Р
Е Ш Е Н И Е
№
/28.06.2016 г.,гр. Провадия
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Провадийският
районен съд
II състав
На петнадесдти юни
две
хиляди и шестнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Елена Стоилова
при секретар И.В.
Като разгледа докладваното от съдията Стоилова
гражданско дело №
319 по описа за 2016г.
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по исковата молба подадена Т.Ф.Д., в качеството й на майка и
законен представител на малолетното си дете К.К.Г. против К.Г.К.. В
исковата молба Д. излага, че от съвместното си съжителство с ответника имат
родено дете К.К.Г., роден на ***г.. От м.ноември 2012г. Д. и Кр.К. живеят
разделено, като детето останало да живее при майка си. От фактическата раздяла до подаване на
исковата молба за детето се грижела само майка му, подпомагана от своите
родители, при които живеела. Детето К.Г., бил ученик във втори клас, имал
желания да спортува и да изучава усилено английски език. Доходите, с които Д.
разполагала били само трудовото й възнаграждение в размер нето на около 660
лева и възнаграждение по граждански договор в размер на 212,51 лева. В исковата
молба се твърди, че бащата не участвал по никакъв начин в отглеждането на
детето и не го подпомагла финансово. За Д. било трудно с нейните доходи да
поема изцяло издръжката на сина си. Иска се ответника да бъде осъден да заплаща
на детето месечна издръжка в размер на 250 лева считано от 14.04.2016г., ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, както и да бъде осъден
ответника да заплати сума в размер на 3000 лева, представляваща сбор от
издръжка за детето за период от 11.04.2015г. до 11.04.2016г..
В законоустановения срок
от ответникът е постъпил отговор, в който той заявява, че след раздялата му с Д.
напълно равностойно е участвал в издръжката на сина им, в отглеждането и
възпитанието му. През училищните ваканции и всички празници детето било при
баща си в дома му в Д., а когато не е било взимано от баща си за по-дълъг
период, майката на ответника е изпращала по банков път на Д. парични средства
за издръжката на детето. Ответникът работел като шофьор в строителството, но
работата му била непостоянна, като от началото на 2016г. до настоящ момент бил
безработен.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, ищцата чрез
упълномощения адвокат
Н. частично оттеглят предявените искове за горницата над 180 лева до предявения размер от 250 лева, а ответника,
моли да бъде определен размер на издръжка от 120 лева, като твърди размера над
120 лева до 180 лева е недоказан.
Контролиращата страна Д „СП” - гр.
Провадия не е осигурила лично явяване на свой представител в производството,
като е депозирала писмено становище.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените като писмени доказателства
по делото Удостоверение за раждане на издадено въз основа на акт
за раждане № III-250/18.07.2006г.
на К.Г., роден на ***г., се установява, че Г. е дете на Т.Д. и К.К. и е малолетен.
От представената по делото лична ученическа карта на К.Г., същият е ученик
в ОУ“Добри Чинтулов“ в гр.Варна, като е записан през учебната 2015/2016г. в
3-ти клас.
Видно от Трудов договор No 351/11.01.2013г.,
на 11.01.2013г. е сключен трудов договор между Т.Д., като служител и Фондация
„Карин дом“ Варна, като работодател, за
срок от една година до 13.01.2014г. с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 700 лева, като видно от Заповед No 319/27.07.2015г.,
размерът на трудовото възнаграждение е повишен на 800 лева. Според
Удостоверение, издадено от фондация „Карин дом“ Варна, находящо се на л.10 от
делото Т.Д. работи във фондацията от
2013г. на длъжност „Социален работник“, като за периода м.01.2015 – м.12.2015г.
е получила нето трудово възнаграждение в размер на 7697.19 лева или средно по
641.44 лева месечно.
Видно от служебна бележка от Агенция по заетостта, Дирекция Бюро по труда
гр.Д., находяща се на л.17 от делото се установява, че ответникът К.К. от
26.01.2016г. е регистриран като безработен.
Видно от Удостоверение за раждане на К.К., същият е роден на ***г. от майка
Н. Г. и Г. Г..
Видно от вносни бележки, издадени от „Сосиете Женерал Експресбанк“
Провадия-Д., находящи се на л.19- л.25 от делото майката на ответникът е
правила на Т.Д. следните преводи: 50 лева на 07.05.2015г., 60 лева на
15.07.2015г., 20 лева на 14.09.2015г., 100 лева на 11.11.2015г., 30 лева на
26.11.2015г., 30 лева на 27.01.2016г., 35 лева на 10.03.2016г..
От представения от
Дирекция „Социално подпомагане” гр. Провадия доклад се установява, че майката полага
грижите за детето през учебната година, през ваканциите в грижите участва
ответникът подпомаган от родителите си, той давал средства за издръжка на сина
си с помощта на майка си и според възможностите си. Контактите с бащата не са
ограничавани от майката.
От събраните по
делото гласни доказателства – разпит на св.Л. Ф., св.В., св.Г, св.Ж., както и от проведената очна ставка между св.Ф.
и св.Г. се установява, че детето Кр.Г. живее при майка си в гр.Варна, заедно с
баба си св.Ф., сина й и снаха й, за детето се грижи преимуществено майка му. Св.Г.
като баба лично и от името на сина си – баща на детето му дава пари от 20-100
лева, когато има възможност и му купува подаръци. Не се ограничават контактите
на детето с баща му, като то преимущевтено е при него през лятната ваканция,
понякога и през почивните дни. Детето посещава уроци
по английски език, баскетбол, лятото ходи на плуване.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са осъдителни обективно съединени искове с
правна квалификация по чл. 143 от Семейния кодекс – за осъждане на ответника да
заплаща на ищецът месечна издръжка от 180 лева и иск по чл.149 от СК за
осъждане на ответника да заплати на ищеца издръжка за период от една година преди
завеждане на иска в размер на по 180 лева месечно.
Задължението за
издържане на дете до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на
раждането му, като съгласно чл. 143 ал. 2 СК те дължат издръжка независимо дали
са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото на
детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно
наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". Този факт не е
спорен по делото, както и че ответника е баща на ищците като тези обстоятелства
се подкрепят и от приложените писмени доказателства – удостоверения за раждане.
Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, които я дължат
- чл. 142, ал.1 СК. С разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от Семеен кодекс е
предвидено, че размера на определената издръжка е недопустимо да бъде по-малък
от 1/4 от минималната работна заплата (определена с ПМС № 375/28.12.2015 г. на 420 лева от 01.01.2016г., т.е. минималния размер на издръжка от 01.01.2016г. е 105 лева).
Нормата на чл. 149 СК допуска претенция и за издръжка за минал период с максимална продължителност
до една година преди предявяване на иска, но такава се претендира за периода от
11.04.2015г. до 11.04.2016г., а иска е подаден на 14.04.2016г. С ПМС № 139/04.06.2015 г. минималната работна заплата за
страна в периода 1 януари 2015
- 30 юни 2015г. е
360 лева, с ПМС №
139/04.06.2015 г.
минималната работна заплата за страна в периода 1 юли 2015 - 31 декември 2015г. е определен на 380 лева, а с ПМС № 375/28.12.2015 г. минималната работна заплата за
страна от 01.01.2016г. е определена на 420 лева. Издръжката за минал период
следва да е съобразена с чл.142, ал.2 от СК, т.е. да представлява минимум
¼ от минималната работна заплата за страната през периода, за който се
търси.
За определяне размера на
издръжката меродавни са нуждите на детето, което е в трети
клас, в постоянен растеж, обуславящи повишени разходи за облекло, за учебни пособия и помагала, такси за посещаваните
уроци по английски, баскетбол и плуване през лятото. Ответникът по делото не е провел доказване и не е
изложил твърдения да е
трудоустроен или да страда от заболяване налагащо скъпоструващо лечение, да се налага да издържа друго
семейство или да има други причини, които да го затрудняват в заплащането на
издръжката, поради което
настоящия съдебен състав намира, че не са налице обективни обстоятелства
препятстващи го да получава месечен доход в размер поне на минималната работна
заплата.
Въз основа на обсъдените по-горе приети по
делото доказателства, възрастта и нуждите на
правоимащото дете,
както и с оглед социално - икономическите условия в страната, съдът намира, че малолетния К.Г. има нужда да получава, а двамата родители
имат възможност да муосигуряват обща месечна издръжка в размер на 280 лв. за период от 1 година
преди завеждане на иска 13.04.2015г. – 13.04.2016г. и 300 лв. след предявяване
на иска. Периода, за който се дължи издръжката по чл.149 от СК се определя 1
година преди завеждане на иска, тъй като иска е подаден на 14.04.2016г. периода
от 1 година преди завеждане на иска е от
13.04.2015г. – 13.04.2016г., а не претендирания от ищеца 11.04.2015г. –
11.04.2016г. При разпределянето на така определената издръжка между родителите,
предвид установените
по делото доходи и имотно състояние, които обуславят възможността им да дават издръжка, липсата на задължения за издръжка към други лица, и с оглед непосредствено
упражняване на родителските права от майката, липсата на трудови доходи от бащата към момента на приключване на устните
състезания, съдът намира, че така определения общ размер следва да се подели по
равно между двамата родители, като в тежест на ответника се възложи издръжка за
периода 13.04.2015г. – 13.04.2016г. в размер на 140 лева месечно, а за
издръжката по чл.143 то СК в размер на 150 лева месечно. Съдът намира, че
ответникът е в работоспособна възраст и би могъл без особени затруднения да
дава така определените размери на издръжка, които не надвишават и половината от
минималната работна заплата за страната през 2016г..
Ищецът е направил
искане за присъждане на разноски в размер на платения адвокатски хонорар в
размер на 300 лева, който съобразно с разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК следва
да се присъди съразмерно с уважената част от иска.
Ответника следва да бъде осъден
да заплати в полза на държавата по сметката на Провадийският районен съд
дължимата държавна такса за уважените два кумулативно съединени иска за
издръжка в общ размер на 283,20 лв., определена съобразно чл. 1 от Тарифа за
държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК и дадените с Тълкувателно
решение № 5 от 13.02.1992 г. по гр. д. № 5/91 г., ОСГК на ВС задължителни
указания относно цената на исковете за издръжка.
Мотивиран от горното, Провадийският
районен съд
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА на основание
чл. 143 СК К.Г.К. с
ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща на непълнолетното си дете К.К.Г. с ЕГН ********** действащо
със съгласието на своята майка Т.Ф.Д. с ЕГН ********** ***, месечна издръжка в размер на 150
лв. (сто и петдесет лева) считано от предявяване на иска – 14.04.2016г. до настъпване
на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, при
падеж до 10-то число на месеца, за който се дължи, като ОТВХЪРЛЯ
иска за горницата над 150 лева до предявеният размер от 180 лева.
ОСЪЖДА
на основание чл. 149 вр. чл. 143 СК К.Г.К. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на непълнолетното си дете К.К.Г. с ЕГН ********** действащо
със съгласието на своята майка Т.Ф.Д. с ЕГН ********** *** издръжка за минал период от 13.04.2015г. до 13.04.2016г. включително, в размер общо
на 1680лв. (хиляда шесттотин и осемдесет лева) - по 140 лева
месечно, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, като ОТВХЪРЛЯ
иска за горницата над 150 лева месечно до предявеният размер от 180 лева
месечно за периода 11.04.2015г. – 11.04.2016г..
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 ал. 6 ГПК вр. чл. 72 ал. 1 ГПК вр. чл. 1 ТДТССГПК К.Г.К.
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметката на Провадийския районен
съд дължимата по делото държавна такса в размер на 283,20 лв. (двеста осемдесет
и три лева и двадесет стотинки).
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК К.Г.К. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на К.К.Г.
с ЕГН ********** действащо със съгласието на своята майка Т.Ф.Д. с ЕГН **********
*** сума в размер на 245,83 лв. (двеста четиридесет
и пет лева и осемдесет и три стотинки).
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………