Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 193, гр. Пловдив, 05.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ н.с., в публичното заседание на 16.01.2020г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5610/2019г. по описа на
ПРС, VІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 19-1030-006715/ 22.08.2019г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив,
сектор „Пътна полиция“ – Пловдив, с което на
И.И.В., с ЕГН: **********, са наложени
следните административни наказания: на осн. чл.174,
ал.3, пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП / ГЛОБА в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП ГЛОБА в размер на 10 лева за нарушение на чл.
100, ал. 1, т.1 от ЗДвП, като са му били отнети и 12 контролни точки.
Жалбоподателят, в депозираната до
съда жалба, моли съда да отмени процесното наказателното
постановление като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Нередовно
призован. На основание чл.61, ал.2 от ЗАНН е даден ход на делото.
Въззиваемата страна, ОД МВР, сектор „Пътна полиция“ –
Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание и не взема становище по делото.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното
оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от
закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 29.07.2019г., около 01:00 часа, в гр. Пловдив на ул. „Борис Шивачев” № 1,
служители на „Пътна полиция – Пловдив“, сред които свид. Х.П., свид.
И. П. и свид. Г.С.,
спрели за проверка жалбоподателя И.В., който управлявал лек автомобил „Сеат Ибиза” с рег. № ****, собственост
на В.Д.. В хода на проверката на
контролните органи им направило впечатление, че водачът бил със зачервени очи и
силно лъхал на алкохол, поради което го поканили да бъде изпробван с техническо
средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510 ARDM- 0253 за наличие на алкохол в издишания въздух, но същият
отказал. На място проверяваното лице признало, че е употребило алкохол, но няма
да даде проба. Предвид последното бил издаден и талон за медицинско изследване
с № 0048936 за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. По време на
проверката било установено, че жалбоподателят не носи контролния талон към
СУМПС.
За констатираните нарушения свид.
Х.П. съставил акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ с бланков № 019872/29.07.2019г., в който
посочил за нарушени разпоредбите на чл.174, ал.3 от ЗДвП и
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. АУАН бил
съставен в присъствието на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му
и го подписал с отбелязването,че няма възражения и че не желае да дава кръв.
Получил и препис от акта.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения от жалбоподателя.
Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал обжалваното
наказателно постановление /НП/, като било вписано установеното обстоятелство, че
В. впоследствие не се подложил и на кръвно изследване.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин както от приложените по делото писмени доказателства, така и от гласните
такива.
В своите показания свид. Х.П. е заявил, че не си спомня конкретно
случая, поради честото настъпване на такива, но потвърждава отразените от него
констатации в АУАН.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като съответстващи на писмените доказателства, макар и същите да са
изключително ограничени откъм възпроизведени релевантни факти и обстоятелства.
В качеството на свидетели по делото са били разпитани и свид. И. П. и свид. Г.С., колеги на свид. П.,
станали свидетели при съставянето на АУАН и установяване на нарушенията. По
случая, от показанията им се установява, че спрели за проверка със светлинен и
звуков сигнал жалбоподателя, управляващ процесното
МПС, като им направило впечатление, че проверяваното лице е със зачервени очи и
силно миришел на алкохол. В допълнение свид. С. сочи,
че на място жалбоподателят признал употребата на алкохол, но заявил, че няма
даде проба.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели като достоверни, логични,
последователни и изцяло кореспондиращи с
приобщените по делото писмени доказателства.
Съдът намира, че тези гласни доказателства кореспондират изцяло и с
приобщените по делото писмени доказателства, част от административната преписка.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът приема следното
от правна страна:
Съгласно нормата на чл.174, ал.3 ЗДвП „Водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от
две години и глоба 2000 лв.
Настоящият съдебен състав счита
за безспорно установено от обективна и субективна страна извършено от И.И.В. нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. По категоричен начин бе установено от доказателствата по делото,
че на процесната дата и място той е бил обект на извършена
проверка за употреба на алкохол, в хода на която същият категорично не е дал проба
за алкохол посредством техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510 ARDM- 0253, а
при издаден талон за медицинско изследване,
жалбоподателят изрично е посочил,че не иска да бъде изследвана кръвта му.
Впоследствие същият не се е явил и в медицинското заведение на кръвна проба,
което обстоятелство е било вписано в НП.
Не беше опровергана и презумптивната
доказателствена сила на съставения АУАН, напротив – посоченото в него се
потвърждава от свидетелските показания на разпитаните свидетели, които показания
съдът кредитира като логични и непротиворечиви, изхождащи от непредубеден
източник и изцяло кореспондиращи на писмените доказателства по делото.
Самият жалбоподател непосредствено след установяване на нарушенията, е
подписал АУАН с изричното отбелязване, че
няма възражения и че не желае да се изследва кръвта му, а искането му да бъде
отменено процесното наказателно постановление, в
депозираната до съда жалба ,е бланкетно, без да се
сочат какви са съображенията му за това.
Водачът е извършил виновно нарушението, като при наличието на точна правна
квалификация на същото, правилно наказващият орган е посочил и съответната
санкционна разпоредба в наказателното постановление. Нормата на чл.174, ал.3,
пр.1 от ЗДвП едновременно съдържа хипотезата и санкцията за нарушението, като е
предвиден твърд размер на глобата от 2000 лева, както и срок на лишаването от
право на управление на МПС от две години, които наказания са фиксирани и не
могат да бъдат редуцирани от страна на съда.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна и
че като не е могъл да представи контролен талон към СУМПС, жалбоподателят е
нарушил и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водачът на МПС е
длъжен да носи свидетелството за управление на МПС за съответната категория и
контролния талон към него, за което законосъобразно му е наложено на основание
чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП наказание глоба в предвидения в закона фиксиран
размер от 10 лв, като същевременно самата санкционна
норма ясно посочва със своето предл.2, че нарушителят
е санкциониран именно за неносене на КТ към СУМПС. Не се събраха доказателства,
които да оборят презумптивната доказателствена сила
на редовно съставения АУАН съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП по отношение и на това нарушение.
Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че основателно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя В.
за така вменените му нарушения по ЗДвП.
Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН, тъй като поотделно двете констатирани нарушения не разкриват по-ниска
степен на обществена опасност от типичната за този вид нарушения. Отделно от това,
прави впечатление приложената по делото справка за нарушител/водач, видно от
която се установява, че жалбоподателят
многократно е нарушавал ЗДвП, което е безспорна индиция,
че коментираните нарушения не са изолиран случай. Посоченото представлява допълнително
основание да не се приложи тази норма.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице
формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността
на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
водят до опорочаване на производството.
Правилно на основание Наредба № Iз-2539 на МВР на жалбоподателя са били
отнети 12 контролни точки за установеното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Предвид това и гореизложените мотиви,
съдът счита, че обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено изцяло.
С
оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-1030-006715/ 22.08.2019г. на Началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ – Пловдив, с което на И.И.В., с ЕГН: **********, са наложени следните административни
наказания: на осн. чл.174, ал.3, пр.1 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП / ГЛОБА в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца
за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП; на осн.
чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП ГЛОБА в
размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.1 от
ЗДвП, като са му били отнети и 12 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните
за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.