РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. ХАСКОВО, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря С. Г. Д.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20245600500282 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК .
С решение № 5 от 05.01.2024 г., постановено по гр.д. № 734 по описа за 2022 г. РС
Димитровград е признал за установено по иска, предявен от „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК
*********, срещу Д. М. Г., ЕГН **********, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
415 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че Д. М. Г., ЕГН **********, дължи
на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, сумата от 751,04 лева, представляваща
главница – чистата стойност по Договор № ***, сключен на 27.02.2017 г. между Д. М. Г.,
ЕГН ********** и „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 28.10.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 709/2021 г. по описа на Районен съд –
Димитровград, като ОТХВЪРЛЯ, исковете за признаване за установено, че Д. М. Г., ЕГН
********** дължи на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, сумата над 751,04 лева до
пълния предявен размер от 1000,60 лева, представляваща главница по Договор № *** за
периода от 17.07.2018 г. до 28.10.2021 г., сумата от 39,52 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 17.07.2018 г. до 26.09.2018 г., както и сумата от 497,57 лева,
представляваща наказателна лихва за периода от 26.09.2018 г. до 28.10.2021 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
709/2021 г. по описа на Районен съд – Димитровград.
1
Съдът е осъдил Д. М. Г., ЕГН **********, да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 867,73 лева, представляваща
разноски в исковото производство съразмерно на уважената част от претенцията, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 56,40 лева, представляваща разноски в заповедното
производство съразмерно на уважената част от претенцията.
Недоволен от постановеното решение, в частта, в която съдът е отхвърлил
предявените искове да бъде признато за установено, че Д. М. Г., ЕГН ********** дължи на
„Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, сумата над 751,04 лева до пълния предявен
размер от 1000,60 лева, представляваща главница по Договор № *** за периода от
17.07.2018 г. до 28.10.2021 г., сумата от 39,52 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 17.07.2018 г. до 26.09.2018 г., както и сумата от 497,57 лева, представляваща
наказателна лихва за периода от 26.09.2018 г. до 28.10.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 709/2021 г. по
описа на Районен съд – Димитровград, е останал въззивникът „ Уникредит Булбанк“ АД,
който обжалва в срок. Твърди,че в обжалваната част постановеното от РС Димитровград
решение е неправилно, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на
материалния закон.Неправилни били изводите на съда,че сключеният между страните
договор не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, т.като не е посочен ГПР.
Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на РС
Димитровград в обжалваната част и постанови друго по същество, с което да уважи иска за
посочените суми. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от адв.И., особен представител на въззиваемата Д.
М. Г., с който оспорва подадената въззивна жалба. Моли да бъде потвърдено решението на
РС Димитровград в обжалваната част.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивните жалби и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира
следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Районен съд Димитровград е сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК,
предявен от „Уникредит Булбанк“ АД против Д. М. Г.. При разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните
доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че
предявеният иск е основателен и доказан в частта за сумата от 751,04 лева, представляваща
главница – чистата стойност по Договор №***, сключен на 27.02.2017 г. между Д. М. Г.,
ЕГН ********** и „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 28.10.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 709/2021 г. по описа на Районен съд –
2
Димитровград,в която част го уважил. Правилен и законосъобразен е изводът на съда,че в
останалата част за сумата над 751,04 лева до пълния предявен размер от 1000,60 лева,
представляваща главница по Договор № *** за периода от 17.07.2018 г. до 28.10.2021 г.,
сумата от 39,52 лева, представляваща договорна лихва за периода от 17.07.2018 г. до
26.09.2018 г., както и сумата от 497,57 лева, представляваща наказателна лихва за периода
от 26.09.2018 г. до 28.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 709/2021 г. по описа на Районен съд –
Димитровград искът е неоснователен и недоказан, поради което е отхвърлил иска в тази
част. Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните. Изложените от
първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата
инстанция. Пред въззивния съд не се представиха нови доказателства, които да обосновават
изводи, различни от направените от решаващия съд. За да постанови атакувания съдебен акт
първоинстанционния съд е приел,че договорът не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1
т.10 от ЗПК, поради това,че в него не е посочен ГПР, което води до извод за
недействителност на сключения договор по аргумент на чл.22 от ЗПК. Този извод на съда е
правилен. ГПР следва да бъде достатъчно ясен и конкретен и да позволява на потребителя
да разбере в достатъчна степен финансовата тежест, която поема сключвайки договора за
кредит. След като това не спазено, то договорът е недействителен и на основание чл.23 от
ЗПК потребителят дължи връщането само на чистата стойност на кредита. Правилно съдът,
въз основа на заключението на ВЛ, е приел,че потребителят е заплатил част от главницата и
към момента остатъкът по задължението е в размер на 751,04 лв., в който размер е уважил
предявения иск.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5 от 05.01.2024 г. на РС Димитровград, постановено
по гр.д. № 734 по описа на съда за 2022 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3