МОТИВИ : Срещу подсъдимия Н.А.К., роден на ***г.
в гр.Варна, е предявено обвинение за престъпление, визирано в Глава ІІ-ра,
Раздел V-ти от Особената част на НК. Същият е предаден на съд за това, че около
22,30 часа на 23.08.2014 година, във вход на жилищен блок, находящ се на улица
”****” № 11 в град Габрово, се заканил с убийство на М.Т. *** / насочил газов
пистолет и й казал “ще те застрелям” /, като това заканване е възбудило у нея
основателен страх от неговото осъществяване – престъпление по чл.144 ал.3 във
вр. с ал.1 от НК.
В хода на образуваното производство е бил приет за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен от свид. М.Т. против подс. Н.К., с цена в
размер на сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на осъщественото престъпление, за което същият е
предаден на съд, заедно с искане за неговото осъждане да заплати тази сума в
едно със законната лихва, считано от 23.08.2014г. до окончателното й изплащане,
както и направените от свидетелката разноски във връзка с предявяването и
процесуалното представителство по повод на този граждански иск.
В следствие на приетата за съвместно разглеждане
гражданска претенция, както и въз основа на изразеното от нейна страна желание
за това, посочената свидетелка е била конституирана не само като граждански
ищец, но и като частен обвинител в наказателния процес, съгласно нормите на
чл.79, чл.84 и следващите от НПК.
Освен че е
получил препис от обвинителният акт, подс. К. е потвърдил, че разбира и
същността на обвинението, предявено против него. Той не
се признава за виновен по отношение на това обвинение, макар и чрез своите
лични обяснения, дадени по повод на него при провеждане на съдебното следствие по
реда на чл.277 ал.1 от НПК, да е изложил описание на фактическата обстановка по
извършването на свързаното с него престъпление, за което се явява предаден на
съд.
От
осъществената цялостна преценка на събраните по делото доказателства – писмени
и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на
същите с обясненията на подс. Н.К., съдът приема за установено следното от
фактическа страна :
Към
инкриминираната по обвинителния акт дата подсъдимия Н.К. не е бил осъждан за
извършени престъпления от общ и от частен характер. Същият не е бил и
освобождаван от наказателна отговорност за подобни деяния по реда, предвиден в Глава VІІІ-ма,
Раздел ІV-ти от Общата част на НК, поради които обстоятелства към 23.08.2014
година е притежавал чисто съдебно минало.
Подс. К. живее заедно със своята съпруга (св.Б.Р.) и
малолетната им дъщеря в апартамент, който се намира на ет.2 от сграда,
разположена на ул.”****” № 11 в гр.Габрово. Над него в тази сграда, но на
третия етаж – в апартамент № 5, живее пострадалата М.Т. и нейното семейство.
Вечерта на 23.08.2014 година Т. се намирала заедно с малолетната
си дъщеря в посоченото жилище. Освен тях, в жилището били св. М.Й. и нейна малолетна
дъщеря.
Около 21,00 часа на вратата на жилището се позвънило.
Когато отворила, свидетелката Т. видяла съпругата на подсъдимия, която направила
забележка заради вдиган от апартамента шум, който пречел на едногодишната й (към
този момент) дъщеря да заспи. Във връзка с това тя и Т. провели кратък разговор,
като последната се извинила и предупредила двете деца да не вдигат шум.
Около 22,30 часа на същата вечер, докато разговаряли в
една от стаите на жилището, Т. и Й. чули силен трясък от входната врата. Двете
излезли в коридора на апартамента, при което възприели удари по външната страна
на входната врата и глас, който нареждал да я отворят. След като отворила
вратата, Т. видяла подс. Н.К., който викал на висок глас, че щял да ги убие и
подпали. След отварянето Т. го попитала кой му дава право да удря по вратата и
защо го прави, след като не вдигат шум. Мъжът бил видимо ядосан, като и продължил
да вика “до кога ще се разправям с вас”. Т. се опитала да го успокои, като
настоявала, че трябвало да се разберат като хора, и че не е станало нищо, което
да налага той да се държи така. Докато се развивали тези действия, Т. била на
стълбищата до нейния апартамент, а подс. К. се намирал в близост до нея. Зад нея,
на площадката пред жилището, била св. М.Й.. Съпругата на подсъдимия също била
излязла, и се намирала на площадката на апартамента на техния етаж. В един
момент К. слязъл по стълбите и влязъл в своето жилище. Когато възприела това Т.
помислила, че инцидентът е приключил, но около минута по-късно мъжът се върнал
нагоре по стълбите заедно с пистолет в ръцете си, който заредил докато се изкачвал
към нея по тях. На въпроса на Т. какво ще прави с този пистолет К. отговорил,
че щял да я застреля, като насочил оръжието към свидетелката щом стигнал до
нея. В този момент се намесила неговата съпруга, която издърпала К. към техния
апартамент. Т. била прибрана в жилището си от св. М.Й., и с това инцидента бил
прекратен. В последствие, когато влязла в апартамента и се поуспокоила, Т.
разбрала, че се е напикала в резултат на отправената заплаха и насочването на
оръжието към нея.
След края на инцидента, Т. се обадила по телефона на своя
брат - св. Х.Т.. Разказала на последният какво се е случило, като той я
посъветвал да се обади на телефон 112. Т. се обадила на този номер, и след като чрез
него се свързала с дежурен при РУП Габрово, обяснила на същият за случилото се,
като съобщила имената на съседа си и това, че е била заплашване от него с
пистолет. Тъй като от първоначалното обаждане изминали около 50 минути, но
мястото не бил изпратен полицейски екип, Т. се обадила повторно на 112. Чрез
него опитала да се свърже с полицията, но не успяла, тъй като никой не
отговарял. Същото се случило и при третото по ред обаждане, извършено малко
след второто. Едва при четвъртото обаждане Т. успяла да установи връзка с
дежурния в ОД на МВР Габрово – св. Н.Н., който / след като научил от нейните
обяснения защо се обажда / я уведомил, че вече е разговарял по телефона с
нейния съсед и че същият е предупреден.
В последствие, след като се консултирала с адвокат по
повод на случилото се, на 16.09.2014г. Т. подала жалба в РУ “Полиция” Габрово. Въз основа на
резултатите, установени при водената по нея проверка, с постановление от
02.10.2014г. на прокурор при ГРП е разпоредено да се образува досъдебно
производство - № 652/2014г. на РУ на МВР - Габрово. В хода на воденото по същото
разследване К. е привлечен в качеството на обвиняем, във връзка с предявено
обвинения за престъпление с квалификация по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК.
Същото обвинение против него е било
предявено и чрез обвинителния акт, въз основа на който и събраните материали по
упоменатото досъдебно производство, внесени за разглеждане в ГРС, е било образувано
настоящето НОХД № 1238/2014г.
Изложената
фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на свид. М.Т., М.Й.,
Н.Н. и Х.Т.; както и съпоставката на същите със съдържащите се в досъдебното производство
писмени материали / постановление за образуване – л.2; докладна записка,
справка за извършена проверка по преписка, писмо за възлагане на такава и жалба
- л.4-9; копие от фактура и
удостоверение за уведомление – л. 15; постановление за привличане на
обвиняем и за взимане на мярка за неотклонение – 22; писмо УРИ
1058р-1117/23.10.2014г. на Дирекция “Национална система 112 МВР” Районен център
112 – Русе до РУ на МВР – гр.Габрово – л.32; справка за съдимост – л.35;
декларация за семейно, материално положение и имотно състояние – л.37 /, имащи
значение за изясняване на обстоятелствата по делото
По делото са
разпитани няколко свидетели, чиито показания могат да се разделят на две групи
– на такива, които подкрепят / пряко или косвено / авторството на извършеното
престъпление, и на такива, които по същия начин го отричат. Към първата група
спадат тези, дадени от свид. М.Т., М.Й., Н.Н. и Х.Т., а към втората –
показанията на свид. Б.Р., които са в полза на тезата, поддържана от нейния
съпруг.
При преценката
на свидетелските показания във връзка с въпросите, чиито отговори имат значение
за фактите от предмета на доказване по чл.102 т.1 от НПК, съдът е приел, че
следва да кредитира с доверие само тези, дадени от лицата в първата група.
Изложените обяснения от страна на пострадалата по повод на обстоятелствата,
свързани с възникналия инцидент, са логически убедителни и житейски правдиви, а
по делото не са установени данни, които да водят до основателни съмнения в
истинността на потвърденото чрез тях. Въз основа на това съобщеното от Т. следва
да се ползва като доказателство за отправените към същата заплахи, още повече
че заявените от нея данни във връзка с естеството на тези заплахи кореспондират
не само на казаното от свид. Й., но и на данните в други (писмени и гласни)
доказателствени материали, отнасящи се до вида, отличителните белези и
действителното наличие на газово оръжие, притежавано от мъжа. Това, че самото оръжие
не е било видяно от Й., не би могло да постави съобщеното от Т. под някакво
съмнение, доколкото извода за неговата употреба е възможно да бъде изведен косвено
от отговора на въпроса, отправен от пострадалата към подс. К. / “какво ще
правиш с този пистолет” /, който е свързан не с нещо друго, а именно с оръжие, попадащо
не в някакъв друг (например револвер), а точно в соченият от пострадалата вид. Казаното
от нея във връзка с това оръжие кореспондира и на гласните доказателствени
материали, които се съдържат във втората група от тези източници, тъй като
данните на пострадалата за големината и вида на самото оръжие / пистолет /, в
т.ч. и от аспект на начина за неговото зареждане, съвпадат със заявеното от неговия
собственик в лицето на подс. К.. Съобщеното от него и заявеното от Т. действително
разкриват разлики във връзка с цвета на оръжието. Това различие обаче не следва
да се абсолютизира, тъй като тъмносивият цвят е близък до посоченият от Т.
черен, и би могъл да бъде лесно сбъркан при възникналата ситуация, в която тя
не е имала възможност да огледа пистолета, за да може да го запомни. Освен на
изложеното, разликите във възприятията относно цветовете е възможно да се
дължат и на условията на видимост, доколкото при конкретния час и място за
развитие на инцидента, самото стълбищно осветление в сградата също би могло да
е спомогнало за тях. С оглед на изложеното до тук носеното оръжие и неговата
употреба от К. по описаният от Т. начин следва да се приемат за доказани, още
повече че твърденията на същата по повод на това се подкрепят косвено от
показанията на нейния брат и тези на св. Н.Н., който се явява чуждо за страните
лице. Това, че този свидетел е възприел подс. К. като човек, който е бил събуден
от сън към момента на обаждането по телефона до него, не е в състояние да наложи
изводи с различна насоченост. Казаното в тази връзка е предмет на субективни
възприятия, които не биха могли да дадат убедителни указания за психическото
състояние на К. към момента на инцидента, за да може същото да има значение за основателния
страх на пострадалата, а от тук – и за съставомерността на самото престъпление
от обективна страна. Заедно с това следва се има предвид, че спокойното
състояние на К. към момента на разговора по телефона не означава, че при
развилият се по-рано през вечерта инцидент той не би могъл да бъде ядосан и
предвид конкретното поведение на Т., което / заради твърденията на същата за
липсата на вдиган шум и отправените реплики във връзка с нанесените удари по
входната врата на жилището / очевидно също е провокирало агресивното държание
на мъжа, и е довело до заплахата с оръжие от него. Твърденията на подсъдимият и
показанията на свид. Б.Р. обслужват само неговата защитна теза, която не би
могла да се приеме за достоверна, тъй като не почива на събраните по делото
доказателства. Казаното се отнася и за обясненията на К. по отношение на
обстоятелствата, при които Т. е научила за притежаваното от него оръжие. Случайното
виждане на това оръжие от нея в гаража на К., където пистолетът е бил държан от
него, би могло да обясни възприятията на пострадалата за цвета и размерите на
самото оръжие, но не и съобщените от нея данни във връзка с начина за неговото
зареждане, които съвпадат с посочените от самия подсъдим. Това съвпадение също
определя поддържаната от К. теза като недостоверна, тъй като свързаните с него
обстоятелства е възможно да са станали
известни на Т. само ако пистолетът е бил зареден пред нея, т.е в резултат на
действие, за което той не съобщава да е извършвал пред нея преди
инкриминираната дата. Въз основа на изложеното съдът е приел, че дадените
показания от свид. Р. и обясненията на нейния съпруг не биха могли да бъдат
кредитирани с доверие и във връзка с твърденията за наличието на обиди,
отправени от Т. по негов адрес. Освен че не намират опора в останалите събрани
доказателства, тези твърдения са лишени и от житейска убедителност. В жилището
на пострадалата не е имало мъж, поради което би било нелогично тя да
предизвиква подсъдимия по описаният от него и съпругата му начин, особено като
е виждала агресивното състояние на К. към този момент.
При така приетата за установена фактическа обстановка
съдът намери, че подсъдимия е осъществил състава на престъплението по
предявеното му обвинение. Извършеното
от него се явява очевидно съставомерно по смисъла на чл.144 ал.3 от НК от
обективна страна, тъй като представите на пострадалата, възникнали в
резултат на насоченото срещу нея оръжие и отправените към същата закани, че ще
бъде застреляна, са породени от действия, чието естество е било годно да
предизвика не просто някаква абстрактна възможност за появата на страх, а
сериозни опасения във връзка с тяхното реално осъществяване, в т.ч. от аспект
на допълнителните обстоятелства (като нанесените удари по вратата на жилището и
другите словесно отправени заплахи), даващи ясни указания за възбуденото
агресивно емоционално и психическо състояние на К., което е определяло като
напълно вероятна и възможността за бързото вземане на подобно решение от него
към този момент. Описаните действия са възприети от Т., а при съзнанието на К.
за посоченото обстоятелство и за основателния страх във връзка с тяхното
осъществяване, който той е предвиждал че може да настъпи у нея, престъплението
следва да се счита за извършено не само от обективна, но и от неговата субективна страна. При неговото осъществяване
подсъдимият е действувал с пряк умисъл, тъй като е осъзнавал напълно
конкретните общественоопасни последици от своите действия и е целял тяхното
настъпване.
При така установената фактическа обстановка, въз основа
на посочените по-горе, произтичащи от нея доводи и съображения, съдът намери за безспорно от правна страна, че
след като около 22,30 часа на 23.08.2014 година, във вход на жилищен блок,
находящ се на ул. ”****” № 11 в град Габрово, се е заканил с убийство на М.Т. ***
/ насочил газов пистолет, като й казал “ще те застрелям” /, и това заканване е
възбудило у същата основателен страх от неговото осъществяване, подс. Н.А.К.,
действайки при форма на вина пряк умисъл, както от обективна, така и от
субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с
ал.1 от НК, в извършването на което бе признат за виновен.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено за извършеното престъпление, като смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало на подс. Н.К.
към инкриминираната по обвинителния акт дата, обосноваващо извод за невисоката
степен на обществена опасност, с която той се характеризира в качеството на
деец; дадените от него обяснения в рамките на воденото разследване в
досъдебното и съдебно производство по делото, чрез които същият, макар и да не
се е признал за виновен, е допринесъл за разкриване на обективната истина;
по-високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление в
сравнение с други такива от неговия вид, произтичаща не само от отправената
заплаха, обективирана чрез устно изказване и подразбиращи се от тяхното
съдържание конклудентни действия, но и от обстоятелството, че те са станали
достояние на малолетни лица.
Преценявайки изложените данни по отделно и като
съвкупност, съдът прие, че е налице установен баланс между смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. С оглед на
това, като отчете техния конкретен характер и естество, наложи на подс. К. предвиденото в разпоредбата на чл.144 ал.3 от НК наказание в лицето на минималния размер на установеното в същата за
съответния вид, а именно – “Лишаване от свобода” за срок от “Три месеца” като
прие, че по този начин, с една такава определена както по вид, така и по
отношение на нейната продължителност санкция, ще бъдат създадени предпоставки
за оптимално постигане целите на личната и генерална превенция на наказателната
репресия, съдържащи се в чл.36 от НК.
Отчитайки
наличието на формално предвидените от НК условия за това заедно с обстоятелството,
че за своето лично поправяне и превъзпитание подс. К. не следва да търпи
наказание, свързано с неговото ефективно лишаване от свобода, на осн. чл.66
ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на определеното по отношение на същият
наказание за минимално предвидения по закон срок – в размер на “Три години”,
считано от влизане на присъдата в сила.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
След като прецени събраните по делото данни, съдът прие,
че са налице и предпоставки, които ангажират гражданската отговорност на
подсъдимия по отношение на неимуществените вреди, настъпили от престъплението
за свидетелката М.Т.. Установява се освен съществуването на такива – с оглед на
претърпените от същата психически болки и страдания като резултат от заплахите
с убийство, отправени от страна на К., така и причинно-следствената връзка,
която е налице между неговите действия и настъпването на самите вреди. Вредите
са настъпил факт, а претенциите по отношение на тях са доказани по основание,
като за същите посочената по-горе ищца не е обезщетена и към настоящия момент.
Освен за доказан по основание, съдът намери,
че предявеният от Т. граждански иск е доказан и по отношение на неговия размер.
Търсената чрез същият сума не може да се счита за завишена не само заради
естеството на получените от ищцата увреждания, но и заради преживеният от нея
стрес, който положително е бил по-голям от гледна точка на това, че словесните
заплахи са станали достояние на нейната малолетна дъщеря - обстоятелство, което
без съмнение е увеличило негативното психическо въздействие за майката от него.
При отчитане на релевантните за това факти следва да се взимат под внимание и
тези за негативните последици в чисто физиологичен аспект, доколкото
твърденията за тяхното наличие кореспондират на казаното от свид. М.Й. пред
съда. С оглед на всичко изложено, след като
прецени естеството на съответните увреждания, на осн. чл.52 от ЗЗД, по
справедливост съдът прие предявеният от Т. иск за доказан до размер на сумата
от 1000 лева, която и присъди под формата на обезщетение за търсените от нея
имуществени вреди. Предвид направеното искане и обстоятелството, че по
отношение на обезщетение за вреди от едно непозволено увреждане, каквото
представлява и всяко престъпление, деецът изпада в законна забава от деня на
неговото причиняване, съвпадащ като дата с тази за извършване на самото престъпление,
съдът осъди подс. К. да заплати на гражданската ищца М.Т. упоменатата сума от
1000 лева заедно със законната лихва, считано от 23.08.2014г. до нейното
окончателно изплащане, на осн. чл.45 от ЗЗД.
Освен посочената сума, съдът осъди подс. Н. К. да заплати
на ищцата и сумата от 450 лева представляваща адвокатски хонорар, заплатен на
повереник във връзка с предявяването и процесуалното представителство по
приетия за съвместно разглеждане в процеса граждански иск, на основание чл.189
ал.3 от НПК.
С оглед на постановената присъда подс. Н. К. бе осъден да
заплати по сметка на РС Габрово в полза на държавата и дължимата държавна такса
върху присъденото обезщетение по чл.45 от ЗЗД, възлизаща на 50 лева – на осн.
чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
В този смисъл е и постановеният съдебен акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ......................…