Решение по дело №3154/2019 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 260078

21.09.2020 година, гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският районен съд         Трети граждански  състав

на двадесети август през две хиляди и двадесета година

в публичното заседание в следния състав:

                                        Съдия : Нели Иванова      

секретар Елена Драганова

прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 3154 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от „Водоснабдяване-Дунав” EООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Разград, ул.”Сливница“ №3а, представляван от управителя Стоян Райков Иванов, против А.Л.А. с ЕГН:********** ***, с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на услугите на „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД, гр.Разград, за водоснабден недвижим имот с кадастрален номер 61710.607.3908, представляващ лозе, находящо се в землището на гр.Разград, местност „Изгрев“. Този имот фигурирал в базата данни на ищцовото дружество под абонатен номер 1001203. Данните по партидата за ВиК услуги за този адрес били актуализирани последно на 12.07.2013г., когато ответникът подал заявление-декларация за промяна на името на титуляра на своето име, като се легитимирал като носител на вещно право върху имота чрез нотариален акт от 26.06.2009г. В отношенията между „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД и потребителите на предоставяните ВиК услуги били валидни публично известните общи условия на дружеството, одобрени с решение №ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР. В изпълнение на задълженията си по договора с ответника ищцовото дружество предоставило до горецитирания имот 197куб.м. питейна вода. Съгласно изискванията на общите условия за извършените доставки в отчетния период  дружеството издало 15бр. фактури, обективиращи месечните доставки и тяхната съответна стойност по публично известни цени, утвърдени от ДКЕВР. Като потребител ответникът не изпълнил задължението си за заплащане на предоставените ВиК услуги по издадените в периода 31.10.2015г. – 28.02.2018г. фактури, чиято обща стойност била 337,15лв., от която 278,50лв. – главница и 58,65лв. – лихва за забава за периода 30.11.2015г. – 05.02.2019г. По заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.410 от ГПК било образувано ч.гр.д.№382/2019г. по описа на РС-Разград, изпратено по подсъдност на РС-Пловдив. Издадената заповед за изпълнение била връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на заявителя били дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се установи, че ответникът дължи на ищеца сумите от 278,50лв., представляваща главница за ползване на ВиК-услуги за периода 25.09.2015г. – 13.02.2018г., и 58,65лв. – лихва за забава за периода 30.11.2017г. – 05.02.2019г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Претендира присъждане на направените разноски.

В срока по чл.131 от ГПК назначеният на ответника особен представител адв.Р.Г. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че следва да се отхвърли иска като неоснователен по отношение на претендираното вземане по три от фактурите и съответните лихви по тях, поради погасяването му по давност. В останалата част иска следвало също да се отхвърли като неоснователен и недоказан, тъй като липсвал и не бил представен договор за предоставяне на ВиК услуги, сключен между страните, поради което можело да се приеме, че ответникът не е носител на задълженията по заплащане на фактурираните суми.

С протоколно определение, постановено в с.з. на 20.08.2020г. по искане на ищеца съдът е допуснал изменение на размерите на предявените искове, като е намалил същите и иска за главница се счита предявен за сумата от 216,72лв., вместо първоначално посочения размер от 278,50лв., респ. иска за лихва се счита предявен за сумата от 38,96лв. вместо 58,65лв.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д.№4085/2019г. по описа на Районен съд-Пловдив по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите от 278,50лв. – главница, представляваща неизплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 30.10.2015г. – 28.02.2018г., и 58,65лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 29.11.2015г. – 05.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.02.2019г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, за които суми е издадена и заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2309 от 18.03.2019г. Като доказателства по делото са представени справка-извлечение от сметка и издадените на ответника фактури за дължими суми към ищцовото дружество за визирания в исковата молба период, както и данни от отчитане на показанията на водомера за периода 19.02.2016г. – 20.11.2017г. Видно от протокол от 02.07.2013г. са извършени демонтаж и монтаж на нов водомер на абоната А. Л.А. на посочения адрес и по визираната партида. От протокол от 09.11.2015г. се установява, че водоподаването е прекъснато поради неплатени сметки. На 04.12.2018г. до ответника е изпратена покана за доброволно плащане на описаните в същата суми. Приложени са с исковата молба и общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД, гр.Разград, както и заявление-декларация от 02.07.2013г., подадена от ответника за записване на партидата на водата на негово име, поради покупко-продажба на имота. Представен е също така нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 26.06.2009г., по силата на който ответникът се е легитимирал като собственик на водоснабдения имот пред ищцовото дружество. Като доказателства по делото са представени заповеди от 29.05.2014г. и 11.09.2018г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, както и решение на ДКЕВР от 11.08.2014г., 29.07.2016г., 22.08.2019г.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочените в исковата молба суми. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи на ищеца процесната сума, представляваща консумирана и неизплатена вода за визирания в исковата молба период, заедно с лихвата за забава след датата на издаване на съответните фактури. Разгледан по същество иска се явява основателен. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на назначения на ответника особен представител за липсата на представен договор за предоставяне на ВиК услуги, сключен между страните, поради което можело да се приеме, че ответникът не е носител на задълженията по заплащане на фактурираните суми. Съдът счита, че по категоричен начин от представените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е собственик на водоснабден имот от 26.06.2009г. От заявлението-декларация, подадена от самия ответник на 02.07.2013г. става ясно, че е поискал партидата, касаеща закупения от него недвижим имот, да бъде записана на негово име. Видно от протокол от 02.07.2013г. на същата дата в имота на ответника е монтиран нов водомер, като е извършен демонтаж на предишния. При тези данни по делото съдът намира за установено по несъмнен начин качеството на ответника на потребител на доставена от ищцовото дружество вода до визирания в исковата молба недвижим имот. Видно от протокол от 09.11.2015. водоподаването до имота на ответника е прекъснато поради неплатени сметки. За периода от 19.02.2016г. до 20.11.2017г. са налице данни от замерените показания на водомера в имота на ответника, отразени в представената по делото справка от партидата на същия, което отново сочи на наличието на водоподаване до този имот. С оглед гореизложеното съдът намира за установено по несъмнен начин наличието на облигационни отношения между страните по делото. Съобразно дадените в доклада по делото указания към ищеца същият ангажира достатъчно доказателство, от които се установява наличието на доставена до имота на ответника вода за процесния период, съответно количеството и стойността на същата. От своя страна ответникът не ангажира доказателства за извършени в срок плащания на доставените му количества вода, поради което съдът намира за основателен и доказан предявения срещу него иск за установяван дължимост на процесните суми за главница и лихва. След направеното от назначения на ответника особен представител възражение за погасяване по давност на части от главницата и лихвата за забава по искане на ищеца съдът прекрати производството по делото в тези части поради оттегляне на иска. Ето защо, за останалата претендирана главница и лихва в размер съответно на 216,72лв. и 38,96лв. съдът намира иска за доказан и основателен и счита, че следва да се уважи изцяло.

При тези данни по делото съдът намира предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД за основателен и доказан и счита, че следва да се уважи изцяло. С оглед изхода на делото и предвид постановеното Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът счита, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разноските в настоящото и в заповедното производство в общ размер на 550лв., от които 100лв. за държавна такса по двете производства; 300лв. за адвокатско възнаграждение и 150лв. депозит за особен представител.

Мотивиран така, съдът

 

                                       Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Л.А. с ЕГН:********** ***, че дължи на „Водоснабдяване-Дунав” EООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Разград, ул.”Сливница“ №3а, представляван от управителя Стоян Райков Иванов, сумите от 216,72лв. – главница, представляваща неизплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 30.10.2015г. – 28.02.2018г. за водоснабден недвижим имот с кадастрален номер 61710.607.3908, представляващ лозе, находящо се в землището на гр.Разград, местност „Изгрев“, и 38,96лв. – обезщетение за забавено плащане за периода 29.11.2015г. – 05.02.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.02.2019г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, за които суми е издадена и заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2309 от 18.03.2019г. по ч.гр.д.№4085/2019г. по описа на РС-Пловдив.

ОСЪЖДА А.Л.А. с ЕГН:********** ***, да заплати на „Водоснабдяване-Дунав” EООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Разград, ул.”Сливница“ №3а, представляван от управителя Стоян Райков Иванов, направените в заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 550лв. 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                     СЪДИЯ :