МОТИВИ
към присъда № 12/25.03.2015 г. по
НОХД № 85/2015 г.
по описа на ВОС
Подсъдимата
А.Ц.Ф. е предадена на съд по обвинение в извършване на престъпление по чл.343,
ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1 НК за това, че на 02.09.2014
г. към 09.40 часа в гр.Враца, по бул.”Христо Ботев” в посока центъра, срещу дом
№ 97, при управление на собствения си лек автомобил „Мерцедес” Е 320 с рег.№ ВР
65 71 ВК, е нарушила чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не е контролирала непрекъснато
пътното превозно средство, което управлява-отклонявайки вниманието от пътя пред
нея, и чл.20, ал.2 от ЗДвП, като не е намалила скоростта, с която е управлявала
лекия си автомобил и не е спряла когато е възникнала опасност за
движението-появата на пътното платно на пешеходец, е предизвикала
пътнотранспортно произшествие, при което по непредпазливост е причинила смъртта
на П.Н.Г. на 84 години от гр.Враца.
Участващият в делото прокурор поддържа обвинението така,
както е внесено с обвинителния акт.
В хода на съдебното производство, на основание чл.76 от НПК като
частен обвинител е конституирана К.Ц.Г.-в качеството на дъщеря и законен наследник
на жертвата П.Н.Г..
Подсъдимата А.Ф. се признава за виновна, признава изцяло изложените
в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и дава съгласие да не се
събират доказателства за тях, като заедно със защитникът си адв.Р.Б.
изразяват желание за разглеждане на делото по диференцираната процедура,
уредена в Глава 27, чл.371, т.2 от НПК-съкратено съдебно следствие.
На основание чл.372, ал.4 от НПК направеното от подсъдимата
самопризнание, което се подкрепя от събраните в досъдебната фаза на процеса доказателствени материали, е одобрено от съда, а доказателствената съвкупност от досъдебното производство е
приобщена към доказателствените източници по делото.
В хода на съдебните прения прокурорът пледира за определяне
на наказание лишаване от свобода в минималния размер от две години, което на
основание чл.58а, ал.1 от НК да бъде редуцирано с 1/3, т.е. с осем месеца, или
една година и четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде
отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На
основание чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК предлага
на подсъдимата Ф. да бъде наложено и наказание лишаване от правоуправление за
срок от две години.
Повереникът на частния обвинител-адв.Е.Б. моли подсъдимата да бъде признат за
виновна и да й бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години,
което след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено на две години
лишаване от свобода при ефективно изтърпяване, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от пет години, на основание чл.343г НК. Развива подробни
доводи в подкрепа на тези искания.
Защитникът на подсъдимата-адв.Р.Б.
моли наказанието да бъде определено в хипотезата на чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК при наличие на многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства, каквито били чистото й
съдебно минало, добрите характеристични данни, критичното отношение към
извършеното деяние, пълното й съдействие за разкриване на обективната истина,
като наложеното наказание лишаване от свобода да бъде отложено условно по реда
на чл.66, ал.1 от НК. Алтернативно прави искане за определяне при условията на
чл.54 от НК на минимално предвиденото в закона наказание от две години лишаване
от свобода, което след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено на
една година и четири месеца с прилагане на института на условното осъждане, за
какъвто срок да бъде лишена и от право да управлява МПС.
Въз основа на така изложеното по-горе и на основание чл.373,
ал.3 от НПК, съдебният състав прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата А.Ц.Ф. е родена на *** ***, но живее в *, област
Враца, със средно образование е, омъжена, работи като * и е неосъждана. С много
добри характеристични данни е по месторабота и местоживеене. Подсъдимата е
правоспособен водач на МПС от 1993 г. и притежава свидетелство за управление на
МПС № *********, валидно до 25.02.2023 г., категория „В”. Единственото й
административно наказание като водач на МПС е глоба в размер на 30 лева, наложена
с НП от 06.08.2008 г. за нарушение на чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП-превишаване на
максимално разрешената скорост в населено място от 11 до 20 км/ч.
На 02.09.2014 г. към 09.40 часа подсъдимата А.Ф. управлявала
собствения си лек автомобил „Мерцедес” Е 320 с рег.№ ВР 65 71 ВК, като се
движела по бул.”Христо Ботев” в посока площад „Руски” към центъра на гр.Враца в
дясната лента за движение. В този участък пътното платно било двупосочно-с по
две ленти за всяка посока на движение, разделени с непрекъсната линия, която
прекъсвала в района на Т-образното кръстовище, образувано между бул.”Христо
Ботев” и ул.”Аспарух”. От своя страна десните две ленти за еднопосочно движение
към пл.”Руски” /посоката, в която се движела подсъдимата/ били разделени с
прекъсната осова линия и били широки 2.90 м. Пътното
платно било асфалтово, без неравности, а времето било сухо и слънчево, с
нормална видимост. Малко след бензиностанция „Аванти” подсъдимата видяла, че
движещия се пред нея автомобил спрял непосредствено пред пешеходната пътека и
от задната му врата слязъл пътник. Подсъдимата заобиколила
спрелия автомобил и преминавайки в лявата лента на платното за движение
продължила в посока пл.”Руски”, като се движела със скорост около 56 км/ч. Когато
преминала покрай спрелия автомобил подсъдимата се обърнала назад, за да види да
не е закачила вратата му. По същото време пешеходката П.Н.Г. на 84 г.
предприела пресичане на бул.”Христо Ботев” от дясно на ляво пред лекия автомобил
на подсъдимата към насрещния тротоар. Подсъдимата късно възприела пешеходката
/включително и поради отклоняване на вниманието си от пътя пред нея/, не успяла
да реагира и да намали скоростта или да употреби спирачки и я блъснала с
предната лява част на автомобила. След удара П.Г. паднала върху предния капак,
ударила се в предното стъкло, преминала през тавана на автомобила от към
шофьорската врата и паднала на пътното платно върху главата си.
Ударът между лекия автомобил и възрастната жена бил видян от
св.М.Б.-старши полицай ППД при РУП-Враца, който в този момент бил спрял на
тротоара на бул.”Христо Ботев”, за да пресече на пешеходната пътека. Св.Б. веднага
отишъл на мястото на произшествието, като видял, че пешеходката лежи неподвижно
на лявата си страна, а под главата й имало голямо количество кръв. Спрял
движението в посока към пл.”Руски” и се обадил на дежурния в РУП-Враца и на
тел.112 за станалото ПТП. Малко след това от лекия автомобил слязла и
подсъдимата А.Ф., която обяснила на св.Б., че се опитала да заобиколи
„нещо” преди пешеходната пътека.
Пострадалата Г. била откарана в СО при МБАЛ-Враца в коматозно състояние и въпреки предприетите спешни
медицински мерки починала в 11.35 часа на 02.09.2014 г.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп е
видно, че при огледа и аутопсията на жертвата П.Г. се установява съчетана
травма, изразяваща се в открита черепно-мозъчна травма-многофрагментарно
счупване на костите на черепния свод и черепната основа в ляво, кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки на главния и малък мозък; мозъчен оток с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия
тилен отвор; кръвопропиване на меките тъкани на
черепа, оток на лявата лицева половина; счупване на четвърто ляво ребро; трифрагментно счупване на лява мишнична
кост; охлузвания и кръвонасядания на двата горни
крайника; разкъсно-контузна рана, кръвонасядания
и охлузвания на ляв долен крайник; кръвонасядане на
десен долен крайник. Причината за смъртта е открита черепно-мозъчна травма,
довела до състояние несъвместимо с живота. Смъртта е в пряка причинна връзка с
посочената травма и е настъпила бързо, но не веднага, като е била неизбежна. Установените
при аутопсията травматични увреждания отговарят да бъдат получени от удари с
или върху твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени в условията на ПТП –
блъскане на пешеходец от лек автомобил, т.е. налице е пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между претърпения на 02.09.2014 г. пътен инцидент и
настъпилата смърт.
От заключението на изготвената химическа експертиза е видно, че в
кръвта на пострадалата П.Н.Г. не е констатирано наличие на етилов алкохол.
От изготвения протокол за оглед на местопроизшествие се установява, че
участъкът от пътя по бул.”Христо Ботев”, в който е станало ПТП, е прав,
хоризонтален, без надлъжен и напречен наклон-с насоченост север-юг /ж.к.”Сениче”-пл.”Руски”/, а ул.”Хан Аспарух” е с насоченост на
изток от Т-образното кръстовище. Движението в този участък от пътя е
двупосочно. Платното за движение се състои от четири ленти-по две ленти за
всяка посока, разделени с непрекъсната линия, която прекъсва в района на
кръстовището. Десните две ленти за еднопосочно движение към пл.”Руски”-посоката,
в която се е движела подсъдимата Ф., са разделени с прекъсната осова линия и са с ширина 2.90 м всяка от тях.
По делото е била назначена и изготвена АТЕ, от заключението
на която се установява, че скоростта на движение на лекия автомобил „Мерцедес”,
управляван от подсъдимата в условията на ПТП и към момента на удара, е била
около 56 км/ч. Дължината на опасната зона за спиране на лекия автомобил при
движение с посочената скорост в условията на произшествието е била около 33
метра. Дължината на опасната зона за спиране на лекия автомобил при движение с максимално
разрешената за участъка на ПТП скорост от 50 км/ч, в условията на настъпилото
ПТП, би била около 28 метра. Ударът е настъпил в лявата вътрешна лента за
движение по бул.”Христо Ботев” в посока центъра на гр.Враца и в края на
кръстовището в посока центъра на гр.Враца, на около 7 метра от наличната
пешеходна пътека от северната страна на кръстовището. От навлизане на
пешеходката на платното за движение до мястото на удара, при пресичане на
бул.”Христо Ботев”, тя е изминала разстояние от 4 метра. Според експертизата
лекият автомобил се е намирал на 54 метра от мястото на удара в момента на
възникване на опасността-навлизане на пешеходката на пътното платно /първата й
крачка от тротоара към платното за движение/ от дясно на ляво пред автомобила,
поради което водачката на лекия автомобил „Мерцедес” е имала техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП чрез аварийно спиране при
движение със скорост от 56 км/ч. От техническа гледна точка вероятната причина
за настъпване на произшествието е пресичане на пешеходката на платното за
движение на ППС по бул.”Христо Ботев”, в района на Т-образно кръстовище, извън
пешеходната пътека, от дясно на ляво пред идващия лек автомобил и закъснялата
реакция на водачката на лекия автомобил с около 1,35 секунди за аварийно
спиране, с което е поставила сама себе си в невъзможност да предотврати
настъпилото ПТП.
Заключенията на
коментираните по-горе съдебни експертизи съдът възприема изцяло, като прецени,
че същите са обективни, компетентни, всестранни и пълни.
Горната фактическа обстановка се установява както от
направеното от подсъдимата самопризнание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, така и от събрания на досъдебното производство доказателствен материал, установяващ по несъмнен начин
механизма на осъществяване на деянието и авторството му, а именно: протокол за
оглед на мястото на ПТП, скица и фотоалбум /л.5-15/; зав.копия на свидетелство
за управление на МПС и контролен талон /л.18/; писмо рег.№ 12439/11.09.14 г. на
началник сектор ПП-Враца /л.21/; справка за нарушител /л.22-23/; справка от
Дирекция „Национална система 112” с компактдиск /л.25-26/; характеристика на подсъдимата
по месторабота /л.101/; характеристика на подсъдимата по местоживеене /л.102/;
медицински документи на името на подсъдимата А.Ф. /л.108-110/; удостоверение за
наследници на П.Н.Г. /л.29 и л.36/; препис-извлечение от акт за смърт /л.35/; медицинска
документация на името на пострадалата П.Н.Г. /л.61-82/; показанията на свидетелите
М.Б. /л.37/; Д.Т. /л.38/; К.Г. /л.32/; заключенията на химическата експертиза
/л.30/; автотехническата експериза
/л.40-48/; СМЕ на труп /л.84-85/; приетата в хода на съдебното следствие-осъвременена справка за съдимост на подсъдимата.
При така безспорно установената фактическа обстановка, могат
да се направят следните правни изводи:
Подсъдимата А.Ц.Ф.,***, при управление на собствения си лек
автомобил „Мерцедес” Е 320 с рег.№ ВР 65 71 ВК, по бул.„Христо Ботев” в посока
центъра на града, е нарушила правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не е контролирала непрекъснато пътното превозно средство, което
управлява- отклонила вниманието от пътя пред нея, и чл.20, ал.2, изречение 2 от ЗДвП, като не е намалила скоростта, с която е управлявала автомобила и не е
спряла при появата на пътното платно на пешеходец, в резултат на което блъснала
пешеходката П.Н.Г. на 84 г. от гр.Враца и по непредпазливост причинила смъртта й,
с което от обективна и субективна страна е осъществила състава на
престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”, вр. чл.342,
ал.1 от НК.
Принципно, за да е съставомерно
престъплението по чл.343, ал.1 от ЗДвП, е необходимо деецът да е нарушил
определени правила за движение по пътищата при управление на МПС, като това
нарушение да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат.
В конкретния
случай, обективният състав на престъплението е осъществен на първо място с
допуснатото от подсъдимата нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не е
контролирала непрекъснато МПС, което управлява, а е отклонила вниманието си от
наблюдението на пътя /обръщайки се назад към спрелия автомобил, който заобиколила/. Това е една от причините за несвоевременното
възприемане на пресичащата пешеходка, поради което подсъдимата не е предприела
и действия по намаляване на скоростта или спиране на автомобила, когато
пострадалата възрастна жена е възникнала като опасност за движението й.
В корелация с
горното нарушение, подсъдимата е нарушила и разпоредбата на чл.20, ал.2 изр.2 от ЗДвП, според която водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Стъпилият на
пътното платно пешеходец, предприемащ неговото пресичане, поначало се явява
опасност за движението. В конкретния случай, водачката Ф. обективно е могла да
забележи пешеходката Г. в момента, в който тя е стъпила на платното за
движение, като в този момент управлявания от нея автомобил е бил на разстояние
от мястото на удара на 54 метра. При опасна зона за спиране от около 33 метра,
същата е имала възможност да спре автомобила преди мястото на удара и да го
предотврати, ако беше своевременно реагирала на опасността, тъй като
автомобилът й е бил на достатъчно разстояние, за да я избегне чрез аварийно
спиране. Обстоятелството, че подсъдимата късно е видяла опасността /включително
и поради отклоняване на вниманието от пътя/ не е извинително, независимо от
субективните причини за това, при положение, че обективно е могла да види пешеходката от значително по-голямо
разстояние-54 метра, извън опасната й зона за спиране, и да предприеме действия
за избягване на удара и настъпването на съставомерните
последици. Следва да се отбележи, че началният момент на възникването на една
опасност се покрива с началния момент на предприемане на мерки за безопасност
от водача. Несвоевременното възприемане на възникналата опасност и съответно
късното реагиране на водача, при обективна възможност опасността да бъде
възприета своевременно, сочи на нарушение на чл.20, ал.2, изречение 2 от ЗДвП и
ангажира неговата отговорност при настъпването на вредните последици, защото
водачът е длъжен да вземе незабавни мерки за намаляване на скоростта или
спиране от момента на възникване на опасността за движението. По настоящото
дело от значение е обстоятелството,
че пешеходката е била извън опасната зона за спиране на автомобила и при
своевременното й възприемане като опасност за движението, подсъдимата е могла и
е била длъжна да предприеме предписаните в чл.20, ал.2, изречение 2 от ЗДвП
мерки-да намали скоростта или да спре.
Независимо, че подсъдимата е управлявала МПС с
56 км/ч, при максимално разрешена за
населеното място скорост от 50 км/ч, което също е нарушение на правилата за
движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, видно от заключението на АТЕ, то не стои в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, тъй като и при избраната
скорост от 56 км/ч ударът е бил предотвратим чрез аварийно спиране. Ето защо
съдът приема, че това нарушение, стоящо извън причинно-следствения процес,
правилно не е инкриминирано в обвинителния акт като елемент от обективната страна
на процесното непредпазливо транспортно престъпление,
а подлежи на обсъждане единствено при отмерване на следващата се наказателна
санкция.
В резултат на
допуснатите нарушения по чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП подсъдимата А.Ф.
е блъснала пресичащата от дясно на ляво пред автомобила й пешеходка П.Н.Г., вследствие
на което последната получила несъвместими с живота увреждания и по-късно
починала. Няма спор, че коментираните по-горе нарушения на правилата за движение,
които се намират в корелация помежду си, са в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилия съставомерен резултат – смъртта на пешеходката,
тъй като ако подсъдимата беше изпълнила задълженията си, произтичащи от
специалните норми на чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, не би настъпило
и процесното ПТП, с установения по делото механизъм,
с резултат-смъртта на пешеходката. От своя страна, жертвата Г. също е допринесла
за настъпване на вредоносния резултат, като не е пресичала на установено за
това място-на пешеходната пътека, която се е намирала на около 7 метра от мястото
на удара.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост
под формата на несъзнавана непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл.11,
ал.3 пр.1 НК, като подсъдимата не е предвиждала настъпването на обществено
опасните последици, но е била длъжна и обективно е могла да ги предвиди.
При горните съображения, съдът призна подсъдимата А.Ц.Ф. за
виновна в извършено престъпление по транспорта по чл.343, ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1 НК, за което й наложи наказания.
За извършеното от подсъдимата престъпление по чл.343, ал.1,
б.”в”, вр. чл.342, ал.1 НК се предвижда наказание
лишаване от свобода за срок от две до шест години, както и лишаване от право по
чл.37, ал.1, т.7 от НК да се управлява МПС. Тъй като пред настоящия съд бе
проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, то на
основание чл.373, ал.2 от НПК наказанието на подсъдимата Ф. за това
престъпление следва да бъде определено при условията на чл.58а, ал.1 НК /обн.ДВ, бр.26/06.04.2010 г./. Съгласно чл.58а, ал.1 от НК
когато определи, ръководейки се от разпоредбите на Общата част, наказание
лишаване от свобода, съдът следва да го редуцира с една трета. Същевременно съдът
счита, че по делото отсъстват изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства, които да налагат обсъждане приложението
на чл.55, ал.1, т.1 от НК, след преценката по чл.58а, ал.4 от НК. Ето защо
доводите на защитата за прилагане правилата на чл.55 от НК се оценяват като
неоснователни.
В рамките на приложението на чл.54 НК и при определяне на
конкретния размер на наказанието лишаване от свобода, който съдът наложи на
подсъдимата Ф., отчете като смекчаващи обстоятелства чистото й съдебно минало,
добри характеристични данни по месторабота и местоживеене, трудовата и
семейната й ангажираност, изразеното съжаление и искрено разкаяние, съпричиняването на вредоносния резултат от страна на
жертвата П.Г., а така също вида и характера на непредпазливата форма на вина
/по-леката от двете форми, а именно несъзнавана непредпазливост/. Като
отегчаващо бе отчетено обстоятелството, че подсъдимата е управлявала лекия
автомобил с 56 км/ч, при разрешена скорост за населеното място до 50 км/ч.
С оглед на изложеното по-горе и предвид степента на
обществена опасност на конкретното деяние /завишена, с оглед динамиката и
разпространеността в наши дни на този вид престъпления, но разгледана в
контекста на съпричиняването на вредоносния резултат
от страна на пострадалата Г./ и на дееца /невисока, с оглед чистото й съдебно
минало/ съдът прие, че на подсъдимата А.Ф. следва да бъде наложено наказание
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в минималния размер от две
години лишаване от свобода, което по правилата на чл.58а, ал.1 от НК намали с
1/3, т.е. с осем месеца, определяйки й наказание в размер на една година и
четири месеца лишаване от свобода.
Съдът намира, че така определеното наказание лишаване от
свобода не следва да се изтърпява ефективно. Освен, че са налице законовите
изисквания за приложението на чл.66, ал.1 от НК, а именно деецът да не е
осъждан и наложеното наказание да е до три години лишаване от свобода, съдът
приема, че целите на наказанието, с оглед личността на подсъдимата, могат да
бъдат постигнати и чрез условно осъждане. Подсъдимата А.Ф. е социално и трудово
интегрирана, няма други противообществени и криминални прояви, с много добри
характеристични данни е по месторабота и местоживеене и деянието по настоящото
дело се явява изключение в нейния живот, поради което не е необходимо същата да
бъде изолирана от обществото, чрез настаняването й в пенитенциарно
заведение. Ето защо на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на
наложеното наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода за срок
от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.343г, вр.чл.37,
ал.1, т.7 от НК съдът наложи на подсъдимата А.Ф. и наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в
законна сила. Определеният размер на това
наказание е мотивиран от цялостното поведение на дееца, както и от характера и
тежестта на допуснатите нарушения по ЗДвП. Действително, преди настоящото
деяние, подсъдимата е била административно наказана за нарушение на правилата
за движение за превишена скорост, но това административно наказание е с давност
от 2008 г., като за целия й 21-годишен стаж като водач на МПС няма други
нарушения по ЗДвП.
Предлаганият от частното обвинение размер от две години
лишаване от свобода след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК при ефективно
изтърпяване и лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години е неоправдано
висок и не държи сметка за наличието на изброените по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства, както и за данните, свързани с личността на
подсъдимата като цяло.
Съдът постанови вещественото
доказателство-1 брой компакт диск на л.26 от ДП, да остане приложен към делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът възложи в тежест на подсъдимата А.Ц.Ф. направените по делото разноски в
размер на 270.04 лева, които следва да заплати в полза на държавата, по сметка
на ОД на МВР-Враца.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: