Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 69 от 12.04.2023 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: АСЯ
СТОИМЕНОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
при секретар Ирена Симеонова и с участието на прокурор Марияна Сиракова,
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 48 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) –
Кюстендил, чрез юрисконсулт Б.Л., срещу Решение № 342/19.12.2022 г.,
постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 824/2022 г. по описа
на Районен съд – Дупница, с което е отменен
Електронен фиш серия К № 5749876, издаден от ОД на МВР – Кюстендил на основание
чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). С посочения
електронен фиш на Д.П.М., с ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. В жалбата е изложено касационното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Претендира се отмяна на решението и потвърждаване на електронния фиш. Постъпила
е и частна жалба от Д.М., чрез адвокат Е.М., срещу Определение № 36/19.01.2023
г., постановено по АНД № 824/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е оставено
без уважение искането му за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебното заседание по делото юрисконсулт Б. Л.поддържа
касационната жалба и оспорва като неоснователна частната жалба от Д.М.. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Кюстендил и
прави възражение за прекомерност на заплатеното от Д.М. адвокатско
възнаграждение.
Адвокат Е.М. поддържа частната жалбата, както и представения отговор с вх.
№ 987/30.01.2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, с който оспорва
касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева съгласно представения списък на разноските.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната
жалба и частната жалби са допустими.
Подадени са от надлежи страни, срещу
съдебни актове, подлежащи на
касационен контрол и в преклузивните срокове
съответно по чл.
211, ал. 1 и чл. 230 от АПК, и отговарят
на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана
по същество, касационната жалба е неоснователна по
следните съображения:
С обжалвания пред Районен съд – Дупница електронен фиш административнонаказателната
отговорност на Д.М. е ангажирана за това, че
на 24.03.2022 г. в 10:56 часа в община Дупница, област
Кюстендил, на път III-6204, км 2+030, при бензиностанция „Н”, в посока
към с. С, е
управлявал лек автомобил марка и модел „Р. К.”, с рег. № ***** със скорост 76 km/h (след приспаднат толеранс от 3
km/h в полза на водача) при въведено с пътен знак В26 („Забранено е движение със
скорост, по-висока от означената”) ограничение
на максимално допустимата скорост на движение в този участък от пътя 50
km/h, като нарушението е извършено в условията на повторност
– в едногодишния срок от влизане в сила на Електронен фиш
серия К № 5110629. Скоростта е установена и посоченият автомобил е
заснет с мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M, с фабричен № 563.
Изготвен е клип № 9845.
Въз основа на заснемането е издаден процесният електронен фиш, в който като нарушител е вписан Д.М., в качеството му на
собственик на автомобила. Районният съд е отменил електронния фиш по съображения за незаконосъобразност.
Приел е, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато
съществено процесуално
нарушение, довело до
цялостното опорочаване на същото, доколкото не са били налице предпоставките на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с изложеното
в жалбата касационно основание настоящият касационен състав намира, че
решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.
Процесният
електронен фиш не съдържа надлежна индивидуализация на приложената санкционна
норма, каквото е изискването на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП. Разпоредбата
на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП не
предвижда санкция за конкретно нарушение, а е с бланкетен характер. Съгласно
същата, когато нарушението по ал. 1, т. 1
– 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното
нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3,
т. 6 – предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. Доколкото в
случая Д.М. е санкциониран за това, че управлявайки собственото си моторно
превозно средство е превишил разрешената скорост извън населено място, в
електронния фиш е следвало да бъде посочена връзката на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП с конкретна разпоредба на чл. 182, ал. 2 от ЗДвП. Непосочването
на последната е съществено процесуално нарушение с оглед на разпоредбата
на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП, съдържаща изчерпателно реквизитите на
електронния фиш. По изложените съображения процесният електронен фиш е незаконосъобразен
и като го е отменил, районният съд е постановил правилно решение.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ОД на МВР – Кюстендил следва да бъде осъдена да заплати на Д.М.
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в касационното
производството в размер на 300 лева. Възражението за прекомерност на платеното от
М. адвокатско възнаграждение е неоснователно предвид чл. 18, ал. 2
във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Разгледана
по същество, частната жалба е основателна по
следните съображения:
Настоящият касационен състав намира, че Определение № 36/19.01.2023
г., постановено по АНД № 824/2022 г.
по описа на Районен съд – Кюстендил, е
валидно и допустимо, но
неправилно, поради което следва да бъде отменено. Видно от представения в производството пред районния съд договор за
правна защита и съдействие, сключен на 27.06.2022 г. между Д.М. и адвокат Е.М., договореното адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева е заплатено в брой при подписването на договора. На
основание
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ОД на МВР –
Кюстендил
следва да бъде осъдена да заплати на Д.М.
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в производството
пред районния съд в размер на 300
лева.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63в от ЗАНН
и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, и чл.
235, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 342/19.12.2022 г.,
постановено по АНД № 824/2022 г. по
описа на Районен съд – Дупница.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на Министерството на вътрешните работи – Кюстендил да заплати на Д.П.М., с ЕГН **********, сумата в размер на 300 (триста) лева – разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство.
ОТМЕНЯ Определение № 36/19.01.2023
г., постановено по АНД № 824/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница, и
вместо него постановява:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи – Кюстендил да заплати на Д.П.М.,
с ЕГН **********, сумата в размер на 300 (триста) лева – разноски за адвокатско възнаграждение в производството по АНД №
824/2022 г. по описа на Районен съд – Дупница.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.