МОТИВИ
по
Присъда № 15 от 14.05.2018 г.
по НОХД
№ 780/2018 г. по описа на Районен съд гр. Ловеч
VІІІ
– ми наказателен състав
Срещу подсъдимият М.Д.А. *** е предявено обвинение за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за това, че в периода от 01.11.2016 г. до
30.11.2017 г. включително, в гр.Ловеч, като осъден с Решение № 294/28.07.2009
г. по гр.д. № 888/2009 г. по описа на РС Ловеч, изменено с решение №
119/11.03.2015 г. по гр.дело № 1545/2014 г. по описа на РС Ловеч, влязло в сила
на 04.04.2015 г., да издържа свой низходящ - малолетното си дете Д.М. А.,***,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски - тринадесет месечни вноски, общо в размер на 1 560,00 лева.
Първоначално по така внесения в РС Ловеч обвинителен акт
е било образувано НОХД №237/2018 г. по описа на РС Ловеч. С присъда №15 от
14.05.2018 г. съдът е признал подсъдимия А. за виновен в извършване на
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като при условията на чл.54 от НК, го е
осъдил на „Пробация” при следните пробационни мерки: - по чл.42а, ал.2, т.1 от НК -
задължителна регистрация по настоящ адрес ***,
за срок от 10 месеца, като
подсъдимия А. следва да се явява и подписва
пред пробационен служител или определено от него лице два пъти седмично; по чл.42 а,ал.2,т.2 от НК
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 10 месеца. Недоволен от присъдата останал подс. А.,
който е обжалвал в срок, като във връзка с жалбата му в ЛОС било образувано
ВНОХД №325/2018 г. С Решение №65/13.07.2018 г. от 13.07.2018 г. била отменена
Присъда №15/14.05.2018 г., постановена по НОХД №237/2018 г. по описа на РС
Ловеч, с която съдът е признал подс. А. за виновен в извършване на престъпление
по чл.183, ал.1 от НК, и върнал делото на РС Ловеч от стадия на разпоредително
заседание.
С оглед цитираното по – горе Решение на състав на ЛОС, в
РС Ловеч било образувано настоящето НОХД №780/2018 г. по описа на РС Ловеч.
В хода на проведеното разпоредително заседание по НОХД
№780/2018 г. по описа на РС Ловеч, не са направени от страна на подсъдимия,
неговия защитник, пострадалата и прокурора по делото възражения за допуснати в
хода на ДП отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да
са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Подсъдимият и
неговия защитник, са заявил, че не желаят делото да се разглежда по някой от
особените правила на НПК, и че желаят делото да се разгледа по общия ред. Съдът
също не е констатирал наличието на отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия и пострадалата, и при условията на чл.248, ал.5, т.4 от НПК
е насрочил съдебно заседание по делото.
Представителят на Районна прокуратура
гр.Ловеч поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимия по текста посочен в
обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и
че посоченото престъпление е извършено по начина описан в обвинителния акт.
Изтъква, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установявал периода през който подсъдимият е имал доходи и имущество и е можел
да плаща издръжката. Пледира за осъдителна присъда – лишаване от свобода, в
размер на 3 месеца, което наказание да бъде отложено с три години изпитателен
срок. Сочи, че процесуалното поведение на подсъдимия, изразяващо се в
неявяването на подсъдимия в с.з. го е мотивирало да поиска по – тежко
наказание.
Подсъдимият редовно призован се явява в съдебно заседание,
като отказва да даде обяснения по делото. Служебно назначеният му от
разпоредително заседание защитник – адвокат Г. Г. моли съда да се произнесе с присъда,
с която признае подзащитният му за невиновен. Излага, че в инкриминирания период
подсъдимият е бил безработен и не е имал доходи, с оглед на което не била налице
субективната страна на престъплението. Алтернативно пледира в случай, че съдът
приеме подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, да му наложи
наказание „Глоба” в размер на 100 лв., като излага, че искането за налажане на
наказание лишаване от свобода противоречало на съдебната практика, тъй като при
предходното произнасяне по казуса с осъдителна присъда било наложено наказание
Пробация, като срещу присъдата не постъпил протест, и било недопустимо да се
утежнява положението на подсъдимия. Изтъква мотиви за смекчаващи вината
обстоятелства.
От събраните по време на досъдебното
производство и съдебно следствие писмени доказателства, от свидетелските
показания на М.Х.М. и от заключението на вещото лице Д.Ц. П. – Н. по
назначената и реализирана в хода на ДП счетоводна експертиза, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият М.Д.А. ***. Бил неосъждан (реабилитиран по
право).
Подсъдимия М.Д.А. и свидетелката М.Х.М. сключили
граждански брак на 09.07.2005 г., а на 04.02.2006 г. се родил синът им Д.М. А..
Гражданският брак между свидетелката М. и подсъдимия А.
бил прекратен с решение № 294/28.07.2009 г. по гр. д. № 888/2009 г. по описа на PC
Ловеч. Родителските права по отношение на роденото от брака им дете Д.М. А.,
ЕГН: ********** със същото решение, били предоставени за упражняване от майката
– свидетелката М.М., като подсъдимият бил осъден да плаща издръжка на детето
ежемесечно в размер на 65,00 лева. Няколко месеца след прекратяване на брака,
подсъдимият А. преустановил плащането на месечната издръжка, поради което
свидетелката М. депозирала жалба в РУ на МВР Ловеч. След образуването на
досъдебно производство по повод жалбата на свидетелката М., подсъдимият
изплатил цялата дължима сума по издръжката на сина си.
Подсъдимият А. след известен период от време, отново
започнал да неизплаща редовно дължимата месечна издръжка и свидетелката М.
отново пуснала жалба до РУ на МВР Ловеч. След образуването на досъдебно
производство, подсъдимият отново изплатил наведнъж цялата дължима сума от
просрочени месечни вноски по издръжката на детето си.
С Решение № 119/11.03.2015 г. по гр. д. № 1545/2014 г. по описа на PC
Ловеч, влязло в законна сила на 04.04.2015 г., месечната издръжка в полза на Д.М.
А. била увеличена от 65 лева на 120 лева, считано от 07.10.2014 г. до
настъпване на законна причина за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, платима чрез неговата майка и
законен представител М.Х.М. ***.
Видно от събраните по делото доказателства от 01.11.2016
г. до 30.11.2017 г. включително, подсъдимият А. отново преустановил плащането
на дължимата месечна издръжка за сина си, като заявил, че не бил плащал
дължимата издръжка за посочения период, тъй като бил безработен и не получавал
никакви доходи.
В хода на проведеното ДП не били събрани и установени доказателства,
от които да се установява, че подсъдимия А. е извършвал плащания на дължимите
месечни издръжки за периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2017 г.
В хода на ДП били изискани и приложени справки от Община
Ловеч и ТД на НАП В. Търново, видно от които на името на подсъдимия А. се
водели в собственост моторно превозно средство - лек автомобил „ВАЗ 2101"
с рег. № OB 74-62 АМ и 1/3 идеална част от недвижим имот в с. Българене, община
Левски, област Плевен, който имот представлявал дворно място с жилищни и три
стопански постройки в него.
От така установената фактическа
обстановка съдът приема, че подсъдимият М.Д.А. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, за това, че в периода от 01.11.2016 г. до 30.11.2017 г. включително, в
гр.Ловеч, като осъден с Решение № 294/28.07.2009 г. по гр.д. № 888/2009 г. по
описа на РС Ловеч, изменено с решение № 119/11.03.2015 г. по гр.дело №
1545/2014 г. по описа на РС Ловеч, влязло в сила на 04.04.2015 г., да издържа
свой низходящ - малолетното си дете Д.М. А.,***, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски - тринадесет месечни
вноски, общо в размер на 1 560,00 лева.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка
на своите не навършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Това означава, че за периода от
01.11.2016 г. до 30.11.2017 г. включително, подс. А. не е изпълнявал своите
задължения на родител, от които не може да бъде освободен, дори да няма никакви
доходи. За горепосочения период подсъдимият не е заплатил 13 дължими ежемесечни
издръжки за детето си, и през цялото това време за здравето, лечението,
образованието, отоплението и всичките други потребности на Д.М. А. се е грижела
майката - свидетелката М., което се потвърждава от показанията на тази
свидетелка, заключението на в.л. по назначената и реализирана в хода на ДП
експертиза и събраните по делото писмени доказателства.
В хода на съдебното производство се установи, че към дата 29.05.2017 г. на името на
подсъдимия А. е декларирано движимо имущество, както следва 1 бр. л.а. Марка
ВАЗ 2101, с № на рама BAZ21010457217 и двигател 0466033,
и 1 бр. л.а. марка Опел Астра, с № на рама WOL000058Р2511160
и двигател 17D14283508,
както и че има декларирани на негово име 1/3 идеална
част от недвижим имот в с. Българене, община Левски, представляващ дворно място
с жилищни и три стопански постройки в него с партидни номера №П4512263040001 и
№П4512263040002.
Съдът намира за неоснователни направените от защитата на
подсъдимия възражения, че подсъдимия е бил в затруднено финансово положение,
тъй като е бил безработен, и че по делото липсвали данни последния да е работил
някъде в инкриминирания период. Съдът намира, че обстоятелството, че подсъдимия
е безработен не може да се приеме за основателна причина за неплащане на
дължимата издръжка, като в този смисъл е и трайно установената и
непротиворечива съдебна практика, най - малкото поради обстоятелството, че
аргумента „безработен” би се използвал в подобни случаи за избягване
изпълнението на задължението за издръжка и понасяне на съответната отговорност.
Съдът намира, и че периода на неплащане на издръжка в разглеждания случай не е
малък, като в този период подсъдимият е можел да си намери работа според
уменията и квалификацията си, имайки предвид и обстоятелството, че 2016 - та и
2017 - та са години с ниски нива на безработица в страната като цяло,
характеризиращи се дори и с недостиг и търсене на работна ръка в определени
отрасли на стопанството. Съдът намира, че с оглед събраните по делото писмени и
гласни доказателства безспорно се установява, че подс. А. се е отнесъл
безотговорно към вмененото му от закона и влязло в сила съдебно решение,
задължение, да издържа детето си, и че действителната причина за неплащане на
дължимите издръжки се явява неговото нежелание да го стори. Събраните по делото
доказателства безспорно сочат на съзнателно неизпълнение на задължението от
страна на подс. А., още повече, че от свидетелските показания на св. М. се
установи, че през този период подсъдимия е работил макар и не на трудов договор
и е имал някакви доходи, а освен това неговата майка му е давала пари, които да
внася за издръжката на детето, но подсъдимия не ги е внасял.
От обективна страна, подсъдимият А. е извършил деянието, като
след като е бил осъден да изплаща издръжка на свои низходящ - малолетното си
дете Д.М. А.,***, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече
от две месечни вноски - тринадесет месечни вноски, общо в размер на 1 560,00
лева, т.е. с бездействието си е осъществил състава на престъплението, визирано
в разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК. Събраните доказателства в хода на
досъдебното производство и съдебното следствие водят до извода, че за процесния
период подсъдимият е имал доходи, които са му позволявали да изпълни задълженията
си към детето си, но той не е сторил това.
От субективна страна, същият е извършил деянието си с
пряк умисъл, като подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването
на тези последици. Подсъдимия А.
е знаел от една страна, че като не изпълнява своите задължения по изплащане на
издръжките, нарушава влязло в сила съдебно решение, а от друга, не е имал воля
и желание да заплати задължението си.
Съдът кредитира изцяло заключението на счетоводната експертиза
за достоверно при изграждане на становището си, както за авторството на
инкриминираното деяние, така и за правната квалификация на същото, обсъдено
само по себе си и въз основа на свидетелските показания, писмените
доказателства и конкретно установените по делото факти и обстоятелства. Касае
се за експертиза извършена компетентно и обективно въз основа на обективни
дадености – събрани в хода на ДП материали.
Съдът намира, че обвинението срещу подсъдимия А. е
доказано по безспорен и несъмнен начин,
и че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
заключението на в.л. по изготвената техническа експертиза може да се направи
категоричен извод, че подсъдимия е автор на престъплението за което е предаден
на съд, поради което направените в тази връзка възражения от защитникът му се
явяват неоснователни.
Съдът стигна до този извод съпоставяйки събраните по
делото писмени доказателства, с изготвената в хода на ДП счетоводна експертиза,
и с показанията на свидетелката М.. За да прецени достоверността на показанията
на св. М., съдът взе предвид обективната й възможност да възприе фактите за
които свидетелства, възможната заинтересованост, вътрешната логическа
убедителност и обективна интерпретация на очертаните от нея факти. След
преценка на факта за възможната заинтересованост от изхода на
делото, предвид факта, че същата е пострадала по делото, съдът кредитира
показанията на свидетелката М., като депозирани от лице, непосредствено
възприело фактите, за които свидетелства, предвид обстоятелството, че именно на
последната са били присъдени родителските права на малолетното дете, за което
подсъдимия А. дължи издръжка. Депозираните от свидетелката М. показания, се
намират в пълна хронологическа последователност и логическа убедителност и
съответстват на събраните по делото писмени доказателства и заключението на
в.л. по изготвената счетоводна експертиза.
Деянието не може да се квалифицира като маловажен случай
по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, тъй като последното се квалифицира като такова,
само когато по степен на обществена опасност и укоримост е по - леко от
обикновените случаи на престъпления от съответния вид. По -ниската обществена
опасност се определя от цялостната характеристика на деянието и дееца. От
значение са и други обстоятелства като дали е налице продължавано престъпление
или повторност, способа и начина по които е осъществено деянието, личността на
дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководил при извършване на
престъплението и др. В настоящия случай, съдът преценявайки, обстоятелството,
че подсъдимият не е изплатил издръжките за сина си за 13 месеца, прие, че
случаят не може да се квалифицира като маловажен.
Предвид на изложеното, съдът квалифицира деянието, призна
подсъдимия за виновен и го осъди.
Причини за извършване на престъплението, съдът намира в
заниженото чувство за родителски дълг и отговорност у подсъдимия.
Приетата за установена
фактическа обстановка се доказва от писмените доказателства по делото, свидетелските
показания и заключението на в.л.
При определяне вида и размера на наказанието на
подсъдимия А., съдът взе в предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, сравнително
не високата обществената опасност на деянието и ниската обществена опасност на
дееца, начина на извършване на деянието, както и обстоятелството, че с присъда
№15 от 14.05.2018 г. по НОХД №237/2018 г. по описа на РС Ловеч на подсъдимия А.
за престъплението по чл.183, ал.1 от НК, предмет и на настоящето дело е било
наложено наказание „Пробация”, срещу която присъда от страна на прокуратурата
не е внасян протест, и забраната да се утежнява положението на подсъдимия при
връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. При така анализираните обстоятелства, съдът
намери, че на подсъдимия А. следва да се
наложи наказание при втората алтернатива на чл.183, ал.1 от НК, поради което му
наложи наказание „Пробация” при следните пробационни мерки:
На основание чл.42а, ал.2, т.1 от НК - задължителна регистрация по
настоящ адрес ***, за срок от 8
/осем/ месеца, като подсъдимия А. следва
да се явява и подписва пред пробационен
служител или определено от него лице два
пъти седмично.
На
основание чл.42а, ал.2, т.2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 8 /осем/ месеца.
Съдът намира така наложеното наказание на подсъдимия А.
за справедливо, и че съответства на обществената опасност на деянието и на
автора му, като чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.
36 от НК.
Съдът не намери многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото предвидено в
закона наказание за конкретното престъпление се явява несъразмерно тежко,
поради което и не приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. Наличните смекчаващи
обстоятелства мотивираха съдът да наложи на подс. А. посоченото по - горе
наказание.
При този изход на делото, съдът осъди подсъдимият М.Д.А., да
заплати на Районен съд Ловеч разноски по делото в размер на 40.00
лева, на ОД на МВР Ловеч разноски по делото в размер на 118.00
лева и на Национално бюро за правна помощ гр. София сумата от 200,00
лева, представляваща разноски за служебен защитник по НОХД №237/2018 г. по
описа на РС Ловеч.
Водим от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: