№ 203
гр. Кюстендил, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20221500500642 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е след постановено Решение № 50097 от 03.11.2022 г. по гр.д.№
4404/2021 год. на Върховен касационен съд на Република България, Второ гражданско
отделение, с което е отменено Въззивно решение № 260175 от 12.08.2022 г.,
постановено от състав на Окръжен съд – Кюстендил по в.гр.д. № 157 от описа на съда
за 2021 г., (изменено в частта за разноските с Определение от 20.09.2021 г.), по силата
на което е отменено решението на Районен съд – Кюстендил по гр.д. №2464/2019 г.,
като ДЕЛОТО Е ВЪРНАТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ ОТ ДРУГ СЪСТАВ НА СЪДА.
С оглед на това в настоящото въззивно производство предмет на разглеждане е
въззивна жалба, подадена от Р. В. А., с адрес **********************, депозирана
чрез пълномощника й адв. С. М. от КАК, против Решение № 260171 от 15.03.2020 г.,
постановено по гр.д.№2464/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Кюстендил, с което
първостепенният съд е оставил без уважение исковата претенция на ищцата – настоящ
въззивник, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е
собственик на основание Решение №23-87/04.06.2010 г. на ОС “Земеделие“ –
Кюстендил и по наследство от Б.С.К., б.ж. на с. Драговищица, обл. Кюстендил,
починал на 29.04.1952 г., на поземлен имот с идентификатор 23282.290.3 (землище
двадесет и три хиляди и осемдесет и две, масив двеста и деветдесет, имот трети), с
площ 498 кв.м. в землището на с. Драговищица, трайно предназначение на
територията - земеделска, начин на ползване - друг вид трайно насаждение, категория
на земята при неполивни условия: 10 (десета), с номер по предходен план: 290003,
като се осъдят ответниците да предадат на ищцата владението върху описания имот. В
полза на ответниците са възложени деловодни разноски в размер на 900,00 лв.
Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното
1
решение. Твърди се и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
нарушение на материалния закон както и необоснованост.
Като съществено нарушение на процесуалните правила се сочи, неспазване
изискването на чл.236, ал.2 от ГПК, задължаващ съда да изложи в мотивите си всички
искания и възражения, да направи преценка на доказателствата и в съответствие с тях
да направи правния извод. Нарушението се изразявало в необсъждане на изложените в
писмената защита доводи.
Оспорва се като неправилен изводът за недоказано право на собственост в полза
на ищцата върху ревандикирания имот.
Поддържа се, че ищцата е собственик на процесния имот, а ответниците го
владеят без основание. Доказателства в т.см. се съдържали в приобщеното Решение №
37-87/04.06.2010 г., издадено от ОбСЗ – Кюстендил, с което било възстановено правото
на собственост върху процесния имот в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници в качеството й на наследник на Б.К.. Позовава се на факта, установен и със
заключението по допуснатата техническа експертиза, че след постановяване на това
решение е закрита партида на имот №29002 на 17.02.2011 г. и от този момент С. С.
била съсобственик съгласно Решение №23-67 от 17.02.2011г. на ОбСЗ – Кюстендил на
имот №29005 с площ от 2,980 дка, сега по КККР поземлен имот с идентификатор
23282.290.5. Това решение влязло в сила, т.к. не било обжалвано от ответницата Сн. С..
Решение 37-87/04.06.2010г. на ОбС “Земеделие“, с което ищцата се
легитимирала като собственик на имота, било постановено в срока по чл.14, ал.7
ЗСПЗЗ и на основание влязло в сила решение по адм.д.№906/2008г. по описа на КАС.
Имотът бил обособен като самостоятелен и отговарял по местоположение на
описанието в решението.
Изтъква, че през 2015 г., видно от приложен с отговора на исковата молба
нотариален акт, ответницата С. С. придобила 1/6 ид.ч. от имота 290005, с площ от
2,980 кв.м. в м. “Грамаге“, в землището на с. Драговищица, общ.Кюстендил.
Смята извода на районния съд относно действието на Решение №23-67 от
17.02.2011г. на ОбСЗ – Кюстендил за противоречащ на материалния закон и на
събраните по делото доказателства. Още повече, че това решение след 17.02.2011г. не
съществувало, а партидата за имота била закрита.
Поддържано е още, че решението, с което ищцата се легитимира като
собственик, е индивидуален административен акт и има сила на констативен
нотариален акт.
С оглед на събраните по делото гласни доказателства твърди, че е доказано и
осъществяването на останалите предпоставки за уважаване на иска.
При тези доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което исковата претенция бъде уважена, като в полза на
въззивницата бъдат присъдени и сторените деловодни разноски.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
ответните страни С. Б. С. с ЕГН **********, В. Н. С. с ЕГН ********** и Б. К. С. с
ЕГН **********, тримата с адрес ***************, чрез пълномощника им адв. Д. З.
от КАК, в който същата е оспорена като неоснователна по подробно изложени
съображения.
Посочено е, че решението, което се атакува, е валиден, допустим и правилен
2
съдебен акт, постановен при спазване на процесуалните правила и правилно
приложение на материалния закон.
Сочи се, че събраните писмени и гласни доказателства са обсъдени задълбочено
от първоинстанционния съд, и в съответствие с материалния закон, а въз основа на тях
е прието, че искът е неоснователен.
Твърди се, че със заключението по съдебно-техническа експертиза е установено,
че процесният имот 290003 е образуван от имот 290002 по картата на землището,
намиращ се в м.“Грамаге“. По отношение имот 290002, от който били образувани и
останалите три имота, в т. ч. и процесният, бил налице титул за собственост, а именно
Решение №23-67/19.06.2003г. на ОСЗГ – гр.Кюстендил в полза на наследниците А. и
М.С.К., сред които и ответника В. С..
Намират, че при съществуващата конкуренция в реституционните права на
страните, следва да са приеме, че представеното по делото Решение № 23-87 от
04.06.2010г. на ОЗС – Кюстендил, на което ищцата се позовава, и с което е
възстановена собствеността върху процесния имот, като такъв образуван от имот
290002 от землището на с.Драговищица, не е надлежен титул за собственост поради
опорочена реституционна процедура. Незаконосъобразността се изразявала във
възстановено право на собственост върху имот, за който е проведено реституционно
производство и е възстановен като част от имот 290002 на наследодателите на
ответниците, и няма проведено производство по изменение, отмяна на влязлото в сила
Решение №23-67/19.06.2003 г. на ОСЗГ – Кюстендил. В този смисъл нормата на чл.14,
ал.7 ЗСПЗЗ правилно била приложена от първоинстанционния съд във възникналия
правен спор, обосноваваща некомпетентност на ОбС „Земеделие“ да измени по своя
инициатива влязлото в сила решение, което е стабилен административен акт, без да е
валидно сезирана.
