Решение по дело №664/2020 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 ноември 2020 г.
Съдия: Слава Димитрова Георгиева
Дело: 20207160700664
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 506

гр. Перник, 17.11.2020 г.

 

В    И  М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд-Перник, в касационен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                                              СИЛВИЯ ДИМИТРОВА

  

При участието на секретаря А.М. и прокурор Бисер Ковачки при Окръжна прокуратура – Перник, по докладваното от съдията Георгиева КАНД № 664 по описа за 2020 г. на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на А.Й.А.,***, чрез пълномощника му – адвокат Я.С.,***, против решение № 367 от 19.08.2020г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 763 по описа на съда за 2020 година. 

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ), серия К, № 2972876, издаден от ОД на МВР–Перник на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на А.Й.А., в качеството му на законен представител на „***“ ООД, за извършено административно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.

Недоволен от решението на районния съд А.А. го обжалва с доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че представеният като доказателство по делото протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.) не е годен да се използва като доказателство, тъй като не е подписан от длъжностните лица, които са проверили техническата изправност на автоматизираната система за скорост (АТС), обработили и свалили видеоклиповете от съответната проверка, липсва подпис на лицето, проверило работата на АТС, протоколът не е подписан от началника на структурното звено, който е следвало да извърши проверка. Излагат се доводи и че този протокол е неотносим към процесния случай, тъй като в графата АТС на същия е посочена АТС 11743 Д0, а ЕФ е издаден въз основа на снимков материал от 11743d0. При това положение и след като не е налице вписване в протокола, то не може да се установи компетентността на полицейските служители, заснели и издали процесния ЕФ, което представлява съществено процесуално нарушение. На следва място твърди, че  не е доказано заснетият автомобил към 26.08.2019г. да е бил собственост на „***“ ООД. Иска да се  отмени обжалваното решение и да се отмени издаденият електронен фиш.

В съдебно заседание касаторът,  редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Я.С.,***. Поддържа жалбата. Пледира същата да се уважи и да се присъдят съдебни разноски за двете съдебни инстанции. 

Ответникът по касационната  жалба–ОД на МВР – Перник, редовно уведомен за касационната жалба, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. от ЗАНН, не депозира отговор по същата.

В съдебно заседание, редовно призован, за представител изпраща ю.к. З.В.. Оспорва жалбата, пледира решението да се остави в сила.

Представя писмени доказателства във връзка с наведените основания за обжалване: заповед № 8121з-48/16.01.2015г. на министъра на вътрешните работи за определяне на службите за контрол по ЗДвП; и заповед № 313з-461/12.03.2018 г. (отм.) и  заповед № 313з-310/14.02.2020г. на директора на ОД на МВР–Перник за определяне на служители на ОД на МВР–Перник за работа с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на ЗДвП TFR1-M и система „Стационарно преносими уреди за контрол на скоростта ARH CAM S1 (СПУКС).

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените в касационната жалба съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2, предл. 1 и 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд следи служебно за валидността и допустимостта на решението на първата съдебна инстанция.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

С електронен фиш серия К, № 2972876, издаден от ОД на МВР–Перник на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, на А.Й.А., качеството му на законен представител на „***“ ООД,  е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за това, че на 26.08.2019г., в 13:09 часа, в с. Драгичево, община Перник, на път I-1 (Е-79, км. 286+300, при паркинг „Бостфаст“, лек автомобил с рег. № ***, собствен на „***“ ООД, при валидно за населено място ограничение за движение със скорост до 50 км/ч., е управляван със скорост от 76 км/ч, изчислена след толеранс в полза на водача от 3 км/ч., което е правно квалифицирано като административно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението било установено с АТС – СПУКС № 11743d0. 

Електронният фиш е обжалван пред Районен съд–Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 763 по описа на съда за 2020г. Електронният фиш е потвърден с решение № 367 от 19.08.2020г.

За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената проверка за законосъобразност на административнонаказателното  производство, е приел същото за валидно и проведено съобразно процесуалните правила, без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.

По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по делото доказателства, първоинстанционният съд е  направил извод за доказаност на процесното нарушение и неговото авторство. В тази връзка отхвърлени са и възраженията на наказаното лице за неуточнена собственост на автомобила, с който нарушението е извършено, а мотивите на районния съд са основани в допълнително изискана по делото справка–писмо рег. № 17095/30.07.2020г., съгласно която процесният регистрационен номер е предоставен за срок от 1 година на всички МПС – собственост на "***" ООД, представлявано от управителя А.Й.А., законен представител на дружеството, с оглед това, че дружеството се занимава с продажба на автомобили и за улесняване дейността му, а докато няма регистриран друг собственик, автомобилите с посочения регистрационен номер са само на процесния носител на правото да ползва предоставения регистрационен номер за указания период време, поради което, правилно е санкциониран за извършеното нарушение управителят "***" ООД, в качеството му на законен представител на дружеството.

