МОТИВИ
към присъда № 24/14.06.2010г. по
НДОХ № 83/2010г. на ПРС
Производството по делото е образувано по обвинителен
акт на прокурора Константин Янушев, по ДП № 690/2009г. по описа на РУМВР
Поморие. С обвинителният акт е повдигнато обвинение спрямо Л.П.З. *** затова,
че на 02.08.2009г. около 13.20ч. на път № 906, на км.54.2 в отсечката между
гр.Каблешково и разклона за с.Каменар, при управление на МПС – лек автомобил
Пежо 405 с ДК№ А 4481 ВМ, собственост на Р.З. (негова съпруга), нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл.25 ал.1 ЗДП (Водачът на ППС,
който предприема каквато и да е маневра, преди да започне маневрата трябва да
се убеди, , че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, пред него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното местоположение, посока и скорост на движение.) –
преди да започне маневра „завиване в обратна посока” не се убедил, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него и
навлязъл в коридора на движение на движещия се след него лек автомобил Ауди А4
с ДК№ А 4745 КВ с водач В.Г. и по непредпазливост причинил значителни
имуществени вреди (тотална щета) по лекия автомобил Ауди – престъпление по
чл.343 ал.1 б.А, вр. с чл.342 ал.1 НК вр. с чл.25 ал.1 ЗДП.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Не сочи нови доказателства.
С протоколно определение от 05.05.2010г. е приет за
разглеждане в наказателното производство гражданския иск на Д.В.Г. *** против
подсъдимия Л.З., за заплащане на 2500лв., представляващи обезщетение за
причинените с пристъпното деяние на З. неимуществени вреди, изразяващи се в
нанесени телесни наранявания, довели до болки и страдания. Претенцията включва
заплащане на лихви за забава от датата на увреждането до окончателното
изплащане на главницата и разноските по делото. Със същото определение Д.Г. е
конституирана като граждански ищец и частен обвинител по делото. Исканията за
това са формулирани устно в с.з., както и с писмена молба, представляваща л.15
от делото. Към молбата са представени доказателства.
С протоколно определение от 05.05.2010г. е приет за
разглеждане в наказателното производство гражданския иск на К.Б.Д. от против
подсъдимия Л.З., за заплащане на 800лв., представляващи обезщетение за
причинените с пристъпното деяние на З. неимуществени вреди, изразяващи се в
нанесени телесни наранявания, довели до болки и страдания. Претенцията включва
заплащане на лихви за забава от датата на увреждането до окончателното
изплащане на главницата и разноските по делото. Със същото определение К.Д. е
конституирана като граждански ищец и частен обвинител по делото. Исканията за
това са формулирани устно в с.з., както и с писмена молба, представляваща л.15
от делото. Към молбата са представени доказателства.
С протоколно определение от 05.05.2010г. е приет за
разглеждане в наказателното производство гражданския иск на В.Г. *** против
подсъдимия Л.З., за заплащане на 626.98лв., представляващи обезщетение за
причинените с пристъпното деяние на З. имуществени вреди, представляващи
невъзстановената част от стойността на автомобила му, който след инцидента е
бил бракуван. Претенцията включва заплащане на лихви за забава от датата на
увреждането до окончателното изплащане на главницата и разноските по делото.
Със същото определение В.Г. е конституиран като граждански ищец и частен
обвинител по делото. Исканията за това са формулирани устно в с.з., както и с
писмена молба, представляваща л.15 от делото. Към молбата са представени
доказателства.
В съдебно заседание тримата граждански ищци и частни
обвинители участват лично и чрез упълномощен от тях повереник-адвокат.
Поддържат повдигнатото обвинение и исковете си. Сочат доказателства.
Подсъдимият и защитника му обосновават защитна теза,
според която обвинението не е доказано по несъмнен начин и това според тях
налага оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на предявените искове. Сочат
доказателства.
След като изслуша страните и се запозна с материалите
по делото, съдът прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства, при
което прие от фактическа страна следното.
Подсъдимият З. е правоспособен водач на МПС, категории
В и М. Притежавал лек автомобил Пежо 405 с ДК№А 4481 ВМ. На 02.08.2009г., като
водач на автомобила си, с пътник на предна дясна седалка – съпругата му св.З.,
около 14.30ч., пътувал от гр.Каблешково към с.Каменар. Според показанията на
св.З. – „за вода”. След излизането от гр.Каблешково, по пътя за гр.Бургас и
преди отбивката за с.Каменар З. казал „къде ще ходим в това горещото” и
започнал да се подготвя за обратен завой. В този участък на пътя платното за
движение било с две ленти и банкети отстрани. От лявата страна имало
асфалтирана отбивка, която след няколко метра преминавала в черен път между
лозята. З. почти спрял на банкета. Погледнал в огледалото за обратно виждане,
при което видял приближаващ се автомобил. Това бил лек автомобил Ауди А4 с ДК№
А 4745 КВ, собственост на ищеца В.Г. и управляван от него със скорост от около
96 км.ч. В автомобила на Г. пътували и ищцата Г. на предна дясна седалка и
ищцата Д. на задната седалка. Забелязвайки наближаващото Ауди в огледалото, З.
не се обърнал назад за да го види и да прецени скоростта и разстоянието му, а
неправилно приел, че няма опасност от сблъсък и предприел обратния завой. В
този момент ищецът Г. възприел опасността на пътя, но бил на разстояние около
57.5-65.5м., а опасната му зона за спиране била 88м. Въпреки аварийното
задействане на спирачките, автомобилът на Г. се ударил с остатъчна скорост от
около 40 км.ч. в този на З., който към момента на сблъсъка бил върху осевата
линия, почти перпендикулярно на движението, леко насочен напред. От сблъсъка
автомобила на З. се завъртял и останал на платното за движение, а този на Г. се
преобърнал и застанал на тавана си в канавката отляво, след отбивката. Поради
ударите по пътното превозно средство, автомобилът на ищеца Г. бил в последствие
бракуван, тъй като не подлежал на ремонт. На Г. било изплатено застрахователно
обезщетение от ЗПАД Дженерали в размер 5418лв., което обаче не покрило напълно
стойността му. Според заключението на вещото лице по назначената по делото
съдебноикономическа експертиза, стойността на автомобила към момента на
процесното ПТП е била 6 044.98лв.
Пътуващата в автомобила Ауди А4 ищца Д.Г. получила
наранявания – частичен пневмоторакс и белодробна контузия и мозъчно сътресение.
Трудно дишала, имала силни болки. Към настоящия момент все още получавала
сърцебиене и болки при дишането.
Ищцата Д. от своя страна получила множество натътрвания
по главата с хематоми. Около един месец след произшествието имала силно
главоболие и приемала обезболяващи медикаменти.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства – показанията на разпитаните
свидетели, заключенията по назначените експертизи и др.
Съдът не кредитира защитната версия на подсъдимия, тъй
като не се подкрепя от доказателствата по делото. З. твърди, че причина за
предприемането на маневрата е било това, че двигателят на автомобила му е
вдигнал прекалено висока температура, затова подсъдимият е предприел завой
наляво, за да навлезе в споменатата по-горе отбивка и да почака малко докато се
охлади двигателя на автомобила му. Твърди, че не е излизал на банкета, а е
започнал завой наляво направо от лентата си за движение. Защитата основава
тезата си за недоказаност на обвинението на един пропуск при разследването –
към момента на установяване на деянието не е бил извършен надлежен оглед на
местопроизшествието. Този пропуск обаче не може да доведе до отпадане на
наказателната отговорност на виновното лице, а престъплението подлежи на
доказване с всички останали възможни доказателствени средства. Няколко месеца
по-късно, във връзка с изготвянето на автотехническата експертиза, е бил
извършен следствен експеримент, при който са участвали експерта, подсъдимия и
ищецът Г.. Последните двама не са имали противоречие относно това, на кое точно
място на платното за движение е станал сблъсъка между двата автомобила. Това
място е било маркирано върху платното с тебешир и заснето с фотоапарат. От
приложените по делото снимки е видно, че мястото на сблъсъка е било близо до
средата на лентата за насрещно движение, непосредствено след края на отбивката
към лозята. Това обстоятелство оборва защитната теза и потвърждава
обвинителната такава. След като автомобилът на З. се е намирал след отбивката,
очевидно той е целял извършване на обратен завой, при последната част на която
маневра да се възползва от „разширението” на пътя, образувано от пресечката.
Ако З. е възнамерявал завоя наляво и навлизане в отбивката, то при извършване
на завоя (съответно при сблъсъка) автомобилът му е следвало да се намира на няколко
метра в посока гр.Каблешково. Тезата на З. за завой наляво се опровергава и от
показанията на съпругата му, която възпроизвежда думите на подсъдимия, че е
решил да се връща назад, а не да отбива от пътя.
Мястото на удара обосновава още фактически изводи,
подкрепящи обвинителната теза. При положение, че автомобила на З. е бил ударен
в областта на предно ляво колело, той очевидно е бил напречно на платното за
движение, върху разделителната линия. Ударът в предната част потвърждава и
показанията на Г., че З. се е движил много бавно. Поради ниската скорост на
подсъдимия, Г. е имал основание да предположи, че З. ще спре и затова се е
насочил да опита да го заобиколи отляво, при което го е ударил в предната част.
Позицията на автомобила на З. при удара доказва, че маневрата е била предприета
от банкета, като по този начин превозното средство е имало достатъчно
разстояние да завие почти перпендикулярно на пътя.
Въз основа на установените факти и закона съдът прие
следните правни изводи.
Съотнасяйки установените факти към посочените законови
текстове съдът прие първото обвинение за доказано. При извършването на обратен
завой подсъдимият не се е убедил предварително, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, съобразявайки се с тяхното
положение, посока и скорост на движение. С тези си действия З. е нарушил 25
ал.1 ЗДП. Нарушавайки правилата за
движение по пътищата З. е допуснал ПТП с което по непредпазливост е причинил
значителни имуществени вреди на стойност 6044.98лв., изразяващи се в тотална
щета на автомобила на ищеца Г., с което е осъществил състава на престъплението
по чл.343 ал.1 б.А вр. с чл.342 НК. За това престъпление законът предвижда
наказание лишаване от свобода до една година или пробация, както и лишаване от
право да се управлява МПС.
За да определи размера на наказанието, съгласно чл.54
и сл. НК, съдът взе предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Макар и да обосновава защитна теза, непотвърдена от доказателствата по делото,
напрактика с процесуалната си активност З. съдейства за установяване истината
по делото. Липсват данни за предходно противообществено или противоправно
поведение на подсъдимия. Отегчаващи вината обстоятелства са това, че подсъдимия
е допуснал ПТП с множество пострадали лица, от които на повече от едно лице
нараняванията са изисквали медицинска намеса. Затова съдът прие, че е налице баланс
на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и определи по-тежкото от
двете алтернативно предвидени наказания, но в минимален размер, а именно
лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение, поради наличието
на предпоставките по чл.66 НК следва да се отложи за минимален изпитателен срок
от три години. Предвид пенсионната възраст на подсъдимия съдът прие, че
наказанието пробация, ангажиращо изтърпяващия го с активно поведение, е
по-малко подходящо в случая. Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание лишаване
от право да се управлява МПС, като определи срока му на една година, съобразно изложеното
по-горе.
Предявените граждански искове съдът прие за
основателни изцяло. Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
На гражданския ищец Г., подсъдимият З. е унищожил автомобила.
По този начин му е нанесъл имуществени вреди в размер на стойността на вещта –
6044.98лв. Част от тази стойност е била заплатена въз основа на сключена
застраховка, а именно 5418лв. Останалата част от нанесената щета, а именно
626.98лв. е дължима от З. на Г. и по повод предявения иск следва да бъде
присъдена. Основателна е претенцията за присъждане на лихви за забава, които
съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД текат от момента на увреждането.
На гражданския ищец Г., подсъдимият З. е причинил
описаните по-горе телесни повреди със съответните болки и страдания.
Нараняванията са изисквали относително продължително лечение. До настоящия
момент все още не е налице пълно възстановяване. Затова от гледна точка на
справедливостта (съгласно чл.52 ЗЗД), при съобразяване с всички установени по
делото обстоятелства съдът прие, че поисканото обезщетение от 2500лв. е
адекватно на причинените неимуществени вреди, поради което следва да се присъди
в полза на ищцата Г.. Основателна е претенцията за присъждане на лихви за
забава, които съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД текат от момента на увреждането.
На гражданския ищец Д., подсъдимият З. е причинил
описаните по-горе телесни повреди със съответните болки и страдания.
Нараняванията са изисквали относително продължително лечение. Нараняванията не
са били така съществени, както на ищцата Г.. Затова от гледна точка на
справедливостта (съгласно чл.52 ЗЗД), при съобразяване с всички установени по
делото обстоятелства съдът прие, че поисканото обезщетение от 800лв. е
адекватно на причинените неимуществени вреди, поради което следва да се присъди
в полза на ищцата Д.. Основателна е претенцията за присъждане на лихви за
забава, които съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД текат от момента на увреждането.
Предвид основателността на предявените искове, следва
да се уважи искането на ищците за присъждане на разноски по делото.
На основание чл.169 ал.2 НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати на държавата разноските по делото.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :