Р Е Ш Е Н И
Е
№ 17.05.2021
година гр. Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
ХАСКОВО гражданско
отделение, четвърти състав
на …....деветнадесети април..……две хиляди и двадесет
и първа година
в
публично съдебно заседание в
следния състав :
СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА
С
участието на секретаря………Димитрийка Христова….………….……..….
И
прокурора ……………………………………….…………………..…...……
като
разгледа докладваното от съдия
Петкова….…………….………………..
търговско
дело ……….№ 24 по описа за 2020
година……....…………..……,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба
от К.А.Б. с ЕГН **********,
с адрес: ***, подадена чрез
упълномощен адвокат К.Г. ***. Срещу Гаранционен фонд – С., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С.,***,
представляван от Б.М.и С.С., са предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 558 ал. 5 вр. чл. 557 ал. 1 т. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Претендира се сумата 70 000 лева (частичен иск от
100 000 лева) – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните
лихви върху тази главница от 12.03.2019 година до окончателното разплащане.
Вторият главен иск е за сумата 4533,08 лева – обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва от същата дата.
Ищцата твърди, че на 17.10.2018 година била пострадала при ПТП, в резултат на
което ѝ били причинени телесни увреждания. Заявява следните обстоятелства
и механизъм на ПТП: На 17.10.2018 година, около 11:30 часа ищцата К.Б. ***, в
района на улиците „Беласица“ и „Вихър“. Ищцата предприела пресичане по
продължението на тротоарите, намиращи се от двата края на ул. „Вихър“. В това
време неидентифициран автомобил, управляван от неизвестен шофьор, движещ се по
ул. „Беласица“, при извършване на маневра „завой на дясно“ към ул. „Вихър“,
отнел предимството и блъснал пресичащата ул. „Вихър“ пешеходка Б.. Автомобилът контактувал с
тялото на ищцата в областта на заден десен калник и задна дясна врата, като от
блъскането ищцата загубила равновесие и паднала, в резултат на което получила процесните телесни увреждания. След произшествието водачът
на МПС не спрял, а автомобилът напуснал местопроизшествието и до сега не бил
установен, както и неговият водач.
След
пътния инцидент, К.Б. била откарана по спешност в „МБАЛ- Хасково“ АД, където била
приета за лечение в отделението по ортопедия. След направените ѝ редица
прегледи, изследвания и рентгенографии, лекарите
установили следните увреждания при ищцата: Счупване трохантера
на лява бедрена кост, придружено с оток болка, невъзможни активни движения и
натоварвания в областта на лява тазобедрена става. Скъсяване и външна ротация
на ляв долен крайник. Положителен синдром на „Закованата пета“ в ляво. Счупване
хирургичната шийка на лява раменна кост, придружено с оток, болка, невъзможни
активни движения и натоварвания на лява раменна става. Счупване дисталния край на лява лъчева кост, придружено с оток,
болка ограничени движения в областта на лява гривнена
става - дорзална и радиална девиация
на карпуса. Периорбитален
хематом в ляво на главата. Рагада на лява вежда 2 см.
с надлъжни размери.
Предвид
настъпилите тежки увреждания, на 19.10.2018 година ищцата била подложена на три
оперативни интервенции: открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
фемур; открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация – хумерус; открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация – радиус улна.
Престоят
на ищцата във връзка с лечението в отделението по „Ортопедия“ на „МБАЛ Хасково“
АД продължил от 17.10.2018 година до
26.10.2018 година, когато последната била изписана.
След
изписване от болничното заведение, пострадалата продължила лечението си в
домашни условия при спазването на хранително-диетичен режим. С оглед на
получените фрактури, на пострадалата било предписано да се придвижва само с
помощни средства, след тридесетдневен, строг постелен
режим. Това налагало близките ѝ постоянно да са около нея, като ѝ
помагат в ежедневните битови и хигиенни нужди. От получените фрактури К.Б.
изпитвала силни болки, поради което ѝ се налагало постоянно да приема
обезболяващи.
Според
лекарските прогнози, болките, които ищцата изпитвала, щели да намалят
интензивността си, но имало вероятност да останат до живот при влошаване на
времето и физическо натоварване. Отделно от това лекарите не можели да дадат
прогноза дали обемът на движенията в областта на фрактурите ще се възстанови
напълно.
В
резултат на преживяното ПТП, здравословното състояние на ищцата се влошило като
цяло и това дало отражение на психиката ѝ. Вследствие на изживения шок, К.Б.
се оплаквала от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за
злополуката, нарушения на съня и вниманието. Допълнително се тревожила за това,
че няма да се възстанови напълно и постоянно ще бъде в тежест на близките си.
Във
връзка с лечението си до момента ищцата извършила редица разходи в общ размер
на 4 533,08 лева, за закупуване
на бедрен реконструктивен къс пирон, заключваща плака с винтове, заключваща
плака за проксимален хумерус, такса престой в ОТО, проходилка, подлога и медикаменти, които били необходими за
оперативната интервенция и за лечебния и възстановителен период след
злополуката. За въпросните разходи К.Б. разполагала със счетоводни документи, представени
ведно с исковата молба: Фактура № **********/18.10.2018 година, издадена от
„МБАЛ - Хасково“ АД, на стойност 1 750 лева, касаеща
разходи за бедрен реконструктивен къс пирон, придружена с фискален бон; фактура
№ **********/18.10.2018 година, издадена от „МБАЛ - Хасково“ АД, на стойност 1
100 лева, касаеща разходи за заключваща плака с
винтове, придружена с фискален бон; фактура № **********/18.10.2018 година,
издадена от „МБАЛ - Хасково“ АД, на стойност 1 480 лева, касаеща
разходи за заключваща плака за проксимален хумерус,
придружена с фискален бон; фактура № **********/26.10.2018 година, издадена от
„МБАЛ - Хасково“ АД, на стойност 52,20 лева, касаеща
разходи престой в ОТО, придружена с фискален бон; фактура № **********/26.10.2018
година, издадена от „Фарма - Си 2012 “ ООД, на
стойност 84 лева, касаеща разходи за проходилка и подлога, придружена с фискален бон; фактура №
**********/26.10.2018 година, издадена от „ЛПВ“ ЕООД, на стойност 66,88 лева, касаеща разходи за медикаменти, придружена с фискален бон.
По случая
било образувано ДП № 1316/2018 гаденя по описа на РУ на МВР -
Хасково, съответно пр. пр. №
1858/2018 година по описа на РП -
Хасково, като наказателното
производство било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК, с
постановление прокурора от 25.06.2019 година, поради неразкриване на
извършителя.
Ищцата
счита, че след като виновният за процесното събитие
водач и моторното превозно средство, не са известни, то приложение намира
хипотезата на чл. 519 ал. 1 т. 1 от КЗ,
и, съответно, за причинените вреди отговаря „Гаранционен Фонд“. Поради това предявила пред ГФ претенция с вх. № 24-01-921/11.12.2018 година за
изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, но до настоящия
момент ответникът не бил обезщетил ищцата, а предвиденият в чл. 496 ал. 1 от КЗ тримесечен срок бил
изтекъл на 11.03.2019 година.
С тези фактически доводи ищцата моли съда да осъди
ответника ГФ да ѝ заплати исковите суми, ведно със законните лихви,
считано от 12.03.2019 година – деня, последващ
датата, на която е изтекъл срокът за произнасяне на ответника по заведената
претенция, до окончателното изплащане на обезщетенията, както и направените по
делото разноски.
В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът Гаранционен
фонд подава писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и
размер. Счита, че липсват доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата,
при които е настъпило събитието, както и за поведението на участниците в него. Оспорва
твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП.
Въвежда възражение за съпричиняване от страна на
ищцата, респ. съществен принос за настъпване на вредите. Конкретното нейно
поведение в пряка причинна връзка с настъпването на ПТП било пресичане в
населено място извън пешеходните пътеки, с внезапно навлизане от реда на
паркирани до края на платното за движение МПС, без да съобрази разстоянията до
приближаващите пътни превозни средства и тяхната скорост на движение, след
преодоляване на ограждение от парапети, при което тя
внезапно била попаднала в опасната зона
на приближаващо МПС и така направила удара непредотвратим чрез
действия на водача на същото неидентифицирано МПС.
Ответникът намира размера на иска за неимуществени
вреди за изключително завишен и неотговарящ
на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна
практика към датата на ПТП, както и на правилата по чл. 52 от ЗЗД за
справедливо обезщетение. На следващо място ответникът счита, че ищцата и
нейният процесуален представител са могли да изпълнят извънсъдебната административна процедура надлежно, представяйки
необходимите доказателства и така да спестят ненужните съдебни разноски и
трупане на лихви. В тази връзка Фондът заявява, че оспорва изцяло
претенцията за лихва от 12.03.2019
година. ГФ бил поставен в невъзможност да се произнесе, тъй като не били
спазени разпоредбите на Кодекса за застраховането. При изпълнена процедура
Фондът би се произнесъл в законоустановения срок. В
тази връзка ответникът оспорва началния момент на законната лихва и моли съда,
в случай ако присъди обезщетения, то да приеме за начален момент на дължимост на лихвите датата на подаване на исковата молба.
В законоустановения
срок ищцата Б. подава допълнителна искова молба, с която поддържа всички въведени
фактически и правни твърдения. Оспорва аргументите на ответника за неизрядност на ищцата при предявяване на щетата. Настоява,
че към момента вече са налице всички необходими доказателства за установяване
на увреждането и определяне на обезщетението и приканва Фонда да постигнат
съдебна спогодба по настоящото дело. Оспорва въведеното възражение за съпричиняване.
В законоустановения
срок ответникът ГФ подава отговор на допълнителната искова молба. Поддържа
всички въведени възражения и доводи и не правят нови такива.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото се представя
постановление от 25.06.2019 година на Районна прокуратура – Хасково за спиране
на наказателното производство по досъдебно производство № 1316/2018 година. От
постановлението се установява, че наказателното производство е започнало за
това, дали на 17.10.2018 година в град Хасково на кръстовище между ул.
„Беласица“ и ул. „Вихър“ при управление на МПС са нарушени правилата за
движение и по непредпазливост е причинено ПТП, като е допуснато причиняването
на средна телесна повреда на К.А.Б.. Приобщено е копие на материалите на
досъдебното производство, от които се установява, че и до настоящия момент
извършителят на деянието не е намерен. В материалите на досъдебното
производство се намира протокол за оглед на местопроизшествие и снимков
материал към него, който онагледява мястото на ПТП.
В подкрепа на твърденията си за направени разходи за лечение, ищцата
представя фактури, ведно с касови бележки към тях. Видно от тези счетоводни
документи, в периода 18-26.10.2018 година К.Б. е закупила бедрен
реконструктивен пирон на стойност 1750 лева, заключваща плака с винтове на
стойност 110 лева, заключваща плака за проксимален хумерус
на стойност 1480 лева, проходилка и подлага на обща
стойност 84 лева, лекарствени препарати на стойност 66,88 лева, а освен това е
заплатила такса за престой в ОТО към МБАЛ – Хасково в размер на 52,20 лева.
С молба, изпратена
по поща на 10.12.2018 година ищцата е заявила пред Гаранционния фонд претенция
за заплащане на обезщетения – за неимуществени вреди в размер, съобразен със
съдебната практика по сходни случаи, а за имуществени вреди – в размер на
4533,08 лева. С молбата са представени информационен бюлетин на ОД МВР –
Хасково от 18.10.2018 година и фактурите за закупуване на медицинските
консумативи. С писмо изх. № 24-01-914/11.12.2018 година ГФ е уведомил ищцата да
представи доказателства, с оглед установяване на основанието за определяне на
обезщетение. Няма данни ищцата да е изпълнила указанията, а на 23.01.2020
година е подала настоящата искова молба.
На основание чл. 176 от ГПК съдът разпореди на ищцата да се яви лично,
за да даде обяснения за обстоятелствата по делото. Били са ѝ поставени и
съобщени въпросите, в това число – къде точно се е намирала на пътното платно в
момента на ПТП, в коя посока се е движила, от коя страна за нея е навлязъл
процесният неустановен автомобил, с каква скорост се е движил, имало ли е
съприкосновение между автомобила и тялото на ищцата и ако да – в каква част.
Въпреки изрично отправеното предупреждение за последиците по чл. 176 ал. 3 от ГПК, ищцата не се е явила и не е отговорила на въпросите.
Събрани са гласни доказателства.
Свидетелят Д.Г.Б. е син на ищцата. Съобщава, че преди процесния инцидент майка
му била активна – всеки ден ходила на пазар, обслужвала домакинството, не
използвала бастун, била здрава и не приемала лекарства освен аспирин. Нямала и
нарушения във вестибуларния апарат, нито високо кръвно. В деня на ПТП му се
обадила една от жените, присъствали на мястото на инцидента и му казала, че
майка му била ударена от кола и паднала. Свидетелят още същия ден пристигнал в
Хасково, майка му била в болнично заведение, с охлузвания и три счупвания.
Наложило се да бъде извършена операция и да се сложат импланти.
Майка му престояла в болницата една седмица, след което два-три месеца била на
легло в къщи и била неспособна да се обслужва самостоятелно. През това време за
нея се грижила дъщеря ѝ – сестра на свидетеля. Постепенно започнала да се
раздвижва, да ходи с бастун, но отказвала да отиде на консултативни или
профилактични прегледи, не ѝ била правена рехабилитация. Половин година
след инцидента започнала да излиза навън, придвижвала се с бастун и не се
отдалечавала от блока, в някаква степен се страхувала да излиза навън.
Свидетелят препредава събитията, при които се е случило ПТП, известни му от
ищцата: Тя много често ходила до магазин „Кауфланд“.
В деня на ПТП също – напазарувала и тръгнала да се прибира – минала покрай
стадиона нагоре по улицата. Понеже улицата била стръмна, а чантите – тежки,
ищцата спряла да си почине – според свидетеля на тротоара. В този момент я
ударила кола и тя паднала, изпитала болка и на помощ ѝ се притекли
намиращите се наблизо жени.
Свидетелят Д.Д.Б.
е служител в „Пътна полиция“, посетил местопроизшествието . Съобщава, че бил
изпратен по сигнал за ПТП на ул. „Беласица“ до кръстовището с ул. „Вихър“ –
имало жена на пътя, която се оплаквала, че я блъснал автомобил. При пристигане
възприел ищцата, седнала на тротоара. Тя обяснила, че се прибирала от магазин „Кауфланд“ и като пресичала ул. „Вихър“, в момента в който
се качвала на тротоара някакъв автомобил по ул. Беласица завил надясно, при
завиването с някоя странична част я завъртял и тя паднала. Свидетелят обяснява,
че на мястото, където ищцата би следвало да се качи на тротоара, пътното платно
е отделено с бордюр, който не позволява качването на кола върху тротоара. Там
имало и стълб, който правил преминаването по тротоара по-трудно. Свидетелят
обяснява още, че на мястото на инцидента нямало паркирани автомобили, които да
ограничават видимостта, така че нямало пречки както пешеходецът да възприеме
автомобила, така и водачът да забележи пешеходеца. Още повече, че автомобилът
бил се спуснал срещу жената и тя би следвало да възприеме фронтално колата,
както и това, че тя завива надясно. Аналогични са и показанията на другия
служител на „Пътна полиция“ – св. К.З.К.. За разлика от св. Б., св. К. твърди,
че жената седяла не на тротоара, а до стълба на пътното платно. Свидетелят
уточнява, че на мястото на инцидента имало добре поддържан тротоар, по който
човек може да се движи. Пред него жената заявила „май нещо ме удари. Не видях
какво е“.
Свидетелките Т.П.С., С.
Петкова Р. и Ц.А.М. са се намирали в непосредствена близост до мястото на инцидента.
Те разговаряли на около 10 м от стълба, до който паднала ищцата, св. М. и св. Р.
седели на пейка с лице към стълба, а св. Т.С. стояла права с гръб към
кръстовището, респ. стълба. И трите свидетелки настояват, че нито са видели
преминаващ и завиващ автомобил, нито чули звук от такъв. Вниманието им било
привлечено от стоновете на жената, седнала до този електрически стълб, но не на
платното за движение, а на бетона до стълба, на тротоара. Жената (ищцата) им
обяснила, че била в „Кауфланд“, спряла да си почине
пред стълба, отгоре идвала кола и когато свивала по ул. „Вихър“ я ударила.
От изисканото от НЗОК здравно досие на
ищцата става ясно, че след приключване
на болничното лечение по повод процесния инцидент, няма данни пострадалата да е
посещавала лекар, да ѝ е било прилагано лечение, предписвани лекарства
или правена рехабилитация.
По делото е назначена и изслушана
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, чието заключение съдът възприема изцяло като обективно, пълно и
компетентно. От съвкупния анализ на заключението на експертите, огледния протокол със снимков материал и събраните по
делото гласни доказателства, съдът приема за установен следния механизъм на
ПТП: На 17.10.2018 година около 11.20 часа ищцата Б. ***, в посока от магазин „Кауфланд“ към бул. „Илинден“. Вървяла пеша със спокоен ход,
като се движила по левия тротоар. На десния тротоар в това време се намирали
трите свидетелки С., Р. и М.. Те разговаряли помежду си и не обръщали внимание
на обичайното движение по ул. „Беласица“. Ищцата достигнала Т-образното
кръстовище между ул. „Беласица“ и ул. „Вихър“, стъпила на пътното платно и
продължила движение по него, с намерение да се качи на продължението на левия
тротоар. Тъй като носила тежки чанти, а улица „Беласица“ била стръмна, ищцата
спряла да си почине непосредствено преди на стъпи на тротоара, пред стълб,
монтиран на самия ъгъл на тротоара. В това време по ул. „Беласица“ се спускал
неидентифициран автомобил и водачът му предприел маневра – завой надясно. При
ширината на пътното платно на ул. „Беласица“ - 5,5
метра, и ширината на ул. „Вихър“ след навлизане в кръстовището - 4,2м,
вземането на завоя било трудно. Водачът на неидентефецирания
автомобил намалил скоростта преди завоя до около 7 км/ч, след което извършил
маневра завой надясно и се включил в ул. „Вихър“. Тъй като ищцата в това време
стояла на пътното платно непосредствено пред стълба (спрямо посоката на
движението на автомобила – зад стълба), тя не била забелязана от водача на МПС.
При вземането на завоя автомобилът минал зад гърба или вляво от пешеходката с предната си част,
но в този момент водачът завъртял волана още повече надясно, при което намалил
радиуса на извършвания завой и със задната си дясна странична част автомобилът
контактувал с гърба на ищцата. Ударът не бил директен, а приплъзване
и тласък, от който ищцата загубила равновесието, паднала и от падането на
терена получила следните телесни увреждания: счупване на трохантера
на лява бедрена кост, счупване на хирургичната шийка на лявата раменна кост,
счупване на отдалечения край на лявата лъчева кост, разкъсно-контузна
рана на лявата вежда и хематом в областта на лявата очница.
Ищцата изпитала силна болка, седнала на тротоара (бетонната част, видима на
снимка 6 към огледния протокол) и тъй като стенела,
там била намерена от трите свидетелки.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 558 ал. 5 вр. чл. 557 ал. 1 т. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Гаранционният
фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания,
причинени на територията на Република България от моторно превозно средство,
което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано
моторно превозно средство). За възникването на
имуществената отговорност на Гаранционен фонд по чл. 557, ал. 1, т.
1 от КЗ, който е приложимият в случая закон, трябва да бъде
осъществен следният фактически състав: делинквентът
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които от
своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
му поведение; деликтът да е реализиран от водач на
моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено (неидентифицирано моторно превозно средство). Потестативната
възможност лицата да предявят претенцията си пред съда е поставена в зависимост
от условието, претенцията за обезщетение да е предявена по доброволен ред пред
ГФ. В настоящия случай по делото са налични доказателства, установяващи
предявяване на щетата пред ответника, с оглед на което са спазени изискванията
на нормата на чл. 558 ал. 5 от КЗ.
От събраните по делото доказателства настоящият състав намира да е
налице осъществено противоправно деяние от страна на
водача на неидентифицирания автомобил, който нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: Чл. 116 от ЗДвП – „Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците…“ и чл. 119 от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“ Тук следва
да се има предвид, че съгласно параграф
6 т. 54 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП "Пешеходна пътека"
е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка и
сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На
кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху
платното за движение. Именно такъв е настоящият случай. По делото е установено,
че в близост не е имало пешеходна
пътека, по която ищцата да продължи движението си по ул. „Беласица“, т.е.
единствената възможност за нея да пресече пътното платно по ул. „Вихър“ е била
именно на процесното Т-образно кръстовище. Водачът на
спускащия се надолу по ул. „Беласица“ автомобил е бил длъжен да прояви
необходимото внимание така че да може да забележи стоящата зад стълба пешеходка
и да спре, за да я пропусне да премине безопасно.
Показанията на свидетелките С., М.
и Р. не разколебават изводите на съда относно механизма на ПТП и получаването
на уврежданията от ищцата. От твърденията им става ясно, че те са беседвали и
не са обръщали внимание на пътната обстановка около тях. Още повече, чу
движението на коли по ул. Беласица не било нещо необичайно, а и отдолу от бул.
България винаги се чувал фонов шум от преминаващи коли. Така че е напълно
възможно те да не са забелязали и чули движението на спускащия се отгоре
автомобил, който освен това трябва да се е движил и завил, достигайки
кръстовището, много бавно – със скорост около 7 км/ч. Т.е. не може да се окачва
да е издавал звук от висока скорост или
шум на гумите при завой, които да привлекат вниманието на трите
свидетелки.
Свидетелят Б. в показанията си се опитва да прокара тезата, че майка му
е стояла на тротоара в момента, когато е била ударена от преминаващия
автомобил. Съдът не кредитира показанията му в тази част, тъй като те се
опровергават от показанията на полицейските служители и снимковия материал към
протокола за оглед, приобщен към материалите на досъдебното производство. А от
тях се установява, че на мястото на инцидента тротоарът е отделен от пътното
платно с достатъчно висок бордюр, за да стане невъзможно безаварийно качване на
автомобила на тротоара. Освен това, пречка за това е и монтираният върху тротоара
стълб и при конкретната ситуация ако К.Б. е била на тротоара, то ударът и
по-скоро тласъкът с установените по делото сила и начин не биха били възможни.
Поради това съдът приема, че не е оборена презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД. Ангажирането на наказателната или административно-наказателната
отговорност на делинквента не се явява задължителна
предпоставка за реализиране отговорността на Гаранционния фонд по чл.557 ал. 1
т. 1 от КЗ. Постановяването на осъдителната присъда единствено позволява
приложението на чл. 300 ГПК и така улеснява доказването на ищцовата
претенция. Но иначе, според възприетата съдебна практика, образуваното
наказателно производство не е пречка за движението на гражданския спор за обезвреда от престъпление, предмет на наказателното
производство. Установи се реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна
връзка с противоправното деяние. В своята съвкупност
показанията на свидетелите, в това число и в частта им, в която препредават
съобщеното им от пострадалата незабавно след инцидента, дават основание за
извода, че деликтът е реализиран от водач на
неидентифицирано моторно-превозно средство – лек автомобил. Ето защо предявеният иск с правно основание
чл. 577 ал. 1 т. 1 от КТ във връзка с чл. 45 от ЗЗД е установен в своето
основание и ответникът Гаранционен фонд е пасивно, материално правно
легитимиран да отговаря.
При определяне на размера на обезщетението
за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968 год., т. 11,
според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат
да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК
редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т. д. № 387/2008 г. на ІІ т. о.;
№ 124 от 11.11.2010 г., по т. д. № 708/2009 г. на ІІ
т. о.; № 59/29.04.2011 г., по т. д. № 635/2010 г. на ІІ т. о.; № 66 от
03.07.2012 г., по т. д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието
"неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания
на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на
обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа
конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото
общество в конкретната държава".
С оглед изложеното, съгласно чл. 51,
вр. чл. 52 от ЗЗД,
на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на претърпени телесни увреждания. Доколкото
паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че те следва да бъдат
обезщетени в размер на 60000 лв. При определянето му съдът съобрази характера
на претърпените телесни увреждания – три счупвания,
разкъсно-контузна рана и хематом. В резултат на
счупването на бедрената кост е причинено трайно – повече от 30 дни затруднение
в движението на левия крак. В резултат на счупването на раменната кост в едно
със счупването на лъчевата кост също е причинено трайно (за повече от 30 дни)
затруднение в движението на лявата ръка. Раната на веждата с околен хематом са
причинили краткотрайно разстройство на здравето – за около 20 дни. Съдът отчита
и проведено оперативно лечение, последващия
едноседмичен престой, както и продължило около 3 месеца лечение вкъщи, на легло.
Според заключението на вещото лице – съдебен лекар, което е основало изводите
си на база медицинска документация, възстановителният процес при ищцата следва
да се счита неприключил, тъй като поставените при операциите метални импланти не са снети. Според вещото лице, за
възстановяването на здравето на ищцата са необходими три отделни оперативни
интервенции (доклад в с.з.), но и след това няма сигурност дали здравето на
пострадалата ще бъде възстановено напълно, предвид напредналата ѝ възраст
и вероятност от развитието на артроза (доклад в с.з.).
От възникване на травмата и досега пострадалата изпитва болки и страдания с различна
интензивност. Болките и страданията ще продължат и в бъдеще, поради неприключилия
възстановителен процес. От друга страна, принос за това има и самата
пострадала. Установено е по делото от изисканата справка от НЗОК, след
изписването от болницата до сега ищцата не е търсила медицинска помощ, лечение
или консултации, не е предприела действия за оперативно снемане на имплантите и за рехабилитация, но не защото няма нужда от
това (показанията на св. Б. сочат, че тя е трудно подвижна, ходи с бастун само
на къси разстояния), а защото по психологически причини, свързани с дъщеря
ѝ отказва да излиза от дома си. Освен това, представената по делото
медицинска документация не разкрива данни за психотравма,
по-голяма от обичайно търпените страдания във връзка с травмата и оздравителния
процес. Съдът взема предвид показанията на св. Б. за психическите страдания на майка
му, причинени от търпени битови
неудобства и негативните ѝ емоционални изживявания, в това число поради
загубата на активност. Но тези гласни доказателства също не съдържат данни за такива страдания и дискомфорт,
които да са значително по-интензивни от обичайните при подобни инциденти и биха
обусловили определяне на обезщетение в по-висок размер.
Съобразявайки горното, икономическата
конюнктура в страната и приложимите по аналогия лимити на ГО за релевирания период, съдът намира, че приетият размер на
обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.
Основателни са доводите на ответника
ГФ за допуснато съпричиняване от страна на ищцата, а
от там и за намаляване на отговорността на ответника ГФ. От заключението на вещото лице е несъмнено, че
неустановеният автомобил е приближил кръстовището с ниска скорост – около 7
км/ч и със същата скорост е извършил маневрата завой надясно. При това, той се
е спуснал по ул. Беласица фронтално срещу ищцата и е извършил завоя в непосредствена близост
от нея. От показанията на свидетелите-служители на Пътна полиция става ясно, че
в близост не е имало паркирани МПС или други пречки, които да ограничат
видимостта на пешеходката към приближаващия автомобил. Това означава, че при
проявена минимална грижа и внимание по отношение на другите участници в
движението, ищцата задължително би възприела движещия се и завиващ в
кръстовището автомобил. При това положение, задължението на стоящата пред
стълба, на пътното платно ищца е било да напусне платното по най-бързия начин,
като се качи на тротоара. И това е било напълно възможно, тъй като за целта ищцата е следвало да направи само
една крачка. Уведомена за задължението по чл. 176 от ГПК да се яви и да
отговори на въпросите, ищцата не изпълнява указанията на съда. От показанията
на сина ѝ св. Б. не се извеждат основателни причини за неявяването
ѝ. Поради това съдът прилага последиците по чл. 176 ал. 3 от ГПК и приема
за доказани обстоятелствата относно поведението ѝ на пътното платно, така
както са изложени по-горе. Процесуалният представител на ищцата акцентира върху обстоятелството,
че ищцата е пресичала улицата по
продължение на тротоар и по необозначена пешеходна пътека, сформирана от
продължението на тротоари при кръстовище. Съдът приема това обстоятелства за
доказано. Но дори и при това движение пешеходецът дължи внимание към приближаващите
се автомобили и неговото предимство при пресичане не е абсолютно. Спирайки и
престоявайки за почивка на пътното платно пред стълба, ищцата е нарушила задължението на пешеходеца,
предписано от разпоредбата на чл. 113 ал. 1 т. 2 от ЗДвП – при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни да
не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение. Допускайки нарушения на тези правила на
ЗДвП ищцата е съпричинила вредоносния резултат в
съотношение 50%. Съдът приема този висок процент на съпричиняване,
тъй като предвид габаритите на един лек автомобил със средни размери, идващ
директно срещу ищцата, приближаващ бавно и също така бавно извършващ маневрата,
той е бил значително по-видим за пешеходката, в сравнение с възможностите на
водача на автомобила да я забележи стояща непосредствено зад стълба.
Принос по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от
Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. - т. 7, което има характер на задължителна
съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т.
1 от ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е
приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат. В конкретния случай, безспорно е налице съпричиняване, поради нарушаване на
предписаното от закона поведение на пешеходеца при пресичане на пътното платно.
Ето защо, след отчитане на степента на съпричиняване предявеният иск по чл. 557, ал. 1, т.
1 от КЗ за неимуществени
вреди е основателен и доказан до размера от 30 000 лева, а за разликата до
пълния предявен размер от 70 000 лева, следва да се отхвърли като
неоснователен.
Предвид основателността на исковата
претенция основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл. 497, ал. 1, т.
2 вр. чл. 558 ал. 1 от КЗ се следва от
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ - три месеца от предявяване на претенцията пред застрахователя. В
процесната хипотеза от пощенска разписка за връчване
на застрахователната претенция на ответника е видно застрахователят да е
уведомен на 12.12.2018 година или законна лихва за забава е дължима
от 12.03.2019 год. до изплащане на вземането, поради което претенцията за
присъждането й е основателна.
По изложените по-горе съображения относно
реализиран фактически състав по чл. 45 ЗЗД и наличие основанията по чл. 557 ал.
1 т. 1 от КЗ основателен се явява и предявеният иск за обезщетение за
имуществени вреди. Същият е доказан по размер – ищцата е направила разходи за
лечение (закупуване на медицински изделия, лекарства и болничен престой) в
размер на 4533,08 лева, която сума следва да ѝ бъде заплатена от ответника
ГФ.
На основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. на адв. К.Г. се
дължи адвокатски хонорар, определен по чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатски възнаграждения и съобразно уважената част от
иска, в размер на 1566 лева.
На ищцата на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
се дължат разноски съобразно уважената част от иска в размер на 1 675,80 лева.
На ответника на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер
на 202,68 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – С. ***, представляван от Б.М.и
С.С. да заплати на К.А.Б. с ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес
*** офис 217 чрез адвокат К.Г. ***, на основание чл. 557 ал. 1 т. 1 вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
сума в размер на 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди във
връзка с настъпило на 17.10.2018 година пътнотранспортно произшествие, ведно
със законната лихва от 12.03.2019 година до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 30 000 лева до предявения размер от 70 000 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – С. ***, представляван от Б.М.и
С.С. да заплати на К.А.Б. с ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес
*** офис 217 чрез адвокат К.Г. ***, на основание чл. 557 ал. 1 т. 1 вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
сума в размер на 4533,08 лева - обезщетение за имуществени вреди във връзка с
настъпило на 17.10.2018 година пътнотранспортно произшествие, ведно със
законната лихва от 12.03.2019 година до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – С. ***, представляван от Б.М.и
С.С. да заплати на адвокат К. К.Г. ***, на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА, сума в размер на 1566 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – С. ***, представляван от Б.М.и
С.С. да заплати на К.А.Б. с ЕГН **********, с
адрес: ***, със съдебен адрес
*** офис 217 чрез адвокат К.Г. ***, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК сумата 1675,80
лева – деловодни разноски за първата инстанция, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА К.А.Б. с ЕГН **********,
с адрес:
***, със съдебен адрес ***
офис 217 чрез адвокат К.Г. *** да заплати на Гаранционен фонд – С. ***, представляван от Б.М.и
С.С.,
на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК сумата 202,68 лева – деловодни разноски за
първата инстанция, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: