№ 135
гр. Варна, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
М. Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от М. Кр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20213000500446 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по
подадена въззивна жалба от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр.София чрез
процесуалния му представител ю.к.С.Х., против решение №150/03.06.2021г.,
постановено по т.д.№1246/20г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които:
1/ ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е осъдено да заплати на М. Н. СТ. сумата,
представляваща разликата над 13 000лв. до 50 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП от
09.09.2018г., причинено от водача на лек автомобил „Пежо“ с per. №В 7978
ВТ, застрахован по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество, на осн. чл.432 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главницата/разликата над 13 000лв. до 50 000лв./,
считано от датата на завеждане на исковата молба - 09.10.2020г. до
окончателното й изплащане; 2/ ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД е осъдено да
заплати на М. Н. СТ. сумата, представляваща разликата над 303, 33лв. до 1
166, 67лв., представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1
от ГПК; 3/ ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е осъдено да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимата за производството
1
държавна такса, представляваща разликата над 520лв. до 2 000лв. върху
уважения иск, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в
обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата
подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен в частта му за
разликата над 13 000лв. до 50 000лв.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна М. Н. СТ. в депозирания отговор по жалбата в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв. И.Р.,
поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ВОС
да бъде потвърдено в обжалваните му части.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба ищцата М. Н. СТ. излага, че на 09.09.2018г., в
гр.Варна, вървейки по локалното платно на бул.“Вл.Варненчик“, е била
блъсната от Д.С.Н., която управлявала л.а.“Пежо 206“, рег.№В 7978 ВТ, без
да спазва правилата за движение по пътищата, а именно водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. След
инцидента била откарана от екип на спешна помощ до МБАЛ „Света
Анна“АД, където след направени множество прегледи, било установено
счупване на гръбначния стълб в поясната област, за което е претърпяла
операция в областта на гръбнака, като под рентгенов контрол е била
осъществена транспедикулна кифопластика на Л1 с 9 мл. костен цимент. Д.Н.
й причинила средна телесна повреда, изразяваща се в компресионна фрактура
на тялото на първи поясен прешлен, обусловила трайно затруднение на
движенията на снагата за срок от около 10 месеца, при благоприятно
протичане на оздравителния процес. С решение №2364/18.12.2019г.,
постановено по АНД №5257/19г. по описа на ВРС, 45 състав, Д.Н., е призната
за виновна в това, че на 09.09.2018г. при управление на горепосоченото МПС,
нарушила правилата за движение-чл.20, ал.2 от ЗДвП, и с това причинила на
М. Н. СТ. средна телесна повреда, изразяваща се в компресионна фрактура на
2
тялото на първи поясен прешлен, обусловила трайно затруднение на
движенията на снагата-престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342,
ал.1 от НК, като на осн. чл.378, ал.4 от НПК, вр. чл.78а от НК е освободена от
наказателна отговорност и е наложено наказание глоба.Освен интензивните
физически страдания, довели до трайно разстройство на здравето, след ПТП
ищцата не можела да спи, изпитвала силна тревожност, емоционално
вцепеняване, страх да излиза навън, изживявала отново и отново мислено
травматичното събитие, избягвала дейности, места и др., които могат да й
напомнят за него, загубила интерес и радост от живота.
Към датата на ПТП за л.а. „Пежо 206“ с рег.№В 7978 ВТ е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАД“ОЗК-
Застраховане“АД с полица №BG/23/118001501590, валидна за
2018г.Предявила застрахователна претенция по реда на чл.380, ал.1 от КЗ
пред застрахователното дружество, но то не й е изплатило претендираното
обезщетение.
Предвид гореизложеното претендира ответникът ЗАД“ОЗК-Застраховане“
АД да бъде осъден да й заплати сумата от 120 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - горепосочените
физически болки и страдания и негативни психически изживявания, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът ЗАД “ОЗК-Застраховане“АД в депозирания писмен отговор в
срока по чл.367, ал.1 оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен.Не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение, възникнало от
договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за л.а. „Пежо 206“ с рег.№В 7978 ВТ към настъпването на
описаното в исковата молба ПТП, наличието на влязло в сила решение,
постановено по АНД №5257/19г. по описа на ВРС, полученото при ПТП
увреждане, посочено в решението, както и обстоятелството, че е получил
отправената от ищцата писмена извънсъдебна застрахователна претенция на
11.03.2019г.Твърди, че по същата е изплатил обезщетение на ищцата в размер
на 7 000лв.Оспорва твърдението, че вина за произшествието има единствено
водачът Д.Н., че всички описани в исковата молба увреждания са в резултат
от ПТП и в причинно-следствена връзка с него, че от ищцата са получени
3
сериозни физически и психически увреждания. Твърди, че от страна на
ищцата е налице съпричиняване на вредоносния резултат в размер поне от
50%.Така предвид обстоятелството, че същата, в качеството си на пешеходец
по см. на чл.107 от ЗДвП, е осъществявала неправомерно движение по
платното за движение, в дясната му част, попътно на движещите се превозни
средства, в нарушение разпоредбите на чл.108, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.Оспорва
твърдените, че са търпени болки и страдания и техния период.Сочи, че
ищцата е страдала от редица съпътстващи заболявания, които са оказали
влияние върху възстановителния период. Твърди, че описаните в исковата
молба оплаквания се дължат на възрастови дегенеративни изменения и
общото й здравословно състояние преди ПТП.В случай, че субективните й
изживявания са довели до стресово разстройство, същото е следвало да бъде
диагностицирано от специалист, както и да се провежда съответното лечение,
за каквото не са ангажирани доказателства. Твърди, че ищцата понастоящем
се е възстановила изцяло от травмите от ПТП и няма остатъчни проявления и
усложнения.Отделно подържа, че претендираната от ищцата сума е
изключително завишена, неотговаряща на търпените вреди, в противоречие с
принципа на справедливост и практиката на съдилищата по аналогични
случай.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частите му, с които
искът е уважен до размера от 13 000лв. и отхвърлен за разликата над
50 000лв. до 120 000лв.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявен иск с пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ.
С решение №2364/18.12.2019г., постановено по АНД №5257/19г. по описа
на ВРС, 45 състав, Д.С.Н. е призната за виновна в това, че 09.09.2018г. в
гр.Варна, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
„Пежо 206“ с peг. №В 7978 ВТ нарушила правилата за движение: чл.20, ал.2
от ЗДвП/подробно посочени в решението/, с което по непредпазливост
причинила на М. Н. СТ. средна телесна повреда, изразяваща се в
компресионна фрактура на тялото на първи поясен прешлен, обусловила
трайно затруднение на движенията на снагата за срок от около 8-10 месеца,
4
при благоприятно протичане на оздравителния процес, престъпление по
чл.343, ал.1, б.„б" пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, като на осн. чл.378, ал.4, т.1 от
НПК, вр. чл.78а, ал.1 от НК е освободена от наказателна отговорност, като й е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Решението по чл.78а от НК, с което наказателният съд освобождава
подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно
наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда.На осн. чл.300
от ГПК е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.Поради горното и горепосочените
обстоятелства съдът приема за установени така, както са посочени в
цитираното решение на ВРС.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените писмени
доказателства, че към 09.09.2018г. за л.а. “Пежо 206“ с рег.№В 7978 ВТ е
имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, валидна към 09.09.2018г., с ответника ЗАД “ОЗК-
Застраховане“АД.На осн. чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване
изискванията на чл.380 от КЗ. Ищцата е отправила писмено към ответното
дружество своята застрахователна претенция /за заплащане обезщетение за
претърпени неимуществени вреди/, получена на 11.03.2019г.
Пред първоинстанционния съд между страните е прието за безспорно с
протоколно определение от 28.04.2021г., че на ищцата е изплатено от
ответника обезщетение в размер на 7 000лв. на 22.05.2020г. Пред настоящата
инстанция са представени доказателства за заплащане и на сумата от 13
000лв.-главница, изплатена на 12.07.2021г., както и на сумата от 1 000, 36лв.-
законна лихва върху тази главница, също заплатена на 12.07.2021г.
Съгласно разпоредбите на чл.429 от КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, като застрахователят заплаща обезщетение,
включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен
5
резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава/при определени
условия/, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. Обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгласно чл.493 от КЗ, е
гражданската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на
трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или
престой, вкл. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт.
Съгласно заключението на СМЕ от 11.03.2021г. и обясненията на в.л. в
о.с.з. на 28.04.2021г., както и съгласно представената по делото медицинска
документация, на 09.09.2018г. в резултат от ПТП като пешеходец М.С. е
получила следните травматични увреждания: счупване на първи лумбален
прешлен и счупване на бодилестия израстък на 10 гръден прешлен. След ПТП
ищцата е транспортирана в спешно отделение на МБАЛ „Света Анна“АД,
гр.Варна и след направени изследвания и консулти е приета в клиниката по
неврохирургия на същата болница с окончателна диагноза счупване на
гръбначния стълб в поясната област, закрито/компресионна фрактура на Л1 и
фрактура на процесус спинозус Тн10/.Извършена е оперативна интервенция -
под рентгенов контрол е осъществена транспедикулна кифопластика на Л1 с 9
мл. костен цимент/имплантиран костен цимент в тялото на счупения
прешлен/.Изписана е на 15.09.2018г.Счупванията на прешлените причиняват
много силни болки в началото, затрудняват движенията на тялото и се
усилват при всяко движение.След операцията болките под въздействието на
обезболяващи са поносими, а след десетия ден от операцията бавно започват
да намаляват.Счупването на първи лумбален прешлен обичайно определя
трайно затруднение на снагата за срок от около 6 месеца/с най-тежко
затруднение в първите около 40 дни, когато не могат да се вършат
ежедневните дейности, след което има болки до към 6-тия месец и
ограничени движения/, а счупването на бодилестия израстък на 10 гръден
прешлен определя временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Понастоящем оздравителният процес за счупванията е приключил.Възможни
са поява на болки и ограничени движения при рязка смяна на времето и след
физическо натоварване поради засилване на дегенеративните промени по
6
гръбначния стълб, причинено от травмата.При прегледа при изготвяне на
заключението в.л. е установило, че ищцата е в добро състояние за възрастта
си, има нормална, самостоятелна походка, без накуцване, с леко ограничени
движения в областта на лумбалния отдел на гръбначния стълб.Последният
няма деформация, причинена от счупването, мускулатурата е запазена.
Ищцата има остеопороза и дегенеративни промени по гръбначния стълб,
изразяващи се в характерни за възрастта й спондилатрозни и остеохондрозни
промени и болест на Рейно, но няма данни същите да са увеличили
оздравителния процес.Проведеното на ищцата лечение е адекватно и
своевременно. На възрастта, на която е била ищцата, не е било необходимо
провеждането на някаква специфична рехабилитация.Няма данни тя да е
имала проблеми с мозъчните съдове, както и дали извеждането й от
равновесие би могло да доведе до падане.Тя е ударена от огледалото на
автомобила и при падането от собствения й ръст е имало рязко свиване на
тялото напред.
Съгласно показанията на св.Й.К. на 09.09.2018г. двете с М.С. вървели по
локалното шосе до „Макдрайв“, понеже имало много паркирани коли, в
посока обратна на Морската градина, от която се връщали.Свидетелката
вървяла почти по бордюра, а ищцата плътно до нея в ляво.Изведнъж дошла
кола, свидетелката не разбрала какво става, но М. се строполила до нея на
земята.Колата спряла, дошла „Бърза помощ“ и я взела, имало и полиция,
давала показания.Знае, че са й направили операция на гръбнака, после
правила някакви процедури.След случилото се чували по телефона, по-рядко
се виждат заради пандемията.Когато се чували, казвала, че не се чувства
добре, особено когато се раздвижва сутрин.Има промяна в М. след
инцидента.Преди била по-весела, сега е различна, по-угрижена.Още има
болки, върви бавно, веднъж я видяла да залита.
Съгласно показанията на св.М.А-/дъщеря на ищцата, поради което ценени
при условията на чл.172 от ГПК, но и като непротиворечащи на останалия
събран по делото доказателствен материал/, на 09.09.2018г. майка й се
обадила от болницата.Претърпяла операция, имала счупен прешлен на гърба
и още нещо, което не може точно да обясни.След като я изписали
възстановяването й било трудно.Наложило се брат й да дойде в дома й, за да
я гледа около месец, т.к. трябвало да има постоянно човек при нея. Майка й и
понастоящем изпитва болки, трудно става, трудно се раздвижва, болите й
7
продължават.Ходи самостоятелно, въпреки, че понякога залита. Не може да
носи тежки неща, да пазари, да чисти, за което й помага
свидетелката.Миналата година й препоръчали балнеолечение, но предвид
covid изчаквали ситуацията да поотмине. Свидетелката я водела, когато има
възможност, на минерален басейн, за да може да почувства леко
облекчение.И сега майка й се страхува, забелязала, че, когато се разхождат
заедно в Морската градина, дори и да са на алея, тя се обръща, озърта,
напред, настрани, назад, да не мине някой.
Предвид цитираните заключение и свидетелски показания съдът приема,
че търпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се във физически
болки и психични страдания, установени с тези доказателства, са в пряка
причинно -следствена връзка с осъщественото от застрахованото по см. на
чл.477, ал.2 от КЗ лице виновно противоправно деяние, за които вреди има
право на обезщетение.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла
на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението - ППВС
№4/23.12.1968г.При определяне на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен
случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на
което е и минималната застрахователна сума по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и
имуществени вреди в следствие увреждане или смърт.Като паричен
еквивалент на претърпените болки и страдания справедливите обезщетения
за неимуществени вреди изискват съобразяване на конкретните икономически
условия, чийто обективен белег са и посочените лимити, макар да нямат
самостоятелно значение по отношение на критерия за справедливост.От своя
страна икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие се влияят от множество фактори, като минимална
работна заплата/към момента на деликта 510лв./, инфлационни процеси/2, 7%
8
за 2018г./, нарастване на цените и др.
На първо място съдът съобразява броя и вида на травматичните
увреждания.В настоящия случай те се изразяват в счупване на първи
лумбален прешлен на гръбначния стълб и счупване на бодилестия израстък на
10 гръден прешлен.На първата фрактура е проведено оперативно лечение с
престой в клиника по неврохирургия на болнично заведение от 7 дни.За
втората фрактура лечението е било консервативно.Счупването на първи
поясен прешлен е обусловило трайно затруднение на движенията на снагата
за срок от около 8-10 месеца, съгласно цитираното решение по АНД
№5257/19г.Ищцата е изпитвала в началото изключително силни физически
болки, усилващи се при всяко движение на тялото, приемала е
обезболяващи.Била е обездвижена на легло, зависима от чужда помощ за
ежедневните си нужди/за период от 35-40 дни/ - тоалет, къпане, обличане,
подпомагана от близките си.Търпяла е обичайните за това състояние
значителни по обем неудобства със сериозни ограничения в бита.
Впоследствие е започнала постепенно раздвижване, като отново е имала
болки и страдания, но с по-малък интензитет.Понастоящем/три години след
инцидента/ функциите на гръбначния стълб са възстановени в основен обем,
оздравителният процес за счупванията е приключил.Придвижва се
самостоятелно/вкл. се разхожда в Морската градина съгласно показанията на
св.А-/, не накуцва, има леко ограничени движения в областта на лумбалния
отдел на гръбначния стълб.Продължава да изпитва болки, както и да има
ограничени движения и то не само при рязка смяна на времето и след
физическо натоварване.Травмата е способствала за засилване на
дегенеративните промени по гръбначния стълб, изразяващи се в характерни
за възрастта й спондилатрозни и остеохондрозни промени, и болест на
Рейно/без данни същите да са увеличили оздравителния процес/.Съгласно
амбулаторен лист от 26.11.2019г. и данни от магнитно-резонансна
томография на торако-лумбален гръбначен отдел от 28.11.2019г., ищцата е
имала оплаквания към м.11.2019г. от болки в областта на торако-лумбалния
отдел на гръбначния стълб, както в покой, така и при физическо
натоварване.При изследването са установени МР данни за фрактурата на
първия лумбален прешлен, бълджинг диск TH12-L1 и L1-L2, спондилозни и
сподилоартрозни изменения, ограничени дегеративни костно-мозъчни
промени. Съобразява се възрастта на пострадалата - на 78 години при
9
настъпване на ПТП и обстоятелството, че до настъпването му, макар и на тази
напреднала възраст, няма данни за това да е страдала от тежки физически
заболявания, както и данни за обичайна нужда от непрекъснато социално
съдействие и битова асистенция.Според предоставената от НЗОК справка от
масивите на касата за извършените медицински и дентални дейности за
ищцата за периода от 01.01.2005г. до 19.03.2021г. за посочения период тя е
имала три пролежавания в болнично заведение/процесното пред 2018г., през
2016г. по повод мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма и през
2015г. по повод увреждане на менискус в резултат от стара
травма/.Преглеждана е до датата на ПТП от общопрактикуващия си лекар и
от специалисти с направление, съответно освен за годишните си прегледи със
съответните кръвни изследвания, още и по повод синдром на Рейно,
увреждане на менискус, остеопороза след менопауза, първична горантроза,
като същевременно съгласно показанията на св.К./неопровергани от други
доказателства по делото/ до преди инцидента същите са се виждали редовно,
разхождали са се, ищцата е била в добро разположение на духа.Съобразява се
начинът, по който събитието, с произтеклите физически травми, се е отразило
на психичното й състояние - изпитала е в началото шок, силен
стрес.Понастоящем, три години след инцидента, продължава да е угрижена,
да се страхува се да не бъде ударена и да падне.Съобразявайки всички
горепосочени обстоятелства, вкл. това как е протекло физическо
възстановяване и изживените чисто физически страдания в рамките на повече
от 6 месеца, негативни последици за здравословното състояние, както и
обществено-икономическите условия в страната и лимита на застрахователно
обезщетение към датата на ПТП, съдът приема, че обезщетение в размер на
45 000 лв. представлява справедлив еквивалент на претърпените от
въззиваемата неимуществени вреди.
Направено е от въззивното дружество в срок възражение за
съпричиняване с твърдения, че ищцата в качеството си на пешеходец по см.
на чл.107 от ЗДвП, е осъществявала неправомерно движение по платното за
движение, в дясната му част, попътно на движещите се превозни средства, в
нарушение разпоредбите на чл.108, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Съгласно заключението на САвтЕ от 10.03.2021г., кредитирано от съда
като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, и
10
обясненията на в.л. в о.с.з. на 28.04.2021г., ПТП е настъпило в дясната част от
ширината на локалната еднопосочна пътна лента/широка 3, 1м./, намираща се
в дясно от бул.“Вл.Варненчик“, при локална посока на движение към
„Автогара Варна“.
Автомобилът и ищцата като пешеходец са се движили съпосочно към
„Автогара Варна“, поради което и водачът на л.а. е имал пълна видимост към
пострадалата/налична видимост по правия пътен участък от над 50 метра/, а
тя не е имала такава към него/трябвало е да се обърне през рамо, за да
установи наличието на МПС, застигащо я в гръб/.От позицията на л.а. върху
платното след ПТП се откриват технически данни за негово отклонение леко
в дясно/ с около 8 см./ към сближение с пешеходката/“направил леко
прибиране в дясно към пешеходката в момента на удара“/, като няма данни за
нейно отклонение в ляво.Ищцата се е движила по пътното платно, в най-
крайната му дясна част, успоредно на другата пешеходка, заемаща десния
тротоар, т.е. двете не са се движили в колона по един по десния тротоар, в
случай, че в участъка е имало паркирани автомобили/а такива е имало/ и това
е препятствало двамата пешеходци да се движат заедно по
тротоара.Основната причина за ПТП е разминаването на л.а. с пешеходката
без установяване на необходимата безопасна дистанция от 0, 5-0, 6 м.Ударът
е настъпил със страничната дясна част на автомобила, в зоната на дясното
странично огледало, и лявата странична част на пешеходката.Ударът е бил с
ниска интензивност/огледалото не е намерено затворено към вътрешната част
на автомобила/, но е бил достатъчен, за да изведе пешеходката от равновесие,
т.к. страничното протриване на тялото на пешеходката спрямо по-бързо
движещия се от човешкия ход л.а. е допринесло за завъртането й по посока на
часовниковата стрелка и падане на пътната настилка.Съгласно обясненията на
ищцата М.С., дадени в досъдебното производство на 31.10.2018г., двете с Й.
К. на 09.09.20218г. около 13, 30ч. се прибирали към домовете си. Движили по
локалното платно, успоредно на булеварда, в посока Автогарата.Й. била
качена на бордюра/той бил нисък/, а тя се движила плътно до нея от лявата й
страна.Усетила силен удар отзад, без преди това да чуе кола и звук от нея,
завъртял я и паднала на земята, болял е много гърбът.
Безспорно към момента на настъпване на ПТП ищцата е имала качеството
„пешеходец“ по см. на чл.107 от ЗДвП.На осн. чл.108, ал.1 от ЗДвП е била
длъжна да се движи по тротоара или банкета на пътното платно. Съгласно
11
чл.108, ал.2 от ЗДвП е можела да се движи по платното за движение,
противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по
възможност най-близо до лявата му граница, тогава, когато няма тротоар или
банкет или е невъзможно те да бъдат използвани, или при пренасяне или
тласкане на обемисти предмети, когато с това се затруднява движението на
другите. В настоящия случай съгласно установеното от цитираната
експертиза, обясненията на ищцата и показанията на св.Й.К., встрани, отдясно
на локалната еднопосочна пътна лента, по която се е движил л.а. “Пежо 206“
с рег.№В 7978 ВТ, е имало асфалтирана тротоарна част, частично заета от
автомобили спрямо разчертани парко места. По незаетата от автомобили
тротоарна част се е движила свидетелката К., а плътно до нея, от лявата й
част и в крайната дясна част на локалното пътно платно се е движила
ищцата.След като е имало незаета тротоарна част, макар и с място, достатъчно
да премине един човек, те са можели да се движат в колона по един, все по
тази тротоарна част. Движейки се по пътното платно в посока, попътна на
посока на движение на автомобилите, ищцата е нарушила и чл.108, ал.2 от
ЗДвП. Движението на ищцата по пътното платно в противоречие с
цитираните разпоредби на ЗДвП, както и без при навлизането на пътното
платно да се увери, че е забелязана от водачите на ППС, е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, защото, ако тя се намираше на
тротоарната част/а не в най-крайната дясна част на пътното платно/, не би
била ударена от автомобила. Предвид гореустановеното и съдът приема, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат. При определяне степента на
съпричиняването е необходимо да се извърши съпоставка на поведението на
участниците в произшествието, като съразмерността на действията или
бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори,
станали причина за настъпване на ПТП, ще определят и приноса на
пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Преценката е
комплексна, като се определя степента на обективна вредоностност, както и
дали действието или бездействието е противоправно и ако е виновно, каква е
вината на пострадалия. Намаляването се определя според размера на
причиняването в общата вреда с оглед всички факти и обстоятелства и
конкретно се взема предвид нарушението от страна на пострадалия, за да
настъпи противоправният резултат. При определяне обема на съпричиняване
се изисква определяне на целия увреждащ комплекс. Съгласно разясненията в
12
т.7 от ППВС 17/63г. следва да се установи причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. В случая
първопричина за настъпване на увреждането е противоправното деяние на
водача на автомобила Десислава Н., изразяващо се в нарушение на чл.20, ал.2
от ЗДвП, а именно водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. В общия причинно-следствен комплекс
приносът на водача на автомобила, несъобразил поведението си с чл.20, ал.2
от ЗДвП, т.е. движейки се с несъобразена скорост, при положение, че
включвайки се в правото локалното платно/започващо малко преди мястото
на ПТП/ е имал ясна видимост напред от над 50 м., т.е. спокойно е можел да
възприеме всички препятствия по платното, вкл. и пешеходците, е много по-
голям като обем в сравнение с този на пострадалата, вкл. и защото, съгласно
цитираното заключение, движейки се по платно с ширина 3, 1 м., при
достигане до ищцата е извършил отклонение на автомобила в дясно/с около 8
см./ към точката на сближение с пешеходката и това също е допринесло за
елиминиране на необходимата безопасна за разминаването дистанция от
около 0, 5-0, 6 м. Съпоставяйки два приноса, съдът приема за общия
противоправен резултат обем съпричиняване от порядъка на 10%.Така
обезщетението възлиза на 40 500лв.От същото застрахователят е заплатил
сумата от 7 000лв. на 22.05.2020г. и 13 000лв. на 12.07.2021г., т.е. остават
дължими 20 500лв.Законна лихва ищцата претендира от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Предвид частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд, решението на ВОС следва да бъде отменено
в частта му, с която искът е уважен за разликата над 33 500лв. до 50 000лв. и в
тази му част следва да бъде отхвърлен, съответно следва да бъде потвърдено в
частта му, с която искът е уважен за разликата над 13 000лв. до 33 500лв.