Обобщено е, че ищцата не е доказала притежания на право на собственост върху
имота, имотът се владее от ответника Сн. С. на годно правно основание,
противопоставимо на собственика и е направено искане за потвърждаване на
обжалваното решение, както и за присъждане на сторените по делото за
производството пред ОС – Кюстендил разноски.
Не са заявени доказателствени искания.
В съдебно заседание постъпилата жалба, както и отговорът на нея, се
поддържат.
Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните
доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав
намира, че първоинстанционното решение е валидно. Постановено е от надлежен
съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от състава, който го е
постановил.
Решението, с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и
допустимо, тъй като първоинстанционният съд е разгледал допустими искове,
3
предявени от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск,
надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящият
съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира следното:
По делото не е спорно, като се установява и от Удостоверение за наследници
изх. № 91/2014 г., издадено от Кметство с. Драговищица, че Р. А. е наследник по закон
от първи ред, втора степен на Б.К., б.ж. на с. Драговищица, починал на 29.04.1952 г. –
негова внучка, респ. дъщеря на сина му В.Б. С., поч. през 1994 г.
Със Заявление с вх. №145/29.10.1991 г. от В.Б. С. (наследник по закон – син на
Б.К.), е поискано възстановяване правото на собственост на земеделски имоти,
притежавани от наследници Б.К., находящи се в с. Драговищица, сред които в м.
БАНСКИ ПЪТ лозе от 0.500 дка, ползвано от ТКЗС за насаждения от череши, кайсии.
Според записите в Удостоверение №1498/29.10.1991 г. в данъчна декларация от
1949 на името на наследодателя Б.К. е било записано лозе от 0.5 дка в м. Бански път.
С Решение №23-87/04.02.2008 г. на ОСЗ – Кюстендил е признато право на
собственост на наследници на Б.С.К. в съществуващи (възстановими) стари реални
граници по отношение на лозе от 0.500 дка в землището на с. Драговищица, м.
БАНСКИ ПЪТ, и е възстановено правото на собственост върху този имот на основание
адм.д.№906/2008г. – граници и съседи на възстановения имот в решението не са
посочени. Този имот по кадастралната карта е с идентификатор 23282.290.3.
От приобщените писмени доказателства е установимо също, че в хода на
производство по адм.д. № 906/2008 г. на КРС, проведено по реда на чл. 14, ал. 3 от
ЗСПЗЗ, е било постановено съдебно решение № 521 от 28.10.2008г. на КнРС, влязло в
сила на 20.11.2008г., с което е обявено за нищожно решение от 26.05.2008 г. на ОС
„Земеделие“- Кюстендил, обективирано в уведомително писмо изх.№455/30.05.2008г.,
с което на наследници на Б.К. е отказано възстановяване правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на земеделски имот – лозе, с
площ от 0.500 дка, в м. Бански път, в землището на с. Драговищица и е указано на
ОСЗ да приключи производството по реституция при спазване на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
Актът е мотивиран с това, че с решение от 04.03.2008г. е възстановено правото на
собственост върху този имот на наследници на Б.К. и не са налице основания за
изменението му по реда на чл.14, ал.7 ЗСПЗЗ.
Ответниците са поддържали, че собственик на имота е третата от тях – С. С. по
силата на нотариален акт за дарение от 2010 г., нотариален акт за продажба от 2015г. и
Решение № 23-67 от 19.06.2003 г. на ОСЗ – Кюстендил. Позовали се на това, че на
наследниците на А.и М. е възстановено с посоченото решение правото на собственост
върху трайни насаждения с площ 3,879 дка в местността „Грамаге“, представляващ
имот № 290002.
Оспорват законосъобразността на реституционното решение на ищцата по
смисъла на чл.17, ал.2 ГПК като считат, че не са били налице предпоставките за
възстановяване на собствеността в полза на наследници на Б.К., тъй като имотът вече е
бил възстановен на праводателите на ответниците.
Ответницата С. С. се позовава и на добросъвестно давностно владение.
Предявила и е възражение за право на задържане до заплащане на направените
от нея подобрения, изразяващи се в засаждане на овощни дръвчета.
4
С уведомително писмо от 26.05.2008 г. (на л. 141) ОСЗ е уведомила ищцата, че
имотът в местността „Бански път“ попада върху имот с № 290002, възстановен с
Решение № 23-67 от 19.06.2003 г. на наследници на А.и М. К. и е налице спор за
материално право по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.
С Решение на Кюстендилски районен съд по адм.д. № 906/2008 г. е обявено за
нищожно решението на ОСЗ от 26.05.2008 г., обективирано в уведомително писмо,
като е указано на ОСЗ да приключи реституционното производство съгласно решение
от 04.03.2008г., с което е признато и възстановено правото на собственост.
С второ уведомително писмо от 19.12.2008 г. (на л. 146) ОСЗ указала на ищцата,
че следва да предяви иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Това решение е отменено от съда по реда на административното обжалване и е
указано да продължи производството по реституция.
След това решение ОСЗ е възложила на фирма техническо задание - изготвяне
на скица за индивидуализиране на имота в местността „Бански път“ съгласно
решението от 04.03.2008 г. Постановила е скиците да се връчат на наследниците на
Б.К., на наследниците на А. и Мака К. и на С. А..
Скица е изготвена на 20.05.2010г. и е връчена на страните.
Възражение е подадено от ответницата С. С. с вх. № 161/12.04.2010 г. - преди
получаването на скицата. В него тя сочи, че владее имота на основание решението от
19.06.2003г. и указанията за предявяване на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ следва да са
насочени към Р. А..
С Решение №2387/04.06.2010 г. на ОСЗ е възстановено правото на собственост
на наследниците на Б.К. в стари реални граници на трайни насаждения от 500 кв.м. в
местност „Бански път“, имот № 290003 по картата на землището при описани в него
граници.
По заявление с вх. № 20373 от 1992г. е постановено Решение № 23-67 от
19.06.2003 г. на ОСЗ - Кюстендил, с което е възстановено правото на собственост на
наследници на А.и М. К. в стари реални граници върху изоставени трайни насаждения
от 3,879 дка, в местността „Грамаге“, индивидуализирани като имот с № 290002 по
картата на землището при описани там граници и съседи.
Решението е придружено със скица от 20.06.2003 г.
Правото на собственост върху възстановения имот е установено с удостоверение
от данъчните книги от 1949 г., според което на М.К. са записани нива от 3 дка в местн.
„Грамаге“ и нива от 3,8 дка в местността „Бански път“.
По отношение на нивата от 3,8 дка в местността „Бански път“ е признато право
на възстановяване с план за земеразделяне с решение на ОСЗ от 19.01.2001 г. и е
извършено такова възстановяване с решение от 08.08.2001 г. досежно имот, различен
от спорния.
По отношение на нивата от 3 дка в местността „Грамаге“ /№ 24 по заявлението/
с решението от 19.01.2001г. е възстановено правото на собственост, без посочени
граници.
С решението от 19.06.2003 г. е възстановено правото на собственост в стари
реални граници върху изоставени трайни насаждения от 3,879 дка в местността
„Грамаге“, индивидуализирани като имот с № 29002 , с посочени съседи и издадена
скица.
5
С решение от 17.02.2011 г . по същата преписка на наследниците е възстановено
правото на собственост върху изоставени трайни насаждения от 2,980 дка в местността
„Грамаге“, имот № 290005 по картата на землището, при посочени съседи и граници.
И в двете решения е отразено, че се вземат във връзка с направени измервания
по чл. 18ж, ал.4 ППЗСПЗЗ и доказани реално съществуващи граници.
Установено е по делото, че наследници на А.и М. К. са дъщерите им Д.Ч., С.К. и
Ц.К..
Ответницата В. С. е една от наследниците на Ц.К.. В следствие на
прехвърлителни сделки С.А. придобил 1/3 ид.ч. от имот 290005, които от своя страна
през 2010 г. прехвърлил чрез договор за замяна на В. С.. В. С. и Б. С. дарили на
дъщеря си С. С. 1/2 ид.ч. от имот № 290002. След постановяване на последното
решение на ОСЗ от 2011 г., през 2015 г. С. С. закупила от Л.Г. (също наследник на
Цветана Клискарова), 1/6 ид.ч. от имот № 290005 с площ 2,980 дка, който е образуван
от имот № 290005, като правото си на собственост последната установила с решението
от 17.02.2011г.
Според заключението на приетата пред първата инстанция техническа
експертиза процесният имот с идентификатор 23282.290.3, с площ 0,500 дка,
съответства на възстановения на наследници на Б.К. имот № 290003 по картата на
землището. Имот № 23282.290.4 по КК с площ 0,400 дка съответства на имот №
290004 по картата на землището, възстановен на наследници на Т. К., а ПИ 23282.290.5
по КК с площ 2,982 дка съответства на имот № 290005. Заключението на експерта е, че
трите имота са с обща площ 3,882 кв.м. и имат общи съседи - на север имот № 000155
- улична мрежа на „Кераминженеринг“ АД, на изток и юг - имот 23282.290.6 на
Община Кюстендил и на запад имот 87.676 - път. Трите имота в така описаните
граници, съответстват на изоставени трайни насаждения от 3,879 дка в местността
„Грамаге“ на наследници на А.и М. К., а именно имот № 290002 по картата на
землището. Посочено е, че този имот понастоящем не съществува, партидата му е
закрита на 17.02.2011г., а според справката в ОСЗ С. С. е собственик на имота по
решението от 17.02.2011г., а именно имот № 290005 с площ 2,980 дка. Този имот и
имотът, възстановен на ищцата - имот № 290003 с площ 0,500 дка не са идентични; те
са съседни. В устните си обяснения вещото лице сочи, че местността на трите имота е
местността „Грамаге“, а „Бански път“ е съседна местност.
Събрани са гласни доказателства за местоположението на имота, имената на
местностите, идентифицирането му по граници и за упражняваното върху имота
владение предвид възражението на ответницата С. С. за придобивна давност.
В отговора на исковата молба ответницата С. С. е поискала при уважаване на
иска да бъде признато, че ищцата и дължи стойността на извършени в имота
подобрения.
Във въззивното производство при предходното разглеждане на делото е
направено уточнение на сумата, с която е увеличена стойността на процесния имот
фиксирана на 2135лева, стойността на подобренията за засаждане и отглеждане на
черешова градина за 19 бр.дръвчета установени в процесния имот от които 13 на 17
годишна възраст, извършени от праводателители и В. и Б. С.и, 6 бр. череши на 10
години, засадени лично от С. С., като е заявено искане за постановяване право на
задържане до заплащане на увеличената стойност на имота.
В хода на производството е приобщено заключение на вещото лице Екатерина
Златанова, според които общата стойност на подобренията е 2135 лв.
6
При тези данни първостепенният съд е оставил без уважение исковата
претенция.
Пред въззивната инстанция, след връщането на делото за ново разглеждане от
ВКС, са ангажирани допълнителни доказателства.
Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпита на св. Д. Л. и Ст. К..
Допълнително са представени и приети Декларация с рег. № 24/25.02.2008 г., с
която А.Г. и Г.М. са декларирали, че имотите на Т. и Б.К.и, отразени в Скица
№0304792/04.12.2007 г. се намират на ъгъла между пътя за гр. Кюстендил и
новопостроения път от кариерата за Керамичен завод, а местността се казва Бански
път, а не Грамаге, както и същите данни са отразени и в Служебна бележка, издадена
от Кметство – Драговищица, заверена с № 61/25.02.2008 г.
Приети са и Удостоверение от Кметство село Драговищица изх. рег. №
149/14.05.2007 г. от което е видно, че по Данъчните книги от 1929 г. на името на А. (А.)
Ст. Ч. на негово име са записани: нива в м. „Грамаге“ от 3,00 дка и в м. „Долно
грамаге“ нива от 2.6 дка, (под н. 24 и под № 2 от Удостоверението), и по което е
изготвено и Заявление № 20373 от 27.01.1992 до ПК – Кюстендил.
Приобщено е и Удостоверение №347/13.12.2022 г., издадено от Кметство – с.
Драговищица, според което в регистъра за декларирани недвижи имоти (земеделски
земи) от 1935 г., липсва самата декларация.
Прието е и заключение на вещото лице Е. Л. с Вх. № 25/28/08.06.2023 г.,
допълнено в съдебно заседание, която сочи, че данни, от които да се правят изводи за
идентичност между притежавания от наследодателя на ищцата имот преди
образуването на ТКЗС и възстановения с решение на Поземлената комисия от
04.06.2010 г., няма. Процесният имот №290003 с площ от 0,5 дка бил част от
възстановения с Решение №23- 67/19.06.2003 г. на ОСЗГ - Кюстендил на
наследодателите на ответниците имот №290002 с площ от 3,879 дка, чиято партида
била закрита на 17.02.2011 г. От имота били образувани нови три имота: №290003 с
площ от 0,5 дка, възстановен на наследниците на Б.С.К. в изпълнение на съдебни
решения; №290004 с площ от 0,4 дка, възстановен на наследниците на Т. С. К. в
изпълнение на съдебни решения и №290005 с площ от 2,982 дка, възстановен на
наследниците на А. и М.С.К. - остатъкът от имот №290002.
Имот №290002 и имот №290005 били с наименование на местността „Грамаге“,
а имот №290003 е с наименование на местността „Бански път“.
Сочи се, че при възстановяване в стари реални граници са запазвани
наименованията на местностите, така както са записани в преписките, като
местонахождението на имотите се установява от собствениците при заснемане на
място.
Местностите „Бански път“ и „Грамаде“ са две различни местности, граничещи
една с друга.
Допълнено е още, че конкретни документи, от които да е видно как са се
наричали тези местности през годините, не са намерени. Към 1956 г. не е имало
планове, където да може да се провери наименованието на местностите, но
наименованията на местностите от 1956 г. са такива, каквито са и в Картата на
възстановената собственост. Наименованието на имотите, тъй като се възстановяват в
стари реални граници, е такова, каквото е в заявлението на заявителите. В заявлението
няма граници, нито в документите за собственост са посочени граници. Причините за
7
закриване на партидата на имот №290002 са, че жалбоподателката и нейният роднина
са поискали възстановяване на част от имот №290002. Имоти № 290003 и № 290004 са
заснети при идентифициране към тази дата. Минали са различни съдебни процеси,
които са казали, че тези имоти трябва да бъдат възстановени. След като е закрита
партидата, от имот №№290002 се формират три имота - №290003, №290004 и
№290005.
Според заключението на вещото лице Ст. С. по допълнителна съдебно-
техническа експертиза с Вх. № 61/08.01.2024 г. поземлен имот 290002 от КВС на
землището на с. Драговищица първоначално е възстановен с Решение №23-67 от
19.06.2003 г. на ОСЗГ – Кюстендил на наследниците на А.и М. С.К.. Имотът е описан
като изоставени територии за трайни насаждения и е с площ от 3.879 дка /3878.7 кв.м.
по цифровия модел на КВС/. Показан е на Приложение №1 със зЕ. линия. На
основание подадено заявление от наследниците на Б.С.К., в което наред с други имоти
е заявено възстановяване на лозе с площ от 0.500 дка в местността „Бански път“, след
геодезическо заснемане на имота е установено, че попада върху поземлен имот 290002.
Констатиран е спор за материално право и след редица съдебни решения /подробно
описани на втора страница от СТЕ на инж. Е. В. Л./, ОСЗ – Кюстендил е постановила
Решение №23-87 от 04.06.2010 г. за възстановяване на поземлен имот 290003 с площ
от 0.500 дка в местността „Бански път“. В следствие на горното решение поземлен
имот 290002 от КВС на землището на с. Драговищица е намален с 0.500 дка и са
изпратени писма до С. С. и С.А. от ОСЗ – Кюстендил с актуална скица на поземлен
имот 290002 /към 15.06.2010 г./ с площ от 3.379 дка /3.879 дка – 0.500 дка/. Процесният
поземлен имот попада върху поземлен имот 290002, възстановен на наследниците на
А.и М. С.К. с Решение №23-67 от 19.06.2003 г. на ОСЗГ – Кюстендил. Поземлен имот
290004 с площ от 0.400 дка в местността „Бански път“ също е възстановен на
наследниците на Т. С. К. в изпълнение на съдебни решения. Той също попада върху
поземлен имот 290002, възстановен на наследниците на А.и М. С.К. с Решение №23-67
от 19.06.2003 г. на ОСЗГ – Кюстендил. На 17.02.2011 г. ОСЗ – Кюстендил е
постановила Решение №23-67 от същата дата, с което на наследниците на А.и М. С.К.
се възстановява в стари реални граници поземлен имот 290005 с площ от 2.980 дка
/показан на Приложение №1 с виолетова защриховка/.
Обобщено е, че от поземлен имот 290002 /3.879 дка,/ възстановен с Решение
№23-67 от 19.06.2003 г. на ОСЗГ – Кюстендил, към 17.02.2011 г. са образувани нови
три имота, както следва: поземлен имот 290003 с площ от 0.500 дка; поземлен имот
290004 с площ от 0.400 дка; поземлен имот 290005 с площ от 2.980 дка /разликата от 1
кв.м. е в В приложените картни листи на Водния синдикат не са отразени местности с
наименования м. „Грамаге“ и м. „Бански път“.
Прието е и допълнително заключение на вещото лице Ст. С. с вх. №2995
/01.07.2024 г., според което данни за имотите на страните липсват в Емлячния
регситър, като не се установяват данни за площ и граници на същите, както и
местността, в която се намират.
При тези установени обстоятелства се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е ревандикационен (rei vindicatio), черпещ правното си
основание в разпоредбата на чл.108 от ЗС. С него невладеещият собственик, въз
основа на правото си на собственост, разполага с правната възможност да иска от
8
владелеца на своята вещ предаването на владението върху нея.
Според константната съдебна практика, за да се уважи претенция с посоченото
правно основание, следва да се установи в условията на кумулативност, че вещта,
предмет на иска, е собственост на ищеца, че ответникът я владее и ползва без да има
правно основание или евентуално правното основание е отпаднало.
Спорът в случая е досежно собствеността на земеделски имот по смисъла на
чл.2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор 23282.290.3 било възстановено в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на наследници на Б.С.К., б.ж. на
с. Драговищица, обл. Кюстендил, починал на 29.04.1952 г., придобит по силата на
Решение №23-87/04.06.2010 г. на ОС “Земеделие“ – Кюстендил. Именно с това
решение ищцата се легитимира като собственик на имота с твърдение, че е единствен
наследник на Б.С.К.. То е било издадено на основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з от
ППЗСПЗЗ и Решение № 23/03.07.1996 г. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, и във вр. с
направени измервания на земята съгл. чл. 18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, в доказаните реално
съществуващи (възстановими) граници.
Решението е придружено от презаверена на 07.04.2011 г. Скица №
Ф305491/20.05.2010 г.
Ответниците се легитимират по правоизключващото си възражение за право на
собственост с договор за дарение, обективиран в Нотариален акт 44/2010 г. по описа на
нотариус Д. С. с рег. 146 на НК. Навели са доводи и че по заявление от 1992г. е
постановено решение от 19.06.2003г. на ОСЗ - Кюстендил, с което е възстановено
правото на собственост на наследници на А.и М. К. в стари реални граници върху
изоставени трайни насаждения от 3,879 дка, в м.”Грамаге”, индивидуализирани като
имот с № 290002. Решението е придружено със скица от 20.06.2003 г. Правото на
собственост върху възстановения имот е установено с удостоверение от данъчните
книги от 1929 г. за А. и от 1949 г. за Мага (на л.101 от първоинстанционното
производство), според което на А. Ч. са записани нива от 3 дка в местността „Грамаге“
и нива от 3,8 дка в местността „Бански път“. По отношение на нивата от 3,8 дка в
местността „Бански път“ е признато право на възстановяване с план за земеразделяне с
решение на ОСЗ от 19.01.2001 г. и е извършено такова възстановяване с решение от
08.08.2001 г. върху овощна градина с площ 3,802 дка имот № 131040 по плана за
земеразделяне /това е имот, различен от спорния/ . По отношение на нивата от 3 дка в
местн. „Грамаге“ /№ 24 по заявлението/ с решението от 19.01.2001г. е възстановено
правото на собственост, без посочени граници. С решението от 19.06.2003 г. е
възстановено правото на собственост в стари реални граници върху изоставени трайни
насаждения от 3,879 дка, в м.“ Грамаге.“, индивидуализирани като имот с № 290002, с
посочени съседи и издадена скица. С решение от 17.02.2011 г . по същата преписка на
наследниците е възстановено правото на собственост върху изоставени трайни
насаждения от 2,980 дка в местн. „Грамаге.“, имот № 290005 по картата на землището,
при посочени съседи и граници. И в двете решения е отразено, че се вземат във връзка
с направени измервания по чл. 18ж, ал.4 ППЗСПЗЗ и доказани реално съществуващи
граници. Наследници на А.и М. К. са дъщерите им Д.Ч., С.К. и Ц.К.. Ответницата В.
С. е една от наследниците на Ц.К.. Д.Ч. прехвърлила правата си на С.А., който от своя
страна през 2010г. е прехвърлил чрез договор за замяна 1/3 ид.ч. на В. С.. Същата
година В. С. и Б. С. даряват на дъщеря си С. С. 1/2 ид.ч. от имот № 290002. След
постановяване на последното решение на ОСЗ от 2011 г., през 2015 г. С. С. купила от
Л.Г. (също наследник на Ц.К.), 1/6 ид.ч. от имот № 290005 с площ 2,980 дка, който е
9
образуван от имот № 290002. Продавачът по договора се е легитимирала именно с
решението от 17.02.2011г.
При тази фактическа установеност, както е пояснила и касационната инстанция
след предходното разглеждане на делото, за крайните изводи на съда, меродавен се
явява въпросът за установяване правата на собственост към минал момент и този за
наличието на пълна или частична идентичност на имотите, на които наследодателите
на страните по делото са били собственици към един минал момент – образуването на
ТКЗС, и то не самоцелно, а във връзка с евентуалното му реално възстановяване. /Р –
688 – 2003г. на ІV г.о. на ВКС на РБ/. Че притежаването на правото на собственост от
страна на наследодателя на ищеца и на ответника към момента на обобществяването
следва да бъде обсъдено като преюдициален въпрос в спора за собственост към
настоящия момент, в който гражданския съд упражнява косвен съдебен контрол по
отношение на законосъобразността на актовете с реституционен ефект, се приема и в
ТР 6/05 - ОСГК. Макар с диспозитива на решението съдът да не се произнася по този
спор, той следва да изложи съображения и по него, тъй същият обуславя изхода на
спора по чл. 108 ЗС. В този смисъл споделима изцяло е и посочената от ВКС
съдебната практика, формирана с Решение № 316/21.12.2005 г. по гр. д. № 2959/2002 г.
на ВКС, ІV-то г. о., Решение № 15/29.01.2009 г. по гр. д. № 5341/2007 г. на ВКС, ІІ-ро г.
о., и Решение № 335/11 от 03.01.2012 г. по гр. д. № 1019/2010 г. на ВКС, І-во г. о.
Поради това и оглед разпредЕ.та доказателствена тежест пред настоящата
съдебна инстанция, са ангажирани допълнителни доказателства, анализът на които
обосновава извод, че решението на органа по земеделска реституция, от което черпи
права ищцата, не може да бъде зачетено като титул за собственост. При проверката за
материално-правната му законосъобразност съгласно разрешенията в Тълкувателно
решение № 9/ 07.11.2012 г., постановено по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, се
установява, че не са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността в
полза на наследници на Б.К.. Съображенията за това са следните:
Известно е, че с извършване на масовизирането на земеделската земя тя е
загубила своята индивидуализация - внесената от членовете на кооперативното
стопанство за общо ползване земя остава собственост на лицата, които са я
притежавали до включването й в стопанството, но не в реалните й граници, а в
границите на кооперативните блокове. Поради това, за да възникне отново като годен
предмет на правото на собственост, тя трябва да бъде индивидуализирана чрез
уреденото специално административно производство в ЗСПЗЗ, което приключва с
издаване на решение на органа на земеделската реституция. С влизането в сила на този
индивидуален административен акт, респ. с издаването на скици за тези земеделски
земи ще възникне правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация
на процесните земеделски земи, поради което това решение притежава конститутивно
действие. В този смисъл са задължителните за правосъдните органи тълкувателни
разяснения, дадени в ТР № 1 по гр. д. № 1/1997 г., ВС, ОСГК.
Спорният имот в случая е индивидуализиран с идентификатор 23282.290.3. Той
е бил заявен за възстановяване със Заявление с вх. №145/29.10.1991 г. от В.Б. С. (син
на Б.К.). С него е поискано възстановяване правото на собственост на земеделски
имоти, притежавани от наследници Б.К., находящи се в с. Драговищица, сред които
в м. БАНСКИ ПЪТ лозе от 0.500 дка, ползвано от ТКЗС за насаждения от череши,
кайсии, без описани граници. С Решение №23-87/04.06.2010 г. на ОС “Земеделие“ –
Кюстендил е приключило административното производство по възстановяването на
собствеността. Именно с това решение ищцата се легитимира като собственик на
10
имота с твърдение, че е единствен наследник на Б.С.К.. То е било издадено на
основание чл. 18ж, ал. 1, чл. 18з от ППЗСПЗЗ и Решение № 23/03.07.1996 г. по чл. 18ж,
ал. 1 от ППЗСПЗЗ, и във вр. с направени измервания на земята съгл. чл. 18ж, ал. 3 от
ППЗСПЗЗ, в доказаните реално съществуващи (възстановими) граници.
Но, чрез всички допустими доказателства и доказателствени средства в
производството, в т.ч. и допуснатите във въззивното производство разпити на
свидетели и технически експертизи, не бе установена идентичността на процесния, с
имота по заявлението и приложенията в преписката пред органа по земеделска
реституция. Данни досежно границите му не се намират сред ангажираните по делото
доказателства както към момента на обобществяването му, така и към този на
реституцията.
По делото няма данни в опис-декларацията да е налице описание на внесените
имоти по конкретни граници и съседи.
В подаденото Заявление вх. № 20145/29.10.1991 г. също липсва подобна
прецизност, като наред с други имоти, е заявено възстановяване на лозе с площ от
0.500 дка в местността „Бански път“.
Поради това границите и точното местоположение на имота на наследодателя
на ищцата следва да се разгледа на база на ангажираните свидетелски показания, тъй
като при липса на документ, в който да са обективирани, това се явява допустима
процесуална възможност. Това следва и от разпоредбите на чл. 18а и чл. 18б от
ППЗПЗЗ, даващи легални определения на съществуващи и възстановими на терена
стари реални граници - Така и Решение № 250 от 24.03.2009г на ВКС по гр.д.№
385/2008г, ІV Г.О., ГК.
С реституционното решение е възстановено правото на собственост върху
поземлен имот 290003 с площ от 0.500 дка в местността „Бански път“ на с.
Драговищица, при съседи имот № 29002, 29001 и 00155.
Свидетелите Стефанов и Яначкова не дават данни за местоположението и
границите на процесния имот.
Показанията на св. С. Т.ов К. досежно границите на процесния имот, не могат да
бъдат ценени безусловно, доколкото той е собственик на имот № 4, който, наред с
процесния е част от имота по Решение №23-67/2003 г., а и защото не се подкрепят от
другите, събрани по делото доказателства.
Свидетелят Д. С. Л. сочи, че Гюра К.а, която е наследодател на Б.К., имала имот
в м. Бански път. Този имот бил лозе, непосредствено до пътя за Кюстендил или т.нар.
Бански път. Площта му била около 1 декар, на двамата братя Б. и Т. К.и го ползвали
общо. Бил лозе и добре подреден. Собствениците го заградили с бодлива тел и колове
и го обработвали заедно. След 1956 г. този имот бил внесен в ТКЗС. Имотът се
намирал до пътя за Кюстендил или Банския път, в местността Бански път. Не знае да
се използва друго име за тази местност. Местността Грамаге се намира от дясната
страна на пътя за Кюстендил, към 400-500 метра от там, на югозапад. В началото на
тази местност имало голяма чешма, която и днес съществувала и от нея на югозапад
била местността Грамаге. Около 250-300 дка бил този масив. От него започвал един
скат, но там била друга местност. Не му били познати лица на име А. и М. К..
Познавал дедо А., но не знаел да има имоти в тази местност. Имал такъв по пътя за с.
Шишковци, но не бил в тази местност. Знае, че местностите имат едни и същи имена
от 1956г. до сега.
Показанията му обаче, не дават представи за действителните граници на
11
правото на собственост, притежавано от наследодателя Б. К., преди 1956 г., тълкувани
в контекста на приетите по делото съдебно-технически експертизи. Според данните в
заключението на вещото лице инж. Е. Л., в масив №290, в който е процесният имот,
както и в съседните масиви №614, №88, №617, имотите са с наименование на
местността „Грамаге“, с изключение на процесния имот №290003 и имот №290004
(възстановен на наследниците на Т. К., един от които е и свидетелят), които са с
наименование на местността „Бански път“. Имоти с наименование на местността
„Бански път“ са възстановени в масив №131, който е на около 1 км южно от процесния
имот. В същия смисъл е заключението на вещото лице инж. С. С., който е направил
извадка от цифровия модел на кадастралната карта и кадастралните регистри на
поземлените имоти, вписани в местностите „Бански път“ и „Грамаге“, за които няма
данни да са променяли наименованията и обхвата си, от която е видно, че имотът на
ищцата е отразен като такъв в местността „Бански път“, а този на ответниците в
местност „Грамаге“. Тези констатации на експертите, близостта на местностите и
разположението на процесния имот, навеждат съмнения за реалните му граници преди
1956 г., описани от този свидетел.
От анализа на приетите пред настоящия съдебен състав и анализирани
експертни заключения на инж. В., инж. Л. и инж. С. също, не може да се установи
нито кой точно имот е внесен в ТКЗС с площ, граници и местоположение, нито кой е
заявен за реституиране. Всички вещи лица сочат, че имотите на страните са различни,
позиционирани в различни местности съотв. в м. „Бански път“ и м. „Грамаге“.
Според заключението на вещото лице Е. Л. с Вх. № 25/28/08.06.2023 г.,
допълнено в съдебно заседание, данни, от които да се правят изводи за идентичност
между притежавания от наследодателя на ищцата имот преди образуването на ТКЗС и
възстановения с решение на Поземлената комисия от 04.06.2010 г., няма. Процесният
имот №290003 с площ от 0,5 дка, бил част от възстановения с Решение №23-
67/19.06.2003 г. на ОСЗГ - Кюстендил на наследодателите на ответниците имот
№290002 с площ от 3,879 дка, чиято партида била закрита на 17.02.2011 г. От имота
били образувани нови три имота: №290003 с площ от 0,5 дка, възстановен на
наследниците на Б.С.К. в изпълнение на съдебни решения; №290004 с площ от 0,4 дка,
възстановен на наследниците на Т. С. К. в изпълнение на съдебни решения и №290005
с площ от 2,982 дка, възстановен на наследниците на А. и М.С.К. - остатъкът от имот
№290002. Имот №290002 и имот №290005 били с наименование на местността
„Грамаге“, а имот №290003 е с наименование на местността „Бански път“.
Според допълнително заключението на вещото лице Ст. С. по Съдебно-
техническа експертиза с Вх. № 61/08.01.2024 г. от поземлен имот 290002 /3.879 дка,/
възстановен с Решение №23-67 от 19.06.2003 г. на ОСЗГ – Кюстендил, към 17.02.2011
г. са образувани нови три имота, както следва: поземлен имот 290003 с площ от 0.500
дка; поземлен имот 290004 с площ от 0.400 дка; поземлен имот 290005 с площ от 2.980
дка. В приложените картни листи на Водния синдикат не са отразени местности с
наименования м. „Грамаге“ и м. „Бански път“. С допълнително си заключение вещото
лице Ст. С. с вх. №2995/01.07.2024 г., сочи, че данни за имотите на страните липсват в
Емлячния регистър, като не се установяват данни за площ и граници на същите, както
и местността, в която се намират.
При тази липса на категоричност за границите, не може да се приеме, че
Решение №23-87/04.06.2010 г., на което ищцата се позовава, за да обоснове правото си
на собственост досежно процесния имот, е надлежен титул за собственост. Така,
въпреки положените усилия за обезпечаването на делото с доказателства, вкл. и по
12
почин на съда, остава неясно дали имотът, предмет на обобоществяването е имал
местоположение, съответстващо на процесния имот. Посоченото решение е по
Заявление №20145/29.10.1991 г. В административната преписка, приложена по делото
пред първостепенния съд, се съдържа удостоверение, издадено от Кметство с.
Драговищица, в което се сочи, че този имот е бил записан в данъчна декларация на
Б.С.К. от 1949 г., като в самото заявление не са описани граници и съседи на имота. По
реда на Наредба №49 за поддържане на картата на възстановената собственост Р. А. е
поискала заснемане на имота, при което е установено, че той попада върху имот
№290002, възстановен на наследниците на А. и М.С.К.. За констатирания спор за
материално право е изпратено до Р. А. Уведомително писмо изх. №455/30.05.2008 г.,
която го е обжалвала по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. По жалбата й Кюстендилският
районен съд е постановил Решение №521/28.10.2008 г. по адм. д. №906/2008 г., с което
е указала на ОСЗ - Кюстендил да приключи административното производство. ОСЗ -
Кюстендил с Уведомително писмо изх. №ВС-02-1081/22.12.2008 г. е информирала Р.
А., че за да изпълнени съдебното решение следва от нейна страна да се оспори по реда
на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ възстановената вече собственост на имот №290002. Тя отново
го е атакувала по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, като с Решение от 08.04.2009 г. по
адм. д. №91/2009 г. Кюстендилският районен съд е указал на ОСЗ - Кюстендил да
продължи производство по земеделската реституция. Решението е обжалвано от ОСЗ –
Кюстендил но е било оставено в сила с Решение №266 от 17.07.2009 г. на
Кюстендилския административен съд по адм. д. №308/2009 г. В изпълнение на
съдебните решения ОСЗ - Кюстендил е постановила Решение №23-87 от 04.06.2010 г.
за възстановяване на имот №290003 е площ от 0,5 дка в местността „Бански път“.
От всичко това също не може да се направи категоричен извод за старите реални
граници към момента на обобществяване на притежавания от ищцата имот, но въпреки
това органът по земеделска реституция е постановил Решение № 23-87/04.06.20210 г.
Решаващият първоинстанционен съд е приел, че ищцата не е установила своята
активна материална легитимация, тъй като процесният индивидуален
административен акт - Решение № 23-87/04.06.20210 г., който в принципен план
притежава конститутивно действие, не е породил целените от административния орган
правни последици, приемайки, че той е нищожен поради обстоятелството, че с него е
възстановен имот, който вече е бил предмет на възстановяване. Проверка на този
административен акт по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК е допустима и възможна, т.к. в
конкретния случай ответниците своевременно са оспорили претендираното от ищцата
право с твърденията, че посоченият административен акт е незаконосъобразен, като
няма данни ответната страна да е участвала в проведените съдебни административни
производства по атакуването му. В този смисъл са и разясненията по т. 4 на ТР №
6/2006 г. ОСГК на ВКС. Нещо повече, въпреки последователните указания да изясни
възникналия спор за материално право по съдебен ред, като предпоставка за
приключване на административната процедура по възстановяването на имота, ищцата
не е предприела действия в т.см. Така, без по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ да е
изяснено правото на собственост досежно заявения за възстановяване от
наследодателя й, имот – при констатиран спор за материално право, органът по
земеделска реституция е постановил Решение № 23-87/04.06.2010 г., без да е сезиран с
подобно искане и без да са били налице основанията на чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ.
Констатираният спор за материално е разрешен от ОСЗ, противно на всички
установени правила и без да разполага с надлежна компетентност за това, т.к. едва
след издаване на решение по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и ако искът е уважен,
13
собствеността би могла да се възстанови с решение по чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ, което ще
има конститутивно действие по отношение на обекта на собствеността и спрямо
лицата, на които се възстановява и доказва правото на собственост за посочените в
него имоти и лица, придобито на основание реституция към настоящия момент – така
Решение № 51 от 12.06.2002 г. на ВКС по гр. д. № 681/2001 г., I гр. о., Решение № 503
от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4087/2008 г., III г. о. При това положение
недопустимо административният орган реално е изменил служебно предходното си
Решение № 23-67 от 19.06.2003 г., с което в полза на праводателите на ответните
страни е възстановено правото на собственост, без да държи сметка, че с него е
завършил административната процедура по реституция досежно спорния имот, като
част от имот №290002, възстановен на наследниците на А. и М.С.К., като без да бъде
изяснен спорът по чл. 14, ал. 4 от ГПК, респ. без да има възможност да установи
идентичност на възстановения имот с действително притежавания от наследодателя
преди обобществяването, е допуснал учредяване на права с последващото решение от
04.06.2010 г. Това може да квалифицира този административен акт като нищожен,
доколкото ЗСПЗЗ овластява органа на поземлената собственост да възстановява в
полза на правоимащите само действително притежавани в миналото собственически
права (чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ), но не и да "учредява" право на собственост върху
имоти, различни от действително притежаваните преди обобществяването - така
Решение № 93 от 7.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 883/2012 г., II г. о., ГК. В процеса на
възстановяване на собствеността върху земеделски земи възникналите спорове за
материално право се разрешават единствено по исков ред – чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, а
когато такъв възникне между претендиращите възстановяването лица възникне още в
хода на административното производство, то следва да бъде спряно до разрешаване на
спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и определяне действителния собственик на земята, на
когото тя следва да бъде върната. Едва след като се установи действителното правно
положение към релевантния по ЗСПЗЗ минал момент общинската служба по
земеделие, в правомощията си по чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ, ще има възможност измени
това решение и евентуално да откаже възстановяването на този от претендиращите,
чиито права са отречени в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Като този ред не е
спазен при постановяването на решението от 04.06.2010 г., то не може да установи
право на собственост, както смята ищцата.
С оглед изложеното съдът приема, че липсва първата предпоставка за уважаване
на иска, а именно ищецът да е собственик на имота, чиято ревандикация иска, поради
което и обсъждането на останалите предпоставки по чл. 108 от ЗС е безпредметно.
За прецизност следва да се допълни, че отделен и подробен анализ на титула за
собственост, на който се позовават ответните страни, вкл. реституционното решение,
от което черпят права праводателите им, не се следва поради разрешението на
съдебната практика, която приема, че при иска по чл. 108 ЗС ако ищецът не докаже
правото си на собственост, без значение за изхода на спора е дали лицето (лицата)
ответник (ответници) е в имота и на правно основание ли го държи, респ. не подлежат
на обсъждане, фактите в т.см. (срвн. Решение № 248 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 58/2009 г., II г. о., ГК).
Във въззивната жалба липсват изложени други конкретни доводи за
неправилност на решението, а съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд е ограничен
от посоченото в нея.
Заявени са възражения за допуснати процесуални нарушения, които не са
конкретизирани. При служебна проверка на атакувания съдебен акт, такива не се
14
установиха. Не са налице нарушения и по см. на чл. 236, ал. 2 от ГПК, т.к. в съдебния
акт са изложени конкретни мотиви, а първостепенният съд е анализирал всички
значими за спора обстоятелства.
При изложените мотиви атакуваното съдебно решение ще бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се следват само на въззиваемата страна.
Представен е списък по чл. 80 от ГПК, в който се сочи, че са сторени такива в общ
размер на 1922 лв., като са ангажирани и доказателства за извършването им. Ето защо
и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемите следва да бъде присъдена
посочената сума. Към нея следва да се добавят и разноските за платеното адвокатско
възнаграждение на адв. З. в касационното производство по гр.д. №4404/2021 г. на ВКС
в размер на 600 лв. Това следва от функционалната обусловеност на отговорността за
разноски от изхода на спора, както и от това, че по-горната инстанция няма основание
да присъди разноски ако след осъществен инстанционен контрол отменя или
обезсилва обжалвания пред нея съдебен акт и връща делото за ново разглеждане на
по-долната съдебна инстанция. В този случай разноските следва да се разпределят на
основание чл. 78, ал. 1-4 от ГПК при новото разглеждане на делото с акта, с който ще
се сложи край на спора. Аргумент за посоченото разрешение се съдържа в чл. 273 от
ГПК, който предвижда, че за въззивното производство се прилагат съответно
правилата за производството пред първата инстанция, а това включва и правилата на
чл. 78 от ГПК за разпределяне на разноските в зависимост от крайния изход на делото,
и в чл. 294, ал. 2 от ГПК, според който при връщане на делото за ново разглеждане от
Върховния касационен съд разноските за касационното производство се разпределят с
акта на въззивния съд, постановен при повторното разглеждане на делото. В този
смисъл е Определение № 490/12.10.2016 г. по ч. т. д. № 1797/2016 г. на ВКС, II т. о.,
както и мн.др.
По обжалваемостта: Настоящото съдебно решение подлежи на касационен
контрол, съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260171 от 15.03.2020 г., постановено по гр.д.
№2464/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Кюстендил, с което първостепенният съд
е оставил без уважение исковата претенция на ищцата – настоящ въззивник – Р. В. А., с
адрес **********************, за признаване за установено по отношение на
ответниците Б. К. С., с ЕГН **********, В. Н. С., с ЕГН **********, както и С. Б. С., с
ЕГН **********, всички с адрес ***************, че е собственик на основание
Решение №23-87/04.06.2010 г. на ОС “Земеделие“ – Кюстендил и по наследство от
Б.С.К., б.ж. на с. Драговищица, обл. Кюстендил, починал на 29.04.1952 г., на поземлен
15
имот с идентификатор 23282.290.3 (землище двадесет и три хиляди и осемдесет и две,
масив двеста и деветдесет, имот трети), с площ 498 кв.м. в землището на с.
Драговищица, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на ползване -
друг вид трайно насаждение, категория на земята при неполивни условия: 10 (десета),
с номер по предходен план: 290003, като се осъдят ответниците да предадат на ищцата
владението върху описания имот, и в полза на ответниците са възложени деловодни
разноски в размер на 900,00 лв., като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Р. В. А., с адрес **********************, депозирана чрез
пълномощника й адв. С. М. от КАК, да заплати на Б. К. С., с ЕГН **********, В. Н.
С., с ЕГН **********, както и С. Б. С., с ЕГН **********, всички с адрес
***************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените разноски в
производството пред въззивната инстанция в размер на 2522,00 лв. (две хиляди
петстотин двадесет и два лева и нула стотинки).
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от
получаване на съобщението за постановяването му.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните (по общите указания на чл. 7,
ал. 2 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16