Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………../………………2022 година,
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА,
І-ви тричленен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти
февруари през 2022 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Елена
Воденичарова и прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия
Чолакова КНАХД № 117/2022 година по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на
Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – Варна против Решение
№ 827/08.11.2021 г., постановено по НАХД № 20213110203924/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна /ВРС/, с което е отменено Наказателно постановление №
**********-59/16.08.2021 г., издадено от Директора на РИОСВ – Варна, с което на
„ДТХ“ ООД, за нарушение на чл. 136, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 35 от Закона
за управление на отпадъците /ЗУО/, на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО, е
наложена имуществена санкция в размер на 7000 /седем хиляди/ лева.
В касационната жалба се релевират
съображения за нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл.
348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/. Оспорват се изводите
на районния съд за допуснато в хода на административнонаказателното
производство съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
пълна неяснота относно волята на административнонаказващия орган /АНО/. Твърди
се, че неправилно ВРС приема, че липсва посочване от фактическа страна за каква
дейност е наложена санкция. Сочи се, че в обстоятелствената част на
наказателното постановление изрично е отбелязано, че дружеството не притежава
издаден от РИОСВ – Варна, по реда на глава пета, раздел II от ЗУО, регистрационен документ за извършваната
дейност по третиране – съхраняване и сортиране, на неопасни отпадъци /облекла и
текстилни материали/, съответно регистрационен документ със съответните
изменения и допълнения. Аргументира се, че административнонаказателната
отговорност на „ДТХ“ ООД не е ангажирана за това, че не е заявена промяна в
обстоятелствата на регистрационния документ, а за това, че не притежава
регистрационен документ, въз основа на който да извършва на процесната площадка
дейности по третиране на отпадъци. Изтъква се, че в наказателното постановление
се съдържа пълно описание на фактите, касаещи съставомерните признаци на
осъщественото административно нарушение, поради което не е ограничено правото
на защита на санкционираното лице. Отправя се искане за отмяна на оспореното
решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление, алтернативно –
връщане на делото за ново разглеждане от районния съд.
В съдебно заседание касаторът, чрез
процесуален представител, поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касация – „ДТХ“ ООД, в
депозирани чрез представител по пълномощие отговор на касационната жалба и
писмена молба, оспорва жалбата и моли за оставяне в сила на решението на
Районен съд – Варна и за присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете
съдебни инстанции.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира
решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и наведените касационни основания, както и становищата на
страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е постъпила в
законоустановения срок и от надлежна страна, поради е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оспореното пред районния съд наказателно
постановление административнонаказателната
отговорност на „ДТХ“ ООД е ангажирана за това, че извършва дейности по
третиране – съхраняване /код R13/ и сортиране /код
R12/, на отпадъци с код и наименование 20 01 10 /облекла/
и 19 12 08 /текстилни материали/, без да притежава разрешение или
регистрационен документ, издаден по реда на глава пета, раздел I или раздел II от ЗУО. Деянието
е установено от служители на РИОСВ – Варна при извършена на 23.06.2021 г. в
поземлен имот /ПИ/ № 67489.1.13, с. Слънчево, общ Аксаково, стопанисвано от
дружеството, планова проверка на място, резултатите от която са обективирани в Констативен
протокол № 014538/23.06.2021 година. При проверката е констатирано също така,
че „ДТХ“ ООД притежава Регистрационен документ № 03-РД-715-00/04.02.2016 г. за
дейности по третиране на отпадъци, издаден за площадка, представляваща складова
база, находяща се в имот № 127060 /УПИ-11/ в с. Слънчево, както и че на 23.06.2021
г. дружеството е подало в РИОСВ – Варна заявление за изменение и допълнение на
регистрационния документ, включващо ПИ № 67489.1.13, с. Слънчево, общ Аксаково.
За констатираното срещу „ДТХ“ ООД е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/, в който описаните обстоятелства са
квалифицирани като нарушение на чл. 136, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 35 от ЗУО. Въз основа на фактите, отразени в АУАН,
и правната квалификация на деянието е издадено оспореното пред районния съд
наказателно постановление.
За да постанови решението си, решаващият
съд е събрал необходимите доказателства
при спазване на процесуалните изисквания и въз основа на тях правилно е
установил фактическата обстановка. От първостепенния съд е обоснована правна
теза за допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в пълна неяснота във волята на
АНО относно това за какво точно деяние е наложена санкция на дружеството.
Според Районен съд – Варна от съдържанието на наказателното постановление не
става ясно разрешение или регистрационен документ е приел АНО, че дружеството е
следвало да притежава. Освен това не е ясно за какво точно нарушение е
санкционирано дружеството – за това, че изобщо не притежава регистрационен
документ, или че не е заявило промяната в обстоятелствата и не е изчакало
получаването на изменен и допълнен регистрационен документ. Въззивният съд е
изложил мотиви, че в АУАН не е посочена нито едно от цитираните в санкционната
норма на чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО изпълнителни деяния. Липсва посочване от
фактическа страна за каква дейност е повдигнато административнонаказателното
обвинение – за събирането, транспортирането и/или третирането на отпадъци.
Посочено е, че не е ясно към коя от трите форми на изпълнителното деяние
актосъставителят е отнесъл дейностите с кодове съответно R12 – сортиране, и R13
– съхраняване на отпадъци. Заключено е, че с АУАН, поставил началото на
административнонаказателното производство, сериозно е нарушено правото на
наказания субект да разбере точно за какво деяние му е повдигнато обвинение.
Решението на Районен съд – Варна е
правилно постановено.
Приетата от съда фактическа обстановка,
подробно изложена в мотивите на обжалвания съдебен акт, съответства на
събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от касационната
инстанция. Правилни са и правните изводи на ВРС.
Видно от съдържанието на наказателното
постановление дружеството – касационен ответник, е санкционирано на основание
чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО, предвиждащ административно наказателна отговорност
за едноличен търговец или юридическо лице, което събира, транспортира и/или
третира отпадъци или извършва рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013 без разрешение
или регистрационен документ, когато такива се изискват. В случая АНО е вменил в
нарушение извършването на дейност по третиране на отпадъци без разрешение или
регистрационен документ, издаден по реда на глава пета, раздел I или раздел II от ЗУО
/установено е, че дейността се извършва извън площадката, определена в
притежавания от „ДТХ“ ООД Регистрационен документ № 03-РД-715-00/04.02.2016 г.
за дейности по третиране на отпадъци/. При констатации, че дружеството
притежава регистрационен документ за извършване на дейности по третиране на
отпадъци по код и вид, описани в него, административнонаказателната норма на
чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО се явява неправилно приложена от наказващия орган. От
описанието на нарушението от фактическа страна и събраните по делото
доказателства се установява, че търговецът е регистриран да извършва дейности
по третиране на отпадъци с посочените в АУАН и наказателното постановление код
и наименование, но осъществявайки същите не на упоменатата в регистрационния
документ по чл. 35, ал. 3 от ЗУО площадка, същият не е изпълнил условията,
определени този документ. За това нарушение е предвидено наказание в изрична
правна норма – чл. 136, ал. 2, т. 4 от ЗУО, която е различна от посочената от
АНО чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО.
На следващо място правилно районният съд е
приел, че от описанието на нарушението и на обстоятелствата, свързани с
извършването му, не става ясно в какво точно се изразява същото – неизпълнение
на условията на разрешението по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО или дейност без
разрешение, каквото безспорно жалбоподателят притежава. С неясната фактическа
квалификация съществено е ограничено правото на защита на санкционираното лице.
В АУАН липсва описание на изпълнителното деяние в някои от изброените в посочената
от АНО санкционна норма форми – събиране, транспортиране и/или третиране на
отпадъци, поради което не става ясно към коя от тях актосъставителят е отнесъл
дейностите с кодове съответно R12 – сортиране, и R13 – съхраняване на отпадъци.
Този процесуален пропуск е ограничил правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице още в началния етап на
производството.
В наказателното постановление
изпълнителното деяние от фактическа страна е описано чрез използване на термина
„третиране“, изразяващо се според АНО в „съхраняване“ и „сортиране“. Съгласно §
1, т. 44 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУО „третиране на отпадъците“ са
дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди
оползотворяване или обезвреждане. Тази дейност е различна от дейностите по
съхраняване и събиране /включваща сортиране/, описани съответно в т. 42 и т. 41
на § 1 от ДР на ЗУО. С оглед горното не
става ясно от описателната част на наказателното постановление за кое действие
именно е санкционирано лицето. Липсата на яснота води до нарушаване на правото
на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице и
представлява съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание
за отмяна на санкционния акт, както правилно е приел Районен съд – Варна.
Предвид липсата на допуснати от ВРС
съществени нарушения на съдопроизводствените правила /такива твърдения не са
релевирани в касационната жалба/ и доколкото фактическата обстановка по делото
е правилно установена в хода на въззивното производство, не са налице основания
по чл. 222, ал. 2 във връзка с чл. 63в от ЗАНН, за отмяна на решението и
връщане на делото на друг състав на първостепенния съд, поради което наведеното
в касационната жалба оплакване в обратен смисъл е неоснователно.
При извършена служебна проверка на
обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно
изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с
неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради
което същото следва да бъде оставено в сила.
Независимо от крайния
изход на спора и своевременно заявеното искане на касационния ответник за
присъждане на разноски, по делото не са налице доказателства за извършването на
такива в производството пред настоящата съдебна инстанция, поради което
претенцията е неоснователна. Неоснователно е и искането за присъждане на
разноските, направени в хода на въззивното производство, тъй като от една
страна същото е следвало да се предяви пред районния съд, а от друга – с
оспореното решение са присъдени разноски в полза на „ДТХ“ ООД.
Воден от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, І-ви тричленен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
827/08.11.2021 г., постановено по НАХД № 20213110203924/2021 г. по описа на
Районен съд – Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.