№ 11812
*************, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110143887 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Исковата молба с вх. № 8007200/30.03.2016 г. е подадена от М. А. В., А. Г. Б., Т. Т. М.,
Л. Т. Б., И. Д. Д. и А. Ц. А. срещу „Пазари Запад“ ЕАД и е образувано гр.д. № 17664/2016 г.
по описа на Софийски районен съд, 38 с-в.
Постановено е Решение № 20005318/19.01.2022 г. по гр.д. № 17664/2016 г. по описа
на Софийски районен съд, 38 с-в, което е било обжалвано от ответника с въззивна жалба
пред Софийски градски съд и е образувано възз.гр.д. № 4230/2022 г. по описа на Софийски
градски съд, IV-Г с-в. С определение от 12.07.2022 г., постановено по възз гр.д. № 4230/2022
г. по описа на СГС, IV-Г с-в, въззивният съд е констатирал, че ищцата А. Г. Б. е починала на
28.08.2016 г. и нейни наследници по закон са страните по делото Т. Т. М., Л. Т. Б., М. А. В.,
както и Е. В. Т., поради което и на основание чл. 227 ГПК ги е конституирал като страни в
производството. С Решение № 2503/16.05.2023 г., постановено по възз.гр.д. № 4230/2022 г.
по описа на Софийски градски съд, IV-Г с-в е обезсилено изцяло първоинстанционното
решение и делото е върнато за ново разглеждане на друг състав на Софийски районен съд,
въз основа на което е образувано настоящото гр.д. № 43887/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 88 с-в.
В мотивите на определение № 40882/15.11.2023 г., постановено по настоящото дело,
съдът е констатирал, че Е. В. Т. /конституирана наследница на ищцата А. Г. Б./ е починала на
25.08.2022 г., т.е. преживе е наследила наследодателката си, доколкото няма данни за отказ
от наследство, поради което и на основание чл. 227 ГПК съдът е конституирал като страни в
производството наследниците по закон на Е. В. Т., а именно - Е. В. Т. и Н. В. Т., същите са
посочили, че поддържат исковата молба.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на лицето Д. С. П., като се
явяват съсобственици на недвижим имот, описан в помощния план на район *** и отразен с
№ *******, за който има изготвен проект за имот с проектен идентификатор ************ с
1
площ от 643 кв.м., но същият не е вписан като самостоятелен обект в кадастралната карта,
тъй като е налице спор за собственост, т.е. предмет на делото е реална част от поземлен
имот /нива/ с площ от 0,643 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на
**********, в местността „********“, к.л. № 238, 261, представляващ имот № ******* от
кадастралния план от 1958 г., при съседи: наследници на З. С. П., *******************,
имот, стопанисван от Столична община, наследници на Н. И. П., който имот попада в
границите на урабанизираната територия, одобрена със ЗРП на м. „**************“,
одобрен със заповед № РД-09-251/1991 г. и представлява реална част от парцел II, кв. 7, а по
кадастрална карта представлява реална част от ПИ с идентификатор ************** с площ
от 572 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседи на реалната
част: **************, ************** и останалата част на имот ************** и реална
част от ПИ с идентификатор ************** с площ от 71 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, при съседи на реалната част ************** и от двете страни
останалата част от имот с идентификатор **************. Имотът е реституиран с решение
на ОСЗГ „**********“ № 180 Ф/06.01.2006 г., влязло в сила на 07.04.2006 г. Посочват, че
имотът се владее от ответника без правно основание за това, доколкото в удостоверението
по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ и в заповедта на кмета е отразено, че процесният имот е свободен
от застрояване и може да бъде възстановен, поради което липсва правно основание за
евентуалното му включване в капитала на ответното дружество „Пазари Запад“ ЕАД.
Поради това предявяват ревандикационен иск за признаване за установено по отношение на
ответника, че именно ищците са титуляри на правото на собственост върху процесния
недвижим имот и осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху същия.
Молят за уважаване на иска. Претендират разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди, че ищците не
са съсобственици на целия процесен имот, а биха могли да притежават права върху същия в
общ обем от най-много 13/24 идеални части от имота. Счита, че ищците не са придобили
правото на собственост върху имота, тъй като при образуването си като търговско
дружество през 1999 г. с фирма „Пазари Люлин“ ЕАД, ответникът е станал собственик на
недвижим имот, в който влиза и процесният имот, което обстоятелство изключва
реституционните претенции на ищците. Сочи, че придобитото от ответника право на
собственост е отразено в последователно издадените актове за частна общинска собственост
№ 5251/18.02.1999 г. и № 5513/01.06.2001 г., заедно със скица, като впоследствие са
реализирани и строителни дейности в имота, което също препятства възстановяването на
собствеността. Оспорва законосъобразността на представеното с исковата молба решение за
възстановяване на собствеността от 06.01.2006 г., като поддържа, че то е издадено без
наличие на необходимата съгласно чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ заповед. Сочи, че към датата на
реституиране на имота, същият е бил изцяло застроен. В условията на евентуалност излага
твърдения за придобИ.е на процесния имот по давност чрез упражняване на непрекъснато
владение върху него от 1999 г. до момента.
В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат
доводите и възраженията си, представени са писмени бележки.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК и по свое вътрешно убеждение по чл. 12 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е прието за безспорно и признато между страните обстоятелството, че
ответникът „Пазари Запад“ ЕАД владее имота.
Прието като доказателство по делото е удостоверение за наследници на Д. С. П.,
починал на 01.01.1980 г., от което се установява, че сред негови наследници по закон са
2
първоначалните ищци М. А. В., А. Г. Б., Т. Т. М., Л. Т. Б., И. Д. Д. и А. Ц. А.. Като според
съда същите се легитимират като наследници на следните ид.ч. от имуществото на
наследодателя си 1/8 ид.ч. за М. А. В., 1/8 ид.ч. за А. Г. Б., 1/8 ид.ч. за Т. Т. М., 1/8 ид.ч. за Л.
Т. Б., 1/24 за И. Д. Д. и 1/24 ид.ч. за А. Ц. А..
Прието е още удостоверение за наследници на А. Б., починала на 28.08.2016 г. и е
наследена от първите си братовчедки: Т. М., Л. Б., М. В. и Е. Т..
От удостоверение за наследници на Е. Т. се установява, че същата е починала на
25.08.2022 г. и наследена от низходящите си Е. В. Т. и Н. В. И.. Ответната страната не
оспорва качеството на ищците на наследници по закон на лицето, в полза на което е
осъществена реституция – Д. С. П..
Приета като доказателство е цялата преписка по заявление с вх. № 00180/1992 г.,
образувана ОСЗ – Западна по искане на наследниците на Д. С. П.. По делото е прието като
писмено доказателство Решение № 180Ф/06.01.2006 г. по заявление вх. № 00180/21.01.1992
г. на ОСЗГ – **********, постановено на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ,
влязло в сила на 07.04.2006г. С решението е признато и възстановено правото на
собственост на наследниците на Д. С. П., в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници върху нива от 1,800 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници
на ********** в м. „********“, кадастрален лист № 238, 261, имот № ******* от
кадастралния план, изработен през 1958 г., при граници: наследници на З. С. П.,
*******************, имот стопанисван от общината, наследници Н. И. П.. В графа
„забележка“ е отразено, че имотът попада в границите на урбанизирана територия, одобрена
със ЗРП на м. „**************“, одобрен със заповед № РД 09-251/1991 г. и
***************, и одобрен с Решение №60 по протокол 24/30.03.2001г. на СОС и
представлява част от парцел ІІ на кв. 7. В решението е отразено, че е издадено въз основа на
скица № 10/13/04 г. по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ и удостоверение № 10/13/04 г. по чл. 13, ал. 5
ППЗСПЗЗ, одобрени със заповед № РД 09-555/18.07.2005 г. по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ на
Кмета на район ***, необжалвана в законния срок. Посочено е, че част от имота с площ 0,
065 дка, от която застроени 0, 003 дка, попадат в поземлен имот пл. № 1374, за който се
легитимират като собственици трети лица – А. П. Ц. и Д. П. Б. М., съгласно договор за
доброволна делба № 003, т. 1, рег. № 073/22.01.2003 г. Посочено е, че поземлен имотъ №
1323, възстановен по реда на ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПНИМ и др. със заповед за отмяна на
отчуждаването № РД 43-62/21.04.2000 г. на кмета на гр. *****, както и че са установени
АОС № 5044 и АОС № 5513/01.06.2001 г. Със същото решение е отказано да бъде
възстановена нива от 1,092 дка, четвърта категория, находящ се в землището на
„**********“ в м. „********“, кадастрален лист № 238, 261, имот № ******* от
кадастралния план, изработен през 1958 г., тъй като е реализиран ******************* при
спазване на всички нормативни изисквания съгласно чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.
От представена по делото е скица № 10/13/04 се установява, че бившият имот №
******* е нанесен в помощния план по чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ на гр. *****, кад. лист №
238, 261 и е записан в регистъра на бившите имоти на името на Д. С. П., съгласно документ
за признаване правото на собственост: емлячен регистър № 163. Бившият имот попада в
границите на урбанизирана територия, определени със ЗРП на м. „***********“, одобрен
със заповед № РД 09-251/1991 г. и ***************, и одобрен с Решение № 60 по протокол
№ 24/30.03.2001 г. на СОС. Площта на бившия имот по графични данни е 1 843 кв.м., като
след изключване на застроената част от имота, която не се възстановява на собственика, от
бившия имот могат да се възстановят 708 кв.м., със следните ограничения на собствеността
– попада върху инженерна инфраструктура. В „забележка“ е отбелязано, че означена със син
контур терен площ от 65 кв.м. попада в ПИ 1334 – собственост на трети лица. Скицата е
неразделна част от Удостоверение № 10/13/04 по чл. 13, ал. 5 ЗСПЗЗ. В издаденото от
техническата служба при Столична община /СО/, район ***, удостоверение е посочено, че
3
бившият имот е нанесен в помощния план по чл. 13а, ал. 1 ППЗСППЗ с № ******* и е
записан в регистъра на бившите имоти на името на Д. С. П..Съгласно действащия подробен
устройствен план на гр. *****, м. „**************“, одобрен със Заповед № РД-09-251/91 г.,
че бившият имот попада в границите на парцел ІІ от кв. 7, урегулиран за общ. нужди,
подземни гаражи и фирмена дейност, частично застроен при спазване на всички нормативни
изисквания. Отбелязано е, че съгласно приложената скица по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ бившият
имот по графични данни съдържа 1843 кв.м., като от тях могат да бъдат възстановени 708
кв.м., а за останалите 1135 кв.м. собствениците следва да бъдат обезщетени по чл. 10б, ал. 1
ЗСПЗЗ. Удостоверението е издадено въз основа на искане на Г. С. вх. № АГ-94-00-115/04г.,
прието като доказателство по делото.
Приета като доказателство е Заповед № РД 09-555/18.07.2005г. на кмета на Район
„***“, с която е одобрено Решение № 13 по Протокол № 10/29.10.2014 г. на комисията за
определяне на застроената част от имот пл. № ******* к.л. 238, 261, попадащ в план за
регулация на местност „**************“. Заповедта е подписана от М. П. - кмет на Район
„***“ към момента на издаването. Във връзка с оспорването на официалния документ от
страна на ответника и открИ.ето на процедура по чл. 193 ГПК пред настоящия състав е
изслушана съдебно - графологична експертиза, чието заключение е прието без възражения
от страните и съдът го кредитира като обективно и професионално изготвено изготвена. В
отговор на поставена задача вещото лице е посочило, че подписът, положен в мястото за
„Кмет на Район „***“ (М. П.)“ на Заповед № РД 09-555/18.07.2005г. на кмета на Район „***“
е изпълнен от М. М. П.. Прието по делото е сведение от Столична община Район ***, че
2025 г. М. П. е изпълнявал длъжността кмет на район „***“, като предвид съдържанието на
издаденото ъсдебно удостоверение съдът намира, че се касае за техническа грешка при
посочване на 2025 г. вместо 2005 г.
Приети като писмени доказателства са два акта за частна общинска собственост
/АЧОС/. С АЧОС № 5251/18.02.1999 г., съставен на основание чл. 2, ал. 2 от Закона за
общинската собственост, е актуван общински пазар в 4 м. р., кв. 7, парцел II с обща площ -
застроена и незастроена - 2970 кв. м. Имотът граничи с *******************, ******* и
бул. „**************“. С АЧОС № 5513/01.06.2001г. е актуван Общински пазар в ІV-ти
микрорайон, кв. 7, парцел II,*********, по плана на м. „**************“, одобрен със
заповед № РД- 09-251/ 30.09.1991 г. с площ по графични данни 5500 кв. м. при граници на
имота изток – бул. „П. Владигеров“, запад *******, север *******************, юг –
парцел. Имотът е актуван на основание чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗОС, във връзка с чл. 30, ал. 4
ППЗОС (отм.) и решение № 81 по протокол № 61 /23.07.1999 г. на СОС. Отразено е по-рано
съставен акт, а именно АЧОС № 5251/18.02.1999г. В акта е посочено, че имотът е вписан в
материалните активи, включени в капитала на „Пазари Люлин“ ЕАД по Приложение № 1
към Решение № 81 по Протокол № 61 / 23.07.1999 г. на СОС. В част забележки от АОС е
отбелязано, че на основание Заповед № РД-67-109/02.03.2001 г. на кмета на СО са отписани
1325 кв.м.; че Решение № 59 по Протокол № 47/06.02.2003 г. на СОС, т. ІІІ коригира текста в
т. 1, Приложение 1 към Решение № 81 по Протокол № 61 / 23.07.1999 г. на СОС, както и че
на основание Заповед № 18-9574/30.11.2016г. на началника на СГКК-******* е процедирано
изменение на КККР, при което от имота по настоящия АОС е обособена в два нови
самостоятелни имота: ПИ ************** с площ от 2822 кв.м. и ПИ ************** с
площ от 192 кв.м.
Приети като доказателства по делото Решение № 1/25.10.1999 г. по ф.д. № 13015/1999
г. по описа на СГС-ФО, с което е вписана регистрацията на ответника „Пазари Люлин“ ЕАД
еднолично дружество с общинско имущество, с предмет на дейност стопанисване,
поддържане и отдаване под наем на открити и закрити търговски площи и съоръжения и
всяка друга дейност, която не е забранена със закон, с капитал 255 000 лева, разпределен в
255 броя поименни акции всяка с номинал 1000 лв., изцяло внесен. Дружеството поема
активите и пасивите отразени в баланса към 31.12.1998 г. на звено „Общински пазари“ към
4
район ***. За учредяване на дружеството е взето Решение № 81 по Протокол №
61/23.07.1999 г. на Столичния общински съвет /СОС/ на основание чл. 62, ал. 2 ТЗ и чл. 21,
ал. 1, т.8 ЗМСМА. СОС е утвърдил капитала на дружеството в размер на 255 000 лв., като е
препратил към списък ДМА – Приложение № 1. Видно от списък ДМА (л. 40-42 от делото) в
т. І „Пазари“ е посочен „***“, ІV м.р. (АОС № 5251) с площ 2970 кв.м.
Представени по делото са виза за проектиране от 02.12.1994г. на обект
„Реконструкция общински пазар – Л****“, ********** м.р., кв. 7, парцел ІІ –
водоснабдяване, както и разрешение за ползване № 1/20.01.1998 г., издадено от СО-Район
„***“, относно разрешение за ползване на строеж: Временен общински пазар – разширение
и реконструкция – *********, - ІV м.р., кв. 7, собственост на СО- Район „***“ – СЗ
„Общински пазари“. Отбелязано е, че строежът е изпълнен съобразно разрешение за строеж
от 26.06.1997 г. и протоколи за дадена строителна линия и одобрени проекти от същата дата.
Приета по делото е скица от 05.04.2021 г., издадена от СГКК-******* на поземлен
имот с идентификатор ************** от КККР, одобрена със Заповед РД-148-
14/06.03.2009г. на изп. директор на АГКК, последно изменение Заповед 18-9574/30.11.2016г.
на началника на СГКК-София, с административен адрес на имота *******, район ***, с
площ от 2822 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на
трайно ползване – за друг вид застрояване, при съседи: ***********, **************,
*************, ************** и ************, с предишен идентификатор: ************
и ************ и номер по предходен план: кв. 7, парцел ІІ. Същият е записан на името на
„Пазари – Люлин“ ЕАД, съгласно АЧОС № 5513/01.06.2001г.
Във връзка с поставени въпроси от страните по отношение на идентичността на
имота и регулационния му статут е изслушана съдебно-техническа експертиза, чието
заключение е прието без възражения от страните и съдът го кредитира като обосновано и
компетентно като го поставя в основата на своите изводи. От заключението се установява, че
процесният имот, възстановен на ищците с Решение № 180Ф от 06.01.2006г., влязло в сила
на 01.04.2006 г., на ОСЗ „**********”, е част от ПИ с идентификатор ************** и част
от ПИ с идентификатор ************** с площ 643 кв.м. Експертът е категоричен,
включително и при даване на пояснения в открито съдебно заседание, че към 01.03.1991 г. не
е реализирано мероприятие „общински пазар“. Едва към 20.01.1998 г. има издадено
Разрешение за ползване на временен общински пазар – разширение и реконстуркция, т.е.
тогава е реализирано мероптиятието. Това се установява и от приложеното по делото
удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ. Сочи, че в изследваните от него документи се съдържат
данни за павилиони, но никъде не се споменават масивни сгради, а и когато е правил оглед
на процесния имот не е установил да има основи на такива сгради.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката Р.
Г. М., служител в „Пазари Запад“ ЕАД от 1995 г. От показанията на свидетелката се
установява, че от 1995 г. до настоящия момент са разположени пазарни площадки на терена
на общинския пазар в ІV – ти микрорайон в ******, които се стопанисват и управляват едно
и също дружество, което след проведени преобразувания в годините в момента е „Пазари
Запад“ ЕАД.
Други относими доказателства не са събрани.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Предявен е ревандикационен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС.
Уважаването на иска е обусловено от установяването от страна на ищците правото си
на собственост върху процесния недвижим имот на твърдяното придобивно основание, а
именно по силата на настъпило наследствено правоприемство и реституция, както и че
имотът се намира във владение на ответника без наличие на основание за това.
Ответникът следва да установи при условията на насрещно доказване наличието на
5
валидно възникнало правно основание за упражняване на владение върху процесната вещ,
респ. да докаже възражението си, че е придобил правото на собственост въз основа на
посоченото от него придобивно основание.
На първо място и по повод възраженията на ответника следва да се посочи, че
предявяването на иск за собственост от един от съсобствениците или само от някои от тях е
действие на обикновено управление на съсобствения имот (т.е. са обикновени другари) и
всеки от тях има право да предяви срещу всяко трето на съсобствеността лице иск за
ревандикация на цялата вещ. При съсобственост, съсобственикът е легитимиран да предяви
ревандикационен иск срещу всяко трето лице, упражняващо фактическа власт върху
съсобствената вещ без правно основание, както за връщане владението на цялата вещ
/когато става въпрос за действие на управление/, така и само за своята идеална част от вещта
/ в този смисъл Решение №774/10.02.2011г. по гр. д. №643/2009 г. на ВКС, ІVг.о, Решение №
378/28.07.2010 г. по гр. д. № 148/2009г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 70/16.08.2017г. по гр.д. №
3991/2016 г. на ВКС, II г.о., Решение №1314 от 17.02.2009 г. по гр.д. № 5655/2007 г. на ВКС,
II г.о., Решение № 392/21.06.2024 г. по гр.д. № 1259/2023 г. по описа на ВКС, II г.о/. При това
положение в случай, че не съществува правно основание ответникът да владее или държи
имота, то е без правно значение, каква идеална част от имота е собственост на ищеца и той
може, макар да притежава само идеална част от този имот, да иска предаване на владението
върху цялата съсобствена вещ от третото лице, което го държи и владее без основание. Ето
защо и при липсва на такива твърдения и такъв петитум, извън предмета на делото е съдът
да се произнася по въпросите на каква идеална част от имота се легетимира като собственик
всеки един от ищците по делото. Всяко лице, което е съособственик на една вещ, има право
да иска предаването й от лицето, което я владее без правно основание за това. Предмет на
делото не е на каква идеална част е собственик всеки един от ищците, доколкото независимо
от това, всеки един от тях може да иска предаването на цялата вещ.
Страните не спорят, че ответникът владее имота, поради което спорни по делото са
въпросите дали ищците се легитимират като съсобственици на процесния имот и в този
случай дали се е осъществило придобивното основание, а твърдяно от ответника –
придобивна давност.
При преценка на събраните доказателства в тяхната съвкупност, съдът намира за
доказано придобивното основание на ищците – наследствено правоприемство и
осъществена надлежно в полза на наследодателя им реституция по отношение на процесния
имот, представляващ реална част от поземлен имот /нива/ с площ от 0,643 дка, четвърта
категория, находяща се в строителните граници на **********, в местността „********“,
к.л. № 238, 261, представляващ имот № ******* от кадастралния план от 1958 г., при съседи:
наследници на З. С. П., *******************, имот, стопанисван от Столична община,
наследници на Н. И. П., който имот попада в границите на урабанизираната територия,
одобрена със ЗРП на м. „**************“, одобрен със заповед № РД-09-251/1991 г. и
представлява реална част от парцел II, кв. 7, а по кадастрална карта представлява реална
част от ПИ с идентификатор ************** с площ от 572 кв.м., с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, при съседи на реалната част: **************,
************** и останалата част на имот ************** и реална част от ПИ с
идентификатор ************** с площ от 71 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, при съседи на реалната част ************** и от двете страни останалата
част от имот с идентификатор ************.
Производството по ЗСПЗЗ е административно и води до придобИ.е на собственост
върху възстановени земи, само ако са били налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ и е
издаден валиден административен акт (решение на поземлена комисия, сега Общинска
служба по земеделие) за възстановяването на собствеността. След приключване на
процедурата по възстановяване на собствеността с влязло в сила решение на органа по
6
поземлена собственост или на съда, с което правото на собственост се възстановява върху
индивидуално определен имот, при възникване на спор за собственост с трети лица
гражданският съд, който разглежда спора, проверява валидността на реституционния акт по
реда на косвения съдебен контрол, а по отношение законосъобразността на същия - в
рамките на направеното по делото оспорване от страна на неучаствалото в
административното производство лице, какъвто е и настоящият случай, съгласно ТР№
6/10.05.2006 г. на ОСГК на ВКС.
Според настоящият състав проведената административна процедура по ЗСПЗЗ, в
резултат на която е издадено процесното решение на ОСЗГ „**********“ № 180
Ф/06.01.2006 г., е валидна, а възраженията на ответника са неоснователни.
От събраните по делото доказателства, съдът намира, че към датата на влизане в сила
на реституционния закон не е била налице пречка за възстановяването на имота.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ, когато заявеният за възстановяване имот се намира в
границите на урбанизираните територии, ОСЗГ постановява решението си въз основа на
удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ, издадени от техническата служба на
общината. Скицата и удостоверението са със съдържание, изрично посочено в закона – чл.
13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ. В удостоверението, издадено от техническата служба на
общината, следва да бъде посочен номерът и площта на имота, според кадастралния план,
размерът на застроената част от имота, както и размерът на свободните площи, подлежащи
на възстановяване, да съдържа информация за учредено право на строеж и дали строежът е
започнал в срока по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, както и да бъдат посочени ограниченията на
собствеността и основанията за тях. /чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ/. Удостоверението и скицата по
чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ се издават въз основа решение на техническата служба на
общината при спазване на Наредба № 5/2001 г. за правила и нормативи за устройството на
територията и на хигиенните и противопожарни норми, а решението на техническата
служба на общината се одобрява със заповед на Кмета на общината и може да се обжалва по
реда на ЗАП/чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ/. Цитираните нормативни разпоредби установяват, че
застроената и незастроена част от земеделската земя, включена в урбанизираната територия,
се определят с нарочен административен акт по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, издаден от кмета на
общината. Скицата и удостоверението по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗПЗЗ нямат самостоятелен
характер, те се част от процедурата по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ.
По делото се установи, че с валидна заповед на кмета на Район ***, подписана от
него по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е одобрено решението на техническата служба на
общината за определяне на незастроената част от имота. Налице е валиден акт по чл. 11, ал.
4 ППЗСПЗЗ, а от там са и валидно издадени удостоверението по чл. 13, ал. 5 ППЗСПЗЗ и
скицата по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ, поради което следва да се приеме, че процедурата за
реституиране на процесния имот е приключила. Следователно е изпълнено и условието на
чл. 18 ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ в редакцията, която е в сила към датата издаване на процесното
решение, съгласно което влязлото в сила решението на ОСЗГ, придружено със скица,
удостоверява правото на собственост върху реституирания имот. Предвид изложеното,
съдът приема, че ищците се легитимират с решението на ОСЗГ – **********, като
собственици на процесния земеделски имот.
Съдът намира за неоснователно възражение на ответника, че решението на ОСЗГ е
незаконосъобразно, поради наличие на законова пречка по чл. 10 б, ал. 1 ЗСПЗЗ за
реституране на имота. Съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ правото на собственост подлежи на
реституция за онези недвижими имоти, които се намират в строителните граници на
населените места или извън тях, в случаите, когато върху тях няма проведени мероприятия,
които не позволяват възстановяването на собствеността, а също и когато върху тези имоти
няма извършено строителство.
В случаи, като настоящия, процедурата по реституция на имоти, които към момента
7
на колективизацията не са били в строителните граници, но към момента на влизане в сила
на ЗСПЗЗ попадат в регулацията преминава през етап на определяне на застроената и
свободната от застрояване земя по чл. 11, ал. 4 ЗСПЗЗ със заповед на кмета. В решение № 102
/10.06.2015 г. по гр.д.№ 386/2015 г. І г.о. е прието, че ако имотът или част от него не е зает от
строежи и съоръжения, не представлява прилежащ терен към строежи и съоръжения съобразно
изискванията на строителните правила и нормативи, и на хигиенните, и противопожарни правила,
и не попада в очертанията на терена, зает от съответното проведено единно мероприятие, не е
налице пречка за реституция, като преценката се прави при всеки конкретен случай. Пречка за
реституция е налице когато макар върху конкретния имот да няма изградени постройки и
съоръжения, същият попада в очертанията на терен, включващ и други имоти, зает от проведено
единно комплексно мероприятие. В решение № 195 от 10.11.2016 г. по гр.д.№ 2396/2016 г. на І гр.о.
е допълнено, че незастроения терен се реституира, ако това няма да осуети или затрудни
функционирането на реализираното обществено мероприятие. Решение № 76 от 10.06.2014 г. по
гр.д.№ 3136/2013 г. на ВКС, ІІ гр.о. е по същество след отмяна на въззивното решение, но с
отменителното решение № 226/19.11.2013 г. по същото дело на ВКС е даден отговор на въпроса
„следва ли в хипотезата на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ съдът да дири наличието на строежи по смисъла на
ЗУТ, вместо да установява съществуването или несъществуването на строителните дейности, които
не позволяват възстановяването на собствеността по смисъла на § 1в, ал.1 ДР ППЗСПЗЗ“ С това
решение и цитираните в него е даден отговор, че разпоредбата на чл.10б от ЗСПЗЗ не въвежда
изискване да са били спазени процедурите по отреждане на терена за строителство или за друго
мероприятие на държавата, за законност на строителството, както и за предоставяне на сградите
или другите съоръжения за стопанисване на определена държавна организация и че е достатъчен
обективният факт на извършено строителство или осъществено друго мероприятие на държавата,
за да се отрече възможността да възстановяване на собствеността върху земята в реални граници
по реда на ЗСПЗЗ. Дали обаче е налице пречка за възстановяване на собствеността по чл.10б ЗСПЗЗ
се преценява към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ – 01.03.1991 г., а не в процеса на реституция,
тъй като това е релевантният момент на възстановяване на собствеността. В този смисъл са:
Решение № 108 от 25.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1291/2010 г., I г. о., Решение № 336 от 13.10.2014
г. на ВКС по гр. д. № 3634/2014 г., IV г. о., Решение № 85 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. №
3133/2008 г., I г. о., Решение № 50152 от 17.01.2023 г. по гр.д. 170/22, I г.о. и др. Събраните по
делото доказателства еднозначно сочат, че не е налице пречка по чл. 10б ЗСПЗЗ, тъй като
предвиденото мероприятие не е реализирано към момента на влизане в сила на реституционния
закон, а едва към 20.01.1998г., т.е. след влизане в сила на ЗСПЗЗ. Неоснователно е възражението на
ответника, че в имота към влизане в сила на ЗСПЗЗ е имало законноизградени сгради. В случая
дори да се приеме, че са съществували постройки, то същите са били с временен статут и
преместваеми, доколкото вещото лице П. изрично сочи, че на място при огледа не е констатирал да
са налични основи или изкопи от премахнатите сгради. Липсват каквито и да било сведения или
документи, удостоверяващи наличие на строеж. Независимо, че по делото се съдържа план за
реконструкция няма никакви данни да е съществувало конкретно мероприятие, строеж на което да
се прави реконструкция или да е приложен планът преди 1998 г. Това е обстоятелство е отчетено
при издаването на Заповед № РД-09-555/18.07.2004г. на кмета на Район „***“ в изпълнение на
правомощието по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, като изрично от цялата площ на възстановявания на
ищците имот е изключена площта, върху която са проведени мероприятия и са извършени строежи
по смисъла на ЗСПЗЗ, изключващи възможността за възстановяване на имота в посочените части.
Разпоредбата на чл. 10 б, ал. 1 ЗСПЗЗ, за разлика от чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, има предвид не строеж на
единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на терена, които представляват
комплекс от строителни дейности, какъвто съдът намира да не е настоящият случай, тъй като се
установява съществуването на постройки – единични сгради, а не реализирано комплексно
мероприятие. Разпоредбата на чл. 10 б, ал. 1 ЗСПЗЗ не изисква законност на извършеното
строителство, а да бъде извършена преценка единствено дали мероприятието е реализирано. С
оглед данните по делото съдът приема, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ такова не е
реализирано, следователно не е налице пречка за възстановяване на имота.
Предвид гореизложеното съдът приема, че решението на ОСЗГ - ********** е
материално законосъобразно и е произвело конститутивно действие за ищците, поради което
8
същите се легитимират като собственици на процесния имот. С оглед произнасянето по
правния спор съдът следва да разгледа твърдението на ответника, че е придобил
собствеността върху имота при учредяването на дружеството, доколкото в неговия капитал
бил включен парцел II от кв. 7, част от който бил спорният имот. От ангажираните по делото
от ответника писмени доказателства не се установява твърдяното придобивно основание,
доколкото няма данни държавата да е предоставила на общината, респективно общината да е
предоставила този имот на праводателя на ответника звено „Общински пазари“ към Район
„***“ към датата на апорта, чиито активи и пасиви се твърди ответното дружество да е
поело при учредяването си.
Актът за общинска собственост, ако е съставен по определените в закона ред и форма
и е утвърден от посочените в закона длъжностни лица, е официален документ (т.е. ползва се
с материална доказателствена сила за фактите, предмет на удостоверителното изявление на
органа и има доказателствена сила до доказване на противното). При липсата на
доказателства, че спорният имот е бил придобит от ответника чрез настъпване на конкретни
факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, представеният акт за
частна общината собственост не е в състояние да легитимира общината като собственик на
процесния имот /Решение № 271 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 477/12 г. на II г. о./. В
константната практика на ВКС /Решение № 321/14.10.11 г. по гр. д. № 1167/10 г. на ВКС, I
ГО, Решение № 269 от 03.08.12 г. по гр. д. № 643/11 г. на ВКС, I ГО, Решение № 559 от
02.10.2024 г. по гр.д. № 608/2024 г. на ВКС, I г.о./ се приема, че актовете за държавна и
общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на
собственост, придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи.
Следва да се отбележи още, че не са представени доказателства за внасянето в
собственост на недвижим имот в „Пазари запад“ ЕАД. Вещното действие на такъв апорт би
настъпило единствено с вписването му в Търговския регистър и в този смисъл
представеното решение на СОС не е годно да установи наличие на вещно придобивно
основание.
Според настояшия състав не се доказва и претендираното възражение за придобИ.е
по давност на процесния имот . От събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че към 1995г. общинският пазар се е стопанисвал от Район ***, след което
преминал към Столична община, станали търговско дружество „Пазари Люлин ЕАД,
откогато и същият се стопанисва от дружеството.
Придобивната давност по отношение на ищците тече от датата, на която решение №
180Ф/06.01.2006 г. на ОСЗГ „**********“, е влязло в сила - от 07.04.2006 г., тъй като в
случаите, в които собствеността не е възстановена към 22.11.1997 г., давност не тече от
тогава, а от момента на възстановяване на собствеността. Това е така, защото по отношение
на собственик, който не може да защити правото си /тъй като още не разполага с
конститутивно решение на ОСЗ/ давност не тече / в този смисъл - решение 383/2.11.2011 г.
по гр.д. № 1388/2010 г., ВКС, І г.о./. Ето защо и претеднираният от ответника десетгодишен
давностен срок не е изтекъл, считано от 07.04.2006 г. до предявяването на исковата молба
30.03.2016 г.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният ревандикационен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото право на разноски имат
ищците. Представен е списък по чл. 80 ГПК, според който претендират адвокатско
възнаграждение в размер на 2 200 лв. и депозит за вещо лице в размер на 588 лв. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК предвид правната
и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия.
9
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения срещу „ПАЗАРИ ЗАПАД“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и управление *************, ж.к. „И. Вазов“, ул. „Петко
Каравелов“ № 5, ет. 2 иск с правно основание чл. 108 ЗС, че М. А. В., ЕГН **********, Н.
В. И., ЕГН **********, Е. В. Т., ЕГН **********, Т. Т. М., ЕГН **********, Л. Т. Б., ЕГН
**********, И. Д. Д., ЕГН ********** и А. Ц. А., ЕГН **********, всичките със съдебен
адрес *************, ****************************** са съсобственици на: реална част
от поземлен имот /нива/ с площ от 0,643 дка, четвърта категория, находяща се в
строителните граници на **********, в местността „********“, к.л. № 238, 261,
представляващ имот № ******* от кадастралния план от 1958 г., при съседи: наследници на
З. С. П., *******************, имот, стопанисван от Столична община, наследници на Н.
И. П., който имот попада в границите на урабанизираната територия, одобрена със ЗРП на м.
„**************“, одобрен със заповед № РД-09-251/1991 г. и представлява реална част от
парцел II, кв. 7, а по кадастрална карта представлява реална част от ПИ с идентификатор
************** с площ от 572 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, при съседи на реалната част: **************, ************** и останалата
част на имот ************** и реална част от ПИ с идентификатор ************** с площ
от 71 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседи на реалната
част ************** и от двете страни останалата част от имот с идентификатор
**************.
ОСЪЖДА ПАЗАРИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и управление
*************, ж.к. „И. Вазов“, ул. „Петко Каравелов“ № 5, ет. 2 на основание чл. 108 ЗС да
предаде владението М. А. В., ЕГН **********, Н. В. И., ЕГН **********, Е. В. Т., ЕГН
**********, Т. Т. М., ЕГН **********, Л. Т. Б., ЕГН **********, И. Д. Д., ЕГН **********
и А. Ц. А., ЕГН ********** върху собствения им недвижими имот, представляващ реална
част от поземлен имот /нива/ с площ от 0,643 дка, четвърта категория, находяща се в
строителните граници на **********, в местността „********“, к.л. № 238, 261,
представляващ имот № ******* от кадастралния план от 1958 г., при съседи: наследници на
З. С. П., *******************, имот, стопанисван от Столична община, наследници на Н.
И. П., който имот попада в границите на урабанизираната територия, одобрена със ЗРП на м.
„**************“, одобрен със заповед № РД-09-251/1991 г. и представлява реална част от
парцел II, кв. 7, а по кадастрална карта представлява реална част от ПИ с идентификатор
************** с площ от 572 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, при съседи на реалната част: **************, ************** и останалата
част на имот ************** и реална част от ПИ с идентификатор ************** с площ
от 71 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседи на реалната
част ************** и от двете страни останалата част от имот с идентификатор
**************.
ОСЪЖДА ПАЗАРИ ЗАПАД“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и управление
*************, ж.к. „И. Вазов“, ул. „Петко Каравелов“ № 5, ет. 2 на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати на М. А. В., ЕГН **********, Н. В. И., ЕГН **********, Е. В. Т., ЕГН
**********, Т. Т. М., ЕГН **********, Л. Т. Б., ЕГН **********, И. Д. Д., ЕГН **********
10
и А. Ц. А., ЕГН ********** сумата от 2 788 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11