Присъда по дело №214/2019 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 7
Дата: 10 март 2020 г. (в сила от 26 март 2020 г.)
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20193320200214
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 септември 2019 г.

Съдържание на акта

П   Р   И   С   Ъ   Д   А

 

№ 7

                                       

гр. Кубрат, 10 март 2020 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

Кубратският районен съд, на десети март две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА ВЕЛИКОВА

        

         При секретаря В.Д.и прокурор ПЛАМЕН ПЕНЧЕВ, разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НОХД № 214 по описа за 2019 година,

П  Р  И  С  Ъ  Д  И  :

 

ПРИЗНАВА подсъдимата И.П.З. – родена на *** ***, с постоянен адрес *** с българско гражданство, неомъжена, неосъждана, със средно образование, безработна, ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че в периода от 22.08.2013 г. до 30.11.2018 г. в с. Горичево, обл. Разград, след като е била осъдена със съдебно Решение № 103 от 01.08.2013 г. по гр. дело № 154/2013 г. по описа на РС – Кубрат, влязло в сила на 22.08.2013 г. да издържа свой низходящ – сина си Б.А.И., роден на *** г., съзнателно не е изпълнил това свое задължение в продължение на повече от две месечни вноски, като не е платила – 1 (една) непълна месечна вноска и 63 (шестдесет и три) пълни месечни вноски на сина си Б.А.И. от присъдената издръжка, всичко в общ размер на 6 332.25 лв., с което от обективна и субективна страна е осъществила състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, за което и на основание чл. 54 от НК я осъжда на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

 

ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на наложеното наказание за тригодишен изпитателен срок, считано от влизане в сила на присъдата.

 

ОСЪЖДА подсъдимата И.П.З., със снета самоличност, да заплати в полза на ОД на МВР –  Разград сумата 67.20 (шестдесет и седем лева, двадесет стот.) лева – разноски на досъдебното производство, по сметка на Районен съд – Кубрат сумата 40.00 (четиридесет) лева – разноски на съдебното следствие и сумата 5.00 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

         Присъдата подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от днес пред ОС – Разград.

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ Ал. Великова

 

 

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ  КЪМ  ПРИСЪДА № 7/10.03.2020 ГОД.  ПО  НОХД № 214/2019 ГОД. ПО ОПИСА НА  РАЙОНЕН СЪД –  КУБРАТ

 

 

Наказателното производство е образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат обвинителен акт срещу подсъдимата И.П.З. ***, за това,  че в периода от 22.08.2013 г. до 30.11.2018 г. в с. Горичево, обл. Разград, след като е била осъдена със съдебно Решение № 103 от 01.08.2013 г. по гр. дело № 154/2013 г. по описа на РС – Кубрат, влязло в сила на 22.08.2013 г. да издържа свой низходящ – сина си Б.А.И., роден на *** г., съзнателно не е изпълнил това свое задължение в продължение на повече от две месечни вноски, като не е платила – 1 (една) непълна месечна вноска и 63 (шестдесет и три) пълни месечни вноски на сина си Б.А.И. от присъдената издръжка, всичко в общ размер на 6 332.25 лв. – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е било повдигнато с обвинителния акт. Заявява становище, че събраните в хода на съдебното следствие доказателства установяват по несъмнен начин авторството на подсъдимата в извършване на инкриминираното деяние, за което е обвинена. Пледира на подс. З. да бъде наложено предвиденото за това престъпление наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, при приложение на разпоредбата на чл. 66 от НК като така наложеното наказание да не се изтърпява, а се отложи за тригодишен изпитателен срок с оглед чистото съдебно минало на дееца. 

Подсъдимата И.П.З. разпитана на досъдебното производство, признава, че не е плащала дължимата издръжка на сина си Б.. Заявява, че бащата на детето е препятствал контактите с него. Твърди, че той е взел Б. и го оставил при родителите си, след което отишъл да работи в друго населено място, а нея оставил сама в къщата в с. Горичево. След като стояла няколко месеца сама, напуснала окончателно бащата на Б., а понастоящем имала ново семейство в Германия, където се установила да живее и работи. Твърди, че прокуратурата е била сезирана с жалба за неплатена издръжка, тъй като не давала съгласие да се изготвят документи за задгранично пътуване на сина им.

За насроченото съдебно заседание не е намерена на адреса посочен в обвинителния акт. Била е обявена за общодържавно издирване с оглед установяване на адрес за призоваване. Установена е била от служители на ГУ – Калотина на 28.11.2019 г. и е връчена призовка за явяване в РУМВР–Кубрат на 02.12.2019 г. На посочената дата подсъдимата не се е явила в полицейското управление. Съдът отчете, че доколкото обвинението не е за тежко умишлено престъпление и че отсъствието на подсъдимата няма да попречи за разкриване на обективната истина, разгледа делото по реда на задочното производство.

 

Назначеният й служебно защитник ангажира становище, че е безспорно установена вината на подсъдимата И.З. относно неплащането на издръжката към детето й,  но  следва да се има предвид, че се касае за лице, което е с изключително нисък социален статус. Очевидно тя има деца, които ражда, изоставя и след това за нея не е пречка да заживее с друг мъж, с който отново да има дете, което също да изостави. Това показва не само нейната ниска правна култура, но и показва, че по никакъв начин обществото, в което тя живее, средата в която живее не й помага, за да може да изгради в себе си едно отношение на самоуважение като майка, изобщо като родител, като човек, който е създал поколение. Счита, че каквото и наказание да бъде наложено на такова лице, то няма да изиграе своята роля просто, защото е невъзможно лице, което не живее със семейството си да бъде повлияно от каквато й да било санкция. Споделя предложението на прокурора, наказанието да бъде определено на предвидения в закона минимум, при приложението на института на условното осъждане.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подс.И.П.З. е 29-годишна, с българско гражданство, неомъжена, неосъждана, със средно образование, безработна.

З. е съжителствала на семейни начала в периода от 2008 г. до есента на 2011 г. със св.А.М. в дома на родителите му в с.Горичево, обл.Разград. От съвместното си съжителство имат родено едно дете - Б.А.И., роден на *** г. С Решение № 103/01.08.2013г. по гр. дело № 154/2013 г. по описа на PC – Кубрат, влязло в сила на 22.08.2013 г. упражняването на родителските права по отношение на детето Б.А.И. било предоставено на бащата А.М.. Подс.И.П.З. била осъдена да заплаща на малолетното си дете чрез неговия баща и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 100.00 лева, считано от 01.04.2012 г. до навършване на пълнолетие или изменение на обстоятелствата.  

Поради това, че подсъдимата не изпълнявала задължението си съобразно влязлото в сила съдебно решение, свидетелят М. се снабдил с изпълнителен лист, въз основа на който е в съдебно изпълнителна служба при Районен съд – Кубрат било образувано изпълнително дело №. 20133320400103.

От влизането в сила на съдебното решение в периода от 22.08.2013г. до 30.11.2018 г. подс.И.З. не е превела нито една сума за издръжка на детето си, поради което св.М. подал жалба до Районна прокуратура - Кубрат.

От заключението на изготвената и приложена по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че общата сума, която подс.З. не е платила в периода 22.08.2013г. до 30.11.2018г. е 1 (една) непълна месечна вноска и 63 (шестдесет и три) пълни месечни вноски в общ размер на 6 332.25 лв.

По доказателствата:

Възприетата от съда фактическа обстановка се доказва по непротиворечив начин от събраните по делото доказателства: обяснения на подсъдимата, приобщени по реда на чл. 279, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, показания на свидетеля А.М., приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК,   Решение № 103/01.08.2013г. по гр. дело № 154/2013 г. по описа на PC – Кубрат, съдебно-икономическа експертиза, заверено копие от изпълнително дело №. 20133320400103,      декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка за съдимост.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля М.. Същите са логични и безпротиворечиви и съответстват на останалите събрани по делото доказателства. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимата, че св.М. е препятствал контактите с детето й, че той преустановил връзката им, а тя имала желание да се грижи за детето си. Тези факти се оборват от събраните по делото писмени доказателства, сочещи, че З. често сменя партньорите си и изоставя родените от съжителствата деца. В този смисъл са и представените удостоверение за родствени връзки и писмо от ДСП–Кубрат.

Съдът кредитира изцяло и останалите събрани по делото писмени доказателства. Същите кореспондират, както помежду си, така и в цялост на установената по делото фактическа обстановка.

От правна страна:

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че    подсъдимият И.П.З. с действията си е осъществила състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като в периода от 22.08.2013 г. до 30.11.2018 г. в с. Горичево, обл. Разград, след като е била осъдена със съдебно Решение № 103 от 01.08.2013 г. по гр. дело № 154/2013 г. по описа на РС – Кубрат, влязло в сила на 22.08.2013 г. да издържа свой низходящ – сина си Б.А.И., роден на *** г., съзнателно не е изпълнил това свое задължение в продължение на повече от две месечни вноски, като не е платила – 1 (една) непълна месечна вноска и 63 (шестдесет и три) пълни месечни вноски на сина си Б.А.И. от присъдената издръжка, всичко в общ размер на 6 332.25 лв.

Съгласно чл. 143 ал. 2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент за противното от чл. 143, ал. 3 от СК).

Съгласно разпоредбата на чл. 144 СК, родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си  или от използването на имуществото си, когато учат  редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 25 – годишна възраст при обучение във висше  учебно заведение и родителите могат да я дават без особени затруднения. 

Това означава, че за времето от 22.08.2013 г. до 30.11.2018 г., подсъдимата И.П.З. не е изпълнявала своите задължения на родител, от които не може да бъде освободена, дори да няма доходи. За горепосочения период подсъдимата не е заплатила дължимата ежемесечна издръжка за непълнолетното си дете, въпреки влязлото в законна сила решение на съда, а през цялото това време за здравето, лечението, образованието, отоплението и всичките други потребности на детето му се е грижел бащата – свидетелят М. с помощта на своите родители.

С бездействието си по отношение на вмененото й с влязлото в сила съдебно решение задължение, съзнателно неплащайки издръжка на своя низходящ – Б., дължима за горепосочения период от съответно 63 месеца (т. е. в размер на повече от две месечни вноски), след като е била осъдена да я издържа, е осъществила деянието, за което е обвинена.

Престъплението е осъществено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК – подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието и последиците му и е искала настъпването на последните.

По наказанието:

Предвид изложеното съдът призна подс.И.П.З. за виновна в извършване на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, като при индивидуализацията на наказанието съобрази смекчаващи отговорността обстоятелства: признание за виновност; чисто съдебно минало; отегчаващи отговорността обстоятелства: няма. Предвид изложеното съдът определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, на минимума, като отмери три месеца лишаване от свобода.

Съдът намери, че целите на наказанието визирани в чл.36 от НК ще се постигнат с приложението на института на условното осъждане, поради което отложи изтърпяването на наложеното наказание от три месеца лишаване от свобода за тригодишен изпитателен срок.

С оглед този изход на делото на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата И.П.З. дължи направените по делото разноски и следва да заплати сумата 67.20 лева по сметка на ОД на МВР гр.Разград – разноски на досъдебното производство и  по сметка на Районен съд – Кубрат сумата 40.00 лева – разноски на съдебното следствие

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

                                                                                  Председател: /П/ Ал. Великова