Р Е Ш Е Н И Е № 3924
гр.Пловдив, 18.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХIV гр. с., в открито съдебно заседание на осемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
секретар: Росица Марджева,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 2835 по описа на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от Г.К.А.
*** за
заплащането на сумата от 975 лева за имуществени вреди по МПС, ведно със законната
лихва от датата на деликта.
Ищецът твърди, че на
25.05.2018г. паркирал собствения си лек автомобил на ул. ****. В края на
работния ден ищецът видял до своя автомобил паднало дърво и пожарникари, които
се опитвали да го отстранят. В резултата на падането били нанесени вреди на
лекия автомобил на стойност 975 лева. Счита, че отговорност за нанесени вреди
носи Община П., като се иска осъждането й да заплати сумата, ведно със
законната лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава
отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите. Оспорва всички
обстоятелства около настъпването на инцидента и нанасянето на вредите. Твърди,
че декоративната растителност на улицата била в добро състояние. Съгласно
заповед от 2017г. на районните кметово било възложено сформирането на комисии
от експерти за извършването на огледи и определяне на състоянието на дървесната
растителност. Била извършена проверка от месец март 2019г., която не установила
следи от паднало дърво и дънери. Твърди, че падането е възможно да се е
осъществило вследствие на случайно събитие. Прави възражение за съпричиняване
поради неправилно паркиране на автомобила. Оспорва и размера на претенцията.
Иска се отхвърлянето на исковете и присъждане на разноски. Прави се възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
От приетото по делото свидетелство за регистрация, се установява, че ищецът
е собственик на автомобил „****
От приетата по делото служебна бележка, издадена от I РС ПБЗН- гр. П., се установява, че на 25.05.2018г.
в 17:07 часа е получен сигнал за произшествие на улица ****, както и че е имало
паднало дърво върху автомобила с нанесени щети. От представената телефонограма
от същата дата, се установява, че служителите на РС „ПБЗН”- П. са се отзовали на сигнала за
паднало дърво, като видно от служебната бележка са участвали в отстраняването
му.
По делото е приета съдебна автотехническа експертиза, от заключението по
която се установява вероятният механизъм на инцидента, причинната връзка и
средната стойност на ремонта от 2113.28 лева.
Разпитана е свидетелката Л. А., която установява посочения в исковата молба
механизъм на ПТП. Показанията, преценени съобразно чл. 172 ГПК, следва да бъдат
кредитирани, защото са конкретни, точни и последователни, като се подкрепят и
останалия доказателствен материал.
Показанията на останалите разпитани свидетели, включително на служителя на
ответника не допринасят за допълнително изясняване на фактическата обстановка.
Съдът кредитира показанията им, но изложените от тях обстоятелства са прекалено
общи, като липсват каквито и да било данни за самия инцидент.
Съгласно чл. 61, ал. 4 ЗУТ озеленените площи по ал. 2– собственост на
държавата и общините, са публична собственост. В ал. 2 от разпоредбата са
изброени паркове, градини и улично
озеленяване, като част от озеленените площи за широко обществено ползване, а
съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОбщС, общинска собственост са имотите и вещите,
определени със закон. Съгласно параграф 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА зелените
площи за обществено ползване са собственост на общината. В чл. 3 от Наредба за
развитие поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив,
ответникът стопанисва, изгражда и поддържа зелената система за терените общинска
собственост. В зелената система съгласно чл. 2 се включва и уличното озеленяване.
Съгласно чл. 6 от Наредбата поддържането на общинските зелени площи се
изпълнява от ОП „Градини и паркове”.
Съгласно
закона, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Ответната община, в изпълнението на задълженията си по закона - чл. 61
- 63 ЗУТ,
както и на Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система
на общината, е назначила свои служители, които са имали задължението, да
поддържат и опазват зелената система на общината, в която система се включва и
дървото, причинило щетите на
автомобила. Задължението на служителите е било да
упражняват контрол в общинските озеленени площи и насаждения за извършване на
подобрителна работа на дървесните видове, оформяне на короните на дърветата или
премахване на опасни дървета. Това задължение не е било изпълнено и бездействието на служителите е
довело до падането на дървото, при което са нанесени вреди на МПС собственост
на ищеца.
Установява се още, че ищецът е понесъл имуществени вреди– направил е
разходи за ремонт на автомобила, като видът и стойността на вредите се
установяват несъмнено от представените писмени доказателства и от приетата по
делото техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективна,
компетентна и неоспорена от страните.
Установява се и, че вредите са причинени от паднало дърво, собственост на
ответника и за което той е следвало да полага грижи за поддръжка, тъй като е
част от зелената система на общината. Ответникът не ангажира доказателства,
които да разколебават този извод.
Ето защо искът се явява доказан и основателен и следва да се уважи изцяло,
като в полза на ищеца се присъди сумата 975 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на инцидента
до окончателното изплащане.
Възраженията, че декоративната растителност в региона е била в добро
състояние не могат да променят изводите. Представените справки са извършени от
служители на общината, като няма конкретни данни за времето на съставянето им и
за конкретното дърво, довело до инцидента, макар неговото съществуване да се
установява с категоричност.
Възраженията на ответника за липсата на сигнал за извършването на санитарна
сеч не може да промени изводите на съда, доколкото безспорно се установява, че
ответникът като собственик на веща е следвало да я стопанисва и поддържа чрез
своите служители. Не се установяват и възраженията за непреодолимо природно
явление, което да прекъсва сочената причинна връзка между деянието и нанесените
вреди и да служи като освобождаващо отговорността обстоятелство, нито за
съпричиняване на вредоносния резултат.
Относно разноските:
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да се присъди сумата от 570 лева разноски за д.т., САТЕ и адв. възн.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община П., БУЛСТАТ *********, с адрес: ****,
да заплати на Г.К.А., ЕГН **********,
сумата от 975.00 лева /деветстотин
седемдесет и пет лева/– обезщетение за имуществени вреди на автомобил марка
„****, причинени на 25.05.2018г. от паднало дърво в гр. *****, общинска собственост, вследствие на виновното и
противоправно бездействие на служители на общината, ведно със законна лихва върху присъдените суми от датата на инцидента–
25.05.2018г. до окончателното погасяване, както
и 570.00 /петстотин и седемдесет лева/- разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.