№ 4655
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110142827 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от А. М. Ч., чрез адв.
М. с предявени искове срещу „.." АД, с ЕИК: .., за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 21.00 лева /двадесет и един лева/, /частична
претенция от общо 60.00 лв./, представляваща недължимо платени суми за
неустойка за непредоставяне на обезпечение по договор за потребителски
кредит № 10121010/17-03-2021 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на депозиране на исковата молба на 18.07.2024 г. до
окончателно то й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 17.03.2021 г. А. М. Ч. е сключил
договор за паричен заем № 10121010/17-03-2021 с „.." ООД, съгласно
вписванията в Търговски регистър воден от АВ на 10.08.2021 г. се влива в „.."
ЕАД, с ЕИК: ... Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в
размер на 766.94 евро или левовата равностойност в размер на 1500 лв., видът
на вноската е месечен, броят на погасителни те вноски е 8, размерът на
месечния лихвен процент не е посочен, ГПР е определен в размер па 41.67 %,
а ГЛП - 39.72 %.
В чл. 12 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват в
срок до 7 дни договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - трето физическо
1
лице, изразяващо се в поемането на солидарно задължение в полза на
Заемодателя за връщането па всички дължими суми по договора. Третото лице
подлежи па предварителна проверка от кредитора, като следва да отговаря на
следните критерии: Да е дееспособно физическо лице, на възраст над 18 г. да
получава трудово възнаграждение не по-малко от 600 лв. на месец, да е на
трудов договор поне 6 месеца, предхождащи сключването на договора за
кредит и д.р.
В чл. 12 ал. 4 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение па
задължението си по настоящия договор да предостави обезпечение в срока по
предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
765.84 ли., като съгласно ал. 6 на чл. 12 неустойката се заплаща разсрочено.
На ищеца била начислена неустойката, която е упомената в чл. 12 от Договора,
тъй като не е предоставил в срок надлежен поръчител. Макар и
предоставеният седем дневен срок да не е изтекъл, то още с подписване па
договора му е начислена процесната неустойка.
На 19.04.2022 г. А. Ч. е погасил изцяло сумата по сключения договор,
като е превел на ответника сумата в размер на 1560 лв. /тоест за един
календарен месец./, макар съгласно чл. 32 ЗПК кредиторът да има право на
възнаграждение на сумата в размер на не повече от 0.5% или 7.50 /седем лв. и
петдесет ст./ лв.
Ищецът счита, че липсата на ясно разписана методика на формиране на
ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се
формира посоченият в договора ГПР, е в пряко противоречие с императивните
изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В
договора единствено е посочен годишен лихвен процент по заема, без обаче
да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Описаните в
съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна
лихва и неустойка) обаче водят до различен размер на ГПР от посочения.
На следващо място ищецът смята, че от една страна е налице изначална
невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител
/солидарен длъжник/, отговарящ па всички изисквания, посочени в договора.
Ето защо намира, че е налице нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал.
2 пp. 1 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „.." АД, чрез адв. И. И. е
2
депозирал отговор на исковата молба, с който признава предявения иск като
основателен. В отговора си ответникът излага и твърдения, че целия договор
не е недействителен.
Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговора
фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че
предявения иск има правната си квалификация в разпоредбата на чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД.
С определение от 29.10.2024 г. съдът е обявил за безспорни и за
ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че между тях е
налице сключен договор за потребителски кредит № 10121010/17-03-2021 г.
Видно от неоспорените писмени доказателства на 17.03.2021 г. ищецът
А. М. Ч. е сключил договор за паричен заем № 10121010/17-03-2021 г. с „.."
ООД, съгласно вписванията в Търговски регистър воден от АВ на 10.08.2021 г.
се влива в „.." ЕАД, с ЕИК: ... Страните са се договорили за отпуснатия заем
да бъде в размер на 766.94 евро или левовата равностойност в размер на 1500
лв., видът на вноската е месечен, броя т па погасителни те вноски е 8,
размерът на месечния лихвен процент не е посочен, ГПР е определен в размер
на 41.67 %, а ГЛП - 39.72 %.
В чл. 12 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват в
срок до 7 дни договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - трето физическо
лице, изразяващо се в поемането на солидарно задължение в полза на
Заемодателя за връщането на всички дължими суми по договора. Третото лице
подлежи на предварителна проверка от кредитора, като следва да отговаря на
следните критерии: Да е дееспособно физическо лице, на възраст над 18 г. да
получава трудово възнаграждение не по-малко от 600 лв. на месец, да е на
трудов договор поне 6 месеца, предхождащи сключването на договора за
кредит и д.р.
В чл. 12 ал. 4 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение па
задължението си по настоящия договор да предостави обезпечение в срока по
предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
765.84 лв., като съгласно ал. 6 на чл. 12 неустойката се заплаща разсрочено. На
ищеца била начислена неустойката, която е упомената в чл. 12 от Договора,
тъй като не е предоставил в срок надлежен поръчител. Макар и
предоставеният седем дневен срок да не е изтекъл, то още с подписване на
3
договора му е начислена процесната неустойка.
На 19.04.2022 г. А. Ч. е погасил изцяло сумата по сключения договор,
като е превел на ответника сумата в размер на 1560 лв. /тоест за един
календарен месец./ Макар съгласно чл. 32 ЗПК кредиторът да има право на
възнаграждение на сумата в размер на не повече от 0.5% или 7.50 /седем лв. и
петдесет ст./ лв.
В първото по делото заседание ответното дружество „.." АД, чрез адв. И.
И., с пълномощно с право на разпореждане с предмета на делото, прави
признание на иска. Претендира и присъждане на разноски по делото, а в
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, както и предвид направеното от ответника признание
на предявения иска, счита, че искът е основателен и следва да бъде уважен.
По делото безспорно се установява, че на 17.03.2021 г. ищецът А. М. Ч. е
сключил договор за паричен заем № 10121010/17-03-2021 с „.." ООД, съгласно
вписванията в Търговски регистър воден от АВ на 10.08.2021 г. се влива в „.."
ЕАД, с ЕИК: ... Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в
размер на 766.94 евро или левовата равностойност в размер на 1500 лв., видът
на вноската е месечен, броят на погасителни те вноски е 8, размерът на
месечния лихвен процент не е посочен, ГПР е определен в размер на 41.67 %,
а ГЛП - 39.72 %.
В чл. 12 от процесния договор е уговорено, че страните се съгласяват в
срок до 7 дни договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - трето физическо
лице, изразяващо се в поемането на солидарно задължение в полза на
Заемодателя за връщането на всички дължими суми по договора. Третото лице
подлежи на предварителна проверка от кредитора, като следва да отговаря на
следните критерии: Да е дееспособно физическо лице, на възраст над 18 г. да
получава трудово възнаграждение не по-малко от 600 лв. на месец, да е на
трудов договор поне 6 месеца, предхождащи сключването на договора за
кредит и д.р.
В чл. 12 ал. 4 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение па
задължението си по настоящия договор да предостави обезпечение в срока по
предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
4
765.84 лв., като съгласно ал. 6 на чл. 12 неустойката се заплаща разсрочено. На
ищеца била начислена неустойката, която е упомената в чл. 12 от Договора,
тъй като не е предоставил в срок надлежен поръчител. Макар и
предоставеният седем дневен срок да не е изтекъл, то още с подписване на
договора му е начислена процесната неустойка.
На следващо място не е налице спор между страните по делото, че с
търсената неустойка по договор за паричен заем № 10121010/17-03-2021 г. се
заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива
разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени
в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и
бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид в т.ч. тези дължими на посредниците за
сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. На плоскостта на настоящия случай, неустойката за
неизпълнението на задължението за осигуряване на лично и реално
обезпечение е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция,
защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни
неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха
настъпили евентуално при възникнала фактическа неплатежоспособност на
длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не
заради неизвършена договорна престация. Затова и доколкото искът се явява
основателен същия следва да бъде уважен, като ответникът следва да бъде
осъден да заплати неоснователно получените суми в размер на 21 лв. В тази
насока съдът намира, че първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на
основание. От значение е моментът на получаване на облагата, тъй като
именно към този момент трябва да е липсвало основание. Началната липса на
основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго ще е налице във всички случаи, когато не е налице
валиден юридически факт за получаването на определена имуществена
облага, или въз основа на нищожен акт, или предаването на имуществена
ценност е извършено след прогласяване унищожаемостта на сделката. В този
смисъл са и постановките на т. 1 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г.,
ПЛЕНУМ НА ВС.
5
С оглед установената недействителност на клаузата за неустойка, както
и че в настоящия случай неоснователното обогатяване е налице в хипотезата
на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, съдържаща се в договора за кредит, сумата в общ
размер на 21 лв., се явява заплатена от страна на ищеца без наличие на
валидно правно основание за това, поради което предявеният от А. М. Ч.
осъдителен иск против ответника следва да бъде уважен в пълния му размер,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 18.07.2024 г.
По разноските.
Съдът намира, че с оглед изхода на делото искането на ищеца по реда на
чл. 78, ал. 1 от ГПК е основателно за сума в размер на 50 лв., представляваща
платена държавна такса, както и 200 лв., представляващи възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА от
адв. Д. М. по договор за правна помощ на л. 43 от делото, с включен ДДС. В
тази насока съдът намира за основателно възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца в отговора на
исковата молба в размер на претендираните 480 лв., с оглед липсата на
фактическа и правна сложност на делото, признанието на иска, проведеното
едно открито съдебно заседание, поради което възнаграждението следва да
бъде определено и заплатено под минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът съобразява и разясненията, дадени с Решение на Съда
на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално
запитване, отправено от Софийски районен съд относно възможността да се
присъди възнаграждение и под минимума по Наредбата. Тази практика е
възприета и доразвита от ВКС, като с Определение № 50015/16.02.2024 г.
по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о., Определение № 4089/17.09.2024 г. по
к.ч.гр.д. № 2974/2024 г. на ВКС, IV г.о. и други е изяснено, че нормата на чл.
38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не
следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне
служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери,
както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на
6
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение
следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
На следващо място съдът намира, че не са налице кумулативните
предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ГПК, в какъвто смисъл е искането на
ответника, тъй като независимо, че ответникът е признал иска, съдът намира,
че с поведението си е дал повод за завеждане на иска. Това е така, защото
искът е осъдителен, а той не е представил доказателства за заплащане на
сумата извънсъдебно. Затова и доколкото за ищеца не е имало друга
възможност да реализира правата си, освен по исков път, съдът намира, че
разноските по делото следва да бъдат възложени на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.." АД, ЕИК: .., със съд. адрес гр. София, .., чрез адв. Й. да
заплати на А. М. Ч. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, бул. .., чрез адв.
М. сума в размер на 21.00 лева /двадесет и един лева/, /частична претенция от
общо 60.00 лв./, представляваща недължимо платени суми за неустойка за
непредоставяне на обезпечение по договор за потребителски кредит №
10121010/17-03-2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на исковата молба на 18.07.2024 г. до окончателно то й
изплащане, както и сума в размер на 50 лв. /петдесет лева/, представляващи
разноски по делото.
ОСЪЖДА „.." АД, ЕИК: .., със съд. адрес гр. София, .., чрез адв. Й. да
заплати на ЕАД „Д. М.“ БУЛСТАТ *********, със съд. адрес гр. София, бул. ..,
чрез адв. М., сума в размер на 200 лв., представляващи възнаграждение с вкл.
ДДС за предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА на А. М. Ч..
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7