Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. В., 16.11.2018
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, НО, I-ви наказателен състав, в публично заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на секретаря Р. М.
като разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д. №758/2018 г. по описа на ВрРС
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ЕУРОСПЕД“
ЕООД, против Наказателно постановление (НП) №НП8/11.06.2018 г., издадено от кмета
на Община В., с което на основание чл.123, ал.1 ЗДДС, на дружеството е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500,00 лв. за
нарушение по чл.14, ал.1 ЗМДТ.
В жалбата се твърди, че атакуваното
НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като вмененото нарушение се позовава
на неправилно възприета фактическа обстановка. При това се прави искане за
отмяна на санкционния акт.
В съдебно заседание дружеството,
редовно призовано, не изпраща представител.
Въззиваемата страна се представлява
от юрк. С., която моли жалбата да се остави без уважение, а обжалваното НП като
правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Пред първоинстанционния съд са
събрани нови гласни доказателства – разпитана е свидетелката Н. А..
Врачански районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за
установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
На 31.05.2018 г., в Община В.,
при извършена проверка по подадена декларация по чл.14 ЗМДТ, св. А.констатирала,
че дружеството-жалбоподател е придобило недвижим имот, находящ се в гр. В., ул.
*** ***, с Постановление от 22.06.2018 г. по изпълнително дело №20157220401357,
влязло в законна сила на 04.07.2018 г. Установила, че при това декларацията за
имота е следвало да се подаде до 04.09.2018 г., при което на 05.09.2018 г., с
бездействието си, дружеството е осъществило нарушение по чл.14, ал.1 ЗМДТ. При
тови си извод отчела, че вписването на постановлението в имотния регистър е
направено на 24.04.2018 г.
С оглед на това, на същата дата е
съставен АУАН, в който е посочено, че като до 04.09.2018 г. дружеството не е
подало данъчна декларация по чл.14 ЗМДТ, на 05.09.2018 г. е извършило нарушение
по чл.14, ал.1 ЗМДТ. АУАН е съставен в присъствието на представител на
дружеството, връчен му е лично, като в графа възражения е вписано, че се моли
да бъде съобразено постановлението, вписано в АВ - имотен регистър.
Въз
основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на
извършеното деяние и посочване като нарушена разпоредбата на чл.14, ал.1 ЗМДТ,
на 11.06.2018 г. е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на
основание чл.123, ал.1 ЗМДТ, на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 500,00 лв.
Изложената фактическа обстановка се
установява от разпитаната по делото свидетелка Н. А., от данъчна декларация по
чл.14 ЗМДТ от 31.05.2018 г. и от другите приложени по делото доказателства. От
показанията на св. Н. А., които съдът кредитира като логични и последователни,
се установява кога е влязло в сила постановлението за възлагане на недвижим
имот от 22.06.2017 г. и къде е извършена проверката, както и какво е установено
в хода на същата и къде е съставен АУАН. От данъчна декларация по чл.14 ЗМДТ и
Постановление за възлагане на недвижим имот от 22.06.2017 г., се установява, че
недвижимия имот е възложен на дружеството на 22.06.2017 г. с постановление,
влязло в законна сила на 04.07.2017 г. и вписано в АВ – имотен регистър на
24.04.2018 г. Съдът кредитира и останалите доказателства, като намира, че
същите са еднопосочни с гласната доказателстевна маса. Доколкото, обаче,
доказателствената маса е безпротиворечива по отношение на релевантните за
доказване факти, които не се и оспорват от страните, съдът намира по-прецизното
им обсъждане за ненужно и обременяващо съдебния акт.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Жалбата е депозирана от легитимна
страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно
постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима.
Разглеждайки жалбата по същество,
съдът намира следното:
АУАН е съставен при спазване на
предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН
реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на
чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като
описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на
същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст
от кой закон е нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не
накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да
организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с
текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са
съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
НП е законосъобразно и от
материално-правна гледна точка. В хода на съдебното следствие по несъмнен начин
се установи, че дружеството-жалбоподател е придобило недвижим имот, находящ се
в гр. В., ул. *** ***, с Постановление от 22.06.2018 г., по изпълнително дело
№20157220401357, влязло в законна сила на 04.07.2018 г. Установи се и това, че
декларацията за имота е подадена едва на 31.05.2018 г. При това от обективна страна
дружеството е извършило нарушение от чл.14, ал.1 ЗМДТ, съгласно която
разпоредба „За новопостроените или придобитите по друг начин имоти
собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за
това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като
подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.“
Въпросът за субективната страна на нарушението не следва
да бъде обсъждан, тъй като отговорността на юридическото лице и едноличните
търговци е обективна и безвиновна. От това следва и изводът, че при
реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието на
вина у представляващия дружеството/търговеца или у други лица, свързани с
осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма.
При
тези си изводи съдът отчете наведеното в хода на производството, че Постановлението за възлагане на имота е
вписано в АВ- имотен регистър на 24.04.2018 г., при което следва да се счита,
че срокът по чл.14, ал.1 ЗМДТ започва да тече от вписването и към момета на
подаване на данъчната декларация на 31.05.2018 г. не е изтекъл предвидения в
закона двумесечен срок. Счете обаче, че така наведеното оплакване е
неоснователно, тъй като собствеността се придобива с влизане в сила на постановлението
за възлагане, а не с неговото вписване в АВ - имотен регистър, в който смисъл е
и константната съдебна практика. В крайна сметка вписването на имота в АВ няма
придобивен характер, а цели единствено да даде
гласност на вещноправното положение на конкретен имот и да осигури
противопоставимост на правата на определено лице на правата на всички трети
лица, които не са вписали или са вписали по-късно актове, отнасящи се до вещни
права върху същия имот. Ето защо съдът приема, че с влизане в сила на постановлението
за възлагане на недвижим имот на 04.07.2017 г., за дружеството е започнал да
тече разписания в чл.14, ал.1 ЗМД срок и на 05.09.2017 г. същото вече е било в
нарушение.
Правилно е приложена
и санкционната норма на чл.123, ал.1 ЗМДТ. Съгласно сочената норма „Който не
подаде декларация по чл.14, не я
подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства,
водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък,
се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица и едноличните
търговци - с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е
предвидено по-тежко наказание.“ В случая дружеството е снкционирана
именно за такова нарушение, като наложената му санкция в размер на 500 лв. е в
минимално предвидения в закона размер, което не дава на съда възможност да
прецени размера му по съобраност и адекватност. Ето защо НП като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди, а жалбата като неоснователна, да се
остави без уважение.
Така мотивиран и на основание
чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №НП8/11.06.2018 г.,
издадено от кмета на Община В., с което на основание чл.123, ал.1 ЗДДС, на „ЕУРОСПЕД“
ЕООД, гр. С., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 500,00 лв. за нарушение по чл.14, ал.1 ЗМДТ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. В. в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: