Р Е Ш Е Н И
Е №256
Гр. Стара Загора, 15.06.2022 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в открито заседание на осемнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при участието на секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова кас.адм.д. № 199 по
описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с
правно основание чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
вр. във връзка с § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за изменение и
допълнение на Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.
Образувано е по
касационна жалба от К.И.П. чрез процесуален представител адв. Г.М. ***,
против Решение № 559/07.12.2021г., постановено по адм. дело № 1869/2021 г. по
описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на К.И.П.
срещу Заповед № 10-00-562/25.02.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора. В
жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението, като
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Според касатора съдът неправилно е разпределил
доказателствената тежест, погрешно е тълкувал доказателствата и необосновано е
приел, че са налице предпоставките на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за трансформиране
правото на ползване в право на собственост за процесния имот. В касационната
жалба са изложени подробни съображения по тези оплаквания, въз основа на които
е направено искане за отмяна на решението, включително и в частта за
присъдените разноски 650 лв. в полза на заинтересованата страна И.М.М.. Жалбата
се поддържа на посочените в нея основания в съдебно заседание пред касационния
състав от процесуалния представител на жалбоподателката. Претендира присъждане
на разноски, като прави възражение за прекомерност на разноските на
заинтересованата страна, ответник в настоящото производство, И.М.М..
Ответникът по жалбата
Кмет на община Стара Загора чрез юриск.С. в съдебно заседание взема становище
за неоснователност на жалбата. Претендира възнаграждение за юрисконсулт за
двете съдебни инстанции.
Ответникът И.М.М. чрез
процесуален представител адв. И.М. ***, в писмен отговор и в съдебно заседание
оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли да се остави в сила
решението на РС Стара Загора като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Заинтересованите страни
на страната на жалбоподателката М.Ж.Д., П.И.П., М.И.М., З.Д.С., К.З.Х., Р.И.Р.,
К.Д.В., редовно и своевременно призовани, не се явяват, не се представляват и
не изразят становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора дава становище за неоснователност на касационната
жалба и за правилност и обоснованост на решението на РС – Стара Загора.
Касационният състав на
съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна
проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена
в законоустановения срок от надлежна страна, за която постановеното съдебно
решение е неблагоприятно и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното Решение № 559
от 07.12.2021г., постановено по адм. дело № 1869/2021 г. по описа на РС Стара
Загора, е отхвърлена жалбата на К.И.П. срещу Заповед № 10-00-562/25.02.2020 г.
на Кмета на Община Стара Загора, с която в производство по §62, ал.3 от
ПЗР на ПМС № 456/97г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, е признато на
наследниците на М. Г. *** да придобият собственост върху имот № 330.301 с площ от 750 кв. м. в
местност „Бащиното“ - “Бобоолу“ /“Юнаците“/, землище на с. Малка Верея по
неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по
чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и съседи: имот № 330.300,
№ 330.299, № 330.296, № 330.783, № 330.298 и № 330.302. Присъдени са в тежест
на жалбоподателката разноски за юрисконсулт в полза на Община Стара Загора,
както и 650 лв. разноски в полза на заинтересованата страна И.М.М..
За да отхвърли жалбата
срещу оспорената заповед на Кмета на Община Стара Загора, след обсъждане на
всички събрани по делото доказателства, районният съд е приел от фактическа
страна, че административното производство е започнало по заявление вх. №0905141,
подадено на 23.06.1992 г. от И.М.М., с което е поискал да придобие право на
собственост върху предоставения за ползване на наследодателката му М. Г. М.
имот с площ 750кв.м., находящ се в м. "Бобоолу", землище с. Малка
Верея, представляващ лозе и овощна градина. Имотът е предоставен за ползване по
реда на ПМС № 76/1977 г. и решение № 113-А от 11.10.1982 г. на Изпълнителния
комитет на ГОНС Стара Загора, съгласно Удостоверение № 1057 от 01.11.1982 г. на
Председателя на ИК на ГОНС Стара Загора. На 30.01.1998 г. е подадено заявление
№ 94032484/30.01.1998 г. с идентично съдържание. По подадените заявления се
произнесла назначената със заповед на Кмета на Община Стара Загора комисия по §
62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която с Протокол от 01.11.2018г. – т.37 е взела
решение да предложи на Кмета на Община Стара Загора да издаде заповед, с която
да се признае правото на наследниците на М. Г. М. /И.М.М./ да придобият
собственост върху ползвания имот № 301 с площ 750 кв.м. по помощен план на с.
Малка Верея, по съображения, че имотът е представлява към датата на заявлението
лозе, овощна градина – основания по § 4б от ПЗР на ППЗСПЗЗ за придобиване на
правото на собственост.
От представеното по
делото е удостоверение за наследници на Д.С. Х. е видно, че същият е починал на
25.06.1965г. и оставил за свои наследници: М.Ж.Д., П.И.П., М.И.М., З.Д.С., К.З.Х.,
К.И.П.-жалбоподател пo делото, Р.И.Р., К.Д.В..
Съгласно удостоверението
за наследници на М. Г. М., същата е починала на 23.05.1990г. и неин наследник се
явява синът й И.М.М..
Заключението на
назначената по делото съдебно-техническа експертиза и приложената скица
установяват, че процесният имот е с номер 330.301 по плана на новообразуваните
имоти, който не е влязъл в сила. Новообразуваният имот 330.301 попада върху имот
№ 123 по плана на бившите собственици. В таблицата за изчисление на дължимото
обезщетение на собствениците в с. Малка Верея е отбелязано, че имот №123по
плана на бившите собственици c плoщ 6000кв.м. e собственост на Д.С. Х., а новообразуван
имот 330.301 с площ от 750 кв. м. е отреден на наследници на М. Г. М.. Няма
дaнни да е правена оценка и да е заплатена сума по нея. Планът на ползвателите е
изработен през 1992г. и в него имот №301 е oтpaзeн кaтo oвoщнa гpaдинa, a в
имот 298 е отразено лозе, тоест имот 330.301 към онзи момент е представлявал
лозе в частта, попадаща върху имот № 298 и овощна градина в частта, попадаща
върху имот 301 по плана на ползвателите. Към настоящия мoмeнт в южната
централна част на имота има орех с дебелина на стъблото около 25 см и още три
други дървета с подобна дебелина на стеблото. Освен ореха другите три дървета са
диворастящи, a не овощни, при огледа не са забелязани други трайни насаждения.
Останалата растителност е диворастящи дървета с дебелина на стъблото до около 8
см, както и треви и храсти. B графичните материали има данни за вида на имота в
плана на ползвателите от 1992г., с отразяване на овощна градина и лозе, както и
в плана на новообразуваните имоти, където има отразяване само за овощна градина
в северната част на имот 330.301. Същите са записите и в списъка на имотите представени
за ползване и плана на новообразуваните имоти. Към настоящия момент имотът е в
занемарен вид и не се ползва като овощна градина или лозе.
Вещото лице по назначената
агротехническа експертиза, след извършен оглед на място, дава заключение, че
процесният имот не се обработва към настоящия момент и няма извършени агротехнически
и фитосанитарни мероприятия от много дълъг период от време. На площта от около
700 кв.м. нямало налични лозови насаждения, a само остатъци от циментови колове.
Основно в имота има издънкови видове на сливи акация и дъб, в югозападната част
има 1 бр. орех на видима възраст около 20 години с издължен дънер и корона,
поради факта, че имотът е сенчест и обрасъл. Според вещото лице при огледа на място не може
да се прецени дали към 23.06.1992 г. /дата на подаване на заявлението за
придобиване право на собственост/ в имота е имало овощна градина. Експертизата
не допуска, че процесният имот може да е представлявал към датата на подаване
на двете заявления за трансформация на право на ползване в право на собственост
някакъв вид градина за самозадоволяване – тип „семейна градина“.
B съдебно заседание пред
районния съд вещото лице съобщава за две посещения на имота, в който установила
разхвърлени стари циментови колове, явно използвани за лозови насаждения; стари
дънери-кютюци от лозя, които според вещото лице са на границата със съседния
имот на източната страна на имота и не може точно да определи дали попадат в
процесния имот.
По делото са разпитани
двама свидетели Т. Х. и Х.Х., чиито показания са кредитирани като обективни и
достоверни. Същите установяват като ползватели на имота сестрата на свид. Х. – М.
М.. Свидетелите са посещавали имота, описват местонахождението му и знаят, че е
представлявал лозя и овощни градини, които били раздавани, имало лозя - черен
сорт, овощни дървета - орехи, бадем, череши, вишни, бил обработван, откакто е
даден през 1982 г. до 2004г.
При тези фактически
обстоятелства правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че
оспорената Заповед № 10-00-562/25.02.2020г. на Кмета на Община Стара Загора е
законосъобразна.
Първоинстанционният съд надлежно е обсъдил
необходимите предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на
собственост по смисъла на § 4б от ПЗP на ЗСПЗЗ: 1. Правото на ползвателя да е
учредено /предоставено/ по силата на акт на Президиума на Народното събрание,
на Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно изброени в § 63 от ПЗP
към ПMC № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ; 2. Към датата на
подаване на заявлението имотът да е незастроена земеделска земя - лозе, овощна
градина или земеделска земя, а когато земеделската земя е единствена на
семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието
землище е имотът, ползвателят придобива правото на собственост, ако заплати
земята на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизането в сила на
оценката по цени, определени от Министерския съвет; 3. Да е подадено заявление
в определените от закона срокове.
Първата и третата
предпоставка са установени по несъмнен начин и не са спорни между страните.
Съдът е изложил подробни доводи, които са обосновани и се споделят от настоящия
състав, без да е необходимо да бъдат преповтаряни. Основното оплакване в
касационната жалба се свързва с приетото от съда наличие на втората
предпоставка за трансформиране правото на ползване в право на собственост, а
именно че имотът е представлявал към датата на подаване на заявлението за
придобиване на правото на собственост лозе и овощна градина. Районният съд
подробно е обсъдил наличните писмени доказателства, заключенията на назначените
експертизи, както и свидетелските показания. Комплексният прочит на
доказателствените материали е довел до обосновани правни изводи, при
формирането на които, обратно на твърдяното в жалбата, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Вярно е
интерпретирано заключението на съдебно-техническата експертиза, съгласно което
планът на ползвателите е изработен през 1992г. и
в него имот №301 е oтpaзeн кaтo овощна градина, a в имот 298 е отразено лозе,
тоест имот 330.301 към онзи момент е представлявал лозе в частта, попадаща
върху имот № 298 и овощна градина в частта, попадаща върху имот 301 по плана на
ползвателите. Тези данни съответстват с показанията на разпитаните свидетели за
обработвани в имота лозя, както и овощни дръвчета. Роднинската връзка между свидетелите
и М. М., на чиито наследници е признато правото на собственост с оспорената
заповед на Кмета на Община Стара Загора, не компрометира достоверността на гласните
доказателства. Няма обратен аргумент и в заключението на изслушаната съдебно-агрономическа
експертиза, че процесният имот към настоящия момент не се обработва, няма
налични лозови насаждения, а само остатъци от циментови колове и кютюци от
насаждения, но на границата със съседния имот. Експертизата не може да прецени
дали към 23.06.1992г. /дата на подаване на заявлението за придобиване на
собственост/ там е имало овощна градина или лозе. В този смисъл предвид
данните, установени от съдебно-техническата експертиза и свидетелските
показания, че имотът е обработван от предоставянето му до 2004 г., правилно и
обосновано съдът е заключил, че към датата на подаване на заявлението за
придобиване право на собственост – 23.06.1992 г. в имота е имало както овощни
насаждения, така и лозя.
Ето защо касационната
жалба се явява неоснователна, а решението на РС Стара Загора, с което е прието
наличието на предпоставките по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ като правилно и
законосъобразно следва да се остави в сила. Не са допуснати твърдените
нарушения на процесуалните правила – правилно е разпределена в съответствие с
чл. 170, ал.1 от АПК доказателствената тежест /л.88 гръб от адм. дело №
1869/2021 г. на СтРС – о.с.з. от 12.07.2021 г./, няма нарушения при допускане,
събиране и оценка на доказателствата, вярно са възприети фактите по делото,
дадена е коректна правна оценка и са формирани обосновани правни изводи, в
съответствие с приложимия материален закон. Правилно са присъдени и разноските
по делото в полза на И.М.М., като оплакването на касатора и в тази част е
неоснователно. Съгласно представените доказателства – договор за правна защита
и съдействие, б.б. за внесена д.т. за експертиза и списък на разноските,
направените разноски от И.М.М. в производството пред РС – Стара Загора са в
размер на 650 лв., от които 50 лв. депозит за експертиза и 600 лв. адвокатско
възнаграждение. Присъденият размер на адвокатското възнаграждение е съответен
на предоставената правна помощ, с оглед фактическата и правна сложност на
делото, броя проведени съдебни заседания пред РС Стара Загора, представена е писмена
защита от процесуалния представител на заинтересованата страна И.М..
При този изход на спора
своевременното искане на пълномощника на ответника по касация Кмет на Община
Стара Загора за присъждане на разноски за юрисконсулт е основателно, като такива
следва да се присъдят в размер на 100 лева за настоящата съдебна инстанция на
основание чл.24 от НЗПП. Първата инстанция е уважила идентично искане и за
процесуалното представителство пред РС – Стара Загора с решението са присъдени
разноски за юрисконсултска защита пред тази инстанция.
Основателно е искането
за присъждане на разноски в полза на ответника по касация И.М.М. за един
адвокат, но същите следва да се намалят в съответствие с направеното възражение
за прекомерност от касатора до минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 500 лв. съгласно
чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото пред
касационната инстанция.
Водим от тези мотиви и
на основание чл.221, ал.2 предл.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 559/07.12.2021г.,
постановено по адм. дело № 1869/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА К.И.П., ЕГН
********** *** да заплати на Община Стара Загора разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за процесуално представителство по
касационно административно дело № 199/2022 г. по описа на Административен съд
Стара Загора.
ОСЪЖДА К.И.П., ЕГН
********** *** да заплати на И.М.М.,*** разноски в размер на 500 /петстотин/
лева за един адвокат по касационно административно дело № 199/2022 г. по описа
на Административен съд Стара Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.