Присъда по дело №600/2019 на Специализиран наказателен съд

П Р И С Ъ Д А

град София, 06.01.2021 г.

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, ХVI състав, на шести януари две хиляди и двадесет и първа  година, в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ПОПОВА

                                    съдебни заседатели: 1. Е.Н.

            2. Т.М.

     

При участието на съдебния секретар: В. Т.

и ПРОКУРОР: Детелина Ганчева

като разгледа докладваното от Председателя на състава НОХД № 600 по описа за 2019 година и въз основа на закона и доказателствата по делото:

 

П Р И С Ъ Д И:

           

 

I. ПРИЗНАВА на основание чл.303 НПК подсъдимия Г.С.В. – роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, осъждан, с основно образование, безработен, живущ *** и настоящ адрес:*** 37, с ЕГН ********** ЗА  ВИНОВЕН

 

1. ЗА ТОВА, ЧЕ:

 

В периода от неустановена дата в началото на м. май 2012 г. до края на м. юни 2012 г. на територията на Р България, в гр. В. е ръководил организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления - по чл. 213а и по чл. 214 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, с участници Я.А.В., ЕГН **********, Д.С.М., ЕГН **********, Ж.Т.А., ЕГН ********** и И.И.Н., ЕГН **********, като групата е създадена с користна цел, поради и което и на основание чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1, вр. чл.55, ал.1 НК ОСЪЖДА Г.С.В. на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА,

2. ПРИЗНАВА на основание чл.303 НПК подсъдимия Г.С.В. /със снета по делото самоличност/ за ВИНОВЕН, в това че:

В периода м. май 2012 г. територията на Р България, гр. В., при условията на продължавано престъпление - с три деяния, които осъществяват състави на едно и също престъпление - по чл. 213а НК, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да принуди различни лица да поемат имуществено задължение - да му заплащат ежемесечно определени от него парични суми, ги заплашил с насилие, както следва:

2. 1. На неустановена по делото дата през м. май 2012 г., в гр. В., м. Б., с цел да принуди В.С.П. да поеме имуществено задължение - да му заплаща седмично по 50 лева, я заплашил с насилие - че ако не му плаща, ще изпрати хора да я пребият;

2. 2. На неустановена по делото дата през м. май 2012 г., в гр. В., м. „П.к.", с цел да принуди Ю.Я.Н. да поеме имуществено задължение - да му заплаща седмично по 60 лева, я заплашил с насилие - че ако не му плаща, ще изпрати хора да й счупят краката;

2. 3. На неустановена по делото дата през м. май 2012 г., в гр. В., м. Б., с цел да принуди К.А.А. да поеме имуществено задължение - да му заплаща седмично по 50 лева, я заплашил с насилие - че ако не му плаща, ще изпрати хора да я пребият, поради което и на основание чл. 213а, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр.чл.55 НК го ОСЪЖДА на ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ГЛОБА В РАЗМЕР НА 900 ЛЕВА.

като го признава за НЕВИНЕН в частта на повдигнатото обвинение, че

престъплението е извършено до края на месец юни 2012г. с пет деяния,

както и за това, че деянията са извършени по поръчение на организирана престъпна група (ръководена от Г.С.В., с участници Я.А.В., ЕГН **********, Д.С.М., ЕГН **********, Ж.Т.А., ЕГН ********** и И.И.Н., ЕГН **********),

както и за това, че едно от деянията е извършено от две лица-от Г.С.В. и Д.С.М.,

както и за това, че  на неустановена по делото дата в началото на м. май 2012 г., в гр. В., до р-т „Р.", с цел да принуди Й.А.М. да поеме имуществено задължение - да му заплаща седмично по 100 лева, го заплашил с насилие - че ако не му плаща, ще му счупят краката, като деянието е извършено от две лица - от Г.С.В. и Д.С. М., действащи по поръчение на организирана престъпна група (ръководена от Г.С.В., с участници Я.А.В., ЕГН **********, Д.С.М., ЕГН **********, Ж.Т.А., ЕГН ********** и И.И.Н., ЕГН **********) и

на неустановена по делото дата през м. юни 2012 г., в гр. В., до р-т „Р.", с цел да принуди Р.И.М. да поеме имуществено задължение - да му заплаща седмично по 150 лева, го заплашил с насилие - че ако не му плаща, ще бъде пребит, като деянието е извършено по поръчение на организирана престъпна група (ръководена от Г.С.В., с участници Я.А.В., ЕГН **********, Д.С.М., ЕГН **********, Ж.Т.А., ЕГН ********** и И.И.Н., ЕГН **********), поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение в този смисъл по чл.213а ал.3 т.3 вр. ал.2 т.4 НК.

 

На основание чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко наказание на подсъдимия Г.С.В., а именно ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на  основание чл.23 ал.3 НК съдът присъединява към така наложеното наказание лишаване от свобода и наказанието ГЛОБА в размер на 900 лева.

На основание чл. 57 ал.1 т.2 т. В от ЗИНЗС определя строг режим за изтърпяване на така наложеното наказание.

На основание чл.68 НК привежда в изпълнение наказанието лишаване от свобода на три години по присъда по по нохд №512/2011г. по описа на Окръжен съд В.. На основание чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС определя общ режим за изтърпяване на така приведеното в изпълнение наказание.

 

II. ПРИЗНАВА на основание чл. 303 от НПК ПОДСЪДИМИЯ Д.С.М. – роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, женен, осъждан, безработен, с постоянен и настоящ адрес:*** – А., №1, вх. А, ет. 1, ап. 17, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН

 

1. ЗА ТОВА, ЧЕ:

1.   В периода от неустановена дата в началото на м. май 2012 г. до края на м. юни 2012 г. на територията на Р България, в гр. В. участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления - по чл. 213а и по чл. 214 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, ръководена от Г.С.В., ЕГН **********, в която участвали и Я.А.В., ЕГН **********, Ж.Т.А., ЕГН ********** и И.И.Н., ЕГН **********, като групата е създадена с користна цел, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, вр.чл.55 НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ и ЕДИНАДЕСЕТ ЛЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;

 

2. ПРИЗНАВА на основание чл.304 НПК подсъдимия Д.С.М. /със снета по делото самоличност/ за НЕВИНЕН, в това че:

на неустановена по делото дата в началото на м. май 2012 г., в гр. В., до р-т „Р.", с цел да принуди Й.А.М. да поеме имуществено задължение - да му заплаща седмично по 100 лева, го заплашил с насилие - че ако не му плаща, ще му счупят краката, като деянието е извършено от две лица - от Г.С.В. и Д.С. Михайлов, действащи по поръчение на организирана престъпна група (ръководена от Г.С.В., с участници Я.А.В., ЕГН **********, Д.С.М., ЕГН **********, Ж.Т.А., ЕГН ********** и И.И.Н., ЕГН **********) и представлява опасен рецидив (М. е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, а именно - осъждан е с влязла в сила на 20.07.2010 г. присъда по НОХД № 1773/2009 г. по описа на ОС - град В. за престъпление по чл. 321, ал. 3 вр. с ал. 2 НК на лишаване от свобода за срок от две години и единадесет месеца), поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение в този смисъл по чл. 213а, ал. 3, т. 3 и т. 7 вр. с ал. 2, т. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а" НК.

На основание чл. 57 ал.1 т.2 т. Б от ЗИНЗС определя строг режим за изтърпяване на така наложеното наказание за престъплението по чл.321 НК.

 

III. ПРИЗНАВА на основание чл. 303 от НПК ПОДСЪДИМИЯ Ж.Т.А. – роден на *** г. в гр. Провадия, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, безработен, с постоянен адрес ***, ЕГН **********  ЗА ВИНОВЕН

 

1. ЗА ТОВА, ЧЕ:

 В периода от неустановена дата в началото на м. май 2012 г. до края на м. юни 2012 г. на територията на Р България, в гр. В. участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления - по чл. 213а и по чл. 214 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, ръководена от Г.С.В., ЕГН **********, в която участвали и Я.А.В., ЕГН **********, Д.С.М., ЕГН ********** и И.И.Н., ЕГН **********, като групата е създадена с користна цел, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, вр.чл.55 НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ и ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;

2. ПРИЗНАВА на основание чл.303 НПК подсъдимия Ж.Т.А. /със снета по делото самоличност/ за ВИНОВЕН, в това че:

на неустановена по делото дата в края на м. юни 2012 г., в гр. В., м. „П.к.", с цел да принуди М.И.И. да поеме имуществено задължение - да му заплаща седмично по 60 лева, я заплашил с насилие - че ако не му плаща, ще прати клиент да я пребие, поради което и на основание чл. 213а,  ал. 1, вр.чл.55 НК го ОСЪЖДА на ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 900 лева

   като го признава за НЕВИНЕН в частта на повдигнатото обвинение, че деянието е извършено от лице, действащо по поръчение на организирана престъпна група (ръководена от Г.С.В., с участници Я.А.В., ЕГН **********, Д.С.М., ЕГН **********, Ж.Т.А., ЕГН ********** и И.И.Н., ЕГН **********),  поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение в този смисъл по чл. 213а, ал. 3, т. 3НК.

 

На основание чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо най-тежко наказание на подсъдимия Ж.Т.А., а именно ДВЕ ГОДИНИ и ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на  основание чл.23 ал.3 НК съдът присъединява към така наложеното наказание лишаване от свобода наказанието ГЛОБА в размер на 900 лева.

На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на подсъдимия Ж.Т.А. наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ и ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

 

IV. ПРИЗНАВА на основание чл. 303 от НПК ПОДСЪДИМИЯ Я.А.В. – роден на *** г. в гр. В., българин, български гражданин,  с начално образование, грамотен, неженен, реабилитиран, работи на частно в горското стопанство, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН

 

1. ЗА ТОВА, ЧЕ:

 

В периода от неустановена дата в началото на м. май 2012 г. до края на м. юни 2012 г. на територията на Р България, в гр. В. участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления - по чл. 213а и по чл. 214 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, ръководена ог Г.С.В., ЕГН **********, в която участвали и Д.С.М., ЕГН **********, Ж.Т.А., ЕГН ********** и И.И.Н., ЕГН **********, като групата е създадена с користна цел, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, вр. чл. 55 НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ и ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;

На основание чл. 57 ал.1 т.2 т. Б от ЗИНЗС определя строг режим за изтърпяване на така наложеното наказание.

 

V. ПРИЗНАВА на основание чл. 303 от НПК ПОДСЪДИМИЯ И.И.Н. – роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, безработен, с постоянен адрес:***, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН

 

1. ЗА ТОВА, ЧЕ:

            В периода от неустановена дата в началото на м. май 2012 г. до края на м. юни 2012 г. на територията на Р България, в гр. В. участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления - по чл. 213а и по чл. 214 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, ръководена от Г.С.В., ЕГН **********, в която участвали и Я.А.В., ЕГН **********, Д.С.М., ЕГН ********** и Ж.Т.А., ЕГН **********, като групата е създадена с користна цел, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, вр.чл. 55 НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ и ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на подсъдимия И.И.Н. наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ и ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

               На основание  чл. 310, ал. 2 НПК ОБЯВЯВА, че мотивите към присъдата ще бъдат изготвени в 60-дневен срок.

            Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред АСпНС.

                                                СЪДИЯ:

 

    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

1.

 

                                                        2.

МОТИВИ по НОХД №600/2019 г. по описа на СНС, XVI наказателен състав

Специализираната прокуратура е повдигнала обвинения спрямо:

Г.С.В. – роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, осъждан, с основно образование, безработен, живущ *** и настоящ адрес:*** 37, с ЕГН ********** за  престъпления по чл. 321, ал.3, т.1 вр. ал.1 от НК и по чл.213а ал.3 т.3 вр. ал.2 т.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК; 

 

Я.А.В. – роден на *** г. в гр. В., българин, български гражданин,  с начално образование, грамотен, неженен, реабилитиран, работи на частно в горското стопанство, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, ЕГН ********** за  престъпления по чл. 321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК; 

 

Д.С.М. – роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, женен, осъждан, безработен, с постоянен и настоящ адрес:*** – А., №1, вх. А, ет. 1, ап. 17, ЕГН ********** за  престъпления по чл. 321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК  и по чл.213а ал.3 т.3 и т.7 вр. ал.2 т.4 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. А НК; 

 

Ж.Т.А. – роден на *** г. в гр. П., българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, безработен, с постоянен адрес ***, ЕГН ********** за  престъпления по чл. 321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК  и по чл.213а ал.3 т.3 вр. ал.1 НК; 

 

И.И.Н. – роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, безработен, с постоянен адрес:***, ЕГН ********** за  престъпления по чл. 321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК; 

 

След приключване на съдебното следствие при съдебните прения представителят на Специализираната прокуратура поддържа обвиненията със същата правна квалификация спрямо всеки един от обвиняемите, като счита, че събраните в хода на съдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства подкрепят фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт и обвиненията са доказани по нужния несъмнен и категоричен начин.

По отношение на наказанията, прокурорът счита, че при преценка на конкретната степен на обществена опасност на подсъдимите  за извършените от тях престъпления, следва да бъдат наложени наказания, както следва:

По отношение на подсъдимия Г.В., за престъплението по чл.321 от НК прокурорът пледира да бъде наложено наказание от 7 години „лишаване от свобода“, а за престъплението по чл. 213а от НК намира за справедлИ.наказание в размер на 8 години „лишаване от свобода“ и глоба в размер на 8000 лева. На основание чл.23 от НК моли на подсъдимия В. да бъде наложено едно общо най-тежко наказание, към което на основание чл.23, ал.3 от НК бъде присъединено и наложеното наказание глоба.

По отношение на подсъдимия Д.М. прокурорът счита, че за  престъплението по чл. 321, ал. 3, т.2, вр.2 НК следва да му бъде наложено  наказание “лишаване от свобода“ за срок от 4г.  Същевременно моли подс. М. да бъде признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.213а НК и при условията на чл. 54 НК съдът да го осъди на 7 години „лишаване от свобода“, както и глоба в размер на 7000 лева. На основание чл.23 от НК моли на подсъдимия да бъде наложено едно общо най-тежко наказание, към което на основание чл.23, ал.3 от НК бъде присъединено и наложеното наказание глоба.

По отношение на подсъдимия Ж.А., за престъплението по чл.321 от НК прокурорът пледира да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, а за престъплението по чл. 213а от НК намира за справедлИ.наказание в размер на 5 години „лишаване от свобода“ и глоба в размер на 5000 лева. На основание чл.23 от НК моли на подсъдимия А. да бъде наложено едно общо най-тежко наказание, към което на основание чл.23, ал.3 от НК бъде присъединено и наложеното наказание глоба.

За тези трима подсъдими, прокурорът моли за приспадане от размера на наказанието лишаване от свобода, което подсъдимите следва да търпят, на времето, през което същите са бил задържани по реда на ЗМВР и НПК в хода на досъдебното производство, на основание чл. 59, ал. 1 от НК.

За подсъдимия Я.В. представителят на специализиран прокуратура предлага наказание в размер на 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, а за подсъдимия И.Н. наказание три години лишаване от свобода, с приложение на института на условното осъждане.

Адвокат А.М. като защитник на подсъдимия Г.С.В.  счита, че в процеса не са събрани убедителни доказателства за съпричастността на подзащитния му към инкриминираната дейност. Според него, нито едно от лицата, по отношение на които в обвинителния акт има твърдения, че са пострадали от подс.В. не е дало показания в такава насока, като акцентира върху показанията на свидетеля Т.С., по отношение на който счита, че са установени зависимости, а останалите свидетели не познават подс. В.. Защитникът счита, че приобщаването и приоритетното позоваване на материали от досъдебното производство е в разрез с разпоредбата на чл.7 от НПК. В заключение, адв. М. моли съда за оправдателна присъда, а в случай на формирана убеденост във вината на подзащиния му – за наказание в минималния предвиден от закона размер.

Подсъдимият Г.С.В. за лична защита поддържа изложеното от адвоката си.

Адвокат Н.Т. като защитник на подсъдимия Д.С.М. моли съда за оправдателна присъда. Счита, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, които да обезпечат по изискуемия от закона начин обоснования извод за виновността на подс. М. в предявените му престъпления. В пренията си, защитникът излага твърдения, че само двама от разпитаните свидетели са заявили, че познават подс. Д.М.- св. Т.С. и св. К.А.. Защитникът обаче счита, че достоверността на показанията на св. Т.С. е силно компрометирана, предвид  факта, че свидетелят е осъждан многократно, като следва да се имат предвид и влошените лични взаимоотношения между свидетеля и подс. М. от времето на пребиваването им в затвора. Защитникът счита, че свидетелят излага лични предположения за престъпна обвързаност между подсъдимите Г.В. и Д.М., които не се подкрепят от останалия доказателствен материал. От друга страна, свидетелката К.А. в показанията си говори само за „Г.“ и „Д.“, като излага твърдения, че „Ж.“-подс. Г.В. е вземал парите от нея от проституирането и и ги е давал на Д.-подс. Д.М., което според защитника е житейски нелогични, т. к. в обвинителния акт е посочено, че подс. В. е ръководител на ОПГ, в която участва подс. Д.и М..

Според защитника от показанията на останалите свидетели и обясненията на подсъдимите става ясно, че подс. Д.М. не се познава с другите подсъдимите, като по този начин не се доказва изискването за структурираност на твърдяната в обвинителния акт ОПГ, която предполага съгласуване на волите на три и повече лица.

Досежно повдигнатото обвинение за престъпление по чл.213а НК адвокат Т. счита, че в съдебната фаза на процеса не е събрано и проверено нито едно доказателство, че Й.М. е пострадал като обръща внимание, че последният е бил заличен, като свидетел на обвинението.

В заключение адв. Т. моли за оправдателна присъда и за двете обвинения по чл.321 и чл.213а НК по отношение на подс. Д.М..

Подсъдимият Д.С.М. за лична защита поддържа изложеното от адвоката си.

 

Адвокат Д.П. като защитник на подсъдимия Ж.Т.А. застъпва становището, че голяма част от свидетелските показания не са годни доказателствени средства поради допуснати редица съществени процесуални нарушения при тяхното събиране, тъй като част от свидетелите са неграмотни, а отделно от това са налице противоречия в показанията им, които не могат да бъдат обяснени само с изминалия период от времето на Д.ията, а са свързани именно с нарушенията при събиране на доказателствата. Счита, че фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт не се подкрепя от доказателствата по делото и е останала неизяснена. Защитникът сочи, че няма нито едно доказателство за участието на подсъдимия А. в ОПГ с останалите подсъдими като пояснява, че нито един от разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели не дава показания за участието на подзащитния ѝ в ОПГ.

По отношение на второто повдигнато на подс. А. обвинение за престъпление по чл. 213а НК, адвокат П. акцентира върху показанията на св. М.И., която според изложеното в обвинителния акт се явява пострадала от същото и обръща внимание върху заявеното от свидетеля в съдебна зала, че прочетените показания не отговарят на истината, както и че не познава подсъдимия А., а в съдебно заседание е изразила съмнение, че подписът от протокола за разпит е неин, като е вярно, че има дете от подс. Ж.А..

В заключение, адв. П. моли съда да оправдае подс.А. по повдигнатите му обвинения.  Алтернативно пледира, ако съдът счете, че подсъдимият А. е извършил престъпленията, за които е предаден на съд, да бъдат взети предвид чистото му съдебно минало, процесуално изрядното му поведение и съдействието, което е оказвал през хода на целия процес, както и времето от повдигане на обвинението, предвид което да му бъде определено наказание ориентирано към минимума, с приложение на института на условно осъждане.

 

Подсъдимият Ж.Т.А.  за лична защита се присъединява към изложеното от адвоката си.

 

Адвокат Г.М. като защитник на подсъдимия Я.А.В. пледира съдът да оправдае подзащитния му, тъй като счита, че не са налице доказателства за съществуването на ОПГ. Според адвоката, обвинителният акт е негоден процесуален инструмент за поставяне на началото на настоящото съдебно производство, тъй като липсва конкретизация за начина, по който подс. Я.В. участва в твърдяната ОПГ, а отделно от това според защитника не е ясно с какви действия подс. В. е извършил Д.ията по чл.321 и чл.231а НК, като не става ясна квалификацията на второто Д.ие по чл.213 а или по чл.214 НК. Отделно от това,  според защитата липсват доказателства, че подс. Я.В. е с прякор „Джасура“, като прави анализ на показанията на св. В.П. и посва противоречията в показанията и и твръди, че разпознаването е опрочено на ДП, тъй като НПК поставя изискването за провеждане на разпит преди разпознаването, а не след това. Защитникът разглежда показанията на и на другите свидетели, като за св. К.А. твърди, че е заявила, че не познава подс. Я.В. в съдебно заседание прякорът не е и говори нищо, няма разпознаване от свидетелката на лице с този прякор и споделя разказите на трети лица, които е чула. По отношение на св. П.С. защитникът обръща внимание,че в съдебно заседание е заявила, че не познава подс. Я.В., а за св. К.Б. набляга на това, че в съдебно заседание свидетелката е заявила, че не познава подс.Я.В., а на ДП говори за Джасура, но няма разпознаване на същия от свидетелката.

След като анализира и останалите доказателства и посочва, че нито в обясненията на подс. Ж.А., нито в тези на подс. Г.В., нито във ВДС за СРС има доказателства, в заключение, адв. М. моли за оправдателна присъда за подс. Я.В..

Подсъдимият Я.А.В. за лична защита се присъединява към изложеното от адвоката си.

 

Адвокат В.В. и адвокат Г.Г. като защитници на подсъдимия И.И.Н. са еднопосочни в пледоариите си и молят съда да постанови акт, с който да признае подзащитния им за невиновен по повдигнатото му обвинение. Всеки един от тях пространно излага съображенията си за липса на съставомерност по смисъла на чл.321 НК в действията на подсъдимия Н., доколкото според тях от доказателствата по делото се не установя същият да е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна състава на вмененото му престъпление.

Адв. Г. посочва, че СРС не подкрепят обвинението по чл.321 НК, както и че в процесния период подс. И.Н. е работел по трудов договор и по този начин оспорва тезата на СП за причината за престъплението; защитникът сочи, че разпитите на свидетелите пред съдия и пред разследващ орган правят впечатление, доколкото свидетелите са без образование, а същевременно успяват в голяма степен да възпроизведат същите показания; посочва, че в протоколите за разпознаване е отразено, че след като са се запознали със снимките дават показания, а не преди това, както е по НПК; набляга на забраната на НПК осъдителната присъда да  се основава само на прочетени от ДП показания на свидетели.

Адв. В. като защитник на подс. И.Н. прави анализ на тримата свидетели, които според него посочват факти, които биха могли да се бъдат свързани с подс. И.Н.- за показанията св. В.П.-А. защитникът твърди, че са противоречиви и посочва, че в разпознаването на 05.06.2012г. тя е разпознала лицето К. С.Д. като Д.; за св. П.П.Ц. защитникът посочва, че говори за „И.“ но не се знае кое е това лице, а свидетелката не е разпитвана в съдебно заседание, посочва несъответствия при разпознаването на 06.06.2012г., а относно св. Ю.Н. защитникът посочва,че тя описва белезите на лице, което е бил д „Д.“, които могат да се съотнесат към И..

Подсъдимият И.И.Н. за лична защита се присъединява към изложеното от адвоката си.

В своята последна дума на основание чл.297, ал.1 от НПК всеки един от подсъдимите Г.С.В., Д.С.М., Ж.Т.А., Я.А.В.  и И.И.Н. моли съда за оправдателна присъда.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите  и съображенията на страните, намери за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

 

През месец май 2012г. подсъдимият Г.В. ***, Р България, обединил около себе си подсъдимите Д.М., Я.В., Ж.А. и И.Н., чиято обща цел била генериране на парични средства чрез рекет на предлагащи платени сексуални услуги лица. Така, в началото на месец май започнала да действа организирана престъпна група ръководена от подс. Г.В. с участници подсъдимите Д.М., Я.В., Ж.А. и И.Н.  – последните трима от които подсъдимият В. познавал от един по-ранен, но неустановен с точност момент. Целта на сдружението била да бъдат изнудвани мъже и жени, предлагащи платени сексуални услуги  на територията на град В. и Златни пясъци, да поемат задължение да заплащат на участниците в сдружението определена сума пари седмично, за да могат да продължат да предлагат услугите си под страх, че ако не платят исканата сума пари, ще бъдат пребити или осакатени и няма да могат да работят повече.

Групата била ръководена от подсъдимия Г.В., който определял сумата, която трябвало да се заплаща от проституиращите лица, за да продължат да работят на улицата. „Тарифата", определена от подсъдимия В., варирала в зависимост от мястото, на което се предлагали платените сексуални услуги. Така, за да може проституиращото лице да работи в „Златни пясъци", трябвало да заплаща на групата по 150 лева на седмица; за да може да предлага платени сексуални услуги на бул. „В.В." и в центъра на град В. трябвало да заплаща по 100 лева седмично; за да предлага услугите си в района на „П.к.", седмичната такса била в размер на 60 лева, а за да проституира в района на местността „Б." трябвало да заплаща по 50 лева за седмица.

В изпълнение на решението на създадената ОПГ и с оглед постигане на нейните цели, групата разработила следния модел на действие. За да демонстрират повече сила и физическо превъзходство, подсъдимите обичайно се придвижвали  в група от няколко коли и човека, като по този начин целели да създадат убеждение у лицата, предлагащи платени сексуални услуги, че действително могат да ги пребият или осакатят, ако не заплащат определената им от подс. Г.В. сума пари всяка седмица. В повечето случаи, подсъдимият В., придружаван от някой от членовете на групата, разговарял лично с лицата, предлагащи платени сексуални услуги, или изпращал друг от членовете на престъпното сдружение, за да постави на проституиращите лица условията на групата за заплащане на определена парична сума седмично. Сумите, плащани от лицата, предлагащи платени сексуални услуги, били събирани отново лично от подсъдимия В. или от участниците на сдружението, но винаги  от името на подсъдимия Г.В..

По този начин, към началото на месец май 2012г. - подсъдимите отивали при проституиращите лица на територията на град В. и им казвали, че за да продължат да предлагат платени сексуални услуги следва да заплащат на „Ж.Д." определена парична сума, в зависимост от района, в който искали да предлагат тези услуги. Част от проституиращите, които вече имали опит или знаели, че противното ще им донесе само проблеми, доброволно се съгласявали да заплащат исканата им парични суми и плащали всеки път когато подс. Г.В. заедно с някои от другите подсъдими минавали покрай тях на местата, където чакали „клиенти“. В други случаи, членовете на групата отправяли заплахи, свързани най-често с нанасянето на телесни увреждания на проституиращите, за да ги мотивират да си плащат определената им от подс. В. „тарифа“, а в някои случаи ги блъскали и се държали грубо, докато проституиращите не се съгласявали да плащат. По посочените начини подсъдимите подходили със свидетелите В.С.П., Ю.Я.Н.,  К.А., М.И.И.,  П.Ц.,   Мариана Г., П.С., М.  А. и Т.  С.С..

Такъв бил случаят със свидетелката В.С.П.. На неустановена по делото дата в началото на месец май 2012 г., подсъдимият Г.В. посетил свидетелката П., която предлагала платени сексуални услуги в местността „Б." в град В.. Подсъдимият отишъл на мястото и ѝ заявил, че за да продължи да проституира на това място, ще трябва да му заплаща седмично по 50 лева като я заплашил, че ако не му плаща, ще изпрати „неговите момчета“ да я пребият. Думите му предизвикали силен страх у свидетелката и тя дала съгласие да му плаща сумата от 50 лева.

По същия начин подс. Г.В. подходил и към св. К.А.. В началото на месец май 2012г., но на неустановена с точност по делото дата, подсъдимият Г.В. отишъл на мястото в м. Б., гр. В., където свидетелката А. предлагала платени сексуални услуги. Подсъдимият Г.В. обяснил на свидетелката А. че, за да продължи да проституира на това място, ще трябва да плаща по 50 лева всяка неделя. Заплашил я, че ако не си плаща ще я пребие. Следващите седмици подсъдимият В. продължил да изискват от свидетелката да му заплаща редовно определената тарифа, като я заплашвал с насилие.

По идентичен начин, подсъдимият Г.В. посетил свид. Ю.Я.Н.. На неустановена с точност по делото дата през месец май 2012г., свидетелката Н. предлагала платени сексуални услуги в местността „П.к." в град В., когато при нея дошъл подсъдимият Г.В.. Подсъдимият В. казал на свидетелката Н., че трябва да му плаща, за да „работи“ на улицата и я заплашил, че ако не си плати ще изпрати хора да ѝ счупят краката. Отправените заплахи предизвикали страх у свидетелката и тя се съгласила да му заплаща исканата парична сума. В. продължил да притеснява и заплашва свидетелката.

В края на м. юни 2012 г., по установения модел,  подсъдимият Ж.А. посетил свид. М.И.И., която предлагала платени сексуални услуги в местността „П.к." в град В. като ѝ казал, че за да продължи с тази дейност, ще трябва да му заплаща седмично по 60 лева. Тъй като свид. И. не се съгласила, подсъдимият Ж.А. я заплашил, че ако не му плаща, ще изпрати клиент да я пребият.

По този начин- с доброволното заплащане от страна на свидетелите, или чрез принуждаването им да заплащат исканите суми, подсъдимите си осигурявали средства за издържане именно чрез изнудването на проституиращи лица да им заплащат определени парични суми всяка седмица.

По гореописания начин групата действала и просъществувала до края на месец юни 2012г., когато членовете ѝ били установени и задържани.

 

ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност.

 

Гласните доказателства, които съдът кредитира и които ползва, за да изгради своите фактически изводи, се съдържат в показанията на свидетелите В.С.П. – дадени в хода на съдебното следствие и дадените пред разследващ орган в хода на ДП, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК; в показанията на св. Ю.Я.Н., дадени по реда на чл.223 от НПК; показанията на св.К.А.А. - дадени в хода на съдебното следствие и дадените пред разследващ орган в хода на ДП, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК; в показанията на св. М.И.И.- дадени в хода на досъдебното производство пред разследващ орган и прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК; в показанията на св. П.П.Ц., дадени по реда на чл.223 от НПК; в показанията на св. М.В.Г. – дадени в открито съдебно заседание и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и 2 от НПК; в показанията на свидетеля Г.В.Д. - дадени в открито съдебно заседание и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; в показанията на св. Л.Г.Л. – дадени в хода на досъдебното производство и прочетени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 т 2 НПК; в показанията на св.К.М.Б. – дадени в хода на съдебното следствие и прочетените на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и 2  НПК показания, дадени в хода на досъдебното производство по реда на чл.223 от НПК; в показанията на св.Т.С. – дадените в хода на съдебното следствие и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК.

Съдът е заличил част от свидетелите, поради което техните показания от ДП не могат и не са ползвани за изграждане на горепосочената фактическа обстановка. В тази група свидетели попадат свидетелите:

- Й.А.М., Р.И.М., З.М.К.,  Г.В.В.,  Г.Г.М., И.Д.М., Н.Д.Д., В.К.С., И.Д.П., Д.К.А. и В.Р.Д. /заличени поради ненамирането им, за да бъдат призовани и поради недаденото съгласие на страните показанията им от ДП да бъдат прочетени на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 НПК, с което са изчерпани процесуалните възможности за тяхното приобщаване/

-  свидетелите Я.Й.П., Ю.М.А. и Е.Д.В. са заличени поради настъпване на тяхната смърт и липсата на съгласие на страните показанията на тези свидетели дадени в хода на ДП да бъдат приобщени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.4 НПК, с което са изчерпани процесуалните възможности за тяхното приобщаване и съдът не се ползва от същите.

В основата на доказателствените си изводи за съществуването на организирано престъпно сдружение между подсъдимите Г.В., Я.В., Д.М., Ж.А. и И.Н. съдът постави показанията на свидетелите К.Б., В.П., Ю.Н., К.А., П.Ц. и Т.С.. Именно те съдържат в най-значителен обем информация относима към предмета на настоящето производство и спомагат за разкриване на обективната истина и изясняване на фактическата обстановка. Съдът взема предвид факта, че почти всички от така изброените свидетели се явяват и пострадали от вторичната дейност на групата, но съдът счита, че техните показания са достоверни, предвид липсата на заявено от тяхна страна желание за участие в процеса като частни обвинители и граждански ищци и еднопосочността и последователността на техните показания.

Относно показанията на св. В.С.П. /към момента на разпита пред съдебния състав по фамилия А./ съдът отчита противоречието в дадените от нея показания. Първоначално, в разпита си пред съдебния състав, свидетелката е заявила, че не познава подсъдимите и че други лица /“с маски“/ са идвали, за да я изнудват да плаща, но впоследствие, след прочитане на показанията от ДП, които уличават подсъдимите в инкриминираната дейност, свидетелката не само е потвърдила, че е вярно, но е изложила и допълнителни факти. При преценка на противоречията в показанията съдът взе предвид заявеното от свидетеля при разпита на ДП, че „не желая да се срещам с тези хора, защото ме е страх от тях“. Именно този страх, за който говори свидетелката в разпита на ДП, съдът счита, че намира проявление по време на разпита ѝ в съдебната зала и това не е самоцелно заключение, а ясно обективиран факт. Свидетелката съвсем ясно e заявила, че се притеснява в присъствието на подсъдимите и се страхува, че ако бъдат осъдени ще я набият или ще изпратят друг да стори това. Последното напълно обяснява нежеланието на същата да свидетелства в тяхно присъствие, поради което и първоначално говори за „хора с маски“, а по отношение на подсъдимите Г.В. и Я.В. съвсем лаконично отбелязва, че са разговаряли с момичетата, визирайки останалите проституиращи. Едва след прочитане на показанията уличаващи подсъдимите, свидетелката потвърждава тяхната истинност. Последните намират опора и в останалия доказателствен материал по делото и по-конкретно в показанията на свидетелите К.А., Ю.Н. и М.Г., ценени от съда като последователни и логични. Показанията на тези свидетели съдържат абсолютно идентична информация по отношение на инкриминирания период, осъществяваната от подсъдимите дейност, мястото и времето на нейното извършване, както и по отношение на действително реализирано от подсъдимите поведение по рекетиране на проституиращи лица. Същите напълно резонират и се допълват с показанията на свидетелката К.Б.. Тези обстоятелства, преценени съвкупно с факта не само на посочването, но и с конкретиката на показанията, както на ДП, така и в съдебно заседание за конкретни суми  води на извода, че следва да се кредитира тази част от показанията на свидетелката П., които потвърждават показанията ѝ от ДП. В тази връзка съдът отбелязва, че не кредитира показанията на свидетелката от ДП, дадени по реда на чл.223 НПК, тъй като след сравняването им се установява идентичност между тях и тези пред РП, което е практически невъзможно.

Досежно възражението на защитата, че показанията на свидетелката В.П. са „нагласени“, настоящият състав счита същото за неоснователно, тъй като по делото не са налице такива данни. Българският наказателен процес е формален и доколкото протоколът за разпит пред разследващ полицай отговаря на изискванията на НПК, съдът счита, че няма основание да се съмнява в достоверността на дадените по ДП показания, още повече, че след прочитането им свидетелката ги е потвърдила. Подкрепата, която тези показания намират в останалия достоверен доказателствен материал, категорично опровергават подобна възможност. Предвид изложеното, съдът кредитира като достоверни и се ползва при формирането на своите изводи частично от показанията дадени в открито съдебно заседание и изцяло от прочетените по реда на чл.284, ал.4 дадени пред разследващ орган в хода на ДП.

По отношение на съотносимостта на тези показания съдът счита, че същите са относими и допринасят за изясняване на факти касаещи обвинението по чл.321 НК за всеки един от подсъдимите, като от същите се извеждат данни, както за ръководната роля на подс. Г.В., така и за действителната съпричастност на останалите подсъдими лица, включително и по отношение на подс.Я.В. и „ангажимента му“ към събиране на рекета в местността „А.“. В тази връзка, следва да бъде отбелязано че твърденията на адв. М. – защитник на подс. Я.В., че показанията на свидетелката П. оневиняват подзащитния му предвид изрично заявеното от нея, че той не я бил и е невинен според „нейното разбиране за съпричастност“ не държи сметка за действителното тълкуване с оглед на практиката и закона за понятието „съпричастен“ към инкриминираната дейност, както и че според повдигнатото с обвинителния акт обвинение престъпното поведение, за което се търси наказателна отговорност от подсъдимите /в частност подзащитния му/ е не за реално причинени телесни увреждания, а за поставено като цел престъпно мотивиране на различни лица посредством заплахи, да поемат имуществено задължение, каквото по отношение на свидетелката П. е категорично установено. Относимостта на показанията на св.П. и тяхната достоверност досежно съпричастността на подс.Я.В. не бе оборена и от показанията на св.Л.Е.С., която бе разпитана по искане на защитата. Съдът кредитира показанията на свидетеля С., като счита,  че същата добросъвестно излага фактите, които са ѝ известни. От показанията на този свидетел действително се установи наличие на конфликт, но не такъв между подс.Я.В. и св.П., в каквато насока бяха изложените твърдения от страна на защита, а между двете свидетелки.

Именно показанията на свидетелката П., съдът ползва и при изграждане на своето убеждение досежно повдигнатото на подс.Г.В. обвинение за престъпление по чл.213а НК и в частност за първото от вменените му Д.ия в продължаваното престъпление.

Горните изводи се подкрепят и от извършените в хода на досъдебното производство разпознавания от свидетелката П.. Всеобхватният и пълен анализ на доказателствения материал, съобразно процесуалните изисквания за такъв, налага настоящият съдебен състав да се произнесе и с оглед наведените от защитата възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при тяхното извършване. Според този съдебен състав, такива в настоящия случай не се констатират, освен в протокола за разпознаване на подс.Г.В. /т.5, л.47-49 от ДП/. Останалите разпознавания съдът преценява като изрядни процесуално- следствени действия, като същите са извършени съгласно изискванията на НПК. Самите разпознавания са извършени в присъствието на поемни лица, непосредствено след провеждането на разпит на разпознаващото лице /т.5, л.22-23/, в който свидетелката подробно е обяснила дали и от къде познава лицето, което предстои да разпознае, за особеностите, които позволят това да стане и за обстоятелствата, при които го е наблюдавала. Макар последното да не е „изнесено“ в отделен-нарочен протокол, то съдът счита, че в случая е съобразена нормата на чл.170 НПК. Вярно е, че процесуалният закон изисква да се проведе разпознаване на живо, а не по снимки, както е по това ДП, но доколкото законът допуска тази възможност съдът счита, че доказателствата, съдържащи се в протоколите за разпознаване по делото са годни.

Досежно протокола за разпознаване на подс. Г.В. и съпътстващите го фотоалбум и опис на същия, съдът констатира разминаване между представената под № 3 снимка и изписаните в протокола и описа към фотоалбума данни за лице.  Въпреки действително лесно установимото сходство между подсъдимия и разпознатото от свидетеля лице, посочвайки снимката под № 3,така установеното разминаване, е достатъчно да мотивира съда да изключи протокола от доказателствата, поради което и изрично подчертава, че не се ползва от същия. Независимо от опорочаването на това процесуално-следствено действие, резултатите от което не биха могли да се поставят в основата на съдебния акт, съдът остава неразколебан досежно относимостта на показанията на свидетелката към инкриминираната дейност на подс. Г.В. и правдивостта на показанията ѝ предвид категоричността, с която свидетелката сочи в о.с.з именно подсъдимия като лицето с прякор „Д.“, за което се отнасят те.

 

На следващо място съдът кредитира прочетените показания на свидетелката Ю.Я.Н., дадени по реда на чл.223 от НПК в хода на досъдебното производство. Вярно е, че разпоредбата на чл.6 ЕКПОЧС изисква на страните да бъде осигурена възможност лично да участват в разпита на свидетелите във воденото наказателно производство, но в настоящия случай положените от съдебния състав усилия за призоваване на свидетелката са останали безрезултатни. В тази връзка, съдът подчертава, че освен положените усилия за призоваване на свидетелката на известните по делото адреси, за нея е изискана справка и за други адреси и лица, чрез които да бъде призована, но безрезултатно. Ето защо, предвид наличието на разпит на свидетелката на ДП по реда на чл.223 при спазване на процедурите на НПК съдът е прочел показанията ѝ, като към момента на провеждане на разпита пред РС В. /06.06.2012г./ не е имало привлечени лица в качеството на обвиняеми, които да бъдат призовани за разпита пред съдия.

Съдът счита, че показанията на тази свидетелката са съотносими към обвиненията, тъй като именно от тези показания съдът извежда факта на действително упражнено спрямо свидетелката престъпно мотивиране да поеме имуществено задължение посредством заплаха, извършено от подс. Г.В. и относимо към предявеното му престъпление по чл.213а НК и 321 от НК, както и данни за съпричастността на подс. Ж.А. и И.Н. към дейността на престъпната група. Горното се допълва и подкрепя от извършените в хода на досъдебното производство разпознавания от свидетелката /т.5, л.59-70 от ДП/, в които тя е разпознала и посочила подсъдимите, което отхвърля всякакво съмнение, че лицата, по отношение на които същата е свидетелствала, са именно подсъдимите по настоящето дело. Тук съдът прави важното уточнение, че макар в разпита да се съдържа информация за действително упражнено насилие спрямо проституиращо лице, доколкото същата представлява предадена по слух такава, то тя е негодна за целите на наказателния процес и съдът не я ползва при формиране на своите фактически и правни изводи, предвид трайно застъпеното в практиката становище, че свидетелството по слух не е годно доказателствено средство / Решение № 89 от 17.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 121/2014 г., III н. о., НК/[1] . В останала им част, съдът кредитира показанията на свидетеля и се ползва от тях като логични, последователни и кореспондиращи с останалия достоверен доказателствен материал по делото.

По идентични на гореизложените съображения, съдът цени показанията на свидетелката П.П.Ц., дадени по реда на чл.223 НПК на 06.06.2012г. /т.5, л.38-39/, които е прочел на основание чл.281 ал.1 т.4 НПК поради ненамирането на свидетелката, за да бъде призована по делото, въпреки положените в тази насока усилия. След запознаване с приложения по делото протокол за разпит, съдът намира, че същият отговаря на изискванията на НПК, поради което и преценява доказателствата, съдържащи се в него като годни и изцяло ги кредитира. По отношение на съотносимостта им по делото, съдът счита, че те могат да бъдат съотнесени към обвинението на подсъдимите Г.В., И.Н., Ж.А. и Д.В.. Горното се допълва и подкрепя от извършените в хода на досъдебното производство разпознавания от свидетелката /т.5, л.71-85 от ДП/, в които тя е разпознала и посочила подсъдимите, което отхвърля всякакво съмнение, че лицата, по отношение на които същата е свидетелствала, са именно подсъдимите по настоящето дело. За пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано, че в протокола за разпознаване на подс.Ж.А. /т.5, л.77-79 от ДП/ е изписан различен ред на снимките от този, под който те действително са номерирани. След протокола има албум със снимки и списък на лицата, в който подс. Ж.А. е посочен като номер 4, което отговоря на снимка №4 в албума за разпознаване, и именно него св. П.Ц. е посочила като лицето с прякор „Джерито“, като е отбелязала и особеностите, по които го е разпознала -че е кривоглед. По така изложените съображения съдът цени съответния протокол като годно доказателствено средство.

 

На следващо място, данни за престъпната деятелност на подсъдимите Г.В. и Д.М. съдът изведе от показанията на  св. К.А.. По отношение на този свидетел съдът изцяло кредитира и се ползва както от показанията дадени в съдебно заседание, така и от прочетените от ДП, като те почти напълно съвпадат. Незначителните разминавания в съдържанието им, по отношение напр. на размера на сумите, са обясними с оглед изминалия времеви период, дал отражение на точното пресъздаване на възприятията на свидетеля, но същите са преодолени с прочитането им. Съдът счита, че тези показания са съотносими към обвинението, тъй като и на базата на показанията на свидетелката съдът прави своите фактически изводи за проявената спрямо нея престъпна деятелност на подсъдимия Г.В. през месец май 2012г. относима към повдигнатото му обвинение по чл.213а НК, както и за съпричастността на подс. Д.М. във връзка с предявеното му обвинение по чл.321 НК. Обстоятелството, че съдържащите се в показанията на св.А. горепосочени факти се подкрепят и от други събрани по делото доказателства (показанията на свидетелите В.П. и Т.С. и от извършеното в хода на разследването разпознаване, при което св. А. е разпознала подс. Д.М.) мотивира извода на съда за тяхната достоверност.

 

За свидетелката М.И.И. съдът отбелязва, че кредитира разпита ѝ от ДП, въпреки че в съдебно заседание свидетелката изцяло се отрича от него. За да изгради този свой извод, съдът преди всичко оцени обстоятелството, че разпитът на ДП е с ясно и конкретно, детайлно съдържание, което е трудно да бъде резултат на манипулации, както и че след предявяването на протокола, свидетелката потвърди , че положеният в него подпис е нейният, макар да не може да си обясни как фигурира там. Отделно от това, заявеното от нея в разпита на ДП съвпада като прякор, описание и действия с описано от други свидетели по делото-св. Ю.Н. и П.Ц., които са  разпознали  подс. Ж.А.  именно като лицето, което те наричат „Д.“  /п-л за разпознаване т.5, л.59-61 и л.77-79 от ДП/. Предвид изложеното съдът кредитира показанията на св.И., дадени в хода на досъдебното производство и се ползва от тях при изграждане на своите изводи относно действителното авторство на подс.А. на вмененото му престъпление по чл.213а от НК. В тази връзка, съдът взе предвид и частичните обяснения, които подсъдимият Ж.А. даде в открито съдебно заседание, проведено на 26.10.2020г., в които той е заявил, че никога не е виждал и не познава свидетелката И.. Съдът внимателно ги прецени, като отчита факта, че обясненията освен доказателствено средство по делото са свързани и с упражняване на правото на защита на подсъдимия, като прецени, че в случая те не отразяват обективната истина, а са опит за оневиняването му. При тази преценка, съдът не установи друг доказателствен източник, който да подкрепя изложеното от подсъдимия А.. Същевременно, показанията на свидетеля И., макар и косвено, намират опора в показанията на свидетелите Н., Ц. и Б., които напълно си кореспондират и взаимно допълват. Именно от тях, съдът изведе, че не друг, а подсъдимият А. е събирал „таксите“ от момичетата, предлагащи сексуални услуги в местността „П.к.“ и ги е отчитал на подс. Г.В.. Разпознаванията и изключително подробното описание в протоколите за разпит на свидетелките не оставят място за съмнение.

 

По аналогични на гореизложените съображения съдът кредитира показанията на св. П.С.С., дадени в хода на ДП и прочетени на основание чл.  281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и 2 НПК, въпреки че в съдебно заседание свидетелката е заявила, че не разпознава никое от лицата, по отношение на които е свидетелствала. При преценката на тяхната достоверност съдът преди всичко оцени тяхната, последователност, логичност и най-вече идентичност с показанията на други свидетели, чиито показания кредитира и цени като правдиви.  В тази връзка съдът взе предвид , че в показанията на този свидетел, дадени в хода на ДП са налични твърдения за лице с името Ж., известно с прякора „Д.“, по отношение на което се твърди, че свидетелката е давала пари, за да работи необезпокоявана, като показанията на свидетеля пресъздават събития, които напълно съвпадат темпорално с инкриминирания период, мястото на осъществяваната от процесната ОПГ престъпна дейност и моделът ѝ на действие, поради което и съдът ги цени като относими досежно предявеното на подс. Г.В. обвинение по чл.321 НК. Действително, свидетелката отрича да разпознава лицето в съдебна зала, но съдът отдава това на изминалия период и притеснение от свидетелстването в присъствието на подсъдимите.

По абсолютно идентични на вече изложените съображения, съдът кредитира показанията на свидетелката М.М.А., дадени в хода на ДП, въпреки че в съдебно заседание свидетелката изцяло се отрича от него. За да изгради този свой извод, съдът преди всичко оцени обстоятелството, че разпитът на ДП е с ясно и конкретно, детайлно съдържание, което е трудно да бъде резултат на манипулации, както и че след предявяването на протокола, свидетелката е потвърдила, че положеният в него подпис е нейният, макар да не може да си обясни как фигурира там. Отделно от това, заявеното от нея в разпита на ДП съвпада като прякор, описание и действия с описано от други свидетели по делото.

 

На следващо място, съдът се ползва от показанията на свидетеля К.М.Б., като настоящия състав кредитира, както изложените пред него в съдебно заседание, така и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 НПК. Действително съдът констатира липсата на детайлен спомен, респ. невъзможността за възпроизвеждане на инкриминираните събития пред настоящия състав в съдебно заседание, но същите са обясними с оглед изминалия времеви период, дал отражение на точното пресъздаване на възприятията на свидетелката, което тя сама заяви в съдебно заседание: „Това, което прочетохте, предполагам, че е вярно, щом съм се подписала. Нормално е да не помня всички детайли, минали са години“. Същевременно, показанията на свидетеля намират опора в останалия доказателствен материал по делото. Отличават се с изключителна последователност, логичност и детайлност, поради което  и настоящият състав прие, че са правдиви прочетените показания на коментирания свидетел. Последните съдът намира относими към предявените обвинения по чл.321 от НК по отношение на подсъдимите Г.В.,  Ж.А. и Я.В., като ги ползва при изграждане на своите фактически и правни изводи. Именно от тях, съдът почерпи данни за ръководната роля на подс.В., активната дейност на подсъдимия Ж. с оглед постигане целите на групата в местността „П.к.“ и съпричастността на подс. Я.В..

Относно показанията на св. М.В.Г.- съдът кредитира показанията и от съдебна зала, както и тези от ДП от 17.07.2012г., доколкото те са подкрепени и от извършеното разпознаване на същата дата, като счита че те се отнасят за обвиненото на подс. Г.В. по чл.321 НК. Действително, свидетелката не е разпознала подсъдимия в съдебна зала, но съдът отдава това на изминалия период от време от датата на Д.ията.

По отношение на свидетеля Т.С.С., настоящият съдебен състав изцяло кредитира и се ползва както от показанията, дадени в съдебно заседание, така и от прочетените от ДП, като те почти напълно съвпадат. Незначителните разминавания в съдържанието им са обясними с оглед изминалия времеви период, дал отражение на точното пресъздаване на възприятията на свидетеля, но същите са преодолени с прочитането им. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, предвид че те напълно кореспондират с останалия доказателствен материал и в частност с показанията на свидетели К.Б. и К.А.. В тази връзка напълно несъстоятелно се явява твърдението на адв. Т., че показанията на св. С. и А. си противоречат. Точно обратното – и двамата дават съвсем конкретни показания за действия от страна на подс.М., изразяващи се в престъпното им мотивиране, посредством отправянето на заплахи, да поемат имуществено задължения спрямо него и подс.Г. В.. Следва да бъде отбелязано, че в показанията им се установява един особен детайл от поведението на подс. М., който трудно би могъл да бъде отдаден на някакво преувеличаване, още по-малко на предварително сговаряне между свидетелите, а именно- за факта, че подсъдимият си служи с нож при отправянето на заплахите. Горното, както и последователността и логичността в показанията на този свидетел мотивира съдът да ги цени като достоверни и да ги кредитира при формирането на своите фактически и правни изводи, като намира същите за съотносими към обвиненията на подсъдимите Г.В. и Д.М.. С оглед последното, настоящият състав дължи изрично произнасяне по наведеното в пренията на адв.Т. възражение, че С. не свидетелства за факт, а излага предположение за обща престъпна деятелност на подсъдимите, с оглед на изказаното от свидетеля, че двамата /подс.Г.В. и подс.Д.М./ не са идвали заедно. Подобно твърдение категорично не намира опора в доказателствения материал и не отразява обективно показанията на свидетеля, а преиначава думи извън техния контекст. Последните се отнасят само до събирането на парите, но дори тук свидетелят ясно е заявил, че макар да не са идвали двамата, то има ясно изградена представа, че работят заедно, защото е имал задължението да ги уведомява по телефона на кого следва да предаде парите. Същевременно още в самото начало на разпита, проведен в хода на съдебното заседание, свидетелят заяви, че двамата подсъдими са поставили условията, при които може да работи. Последното се потвърждава и от приобщените показания, дадени в ДП и прочетени по реда на чл. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. По изложените съображения, съдът намери възражението на защитата за неоснователно. На следващо място, напълно голословно остана твърдението на адв.М. за установена „зависимост“ на свидетеля, доколко не става ясно каква точно е тя и към кого, предвид изключително големия времеви интервал между разпитите на свидетеля.

 

Съдът кредитира и показанията на св. Г.В.Д., както от ДП, така и от съдебна фаза, като взаимнодопълващи се. Същите, съдът намира относими към повдигнатото обвинение по чл.321 от НК, като макар в тях свидетелят да сочи знание за реално осъществявана престъпна дейност само от подс.Г.В. /който се занимава с проститутки/, то според настоящият състав същите допринасят и за изясняване на факти и обстоятелства за отношенията между подсъдимите.

По аналогичен начин съдът кредитира и показанията на св. Л.Г.Л. от ДП, доколкото пред съдебния състав тя не успя да възпроизведе такива предвид отдалечеността във времето на инкриминирания период и липсата на я. спомен. Показанията на свидетелката Л. според настоящия състав се подкрепят и допълват от показанията на  св. Г. Д., в чието заведение е работила тя, поради което и ги цени като достоверни.

 

Съдът кредитира и показанията на св. М.Е.М. от ДП, които са прочетени и които свидетелката е потвърдила. Съдът счита, че гласните доказателства, съдържащи се в тях следва да се преценяват съвкупно с тези от извършеното разпознаване от свидетелката  в хода на ДП, при което същата е заявила, че разпознатото от нея лице /подс. Г.В./ е мъжът от разпита, за който говори. Като съотносимост на показанията съдът счита, че те касаят подс. Г.В. и обвинението му по чл.321 НК, доколкото в диспозитива на чл.213а НК не фигурира свидетелката М.М.. Доколкото периода на посочената ОПГ обаче според диспозитива на обвинителния акт е от началото на м. май 2012г. до края на м. юни 2012г., а показанията на свидетелката са за м. юли 2012г., съдът счита, че те са несъотносими към обвиненията и не могат да се ползват при изграждане на фактическата обстановка, нито от правна страна.

Досежно показанията на свидетеля Я.И.Г. съдът отбелязва, че ги кредитира като процесуално годни, но не ги ползва при формиране на своите фактически и правни изводи. Действително, в показанията на този свидетел, дадени в хода на ДП и прочетени в о.с.з., са налични данни, че през юни месец 2012г. е проституирала в местността П.к., както и че веднага е била уведомена от „другите момичета“, че се заплаща такса, за да се работи, което кореспондира като време и място с фактическата обстановка изложена в обвинителния акт. Също така в показанията се излагат и твърдения за действително заплащане на такава такса от страна на свидетелката на“ момче в кола“. Това от своя страна обаче, само по себе си не е достатъчно да обоснове заключението, че същите касаят някое от подсъдимите лица. Липсата на конкретика, посочване на имена, прякори или отличителни белези, по които би могло да се идентифицира лицето, по отношение на което са показанията на св.Г. не дава възможност същите да бъдат отнесени, към когото и да било от подсъдимите, още повече, че свидетелката отрича да разпознава някой от тях освен подс.Ж., но като лице от квартала. По тези съображения, съдът не се ползва от показанията на този свидетел.

Показанията на св. В.К.Х. от съдебно заседание и тези от ДП съдът кредитира, доколкото свидетелката в съдебна зала е заявила, че поддържа изложеното, но счита, че те са несъотносими към обвиненията по делото, тъй като в показанията не се излагат факти за подсъдимите, свидетелката твърди, че не познава лица с прякорите на подсъдимите, нито че някой и е искал да заплаща, за това, че проституира.

По аналогични на горните съображения съдът кредитира показанията на св. Е. С.Й. от съдебно заседание, така и тези от ДП, по отношение на факта, че в инкриминирания период същата е предлагала платени сексуални услуги в областта „Б.“, но намира че същите се явяват несъотносими и не допринасят за изясняване на факти и обстоятелства от предмета на делото. Свидетелката е заявила, че не познава лица с посочените прякори и имена, не познава подсъдимите и не е плащала на никого, докато е проституирала три седмици преди 17.07.2012г. /датата на разпита/.

Досежно показанията на свидетеля А.Г.А. съдът отбелязва, че кредитира и ползва само тези изложени непосредствено пред съдебния състав в открито съдебно заседание, проведено на 26.02.2020г. Действително, свидетелката дава показания за събития, които времево и по място съвпадат с обстоятелствата в обвинителния акт, но липсата на конкретика, посочване на имена, прякори или отличителни белези, по които би могло да се идентифицира лицето и изрично заявеното от нея, че не разпознава подсъдиите, не позволява същите да се ценят като относими, към който и да било от тях. За пълнота на изложените, следва да бъде отбелязано, че съдът изключи от доказателствения материал протокола за разпит на свидетеля, находящ се в т.5, л.126 от ДП, поради липса на достоверна дата в същия.

По отношение на показанията на свидетелите В.С. и И.Б., съдът отбелязва, че ги цени като годен доказателствен източник - събрани са по установения законов ред посредством непосредствен разпит на лицето, но същите не носят информация от предмета на доказване и не допринасят за изясняване на делото от обективна страна, поради което съдът не се ползва от тях при формиране на своите фактически изводи.

 

Не на последно място, съдът следва да изложи съображенията си и за обясненията на подсъдимите, дадени в съдебна заседание и прочетени по реда на НПК, като при преценка на тяхната достоверност съдът отчита факта, че същите освен доказателствено средство по делото са свързани и с упражняване на правото на защита на подсъдимите. Относно обясненията на подсъдимия Д.М.- съдът ги намира за недостоверни, предвид че същите са категорично оборени от останалия достоверен доказателствен материл, отчитайки и собственото му противоречие в израза „донякъде е вярно“. По аналогични съображения, съдът намира обясненията на подс.И.Н. за израз на защитна теза, а не като достоврен източник на информация досежно действителните му отношения с подс.Г.В. през инкриминирания период и тяхната обща дейност.

С май-голяма достоверност и доказателствено значение съдът цени обясненията на подс.Ж.А., дадени пред съдия и прочетени по реда на чл. 279, ал. 1, т. 3 НПК, въпреки че в съдебно заседание подсъдимият отрече тяхната истинност. Преди всичко съдът взе предвид, че това са обяснения дадени пред съдия, което макар самостоятелно да не е гаранция за достоверност, то поне в значителна степен предполага създадена процесуална възможност разпитваният да изложи показанията си без привнесен натиск от трети лица, в това число и ангажираните с разследването. На следващо място, съдебният състав оцени тяхната последователност, логичност и изчерпателност, която трудно би могла да бъде манипулирана и най-вече подкрепата, която намират в останалия доказателствен материал. Фактите, че именно подс.Ж.А. е събирал парите от проституиращите за Ж. Д. се извеждат и от показанията на свидетелите К.Б., П.Ц. и Ю.Н.. По тези съображения, настоящият състав кредитира прочетените обяснения като достоверни.

 

По отношение на писмените доказателства, съдът констатира, че в представените по делото материали, почти не се съдържат такива относими към настоящото производство. Представени са протоколи за претърсване и изземване, извършени по отношение на подсъдимите Д.М. и Г.В., които макар да са изготвени в съответствие с изискванията на НПК и да представляват годни доказателствени средства, не допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото. За прецизност и пълнота на доказателствения анализ, съдът отбелязва, че изключва от доказателствения материал протокола за обиск на подс. Д.М., находящ се в т.1, л.73 от ДП. Внимателният преглед на същия установява, че обискът е извършен в присъствието на едно поемно лице от женски пол и едно поемно лице –мъж, с което е нарушено изискването на чл. 164, ал. 2 от НПК за еднополовост. В този смисъл е и съдебната практика- Решение № 85 от 29.05.2019 г. на ВКС по н. д. № 334/2019 г., II н. о., НК, докладчик съдията Б.Т.[2]. По тези съображения, настоящият състав счита,че изготвеният протокол е негодно доказателствено средство.

По делото са приложени ВДС от експлоатирани СРС по отношение на които съдът намира, че са изготвени при спазването на законовата  процедура, свързана с искането и получаването на разрешение за това от компетентния за това орган, поради което същите притежават годна доказателствена сила. Доколкото обаче същите касаят лице, различно от подсъдимите по настоящето дело и по никакъв начин не допринасят за изясняване на факти и обстоятелства от предмета на доказване, то съдът не се ползва от тях при формиране на своите фактически и правни изводи.

Въз основа на така посочените доказателства, съдът намира следното

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

 

I.    Относно обвинението по чл.213а ал.3 т.3 вр. ал.2 т.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК спрямо подсъдимия Г.С.В.

Съдът е признал подс. Г.В. за виновен за престъпление по чл. 213а, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК -за това, че в периода м. май 2012 г. територията на Р България, гр. В., при условията на продължавано престъпление- с три Д.ия, които осъществяват състави на едно и също престъпление - по чл. 213а НК, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да принуди различни лица да поемат имуществено задължение - да му заплащат ежемесечно определени от него парични суми, ги заплашил с насилие, както следва:

2. 1. На неустановена по делото дата през м. май 2012 г., в гр. В., м. Б., с цел да принуди В.С.П. да поеме имуществено задължение - да му заплаща седмично по 50 лева, я заплашил с насилие - че ако не му плаща, ще изпрати хора да я пребият;

2. 2. На неустановена по делото дата през м. май 2012 г., в гр. В., м. „П.к.", с цел да принуди Ю.Я.Н. да поеме имуществено задължение - да му заплаща седмично по 60 лева, я заплашил с насилие - че ако не му плаща, ще изпрати хора да й счупят краката;

2. 3. На неустановена по делото дата през м. май 2012 г., в гр. В., м. Б., с цел да принуди К.А.А. да поеме имуществено задължение - да му заплаща седмично по 50 лева, я заплашил с насилие - че ако не му плаща, ще изпрати хора да я пребият.

 

Съдът счита, че доказателства в подкрепа на обвинението по чл.213а ал.1 вр. чл. 26 ал.1 НК се съдържат в показанията на свидетеля св. В.П., Ю.Н. и К.А. и  в извършеното разпознаване от свидетелката К.А..

Показанията на трите посочени свидетелки са взаимнодопълващи се и очертават една и съща фактическа обстановка, като и трите свидетелки посочват едно и също място и време на Д.ието, а именно - м.май 2012г.  гр. В..  Свидетелката К.А. в разпита си на ДП твърди, че в началото на м. май 2012г. е проституирала в м. Б., гр. В., което като време и място съвпада с инкриминирания период м. май 2012г. и място в диспозитива на обвинението. По същия начин и св. В.П. твърди, че м. май 2012г. е проституирала  в района на местността „Б.“ гр. В., а свидетелката Ю.Н. посочва, че в началото на май  2012г. е проституирала на „Побитите камъни“ гр. В..

 

Съдът счита, че три от Д.ията, посочени в диспозитива на обвинението по чл.213а НК  в обвинителния акт са доказани-спрямо свидетелките В.С.П., Ю.Я.Н. и К.А.А., поради и което е осъдил подс. Г.В. само за три от Д.ията и го е оправдал в частта на обвинението над тези три Д.ия-до пет, както е в обвинението-за Й.А.М. и Р.И.М..

Съдът счита, че в показанията на свидетелката В.С.П. /А./ се съдържат доказателства в подкрепа на обвинението на подс. Г.С.В. по чл.213а НК и по-конкретно за първото Д.ие-в разпита си на ДП свидетелката В. А. ясно е заявила, че м. май 2012г. е проституирала  в района на местността „Б.“ гр. В., което като време и място съвпада с изложеното в обвинителния акт и това съвпада с изложеното от свидетелката в съдебно заседание „За дейността в Б. не помня колко пъти съм плащала пари“.  Изложеното в разпита на свидетелката на ДП, че е плащала седмично но „Ж.“-подсъдимия Г.В., „Д.“, както го нарича свидетелката и го показва в съдебна зала, се потвърждава от нея и по време на разпита и в съдебно заседание, когато тя твърди, че „За този период, за който работех, съм плащала седмично на Ж.. Един месец, два ли, не помня вече. Този Ж. е в залата /сочи към подсъдимия Г.В./. За лицата, на които съм плащала е вярно това, което прочетохте“. С оглед потвърждаването от страна на свидетелката на изложеното от нея в разпита на ДП, съдът приема,  че в разпитите и се съдържат доказателства и по отношение на упражнената принуда чрез заплахи спрямо свидетелката, а именно, че подс. Г.В. я е заплашил с насилие-че ако не му плаща седмично по 50 лева, ще изпрати хора да я пребият. По същия начин свидетелката П. /А./ е заявила и пред настоящия съдебен състав по време на разпита и в съдебно заседание  на въпроси на адвокат И. „От лицата в залата Ж. ме заплашваше. Казвал ми е :“Ако не платиш, ще те бием“. Не ме е бил, само ме е заплашвал. Давала съм пари на Ж..“ По този начин свидетелката П. /А./ ясно очертава както конкретните действия от страна на подс. Г.В., с които подсъдимият е извършил Д.ието.

По отношение на второто Д.ие, посочено в обвинението по чл.213а НК съдът счита, че доказателства в подкрепа на обвинението се съдържат в показанията на свидетелката Ю.Я.Н. и извършеното разпознаване от свидетелката на ДП в т.5 л.68 и сл., като безспорно се установява не само горепосоченото време и място на второто Д.ие на престъплението по чл.213а НК - свидетелката Н. ясно е заявила, че в началото на май  2012г. е проституирала на „Побитите камъни“ гр. В., когато при нея са дошли подсъдимия Г.В.- „Ж.“ и подс. Ж.Т.А. -„Д. или Д.“. Съдът намира за доказана и принудата от страна на подсъдимия В. под формата на заплахи- в разпита си пред съдия по реда на чл.223 НПК свидетелката Н. ясно е посочила, че двамата подсъдими –„Жоро“ /подс. Г.В./ няколкократно е идвал при нея с различни лица-си подс. Ж.Т.А. -„Д. или Д.“, с друг мъж и с К., като всеки път е настоявал, че свидетелката трябва да му плаща по 60 лв. седмично за това, че проституира в района, като в противен случай ще  и бъдат счупени краката- „Ж. ми каза, ако не плащаш, ще ти бъдат счупени краката и ще ти пратя две коли. Аз му казах добре ще платя“. В дадените показания свидетелката Н. е категорична за отправените заплахи и целта им-да я принудят да заплаща на подсъдимия Г.В. по 60лева седмично, като тя твърди, че не само е започнала да плаща исканата сума, но и е спряла да ходи на работа в дните, когато подсъдимият обичайно е идвал, за да иска посочената сума.

По същия начин доказателства за третото Д.ие в престъплението по чл.213а НК се съдържат в показанията на свидетелката К.А.А. –както в разпита и пред съдебния състав, така и в този на ДП, които гласни доказателства се допълват от тези в протокола за разпознаване, извършено от свидетелката А.. В показанията си тя посочва подс. Г.В. и подс. Д.С.М. като лицата, които са идвали при нея, докато е проституирала през м. май 2012г. в гр. В., м. Б. и са и искали пари като при отказ или неплащане от нейна страна са и отправяли заплахи с насилие-че ще изпратят хора да я  пребият. Въпреки че свидетелката А. говори и за двамата подсъдими, доколкото е повдигнато обвинение само на подс. Г.В., съдът е осъдил него за извършеното. Авторството на Д.ието от страна на подс. Г.В. се доказва не само от заявеното то нея в разпита и пред съдебния състав „Ж. е искал от мен пари-пак 70 лева /свидетелката сочи към подс. Г.В./. Това е седмично. Казваше: „Ако не си плащаш, няма ад работиш тук, ще имаш неприятности“. Каза: „Мога да те преби, мога да изпратя хора да те убият, различно“ Два месеца му плащах тези 70 лева всяка седмица“, но и от доказателствата от ДП, които съвпадат като съдържание. Следва да бъде отбелязано, че макар разпознаването от страна на свидетелката К.А. касае подс. Д.М., съдът счита, че заявеното от нея в разпита и преди разпознаването, също съдържа доказателства за обвинението на подс. Г.В., доколкото отново говори и за двамата подсъдими. Както принудата чрез заплахи, така и исканата сума съвпада с диспозитива на обвинението, нещо повече-тя е вповече от посочената в диспозитива, където се говори за 50лв, както свидетелката е заявила в разпита си на ДП. След прочитане на показанията и от ДП, обаче в съдебно заседание свидетелката К.А. отново твърди, че исканата сума е била именно 70 лева, поради и което съдът приема тази сума за достоверна. Доколкото сумата е по-голяма, не и по-малка от тази в диспозитива, съдът е счита, че по делото са налице доказателства и за този елемент от престъплението.

Всяко от Д.ията има за цел принуждаваното лице да извърши нещо, противно на волята му, в случая - принуждаването на трите свидетелки  да извършат нещо противно на волята си-да поеме имуществено задължение и да му заплащат по 50лв, респ. по 60лева за това, че проституират на посочените места, като е използвана заплаха от подсъдимия В., за което доказателства се съдържат отново в показанията на свидетелките и в извършеното разпознаване.

Съдът счита, че престъплението е продължавано, доколкото са налице изискванията на чл.26 НК – осъществени са три Д.ия, които осъществяват състави на едно и също престъпление - по чл. 213а НК, те са извършени са през непродължителни периоди от време-м.май 2012г., при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, като целта на всичките е била да принуди различни лица-  свидетелките В.С.П., Ю.Я.Н. и К.А.А. да поемат имуществено задължение - да му заплащат ежемесечно определени от него парични суми-съответно по петдесет или шейсет лева всяка, като ги е заплашил с насилие- ако не му плащат ще изпрати хора да пребият св. В.П. и св. К.А., както и че ще изпрати хора да счупят краката на св. Ю.Н..

Съдът е признал подс. Г.В. за НЕВИНЕН в частта на повдигнатото обвинение, че престъплението е извършено до м. юни 2012г. с пет Д.ия, тъй като в хода на съдебното следствие съдът е заличил свидетелите Й.А.М. и Р.И.М. и доколкото по делото няма други доказателства за двете Д.ия, в които те са посочени, вкл. и като времеви период- м.юни 2012г., съдът е оправдал подс. Г.В. в частта на обвинението на три –в случая обвинението е за пет Д.ия и времето до м. юни 2012г., като  го е осъдил за горепосочените три Д.ия, които касаят св. В.П., Ю.Н. и К.А.. Доколкото съдът счита, че обвиненията за две от Д.ията -по отношение на Й.А.М. и Р.И.М. не са доказани и е признал подс. Г.В. за невинен и го е оправдал в тази част на обвинението, то и общият инкриминиран период в  общия диспозитив на обвинението по чл.213а ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК се намалява, предвид факта, че именно в обвинението за Р.М.  е посочен времеви период м.юни 2012г .

Именно по тези съображения съдът изрично се е произнесъл с отделен диспозитив, че признава подс. Г.В. за невинен в частта на обвинението, че  на неустановена по делото дата в началото на м. май 2012 г., в гр. В., до р-т „Р.", с цел да принуди Й.А.М. да поеме имуществено задължение - да му заплаща седмично по 100 лева, го заплашил с насилие - че ако не му плаща, ще му счупят краката, като Д.ието е извършено от две лица - от Г.С.В. и Д.С. М., действащи по поръчение на организирана престъпна група (ръководена от Г.С.В., с участници Я.А.В., ЕГН **********, Д.С.М., ЕГН **********, Ж.Т.А., ЕГН ********** и И.И.Н., ЕГН **********) и

на неустановена по делото дата през м. юни 2012 г., в гр. В., до р-т „Р.", с цел да принуди Р.И.М. да поеме имуществено задължение - да му заплаща седмично по 150 лева, го заплашил с насилие - че ако не му плаща, ще бъде пребит, като Д.ието е извършено по поръчение на организирана престъпна група (ръководена от Г.С.В., с участници Я.А.В., ЕГН **********, Д.С.М., ЕГН **********, Ж.Т.А., ЕГН ********** и И.И.Н., ЕГН **********), поради което и на основание чл.304 от НПК го е ОПРАВДАВАЛ по повдигнатото му обвинение в този смисъл по чл.213а ал.3 т.3 вр. ал.2 т.4 НК.

 

Съдът е признал подс. Г.С.В. за невинен и в частта на повдигнатото обвинение, че Д.ието е извършено от две лица-от Г.С.В. и Д.С.М. и ги е оправдал в тази част на обвинението по чл.213а ал.2 т.4 НК, тъй като по делото липсват доказателства в тази насока. В диспозитива на обвинението подс. Д.М. е посочен единствено в частта на с пострадал Й.А.М.. Гласни доказателства в подкрепа на обвинението в тази част се съдържат на ДП само в разпитите на свидетеля Й.А.М., но с оглед невъзможността  да бъде намерен и недаденото съгласие за прочитане на показанията му от ДП, съдът го е заличил, а други доказателства по делото за обвинението в тази част липсват.

Съдът счита, че подс. Г.С.В. не е извършил Д.ието по поръчение на организирана престъпна група (ръководена от Г.С.В., с участници Я.А.В., ЕГН **********, Д.С.М., ЕГН **********, Ж.Т.А., ЕГН ********** и И.И.Н., ЕГН **********), поради и което го  е признал за невинен по повдигнатото му обвинение в тази част и го е оправдал по обвинението по чл.213а ал.3 т.3 НК, тъй като счита, че по делото не са налице доказателства в тази насока за нито едно от Д.ията.  За да е осъществено Д.ието „по поръчение на ОПГ“ е необходимо на първо място съществуването на ОПГ, за която съдът счита, че са налице безспорни  доказателства, обсъдени в мотивите по-горе. На второ място за приложението на този квалифициращ признак е необходимо да е взето решение от посочената ОПГ за извършването конкретно на това престъпление. Съдът счита, че по делото не са налице нито гласни, нито писмени доказателства в тази посока. Третият признак за този квалифициращ белег -подсъдимият да не е член-ръководител или участник на посочената ОПГ, според настоящия съдебен състав не е налице, тъй като съдът обоснова тезата, че са налице доказателства за подс.Г.С.В. като ръководител  в посочената ОПГ. По изложените съображения съдът е признал подс. Г.С.В. за невинен и в тази част на обвинението и го е оправдал по квалифицирания състав на чл.213 ал.3 т.3 НК.

От субективна страна съдът счита, че престъплението по чл.213а ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК е извършено от подс. Г.С.В. умишлено, като формата на вината е пряк умисъл. Подсъдимият В. е съзнавал противоправния характер на осъщественото Д.ие, като прекият му умисъл е обхващал както отправените заплахи, така и тяхната цел-да принуди свидетелките да му плащат всяка седмица. Съдът счита, че са налице доказателства, че подс. В. е съзнавал, че свидетелките В.С.П., Ю.Я.Н. и К.А.А. не желаят да осъществят поведението, към което ги е принуждавал-всяка от свидетелките в дадените показания твърди, че първоначално е отказвала заплащането на исканите суми, но подс. Г.В. е продължил да настоява всяка седмица, някой път и по няколко пъти в седмицата  е идвал,  докато те са проституирали и им е искал сумите, като ги е заплашвал с насилие-че ще бъдат пребити, счупени краката, ако не му дадат сумите, които е прибирал, въпреки че състава на чл.213а НК не поставя толкова високо изискване за осъществено имуществено разпореждане-достатъчно е заплашването за това. 

 По изложените съображения съдът е признал подсъдимия Г.С.В. за виновен за престъплението по  чл.213а ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК.

 

                     II.  Относно обвинението по чл. 213а, ал. 3, т. 3 и т. 7 вр. с ал. 2, т. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а" НК спрямо подсъдимия Д.С.М.

Съдът е признал подсъдимия Д.С.М. за невинен за това, че на неустановена по делото дата в началото на м. май 2012 г., в гр. В., до р-т „Р.", с цел да принуди Й.А.М. да поеме имуществено задължение - да му заплаща седмично по 100 лева, го заплашил с насилие - че ако не му плаща, ще му счупят краката, като Д.ието е извършено от две лица - от Г.С.В. и Д.С. Михайлов, действащи по поръчение на организирана престъпна група (ръководена от Г.С.В., с участници Я.А.В., ЕГН **********, Д.С.М., ЕГН **********, Ж.Т.А., ЕГН ********** и И.И.Н., ЕГН **********) и представлява опасен рецидив (М. е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, а именно - осъждан е с влязла в сила на 20.07.2010 г. присъда по НОХД № 1773/2009 г. по описа на ОС - град В. за престъпление по чл. 321, ал. 3 вр. с ал. 2 НК на лишаване от свобода за срок от две години и единадесет месеца), поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение в този смисъл по чл. 213а, ал. 3, т. 3 и т. 7 вр. с ал. 2, т. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а" НК.

Съдът счита, че по делото липсват доказателства в подкрепа на обвинението, тъй като гласни доказателства се съдържат на ДП само в разпита на свидетеля Й.А.М., но с оглед невъзможността той да бъде намерен и предвид  недаденото съгласие за прочитане на показанията му от ДП, съдът го е заличил от списъка на свидетелите, а други доказателства по делото за обвинението липсват.

По изложените съображения съдът е признал подсъдимия Д.С.М. за невинен за престъплението по  чл. 213а, ал. 3, т. 3 и т. 7 вр. с ал. 2, т. 4 вр. с ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а" НК.

 

                     III.  Относно обвинението по чл. 213а, ал. 3, т. 3 вр. с ал. 1 НК спрямо подсъдимия Ж.Т.А.

Съдът е признал подсъдимия Ж.Т.А. за виновен за това, че на неустановена по делото дата в края на м. юни 2012 г., в гр. В., м. „П.к.", с цел да принуди М.И.И. да поеме имуществено задължение - да му заплаща седмично по 60 лева, я заплашил с насилие - че ако не му плаща, ще прати клиент да я пребие, поради което и на основание чл. 213а,  ал. 1 НК го е осъдил  за посоченото престъпление.

Съдът счита, че доказателства в подкрепа на това обвинение се съдържат в показанията на свидетелката М.И.И. от ДП, като в дадените показания свидетелката посочва както времето и мястото на Д.ието- „на пътя „П.к.“ работя от 15 дни“, съобразено с датата на разпи-02.07.2012г. следва извода, че свидетелката дава показания за м. юни 2012г., каквото е и времето на Д.ието. По отношение на авторството на Д.ието свидетелката И. е заявила, че двама мъже са минавали няколко пъти покрай нея, за да и искат пари, за това, че проституира, като са и отправяли заплахи. Свидетелката сочи единият от тях като „Джерито“, описва го ясно и подробно, въпреки че по ДП не е извършено разпознаване от страна на тази свидетелка, съдът приема, че става въпрос за подс. Ж.А., доколкото посоченото лице с даденото описание и прякор се сочи и от други свидетелки по делото. Заявеното от св. М.И. в разпита на ДП съвпада като прякор, описание и действия с описано от други свидетели по делото-св. Ю.Н. и П.Ц., които са разпознали  подс. Ж.А.  именно като лицето, което те наричат „Д.“  /п-л за разпознаване т.5, л.59-61 и л.77-79 от ДП/. Предвид изложеното съдът кредитира показанията на св.И., дадени в хода на досъдебното производство и се ползва от тях при изграждане на своите изводи относно действителното авторство на подс.А. на вмененото му престъпление по чл.213а от НК.  Отправените заплахи, посочени в диспозиитва, са ясно различими в показанията на свидетелката М.И. „и двамата ми говореха едно и също и ми искаха пари. Обясниха ми, че някой път щели да дойдат едни клиенти, за да ме пребият“. Исканата от подс. Ж.А. сума в размер на 60 лева също се открива в показанията на свидетелката „След няколко дни друг мъж дойде при мен и ме попита дали съм решила да плащам. Било ми се събрала цяла  седмица и трябва да му  платя за цяла седмица-60лева“.

От субективна страна съдът счита, че престъплението по чл.213а ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК е извършено от подс. Ж.Т.А. умишлено, като формата на вината е пряк умисъл. Подсъдимият А. е съзнавал противоправния характер на осъщественото Д.ие, като прекият му умисъл е обхващал както отправените заплахи, така и тяхната цел-да принуди свидетелката М.И. да му плаща всяка седмица по 60 лева. Съдът счита, че са налице доказателства, че подс. В. е съзнавал, че свидетелката М.И. не желаела да осъществят поведението, към което я  е принуждавал- в дадените показания тя твърди, че е отказвала заплащането на исканите суми, но подс. Ж.А. е продължил да настоява няколкократно,  докато е проституирала и и е искал сумите, като я е заплашвал с насилие-че ще бъде пребита от клиент, ако не му даде сумата. 

Съдът е признал подс. Ж.А. за НЕВИНЕН в частта на повдигнатото обвинение, че Д.ието е извършено от лице, действащо по поръчение на организирана престъпна група (ръководена от Г.С.В., с участници Я.А.В., ЕГН **********, Д.С.М., ЕГН **********, Ж.Т.А., ЕГН ********** и И.И.Н., ЕГН **********),  поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение в този смисъл по чл. 213а, ал. 3, т. 3 . Съдът счита, че по делото не са налице доказателства в тази насока , тъй като за да е осъществено Д.ието от лице, действащо по поръчение на ОПГ е необходимо на първо място съществуването на ОПГ, за която съдът счита, че са налице безспорни  доказателства. На второ място за приложението на този квалифициращ признак е необходимо да е взето решение от посочената ОПГ за извършването на това престъпление. Съдът счита, че по делото не са налице нито гласни, нито писмени доказателства в тази посока. Третият признак за този квалифициращ белег -подсъдимият да не е член-ръководител или участник на посочената ОПГ, според настоящия съдебен състав не е налице, тъй като съдът обосновава тезата, че са налице доказателства за подс. Ж.  А.  като участник  в посочената ОПГ. По изложените съображения съдът е признал подс. Ж.Т.А. за невинен и в тази част на обвинението и го е оправдал по квалифицирания състав на чл.213 ал.3 т.3 НК.

По изложените съображения съдът е признал подсъдимия Ж.Т.А. за виновен за престъплението по  чл.213а ал.1 НК.

 

IV. ОТНОСНО обвиненията по чл.321 НК

1. Подсъдимите Я.А.В., Д.С.М., Ж.Т.А. и И.И.Н. са обвинени за участие в ОПГ по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК, а подсъдимият Г.С.В. е обвинен за престъпление по чл.321 ал.3 т.1 вр. ал.1 НК .

Съдът е признал подс. Г.С.В. за виновен за това, че  в периода от неустановена дата в началото на м. май 2012 г. до края на м. юни 2012 г. на територията на Р България, в гр. В. е ръководил организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления - по чл. 213а и по чл. 214 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, с участници Я.А.В., ЕГН **********, Д.С.М., ЕГН **********, Ж.Т.А., ЕГН ********** и И.И.Н., ЕГН **********, като групата е създадена с користна цел, поради и което го е осъдил за престъпление по чл. 321, ал. 3, т.1, вр. ал. 1 от НК.

Всеки от подсъдимите Я.А.В., Д.С.М., Ж.Т.А. и И.И.Н. е признат от съдебния състав за виновен за това, че в периода от неустановена дата в началото на м. май 2012 г. до края на м. юни 2012 г. на територията на Р България, в гр. В. участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления - по чл. 213а и по чл. 214 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, ръководена от Г.С.В., ЕГН **********, в която участвали  Д.С.М., Я.А.В., ЕГН **********, Ж.Т.А., ЕГН ********** и И.И.Н., ЕГН **********, като групата е създадена с користна цел, като всеки от тях е осъден за  престъпление по чл. 321, ал. 3 т.2, вр. ал. 2 от НК.

Разпоредбата на чл. 93 т.20 НК дава легално определение на понятието „организирана престъпна група“, съгласно което ОПГ е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувана в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура.

По делото е налице първия признак от така регламентираното понятие, а именно- численият израз- с обвинителния акт по делото са повдигнати обвинения на пет лица, като всички- Г.С.В., Я.А.В., Д.С.М.,  Ж.Т.А. и И.И.Н. съдът е признал за виновни за престъплението по чл.321 НК. Наличието на три или повече лица, поддържащи отношения, обаче, не е достатъчно само по себе си като факт за извода за наличие на ОПГ. Настоящият съдебен състав счита, че и останалите законовоизискуеми елементи на понятието ОПГ, в случая са налице за всички подсъдимите.

Безспорно по делото е установено, че някои от подсъдимите се познават помежду си, видно от дадените свидетелските показания и разпознаванията по ДП, въпреки че според съдебната практика не е необходимо всички участници в ОПГ да се познават и поддържат отношения помежду си, тъй като законодателят не е предвидил като съставомерен белег на престъплението изискването всеки от членовете на групата да осъществява дейността си координирано с всички останали и с ръководителя или да знаят за съществуването им. Описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт отношения и действия от страна на подсъдимите помежду им в ОПГ, обаче, се подкрепят от доказателствата по делото, както следва:

Показанията на свидетелката В.С.П. /А./  съдържат доказателства за връзките и взаимоотношенията между подс. Г.С.В. – „Д.“ и подс. Я.В., когото тя нарича „Д.“ и го посочва в съдебната зала. Изложеното от свидетелката касае вторичната престъпна дейност на двамата подсъдими и по-конкретно свидетелката твърди, че двамата са идвали при нея и другите проституиращи, за да събират „седмичната такса“ с отправяне на заплахи- „Там, където работех като проститутка, минаваха Д. и Д.“, а по отношение на плащанията твърди, че е плащала няколко пъти на подс. Г.В. и веднъж на „Д.“ 50 лв. В извършеното разпознаване от страна на свидетелката В.П. тя е разпознала и подс. И.И.Н., като го е посочила „Категоична съм, че това е „Гологлавия“, за което давах показания. Виждала съм го с Ж. и съм категорична, че е той. Той е човекът, който се грижи за проститутките на Ж. и ходи с него с червената кола с надписите, когато обикаля да наблюдава момичетата“. В показанията на св. В.П. се съдържат доказателства и за участието на подс. И.Н., когото свидетелката е разпознала, като в разпита си тя твърди за него, че „С Ж. обикаля едно момче с гола глава. Той се занимавал с момичетата на Ж.. Води на работа и ги прибира с червената кола с надписите“, а по-нататък в показанията си свидетелката дава описание му, което се потвърждава и от извършеното разпознаване на ДП. Следва да се подчертае, че в показанията на свидетелката П. /А./ ясно са посочени ролята и действията на всеки от подсъдимите Г.В., Я.В.-„Д.“ и подс. И.Н..

Тези показания на свидетелката В.П. /А./ не са изолирани, а се подкрепят не само от извършеното разпознаване, но и от заявеното от другите свидетели по делото. В показанията на свидетелката Н. се съдържат доказателства за връзките и отношенията между подс. Г.В.- „Д.“ и подс. Ж.А. -„Д.“ за периода м.май 2012г. в гр. В. с оглед изложените от нея твърдения, че двамата подсъдими се идвали при нея, докато е проституирала на „П.к.“ гр. В. и няколкократно са и отправяли заплахи, че ако не им плаща по 60 лева на седмица ще и счупят краката.

За връзки и взаимоотношения между подсъдимите Г.В. и Д.С.М. свидетелства и св. К.А.. В нейните показания тя твърди, че докато е проституирала през м. май и юни в гр. В., м. Б., при нея многократно са идвали подс. Г.В. и подс. Д.М. и са искали по 70 лева седмично, като при отказ са я заплашвали са насилие.  Показанията и на свидетелките касаят дейност от страна на подсъдимите Г.В.- Ж. Д., Я.В. Д. и Д.М. и Ж.А. „Д.“ и И.И. ***“ и „П.к.“, каквото е мястото, посочено в обвинителния акт и в присъдата. Времето на Д.ието се доказва отново чрез посочените гласни доказателства от показанията на свидетелките В.П. /А./ и св. Ю.Н., които говорят за м. май 2012г, а св. К.А. говори за м. май и юни 2012г., както и в показанията на св. П.С.С. Доказателства за връзките и отношенията се съдържат и в показанията на св. П.Ц. от ДП, дадени по реда на чл.223 НПК, в които тя излага твърдения за срещи и действия между подс. Г.В. Джипсито, подс. И.Н. Иво, Ж.А. и Бузито- подс. Д.С.М. по повод дейността на ОПГ, което се подкрепя и от извършените разпознавания в хода на ДП от страна на свидетелката, при които тя разпознава подсъдимите лица. По същия начин доказателства за взаимоотношенията между подсъдимите се съдържат и в показанията на св. Г.В.Д., който говори за множество срещи  между подсъдимите в неговото заведение- подс. Г.В. Д., Д.М.- Б., както и други лица, за които свидетелят твърди, че не познава. Показанията на св. Г.Д. се подкрепят от тези на св. Л.Г.Л. от ДП, която е работела в заведението на св. Г.Д., като нейните показания се отнасят за подс. Г.В. и подс. Д.М. и за срещите им в посоченото заведение с други лица, при което са давани, носени пари. Доказателства за връзките и взаимоотношения между подсъдимите се съдържат и в показанията на св. М.И.И., М.А. от ДП, К.М.Б. и М.В.Г., както и от извършеното разпознаване от последната свидетелка на ДП.

По отношение на изискването за трайност на сдружението- също се доказва чрез наличните доказателства по делото. В параметрите на повдигнатото обвинение се сочи, че организираната престъпна група е в период от неустановена дата през месец май 2012г. до края на м. юни 2012г.  за всеки от подсъдимите лица. Нито НК, нито съдебната практика поставят минимален критерий по отношение на времето за съществуването на ОПГ. Нещо повече, че в съдебната практика изрично е посочено, че самият период във времето не е достатъчен сам по себе си, за да се обоснове трайност на групата, като следва да бъдат взети предвид наличието или липсата на съществуващите трайни структурни връзки между участниците в нея като изискването за “трайност“ трябва да бъде много по-ясно разглеждано в смисъла на „устойчивост“. В този смисъл са налице изискванията по отношение на ОПГ, посочени в Решение №551/24.01.2014г. на ВКС I НО –„Трайността на сдружението (продължаваща, обособена в конкретни времеви параметри), и при относително кратък период от време, без да се приема за темпорален критерий, но разгледано с оглед на предназначението за създаването му (съгласие за постигане на целите) и в съчетание с изискването за структурираност (установеност на връзките между членовете, дори без изискване за субординация) осъществяване на усложнена престъпна дейност (синхронизирана между членовете на престъпления в страната или чужбина, наказуеми с повече от 3 години лишаване от свобода) на поне три лица определя отликите на организираната престъпна група от ординерното съучастие (инцидентна проява по повод извършване на конкретно Д.ие/Д.ия)“.

В конкретния случай са налице  доказателства, че извършваната престъпна дейност е дейност на продължително, системно извършване, като са налице създадени рутинни действия на подс. Г.В. и останалите подсъдими във връзка с „обикалянето“ на проституиращите  лица и отправянето на заплахи спрямо тях, за да им плащат парични суми всяка седмица. От показанията на горепосочените свидетели, които ясно и конкретно описват действията на всеки от подсъдимите, е видно, че не става въпрос за инцидентна  дейност от тяхна страна и то самостоятелно, а съгласувана дейност, която се извършва системно и периодично, всяка седмица по няколко пъти.

Ръководната роля на подс. Г. В. в посочената ОПГ се доказва чрез доказателствата в  показанията на св. В.П. от ДП пред разследващ полицай, за които тя в съдебно заседание е заявила, че са верни. В посочените показания на няколко пъти свидетелката е заявила, че подс. Г.В. и е искал пари като и отправял заплахи, че „неговите момчета ще ли да дойдат и да я набият“, „ако не му платя, ще изпрати другите момчета да ме набият“, като в показанията и се съдържат и косвени доказателства, основаващи се на разказано от други проституиращи момичета на пътя- „другите момичета казаха, че парите ще се дават не на Жоро, а на Д.. Той щял да минава да събира парите от проститутките и да ги дава на Ж.. Той ги давал на Ж. до джамията в кв. „А.“. Ръководната роля на подс. Г. В. в посочената ОПГ се доказва не само чрез доказателствата в  показанията на св. В.П., но и на св. Ю.Н.,  която заявява няколкократно в показанията си по реда на чл.22 НПК, че именно подс. Г.В. е бил водещият-покрай него винаги е имало различни лица-подс. Я.В. „Д.“и подс. Д.М., Ж.А. „Д.“, К., шофьор и други неустановени по делото лица, но именно той е този, с който останалите се съобразяват и действат по указания от него начин. Отделно о това св. Ю.Н. е разпознала подс. Г.В. на 06.06.2012г на ДП. Доказателства подс. Г.В. Д. се съдържат и в показанията на св. П.Ц. от ДП, както и в извършеното разпознаване от свидетелката, където го сочи като прякори и отново посочва, че „той е човекът, който събира рекета от нас“. В показанията на тази свидетелката се съдържат доказателства именно за ръководната роля на подс. Г.В., доколкото свидетелката твърди, че подс. И. Н.- И., я е завел при подс. Г.В. „Д.“ и в присъствието и на други лица, и е казано, че трябва да плаща на Д., а след това е идвал и събирал сумите. Доказателства в подкрепа на обвинението се съдържат и в показанията на св. М. В.Г., както от съдебно заседание, така и от прочетените от ДП показания, както и от извършеното разпознаване на ДП, на което свидетелката е посочила подсъдимия като лице, на което е плащала ежеседмичния рекет и описва автомобила-.“Фолксваген голф“, като автомобила е управляван от друго лице, което не е установено по делото. Като действия и автомобил обаче показанията на тази свидетелката съвпадат и се допълват от показанията на горепосочените свидетелки и разпознавания, поради което съдът счита, че доказателства по чл.321 НК могат да бъдат намери и тук. В същия смисъл са и показанията на св. П.С.С., която в съдебно заседание твърди, че „Вярно е, ч е трябваше да даваме пари на Д., но аз не съм му давала“-съдът счита че те касаят вторичните престъпления, посочени в обвинението от страна на подс. Г.В.. Доказателства, че именно на подс. Г.В. са отчитани парите от проституиращите се съдържат и показанията на св. М.И.И., която излага твърдения, че подс. А. е събирал парите и ги е отчитал на подс. Г.В.. Тези гласни доказателства се подкрепят и допълват от доказателствата за ръководната роля на подс. Г. В. и в показанията на Л.Г.Л. и К.А., която говори за отношенията между подс. Г. В. и подс. Д.М., като ясно се вижда ръководната роля на подс.Г. В., а  св. Т.С.С. излага твърдения за отношения между подс. Г.В. и Д.М., на които свидетелят бил принуден да заплаща исканите от тях суми за това, че предлагал сексуални услуги.

Останалите подсъдими- Я.В., Д.С.М.,  Ж.А., както и И.И.Н., видно от показанията на свидетелките действат по указания от подс. В. начин, като изпълняват и понякога допълват действията му.

Участието на подс. И.Н. в сочената ОПГ се доказва чрез доказателствата, съдържащи се в показанията на св. В.П., която твърди за него, че „той е човекът, който се грижи за проститутките на Ж. и ходи с него“. По този начин са посочени не само връзката и взаимоотношенията му с подс. Г.В., но  и конкретните действия като участник в ОПГ. Вярно е, че присъдата не може да се основана само на доказателства, съдържащи се показания на свидетели, прочетени по реда на чл.281 ал.4 НПК, каквито са показанията на посочената свидетелка, но съдът счита, че доказателства в подкрепа на Д.ието по чл.321 НК за подс. И.Н. се съдържат и в извършеното разпознаване на 05.06.2012г. от посочената свидетелка на ДП, както и в прочетените по реда на чл.281 ал.1 т.4 НПК показания на свидетелката П.П.Ц. от 06.062012г., дадени пред съдия по реда на чл.223 НПК на ДП. В посочените показания свидетелката ясно и категорично е заявила, че в посеченото по-горе време на ОПГ-  -„в началото на месец май тази година и място „докато работех на бул. „В.В.“, „при мен дойде един дребосък, който ми се представи като И. и ми каза, че бил охраната на Д.вече се плаща рекет“, като след това подробно е посочила думите му и последващите му действия, вкл. и и това, че няколкократно е ходила при Д.и И.при разправии с другите проституиращи момичета-„те разпределят къде да бъде, за да не си пречат“.  Следва да се подчертае, че по ДП е извършено разпознаване, при което св. П.Ц. категорично разпознава подс. И.Н., за когото говори в разпита си пред съдия. По същия начин и в показанията на св. Ю.Я.Н. се съдържат доказателства за дейността на подс. И.Н. като участник в ОПГ, както и в извършеното разпознаване на 06.06.2012г.

Участието на подс. Д.С.М. в сочената ОПГ се доказва чрез доказателствата, съдържащи се в показанията на св. В.С.П., както и в извършеното разпознаване на 05.06.2012г., както и в показанията на св. К.А., която и в съдебно заседание, и на ДП излага твърдения за участието на подсъдимия в ОПГ и го разпознава на ДП. Доказателства за обвинението на подс. Д.М. по чл.321 НК се съдържат и в показанията на св. П.П.Ц. от ДП, дадени по реда на чл.223 НПК пред съдия, както и в извършеното разпознаване от свидетелката,  които касаят връзките и взаимоотношенията между подс. Г.В.- Д., И.-подс. И.Н. и подс. Д.М., както и в показанията на св. Т.С.С. и на св. Г.В.Д. от ДП и от съдебна фаза, които излагат твърдения за дейността на подс. Д.М. като участник в посочената ОПГ. Не на последно място, съдът отбелязва, че гореизброените доказателства се подкрепят от тези в показанията на св. Л.В. от ДП, която допълва изложеното от св. Г.Д..

Участието на подс. Ж.Т.А. в сочената ОПГ се доказва чрез доказателствата, съдържащи се в показанията на св. Ю.Я.Н. и в извършеното разпознаване на 06.06.2012г., където тя го нарича „Д.“. Съдът счита, че и в показанията на св. П.Ц. по реда на чл.223 НПК се съдържат доказателства за участието на подс. А. в посочената ОПГ, доколкото свидетелката говори за „Д.“ , когото е разпознала на ДП, видно от  приложения вт.5 от ДП протокол за разпознаване и албума към него с бележките по-горе относно доказателствената стойност на протокола. Доказателствата в показанията на св. Ю.Н. и П.Ц. се подкрепят от доказателствата в показанията на св. М.И., която ясно и подробно излага твърдения за подс. Ж.А., когото тя нарича „Д.“ и посочва извършваната от него дейност.

Участието на подс. Я.А.В. в сочената ОПГ се доказва чрез доказателствата, съдържащи се в показанията на св. В.П. и в извършеното разпознаване на ДП, където тя го разпознава и го сочи като „Джесура“ и се отличават с последователност, логичност и детайлност и намират опора и в останалия доказателствен материал по делото и по-конкретно в показанията на свидетелите К.А., Ю.Н. и М.Г., ценени от съда по същия начин. Показанията на тези свидетели съдържат абсолютно идентична информация по отношение на инкриминирания период, осъществяваната от подсъдимите дейност, мястото и времето на нейното извършване, както и по отношение на действително реализирано от подсъдимите поведение по рекетиране на проституиращи лица. Същите напълно резонират и се допълват с показанията на свидетелката К.Б.. Горепосочените доказателства се допълват от тези в показанията на с. К.М.Б., които касаят не само ръководната роля на подс.В. и дейността на подсъдимия Ж.  А., но и  онагледяват  съпричастността на подс. Я.В. за постигане целите на групата в местността „П.к.“.

 По отношение на другия елемент на състава на престъплението по чл.321 НК- съгласуване за извършване на престъпления по чл.213а и чл.214 НК, съдът  подчертава, че законовото изискване на чл.93 т.20 НК предпоставя  съгласуване на волите за извършване на множество престъпления, които не необходимо да бъда  извършени. Съдът счита, че и този елемент е налице и доказателства се съдържат в показанията на разпитаните свидетели,а именно-  свидетелката В.П. /А./ твърди, че е плащала няколко пъти на подс. Г.В. по 50 лева седмично поради отправени заплахи, че ако не плаща ще я изпрати хора да я пребият, като веднъж е платила и на подс. Я.В./;  свидетелката Ю.Н. в разпита си пред съдия на ДП излага твърдения за отправени заплахи спрямо нея от страна на подс. Г.В. и и подс. Ж.Т.А. -„Д. или Д.“, за да я принудят да плаща за проституирането; св. К.А. твърди, че е плащала многократно всяка седмица на подс. Г.В. и подс. Д.М. в резултата на отправени от тях заплахи с насилие, по същия начин св. М.И. в разпита си от ДП е заявила, че и подс. Ж.Т.А. -„Д. или Д.“ почти всеки ден го е виждала, като и е искал пари и отправял заплахи. Горепосочените доказателства водят на извода, че става въпрос не за едно Д.ие, а за множество, нещо повече- съдебната практика не изисква осъществяването на вторичната престъпна дейност, доколкото престъплението по чл.321 НК е формално, а в случая по делото са налице доказателства за осъществени вторични  престъпления от страна на посочените подсъдими. Описаните от свидетелките Д.ия водят на извода, че в случая става въпрос именно за престъпления по чл.213а и чл.2114 НК, каквито са посочени в диспозитива на обвинителният акт и в присъдата, които две престъпления са наказуеми с лишаване от свобода повече от три години- за престъплението по чл.213а  и това по чл.214 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до шест години, каквото е изискването на чл.93 т.20 НК.  Ето защо настоящият съдебен състав счита, че е доказано, че групата е била създадена не само за едно, а за множество престъпния, предвид изложените от тях факти, че подс. В. „Д.“ и подс. Я.В. „Д.“ и подс. Ж.Т.А. -„Д. или Д.“ са идвали многократно при свидетелките с отправени заплахи, че ако не плащат исканите им суми, свидетелките ще бъдат пребити. Доказателства за множество престъпления като вторична дейност, посочена в обвинението се съдържат и в показанията на св. П.С.С., която в съдебно заседание твърди, че „Вярно е, че трябваше да даваме пари на Д., но аз не съм му давала“.

От субективна страна, инкриминираната дейност по чл.321 ал.3 т.2, вр.ал.2 от НК за подсъдимите Г.В., Я.В., Д.М., Ж.А. и И.Н. е извършена от всеки от подсъдимите, виновно, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК, тъй като всеки един от тях е съзнавал противоправността на престъпното Д.ие и е целял настъпването на обществено опасните  последици, като всеки от подсъдимите е съзнавал и деятелността на останалите членове в структурираната група и неговите действия са били насочени към реализирането на общия за групата резултат. От доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че всеки от подсъдимите ясно е съзнавал, че принадлежи към организираната  престъпна група, знаел е, че членовете на същата действат синхронизирано, както и че дейността им е насочена към осъществяването на други престъпления  по  чл. 213а и чл.214 НК . В подкрепа на този извод са свидетелските показания, които касаят дейността на всеки от групата.

 Инкриминираната деятелност е осъществена от всеки от подсъдимите Г.В., Я.В., Д.М., Ж.А. и И.Н. при наличието на специфичната цел от субективна страна, а именно да реализират регулярни и немалки по стойност доходи, посредством отправяне на заплахи за насилие към проституиращите лица в района  на гр. В., което сочи за участието им  в  организираната престъпна група при наличието на користна цел от субективна страна.

Користната цел, посочена в обвинението по чл.321 НК се доказва чрез доказателствата в показанията на свидетелките Ю.Н. и св. В.П., и останалите свидетели, които твърдят, че подсъдимите Г.В. „Д.“ и Я.В. „Д.“ , подс. Ж.Т.А. -„Д. или Д.“ са им искали определени суми всяка седмица и са им отправяли заплахи при неплащане от тяхна страна. По същия начин са и доказателства в показанията на свидетелката К.А., която  твърдения, че е плащала по 70 лева всяка седмица на подс. Г.В. и подс. Д.М., тъй като я заплашвали с насилие „Жоро е искал от мен пари-пак 70 лева …. Парите, които давах, ги прибираше господинът който седи там /сочи подс. Д.М./. По аналогичен начин св.Т.С.С. излага твърдения за отношения между подс. Г.В. и Д.М., на които свидетелят бил принуден да заплаща исканите от тях суми за това, че предлагал сексуални услуги. В допълнение следва да бъде отбелязани доказателствата в показанията на св. М.Г., която твърди, че  предлагала платени сексуални услуги в района на местността „Б.“ в гр. В. и в началото на месец юни 2012г. подс. Г.В. искал „ седмична така, за да работи спокойно“, като нещо повече- в показанията си свидетелката Г. твърди, че тя редовно плащала на подсъдимия Г.В. сумата от 50 лева. По този начин са и показанията на св. П.Ц., която излага твърдения за искани суми от подс. И.Н., подс. Ж.А. и  подс. Г.В. за това, че предлагала платени сексуални услуги в гр. В., на които свидетелката плащала.

При разглеждане на посочените свидетелските показания и съпоставянето им с останалите гласни доказателства по делото и разпознаванията, съдът  счита, че същите са взаимнодопълващи се и обосновават извода за наличие на користна цел, посочена в обвинението.

Предвид изложените съображения съдът е признал за виновен и е осъдил подс. Я.В., Д.М., Ж.А. и И.Н. за престъплението по чл. 321,ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК, а подс. Г.В. за престъплението по чл. 321,ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА:

 

1.    За подсъдимия Г.С.В.

Съдът е признал подс. Г.С.В. за виновен за престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1 НК и го е осъдил на лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА по следните съображения:

За престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за срок от пет до петнадесет години.

В тези законови рамки и при условията на чл.55 от НК съдът е наложил на подсъдимия Г.С.В. наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. 

Така посоченото наказание е определено от съда при преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, като съдът е определил така посоченото наказание при условията на чл.55 НК, тъй като приема, че е налице изключително смекчаващо обстоятелство, а именно изминалият период от време, както от датата на Д.ието, така и от датата на привличане на Г.В. в качеството му на обвиняем до постановяване на присъдата, поради и което съдът е определил наказанието лишаване от свобода под минималната граница на лишаването от свобода, предвиден от законодателя. В този смисъл е и Решението на ЕСПЧ „Д. и Х. срещу България“[3], „Младенов срещу България“[4] и други. Безспорна е практиката на ЕСПЧ, че във всяко едно наказателно производство във всеки един момент следва да се бъде отчитано дали производството се развива в рамките на „разумния срок“ по смисъла на чл.6 §1 ЕКПОЧОС и при тази преценка следва да бъдат прилагани критериите, установени от ЕСПЧ, а именно- сложността на делото, поведението на националните власти и поведението на подсъдимото лице. В случая настоящият съдебен състав счита, че делото е с фактическа и правна сложност, предвид броя на подсъдимите лица, броя и характера на обвиненията, броя на защитниците, броя на свидетелите и вещите лица, както и обема от материали по делото. Фактическата и правна сложност на делото предполагат разглеждането му в продължителен период от време, който обаче е следва да бъде разгледан и в контекста и на горните две обстоятелства. Относно поведението на националните власти, съдът отчита, че от датата на образуване на ДП с постановление на прокурора на 28.05.2012г.  до датата на внасяне на обвинителен акт в съда на 13.02.2019г. е изминал период на шест години и седем месеца. В съдебна фаза е отчетен периода от 13.02.2019г. до 06.01.2021г., а именно около една година и 10 месеца на разглеждане на делото, в който период следва да бъде взет под внимание и периода на световна пандемия, обявена от СЗО на 11.03.2020г. и въвеждането на извънредното положение в Р България и епидемичната обстановка, в която са дадени указания от страна на ВСС за ограничаване провеждане на съдебните заседания. Въпреки това, настоящият съдебен състав отчита, че по делото са проведени 16 /шестнадесет/ съдебни заседания и единствено в периода м. март, април и май не са провеждани съдебни заседания, предвид обявеното извънредното положение при пандемията от COVID 19 в посочения период, поради което счита, че съдебните власти са положи усилия за провеждане на ритмични съдебни заседания с призоваване и разпит на свидетели, вещи лица и т.н.

Третият критерий, който според ЕСПЧ следва да бъде обсъден при преценката за разглеждане на делото в разумен срок по чл.6 §1 ЕКПЧОС, е поведението на подсъдимото лице, което според настоящия съдебен състав е станало неоснователно причина за отлагане на съдебните заседания. Видно от приложените по делото протоколи подс. Г.С.В. не е се явил в поредица от съдебни заседания, като впоследствие е представял медицински документи за влошено здравословно състояние. В почти нито един от случаите, подсъдимият не е уведомил своевременно съда по телефона, по мейл или с молба съда, че не може да се яви поради влошено здравословно състояние, за да бъдат предприети мерки по уведомяване на призованите свидетели да не идват от гр. В. до гр. София и по този начин да бъдат спестени тяхното време и средства, които съдът им е възстановил  донякъде чрез заплащане на пътните разходи. Настоящият съдебен състав отбелязва, че в случая не става въпрос за упражнено право на жалба или друго право от страна на подсъдимия, което не следва да бъде тълкувано като поведение от негова страна за забавяне на разглеждане на делото /В този смисъл делото „Екле срещу Германия“, „Фоти срещу Италия“ и други/, а по-скоро за шиканиране на процеса. Този извод на съдебния състав се подкрепя и от изготвените по делото СМЕ на подс. В., първата и втората които сочат, че състоянието на подс. В. му позволява участие в наказателното производство /втората и последваща във времето СМЕ обръща внимание на необходимостта от транспортирането му с линейка до съда/, като не сочи, че подс. В. не може да участва по делото, а подчертава, че при необходимост подсъдимият следва да бъде транспортиран до специализирана болница, каквото разпореждане е издаденото от съда. Ето защо съдът приема, че с поведението си подс. В. е станал причина за продължителното разглеждане на делото, което е рефлектирало както върху неговите парва, така и върху правата на останалите пет подсъдими по делото.

Въпреки това, обаче, като се отчете общият времеви период от датата на привличането му като обвиняем на ДП, и времето от датата на Д.ието, съдът счита, че разумният срок по чл.6 §1 ЕКПЧОС е нарушен в известна степен, поради и което е взел посоченото обстоятелство  под внимание и е определил наказание под минималната граница, предвидена от законодателя.

Същевременно съдът отчита и здравословното състояние на подсъдимия, посочено по-горе в назначените от съда СМЕ като друго смекчаващо обстоятелство, а като отегчаващо обстоятелство съдът взема предвид обремененото съдебно минало. Видно от справката за съдимост към датата на Д.ието подс. Г.С.В. е осъждан – с определение на ОС В. е одобрено споразумение от 15.04.2011г., с което за две Д.ия по чл.155 НК, две Д.ия по чл.159г НК и за едно по чл.321 НК, извършени от Г.В., съдът е определил на основание чл.23 НК едно общо най-тежко наказание, а именно-лишаване от свобода в размер на три години, изпълнението на което е отложил на основание чл.66 НК за срок от пет години. Предвид датата на предходното осъждане, Д.ието, описано по-горе по настоящото наказателно производство се явява извършено в изпитателния срок на предходното осъждане.

Предвид изложените аргументи съдът е определил наказанието по чл.321 ал.3 т.1 вр. ал.1 НК малко под минимума на санкцията след приложението на чл.55 НК, а именно– ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

В така определения размер съдът е намерил, че наложеното наказание ще бъде достатъчно за  поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Г.В., така и за оказване на предупредително въздействие върху останалите членове на обществото и в този смисъл отговаря на тежестта на извършеното престъпление, личността на дееца и целите по чл.36 от НК. 

За престъплението по чл. 213а, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева. Съдът е определил наказание лишаване от свобода в размер на ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 900 /деветстотин/ лева, като е приложил института на чл.55 НК по изложените вече съображения и за двата вида наказание-и за лишаването от свобода, и за глобата. Посочените по-горе аргументи за наличие на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства могат да бъдат споделени и тук, като следва да бъде отбелязано, че като допълнително отегчаващо обстоятелство съдът взе предвид, че в настоящия случай се касае за усложнена форма на престъпна деятелност. Продължаваното престъпление, като усложнена престъпна дейност е с по-висока степен на обществена опасност, в сравнение с еднократно извършеното престъпление и при всички хипотези обуславя по-тежкото наказание. (Решение № 23 от 27.01.1998 г. на ВКС по н. д. № 539/97 г., III н. о.)

Предвид изложените аргументи съдът е определил наказанието по чл. 213а, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК малко под минимума на санкцията, а именно– ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 900 /деветстотин/ лева.

Тъй като подсъдимият Г.В. е извършил няколко отделни престъпления преди да е имало влязла в сила присъда, за която и да било от тях, съдът на основание чл. 23, ал.1 от НК е определил, че следва да бъде определено едно общо най-тежко наказание от тях, а именно- ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода като на основание чл.23 ал.3 НК съдът е присъединил изцяло към така определеното наказание и наказанието ГЛОБА в размер на 900 /деветстотин/ лева.

На основание чл.57, ал.1, т.2 б. „В“ от ЗИНЗС съдът е определил така наложеното наказание на подсъдимия Г.В. да се изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим, тъй като в случая определеното наказание е за умишлено престъпление, което е извършено в изпитателен срок на предходно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно и сборът от двете наказания надвишава две години.

На основание чл. 68, ал.1 НК съдът е привел в изпълнение наложеното наказание на подс. Г.В. ***, в сила от 15.04.2011г. „лишаване от свобода“, тъй като Д.ията по настоящото дело са извършени в изпитателния срок на осъждането по посоченото дело на ОС В.. Съдът е определил общ режим за изтърпяване на това наказание на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС, тъй като става въпрос за умишлено престъпление, но размера на наказанието е под пет години.

2.    За подсъдимия Д.СТАНЧЕВ М.

Съдът е признал подс. Д.С. М. за виновен за престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК и го е осъдил на лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА по следните съображения:

За престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за срок от три до десет години.

В тези законови рамки и при условията на чл.55 от НК съдът е наложил на подсъдимия Д. С. М. наказание ДВЕ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. 

Така посоченото наказание е определено от съда при преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, като съдът е определил така посоченото наказание при условията на чл.55 НК, тъй като приема, че е налице изключително смекчаващо обстоятелство, а именно изминалият период от време, както от датата на Д.ието, така и от датата на привличане на Д. М. в качеството му на обвиняем до постановяване на присъдата, поради и което съдът е определил наказанието лишаване от свобода под минималната граница на лишаването от свобода, предвиден от законодателя. Предвид пространното изложените съображения по приложимостта на този институт за подс.В., съдът няма да повтаря излишно гореизложеното, като само ще отбележи, че то е важимо и тук, като съдът отчита различното процесуално поведение от страна на подс. М., което е в съдебна фаза е било изрядно.

При преценка конкретния размер на наказанието, съдът отчита високата степен на обществена опасност на Д.ието и на самия подсъдим - видно от свидетелството за съдимост престъпната деятелност на подсъдимия не е инцидентна проява, като същият е извършител на множество разнородни престъпления, което го характеризира като личност, трайно незачитаща обществените отношения и установения в страната законов ред.

Предвид изложените аргументи съдът е определил наказанието по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК малко под минимума на санкцията, а именно– ДВЕ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

В така определения размер съдът е намерил, че наложеното наказание ще бъде достатъчно за  поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Д. М., така и за оказване на предупредително въздействие върху останалите членове на обществото и в този смисъл отговаря на тежестта на извършеното престъпление, личността на дееца и целите по чл.36 от НК. 

Съдът е определил наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ осъденият Д. С. М.  да изтърпи на основание чл. 57, ал.1, т.2 б. „Б“ ЗИНЗС ефективно при първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване на наказанието. Разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б. Б от ЗИНЗС предвижда, че за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс, независимо от реабилитацията, съдът определя първоначален „СТРОГ“ режим на осъдените на лишаване от свобода. В случая, видно от приложените справка издадена от ГД „Изпълнения на наказанията“ и справка за съдимост за времето от 04.12.2009г. до 28.04.2011г. подс. Д. М.  е изтърпявал общо наказание в размер на 2г. и 11м. лишаване от свобода определено по ЧНД № 1543/10г. на ВОС, с което съдът е групирал наложените на осъдения Д. С.М. наказания по НОХД № 3130/2009 год. по описа на     Районен съд В., НОХД      № 2526/2009            год. по описа на Районен съд В., НОХД №     4532/2009 год. по описа на          Районен съд В., НОХД № 3544/2009            год. по описа на Районен            съд В. и НОХД № 1773/2009 год. по описа на Окръжен съд В.. На 28.04.2011г. М. е условно предсрочно освободен. Съпоставено с времето на Д.ието по чл.321 НК / от неустановена дата в началото на м. май 2012г. до края на м. юни 2012г./, за което подс. М. е признат за виновен, се установява, че към датата на извършване на Д.ието по чл.321 НК, за което се постановява присъдата, не е изтекъл срок от пет години от изтърпяването на наложените ефективни наказания, поради и което с оглед разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б. Б от ЗИНЗС режимът на изтърпяване на наказанието е строг.

3.    За подсъдимия Ж.Т.А.

Съдът е признал подс. Ж.Т.А. за виновен за престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК и го е осъдил на лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА по следните съображения:

За престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за срок от три до десет години.

В тези законови рамки и при условията на чл.55 от НК съдът е наложил на подсъдимия Ж.Т.А. наказание ДВЕ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. 

По отношение и на този подсъдим, съдът е счел, че разумният срок по чл.6 §1 ЕКПЧОС е нарушен по изложените по –горе съображения-фактическа и правна слженост на делото , поведение на националните власти и поведение на подсъдимото лице, за което в случая следва да бъде отбелязано, че подс. Ж.А.  не е ставал причина за забавяне на производството. Ето защо съдът е взел предвид продължителността на наказателното производство като изключително смекчаващо обстоятелство и е определил наказанието под законовопредвидения минимум, като е отчел и чистото му съдебно минало. Видно от представената справка за съдимост, подсъдимият е неосъждан.

Съдът е отчел високата обществена опасност на Д.ието и обществената опасност на подсъдимия с оглед конкретните действия от негова страна при осъществяване на Д.ието- проявил е изключителна активност, включително и посредством съставомерни прояви.

    Съобразявайки конкретните специфики на разглежданото Д.ие, ролята и участието на подс. Ж.А. в извършването на това престъпление и като взе предвид личността му и тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът прие, че справедливото наказание, което ще постигне целите по чл. 36 от НК и ще осъществи  генералната и индивидуалната превенции, следва да бъде в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода за престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК.

За престъплението по чл. 213а, ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева. Съдът е определил наказание лишаване от свобода в размер на ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 900 /деветстотин/ лева, като е приложил института на чл.55 НК по изложените вече съображения, както при определяне на размера на наказанието лишаване от свобода, така и на наказанието глоба- и при двете наказания съдът е определил техния размер под законовопредвидения минимум. Посочените по-горе аргументи за наличие на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства могат да бъдат споделени и тук, поради което съдът няма да ги повтаря.

Тъй като подсъдимият Ж.А. е извършил няколко отделни престъпления преди да е имало влязла в сила присъда, за която и да било от тях, съдът на основание чл. 23, ал.1 от НК е определил, че следва да бъде определено едно общо най-тежко наказание от тях, а именно- ДВЕ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода като на основание чл.23 ал.3 НК съдът е присъединил изцяло към така определеното наказание и наказанието ГЛОБА в размер на 900 /деветстотин/ лева.

Съдът на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното на подсъдимия Ж.А. наказание в размер на две години и единадесет месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от ЧЕТИРИ години, считано от влизане на присъдата в сила, тъй като е преценил, че са налице предпоставките по чл.66 НК за това, а именно- наложеното от съда наказание е до три години, което е в предела, предвиден от законодателя по чл.66 ал.1 НК, подс. Ж.А. не е осъждан към датата на Д.ието на лишаване от свобода и данните за личността му налагат извод, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без изолирането на подс. А. в пенитенциарно заведение в условията на затворническа среда и обкръжение. По тези съображения, съдът приложи института на условно осъждане.

4.    За подсъдимия Я.А.В.

Съдът е признал подс. Я.А.В. за виновен за престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК и го е осъдил на лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА по следните съображения:

За престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за срок от три до десет години.

В тези законови рамки и при условията на чл.55 от НК съдът е наложил на подсъдимия Я.А.В. наказание ДВЕ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. 

По отношение и на този подсъдим съдът приема, че е налице изключително смекчаващо обстоятелство, а именно изминалият период от време, както от датата на Д.ието, така и от датата на привличане на Я.В. в качеството му на обвиняем до постановяване на присъдата, по същите съображения, изложени пространно по отношение на подс.Г.В., с разликата за изрядно процесуално поведение на подсъдимия М., поради и което съдът е определил наказанието лишаване от свобода под минималната граница, предвиден от законодателя за това престъпление.

При преценка конкретния размер на наказанието, съдът отчита високата степен на обществена опасност на Д.ието и на самия подсъдим - видно от свидетелството за съдимост престъпната деятелност на подсъдимия не е инцидентна проява.

Съдът е определил подсъдимият Я.А.В. да изтърпи наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ на основание чл. 57, ал.1, т.2 б. Б ЗИНЗС ефективно при първоначален „строг режим“ на изтърпяване на наказанието. Разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б. Б от ЗИНЗС предвижда, че за умишлени престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от Наказателния кодекс, независимо от реабилитацията. В случая видно от справката за съдимост на подс.Я.В. с Присъда по НОХД № 1064/99г. на РС В. на същия е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години с пет години изпитателен срок. С присъда, постановена по НОХД 1389/2002г. по описа на ОС В. на подсъдимия Я.В. е наложено накзание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години при общ режим на изтърпяване, като на осн. чл.68, ал.1 от НК е постановено да изтърпи отделно наложеното с присъда по НОХД № 1064/99г. на ВРС наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години. Подсъдимият В. е изтърпявал горните присъди в затвора в гр.В. до май месец 2007г., когато с определение от 07.05.2007г. на ВОС по ЧНД № 818/2007г. влязло в законна сила на 15.05.2007г. същият е условно предсрочно освободен. Съпоставено с времето на Д.ието по чл.321 НК / от неустановена дата в началото на м. май 2012г. до края на м. юни 2012г./, за което подс. Я.В. е признат за виновен, се установява, че към датата на извършване на Д.ието по чл.321 НК, за което се постановява присъдата, не е изтекъл срок от пет години от изтърпяването на наложените ефективни наказания, поради и което с оглед разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 б. Б от ЗИНЗС режимът на изтърпяване на наказанието е строг.

5.    За подсъдимия И.И.Н.

Съдът е признал подс. И.И.Н. за виновен за престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК и го е осъдил на лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА по следните съображения:

За престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за срок от три до десет години.

В тези законови рамки и при условията на чл.55 от НК съдът е наложил на подсъдимия И.И.Н. наказание ДВЕ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. 

И по отношение и на този подсъдим съдът приема, че е налице изключително смекчаващо обстоятелство, а именно-нарушаване на разумния срок на разглеждане на наказателното производство по чл.6 §1 ЕКПЧОС, като в случая съдът отчита, че подсъдимият И.Н. с действията си не е ставал причина за забавяне на производството, поради и което е определил наказание под минималната граница, предвидена от законодателя при изложените по-горе съображения. Съдът е отчел като друго смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на подс. Н.- видно от представената справка за съдимост, подсъдимият е неосъждан. При преценка на конкретния размер на така определеното наказание, съдът е отчел високата обществена опасност на Д.ието.

Съобразявайки конкретните специфики на разглежданото Д.ие, ролята и участието на подс. И.Н. в извършването на това престъпление и като взе предвид личността му и тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът прие, че справедливото наказание, което ще постигне целите по чл. 36 от НК и ще осъществи  генералната и индивидуалната превенции, следва да бъде в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода за престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК.

Съдът е приел, че са налице условията на чл. 66 от НК за отлагане изпълнението на така определеното наказанието лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ години. Разпоредбата на чл.66 от НК се прилага в случай на наложено наказание лишаване от свобода до три години. В случая наложеното наказание на подс. Н. е лишаване от свобода в размер на две години и единадесет месеца и в този смисъл е налице първата предпоставка, която позволява приложението на нормата на чл.66 от НК. На следващо място разпоредбата по чл.66 от НК изисква подсъдимият към момента на Д.ието да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, което води на извода, че е налице и втората предпоставка по чл.66 от НК-липса на предходно /към датата на Д.ието по настоящата присъда/ осъждане с наказание „лишаване от свобода“. Според настоящият съдебен състав е налице и третата законово предвидена предпоставка за условното осъждане - данните за личността на подсъдимия Н. налагат извод, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без изолирането му в пенитенциарно заведение в условията на затворническа среда и обкръжение. Ето защо съдът счита, че изпълнението на наказанието от две години и единадесет месеца лишаване от свобода следва да бъде отложено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ години, считано от влизане на присъдата в сила.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: