Р Е Ш Е Н И Е№ 260023
гр. Пловдив, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, ХІІІ състав,
в публично съдебно заседание на 12.01.2022г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при
секретаря Ваня Казакова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 753 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Обединена
българска банка“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89 Б, представлявано от изпълнителните
му директори – С.А.Г. и П.Г.А., чрез адв. Ж.Д., против Е.О.А. с ЕГН **********.
Твърди, че между него и ответника е сключен договор за ипотечен кредит на
31.01.2008 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя
кредит в размер на 100 000 /сто хиляди/ лева за закупуване и ремонт на
недвижим имот, находящ се в гр.***, с краен срок за погасяване 28.01.2038 г.,
който следвало да се изплаща на 360 месечни анюитетни вноски, включващи
главница и лихва, в размер на 1 020 лева, считано от 28.02.2008 г. на
28-мо число на месеца. Същият се олихвявал от 12.02.2008 г. – датата на
усвояването му, с годишен лихвен процент, който към датата на отпускане на
кредита бил в размер на 11.25% годишно. Посочва, че според чл. 6, ал. 1 от
договора, при забава на плащането на главницата по кредита от страна на
кредитополучателя, банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва в
размер на 5 /пет/ пункта над действащия, съгласно договора лихвен процент.
Твърди, че поради неплащане на дължима вноска на 28.07.2008 г.
кредитополучателят изпаднал в забава. На втория месец от същата банката обявила
кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 18 от договора, според който „при пълно или частично неплащане на две
погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е
необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван“. Предвид неизпълнението
от страна на ответника, по частно гражданско дело № 758/2009 г. по описа на Районен
съд – Пловдив била издадена в полза на банката заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК против
кредитополучателя, както и изпълнителен лист от 28.01.2009 г. Въз основа на
последния било
образувано изпълнително производство № 227/2009 г. по описа на ЧСИ Мариана
Обретенова, в рамките на което била реализирана публична продан на ипотекирания
в полза на банката имот. Тъй като против издадената заповед за изпълнение е
депозирано възражение, ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме
за установено по отношение на Е.О.А., че има задължение към „ОББ“ АД,
произтичащо от договора за предоставяне на ипотечен кредит от 31.01.2008 г., за
следните суми: 99 395.20 лв.
/деветдесет и девет хиляди триста деветдесет и пет лева и двадесет стотинки/ -
главница, ведно със законната лихва, считано от 23.01.2009 г. до окончателно
изплащане на задължението; 6 423.84 лв. /шест хиляди четиристотин двадесет и три
лева и осемдесет и четири стотинки/ - договорна лихва за периода от 28.07.2008
г. до 22.01.2009 г. и 2.89 лв. /два
лева и осемдесет и девет стотинки/ – наказателна
лихва за периода от 28.07.2008 г. до 22.01.2009 г. Претендира разноски,
направени в заповедното и в настоящото производство. В условията на
евентуалност, в случай, че съдът приеме, че не са налице последиците на
предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението, заявява, че настоящата
искова молба съдържа изрично изявление за настъпилата изискуемост на
вземанията, което иска да бъде взето предвид от съда на основание чл. 235, ал.
3 от ГПК.
В
двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът Е.О.А., чрез адв. С.Н.М.,
е депозирал отговор на искова молба. Прави възражение за недействителност на договора,
поради липса на съществени негови елементи и в частност поради липса на
подписан погасителен план, конкретизиращ условията за връщане на заемната сума
и заплащането на възнаградителната лихва – конкретен размер на вноска, падежи,
разпределение на анюитета между главница и лихва във всяка една вноска, срок за
изплащане на вноските, начин на олихвяване и погасяване и други условия. В
случай, че съдът го намери за неоснователно, релевира доводи за липса на
забава в изпълнението на погасителни
вноски като обективна предпоставка за обявяване на предсрочна изискуемост.
Счита, че поради неустановяването на конкретни погасителни вноски по дати и
размери, кредитът е следвало да бъде върнат на уговорения краен падеж –
28.01.2038 г. На следващо място, твърди, че посоченият размер на месечна
анюитетна вноска от „1 020 лева“ в
чл. 12, ал. 1 от договора, не е
фигурирал към момента на сключването му, а е добавен впоследствие, и съответно
не е бил запознат с него. По отношение на претенцията за договорна и наказателна
лихва посочва, че банката е изменила лихвения процент без основание въз основа
на нищожни клаузи от договора. Такива били чл. 5, ал. 3 и чл. 6, ал. 1 от
същия, в които било предвидено право на банката да увеличава едностранно
лихвения процент по кредита до размери, чиято методика на определяне била
неясна, без
потребителят да има възможност в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора. Основава твърдението си на разпоредбите
на чл.
143, т. 3, т. 10 – 14 от Закон за защита на потребителите. Освен това релевира
нищожност на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от договора на основание чл. 146 във връзка с
чл. 143, т. 5 от ЗЗП, поради това, че задължават потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. В тази връзка сочи, че за периода от 28.02.2008 г. до 18.01.2020 г.
банката е надвзела неправомерно възнаградителни лихви в размер на 20 000
лева и наказателни лихви в размер на 30 000 лева, получени принудително в
резултат на реализирана публична продан на ипотекирания недвижим имот по
изпълнително дело № 227 от 2009 г. на ЧСИ Марияна Обретенова. Поради това в
условие на евентуалност прави възражение за прихващане с тези насрещни вземания
на ищеца, възлизащи общо на стойност от 50 000 лева. На следващо място,
излага доводи за ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора
за кредит, поради липса на уведомяване от страна на банката, в което да бъдат
посочени обстоятелствата, в резултат на които същата е настъпила, като се
позовава на постановките, обективирани в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения моли така предявения иск да бъде отхвърлен
като неоснователен. Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът е
направил при условията на евентуалност възражения за прихващане с негови
насрещни вземания към ищеца, произтичащи от недължимо плащане на суми по
процесния договор поради нищожност на клаузите, въз основа на които са
начислени и платени /принудително при публична продан на ипотекирания недвижим
имот по образуваното за събиране на процесните вземания изпълнително дело/ и
съответно са получени без основание, възлизащи на сумата от общо 50 000
лв, формирана, както следва: 30 000 лв – получени без основание и
заплатени на ищеца за периода 28.02.2008г – 18.01.2020г наказателни лихви по
чл. 6, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 от договора за ипотечен кредит от 31.01.2008г и
20 000 лв - получени без основание от страна на ищеца за периода
28.02.2008г – 18.01.2020г възнаградителни лихви в резултат на едностранно
увеличение на лихвения процент по процесния договор, приети за съвместно
разглеждане в процеса.
В
срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът е предявил допълнителна искова молба.
Посочва, че в договора за предоставяне на ипотечен кредит от 31.01.2008 г. са
конкретизирани изчерпателно всички негови съществени условия, включително и
тези за размер на вноска, лихви и такси, начин на олихвяване и определяне на
дължимите договорни лихви и падеж, поради което възражението за
недействителност на същия е неоснователно. Оспорва становището, че цифрата от „1 020 лева“, посочена в чл. 12,
ал. 1 от договора е дописана след подписването му, като изтъква, че подобно
твърдение би било правдоподобно само при условие, че бъде представен екземпляр
от него с различно съдържание. Счита още за неоснователни наведените от
ответника твърдения за неравноправност на клаузите в договора, като заявява, че
размерът на договорни и наказателни лихви не е бил увеличаван неправомерно.
Поддържа, че е налице предсрочната изискуемост на кредита, като с уточняваща
молба, депозирана по настоящото дело, ответникът е уведомен за причината и
момента на настъпването й. В случай, че съдът констатира, че не са налице
последиците на предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението, моли да се
приеме, че ответникът е уведомен за нея с исковата молба, въз основа която е
образувано настоящото производство.
Ответникът е подал
отговор на допълнителна искова молба, с който заявява, че поддържа изцяло вече
заявените от него възражения, като в тяхна подкрепа посочва практика на
националните съдилища.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях,
прие следното:
По допустимостта:
Видно
от приложеното ч.гр.д. в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК за исковата сума срещу ответника. В срока по чл.414 ГПК длъжникът е
възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за
това е подадена настоящата искова молба. Налице е идентичност между предмета на
заповедното производство и исковото. Поради това предявеният по реда на чл. 422 ГПК установителен иск е допустим.
За съвместно разглеждане в процеса са приети
и направените от ответника възражения за прихващане с негови насрещни вземания
против ищеца, произтичащи
от недължимо плащане на лихви по процесния договор поради нищожност на
клаузите, въз основа на които са начислени и платени, /принудително при
публична продан на ипотекирания недвижим имот по образуваното за събиране на
процесните вземания изпълнително дело/, с правно основание в чл. 55, ал. 1,
предложение първо ЗЗД. Доколкото дължимостта на сумите се отрича не поради погасяването
им чрез принудително плащане в хода на изпълнителното производство, в който
случай действително това обстоятелство не би могло да бъде зачетено от исковия
съд, а поради твърдяната изначална липса на основание за плащането им /предвид
наведената нищожност на клаузите, въз основа на които са начислени/, без
значение дали е доброволно или принудително, предметът на делото е разширен с
тяхното разглеждане при евентуалност.
По същество:
Съдът е указал на страните, че доказателствената
тежест в процеса се разпределя по следния начин: Всяка от тях дължи доказване
на заявените от нея позитивни факти. Ищецът следва да докаже, че е страна –
кредитодател по валидно сключен договор за кредит с ответника, както и
конкретните размери на дълга – главен и акцесорни. В тежест на ответника е да
установи направените от него правоизключващи възражения, в т.ч. възраженията си
за нищожност на цитираните клаузи от договора на наведените основания, както и
насрещните си вземания /по основание и размер/, с които търси при евентуалност
прихващане, свързани с наведената нищожност.
По делото няма спор, като това се установява и от
представените по делото доказателства, че на 31.01.2008 г. между ищеца в
качеството на кредитодател и ответника – в качеството на кредитополучател е
сключен Договор за предоставяне на ипотечен кредит, по силата на който ищецът
се е задължил да предостави на кредитополучателя ипотечен кредит в размер на
100 000 лева, а кредитополучателят се е задължил да погасява отпуснатата сума
на месечни анюитетни вноски в размер на 1 020 лв с падеж всяко 28 число на
текущия месец, като крайният срок за погасяване на кредита е 28.01.2038 г.
Ищецът не е оспорил подписа си под договора и
отделните му страници. Следователно касае се за автентичен документ с
категорично установена формална доказателствена сила – че подписите са на
лицата, които се сочат за техни автори. Последното на свой ред означава, че
макар и частен диспозитивен документ, договорът има материална доказателствена
сила спрямо ответника за признатите с него неизгодни факти. Т.е. противопоставим
му е и надлежно удостоверява възникнало между страните по делото правоотношение по
договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 ТЗ със съдържанието, посочено в
исковата молба и удостоверено в писменото съглашение. Без значение за изхода на спора е
авторството на изписването на сумата от 1020 лв, доколкото ответникът не
оспорва подписа си под документа, а изписаното преди подписа не е необходимо да
е непременно собственоръчно изпълнено от автора на подписа, за да се приеме, че
го обвързва.
Отделно от горното от заключението на СсчЕ, което
съдът възприема като обективно и неоспорено от страните се установява, че
кредитът е усвоен – сумата е постъпила по сметка на ответника, т.е. банката е
изпълнила насрещното си задължение, за да възникне това на ответника. Има и частично плащане по договора, което
само по себе си е извънсъдебно признание на неизгодния за ответника факт, че облигационната
връзка е породила целеното си правно действие.
Неоснователно е възражението на ответника за
недействителност на договора поради липса на съществени негови елементи и в
частност поради липса на подписан погасителен план, конкретизиращ условията за
връщане на заемната сума и заплащането на възнаградителната лихва – конкретен
размер на вноска, падежи, разпределение на анюитета между главница и лихва във
всяка една вноска, срок за изплащане на вноските, начин на олихвяване и
погасяване и други условия. Видно от съдържането на договора /права,задължения,
падеж/ всички негови съществени елементи са надлежно уговорени. Конкретизирани са изчерпателно всички клаузи за
размер на вноска, лихви, такси, начин на олихвяване, падеж. В чл. 12 е посочено
какво съдържа всяка анюитетна вноска, условията за ползване и обслужване на
кредита са недвусмислени и ясни. Същевременно при твърдо определена месечна
анюитетна вноска и срок за внасянето й погасителен план, разграничаващ отделни
суми и падежи, не е необходим, нито евентуална негова липса опорочава
валидността на облигацията. При така постигнатите договорености
кредитополучателят знае отнапред колко дължи и кога, доколкото размерът на
месечната вноска и изискуемостта й са фиксирани в твърда непроменлива величина.
Неоснователно
е и възражението за неравноправност на цитираните от ответника клаузи.
В
случая няма спор, че договорът за кредит е обезпечен с ипотека. Следователно той или клаузи от него не биха могли
да се приемат за нищожни поради противоречие със Закона за потребителския
кредит, по-специално с разпоредбите на последния, уреждащи погасителните
вноски, в това число изискването те да съдържат главница и лихви, тъй като е
обезпечен с ипотека върху недвижим имот, а съгласно чл.4, ал.1, т.2 ЗПК
разпоредбите на закона не се прилагат за договори за кредит или договори за
посредничество за предоставяне на кредит, които са обезпечени с ипотека или
друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот.
Неравноправните клаузи в
потребителски договори са уредени в гл.VІ от Закона за защита на потребителите.
В чл.143 е дадена дефиниция на неравноправна клауза и са изброени хипотези, при
които една клауза в договор следва да се счита за такава. Според посочената
разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Изброяването на хипотезите, при които една уговорка в
договора се явява неравноправна, не е изчерпателно, поради което във всеки един
случай следва да се прецени дали не са налице общите критерии, дадени в чл.143
ЗЗП, дори и клаузата да не попада в нито един от примерно посочените случаи на
т.1 до т.17 от цитираната норма. Преди да се обсъдят предпоставките по чл.143
ЗЗП обаче следва да бъде извършена преценка за това дали клаузите не са
индивидуално уговорени, тъй като съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално или
индивидуално уговорените клаузи не са нищожни, макар и да попадат в хипотезите
по чл.143 ЗЗП. В ал.2 е дадена дефиниция на индивидуално уговорени клаузи чрез
метода на изключването, според която не са индивидуално уговорени клаузите,
които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия.
В конкретния случай от съдържанието на договора за
кредит не би могло да се направи категоричен извод – при лежаща върху ответника
доказателствена тежест, тъй като това е изгоден за него положителен факт, че страните
индивидуално са определили вида,
размера и начина на изчисляване на лихвите за съответните лихвени периоди, вкл.
възнаградителната лихва и лихвите при просрочие, т.е., че клаузите са индивидуално
уговорени, а не предварително изготвени като част от универсални общи условия.
Въпреки това обаче оспорените клаузи – предвид конкретиката на случая, не могат
да се приемат за неравноправни. Неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП е
клауза, в която е предвидена възможност за кредитора да променя лихвения
процент едностранно в случаите, когато липсва яснота относно методиката и
математическия алгоритъм за начина на формиране на едностранно променената
лихва или когато изменението само формално е обвързано от посочен в договора
индекс (EUROBOR, SOFIBOR и пр.) и липсва обвързаност на конкретния размер на
повишението на лихвата с размера на покачване на индекса. Така или иначе обаче
конкретната обвързаност на лихвата от определени критерии /SOFIBOR, пазарен
лихвен индекс/, свързани с обективния банков и финансов пазар, даващи яснота и
методика, съответно математически алгоритъм, уговорен от двете страни, за
начина и случаите на изменение на лихвата, е без значение в разглеждания казус,
тъй като от заключението на ССчЕ, което съдът възприема като професионално и
обективно изготвено, а и неоспорено от страните, се установява, че лихвеният
процент не е променян през цялото действие на договора – няма едностранно увеличение на лихвения процент по кредитната експозиция.
Т.е. в случая не се е стигнало до
фактическа хипотеза на значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, обосноваваща неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП.
Основателно обаче е
възражението на ответника, че кредитът не е надлежно обявен за предсрочно
изискуем.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г.
на ВКС, ОСГТК, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Правото на
кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката –
кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено
позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 на Закона за кредитните институции
или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да
упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ
кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника,
но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост
следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането
настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните
предпоставки, обуславящи изискуемостта.
В случая кредиторът и не твърди да е упражнил надлежно
субективното си потестативно право, доколкото се позовава на автоматично
настъпила предсрочна изискуемост съобразно чл. 18 от договора. Коментираните тълкувателни разяснения водят до единствения
възможен извод, че предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора и предполага освен обективния факт на
неплащането наличието и на субективния
елемент, че банката е упражнила правото си да обяви остатъка от кредита за
предсрочно изискуем, въпреки уговореното в чл. 18 от договора, че такова
изявление не е необходимо.
При това положение в разглеждания случай са
приложими постановките на Тълкувателно решение 8/2017, според което е допустимо
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Разграничението
на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл.
422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на
иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението.
Съгласно задължителните указания в т. 9 на
Тълкувателно решение № 4/2014г. съществуването на вземането по издадена заповед
за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с
изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
От горното следва, че принудително събраните
суми в рамките на образуваното по случая изпълнително производство не следва да
се съобразяват от съда, поради което в тази част експертните изводи са
неотносими. При устния си доклад в последно съдебно заседание вещото лице
уточнява, че дължимите към момента на изготвяне на заключението суми, без да се
отчитат вноските, принудително платени в рамките на изпълнителното
производство, са, както следва: 12 635.32 лв – главница и 142 322.90
лв – договорна /възнаградителна/ лихва.
Същевременно обаче според постановките на
Тълкувателно решение 8/2017 в производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
съдът е обвързан от посочения в
петитума на исковата молба размер и период на претенциите за главница,
възнаградителна лихва, мораторно обезщетение. Поради това, присъждайки вноските
с настъпил падеж в хода на производството, съдът следва да съобразява дали
възнаградителната лихва, съставляваща компонент от тези вноски, е включена в
общия заявен размер и период на исковите претенции. Ако кредиторът претендира
присъждане на цялата главница като предсрочно изискуема, ведно с обезщетение за
забава, но възнаградителната лихва е
поискана само за периода до твърдяното от кредитора настъпване на предсрочната
изискуемост, съдът не може да присъди
възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода на производството
по иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Поради това от вноските с настъпил падеж в хода на производството ще
следва да се присъди само частта, съставляваща главница съгласно погасителния
план.
В случая банката претендира 99 395.20
лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 23.01.2009 г. до
окончателно изплащане на задължението; 6 423.84 лв. - договорна лихва за
периода от 28.07.2008 г. до 22.01.2009 г.
и 2.89 лв. /два лева и осемдесет и
девет стотинки/ – наказателна лихва за
периода от 28.07.2008 г. до 22.01.2009 г.
Следователно възнаградителна лихва се
претендира за периода преди твърдяната предсрочна изискуемост, респ. преди подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК. Поради това възнаградителна
лихва, чиято изискуемост е настъпила в хода на производството, не може да се
присъди. Т.е. съобразно
тълкувателните разяснения от вноските
с настъпил падеж в хода на процеса следва да се присъди само частта,
съставляваща главница по договора. Или това е посочената от вещото лице сума в
размер на 12 635.32 лв – главница, която се дължи не от присъдения от
заповедния съд начален момент, който се основава на твърдяната предсрочна
изискуемост на кредита, а от падежирането на общия размер на главницата в хода
на процеса, което на практика съвпада с момента на изготвяне на заключението на
ССчЕ – 26.10.2021г. Ако съдът признае за установено съществуването на акцесорно
вземане за падежирала в хода на исковото производство възнаградителна лихва,
каквато не се претендира, той ще се отклони от предмета на заповедното
производство, а и от формираната от ищеца воля, което ще доведе до недопустимо
произнасяне свръхпетитум.
Следователно претенцията е основателна за
сумата от 12 635.32 лв – главница ведно със законната лихва от 26.10.2021г
до окончателното плащане, до който размер предявените установителни искове
следва да бъдат уважени, а в останалата им част – отхвърлени.
При частична основателност на претенцията
настъпва процесуалното условие за разглеждане на възраженията на ответника за
прихващане с негови насрещни вземания към ищеца за недължимо платени суми при
начална липса на основание - нищожност на клаузите за лихви – възнаградителни и наказателни. Каза се
вече по – горе, че такава нищожност в случая не се установява - плащането не е
без основание, а по действителен договор. В случая категорично се установи, че липсва едностранно увеличение, довело до
недължимост на платените като резултат акцесорни задължения, като не се доказа
твърдението на ответника банката да е надвзела
неправомерно възнаградителни лихви в размер на 20 000 лева и наказателни
лихви в размер на 30 000 лева. Нещо повече, от заключението на ССчЕ се
установи, че платените в рамките на принудителното изпълнение суми са в далеч
по – малък размер, като този на заплатената наказателна лихва от възникване на
правоотношението до датата на изготвяне на ССчЕ е едва 0,41 лв.
Поради това ответникът не доказва при
условията на пълно и главно доказване насрещните си вземания, предявени чрез възражение
за прихващане. Тъй като по възражението за прихващане се формира сила на
пресъдено нещо, съдът е длъжен да отрази произнасянето си по него в диспозитива
на решението, вкл., когато го отхвърля изцяло или частично. Когато възражението
за прихващане се отхвърля като неоснователно, както е в случая, сила на
пресъдено нещо за несъществуване на вземането се формира за целия му размер, а
не само до размера на предявения, респ. уважения от ищеца иск. Поради това
произнасянето на съда с диспозитива на решението следва да обхване възражението
за прихващане в цялост без значение до какъв размер се уважава претенцията на
ищеца.
При този изход на делото и претенцията за това
страните имат право на разноски по съразмерност. В заповедното производство
ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 2166.44 лв. съобразно
обема на претенцията си за разноски по списъка на л. 138, който обвързва съда с
волята на страната дори в действителност да са направени разноски в по – голям
размер. За исковото производство ищецът е направил разноски в размер на общо 2 645.44
лв – за ДТ и депозити за вещо лице. Така общият размер на разноските на ищеца
за заповедното и за исковото производство е 4 811.88 лв, от която му се
дължи сумата от 577.43 лв съобразно
уважения обем на претенцията му /4 811.88 лв х 0,12/.
Ответникът е направил разноски в общ размер на 479 лв
– за депозити за вещо лице, от която съобразно отхвърления размер на
претенцията му се следва сумата от 421.52
лв /479 лв х 0,88/.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е.О.А. ЕГН **********
съдебен адрес ****, дължи на „Обединена българска
банка“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Триадица, бул. „Витоша“ № 89 Б, следните
суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 27.01.2009г.
по ч.гр. д. № 758/2009г. по описа на РС - Пловдив
и изпълнителен лист към нея: 12 635.32 лв – главница,
представляваща общ размер на падежиралите в хода на процеса вноски, дължими по
сключен между страните договор за ипотечен кредит на 31.01.2008 г., по силата
на който банката – ищец е предоставила на кредитополучателя – ответник кредит в
размер на 100 000 лева за закупуване и ремонт на недвижим имот, находящ се
в гр. **, с краен срок за погасяване 28.01.2038 г, ведно със законната лихва от датата на изготвяне на
заключението на СсчЕ – 26.10.2021г, до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над горната сума до пълния й
предявен размер от съответно 99 395.20 лв. - главница, ведно със законната лихва,
считано от 23.01.2009 г. до 25.10.2021г вкл.;
6 423.84 лв. - договорна лихва за периода от 28.07.2008 г. до
22.01.2009 г. и 2.89 лв – наказателна
лихва за периода от 28.07.2008 г. до 22.01.2009 г.
ОСЪЖДА Е.О.А. ЕГН **********
съдебен адрес **** да заплати на „Обединена българска
банка“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Триадица, бул. „Витоша“ № 89 Б сумата от общо 577.43 лв – разноски
в заповедното и исковото производство по съразмерност.
ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ №
89 Б да заплати на Е.О.А. ЕГН ********** съдебен адрес *** *сумата от 421.52 лв – разноски по
съразмерност.
ОТХВЪРЛЯ приетите за съвместно
разглеждане в процеса предявени от ответника Е.О.А. ЕГН ********** съдебен адрес ****
против ищеца „Обединена българска банка“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 89 Б, възражения за прихващане с негови насрещни вземания,
произтичащи от недължимо плащане на суми по процесния договор поради нищожност
на клаузите, въз основа на които са начислени и платени /принудително при
публична продан на ипотекирания недвижим имот по образуваното за събиране на
процесните вземания изпълнително дело/ и поради това получени без основание,
възлизащи на общо 50 000 лв, формирани, както следва: 30 000 лв –
получени без основание и заплатени на ищеца за периода 28.02.2008г –
18.01.2020г наказателни лихви по чл. 6, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 от договора за
ипотечен кредит от 31.01.2008г и 20 000 лв - получени без основание от
страна на ищеца за периода 28.02.2008г – 18.01.2020г възнаградителни лихви в
резултат на едностранно увеличение на лихвения процент по процесния договор.
Решението
подлежи на обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: