№ 10414
гр. София, 04.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110103756 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Е. Д. М. против Д. Д. Г. – бивш
съдия в Апелативния специализиран наказателен съд, с която се претендира да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 24 999 лева, представляваща
обезщетение за причинените му в резултат на непозволено увреждане неимуществени
вреди в периода от 30.04.2015 г. до 08.01.2025 г.
В исковата молба ищецът твърди, че непозволеното увреждане се изразява в
участие на съдия Г. в състав, постановил съдебен акт, с който ищецът е бил
противозаконно лишен от свобода в производство по вземане на мярка за
неотклонение.
Съдът намира следното:
Предявеният иск е недопустим, като съображенията за това са, както следва:
Магистратите – съдии, прокурори и следователи, се ползват с функционален
имунитет относно постановените от тях актове, който представлява абсолютна
отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск срещу тях,
за която съдът следи служебно (чл. 132 КРБ). Прогласеният функционален имунитет
на магистратите не лишава пострадалия от правозащитна дейност от възможност да
защити правата си чрез справедлив съдебен процес - на основание чл. 7 от
Конституцията на Република България, за вреди, причинени от незаконни актове,
действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица пряко отговаря
държавата по реда на ЗОДОВ, освен ако извършеното е умишлено престъпление от
общ характер, каквото в случая не се твърди (Определение № 17 от 12.01.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 35/2018 г., IV г. о.; Определение № 336 от 6.07.2017 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2550/2017 г., IV г. о.).
От твърденията в исковата молба се установява, че ищецът претендира
заплащането на обезщетение от ответника – съдия Д. Г. във връзка с действия,
извършени от български магистрат при изпълнение на служебните му задължения. Ето
защо, предявеният иск е недопустим, поради което и исковата молба на основание чл.
130 ГПК следва да бъде върната.
В исковата молба е обективирано и искане за допускане на правна помощ, което
съдът намира за неоснователно. Това е така, тъй като съдът достигна до извод за
недопустимост на предявения иск, а съгласно чл. 24, т. 2 ЗПП правна помощ по чл. 21,
т. 2 и 3 не се предоставя, когато претенцята е очевидно недопустима.
С оглед на горното, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба /озаглавена „жалба“/ с вх. № 21141/22.01.2025 г. по описа
на СРС, подадена от Е. Д. М., ЕГН: ********** против Д. Д. Г. като процесуално
недопустима.
ОТХВЪРЛЯ искането на Е. Д. М. за предоставяне на правна помощ по реда на
чл.95 ГПК, обективирано в сезиращата съда искова молба /озаглавена „жалба“/ с вх. №
21141/22.01.2025 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3756 по описа на съда за 2025 г.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на ищеца на посочения в исковата
молба адрес за получаване на призовки и съобщения.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2