№ 724
гр. Сливен, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20222230100125 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове за признаване на уволнението, извършено
със Заповед № 34/12.11.2021 г. на управителя на ответното дружество за незаконно и за
осъждане на работодателя за заплащане на обезщетение за времето, през което работника е
останал без работа, поради незаконното уволнение, както и за поправка на основанието за
уволнение вписано в трудовата книжка.
Предявените искове намират правното си основание в чл.344, ал.1, т.1, т. 3 и т.4 КТ.
Ищцата П. С Р., ЕГН: ********** от гр. **** чрез адв. Д твърди, че е била в трудово
правоотношение с ответника „Водоснабдяване и канализация- Сливен“ ООД по силата на
трудов договор № 7/04.03.2021 г. за периода от 04.03.2021 г. до 12.11.2021 г., като е заемала
длъжността „****“ с основно месечно възнаграждение в размер на **** лв., което било
прекратено със Заповед № 34/12.11.2021 г. на управителя на ответното дружество, считано
от 12.11.2021 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Посочва, че през периода от 09.11.2021 г. до
23.11.2021 г. била в отпуск поради временна неработоспособност, за което била представила
болничен лист. Заявява, че работодателят не е могъл да й връчи заповед за уволнение, тъй
като била ползвала разрешения й отпуск и се била прилагала закрилата при уволнение по чл.
333 КТ. Твърди, че тя не се била явила на работното си място с цел полагане на труд за
времето през което била отпуск поради общо заболяване и била представила болничен лист
на работодателя си. Процесната заповед за уволнение била незаконосъобразна и следвало да
бъде отменена, като ответното дружество й било дължало обезщетение за времето през
което била останала без работа на основание чл. 344, ал.1, т. 3 КТ във вр. счл. 225 КТ.
Иска се от съда да се признае за незаконосъобразно уволнението извършено със
1
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 34/12.11.2021 г. на управителя на
ответното дружество на, като й бъде присъдено обезщетение за времето през което е
останала без работа в резултат на незаконосъобразното уволнение в размер на 830,56 лв. за
периода от 12.11.2021 г. до 24.11.2021 г. и моли за поправка на основанието за уволнение
вписано в трудовата книжка.Претендират се и деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът-работодател депозирал отговор на исковата молба, с
който счита претенциите за неоснователни. Не оспорва наличието на трудов договор между
страните, сключен с клауза за изпитване в полза на работодателя на основание чл. 70 КТ,
както и че трудовото правоотношение е било прекратено по време на ползвания от ищцата
отпуск за временна неработоспособност без предизвестие на основание чл. 71 КТ в срока за
изпитване. Твърди, че работодателят бил законосъобразно упражнил правото си да прекрати
трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Предвидената в чл. 333 КТ
закрила при уволнение била приложима единствено в изчерпателно изброените в
разпоредбата случаи и не била приложима при прекратяване на трудовия договор на
основание чл. 71, ал.1 КТ. С оглед неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ били
неоснователни и обусловените от него искове по чл. 344, ал.1, т. 3 и т. 4 КТ. Посочва, че за
да бъде уважен иска по т. 3 ищцата следвало действително за претендирания от нея период
да е претърпяла вреди, каквито не била доказала, тъй като по нейни твърдения за същия
период била в отпуск поради временна неработоспособност. Моли предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира сторените по делото разноски.
Съдът с Определение № 891 от 30.03.2022 г. по чл. 312 ГПК е отделил като безспорни
обстоятелства между страните -наличието на трудов договор между страните, сключен с
клауза за изпитване в полза на работодателя на основание чл. 70 КТ, както и че трудовото
правоотношение е било прекратено по време на ползвания от ищцата отпуск за временна
неработоспособност без предизвестие на основание чл. 71 КТ в срока за изпитване. Със
същото определение съдът е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи
оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност, причинната
връзка с уволнението и размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение,
което е получил преди уволнението / последно БТВ за цял, пълен отработен месец/. Указал е
на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване законността на
извършеното уволнение на ищеца.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Трудовото правоотношение между страните е възникнало по силата на трудов договор №
7/04.03.2021 г., който е безсрочен със срок за изпитване в полза на работодателя, като не е
посочена продължителността на този срок и това правоотношение е съществувало между
страните за периода от 04.03.2021 г. до 12.11.2021 г., като ищцата е заемала длъжността
„****“ с основно месечно възнаграждение в размер на **** лв., което било прекратено със
Заповед № 34/12.11.2021 г. на управителя на ответното дружество, считано от 12.11.2021 г.
2
на основание чл. 71, ал. 1 КТ. През периода от 09.11.2021 г. до 23.11.2021 г. ищцата е
ползвала отпуск поради временна неработоспособност, за което е представила болничен
лист.
Съгласно съдържанието на Заповед № 34/12.11.2021 г. ищцата е отказала да подпише и
получи заповедта, като този отказ е бил удостоверен от двама свидетели, които са се
подписали- Я С и К Б. Тези две лица са били разпитани като свидетели и в настоящото
производство.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Б тя заедно със С. И. и Я С били
отишли да връчат на ищцата заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение,
като тази задача им е била поставена от управителя на дружеството работодател. Ищцата
по това време била в болничен и била поискала да й бъдат върнати болнични листове.
Чакали я и след разговор по телефона със С. И. ищцата дошла след около 15 минути, като И.
й бил казал, че с болничния лист й връчва и заповедта за уволнение като тя била заявила, че
няма да я подпише, тъй като била в болничен. Били на три метра пред къщата на ищцата,
чакали я в тяхната кола докато дойде тя с нейната кола.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел С управителя на дружеството бил
поставил задача на него и на свидетелите Б и И. да връчат заповедта за уволнение на
ищцата. Тримата отишли да й връчат заповедта, като тя не била там и свидетелят И. я бил
потърсил по телефона и ищцата пристигнала. И. й бил дал заедно със заповедта и копия от
болнични листи, тъй като тя била известно време в болнични. И. й бил дал болничните
листи и й казал, че управителят й бил изпратил и заповедта за уволнение ведно с тях.
Ищцата била отказала да получи заповедта и те се били подписали като свидетели.
Свидетелят бил в колата, но чул всичко и бил излязъл, когато трябвало да се подпише. Бил
чул как свидетелят И. бил прочел съдържанието на заповедта на ищцата. В длъжностната
му характеристика не било посочено задължение да връчва заповеди за уволнение, но в
процесния случай бил получил устна заповед от управителя на дружеството.Разговорът се
бил водил на тротоара пред къщата на ищцата. Двете коли, на ищцата и на свидетелите се
били намирали на разстояние около 5-6 метра една от друга. Тяхната кола бил близо до
вратата на дома на ищцата. Свидетелите били положили подписите си върху заповедта за
уволнение върху капака на колата на ищцата.
Видно от показанията на свидетелят И. същият имал уговорка с ищцата да й даде всички
копия от болнични листове, като управителят му бил казал, че освен копията от болничните
листове трябвало да й занесе и заповедта за уволнение, като той бил отишъл пред дома на
ищцата заедно със свидетелите Б и С. Ищцата не била вкъщи и й се обадил по телефона,
като й бил казал, че й носи болничните листове, но не й споменал по телефона, че ще й
връчи и заповедта за уволнение. Когато пристигнала ищцата й бил прочел заповедта за
уволнение, но тя била казала, че няма да подписва нищо, тъй като била в болничен. Върху
заповедта за уволнение като свидетели се били подписали Б и С. Ищцата единствено била
взела болничните листове. В длъжностната характеристика на свидетеля не се било
включило задължението да връчва заповеди за уволнение. В процесния случай бил получил
3
устна заповед от управителя. Заповедта за уволнение била изготвена от служителката А.
Лично бил прочел съдържанието на заповедта за уволнение на ищцата, а Б и С я подписали.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като еднопосочни,
безпротиворечиви и обективни кореспондиращи със събрания по делото доказателствен
материал.
Видно от обясненията дадени по реда на чл. 176 ГПК от управителя на ответното дружество
ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност и не се е явяла по това време на
работното си място. Трудовият договор на ищцата бил прекратен, тъй като същата била в
изпитателен срок. Заповедта за уволнение била връчена от служителя в ТРЗ на дружеството
Деспина А. Бил подписал заповедта и същата била връчена на ищцата от А. Бил разбрал, че
ищцата е била намерена пред дома й. Бил водил разговор по телефона с ищцата, в който
същата го била помолила да отмени заповедта. Той й бил казал да се обърне към служителя
А и ищцата била входирала възражение след този разговор. Служителката А му била
разказала как се е осъществило самото връчване на заповедта, като тя била организирала
връчването, като свидетелите И., Б и С били отишли да връчат заповедта. Ищцата била
отказала да получи заповедта, тъй като била в болничен.
Съдът счита, че констатира противоречие в обясненията на управителя на ответното
дружество и свидетелските показания единствено по отношение на участието на служителя
А в изпълнението на заповедта на управителя да бъде връчена заповедта за уволнение на
ищцата. Това противоречие не е от естество да дискредира показанията на разпитаните по
делото свидетели, тъй като същите са еднопосочни и безпротиворечиви и на нито един от
тях не е поставен въпрос за участието на служителя А във връчването на заповедта за
уволнение. Възможно е самият управител да не е получил точна информация кои служители
са участвали във самото връчване на заповедта. Съдът взима предвид, че обясненията на
управителя на ответното дружество са и процесуално средство за защита на неговата теза, а
не само доказателствено средство.
Видно от представеното по делото възражение от ищцата същата сама заявява, че е
получила препис от процесната заповед за уволнение на 26.11.2021 г. и моли същата да бъде
отменена по отношение на датата от която се счита прекратено трудовото правоотношение
и посочва, че 12.11.2021 г. е била получила болнични листи от И., но не била запозната със
заповедта за уволнение.
Видно от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза на ищцата й е било
заплатено обезщетение по чл. 224 КТ за 15 дни неизползван платен годишен отпуск и е
ползвала болнични за общо заболяване за следните периоди-08.06.2021 г.-13.06.2021 г.;
30.08.2021 г.-08.09.2021 г.; 09.09.2021 г.-28.09.2021 г.; 29.09.2021 г.-10.10.2021 г.; 11.10.2021
г. до 18.10.2021 г.; 19.10.2021 г. до 08.11.2021 г. и от 09.11.2021 г. до 23.11.2021 г.
Последното получено от ищцата пълно месечно брутно възнаграждение е било в размер на
2076,40 лв., като размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 12.11.2021 г.
до 23.11.2021 г. или за 8 работни дни се равнява на 755,05 лв. Вещото лице е констатирало,
че към датата на изготвяне на заключението-17.06.2022 г. не са били изплащани на ищцата
4
обезщетения за неработоспособност за периода от 12.11.2021 г. до 23.11.2021 г., тъй като
болничният лист е бил обжалван от ответника и административното производство не е било
приключило към този момент.
Видно от представеното по делото удостоверение от 01.09.2022 г. на ТП-Сливен на НОИ на
13.07.2022 г. е било заплатено обезщетение за временна неработоспособност на ищцата за
периода от 09.11.2021 г. до 23.11.2021 г. в размер на 722,58 лв., тъй като административното
производство е приключило с потвърждаване на издадения болничен лист.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на Заповед №
34/12.11.2021 г. на управителя на ответното дружество, с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 от Кодекса на труда е основателен и следва да бъде уважен.Съображенията на съда са
следните:
Трудовият договор със срок за изпитване е един от видовете трудови договори. Той е уреден
в чл.70 от КТ. Според чл.70,ал.1 от КТ, когато работата изисква да се провери годността на
работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се
предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи
и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него.
Важно е да се отбележи, че текстът „когато работата изисква да се провери годността на
работника или служителя да я изпълнява” предполага конкретна индивидуална преценка на
възможностите на работника или служителя в самия трудов процес, независимо от
документите за налично образование и придобита специалност. А това означава, че трудов
договор със срок за изпитване може да се сключва за всяка една работа, а не само за
неквалифицирана работа.
По същите съображения трудов договор със срок за изпитване е допустим за всяка една
работа и когато срокът за изпитване се уговаря в полза на работника или служителя.
Уговорката на срок за изпитване трябва да бъде изразена ясно и недвусмислено по начина,
по който се уговаря сключването на трудовия договор, т.е. писмено.
Трябва изрично да се посочи в чия полза е уговорката. Ако в договора е казано само, че се
сключва с уговорка за изпитване, без да се казва в чия полза е уговорката, смята се, че тя е в
полза на двете страни. В процесния трудов договор клаузата за изпитване е уговорена в
полза на работодателя съгласно т. 4 от същия.
В чл.70,ал.1 от КТ се определя максимална продължителност на срока за изпитване – 6
5
месеца. Тази правна норма е императивна. Поради това, ако е уговорен по-дълъг срок,
уговорката е валидна само за 6 месеца. В процесния трудов договор не е посочена
продължителността на изпитателния срок, поради което съдът приема, че същата следва да
бъде 6 месеца, с оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 1 КТ. Трудовото правоотношение е
възникнало между страните на 04.03.2021 г. и шестмесечния изпитателен срок е следвало да
изтече на 07.09.2021 г.
