Определение по дело №583/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260200
Дата: 16 декември 2020 г.
Съдия: Анета Николова Братанова
Дело: 20203001000583
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

………………… гр. Варна,

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                                МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията А.Братанова в.ч.т. д. 583 по описа на ВнАпС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 274 и следв. ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от И.Р.И. *** Определение № 260041/08.10.2020 год., постановено по т.д.№ 23/2020 год. по описа на ШОС, с което е спряно производството по делото до приключване с влязла в сила присъда или постановление за прекратя ване на наказателното производство водено по ДП № 107/2019 г. по описа на РУ – В. Преслав.

Основателността на предявената частна жалба се оспорва в писмен отговор на насрещната страна – ЗК „УНИКА“ АД.

Предявената частна жалба е редовна и надлежно администрирана.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

           Производството пред ШОС е образувано по искова молба от И.Р.И. против Застрахователно дружество „Уника“, с която са предявени искове за обезщетение на претърпени неимуществени и имуществени вреди в общ размер на 70 549.49 лв., от които 70 000.00 лв. неимуществени и 549.49  лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на настъпването на пътнотранспортното произшествие – 09.04.2019 г.  за неимуществените вреди и от датата на подаване на исковата молба за имуществените вреди до окончателното изплащане на дължимите суми, както и направените разноски по делото.

Ищецът основа претенцията си на гражданската отговорност на трето лице, което при управление на МПС е нарушило правилата за движение, вследствие на което е настъ пило ПТП, при което му е причинена телесна увреда – фрактура на 5, 6, 7 и 8-мо ребро в ляво и фрактура на ключица на лявото рамо. Посоченият в исковата молба деликт изцяло покрива фактическия състав на престъпление по чл.343, ал.1, б. „б”, предл. ІІ във вр. с чл.342, ал.1 от НК. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че по повод осъщественото ПТП е образувано досъдебно производство № 107/2019 г. по описа на РУ – В. Преслав.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

По процесуалноправния въпрос за приложението на  чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на производството по гражданско дело е налице формирана константна практика на ВКС, съобразно която гражданското производство се спира, когато се разкрият престъпни обстоятелства, които имат обуславящо значение за правилното решаване на спора и не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, като е без значение дали има образувано досъдебно или съдебно наказателно производство. Изходът на гражданския спор зависи от установяването на разкритите престъпни обстоятелства, когато фактическият състав на отговорността за вреди включва извършеното от делинквента престъпление  /решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на IV г. о., определение № 566/19.09.2013 г. по гр. д. № 5301/2013 г. на IV г. о., определение № 782/29.11.2013 г. по гр. д. № 7165/2013 г. на IV г. о. /. Постоянна е практиката на ВКС, че поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) , съответно чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетяване на вреди от ПТП, от влязлата в сила присъда срещу водача по въпросите дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца – чл. 300 ГПК, изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора по посочените искове за заплащане на обезщетения и с оглед това производството по исковете подлежи на спиране. От значение са и разясненията, дадени в мотивите към т. 2 на Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които до приключване на наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгласно чл. 182, б. "д" ГПК (отм.); - разпоредба, аналогична на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, а ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволеното увреждане. Това разрешение е приложимо и в случаите, когато искът за обезщетение е насочен срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, доколкото е функционално обусловен от наличието на такава.

ШОС обаче не е преценил, че в настоящия случай са налице единствено твърдения за осъществено престъпление от третото лице Генчо Петков Генчев. От материалите по делото се установява единствено, че се извършва разследване по ДП № 107/2019 год, по което към 14.11.2019 год. няма привлечено лице в качеството на обвиняем. При тези обстоятелства не може да се извлече тъждество между твърденията на ищеца за осъществено от третото лице противоправно деяние, което носи белезите на престъпление  и деянието, за което е образувано досъдебно производство. В допълнение следва да бъде посочено, че ГПК не задължава гражданския съд да се счита за обвързан от актовете в досъдебното производство. В случая не са налице факти, които могат да се субсумират под хипотезата на чл. 229, ал.1, т.5 ГПК, за да се постанови спиране на исковото проиизводство /в този смисъл и Определение № 290/01.09.2020 год, постановено по ч.т.д.№ 1303/2020 год на ВКС, Първо ТО/.

Предвид гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, респ. делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 260041/08.10.2020 год., постановено по т.д.№ 23/2020 год. по описа на ШОС, с което е спряно производството по делото до приключване с влязла в сила присъда или постановление за прекратя ване на наказателното производство водено по ДП № 107/2018 г. по описа на РУ – В. Преслав.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     ЧЛЕНОВЕ: