Разпореждане по дело №270/2024 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1350
Дата: 5 април 2024 г.
Съдия:
Дело: 20247150700270
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ

1350

Пазарджик, 05.04.2024 г.

 

Административният съд - Пазарджик - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

 

Съдия: МАРИЯ ХУБЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията Мария Хубчева административно дело270 по описа за 2024 година на Административен съд - Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 276 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба, подадена от Ф. Х. Ф. К., испански гражданин от Кралство Испания, към момента в Затвора-Пазарджик, отряд I, Зоната за повишена сигурност, съдържаща искане за прекратяване незаконосъобразното действие на Началника на Затвора - Пазарджик, изразяващи се в поставена допълнителна решетка, тип „пчелна пита“, върху вече съществуващата такава на прозореца в килия 123, Зоната за повишена сигурност, в Затвора-Пазарджик, в която е настанено лицето. Сочи, че такива допълнителни решетки са монтирани на всички прозорци в първо отделение в пенитенциарното заведение и те затрудняват проникването на естествена светлина, свеж въздух, оказват негативно влияние върху психиката и зрението му, което е в нарушение на чл. 3 от Конвенцията на ЕСПЧ. Поставената решетка върху вече съществуващата не е логично, незаконосъобразно и абсолютно безцелно действие.

Жалбоподателят моли съда да задължи Началника на Затвора – Пазарджик да премахне допълнително поставената решетка.

В съдебно заседание жалбоподателят заявява, че решетките възпрепятстват влизането на естествена светлина в помещението му, поради което е задължен да целодневно да използва изкуствена светлина. Счита, че влияе и на психологическото му състояние. Чувства се много повече затворен. Изпитва повече страдание и мъчение. Посочва, че няма налагани наказания по чл. 95 и чл. 96 от ЗИНЗС. Не си е предавал неразрешени предмети с други лица. Смята, че процесните решетки не са съществували към 08.08.2017 год., когато е настанен в този затвор и те не допринасят за сигурността в отделението. Изразява становище за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧ. Моли съда да задължи началника на Затвора – Пазарджик незабавно да премахне новопоставените на втори ред решетки. Представя писмени бележки. Ангажира свидетелските показания на лишения от свобода Д. А., към момента в Затвора-Пазарджик, отряд I, Зоната за повишена сигурност.

Съдът следва да посочи, че искането е подадено като такова по чл. 2, ал. 1 от ЗИНЗС и е за прекратяване на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.

Ответникът – Началник на Затвора – Пазарджик, чрез пълномощника юрисконсулт Р., в съдебно заседание оспорва жалбата като излага доводи за неоснователност и недоказаност на искането. Счита, че в килията на жалбоподателя има достатъчно светлина, както от естествен източник, така и от поставените изкуствени тела в помещението. Сочи, че още от създаването на Затвора – Пазарджик са съществували решетки, монтирани като втори ред пред прозорците на лишените от свобода от Зоната за повишена сигурност, с цел повишаване нивото на защита. През годните са били прокъсани и изгнили и през 2017 год. - 2020 год., при извършване на ремонтни дейности на затвора, са били свалени. През февруари месец 2024 год. са били монтирани отново. Изработени са в Затвора – Пазарджик от лишените от свобода. Поставянето им в по-късен момент е обусловен от липсата на финансови ресурси. По делото представя снимков материал, записан върху CD носител. В него са налични снимки на Зоната за повишена сигурност, Затвора – Пазарджик от 2006 – 2007 год. и от 2016 год. - 2017 год. нуждата от повторното им поставяне е възникнала с цел предотвратяване размяна на забранени вещи между лишените от свобода от различните етажи. Поставените отново решетки гарантират вдигането нивото на сигурност в тази зона, съгласно чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от ППЗИНЗС. Монтирането на новите допълнителни решетки не противоречи на чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС. Конкретизира, че спално помещение 123, в Зоната за повишена сигурност, Затвора-Пазарджик, е със седем квадрата чиста жилищна площ. Размерът на килията е 2,98 х 2,98 м. или 8,88 кв. м., в това число 1,83 кв. м. размер на санитарния възел. Височината на стаите са 2,58 – 2,60 м. размерът на прозореца в килията на жалбоподателя е с размери 85х125 м. решетките са с размери 155 х 100 размер, а 10 см по-малко е прозорецът. Моли за отхвърляне на жалбата, като счита, че К. търпи своята присъда при условия, не по различни от останалите лишени пот свобода в Затвора – Пазарджик. От страна на Началника на Затвора – Пазарджик не са извършени незаконосъобразни действия, от кръга на сочните от жалбоподателя. Моли за отхвърляне на жалбата, като счита, че К. търпи своята присъда при условия, не по различни от останалите лишени пот свобода в Затвора – Пазарджик. От страна на Началника на Затвора – Пазарджик не са извършени незаконосъобразни действия, от кръга на сочните от жалбоподателя.

Ответната страна ангажира свидетелските показания на Г. Ф. Ф., заемащ длъжността Началник Сектор „Надзорно-охранителна дейност“ в Затвора - Пазарджик от 2018 год. до настоящия момент. Представя писмени доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата, като счита, че К. търпи своята присъда при условия, не по различни от останалите лишени пот свобода в Затвора – Пазарджик. От страна на Началника на Затвора – Пазарджик не са извършени незаконосъобразни действия, от кръга на сочните от жалбоподателя.

Административен съд – Пазарджик, VII - и състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка във връзка с правомощията си по чл. 280 ЗИНЗС, приема следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателят Ф. Х. Ф. К., испански гражданин от Кралство Испания, настанен в Затвора-Пазарджик, на 08.08.2017 год. Към момента на подаване на жалбата обитава килия 123, отряд I, Зоната за повишена сигурност в същия затвор, предвид разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ЗИНЗС. На 01.02.2024 год. на прозореца на килията му е монтирана допълнителна решетка, тип „пчелна пита“, върху вече съществуващата такава на прозореца в помещението. В тази връзка спорът по делото се свежда дали от страна на ответника е налице твърдяното действие, с което да е нарушен чл. 3 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 276, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗИНЗС - Всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3; извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3, а именно: поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съгласно чл. 3 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи - Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Съгласно чл. 3, ал. 1и ал. 2 от ЗИНЗС - Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съгласно чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС - В спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС - Спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.

Съгласно чл. 23, ал. 1 от ППЗИНЗС - За помещенията за изолирано настаняване на лишени от свобода се вземат допълнителни мерки и същите се оборудват със средства за повишена сигурност, предотвратяване на самоувреждания и посегателства върху други лишени от свобода или служители.

Съгласно чл. 24, ал. 1 от ППЗИНЗС - Оборудването с технически и други средства за охрана и контрол за предотвратяване на бягства, други престъпления и нарушения в местата за лишаване от свобода е в зависимост от категорията на настанените лишени от свобода.

Основната цел преследвана от ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Конвенцията е да не се допуска никой, в т. ч. и лишените от свобода, да не бъде подлаган на нечовешко или унизително отнасяне и/или наказание, в който смисъл е забраната на чл. 3 от ЗИНЗСЗ. Наличието на такова отнасяне е относително и следва да се преценява за всеки отделен случай съобразно всички релевантни обстоятелства и тяхното общо въздействие.

Предвид съдържанието на разпоредбата на чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС жалбоподателят следва да установи с конкретни доказателства нарушение на забраната за подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която обхваща различни недостатъци в условията на задържане, които не отговарят на чл. 3 от ЗИНЗНС, включително и твърденията за ограничаване достъпа на естествена светлина в помещението на К., а ответникът следва да установи правомерността на действията и бездействията и конкретно, че са спазени правилата на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, с оглед забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.

В случая съдът не намира основание за ангажиране на отговорността на ответника във връзка с претендираните от жалбоподателя действия на Началника на Затвора – Пазарджик по поставянето на допълнителни решетки върху вече съществуващата такава на прозореца в килия 123, Зоната за повишена сигурност, в Затвора-Пазарджик, обитаван от К..

Помещението, в което е настанен жалбоподателят се обитава само от него и представлява спално и е със седем квадрата чиста жилищна площ. Размерът на килията е 2,98 х 2,98 м. или 8,88 кв. м., в това число 1,83 кв. м. размер на санитарния възел. Височината на стаите са 2,58 – 2,60 м. размерът на прозореца в килията на жалбоподателя е с размери 85х125 м. решетките са с размери 155 х 100 размер, а 10 см по-малко е прозорецът. Естествената осветление в помещението се характеризира като дневна светлина и естествена осветеност на вътрешните му част. Ето защо, ефективната площ на отвора на прозореца, през който влиза дневна светлина следва да се разпредели на общата площ на вътрешния под и ще се установи коефициентът на дневната светлина. Съотношението между жилищната площ и площта на прозореца следва да е в съотношение 1/8, за да се гарантира, че обитаваната среда е подходяща, с оглед формулираните общи обществени стандарти в страната. От ответната страна се предоставиха размерите на процесната килия и същите не бяха оспорени от жалбоподателя, а напротив бях потвърдени. Размерът на килията е 2,98 х 2,98 м. или 8,88 кв. м., в това число 1,83 кв. м. размер на санитарния възел, а височината на стаите са 2,58 – 2,60 м., размерът на прозореца е с размери 85х125 м. При съобразяване правилото за съотношение между жилищната площ и площта на прозореца и изчисляване на посочените параметри на килия 123 може да се напри извод за осветеност на помещението, възлизащ в размер на 1,0625, т.е. коефициентът на естествената светлина е повече от обществено приетия стандарт за подходяща осветеност за спално помещение. Минималният размер за това помещение следва да е в размер на 0,75, предвид посоченото съотношение. При тази аритметика изводът, който може да се направи е за достатъчно естествено осветление на килия 123, Зона за повишена сигурност в Затвора – Пазарджик. В този ред на мисли не е налице нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС. В спалното помещение на К. е осигурен пряк достъп на дневна светлина и е съобразена с изискванията на общоприетите стандарти за спални помещения. По този начин е гарантирана естествената осветеност и наличието на дневна светлина в помещението, в което е настанен жалбоподателят. Налице е изпълнение на Препоръка REC (2006) 2 на Комитета на министрите на държавите – членки относно Европейските правила за затворите, приета от Комитета на Министрите на 11.01.2006 год. и обсъдена в Решението от 10.04.2012 год. по делото „Ананиев и други срещу Русия“ на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).

По отношение на поставения втори ред на килия 123, Зона за повишена сигурност в Затвора – Пазарджик се установи, че решетки, от този тип са съществували и преди жалбоподателят да е бил настанен в това пенитенциарно заведение. Поставянето им не противоречат на чл. 23, ал. 1 от ППЗИНЗС и чл. 24, ал. 1 от ППЗИНЗС, предвид че жалбоподателят е настане в Зона с повишена сигурност. От приобщения и неоспорен доказателствен материал по делото се установи, че тази зона в Затвора – Пазарджик е била оборудвана с допълнителни решетки, поставени на втори ред и преди К. да е бил настанен в нея. За тези помещения Началникът на Затвора – Пазарджик е взел необходимите допълнителни мерки и ги е оборудвал със средства за повишена сигурност, с оглед предписаните правила на чл. 23 и чл. 24 от ППЗИНС. Следователно неоснователно е твърдението на жалбоподателя за нелогичност и безцелност на действията по поставяне на процесните решетки. Не е нарушена цитираната законова регламентация на чл. 23 и чл. 24 от ППЗИНЗС.

С оглед на изложеното съдът счита, че на жалбоподателя са осигурени необходимите условия за живот и достъп до естествена светлина в килия 123 в Затвора – Пазарджик, като по този начин не е налице нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от Конвенция за защита на правата на човека и основните, и по отношение на него не се констатира неоснователно действие от страна на Началника на Затвора – Пазарджик. Жалбоподателят не установи с конкретни доказателства нарушение на забраната за подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която обхваща различни недостатъци в условията на задържане, които не отговарят на чл. 3 от ЗИНЗНС, включително и твърденията за ограничаване достъпа на естествена светлина в помещението, обитавано от него. Също така следва да се посочи, че оплакванията му за нарушено психическо здраве не се доказаха. Лицето е настанен в пенитенциарно заведение и с оглед статута на обитаваното от него място целта е да бъде поставен в среда, различна от обичайната му и да бъде подложен на превъзпитание, но в условия, подходящи за изтърпяване на наказанието и превъзпитанието му. Поставянето на решетки, било то и допълнителни такива са част от средствата за ограничаване свободата му и не в разрес с чл. 3 от ЗИНЗС.

Предвид изложеното, съдът счита, че жалбата на Ф. К. е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Така мотивиран и на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС Административен съд – Пазарджик, VII - и състав,

 

 

Р А З П О Р Е Д И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Ф. Х. Ф. К., испански гражданин от Кралство Испания, към момента в Затвора-Пазарджик, отряд I, килия 123, Зона за повишена сигурност, съдържаща искане за прекратяване незаконосъобразното действие на Началника на Затвора - Пазарджик, изразяващо се в поставена допълнителна решетка, тип „пчелна пита“, върху вече съществуващата такава на прозореца на обитаваната от него килия, представляващи нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС.

Разпореждането може да бъде обжалвано в тридневен срок от обявяването му пред тричленен състав на Административен съд – Пазарджик.

 

 

Съдия: