Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 08
юни 2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски
административен съд, в публичното заседание на 03 юни 2020 год. в
състав:
Председател: ДИАН
ВАСИЛЕВ
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
при секретаря
………. Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора ……… Георги
Манолов като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №102…… по
описа на съда за 2020
година, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е касационно по чл. 63, ал. 1, предл. 2 ЗАНН(Закон за административните
нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила
касационна жалба от Н.Х.Р.,***, депозирана чрез адв. С.М. ***, против решение от 16.12.2019г., постановено по а.н.д. № 2036/2019
г. по описа на РРС, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К № 2779461, издаден
от ОД на МВР – Русе. С него на жалбоподателя, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 400 лева.
Като касационни основания в жалбата
се релевират неправилност на решението поради нарушение на закона и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Сочат се подробни доводи в подкрепа на оплакванията.
Акцентира се и върху правната природа на санкционния акт, който адвоката счита
изначало за порочен.
Иска се от съда да отмени решението
на въззивната инстанция и със своето решение да отмени издадения електронен
фиш.
Ответникът
по касационната жалба в писмено становище излага доводи за неоснователност на
касационната жалба. Претендира и
разноски за юрисконсултско възнаграждение, за което представя и списък.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Русе също
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна,
атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството
по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По
същество касационната жалба е неоснователна.
В проведеното въззивно производство
са обсъдени ангажираните по делото писмени доказателства и е изяснена
фактическата обстановка. За да потвърди обжалвания пред него фиш, районният съд
е приел, че той е законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с
материалния и процесуалния закон. Мотивиран така, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Касационният съд споделя изцяло фактическите
и правни изводи на въззивната инстанция. Те съответстват на данните от
събраните по делото доказателства и на материалния закон.
При
обсъждане на въведените в жалбата доводи за наличие на касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, настоящият състав намира следното:
На 31.10.2018г., в 09:54
часа в гр. Русе, по бул. „България“, посока ГКПП Дунав мост, автоматизирано техническо средство TFR1-M 543,
засякло и заснело, движещ със скорост от 86 км/ч. лек
автомобил марка „****" с рег. № *****. Мястото на контролирания
пътен участък е населено, по смисъла на т.49, §6 от ДР на ЗДвП. Въпросното нарушение било записано на файл. Установено било,
че заснетият автомобил марка „*****" с рег. № ****** е собственост на дружество,
което е продало автомобила на изплащане със запазване на собствеността именно
на жалбоподателя, както и че скоростта следва да се счита на 83 км/час (след
приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).
Горното дало основание за
издаване на Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2779461 на ОД МВР гр.
Русе, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1,
вр. с чл. 182, ал. 1, т.
4 ЗДвП на Н.Х.Р., в качеството му на управляващ МПС, засечено да се
движи с непозволена скорост, било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400 лева.
Техническото средство - стационарна
система за контрол над скоростта – TFR1-M 543, към датата на заснемане на нарушението
е годно и калибрирано, видно от приложените по въззивното дело Удостоверение
(л. 6) и Протокол за проверка (л. 7).
По въззивното дело
липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.
189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало
автомобила в деня на нарушението, независимо от твърдението му за такова предоставяне.
Горната фактическа обстановка
се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както
и писмени доказателства, събрани в хода на въззивното съдебно производство,
които настоящият съд кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което правилно
са кредитирани от въззивната инстанция.
От тази фактическа
обстановка и разглеждайки направените с касационната жалба възражения съдът
прие следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В § 1 от ДР на
ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на
понятието автоматизирани технически средства и системи. Това са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е издадена Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е
уредил условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Всички тези норми и
правила и според касационна инстанция са спазени в процедурата по установяване
на нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП и по налагане на полагащото се за това
нарушение административно наказание.
По направените възражения
с касационната жалба:
Първото от тях е досежно
това, че Н.Х.Р. не собственик
на процесното МПС. Вярно е, че по договора, сключен между Р. и „Ганчев инвест“
АД, собствеността върху „******" с рег. № *******
ще премине в патримониума на жалбоподателя едва след изплащане на последната
вноска по договора. Така или иначе владението на автомобила е предадено на Р..
Ако той е бил с убеждението, че друго лице го е управлявало на процесния ден, е
следвало да представи в ОД на МВР декларация по чл.189, ал.5, изр. 2-ро от ЗДвП.
По отношение на факта, че
Р. е приложил пред въззивната инстанция СУМПС на лицето, управлявало МПС-то на 31.10.2018г.,
в 09:54 часа в гр. Русе, по бул. „България“, посока ГКПП Дунав мост-това е следвало
да бъде извършено пред органите на Сектор ПП или ОД на МВР, но не и в съдебното
производство.
Всичко изложено по-горе
кара съда да приеме, че нарушението е безспорно доказано, като не са допуснати
нарушения на материалния закон или процесуалните правила по издаване на ЕФ.
Поради изложените по-горе
съображения, Административният съд счита, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са опорочили производството
по установяване на нарушението и налагане на административното наказание или да
са довели до нарушаване правото на
защита на наказаното лице. В съответствие със закона РРС е направил извод, че
електронният фиш е законосъобразен.
Като е потвърдил обжалвания пред него
ЕФ, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
По делото, с оглед изхода на спора
следва да бъдат присъдени поисканите от юрисконсулта на ОД на МВР разноски за юрисконсултско
възнаграждение съгласно приложен списък – в размер на 120 лева.
Воден от това, на основание чл.63,
ал.1, вр. с ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд -
Русе
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение от 16.12.2019г., постановено по а.н.д. № 2036/2019
г. по описа на РРС, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 2779461,
издаден от ОД на МВР – Русе.
Осъжда Н.Х.Р. *** да заплати на Областна
дирекция на МВР Русе направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 120(Сто и двадесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: