Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр. София, 27.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІІ- Б въззивен
състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Донка Шулева,
като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова
гр. дело № 5412 по описа за 2020
година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 296422/09.12.2019 г., постановено по гр.
д. № 20967/2019 г. по описа на СРС, 141-ви състав, са отхвърлени като
неоснователни предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от "Т.С." ЕАД с ЕИК *******срещу С.И.Ч.,
ЕГН **********, искове за признаване за установено, че С.И.Ч. дължи на "Т.С."
ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
28.12.2018 г. по ч.гр.д. № 78694/ 18 г. по описа на СРС, 141 - ви състав, както
следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 2534,19 лв., претендирана като
вземане за стойност на потребена и незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2015 г. до м.04.2018 г., и сумата 34,12
лв., претендирана като вземане за цена на услуга за дялово разпределение за
периода от м.11.2015 г. до м.04.2018 г. за топлоснабден имот – апартамент № 1,
находящ се в [населено място], ул. , за който се води партида при ищеца с аб. № 018703, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /14.12.2018 г./ до окончателното
изпълнение на вземанията;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 251,23
лв., претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода от 14.09.2016
г. до 29.11.2018 г., начислено върху главницата за потребена
и незаплатена топлинна енергия, и сумата 5,61 лв., претендирана като мораторно
обезщетение за забава за периода от 30.12.2015 г. до 29.11.2018 г., начислено
върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.
Срещу първоинстанционното решение е подадена
въззивна жалба от ищеца "Т.С." ЕАД, в която се излагат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение в частта, в която
са отхвърлени предявените искове. Същото се оспорва и като необосновано с
оплаквания за нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Излагат фактически и правни доводи, че неправилно с постановеното решение СРС е
приел, че вземанията на ищеца не са установени по основание и размер. Поддържа,
че претенциите за вземанията са недоказани поради процесуалното поведение на
съда. Така още с исковата молба ищецът е отправил искане за задължаване на
подпомагащата страна в процеса да представи протоколи за неосигурен достъп за
отчет на уредите в имота, във връзка с което от съда не е извършено
необходимото процесуално действие. С оглед това, според въззивника не следва да
бъде възлагана в негова тежест недоказването на претенциите по основание и
размер.
Моли за отмяна на решението на СРС в частта, с която
са отхвърлени претенциите. Претендира разноски.
Въззиваемият С.И.Ч. не е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „Т.С.”
ЕООД не е изразил становище по подадената въззивна жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. При постановяването му не са
нарушени и императивни материалноправни норми.
Изложените фактически и правни доводи за неправилност
на постановеното решение в посочената обжалвана част съдът намира за неоснователни,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата
е необходимо да се добави и следното:
За уважаването на предявения по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ иск, ищецът трябва да установи по реда
на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна
енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното
количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта
на вземането.
Страните не спорят и от представения нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 3/2002г. се
установява, че ответникът С.И.Ч. е собственик на процесния недвижим имот,
представляващ ап. № 1, находящ се в гр.София,
ул. „6 – ти Септември“ № 30, ет. 1 по
партида с абонатен № 018703.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 от ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди
се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда
само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и, ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на
така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия
за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са императивно уредени - собственикът или титулярът
на вещното право на ползване и доставчикът на услугата – доставка на ТЕ за
битови нужди. В случая страна по договора се явява именно ответникът, като
собственик на имота.
Също така не се спори и от представените
доказателства пред първата инстанция се установява, че сградата, в която се
намира имотът е топлоснабдена, като на 02.07.2001 г.
е сключен договор за извършване на услугата "топлинно счетоводство" с
третото лице - помагач "Т.С." ЕООД.
Спорният въпрос в настоящото производство се свързва
с наличието на доказателства за доставка на топлинната енергия до имота, чиято
цена се претендира.
От представените по делото от третото лице - помагач
индивидуални справки за използвана топлинна енергия, както и от експертното
заключение по назначената от първоинстанционния съд СТЕ се установява, че
претендираната топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване е
служебно начислена. Топлинната енергия за индивидуално потребление е начислена
съгласно чл. 70, ал.4 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването,
поради неосигурен достъп до имота за извършване на отчет на топлинната енергия.
Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислена служебно поради
същата причина, като количеството вода е определено въз основа на консумация за
двама потребители.
В съобразителната част на експертното заключение,
вещото лице е посочило, че същото е изготвено въз основа на представените от
третото лице-помагач по делото дялово разпределение и изравнителни сметки, като
в с.з. на 12.11.2019 г. е потвърдил, че формуляри за отчет или
протоколи за неосигурен достъп за отчет не са му представяни. Същевременно за
процесния период са начислени служебно количества ТЕ за отопление на имота и за
БГВ за двама потребители.
Съгласно чл.70, ал.4 от Наредба № 16-334 от
6.04.2007 г. за топлоснабдяването, на клиентите, неосигурили достъп за отчет,
за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от
приложението по чл. 61, ал. 1 (Методика за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради - етажна собственост), като отоплителни тела без уреди.
Служебното начисляване на топлинна енергия при неосигурен достъп не
представлява санкция за неизпълнение на задължението на потребителя да осигури
достъп до жилището за отчитане на уредите, а механизъм за определяне на
потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната от абоната
топлинна енергия. По този начин е установен способ за определяне на цената на
реално ползваната услуга, когато не е налице обективна възможност за реалното й
отчитане.
При това положение и на основание чл. 202 ГПК,
настоящият състав не кредитира експертното заключение по СТЕ относно
начисленото за апартамент № 1 количество топлинна енергия. С оглед съдържанието
на представените от третото лице - помагач доказателства, няма основание да се
приеме, че процесният апартамент № 1 е изобщо топлоснабден, нито че е налице
доставка на топлинна енергия за отопление до него. Поради липсата на протоколи
за неосигурен достъп за отчет на топлинна енергия в апартамент № 1, не е налице
и основание за начисляване на служебна топлинна енергия за него по реда на т.
6.7. от Методиката за дялово разпределение на ТЕ в СЕС - приложение към чл.61,
ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването. Претендираната сума за БГВ също е
изчислена служебно. Не е начислена за абоната дължима сума за сградна
инсталация за периода.
С оглед всичко изложено по-горе се налага
заключението, че начислените от ищеца количества топлинна енергия и дължими
суми не доказват извършена реална доставка на топлинна енергия до процесния
имот - апартамент № 1. Макар процесният имот да се намира в топлоснабдена
сграда и поради което собственикът му да дължи стойността на отдадената
топлинна енергия от сградната инсталация, в случая такава не е била начислена,
както се установява от СТЕ, поради което и не е дължима стойност за сградна
инсталация.
За да е основателна претенцията не е достатъчно да
се установи, че ответникът е собственик на топлоснабдяван
имот, а е необходимо ищецът да проведе пълно и главно доказване, че насрещната
страна реално е ползвала топлинна енергия, т.е. трябва да се установи реално потребеното количество топлинна енергия след отчет на
уредите за дялово разпределение, съответно - на монтирания в имота водомер. В
случая такъв отчет не е правен, като не е доказано, че за исковия период не е
осигурен достъп до имота за отчитане на уредите за дялово разпределение. Последното
обстоятелство /установено от заключението на съдебно-техническата експертиза/ е
индиция, че процесният имот е бил необитаем през
исковия период. При съобразяване на процесуалното бездействие на ищеца за
установяване на този релевантен факт, съдът следва да приложи неблагоприятните
последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест и да приеме
за ненастъпили тези правни последици, чиито юридически факт е останал
недоказан. Отнесено към разглежданата хипотеза това означава, че съдът приема,
че ответникът не е консумирал топлинна енергия за отопление на имот и за битово
горещо водоснабдяване.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния
имот количеството на доставената енергия не е измервано коректно, следователно
искът за претендираната стойност на топлинната енергия в размер на 2534,19 лв.
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Не се установява за обекта да е извършена надлежно
услугата за дялово разпределение на топлинната енергия – не са представени нито
формуляри за извършен реален отчет от ФДР, нито протоколи за неосигурен достъп,
поради което се явява недължима годишната такса, събирана за услугата,
съобразно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между Т.С. ЕАД и търговеца за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост, в размер на 34,12 лв.
Предвид неоснователността на претенцията за главница
за доставена топлинна енергия, неоснователен се явява и обусловеният иск за
присъждане на мораторна лихва върху главницата.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции
постановеното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора в полза на жалбоподателя не следва
да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 296422/09.12.2019 г.,
постановено по гр. д. № 20967/2019 г. по описа на СРС, 141-ви състав.
Решението е постановено при участието на трето лице
— помагач на ищеца - „Т.С.” ЕООД.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.