По отношение на приложимия и приложен в производството материален закон районният съд е приел, че установеното от фактическа страна изпълва състав на административно нарушение чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за превишаване на разрешената скорост в населено място, за каквото именно касаторът – законен представител на дружеството – собственик на автомобила, с който нарушението е извършено, е административно наказан с процесния електронен фиш. С тези доводи електронният фиш е потвърден.

Решението е неправилно.

При извършената касационна проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в каквато посока се преценяват доводите в жалбата, се установи наличие на основание за отмяна на съдебния акт.

Съставът намира за основателни оплакванията на касатора, отнасящи се до съставения за използване на АТС, с която е установено нарушението, протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. Видно е от съдържанието на  протокола за използване на АТС, представен по делото, че същият не съдържа всички реквизити, съгласно приложението към чл. 10, ал. 1 от Наредбата. Липсват данни в частта, отнасяща се до приемането на протокола от съответен полицейски орган, съответно удостоверяваща свалянето на статичните изображения/видеозаписи от системата, и съдържаща посочване къде–компютърна конфигурация/сървър в структура/звено, се съхранява свалената информация от използваната АТС. Не е попълнена и частта на протокола, отнасяща се до проверката, извършвана от началник на съответното структурно звено, осъществяващо контрол на пътното движение, вкл. относно отчета и архивирането на информацията от средствата за измерване на хартиен и магнитен носител (арг. от чл. 15, ал. 1 от Наредбата). Пропускът е съществен. Това е така, тъй като по делото се явява неудостоверен надлежно фактът, че приложеното по делото статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер,  посредством, което именно се идентифицира МПС, с което е извършено нарушението, а също и датата, мястото, часа и превишаването на скоростта, е събрано по надлежния ред, от оправомощено за това лице, служител на съответното ОД на МВР и във вида, изготвен от АТСС, както и че данните са съхранявани по надлежния ред и във вида, изготвен от АТСС, и съответно са предоставени за целите на административнонаказателния процес чрез автоматизирана информационна система, каквото разписват чл. 16, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. Предвид това протоколът, неизготвен по установения за това специален ред, установен с Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., не може да се цени като годно доказателствено средство по смисъла на чл. 127, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН в частта му, относно изготвянето на вещественото доказателствено средство – фотоснимка/статично изображение, приложена като доказателство по преписката и делото. Съответно и приложената по делото разпечатка на хартиен носител на статично изображение не може да се цени като годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес по смисъла на по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП във вр. с чл. 125, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, тъй като е недоказано, че същата е изготвена – свалена, съхранявана и предоставена, по установения за това специален ред.

Предвид горното, като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил неправилен съдебен акт. Събрал необходимите му доказателства, включително посредством изисканото предоставяне на надлежен протокол, относим към процесния електронен фиш, съдът не го е обсъдил и оценил. Изцяло е игнорирал доводите на жалбоподателя в  тази връзка.

Въз основа на изложеното настоящия състав счита, че нарушението, за което е издаден процесният ЕФ, е недоказано по реда и със средствата на специалния ЗДвП във вр.  Наредбата, респективно НПК по аргумент от чл. 84 от ЗАНН. Този извод не се променя от представените пред касационната инстанция заповеди за определяне на служители, които да работят със системите за видеоконтрол, защото изначалната липса на вписвания в процесния протокол не може да се преодолее. Съдебното решение ще се отмени. Останалите доводи в касационната жалба са напълно неоснователни.

Делото е изяснено от фактическа страна, като не се налага връщането му за ново разглеждане. На основание  чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, делото ще се реши по същество, като се отмени процесния ЕФ като незаконосъобразен. 

По разноските:

При този изход на спора касаторът има право на разноски. Същите са своевременно поискани. Следва на касационния жалбоподател, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. с чл. 143 ал. 1 от АПК, да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в размер на 300.00 (триста) лева. Същите  представляват заплатено адвокатско възнаграждение по  договор за правна защита и съдействие от дата 27.05.2020г.  

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 367 от 19.08.2020г. на Районен съд–Перник, постановено по АНД № 763 по описа на съда за 2020г. и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К, № 2972876, издаден от ОД на МВР – Перник на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на А.Й.А., в качеството му на законен представител на „***“ ООД, за извършено административно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство вътрешните работи–Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, да заплати на А.Й.А., с ЕГН **********, с адрес: *** съдебни разноски в размер на 300.00 (триста) лева.  

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                     

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ:/П/

 

                                                                                         /П/