Според чл.70,ал.5 от КТ за една и съща работа с един и същи работник или служител в едно
и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж.
Поради това, ако е сключен трудов договор със срок за изпитване по-кратък от 6 месеца, не
е допустимо след това с нов договор или с допълнително споразумение срокът да се
увеличава.
Трудов договор със срок за изпитване може да се сключи само при първоначално постъпване
на работника или служителя на работа при определен работодател за определена работа. По
трудов договор, сключен без срок за изпитване, по който работникът или служителят вече е
работил известно време, не може допълнително да се уговаря срок за изпитване.
Съгласно чл.70,ал.3 от КТ през времето на изпитването страните имат всички права и
задължения както при окончателен трудов договор – относно работното време, заплащането
на труда, спазването на трудовата дисциплина и пр.
В чл.70,ал.4 от КТ се определя, че в срока за изпитването не се включва времето, през което
работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни
причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. Страните по дело не
спорят, а това се установява и от представените по делото болнични листове за временна на
неработоспособност и от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че на
ищцата й е било заплатено обезщетение по чл. 224 КТ за 15 дни неизползван платен
годишен отпуск, като видно от т. 8 от трудовия договор ищцата е имало право на 22 дни
платен годишен отпуск или е използвала 7 дни и е ползвала болнични за общо заболяване за
следните периоди-08.06.2021 г.-13.06.2021 г.; 30.08.2021 г.-08.09.2021 г.; 09.09.2021 г.-
28.09.2021 г.; 29.09.2021 г.-10.10.2021 г.; 11.10.2021 г. до 18.10.2021 г.; 19.10.2021 г. до
08.11.2021 г. и от 09.11.2021 г. до 23.11.2021 г. в общ размер на 93 календарни дни.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.4 от КТ в срока за изпитването не се включва времето,
през което работникът или служителят е бил в законноустановен отпуск или по други
уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. В срока за
изпитване не се включва времето, през което работникът по каквито и да е уважителни
причини не е изпълнявал работата си, и срокът за изпитване се продължава със съответния
брой работни /а не календарни/ дни. Законодателят регламентира възможността за
6
сключване на трудов договор със срок за изпитване поради необходимостта в определен
период от време страните по правоотношението да преценят дали съответната работа е
подходяща за изпълнителя и обратно – дали работникът е подходящ да изпълнява тази
работа. Преценката не може да се извърши по друг начин, освен в самия процес на работата.
За целта във времето, в което тече срокът за изпитване, работникът трябва реално да
изпълнява трудовите си функции. С толкова работни дни, с колкото той по уважителни дни
не е могъл да полага труд, се продължава срокът за изпитване в какъвто смисъл е трайната
практика на ВКС.
Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.70, ал.4 от КТ има предвид единствено времето,
през което работникът или служителят е бил в законноустановен отпуск или по други
уважителни причини не е изпълнявал работата, но в рамките на самия шестмесечен
изпитателен срок, а не и след неговото изтичане. В противен случай би се стигнало до
необосновано удължаване на самия срок за изпитване, в случай че същият се удължава и с
тези работни дни през които работникът е бил в платен отпуск или в болничен след
изтичането на самия шестмесечен изпитателен срок. В настоящия случай шестмесечният
изпитателен срок е започнал да тече от датата на сключване на трудовия договор-04.03.2021
г. и е изтекъл на 07.09.2021 г. /първият работен ден, тъй като 04, 05,06.09 са почивни дни/. В
рамките на този срок ищцата е ползвала 7 дни платен годишен отпуск, тъй като е имало
право на 22 дни съгласно договора, а и е било изплатено обезщетение по чл. 224 КТ за 15
дни неизползван платен годишен отпуск и 10 работни дни през периода ищцата е ползвала
отпуск за временна неработоспособност или 14 календарни дни, т.е. изпитателния срок е
следвало да бъде удължен с още 17 работни дни или е следвало да изтече на 04.10.2021 г.
Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена на 12.11.2021 г. след
изтичане на този удължен по см. на чл.70, ал.4 от КТ и основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение е чл. 71, ал. 1 КТ или договорът е бил прекратен на основание
изпитателната клауза уговорена в полза на работодателя, но след изтичане на изпитателния
срок, което е станало на 04.10.2021 г. С оглед на изложеното заповедта за уволнение се
явява незаконосъобразна и единствено на това основание следва да бъде отменена.
Трудовият договор със срок за изпитване е неокончателен договор. Съгласно чл.71,ал.1 от
КТ до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати
договора без предизвестие. Всъщност въпросът не е само за предизвестието. По-важно и по-
съществено в случая е това, че прекратяването на договора е възможно по свободна
преценка на работодателя, без да е необходимо да е налице някакво основание за
прекратяване на договора, каквото се изисква за прекратяване на окончателните трудови
договори. Освен това, при прекратяване на договора по чл.71,ал.1 от КТ работникът или
служителят не се ползва от специалната закрила при прекратяване на окончателните
трудови договори по чл.333 от КТ. С оглед на изложеното работодателят е следвало в
рамките на шестмесечния изпитателен срок и на неговото удължаване по чл. 70, ал. 4 КТ да
прекрати трудовото правоотношение на основание уговорената в негова полза клауза за
7
изпитване независимо от обстоятелството, че през това време ищцата вече е ползвала отпуск
за временна неработоспособност, тъй като същата не се е ползвала от специалната закрила
при прекратяване на окончателните трудови договори по чл.333 от КТ. След изтичането на
този срок обаче влиза в сила разпоредбата на чл. 71, ал. 2 КТ.
Съгласно чл.71,ал.2 от КТ, ако трудовият договор със срок за изпитване не бъде прекратен
до изтичане на срока за изпитване, той се смята за окончателно сключен. От този момент
нататък той не може да бъде прекратяван по чл.71,ал.1 от КТ.
Като окончателен трудов договор, той остава да съществува било като срочен трудов
договор, било като договор за неопределено време – според това, какво страните са
уговорили по този въпрос. В случая трудовият договор е бил уговорен като безсрочен след
изтичане на изпитателния срок, което се е случило на 04.10.2021 г. и следвало да бъде
прекратен на общите основания за прекратяване на трудовия договор, който е безсрочен
предвидени в глава шестнадесета от КТ, като се вземе предвид разпоредбата на чл. 333, т. 4
КТ предвиждаща предварителна закрила при прекратяване на трудовото правоотношение по
отношение на работниците и служителите ползвали платен отпуск за временна
неработоспособност.
С оглед на изложените съображения процесната заповед за уволнение се явява
незаконосъобразна и следва да бъде отменена като такава. С оглед пълнота на изложението
обаче съдът следва да обсъди и спорния между страните въпрос относно
законосъобразността на връчването на заповедта за уволнение на ищцата.
Съгласно практиката на ВКС в разпоредбите на чл.335 КТ не е предвидено изискване
отказът на работника да получи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
задължително да бъде отразен върху самата заповед. Този отказ може да бъде установен с
всички доказателствени средства. Според същата практика в КТ и ГПК не е предвидено
изискване свидетелите за връчване на предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение да бъдат работници, нито да възпроизведат пред съда съдържанието на
заповедта дословно. Важното е свидетелите да могат да установят пред съда - да
възпроизведат изявлението на работодателя за прекратяването и че е достигнало до
адресата. В настоящият случай съдът намира, че от показанията на свидетелите Б, С, И. се
установява, че писменото изявление на работодателя-ответник за прекратяване трудовия
договор със срок за изпитване на ищцата е достигнало до последната. Същите еднопосочно
и безпротиворечиво заявиха пред съда, че свидетелят И. е запознал ищцата със
съдържанието на заповедта за уволнение, като същата й е била прочетена и тя е отказала да я
получи, тъй като е била в болничен. Обжалваната заповед е връчена на ищцата при отказ,
който е удостоверен в заповедта с подписите на двамата свидетели С и Б. Следователно на
ищцата й е било известно писменото изявление на работодателя-ответник за прекратяване
на трудовия договор със срок за изпитване. Като взема предвид тези съображения съдът
8
преценява, че оспорването на връчването на заповедта за прекратяване трудовия договор на
ищцата в посочената част не е проведено успешно. Не съществува законова пречка при
отказ на работника или служителя да получи заповедта за уволнение тя да му бъде връчена и
при отказ, който следва да бъде надлежно оформен /както е в настоящия случай/ /вж. в т.
см. Решение №138/08.05.2012г. на ВКС по гр. д. №1022/2011г., III г. о., ГК, Решение
№84/28.02.2011г. на ВКС по гр. д. №788/2010г., III г. о., ГК и Решение №48/28.02.2013г. на
ВКС по гр. д. №265/2012г., IV г. о., ГК, постановени по чл. 290 от ГПК/.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, вр. чл. 225, ал.1 от КТ, при незаконно
уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради
това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
За да възникне правото на обезщетение в посочената хипотеза, следва да са налице следните
предпоставки: незаконосъобразност на уволнението и отмяната му, наличие на понесени от
работника или служителя вреди, изразяващи се в пропускане на доход от трудово
възнаграждение за периода в който той е останал без работа в резултат на уволнението.
Оставане без работа по смисъла на чл. 225 от КТ представлява единствено липсата на
последващо трудово правоотношение, по силата на което работникът или служителят да е
получавал трудово възнаграждение, т.е. единствено доходите от трудово правоотношение са
от значение за отговорността на работодателя по чл. 225, вр. с чл. 344, ал.1, т.3 от КТ (в този
смисъл е решение № 109/21.03.2001 г. по гр.д.№ 1085/2000 г., ІІІ г.о. на ВКС).
Достатъчно доказателство е обстоятелството, че в трудовата книжка няма отбелязване за
исковия период работникът да е започнал работа другаде /в този смисъл съдебна практика-
Решение №132 от 11.03.2011 г. по гр.д. 1513 от 2009 г. на IV ГО на ВКС/.
Присъденото в настоящия случай обезщетение е уредено в раздел ІІІ на глава Х от КТ,
озаглавен „Други видове обезщетения”. То обезщетява пропусната полза от увеличаване
патримониума на ищеца чрез полагане на труд по трудово правоотношение, поради което
следва да се приеме, че има характер именно на обезщетение, свързано с работа.
В процесния случай ищцата претендира обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от
12.11.2021 г. до 23.11.2021 г. в размер на 830,56 лв., като същата успя да докаже
незаконосъобразност на уволнението, наличие на понесени от ищцата вреди, изразяващи се
в пропускане на доход от трудово възнаграждение за периода в който е останала без работа
в резултат на уволнението и размера на вредите равняващи се на размера на последното
брутно месечно трудово възнаграждение. Видно от изготвената по делото съдебно-
счетоводна експертиза размера на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от
12.11.2021 г. до 23.11.2021 г. се равнява на 755,05 лв., като до този размер съдът счита, че
искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен до пълния
предявен размер от 830,56 лв.
В хода на процеса се установи от представеното от ответната страна удостоверение, че на
9
ищцата и е било заплатено на 13.07.2022 г. обезщетение за ползван отпуск за временна
неработоспособност от ТП-Сливен на НОИ за процесния период в размер на 722,58 лв.,
същото обаче не съставлява доход от трудово възнаграждение за периода в който е останала
без работа в резултат на уволнението и не следва да бъде взето предвид при определяне на
размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като представлява изплащане на
обезщетение по осигурително правоотношение възникнало между осигуреното лице и
осигурителния орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ работникът има право да оспорва
законността на уволнението и да иска поправка на основанието за уволнение, вписано в
трудовата книжка или в други документи. При наличие на конкуренция на основания за
прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно действие има това, чийто
фактически състав е настъпил по-рано. Въпросът, за това кое от двете насрещни
волеизявления е прекратило трудовото правоотношение е разрешим като преюдициален и
по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ и с правна квалификация чл. 344, ал. 1,
т. 4 КТ. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в
трудовата книжка, не е средство за защита на работника срещу незаконно уволнение. С този
иск работникът разполага когато не оспорва прекратяването на трудовото правоотношение,
а само вписаното основание за прекратяване /член, алинея, точка и буква от КТ/, с
твърдения, че не то е действително
осъщественото. При спор на кое основание е прекратено трудовото правоотношение,
единственото адекватно средство за защита на неговите права е предявяването на двата иска
- по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 344, ал. т. 4 КТ. Исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл.
344, ал. 1, т. 4 КТ са обективно кумулативно съединени в съотношение на обуС.ящ към
обусловен, а съдът дължи произнасяне и по двата иска. Изходът по иска за отмяна на
уволнението като незаконно обуС.я изхода на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ- ако
уволнението на извършеното основание бъде прието за законно, то същото следва да
фигурира в трудовата книжка на ищеца и обратно /така решение № 110 от 23.07.2020г. по
гр.д. № 3144/2019г. на ВКС, Четвърто ГО/.
Недопустимо е кумулативното съединяване на иска по чл. 344, ал.1, т.4 от КТ- за поправка
на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка с иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ,
доколкото с признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна би отпаднало и
основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение и което е вписано в
трудовата книжка, поради което за ищеца липсва интерес от предявяване на иска по чл. 344,
ал.1, т.4 от КТ. При предявен иск по чл. 344 ал.1 т.1 КТ, какъвто е и разглежданият случай,
се твърди незаконност на уволнението, като се иска да се признае, че трудовото
правоотношение е незаконно прекратено, както и отмяна на уволнението. В настоящото
производство ищецът не твърди неточно отразено основание на законосъобразно уволнение.
При това положение, липсва правен интерес да се иска поправка в трудовата книжка, след
уважаване на иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ. Тази последица се следва по право и работодателят
е длъжен да впише в трудовата книжка, че уволнението на работника или служителя е
10
признато за незаконно. С оглед изхода от правния спор по иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ,
работодателят ще следва да заличи вписаното основание по чл.330 ал.2 т.6 КТ. При отказ на
работодателя вписването в трудовата книжка се извършва от териториалната инспекция по
труда, след представяне от работника или служителя на влязлото в сила съдебно решение
(чл.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж). В този смисъл е съдебната
практика, съдържаща се в решение № 193 от 16.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5948/2013 г.,
IV г. о. С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ се
явява недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане и производството по делото
прекратено в тази му част.
На основание чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс на ищеца следва да бъдат
присъдени и разноски по делото в размер на 727,27 лева за адвокатско възнаграждение за
един адвокат съобразно уважената част на исковете. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 70,91 лв. съобразно отхвърлената
част на исковете.
Следва да бъде осъден ответникът да заплати държавна такса 90,20 лева (по 30.00 лева за
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Кодекса на труда и 30,20 лева за иска по чл. 344, ал.
1, т. 3 от същия кодекс). Съдът не счита за основателни възраженията на страните за
прекомерност на адвокатските възнаграждения на насрещната страна, с оглед на
фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че са обективно и
кумулативно съединени три иска. Минималния размер на адвокатското възнаграждение в
процесния случай се определя по чл. 7, ал. 1, т. 1 от НМРАВ или е в размер на 710 лв. Водим
от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на П. С Р., ЕГН: **********
от гр. **** за незаконно и ОТМЕНЯ Заповед № 34/12.11.2021 г. на управителя на
ответното дружество „Водоснабдяване и Канализация-Сливен” ООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, за уволнение на
основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал.1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ „Водоснабдяване и
Канализация-Сливен” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.
Сливен, ул. „Шести септември” № 27, ДА ПЛАТИ на П. С Р., ЕГН: ********** от гр. ****
сумата от 755,05 лева - обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за
периода от 09.11.2021 г. до 23.11.2021 г., ведно със законната лихва от предявяването на
иска-14.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
11
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ за разликата над сумата от 755,05 лв. до пълния
претендиран размер от 830,56 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск от П. С Р., ЕГН: ********** от гр. ****
срещу Водоснабдяване и Канализация-Сливен” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление в гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27 с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение вписано в трудовата книжка на ищцата
като НЕДОПУСТИМ.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, в частта му относно иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение вписано в трудовата книжка на
ищцата.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и Канализация-Сливен” ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление в гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, да плати на П. С Р., ЕГН:
********** от гр. **** , разноски по делото в размер на 727,27 лева, съобразно уважената
част на исковете.
ОСЪЖДА П. С Р., ЕГН: ********** от гр. **** да заплати на „Водоснабдяване и
Канализация-Сливен” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.
Сливен, ул. „Шести септември” № 27 сумата от 70,91 лв., съставляваща сторени по делото
разноски, съобразно отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и Канализация-Сливен” ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление в гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27, да плати по сметката на
РС- Сливен, сумата от 90,20 лева., съставляваща държавна такса и сумата от 149,10 лв.,
съставляваща възнаграждение за вещо лице.
На основание чл. 315, ал. 2 във връзка с чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс,
решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
27.09.2022 г.
Решението в прекратителната му част подлежи на обжалване пред СлОС с частна жалба в
едноседмичен срок считано от 27.09.2022 г.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
12