Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
град Шумен,23.09.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на
шестнадесети септември две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при участието на секретаря Св. Атанасова, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 233 по описа за 2021
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Дял трети от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) на основание чл. 19ж, ал. 2 от АПК, образувано по депозирана искова молба от „КОЦ-Шумен“
ЕООД със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от д-р С.А.С.против Национална здравноосигурителна каса-София,
представлявана от управителя П.С.. Ищецът твърди, че между страните са сключени Договор за оказване на болнична
помощ по амбулаторни процедури №270668/23.05.2019г., Допълнително споразумение
№ 16/21.02.2019г. и Договор за оказване
на болнична помощ по клинични пътеки и
извършване на амбулаторни процедури с НЗОК №270307/20.02.2020г. В договорите
е предвидено, че изпълнителят на болнична помощ има право да получи
плащане от възложителя за извършена и отчетена през съответния месец дейност.
Ищецът отчел с електронни отчетни файлове извършената през месец април 2020г.
дейност, но РЗОК - Шумен отказала заплащането на седем броя лъчелечения на
пациенти, като писмено ответникът не оспорил, че леченията са проведени и
надлежно отчетени в медицинската документация и ежедневните електронни отчети,
а обосновал отказа си с обстоятелството, че КП №251 можело да се прилага само
веднъж в календарната година, а при
необходимост от повторно лъчелечение се прилагали КП №249 и КП №250. Ответникът
приел, че лечението било вече
провеждано повторно. Според ищеца,
ответникът неправилно тълкува §8 от НРД
МД 2020-2022г., като според цитираната разпоредба за месец януари и февруари
2020г. следва да се прилага НРД за медицински
дейности за 2018г. и следва да бъдат заплатени съобразно реда и при условията
на този договор, а не по реда на НРД за
медицински дейности за 2020-2022г.
С оглед изложеното е
отправено искане до съда за уважаване на исковата претенция, като ответникът
бъде осъден да заплати сума в общ размер на 29 700,00 лв., представлява стойността
на извършените от ищеца по незаплатена от ответника лечебна дейност по сключен
между страните договор за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК
№270307/20.02.2020г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане. При условия на евентуалност, в случай че се отхвърли
първоначалния иск, ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 20 575 лв., ведно със законната лихва върху до датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Отправено е искане за
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът чрез процес.
представители адв. С. и юриск. А. счита иска за неоснователен и го го оспорва
по основание и размер. Изразява становище, че между страните е налице договорно
правоотношение при условията на посочените от ищеца договори, като не се
оспорва извършването на лечебни дейности,
обективирани в исковата молба. Застъпва становище, че не е налице правно
основание за заплащане от страна на НЗОК на извършената дейност, доколкото не е
извършена и отчетена съобразно изисквания та на Диагностично-лечебния алгоритъм
на КП 251 от страна на изпълнителя на болничната медицинска помощ спрямо
съконтрагента си. Според ответника, ищецът превратно тълкува НРД МД 2020-2022.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Първоначално
исковата молба е подадена до Шуменския окръжен съд, където е образувано
производство по т. д. № 53/2020 г. по описа на този съд. Срещу постановеното по
делото съдебно решение № 260012/16.10.2020 г. е депозирана въззивна жалба до
Апелативен съд-Варна, който със свое решение № 260092/25.05.2021 г.,
постановено по в.т.д. № 609/2020 г. е обезсилил решението на ШОС и е прекратил
производството по делото, като е изпратил делото по подсъдност на ШАС.
В
резултат на това е образувано настоящото дело.
Между
страните не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че
на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗО между НЗОК и „КОЦ-Шумен“ ЕООД
със седалище и адрес на управление *** е сключен договор за оказване
болнична помощ по амбулаторни процедури № 270668/23.05.2019 г., допълнително
споразумение № 16 от 21.02.2019 г. в съответствие с НРД за МД 2018 г. и договор
за оказване болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни
процедури с НЗОК № 270307/20.02.2020 г. в съответствие с НРД за МД 2020 г.
Ответникът е
отказал плащането на проведените през м. април лъчелечения на 7 пациенти, а
именно: 1) И.П.И., приета на 05.03.2020 г., изписана на 09.04.2020 г.
– история на заболяването (ИЗ) 1230/2020 г., с предходно лъчелечение
в периода 18.12.2019 г. – 03.02.2020 г; 2) Ч.Р.Г., приета на 05.03.2020 г.,
изписана на 09.04.2020 г. – ИЗ 1234/2020 г., с предходно лъчелечение в периода
11.12. 2019 г. – 30.01.2020 г.; 3) М.П.Р., приета на 09.03.2020 г., изписана на
09.04.2020 г. – ИЗ 1277/2020 г., с предходно лъчелечение в периода 02.01.2020 г. – 06.02.2020 г.; 4) И.Д.А., приета
на 09.03.2020 г., изписана на 22.04.2020 г. – ИЗ 1230/2020, с предходно
лъчелечение в периода 31.12.2019 г. –
05.02.2020 г.; 5) Т.Н.Т., приет на 16.03.2020 г., изписан на 01.04.2020
г. – ИЗ 1386/2020 г., с предходно лъчелечение в периода 04.02.2020 г. – 11.02.2020 г.; 6) К.М.Х., приет на 16.03.2020 г.,
изписан на 01.04.2020 г. – ИЗ 1394/2020 г. , с предходно лъчелечение в
периода 14.01.2020 г. – 14.02.2020 г. и 7) И.Я.М., приет на 08.04.2020 г.,
изписан на 21.04.2020 г. – ИЗ1739/2020 г., с предходно лъчелечение м. март 2020
г. в друго лечебно заведение.
В настоящото
производство няма спор между страните, че горепосочените лечебни
процедури-лъчелечения са своевременно и надлежно отчетени от ищеца. Четири от
тях, а именно по ИЗ №№ 12 30, 1234, 1277 и 1286 са отчетени като изпълнени по
клинична пътека (КП) № 251.2 с единична отчетна стойност 5 400 лв.
Останалите три – ИЗ №№ 1386, 1394 и 1739 са отчетени като изпълнени по клинична
пътека (КП) № 251.1 с единична стойност 2 700 лв. Общата стойност на
седемте медицин- ски дейности по НРД МД 2018 г. е 29 700 лв.
Ответникът е отказал да
извърши заплащането на процесните медицински дейности, като се е обосновал с
това, че предходните лъчелечения на горепосочените седем пациенти, извършени
през м. януари и м. февруари 2020 г. се отчитат по реда на НРД МД 2020 – 2022
г. С оглед на това извършените през м. април 2020 г. се явяват повторни и не
могат да отчетени по КП 251, тъй като алгоритъмът от Приложение № 17 към НРД МД
2020-2022 г. ограничава отчитането й веднъж в рамките на календарната година от
01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. Отказът на ответника да заплати медицинските
дейности се основава на чл.366, ал.12, т.2 от НРД МД 2020-2022 г.
По
делото са приети като писмени доказателства материалите, съдържащи се в т. д. №
53/20 г. по описа на ШОС, както и представените от ищеца и описани в исковата
молба и с отговора на исковата молба доказателства.
При
така установеното от фактическа страна, настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Със
Закона за изменение и допълнение на
Административнопроцесуалния кодекс
/Обн. ДВ, бр. 74/20.09.2016 г. / е регламентиран нов институт за националното ни
право – "административният договор", като с § 129 от ПЗР на ЗИДАПК
/ДВ бр. 77/18.09.2018 г. / е изменена разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване/ЗЗО/ и е предвидено, че договорът, сключен между НЗОК,
съответно РЗОК по чл. 45 от ЗЗО,
и физически или юридически лица е административен договор. В чл. 45, ал. 4 от
същия закон е предвидено, че по отношение на тези административни договори
приложение намират нормите на чл. 19а и сл. от АПК. Разпоредбата на чл. 19ж от АПК, в сила от 01.01.2019 г., изрично предвижда, че споровете относно
действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните
договори се решават от компетентния административен съд. В същото време,
съгласно § 149, ал. 4 от ПЗР на ЗИД АПК /ДВ бр. 77/18.09.2018 г., в сила 01.01.2019 г. /
съдебните производства по спорове относно недействителност, изпълнение,
изменение или прекратяване на административни договори, сключени преди
влизането в сила на този закон, с изключение на тези по ЗУСЕСИФ, се извършват
по реда на Гражданския процесуален кодекс пред гражданските съдилища.
В
текстът на чл. 128, ал. 1, т. 3 /Нова, ДВ, бр. 74/20.09.2016 г. / от АПК е
предвидено административните съдилища да разглеждат дела по искания за
изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в
специален закон. Нормата е процесуална и намира приложение от момента на влизането
й в сила, спрямо всички спорове, породени във връзка със съществуването и
изпълнението на административни договори. Разпоредбата на чл. 19ж от АПК, в сила от 01.01.2019 г., също изрично предвижда, че споровете относно
действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните
договори се решават от компетентния административен съд.
Горното
обуславя допустимостта на така предявения иск, като същият е подсъден за разглеждане
и произнасяне от настоящия съд, като административен.
Основният спор между
страните е дали проведените през м. април процесни лъчелечения са втори по ред
за 2020 г. и следователно не следва да се прилага КП 251, която може да се
отчита еднократно през съответната календарна година, или е налице изпълнение
на съответна медицинска дейност за първи път през 2020 г., при условията НРД МД
2020-2022 г. Т.е. от кой момент влиза в сила НРД МД 2020-2022 г. и съответно
дали извършената през м. януари и м. февруари 2020 г. меди- цинска
дейност следва да се отчита по него или по НРД МД 2018 г.
Сключеният на 20.02.2020
г., между страните, договор урежда възникналото между тях договорно отношение
във връзка с възложената от ответника и приета да бъде осъществяване от ищеца
медицинска дейност. Договорът проявява действие едва след неговото сключване.
Не може страните да договарят неговото обратно действие, т.е. да
предоговарят вече възникнали въз основа на предходен договор конкретни
облигационни отношения. Допускането, че страните могат да уговорят обратно
действие на сключения между тях договор сериозно засяга правната сигурност на
гражданския оборот и интересите на участниците в него, в случая на
здравноосигурените лица (ЗОЛ). Именно на тази плоскост следва да се преценява и
тълкува посочения в §3 от ПЗР на договора от 20.02.2020 г. §8, ал.2 от НРД МД
2020-2022 г. Съгласно тази разпоредба през месеците януари и февруари на 2020
г., дейностите в болничната медицинска помощ се извършват по реда на НРД за
медицинските дейности за 2018 г.
Следователно,
предходните лъчелечения на горепосочените седем ЗОЛ, извършени в периода
м.януари – м. февруари 2020 г. са извършени и се уреждат при условията на
предходния НРД МД 2018 г. и не следва да са приема, че са втори по ред за 2020
г., съгласно условията на НРД МД 2020 г. - 2022 г.
Предвид гореизложеното,
съдът в настоящия си състав, счита, че предявения от ищеца иск е основателен и
доказан и следва да се уважи изцяло така както е предявен за сумата от
29 700.00 лв..
Предвид основателността
на главната претенция, основателна е и предявената акцесорна такава за
заплащане на законната лихва върху главницата
от датата на завеждане на иска –
05.06.2020 г. до окончателното й
заплащане, поради наличие на виновно неизпълнение на парично задължение от ответника, по сключен между
страните договор.
По делото са представени
писмени доказателства за направени разноски във връзка със заплатен адвокатски
хонорар в размер на 1704.00 лв., които с оглед изхода от спора следва да се
присъдят в полза на ищеца по делото.
Водим от гореизложеното,
съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса (НЗОК),
Булстат *********, гр. София, представлявана от управителя П.Н.С.да заплати на
„Комплексен онкологичен център – Шумен“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от д-р С.А.С.сумата от 29 700.00
(двадесет и девет хиляди и седемстотин) лв., представляващи стойността на извършена и отчетена от ищеца, но
незаплатена от ответника лечебна дейност - лъчелечения през месец април 2020
г., а именно: история на заболяването №№ 1230, 1234, 1277, 1286, 1386, 1394 и
1739 по сключен между страните договор за оказване
болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК
№ 270307/20. 02.2020 г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 05.06.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2
892.00 (две хиляди осемстотин деветдесет и два) лева, представляваща
направените от „КОЦ-Шумен“ ЕООД разноски по делото.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), Булстат *********, гр.
София, представлявана от управителя П.Н.С.да заплати на „Комплексен онкологичен
център – Шумен“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от д-р С.А.С.разноски по делото в размер на 1704.00/хиляда седемстотин
и четири/ лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: