Номер 57709.09.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникЧетвърти граждански състав
На 09.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ДИМИТЪР М. КОВАЧЕВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20201700500485 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България" ЕООД, подадена чрез юрк.
Р. И., против разпореждане, постановено по ч.гр. д. № 1463/2020 г. на Районен съд - Перник,
в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България" ЕООД за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. С. С. в частта, с която се иска издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 1900, 76 лв., представляваща неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и за сумата от 30,00 лв.,
представляваща такси за извънсъдебно събиранеq дължими за периода от 20.12.2018 г. до
31.07.2019 г..
В жалбата по подробни изложени доводи за неправилност на разпореждането се иска
отмяната му и да се издаде заповед за изпълнение в цялост за претендираните със
заявлението суми. Жалбоподателят поддържа, че и след изменението на чл. 411, ал. 2, т. 3
от ГПК, обн. в ДВ, бр. 100 от 2019 г., заповедният съд не разполага с правомощия да се
произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, а само – дали
искането не се основава на неравноправна клауза. Сочи, че заповедният съд неправилно не е
отчел и разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза не
включва определянето на основния предмет на договора, както и съответствието между
цената или възнаграждението от една страна, и от друга страна - стоката или услугата, която
ще бъде доставена или извършена в замяна. Обосновава, че уговорените със споразумението
допълнителни услуги представляват услуги/дейности, които ще се извършат по повод
договора за кредит – промяна на погасителния план чрез отлагане или намаляване до 6
погасителни вноски или промяна на падежа им; че сключването на споразумение за
предоставяне на доп. пакет услуги, съгласно условията на договора и ОУ, не е
задължително условие за отпускане на кредита, то е по избор на потребителя и зависи само
от неговата воля, поради което разходите за този пакет допълнителни услуги, не се включват
в ГПР, съгласно пар. 1 от ДР на ЗПК. Уговарянето на предоставяне на пакет допълнителни
1
услуги е по избор на кредитополучателя, поради което не се касае за неравноправна клауза.
Споразумението е било предоставено на кредитополучателя при сключването на договора за
потребителски кредит, заедно с останалите изискуеми документи, и той е могъл да се
запознае със съдържанието му, съответно волята му е била именно за сключване на това
споразумение. Предвид естеството на допълнителните услуги, дължимото по
Споразумението е съвместимо с нормите на обществения морал и принципа на
справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационните отношения.
Предоставените допълнителни услуги нямат характера на действия по усвояване или
управление на кредита от страна на кредитора, тъй като не са свързани с обичайната му
дейност по кредитиране. Ясно е според жалбоподателя какви са сумите, които се
претендират за предоставените услуги, поради което не е налице обоснована вероятност по
смисъла на чл. 411, ал.2 ГПК потребителят да е поставен в неравноправно положение
спрямо кредитора по договора.По изложените съображения счита, че не са налице
нарушения на законодателството в областта на потребителското кредитиране.
Относно претенцията за такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането се
обосновава, че същите не представляват такси по управление на кредита, е тяхната цел е да
се покрият административните разходи на банката при предоставяне на определена услуга.
В случая таксите по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането се начислявали
съгласно постигнатото за това съгласие между страните, ако и в случай че клиентът не
изпълнява задълженията си по договора и за кредитора се е наложило да извърши
допълнителни действия, с които да стимулира клиента да изпълни своите задължения по
договора, а именно чрез текстови съобщения, телефонни разговори, писма и др.
Начислените такси по никакъв начин не поставяли в неравностойно положение клиента, а
единствено целели да покрият разходите, които кредиторът е сторил, поради
недобросъвестното поведение на своя длъжник. Поради това и тези такси не представлявали
обезщетение за забава, а тъкмо напротив - това били разходите, които кредиторът е бил
принуден да направи за изпращане на писма, смс-и, ангажиране на служители, които да
проведат телефонни разговори с длъжника във връзка с недобросъвестното поведение на
последния.
Длъжникът Г. С. С. не е взел становище по частната жалба.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите
на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР №
6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване против подлежащ на обжалване
акт, е допустима и следва да се разгледа по същество.
Ч.гр. д. № 01463/2020 г. на РС- Перник е образувано по заявление от „Профи Кредит
България" ЕООД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Г. С. С. ,
2
уточнено с молба от 27.05.2020г., за вземания, както следва за сумата от 1705, 36 лв.-
главница, сумата от 395,52 лв. договорна лихва за периода 05.02.2019 г. до 31.07.2019 г.,
произтичащи от договор за потребителски кредит № ***, сумата от 1900,76 лв. -
възнаграждение за закупен пакет от доп. услуги и сумата от 30,00 лв. – такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, дължими за периода от 20.12.2018 г. до 31.07.2019 г..
Претендира се и лихва за забава в размер на 88,04 лв., считано от 06.10.2018 г. до 31.07.2019
г. Към заявлението са представени: договор за потребителски кредит "Профи Кредит
Стандарт" № *** с неговите приложения и общи условия. Видно от представения ДПК и
Споразумение към него, договорът е сключен за сумата от 2000 лв., предоставена за срок от
24 месеца, при уговорени ГПР 49,89% и ГЛП 41, 17%, както и при уговорено
възнаграждение за избран пакет от допълнителни услуги "Бонус" – 2400,96 лв. –
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; възможност за смяна на датата на падежа и улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. Погасителната вноска по договора за
кредит, освен главница и възнаградителна лихва, включва и парична сума по този
допълнителен пакет услуги - общо 223,68 лв., от които 100,04 лв. по вноска по закупен пакет
по доп. услуги.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Г. С. С. е
отхвърлено от районния съд в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК за сумата от 1900,76 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги и за сумата от 30,00 лв., представляваща такси за
извънсъдебно събиране, като е прието, че уговорката за заплащане на възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги в размер на 2400,96 лв. е нищожна, като противоречаща на
разпоредбите на чл. 10, ал.2, предл. второ и чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.
При въззивния контрол за правилност на обжалваното разпореждане, настоящият
състав съобразява следното:
Предвид систематичното място и съдържанието, точният смисъл на чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК е напълно ясен и обосновава, че освен за формалната редовност, заповедният съд е
длъжен и без да е налице възражение по чл. 414 ГПК от длъжника да извърши служебно и
проверка дали предявеното със заявлението вземане не противоречи на закона и/или
добрите нрави, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК (обн. ДВ, бр. 100/2019 г.) - и дали не се
основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. С оглед на
това доводите и възраженията в жалбата в обратен смисъл са неоснователни /така
Определение N 974/07.12.2011 г. по ч.т.д.N 797/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение на СЕС от
14.06.2012 г. по дело C-618/10, с което е дадено задължително тълкуване съгласно чл. 633
ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в националното ни законодателство Директива
93/13/ЕИО/.
3
С оглед предмета, страните, правата и задълженията процесният договор е за
потребителски кредит по см. на чл. 9 ЗПК и подобно Споразумение за предоставяне на
пакет допълнителни услуги е нищожно на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като същото е
договорено, имащо за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК. Договорено е в
противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, защото включените в допълнителния пакет услуги -
конкретно тези описани по т. 2, т. 3 и т. 4 от споразумението, по същината си представляват
действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита, затова не може да се приеме,
че са допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. В противоречие на чл. 10а, ал. 4
ЗПК в споразумението за различните видове допълнителни услуги е определено общо
възнаграждение за плащане, но не е формирана цена за всяка от услугите по вида, размера,
действието, за което се събират съответните такси поотделно, каквото е изискването на
императивните разпоредби на закона, а само са изброени услугите.
Споразумението е сключено и във вреда на потребителя по см. на чл. 143 ЗЗП, тъй
като съгласно погасителния план длъжникът следва да заплаща в продължение на 24 месеца
по 100,04 лв. за нещо, което не ползва, като изискуемостта за заплащане на
възнаграждението за предоставяне на допълнителни услуги настъпва от датата на сключване
на самото споразумение. Договорено е предварително заплащане на възнаграждението от
потребителя, т. е. то е дължимо само за "възможността за предоставянето" на изброените
услуги, както е посочено и в самото споразумение и без значение е дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана от потребителя. Реално, независимо, че тези услуги може да не
бъдат ползвани, т.е да не бъдат предоставени, но това в нито един момент няма да бъде
обвързано с неплащане или намаляване на цената на този пакет услуги и оттам следва извод,
че така уговорени клаузите поставят изпълнението на задължението на търговеца в
зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля и поради това
са неравноправни съгласно чл. 143, т. 3 ЗЗП. На практика се въвежда задължение за
потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона, като правото да се
инициира предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските,
свободата да се договори отлагане на една или повече погасителни вноски, което води до
неравнопоставеност на страните, тъй като на практика излиза, че потребителят заплаща
правото си да договоря с кредитора за изменение на параметрите на сключения договор,
като на потребителя не му е гарантиран определен резултат, а той зависи от волята на
кредитора. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при
хипотетично ползване на такава.
С уговарянето на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги от 2400,96
лв., чийто размер надхвърля размера на предоставения кредит от 2000 лв. се заобикаля и чл.
19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването на посочените суми по пакета за доп. услуги не
представлява плащане за услуга, а реално представлява прикрити разходи по кредита, което
води до съществено и неоправдано обременяване на потребителя, които ако се включат в
4
ГПР би се стигнало до надхвърляне на законоустановения по чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум и
затова са били отделени в допълнително споразумение. Заобикаля се и ограничението на чл.
33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло
свързана с усвояването и управлението на кредита.
Несъстоятелен е доводът в жалбата за наличие на индивидуално уговорени клаузи по
см. на чл.145, ал.2 ЗЗП. Изискването на ясен и разбираем език включва яснота и
разбираемост на клаузите не само от граматическа гледна точка, но прозрачно и
недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията на страните, така че
потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии
произтичащите за него икономически последици. Видно от ДПК и Споразумение, договорът
е предоставен при стандартни, предварително изготвени и основани на общи условия
клаузи, върху които потребителят не е имал никаква възможност да влияе. Доколкото
възнаграждението за пакета от допълнителни услуги е било предвидено в самия ДПК,
длъжникът не е могъл да се откаже от сключване на това споразумение, без да откаже
сключване на самия договор за потребителски кредит, т. е. длъжникът като
кредитополучател, не би могъл да сключи договора за потребителски кредит без да сключи
и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Този извод следва и от
разпоредбите на чл. 7. 1. от ОУ към договора за потребителски кредит, които не дават
възможност на клиента да се откаже, без да дължи неустойка, само от това споразумение.
Напротив, от клаузите на чл. 7. 1. от ОУ следва, че при описаните в т. 7.1.1 условия,
клиентът има право да се откаже, без да дължи неустойка, от самия договор за
потребителски кредит, в който случай дължи връщане на сумата, която е получил и на
лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на средствата по ДПК до датата на
връщане на главницата.
Идентични са изводите на въззивния състав и относно претенцията за такси за
извънсъдебно събиране на вземането. Съгласно чл. 10а, ал.4 ЗПК видът, размерът и
действието, за което ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно определени в
договора. В т. 12 на заявлението твърдените разходи са посочени общо като не става ясно
как точно е определен размерът на това задължение. Не са изложени никакви обстоятелства
какви конкретни действия фактически са били предприети от заявителя за извънсъдебно
събиране на задължението. За да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано
реалното му извършване, но твърдения за това липсват. При тази неопределеност на
задължението за възстановяване на разходи следва, че не е ясно и претендирането му в този
вид противоречи на принципите на добросъвестност и равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение. Освен това изброените едва в жалбата дейности „изпращане
на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания“ по
естеството си не касаят допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
а за евентуално извършвани от кредитора във връзка със събиране на задължението. Тези
дейности нямат характеристиката "допълнителни услуги" в полза на потребителя, а са
разходи, както самият заявител ги е характеризирал във връзка с извънсъдебното събиране
5
на задължението, следователно не попадат в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в случая е
претендирана наред с вземането за такса разходи. С уговарянето на таксата за извънсъдебно
събиране на вземането - на практика се постига заобикаляне на ограничението на чл.33 от
ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на
забава на длъжника. Подобна клауза противоречи на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследва
забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава.
С разпореждането в обжалваната част районният съд е достигнал до идентични правни
изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на жалбоподателя не се следват разноски.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 01.06.2020г. по ч.гр. д. № 1463/2020 г. на Районен
съд - Перник, в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България"
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. С. С. в частта, с която
се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 1900, 76 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и за
сумата от 30,00 лв., представляваща такси за извънсъдебно събиране, дължими за периода от
20.12.2018 г. до 31.07.2019 г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно т.8 от ТР №
4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6