№ 1102
гр. Пловдив , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330202138 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Н. Р. Д. против Наказателно постановление
№ РД-04-ХI-Б-301/05.02.2021г., издадено от Директор на РЗИ - Пловдив, с
което на Н. Р. Д., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300лв.
С жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. С жалбата се
претендират разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата, и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
1
потвърждаване по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На 28.10.2020г. служители на РЗИ съвместно с представители на
ОДМВР-Пловдив извършвали проверки за спазване на епидемиологичните
изисквания. В 15,15ч. била извършена проверка в транспортно средство за
обществен превоз на линия № 222 с рег. № ****. Проверката била извършена
при спирането на превозното средство на бул. Христо Ботев № 46 – спирката
срещу Централна гара. При извършената проверка се констатирало, че
шофьорът на автобуса – жалбоподателят Д., не е поставил защитна маска за
лице или друго средство, покриващо носа и устата. В превозното средство
освен шофьора били и кондукторът – св. Г., както и още около петима
пътници. В автобуса имало поставено въже, което ограничавало достъпа на
пътниците до предните седалки. В автобуса, зад шофьорското място, имало
рамка със стъкло, представляваща една стена. Шофьорското място не е било
ограничено от всички страни със стени.
Служителите на РЗИ поканили жалбоподателя да се яви в РЗИ-Пловдив
на 30.10.2020г. от 09,30 ч. за съставяне на АУАН. Била съставена писмена
покана, която жалбоподателят отказал да приеме и да я разпише, като отказът
му бил удостоверен с подписите на двама свидетели – мл. инсп. Б. и инсп. К.
(л. 15 от съдебното производство).
Посочената фактическа обстановка съдът установи от показанията на
актосъставителя, които кредитира изцяло, доколкото са последователни,
логични и добросъвестно изложени.
Допълнителен аргумент за кредитиране показанията на актосъставителя
се явява съответствието им с останалите събрани по делото доказателства-
протокол за извършена проверка и показания на свидетеля очевидец Г. –
кондуктор в автобуса, както и показанията на свидетеля Б., също очевидец и
полицейски служител.
В показанията на разпитаните свидетели не се установяват съществени
противоречия по отношение на съставомерните факти. Следва да се посочи,
че съществува противоречие между показанията на актосъставителя В., св. Г.
2
и св. Б. по отношение на разполагането на маската на лицето. Свидетелката В.
и свидетелят Б. посочват, че лицето не е носело маска, като св. В. сочи, че
лицето не е имало поставена маска за лице, а св. Б., че не си спомня дали
маската му е била свалена. Св. Г. сочи, че маската на шофьора е била свалена,
като същата е била поставена под устата му. Следва да се посочи, че и при
липса на маска въобще, както и при неправилно поставяне на маската,
съставомерния описан в АУАН и НП факт – липса на поставена маска,
покриваща изцяло носа и устата, е осъществен. Свидетелката В. също така
посочва, че не е имало предпазна преграда след шофьора на автобуса, което
се потвърждава и от разпитания свидетел Б., който сочи, че не си спомня
автобусът да има преграда във вид на стъкло, която да отделя изцяло
шофьорът от пътниците. Съдът прие за установено, че между водача и
пътниците е имало поставено въже, което се установи от показанията на
свидетеля Г., като същото не противоречи на показанията на свидетелите В. и
Б., които вероятно не са възприели въжето като вид преграда. Същевременно
безспорно се установява, че шофьорското място не е било отделено от
автобуса от всички страни с поставени в самото превозно средство стени
(респективно и врата) от четирите страни, като това се установява от
показанията на всички свидетели, включително свидетелят Г., който изрично
посочва, че преградата в автобуса представлява само едностенна рамка със
стъкло.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Компетентността на актосъставителя и на административно наказващия
орган се установява от чл. 231 от Закона за здравето и изисканите по
служебна инициатива на съда – Заповед № 22/25.11.2015г., длъжностна
характеристика, споразумение № РД-15-1154/08.06.2011г.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 30.10.2020г. за
нарушение, извършено на 28.10.2020г., а НП – на 05.02.2021г., тоест преди
погасяване на административно наказателната отговорност на дееца.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
3
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените
правни норми.
АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя, който обаче е бил
редовно поканен за датата, на която е съставен АУАН и не се е явил за
съставянето на акта по собствена инициатива.
Относно изричното възражение на защитата за допуснат порок по
смисъла на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН при описание на обстоятелствата, при които
е извършено нарушението, следва да се отбележи, че както в АУАН, така и в
НП, достатъчно пълно и ясно са посочени всички съставомерни признаци на
вменения административен състав, а именно липса на изпълнение на
задължението по смисъла на т.7 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. лицето
да има поставена защитна маска или друго средство, което да покрива изцяло
носа и устата. В случая посочените в АУАН и НП обстоятелства изцяло
съответстват и на установената от съда фактическа обстановка, че при
проверката се констатирало, че жалбоподателят не е имал поставена маска,
покриваща носа и устата. Посочени са и датата – 28.10.2020г., както и
мястото на извършване на нарушението – в транспортно средство за
обществен превоз, находящо се в гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев“ № 46 –
спирката.
При правилно установена фактическа обстановка, правилно е приложен
и материалният закон.
В чл. 209а, ал.1 ЗЗ е предвидено, че се наказва с глоба от 300 до 1000
лева лице, което наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 ЗЗ.
От друга страна в чл. 63, ал.4 ЗЗ е уредено, че при обявена извънредна
епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда със заповед
временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.
Така от словесната редакция на нормата е видно, че същата е бланкетна,
4
като за съдържанието на конкретната нарушена противоепидемична мярка се
препраща към съответната заповед на министъра на здравеопазването, която
съгласно чл. 63, ал.11 от ЗЗ представлява общ административен акт и
подлежи на предварително изпълнение.
В конкретния случай приложимата заповед е надлежно очертана, както
в АУАН, така и в НП, а именно Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на
Министъра на здравеопазването, като въведената с т.7 от нея
противоепидемична мярка изцяло съответства на установената по делото
фактическа обстановка.
За да е спазен принципът за законоустановеност на административното
нарушение и на административната санкция, е напълно достатъчно съставът
на дадено административно нарушение и предвижданата за него санкция да
са предвидени в нормативен акт. Това изискване в случая е спазено,
доколкото в чл. 209а, вр. чл. 63, ал.4 ЗЗ е обявено за наказуемо по
административен ред неспазването на противоепидемичните мерки, въведени
със заповед на министъра на здравеопазването, като чл. 63, ал. 4 ЗЗ, при
запълване със съответната бланкетна норма, предвижда правилото за
поведение, а чл. 209а ЗЗ предвижда санкционирането на същото.
Вече се отбеляза, че досежно съдържанието на конкретно нарушената
мярка, нормите имат бланкетен характер, като съгласно задължителната
тълкувателна практика на стария Върховен съд и на ВКС законовият бланкет
може да се запълва, както с правила от нормативен, така и с правила от
ненормативен акт (какъвто се явява общият административен акт- заповед на
министъра на здравеопазването).
Така изрично т.6 от Постановление № 2 от 27.IX.1979 г., Пленум на
ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.).
В този изричен смисъл са и Решение №3/15.08.2019 по дело
№1098/2018 на ВКС, Решение № 622/2004 г. по н. д. № 476/03 г. на ВКС,
Решение №59/16.03.2015 по дело №1854/2014 на ВКС, Решение № 97 от
22.06.2015 г. по н. д. № 129 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, в които се приема, че бланкетните наказателноправни норми
могат да бъдат конкретизирани и с ненормативни правила, стига
задължението за тяхното спазване да е предвидено в нормативен акт. Точно
5
такъв е и процесният случай, доколкото с чл. 63, ал.4 и ал.11 от ЗЗ е
предвидено безусловно задължение за спазване на предвидените от
министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, като дори е
придадено предварително изпълнение на заповедите.
Съгласно чл. 3, ал.1 то ЗАНН за всяко административно нарушение се
прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.
Сочената като нарушена в АУАН и НП Заповед РД-01-609/21.10.2020г. е в
сила от 22.10.2020г., отменена е на 25.11.2020г., поради което се налага извод,
че именно тя е била действащото право към датата на извършване на
нарушението-28.10.2020г.
В смисъл, че няма принципна пречка да бъде ангажирана отговорността
на дееца за нарушаване на противоепидемични мерки по силата на чл. 209а
ЗЗ, вр. чл. 63, ал.4 ЗЗ е и практиката на административните съдилища от
цялата страна, включително и най-новата практика на АС-Пловдив.
Така Решение от 08.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1081 / 2021 г. на
Административен съд – Пловдив, Решение от 08.07.2021 г. по к. адм. н. д. №
1283 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, Решение от 06.07.2021 г.
по к. адм. н. д. № 1187 / 2021 г. на Административен съд – Пловдив, Решение
от 01.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 8 / 2021 г. на Административен съд -
Разград, Решение № 16 от 17.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 177 / 2020 г. на
Административен съд - Кърджали, Решение от 15.02.2021 г. по к. адм. н. д. №
435 / 2020 г. на IV състав на Административен съд - Русе, Решение № 36 от
10.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 398 / 2020 г. на II състав на Административен
съд - Стара Загора, Решение № 20 от 08.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 7 / 2021 г.
на Административен съд - Кюстендил, Решение от 28.01.2021 г. по к. адм. н.
д. № 2 / 2021 г. на Административен съд - Търговище, Решение от 25.01.2021
г. по к. адм. н. д. № 118 / 2020 г. на Административен съд - Габрово, Решение
№ 170 от 14.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 147 / 2020 г. на Административен съд
– Кърджали.
Както вече се посочи, от фактическа страна без значение е дали
жалбоподателят е бил въобще без маска или същата е била поставена под
брадичката му и не е покривала носа и устата му. И при двете положения е
налице съставът на административното нарушение, за което е ангажирана
6
отговорността на жалбоподателя. В този смисъл изрично е и Решение от
06.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1187 / 2021 г. на Административен съд –
Пловдив – „Въведеното с т.7 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г. на
Министъра на здравеопазването изискване е за поставяне на защитна маска
за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.) След
като се е намирала на закрито обществено място,в което се обслужват
граждани и поставената маска не е покривала носа и устата едновременно,
то въведеното с посочената заповед изискване не е спазено към момента на
проверката.“
Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че същият е
спазвал противоепидемичните мерки, доколкото е имало преграда – витрина
между него и клиентите, а и между самите тях е имало отстояние от 1,5 метра.
Съгласно §1а от ДР на Закона за здравето "Обществени места" са всички
места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено
ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп, включително и
обектите по § 1, т. 9, букви "б", "г", "д", "е", "ж", "к", "л", "о", "п" и "у" от ЗЗ;
аптеки, дрогерии и оптики; търговските обекти по смисъла на § 1, т. 41 от
допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност;
места за настаняване, заведения за хранене и развлечения, заведения за
хранене, прилежащи към туристически хижи по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1, 2
и 3 от Закона за туризма; предприятия за производство, съхраняване и
търговия с храни, заведенията за хранене и развлечения, както и заведения за
хранене, прилежащи към туристически хижи - туристически столови,
туристически бюфети и туристически столови със сервитьорско обслужване;
сградите, до които всяко лице има достъп, включително и административните
учреждения и други сгради, в които се обслужват или имат достъп
гражданите; асансьорите и стълбищните клетки на всички видове сгради и
др.; транспортни средства за обществен превоз - влакове, самолети, кораби,
автобуси, трамваи, тролейбуси, метровлакове, микробуси на маршрутни
таксиметрови линии, пътнически таксиметрови автомобили и транспортни
средства със специално предназначение - санитарни автомобили за болни;
площадките за игра. Съгласно т. 7 от Заповед № РД-01-609/21.10.2020 г.
закрити обществени места, са транспортни средства за обществен превоз,
лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по
7
проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други
места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и
автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири,
храмове, музеи и др.
Както вече се посочи от фактическа страна, от разпитаните свидетели
по делото се установи безспорно, че шофьорското място в автобуса не е било
заградено от всички страни със стени, поради което и мястото, в което се е
намирал водачът на автобуса, е продължило да бъде част от общественото
място. Според съда поставеното въже, за което свидетелства св. Г., по
никакъв начин не е променило статута на мястото на нарушението като
обществено такова, нито пък сочи на по-ниска степен на обществена
опасност, доколкото дори с поставеното въже не се прекъсва възможността за
предаване на зарази по въздушно-капков път. Същевременно поставянето на
такива въжета от страна на служителите на превозвачите по линиите за
обществен превоз единствено водят до намаляване на пространството, което
изначално е предназначено за пътниците, което от своя страна води и до
предпоставки за тяхното по-голямо струпване и възможност за предаване на
заразата. Такова обстоятелство според съда не може да се третира като
смекчаващо. Едновременно с това св. Г., кондуктор в автобуса, изрично
посочи, че сяда отпред при въжето понякога, което напълно обезсмисля и
поставянето на въжето, доколкото кондукторът изначално има контакт с
голяма част от пътниците в автобуса, а впоследствие и с шофьора.
Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че
неправилно не е бил приложен чл. 28 от ЗАНН. Съгласно ТР 1/2007 по
тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС преценката за маловажност на случая е
такава по законосъобразност, а не по целесъобразност. От изложеното следва,
че изводът, че нарушителят следва да бъде реално санкциониран,
задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса
позволява ли констатираната действителна обществена опасност да деянието
ангажиране на държавна репресия спрямо дееца.
Настоящият състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание чл. 11 ЗАНН
8
субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който
маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Според съда конкретното нарушение е такова, което в никакъв случай
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите
нарушения с подобна правна квалификация. Това е така, доколкото
установените по делото обстоятелства сочат на даже завишена степен на
опасност на извършеното:
-нарушението е извършено на закрито обществено място, което се
характеризира изначално с налични много хора, струпани на много тясно
пространство - в превозно средство от линия за градски транспорт, до което
имат достъп неограничен кръг от лица, което говори за създадена завишена
опасност за накърняване на общественото здраве;
- автобусът е превозвал пътници, което е индиция, че обществените
отношения са не само потенциално, но и реално са засегнати;
- установи се, че дори след влизането на контролните органи
жалбоподателят не е поставил незабавно маската, а още повече и е посочил,
че не е съгласен с въведената противоепидемиологична мярка, тоест
демонстрирано е явно незачитане правото на живот и здраве на останалите
членове на обществото и незачитане на установения ред на държавно
управление;
-жалбоподателят е бил шофьор на автобуса, поради което е следвало да
дава пример за спазването на противоепидемичните мерки от всички
пътници, а не сам да ги нарушава;
-нарушението е извършено повече от 6 месеца след началото на
извънредната обстановка, което представлява достатъчен период от време,
през който гражданите е могло да се запознаят с изискваното от тях
поведение, гарантиращо здравето на цялото общество;
-ноторно известно е, че към датата на извършване на нарушението през
края на октомври 2020г., е разпространението на втората силна вълна на
9
заразата, с хиляди смъртни случаи, което обуславя особена обществена
нетърпимост към извършеното.
Липсата на изрично посочване в наказателното постановление, че е
извършена преценка по чл. 28 от ЗАНН, не е в противоречие с Тълкувателно
решение №1 от 12.12.2007г. на ВКС, ОСНК. В случаите, в които
административнонаказващият орган е наказал нарушителя за твърдяното
нарушение, същият безспорно е счел, че не се касае за маловажен случай на
нарушение. С горепосоченото тълкувателно решение е предвидена
възможността за съдебен контрол на преценката на
административнонаказващият орган и оттам възможност за съдебния орган да
отмени наказателното постановление дори при наличие на формално
извършено нарушение, в случаите когато се счете от съда, че случаят е
маловажен. Настоящият случай обаче не се явява такъв по горепосочените
съображения. Освен това административнонаказващият орган, видно от
текста на наказателното постановление, се е запознал с депозираното
възражение вх. № 94-14/18.01.2021г. и е счел, че липсват основания, които да
водят до извод, че случаят представлява маловажен такъв по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, доколкото въведените неотложни противоепидемични мерки
имат за цел да осигурят живота и защита на здравето на хората, целят
ограничаване на епидемията от COVID-19 и това обосновава характера им на
мерки от изключително висок обществен интерес.
Наложената санкция е в минималния предвиден в закона размер, поради
което и НП следва да се потвърди.
При този изход на делото, разноски са дължими на въззиваемия и при
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за него
в това производство, съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН,
вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като
съобрази характера и тежестта на производството, както и факта, че
представителството е осъществено чрез неколкократно явяване на
юрисконсулт в три съдебни заседания, съдът намери, че следва да присъди в
полза на РЗИ - Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер от 100
лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-04-ХI-Б-
301/05.02.2021г., издадено от Директор на РЗИ - Пловдив, с което на Н. Р. Д.,
ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300лв.
ОСЪЖДА Н. Р. Д., ЕГН **********, да заплати на РЗИ-Пловдив
сторените в производството пред РС-Пловдив разноски за представителство
от юрисконсулт в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11