Съразмерно на приетата за основателна част от иска от настоящата инстанция
следва присъдените на ищцата от ВОС разноски да се редуцират за горницата
над 781, 66лв. до 1 166, 67лв., съответно потвърдят за горницата над 303,
33лв. до 781, 66лв., а в частта по чл.78, ал.6 от ГПК решението следва да се
13
отмени в частта за разликата над 1 340лв. до 2 000лв., съответно потвърди за
разликата над 520лв. до 1 340лв.
Всяка от страните претендира разноски. Разноските на дружеството за
заплатената държавна такса за въззивно обжалване възлизат на 740лв.Същото
претендира и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на осн.
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25, ал.1 от НЗПП, в размер на 130лв. или общо
разноските възлизат 870лв. Съобразно неоснователната част от исковата
претенция/16 500лв./ от общия размер, разглеждан от настоящата
инстанция/37 000лв./, на дружеството се следва сумата от 387, 97лв.Пред
първа инстанция сторените от него разноски/за възнаграждения за в.л. и
юрисконсултско възнаграждение/ са в размер на 755лв., от които са
присъдени 440, 42лв. Съобразно приетата за неоснователна част от иска от
настоящата инстанция, т.е. претенцията над 33 500лв. до предявения размер,
се следва общо сумата от 544, 23лв., или още следва да му бъде присъдена
сумата от 103, 81лв.Общо за двете инстанции сумата възлиза на 491,
78лв.Ищцата претендира разноски за пред настоящата инстанция в размер на
2800лв., представляващи адв.възнаграждение, съгласно представения договор
за правна защита и съдействие от 28.09.2021г., заплатено в брой. Съобразно
основателната част от исковата претенция/20 500лв./ от общия размер,
разглеждан от настоящата инстанция/37 000лв./, на ищцата се следва сумата
от 1 551, 35лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №150/03.06.2021г., постановено по т.д.№1246/20г. по
описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/ ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД е
осъдено да заплати на М. Н. СТ. сумата, представляваща разликата над
33 500лв. до 50 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на ПТП от 09.09.2018г., причинено от водача на лек
автомобил „Пежо“ с per. №В 7978 ВТ, застрахован по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, на осн. чл.432
от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата/разликата над 33 500лв. до 50 000лв./, считано от датата на
завеждане на исковата молба - 09.10.2020г. до окончателното й изплащане; 2/
14
ЗАД „ОЗК-Застраховане“АД е осъдено да заплати на М. Н. СТ. сумата,
представляваща разликата над 781, 66лв. до 1 166, 67лв., представляваща
направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; 3/ ЗАД „ОЗК-
Застраховане“АД е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВОС, дължимата за производството държавна такса,
представляваща разликата над 1 340лв. до 2 000лв. върху уважения иск, на
осн. чл.78, ал.6 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. Н. СТ., ЕГН **********, против ЗАД
„ОЗК-Застраховане“АД, ЕИК *********, иск с пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ, в
частта му, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата,
представляваща разликата над 33 500лв. до 50 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП от
09.09.2018г., причинено от водача на л.а.“Пежо“, per. №В 7978 ВТ,
застрахован по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата/разликата
над 33 500лв. до 50 000лв./, считано от датата на подаване на исковата молба -
09.10.2020г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №150/03.06.2021г., постановено по т.д.
№1246/20г. по описа на ВОС, т.о., в частите му, с които: 1/ ЗАД „ОЗК-
Застраховане“АД е осъдено да заплати на М. Н. СТ. сумата, представляваща
разликата над 13 000лв. до 33 500лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП от 09.09.2018г.,
причинено от водача на лек автомобил „Пежо“ с per. №В 7978 ВТ,
застрахован по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество, на осн. чл.432 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД, ведно със
законната лихва върху главницата/разликата над 13 000лв. до 33 500лв./,
считано от датата на завеждане на исковата молба - 09.10.2020г. до
окончателното й изплащане; 2/ ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е осъдено да
заплати на М. Н. СТ. сумата, представляваща разликата над 303, 33лв. до 781,
66лв., представляваща направени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК; 3/ ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е осъдено да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимата за производството
държавна такса, представляваща разликата над 520лв. до 1 340лв. върху
уважения иск, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
15
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати на М.
Н. СТ., ЕГН **********, сумата от 1 551, 35лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА М. Н. СТ., ЕГН **********, да заплати на ЗАД “ОЗК-
Застраховане“АД, ЕИК *********, сумата от 491, 78лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16