М О
Т И В И
към присъда по НОХД N 5391 по описа за 2017 год. на Варненския районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Д.М.Н. , за това , че:
На 17.06.2017г., в гр. В.,
чрез използване на техническо средство -отвертка, и чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот - счупване на стъкло на лек
автомобил, отнел чужди движими вещи - слънчеви очила марка „Версаче"
и паричната сума от пет лева, всичко на обща стойност 313,75 лева, от
владението на М.М. С., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява опасен
рецидив. -престъпление по 196 ал.1 т.2, вр.чл.195
ал.1 т.З и т.4, вр. чл. 194 ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на ВРП поддържа внесеното
обвинение с фактическата обстановка и правната квалификация, посочени в
обвинителния акт, като счита, че обвинението е доказано по безспорен начин.
Пледира при определяне наказанието на подсъдимия като смекчаващо обстоятелство
да се съобрази направеното от същия самопризнание в хода на досъдебното
производство и оказаното от същия съдействие за разкриване на обективната
истина. Пледира на същия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ под
средния размер, предвиден в нормата на чл. 196 ал.1 т. 2 от НК, което на
основание чл. 57 ал.1 т.2 б.б от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален
„строг“ режим. Пледира определеното наказание да бъде редуцирано с 1/3 на основание чл. 58а ал.1 от НК, като от същото
се приспадне времето, през което лицето е било с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ и да му се присъдят сторените по делото разноски.
Защитникът на подс. Н. – адв.
Х. пледира, на подсъдимия да бъде
наложено наказание към минималния размер, като се съобрази обстоятелството, че
в периода, в който е извършено деянието е починал един от родителите на
подсъдимия, което го е подтикнало да извърши престъпното посегателство, предмет
на обвинение по делото.
Подсъдимият Д.М.Н. се признава
за виновен като признава изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на
обвинителният акт. В последната си дума същия изразява съжаление за стореното.
Съдът като
съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и като
взе предвид доводите и становищата на страните, приема
за установено от фактическа страна
следното:
През 2017 г. подсъдимият Н. бил с адрес ***. На
16.06.2017г. следобед подс.Н. ***.
На същата дата, около 23.00
часа, св. М. С. паркирала управлявания от нея лек автомобил марка „М." с peг. № *** на неохраняем
паркинг пред блока, в който живеела, находящ на адрес гр. В., ул. „О. П." пред № *.
Автомобилът бил собственост на свекървата на св. М. С. - св. Е. С.. След като заключила
ползвания от нея автомобил, св. М.С. се
прибрала в дома си. В автомобила останали нейни вещи -слънчеви очила марка „Версаче" и паричната сума от пет лева.
Около 03.00 часа на
17.06.2017г., подс. Н. ***. Когато минавал покрай лек
автомобил марка „М." с рег.№ ****,
взел решение да проникне в него и да извърши отнемане на находящи
се в превозното средство вещи. С носената у себе си отвертка,
той счупил стъклото на задната лява врата на автомобила, след което отворил
вратата и протикнал в купето на превозното средство.
След това подсъдимият отворил подлакътника между двете предни седалки, откъдето взел
слънчевите очила марка „Версаче" , и паричната
сума от пет лева на монети, собственост на св. М. С., и напуснал
местопроизшествието. В 10.30 часа на 17.06.2017г. св. М. С. била уведомена за
случая от свой съсед. След като установила повреждането на лекия автомобил и липсата на вещите от него, тя подала
жалба в полицията. Прегледала записа от охранителните камери, монтирани на
жилищната сграда с адрес гр. В., ул. О. П.
№ * и установила, че на същите е отразено инкриминираното деяние като е заснет
извършителя.
Записите от охранителните
камери били предоставени на полицията Впоследствие св. С. публикувала записите
от охранителните камери в интернет приложението „Фейсбук“
с призив да бъде информирана за самоличността на лицето, отразено на записите,
в случай, че същото бъде разпознато от някой от потребителите във „Фейсбук“. Записите били прегледани от св. М.,
живущ в гр. В. Д.,
който установил, че на същите са отразени действия на подсъдимия. Последният му
бил познат от гр. Вълчи дол, където двамата живеели. Той предоставил на св. С.
данни за самоличността на подсъдимия, като същата предала тази информация на
органите на полицията.
В хода на досъдебното
производство, с протокол от 19.06.2017г. /л.112 от делото/, са предадени на съответните полицейски служители
цитираните записи от охранителните камери.
В заключението на назначената в хода на разследването
видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза е установено, че от
сравнителното изследване на извлечените от записите от охранителните камери
видеофайлове от кражбата, снимкови кадри и снимките на подсъдимия Н., се налага
изводът, че е заснето и на двете едно и също лице, а именно – последният.
От
изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза /л. 79 от ДП/ е установено, че стойността на
отнетите вещи е 313,75 лева.
Подс.
Д.М.Н. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, живущ ***, неженен, със средно образование, не работи, осъждан, с
ЕГН: **********.
Същият е
осъждан, както следва:
1/ с
присъда по нохд № 223/2011 г. по описа на РС-Д.,
влязла в сила на 14.11.2011 г., за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3, вр. с чл. 26 ал.1 от
НК, извършено в периода от 18.10.2010 г. до 09.01.2011 г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от три месеца, изтърпяването на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е
отложено с изпитателен срок от три години.
2/ с
присъда по нохд № 40/2012 г., влязла в сила на
22.03.2012 г., за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 и т.4, вр.
с чл. 26 ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
шест месеца при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на 22.08.2012
г.
На
основание чл. 68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието по нохд № 223/2011 г. по описа на РС-Д..
Същото е изтърпяно на 22.02.2012 г.
3/ С
присъда по нохд № 177/2013 г. по описа на РС-Д.,
влязла в сила на 07.06.2013 г., за престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 , вр. с чл. 195 ал.1 т.3 и т.4, вр.
с чл. 26 ал.1 от НК, извършено на 22/23.11.2012 г. му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца, при първоначален
строг режим.
4/ С
присъда по нохд № 559/2013 г. по описа на РС-Д.,
влязла в сила на 06.03.2014 г., за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 от НК,
извършено в периода от 08.04.2011 г. до 20.09.2011 г., му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
На
основание чл. 25 ал.1 вр. с чл. 23 ал.1 от НК са кумулирани наложените наказания по пункт 3/ и 4/ като е
определено общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и три
месеца.
5/ С
присъда на РС-Д., влязла в сила на 25.05.2015
г., за престъпление по чл. 196 ал.1 , вр. с чл. 194 ал.1
от НК , извършено в периода 09-01.03.2015 г. му е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг
режим.
С
протоколно определение по чнд № 1700/2015 г. по описа
на Окръжен съд –В., влязло в сила на 30.12.2015 г. подс.
Н. е условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част от
наказанието по пункт 5/ , като е установен изпитателен срок от шест месеца.
6/ С
присъда по нохд № 178/2016 г. по описа на РС-Д.,
влязла в сила на 12.08.2016 г., за престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 , вр. с чл. 195 ал.1 т.3 и т.4 му е наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от шест месеца, при първоначален строг режим.
На
основание чл. 70 ал.7 от НК е приведена в изпълнение неизтърпяната част от
наказанието , по което подсъдимия е УПО с определение по чнд
№ 1700/2015 г. по описа на Окръжен съд –В..
Наказанието
по пункт 6/ е изтърпяно на 06.01.2017 г.
Горепосочената
фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в обстоятелствената част на
обвинителния акт на ВРП се установява и потвърждава от събраните по реда на
глава ХХVІІ от НПК доказателства, а именно: признанията на подс.
Н.,
направени по реда на чл.371 ал.1 т.2 от НПК, показанията на св. М. С., св. Е. С. и св. Д.
Ми., заключенията по изготвените видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза и съдебно - оценителната експретиза,
протоколът за за доброволно предаване от 17.06.2017
г. , справка от ПП-КАТ при ОД на МВР-В. за собствеността по отношение на процесния автомобил и свидетелството за съдимост на подсъдимия.
Доказателствата са непротиворечиви и не навеждат съда на различни изводи. Те
очертават една и съща фактическа обстановка, а именно, такава, каквато е
посочена в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимия и
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, съдът приема за
установени обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. Съдът намира, че
горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно,
категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и
цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи.
Предвид
изложеното и от изяснената фактическа обстановка, се налага от правна страна
изводът, че подсъдимият Д.М.Н. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъпление по чл. престъпление по 196 ал.1
т.2, вр.чл.195 ал.1 т.3 и т.4, вр.
чл. 194 ал.1 от НК като на 17.06.2017г., в гр. В., чрез използване на
техническо средство - отвертка и чрез разрушаване на прегради, здраво направени
за защита на имот - счупване на стъкло на лек автомобил, отнел чужди движими
вещи - слънчеви очила марка „Версаче" и
паричната сума от пет лева, всичко на обща стойност 313,75 лева, от владението
на М.М. С., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява опасен рецидив.
От обективна
страна, изпълнителното деяние е съставомерно по чл.
196, ал. 1, т. 2 от НК, доколкото същото е извършено след като подсъдимият е бил осъждан повече от два пъти на лишаване
от свобода за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на които не е
отложено по реда на чл. 66 от НК, с оглед на което престъплението е извършено
при условията на опасен рецидив при хипотезата
на чл. 29 б.б от НК. За квалификацията на деянието като извършено при
условията на опасен редицив са взети предвид
съдебните актове по пунктове от 2/ до
6/, доколкото от изтърпяване на наложените с тях наказания, да датата на
извършване на инкриминираното деяние не е изминал период, надхвърлящ пет
години.
Деянието е съставомерно по чл. 195 ал. 1 т.3 и т.4 от НК, доколкото за
осигуряване достъп до инкриминираните
вещите е ползвано техническо средство – отвертка и е разрушена преграда,
здраво направена за защита на имот – счупено стъкло на процесното
моторно превозно средство.
От субективна
страна, подсъдимият е съзнавал, че с противоправните
си действия прекъсва владението върху чуждите движими вещи и установява своя фактическа власт, че
осигурява достъпа си до вещите чрез счупване на стъклото на процесния
автомобил, чрез използване на техническо средство – отвертка, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е
искал тяхното настъпване, като е действал с намерение да свои вещите – да се
разпорежда с тях в свой интерес т. е. извършил е инкриминираното деяние
виновно, при форма на вината - пряк умисъл.
Престъплението е довършено, тъй
като е настъпил вредоносният резултат.
Правната квалификация не се
оспорва и от страните по делото.
Предвид горното съдът постанови
осъдителна присъда.
При определяне наказанието на подсъдимия, съдът приложи разпоредбата
на чл. 58а от НК , предвид провеждане на съдебното производство по реда на гл. 27 от НПК.
При индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства ниската стойност на отнетите вещи, общата стойност
на които е под размера на минималната работна заплата за страната, както и
оказаното от лицето съдействие в хода на разследването, към което отнесе
направеното в хода на досъдебното производство самопризнание. Доколкото
подсъдимият е действал с неопределен пряк умисъл, предвид липсата на конкретни
представи за стойността на вещите, които са се намирали в превозното средство,
и с оглед установените отегчаващи отговорността на Н. обстоятелства, съдът
намира, че ниската стойност на вещите не
следва да бъде оценена като изключително смекчаващо отговорността на последния
обстоятелство. Доколкото при провеждането на съкратена процедура при
хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК , съгласно съдебната практика,
самопризнанието, направено в съдебната фаза, не следва да бъде съобразено като
смекчаващо отговорността обстоятелство, съдът не отчете същото в тази категория
факти. Като недоказан и необоснован съдът намери доводът на защитника, че в
категорията смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се съобрази
фактът, че към инкриминирания период, е починал един от родителите на Н..
Посоченото обстоятелство не бе установено със съответни доказателства по
делото, като същото не обуславя по-ниска обществена опасност на деянието и
дееца, доколкото евентуалните отрицателни емоционални преживявания, свързани
със смъртта на роднина, не обуславят и
обосновават формиране на престъпни и антисоциални нагласи у лицата.
Като отегчаващи отговорността на Н. факти са
съобразени осъждането по нохд № 223/2011 г. по описа
на РС-Д., доколкото същото не е взето
предвид при квалификацията на деянието като извършено при условията на опасен
рецидив, броят на престъпните актове, включени в квалификацията на деянието по
чл. 29 б.б от НК, които наред с обстоятелството, че подсъдимият е извършил процесното деяние в кратък срок /от около пет месеца/ след
изтърпяване на последната ефективна присъда, сочат ца
по-висока обществена опасност на дееца. Като отегчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство бе съобразен и броят на квилифициращите
престъпното отнемане обстоятелства, а именно – по чл. 195 ал.1 т.3 и т.4 от НК.
С оглед на изложеното, предвид отчетената обществена опасност на подсъдимия
и при констатиран известен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства,
съдът намери, че на Н. следва да бъде наложено наказание между минималния и
средния размер, а именно „Лишаване от свобода” за срок от четири години . На
основание чл. 58а от НК, с оглед процедурата, по която е проведено съдебното
следствие, съдът намали наказанието на подсъдимия с 1/3 като му наложи
наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и осем месеца.
Като взе предвид, че процесното деаяние е умишлено такова и от последното изтърпяно
наказание по предходно осъждане /а именно, на наложеното наказание с присъда по
нохд № 178/2016 г. по описа на РС-Д./, не са изминали повече от пет
години, съдът постанови на основание чл. 57 ал.1 б.б от ЗИНЗС, наказанието по
настоящата присъда да бъде изтърпяно от подс. Н. при
първоначален „строг” режим.
С оглед
изхода на делото и на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия бяха
възложени разноските по делото в размер
на 105,20 лева / сто и пет 0,20/
лева за възнаграждение на вещи лица в хода на досъдебното производство/.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: