е доказано, че през процесния период
ответниците като потребител на ТЕ за битови нужди дължат заплащане на цената й.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ -
топлинната енергия за отопление на сградата се разделя на такава отдадена от
сградната инсталация и за общите части, за отопление на имотите и за БГВ.
При определяне реалния
размер на използваната ТЕ следва да се съобрази заключението на СТЕ, което
настоящият състав също кредитира като обективно изготвено. Според вещото лице общият топломер се отчита по
електронен път, като от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните
разходи, които са за сметка на доставчика.
При определяне на
дължимите суми вещото лице е установило, че радиаторите в имота, водомера за
топла вода и щранговете за топла вода са затапени. Експертът е дал заключение,
че в имота на ответниците за периода м. 05.2012 г. - м. 04.2014 г. няма присъединени
към разклоненията на общата отоплителна инсталация радиатори и ответниците не
са ползвали в този период ТЕ за отопление и за БГВ. За процесният период е
начислявана ТЕ за щранг - лира в санитарното помещение, като вещото лице е
констатирало, че в банята няма такава лира, нито вертикални щрангове с
диаметър, който може да се приеме за източник на ТЕ в помещението. Вертикалната
разводка е на тръби с малък диаметър, тип PVC. Начислявана е още ТЕ за
сградна инсталация.
Предвид заключението, съдът намира, че
независимо от липсата на отопление в имота, както и на БГВ, ответниците остават
задължени за отдадената в сградната инсталация ТЕ по силата на ЗЕ.
Неоснователни са възраженията, че
ответниците не дължат заплащане на суми за сградна инсталация, понеже не са
заявили, че искат за ползват такава услуга. Предвид изричната разпоредба на
закона - на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, дори при изключено отопление на общите части и в
отделните имоти, абонатите остават задължени за заплащане стойността на ТЕ за
сградна инсталация, тъй като такава продължава да се доставя и отдава от
хоризонталните и вертикални разпределителни тръбопроводи и съоражения за
разпределение.
Съобразявайки заключенията на
експертизите, настоящият състав споделя изводите, до които е достигнал и СРС,
че делът на ответника за сградна инсталация и дължимите суми са изчислени в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба към периода и
главният иск е доказан в уважения размер от 485, 63 лв. за
периода м. 04.2012 г. - м. 04.2014 г. При липса на други данни за
съсобствеността на имота, следва да се приеме, че задължението се дължи
разделно.
Относно лихвите за забава по чл. 86 ЗЗД върху
установените вземания.
Съгласно разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 6 от
Общите условия от 2008 г. на ищеца, приложими в основната част от процесния
период, купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна
енергия в срок от 30 дни след изтичане на периода, за който се отнасят, т. е.
задълженията стават изискуеми на 31 - вия ден след изтичане на съответния
период и от този ден ответникът е изпаднал в забава и без да е поканен, по
аргумент от общата норма на чл. 84, ал. 1 ЗЗД. При забава в плащането,
потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва върху главницата. Според
чл. 32, ал. 2 от приетите нови Общи условия на „Т.С.“ ЕАД, в сила от 12.03.2014
г., клиентите заплащат стойността на фактурата за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период, в 30 - дневен срок от датата на публикуването на
интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 на ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само незаплатените
в срок задължения.
По делото няма данни да е извършено плащане на суми за
ТЕ от ответниците за периода на забавата и те дължат разделно и лихва за
забава.
Само за пълнота, въпреки липсата на
оплакване в тази част, съдът намира за необходимо да отбележи, че в
съответствие с материалния закон СРС е приел за неоснователно възражението на ответниците
за погасяване претенциите по давност, тъй като заявлението за издаване на
заповед по чл. 410 ГПК е подадено на
29.05.2019 г., за период от м. 04.2012 г. до м. 04.2014 г.
Доколкото крайните изводи на настоящият състав съвпадат
с тези на районния съд, решението следва да се потвърди,
както е постановено. Този извод се отнася и до присъдените с решението разноски
за исковото и заповедното производства, които са съобразени с изхода от спора и
доказателствата за реално направени разноски от ищеца.
По разноските пред СГС :
Тъй като жалбата на ответниците няма да бъде уважена, право на разноски има
насрещната страна - ищеца. В случая той не е претендирал разноски пред СГС и
такива не му се присъждат.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 50114/28.02.2017 г. на СРС, 73 с - в, по гр. д. № 60813/2015 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Н.” ЕАД
като трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.