Р Е Ш Е Н И Е
№………./…….04.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН
АТАНАСОВ
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията
Митева
въззивно търговско дело № 2076 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна
жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ ВАРНА”ООД срещу решение
№4185/11.10.2019г по гр.д.18064/18г по
описа на ВРС, 16 с-в, което е бил
отхвърлен иска му срещу потребител А.Н.К. за установяване на дължимост на вземанията му като доставчик за суми от 410,15лв
и 325.63 лв, съответни на главници на задължения на потребена водоснабдителна
услуга за един клиент отчетена чрез два измервателни уреда с абонатни номера
№1759653 и № 1759654 и съответно 69.29
лв и 53.03лв лихви за забава, за които
на ищеца е била издадена нестабилизирана с лично връчване заповед за изпълнение
ведно със съответни акцесорни последици от проведено заповедно производство и
съответно определените разноски.
Въззивникът, чрез
юрисконсулт В. сочи допуснати нарушения при постановяване на решението,
изразяващи се в неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи.
Обжалващият кредитор счита, че съдът неправилно е приел за недоказано
потреблението на доставената услуга като е игнорирал разликата в реда за
отчитане на потреблението при отказан от потребителя достъп и при самоотчет,
заместващ осигуряване на достъпа на инкасатора. Позовава се на констативни
протоколи и вписани в карнета констатации на обявени от потребителя показания,
като сочи, че липсата на активно съдействие от страна на потребителя е осуетило
контролното засичане на показания извън редовните месечни посещения на
водоснабдения имот. Счита, че при съвкупна оценка на доказателствата,
представени пред първата инстанция следва да се установят фактите на отразяване
на данните за потреблението на услугата в обитаваното от потребителя жилище по
предоставени от самия ползвател на услугата данни за количество ползвана вода
за битови нужди и данните, предоставяни от доставчик на топлоенергия за
употребена топла вода в жилището. Като счита иска за доказан в обжалваните
размери моли решенето да бъде отменено и претенцията му изцяло уважена.
В пледоария по същество пълномощникът на
въззивника бланкетно поддържа
оплакванията и искането си.
Въззиваемият длъжник, чрез особения представител
адв. М., назначена от първата инстанция пледира също бланкетно с доводи за
законосъобразност и правилност на обжалваното решение, като поддържа становище
за неоснователност на претенцията, заявено пред първа инстанция.
Само въззивникът е претендирал за определяне на разноски за всички
инстанции, конкретизирани в неоспорен списък (л.20).
Предварителните въпроси и
допустимостта на производството въззивният съд е разгледал в определение
№4572/30.12.2019г., като е указал противоречие
в исканията и оплакванията по допуснато процесуално нарушение по попълване на
делото с доказателства. В предоставения на въззивника срок за уточняване на
съдържането на жалбата, страната не е предприела процесуални действия, поради
което и въззивната инстанция не е сезирана своевременно с нови доказателствени
искания. Изводите си по спора съдът може да основе само на вече посочени и
събрани от първа инстанция доказателства.
Съдът, след преценка на
изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е постановено по иск на водоснабдително предприятие за
установяване на вземания, за които е била издадена заповед за изпълнение по
твърдения на кредитора (чл. 410 ГПК). В първоначалното описание на дълга в т. 9
„в” от заявлението, възпроизведено и в заповедта за изпълнение кредиторът е
посочил твърдения за две главници и съответни обезщетения за забавеното им
изплащане, претендирани като цена на
доставена услуга на клиент с номер 1759653, ползвал услуги по водоснабдяване и
канализация на жилище на адрес гр. *******, отчетени по партиди с два абонатни номера,
съответно с № 1759653 в периода 2.09.14г-08.05.18г
и с №1759654 в периода 30.04.2014 – 08.05.18г. След издаване на заповед
кредиторът е предявил иска си за същите суми, като е подчертал изрично, че и
двете партиди отразяват консумацията на услуги от един потребител в едно
жилище. След оспорване от ответника на обема на осчетоводените като доставени
на потребителя количества и възражение за давност, ищецът е пояснил исковата си
молба, като в докладвано в първо заседание писмено становище се е позовал на
отчитането с уреда по втория абонатен номер на доставена топла вода, подгрята
от топлофикационно предприятие и на отчитане по първия номер на показания,
посочени от самия потребител.
Решението
на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите
към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявен иск за
установяване на вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение по
твърдения на кредитора (чл. 410 ГПК). В рамките на служебната проверка за
допустимост съдът съпоставя издадената заповед за изпълнение в полза на въззивника
и предявените за установяване от съда претенции. Основанието на
иска е очертано от първоинстанционния съд изцяло съответно на първоначално
заявени твърдения на кредитора за
дължимост на цена на комунална услуга, доставяна на един клиент във
водоснабденото жилище в гр. Варна и отчитана по две партиди като сборна
главница, формирана от остойностени за определен период количества и сборна
лихва, формирана от обезщетения за забава върху всяко месечно плащане до
сезирането на заповедния съд. Индивидуализираните в диспозитива на съда по двете партиди на клиента задължения съответстват по размер и периоди на издадената заповед,
чиято изпълняемост е осуетена поради неприсъствено връчване по чл. 47 ГПК и
наложилата се проверка по исков ред. Само тези обстоятелства имат значение за
индивидуализиране на основанието на иска, тъй като те позволяват еднозначна
квалификация на вземането като паричен дълг, породен от неизпълнение на
потребителя на услугата. Твърденията относно обстоятелствата по формиране на размерите
на претенцията (чрез реален отчет на показания на уреди или чрез заместващи
липсата на такъв отчет методи за остойностяване на потреблението) не са
решаващи за квалифицирането на иска, тъй като само поясняват един от елементите
на правопораждащия състав, но не променят основанието на отговорността на
длъжника поради неизпълнение на плащане на цена за доставена услуга. Отхвърлителният
диспозитив е постановен по допустим иск.
Твърденията относно отразяване
на обема на използваната услуга чрез самоотчет на показания на уред от самия
потребител и чрез данни, предоставяни от топлофикационно предприятие от отчет
на друг уред са обявени в становище по отговора на исковата молба, във връзка с
оспорено осчетоводяване на размерите на задълженията. Преди първото заседание,
след съставен проекто-доклад, оповестен от съда само по съдържание на искова
молба и отговор, ищецът е реализирал право да поясни и допълни твърденията си,
което е гарантирано от нормата на чл. 143 ал.2 ГПК. Тези твърдения обаче са
останали недокладвани и не са обсъдени изобщо в мотивите при постановяване на
акта по същество. Напротив, съществена част от съдебното решение представлява
просто възпроизвеждане на непълния доклад, а фактите са установени без отчитане
на твърденията по допълнителното становище. Първоинстанционният съд е обявил
дори, че в исковата молба липсвали твърдения за причината, наложила
остойностяване на показания, вписани в карнетни партиди без участие на
потребителя. В тази връзка въззивният
съд е отстранил нарушението, като е осигурил справедлив процес на двете страни
и е допуснал позоваването на пояснените
от ищеца твърдения за отчитане на обема на доставката по два различни начина и
методиката по която това отчитане е извършено от доставчика.
Вътрешно противоречив е
и правния извод за основателност на исковете, след констатирано недоказано
изпълнение на доставката на услугата и постановения отхвърлителен диспозитив.
Подобна нелогичност се констатира и при обсъждане на възражението за
давност, тъй като след като е посочил като приложима тригодишна давност, съдът
е обявил за погасено в цялост вземане, претендирано за четиригодишен период. Оплакванията за необоснованост на
фактическите изводи на първата инстанция съдът намира за основателни. Затова въззивният съд следва да направи своята самостоятелна преценка както
по фактите, така и по правните им последици.
Доставчикът е основал твърденията си за пораждане на задълженията на своя
клиент на удостоверените по имотна партида данни за собствеността на
водоснабдения обект. Спор относно притежаването на жилището от въззивника в
периода на претендирано ползване на услуги по водоснабдяване и канализация на
адрес гр. ******* няма, а и извлечението от имотния регистър сочи придобиването
му през 2014г. от този собственик.
Според справката в НБД, събрана при издирване на местожителството на ответника,
собственикът е регистрирал това свое жилище и като постоянен и настоящ адрес от
17.09.2014г. Представен протокол за подмяна на водомер № 4061 в това жилище,
подлежащ на отчет с абонатен номер 1759653 след пломбиране с нулево показание от 11.02.2014г, съставен с
участието на потребителя К., подписал се като абонат, придобил собствеността
върху новия уред.
Видно от съставени карнетни партиди на същия абонат, служителят на ВиК
оператора натоварен с отчитане на показания в това жилище е удостоверил номер
на водомер и пломба, съвпадащи в тези по протокола за подмяна за партида аб. №
1759653, като в периода 7.07.14г-08.05.18г. са вписани ежемесечно различни
показания на водомера и да изчислявани променливи количества на потребление.
Подписи на абонат не са отразени, но в забележки са вписвани обозначения
«пок»(обичайна абревиатура за получени данни за показание без визуален
контрол), съответно на 12.01.15, 07.07.15, 08.09.15 ( конкретизирано и с допълнителна
цифра 47), 03.12.15, 07.04.16, 6.10.16, 7.11.16, 8.12.16 и 11.09.17 (също с конкретизация
115). Допълнително в карнетните отчети на 28.02.18г е отразена и втора партида с №1759654 за пломбиран водомер №1237,
като за процесния период са вписани само
три показания от 28.02., 5.04. и 08.05.18г без забележки и подписи на абоната.
Допълнително съдът отчита и протоколите,
съставени от служителите на ВиК оператора относно обстоятелства при посещения
на адреса за отчет на 12.01.15, 07.07.15, 08.09.15, 03.12.15 07.04.16, 6.10.16,
7.11.16, 8.12.16, в които е констатирана по идентичен начин липса на достъп до
уреда. Само в първия протокол е посочено, че инкасаторът е заварил декларирано
показание «26 куб.м.». Датите на протоколите точно съвпадат с дати, в които в
карнетните листи са нанесени забележки. Така съставените документи не са оспорени
от насрещната страна.
Показанията в карнетните партиди изцяло съвпадат с данните, отразени в
справките за недобор по двата абонатни номера. За № 1759653, посочен като
контролен индивидуален уред за доставени в жилището ВиК услуги за битови
нужди в графа ново показание са посочени
именно стойностите на броячите за съответния месец, като са остойностявани като
количества на потреблението разликите в показанията за целия процесен период.
За № 1759654 обаче, посочен като контролен индивидуален уред за доставени в
жилището ВиК услуги за топлофикация
липсват каквито и да са показания до 12.04.18г, когато започва отчет от старо
показание 117, като до този момент явно са остойностявани различни по обем
месечно начислявани задължения. Доказателства за формиране на тази количества
като разлики по достоверно отразени показания на брояч на втори уред, отчитащ получена от потребителя подгрята от топлоснабдително предприятие вода не са
представени, въпреки дадената възможност за това в разпоредителното заседание
на въззивната инстанция.
Количествата и на двата
вида доставки несъмнено са били и възприети от водоснабдителното предприятие,
тъй като именно те са били фактурирани по нормираните цени, според заключението
на назначения от съда експерт. Макар че вещото лице е работило по справки от
счетоводството, които не съдържат количества и единични цени за услуги, а само краен
размер на фактурирана за съответен период начислена цена по две партиди, съответно
за вода за битови нужди и за топлофикация, обозначени с двата различни абонатни
номера на името на клиента, собственик на жилището, изводите за остойностяване на
конкретни обеми следва да се споделят, като резултат от прилагане на специални
знания за начина на формиране на крайна цена при нормативно установени ценообразуващи
елементи. Разликите в ежемесечно фактурирани крайни стойности явно очертават променливи
размери както на количествата топла вода,
така и на количеството студена вода, което е обусловено от периодичен отчет на
измервателни уреди.
При така установеното,
съдът намира, че претенцията на доставчика е отчасти основателна по следните
правни съображения:
Редът и начинът на
измерване, отчитане и разпределение на количествата подадена във водопровода вода, съвпадащи с количествата
отведени и пречистени отпадни води е уреден в разпоредбите на раздел ІІ на
общите условия и на глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004г за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, в редакциите им,
действали в процесния период от 30.04.2014г. Тези правила не съдържат специално
третиране на ползваната подгрята вода, която е била използвана наред със
студената за същите битово-домакински нужди, поради което общите разрешения
следва да се приложат както за студена питейна вода, така и за подгрята от друг
доставчик топла вода за миене, черпена от водопровода извън ползваната само за
отопление циркулираща в отоплителната система като топлоносител, която не се
отчита като изразходвана с индивидуален водомер. Подзаконовият нормативен акт
предписва периодичен отчет на измервателни уреди с точност до 1 куб. м от
оператора, чрез достъп за визуален контрол или самоотчет на показанията от
потребителя (чл. 35 ал.1 и 3 от Наредбата). Конкретният начин за този достъп се
осигурява съгласно общите условия, които в чл. 23 въвеждат задължение за отчет
в присъствие на потребител или негов представител поне на три месеца, след
предварително оповестяване на датата на посещението на отчетника, като в
междинните периоди показанията се определят служебно ежемесечно по средна за
потребителя консумация от предходен отчетен период. Подаването на показанията
от самия потребител като допустим самоотчет не е уредено изрично в общите
условия, но вместо това гарантирано в наредбата право на потребителя, са
уредени благоприятни за потребителя последици от такъв отчет. В чл. 24 ал.3 от
условията е предвидено противопоставяне на потребителя на възприети от
отчетника показания при пропуснат визуален отчет поради отсъствие на абоната от
адреса в деня за отчет. Така, ако оповестените от клиента показания не са били
възприети и са определени едностранно по преценка на отчетника в съставените от
доставчика фактури с показания „старо” и „ново”, клиентът може да ги сравни
с визуален контрол на уреда си. Липсата
на възражение следва да се приравни именно на самоотчет, достъпен за
потребителя, потвърждаващ предполагаемото потребление като признание за
правилното му отчитане. На още по-голямо основание за самоотчет следва да се
признае изричното уведомяване на отчетника за показанията на уреда от самия
потребител. Затова и ако възражение не е подадено, а напротив посочени са
показанията дадени от потребителя,
доставчикът не следва да предприема протоколиране на неизпълнение на задължение
за достъп до уред за редовен отчет и да прилага неизгодна за клиента процедура
по остойностяване на услугата по чл. 49 от общите условия. В този смисъл съдът
изцяло споделя оплакването на въззивника за прилагане на неотносима към
конкретния казус уредба на реда за определяне на количеството на получена от
клиента услуга. Протоколираните посещения на адреса удостоверяват отсъствие на
абоната и съответстват на датите, в които за били нанасяни стойности на броячи
по декларирани от потребителя данни и това ясно личи от съдържанието на първия протокол и от отразените изравнявания
на потреблението в месеците, когато количествата не са прогнозирани, а реално
отчетени (напр. между м. 07 и
09.2015, през м 06.16г) През м. 09.17г обаче, когато няма и протоколирано
посещение, е прието показание от самоотчет което съществено се разминава с
прогнозните количества, начислявани за три тримесечия. След този момент нови
показания не са вписани за още седем месеца. Между последното безспорно
показание 107, отчетено на 8.12.16г до следващото 175 на 05.04.18 са изминали
16 месеца, а употребените 70 куб.м. покриват потребление от между 4 и 5 куб.
месечно, което е съвсем съпоставимо с обичайното за този абонат в предходната
2016г. и под обичайно за семейство с две
деца ( 10-13г). Затова и съдът приема, че доставчикът е възприемал
добросъвестно самоотчета на показанията на уреда, монтиран за отчитане на
студената вода. Ползването на количествата услуги, остойностени по фактурите за
абонатен № 1759653 е доказано.
Начислената цена за тези
услуги обаче, обхваща и период на погасени по давност вземания. Това е така,
защото периодичната доставка, каквато е месечно осигуряваното
водоснабдяване (според тълкуването
дадено в ТР ОСГТК 3/2011г) поражда периодично плащане, чието принудително
събиране се изсрочва с кратка тригодишна давност (чл. 111 б. „в ЗЗД). Няма данни
за прекъсване на давностния срок преди
подаване на заявлението на кредитора (чл. 422 ал.1 ГПК вр. чл. 116 б.
„б” ЗЗД) поради което и фактурираните задължения, изискуеми преди 23.08.15г са
погасени по давност. Такива са първите десет фактури, издадени от 8.10.2014г до
08.07.2015г, последната от тях платима след 8.08.15г, според справката,
изготвена от назначеното от първата инстанция вещо лице. Затова и сборът от
главниците и начислените лихви по тези фактури( съответно 64.50 лв главница и
21.83 лв лихви) не може за бъде признат за изпълняем дълг, а претенцията на
кредитора за стабилизиране на изпълнително основание за тези суми следва да
бъде отхвърлена. Останалата част от претенцията на кредитора е основателна и
искът за установяване на задълженията по фактурите, издадени от 06.8.15 до
7.05.18 за потребление на студена вода, отчетено за период от 07.07.15 до
8.05.18г следва да се уважи в размер на 345,65лв сборна главница и 47.48лв сборна
лихва, начислена по тази главница, считано от съответно уговорен за всяка
фактура падеж до 19.08.2018г.
По отношение на
доставката на другата услуга липсват каквито и да е доказателства, с които осчетоводените
от доставчика количества да бъдат потвърдени. Показания на водомера за топлата
вода липсват за процесния период до 2018г, а вписаните в карнета данни за
партидата по абонатен номер № 1769654 не
са потвърдени нито с подпис на клиента, нито със самоотчет към който и да е
предходен момент, за да може да бъде преценявано обосновано прогнозиране на
потребление за тримесечен период. Обстоятелството, че отчетът на топлата вода
се е извършвал от лица извън служителите на водоснабдителното предприятие няма
значение, тъй като за да бъде противопоставено на потребителя, такова отчитане
също следва да се подчинява на реда за фактически визуален контрол при осигурен
достъп до уреда в присъствие на абоната или на заместващ го самоотчет. Такива
действия не са убедително доказани и затова въззивният съд намира тази част от
претенцията за неоснователна в цялост. В тази част изводите на въззивния съд
съвпадат с резултата от разглеждане на иска от първата инстанция.
В заключение, обжалваното решение, в
частта му относно отхвърлянето на иска на кредитора за задълженията, начислени
за ползвани услуги по партида с абонатен номер № 1769654 и погасените по давност части от задълженията,
начислени по партида с абонатен номер №
1769653, макар и по съвсем различни съображения, следва
да бъде изцяло потвърдено като резултат, съвпадащ с крайния извод на въззивния
съд за неоснователност на тази част от претенцията.
В останалата му част,
отхвърлителното решение следва да се отмени и вместо него въззивният съд да
уважи основателния иск за непогасените по давност задължения за доставена
студена вода за битови нужди.
Съответно на този
резултат следва да бъдат понесени и разноските, направени от страните, включително
и тези за заповедното производство, тъй като изпълнителна сила на заповедта в
тази част е изключена след упражнена защита по исков ред от кредитора. По делото са представени пълномощни за натоварване на
юрисконсулт, съответно в списъка на тази страна като разноски е заявено юрисконсултско
възнаграждение. Вземане с такова основание несъмнено е вземане за
разноски(уредено е в чл. 78 ал.8 ГПК), като в отклонение от общия режим този
разход не следва да се доказва по размер, а се определя от съда в рамките на
нормативно лимитирани размери по чл. 25 ал. 1 НЗПП. Посоченият размер от 50 лв
за заповедно производство и по 300лв за всяка от исковите инстанции не е
оспорен от насрещната страна и не надхвърля максимално предвиден по закона
размер. Извън тези суми, въззивникът е направил и доказани с платежни
документи, приложени по делото, вноски за държавни такси за разглеждане на заявление,
иск и жалба и депозити за разноски, изплатени за възнаграждение на вещо лице и
възнаграждение на особения представител на длъжника. Общият размер на
доказаните разходи възлиза на 75лв за заповедно производство, 805 лв за първа
инстанция и 500 лв за втората инстанция. От тези суми на длъжника следва да се
възложат само части, съответни на основателната претенция на кредитора в съотношение
на 393.12/ 858.10(сбор от основателни части от главници и лихви към сборен
заявен от кредитора дълг). На въззивника следва да се присъдят суми за
компенсиране на 46 % от съдебни разноски, както следва: 34.50 лв за заповедното производство, 370.30
лв за първа и 230 лв за въззивна инстанция.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 272 ГПК, съставът на Варненски окръжен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №4185/11.10.2019г по гр.д.18064/18г по описа на ВРС, 16
с-в, САМО В ЧАСТТА, с която е бил
отхвърлен иска на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ ВАРНА”ООД гр. Варна срещу А.Н.К. за установяване на дължимост на вземанията му по издадена заповед за
изпълнение за сумата 345.64лв главница на задължения на потребена
водоснабдителна услуга отчетена с абонатен номер №1759653 и сумата 47.48лв
обезщетение за забавено плащане на тази главница като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за
установено на осн. чл. 422 ал.1 ГПК в отношенията между
„Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, ЕИК103002253 със седалище и адрес на
управление гр.Варна, ул.”Прилеп” №33 и А.Н.К., ЕГН **********,***
че от посочените в заповед №
6379/24.08.2018г по гр.д. 12821/18г на ВРС 31 с-в, задължения на клиент номер
1759653, ползвал услуги по водоснабдяване и канализация на жилище на адрес гр. ******* се
дължат само следните суми:
345.64лв (триста четиридесет и пет лева и шестдесет и
четири стотинки), представляваща сборна главница за цена за ползвани услуги в
периода от 07.07.15 до 8.05.18г по доставка на студена вода за битови нужди, отчетена по партида с абонатен номер 1759653 по фактури, издадени от 06.8.15 до 7.05.18г., ведно със законната лихва, считано от 23.08.2018г
до окончателно плащане,
47.48лв (четиридесет и седем
лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща сборно обезщетение за
забава, начислено като лихва по тази главница, от уговорен падеж на всяко месечно фактурирано задължение,
за период на забавата от 06.09.2015 до 19.08.2018г.
ОСЪЖДА А.Н.К., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Варна, ул.Прилеп №33 направени съдебно-деловодни разноски, съразмерно на основателна
претенция, на осн. чл. 81 вр. чл. 78
ал.1 ГПК, както следва:
·
370.30 лв (триста седемдесет лева и
тридесет стотинки), за защита на ищеца в първа инстанция на исково
производство,
·
230 лв (двеста и тридесет лева) за защита
във въззивна инстанция,
·
34.50 лв (тридесет и четири лева и петдесет
стотинки), за защита на кредитора в заповедното производство, включена в
изгубила изпълнителна сила заповед № 6379/24.08.2018г по гр.д. 12821/18г на ВРС 31 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА решение №4185/11.10.2019г по гр.д.18064/18г по описа на ВРС, 16
с-в, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ, с която е бил отхвърлен иска на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ
ВАРНА”ООД гр. Варна срещу А.Н.К. за установяване
на дължимост на вземанията му по
издадена заповед за изпълнение, както следва:
- горница над сумата 345.64лв до 410.15лв,
заявена от кредитора като главница
на задължения на потребена водоснабдителна услуга отчетена с абонатен
номер №1759653 като потребление на студена вода за битови нужди в периода
2.09.2014 – 07.07.2015г по фактури, издадени от
08.10.2014г до 08.07.2015г. вкл.
- горница над сумата 47.48лв до 69.31лв, заявена
от кредитора като обезщетение за забавено плащане на тази главница за
период на забава от падеж на всяка фактура до 19.08.2018г,
- сумата 325.63лв заявена от кредитора
като главница на задължения на
потребена водоснабдителна услуга отчетена с абонатен номер №1759654 като
потребление на подгрята от доставчик на топлофикационна услуга топла вода
за битови нужди в периода 30.04.2014 – 08.05.2018г по фактури, издадени от 29.09.2014г до 08.05.2018г. вкл.
- сумата 53.03лв заявена от кредитора като
обезщетение за забавено плащане на тази главница за период на забава
29.10.2014 – 19.08.2018г.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл. 280 ал. ГПК.
Решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.