№ 331
гр. Варна, 31.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора С. Г. Я.
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Панталеева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20243000600308 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Жалбоподател-частен обвинител Б. В. Д., редовно призован, не се явява,
представлява се от адв.С. Б. С. от АК - ВАРНА, упълномощен от преди.
Жалбоподатели-частни обвинители С. Б. Д. и Г. Б. Д., редовно
призовани, явяват се лично и с адв.С. Б. С. от АК - ВАРНА, упълномощен от
преди.
Жалбоподател-подсъдим И. А. А., редовно призован, явява се лично и с
адв.М. Б. Р. от АК – ВАРНА, упълномощен от преди.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Я..
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
АДВ.С.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
АДВ.Р.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ПАНТАЛЕЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
1
АДВ.С.: – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам депозираната жалба,
подробно сме изложили оплакванията ни по отношение на
първоинстанционния съдебен акт и няма да ги преповтарям.
Спора е във връзка със самия механизъм на ПТП и поведението на
подсъдимия преди и по време на самия инцидент. Доказано е категорично, че
подсъдимия е управлявал МВПС след употреба на високорисково наркотично
вещество, което е установено от ФХЕ.
Считаме, че същия е имал много добра видимост за времето, в което се е
движил в този пътен участък и е имал е достатъчно време да възприеме
пешеходката, да намали съобразно изискванията на ЗДвП и да спре като
предотврати фаталния инцидент. Такива данни не са установени в неговото
поведение и това е видно от САТЕ-зи, които приемат, че той към момента на
произшествието и на удара с пешеходката изобщо не е имал реакция като
водач.
Това са нашите оплаквания и молим за съдебен в този смисъл, а именно
да се наложи справедливо наказание над средния размер, предвидено в закона,
който да не се отлага по чл.66 от НК, както и да се увеличи размера на
наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС.
Ч.ОБВ.С. Д.: - Искам да има справедливост.
Ч.ОБВ.Г. Д.: - Искам да има справедливост, наречено е убийство.
ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми Апелативни съдии, намирам, че
постановения съдебен акт от първата инстанция е правилен и
законосъобразен. За мен неоснователни са жалбите, както на частното
обвинение, така и на представителя на подсъдимия.
Макар и по-лаконично Окръжен съд – Варна е достигнал до извода, който
правя и аз, че е налично виновно поведение по смисъла на НК и затова
виновно поведение на И. А. справедлива мяра е било отсъдено и съответното
наказание, отчитайки смекчаващите отговорността обстоятелства по
отношение на водача на МПС.
За мен действително в конкретния случай при тези данни за неговата
личност не би следвало същия ефективно да изтърпява наказанието
определено му от съда лишаване от свобода, така както правилно е извършил
преценка и Окръжен съд - Варна.
Ще взема становище по жалбата на подсъдимия след като изслушам
адв.Р..
АДВ.Р.: – Уважаеми Апелативни съдии, считаме, че първоинстанционния
съд не е изпълнил стриктно задълженията си по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от
НПК като приетия от първата инстанция механизъм на ПТП считаме, че е
резултат от един необективен анализ на доказателствата.
В тази връзка подробно сме изложили няколко групи основания, като ще
акцентирам вниманието Ви върху три основни от тях.
Прието е като фактическа констатация, че подсъдимия се е движил със
2
скорост от 61.30 км/ч и независимо, че е имал достатъчно време и възможност
да възприеме пресичащата пешеходка не е реагирал, като ударът е настъпил
със скоростта, с която преди това се е движил. Т.е. той не редуцирал
величината на скоростта си п реди удара. Това е първата констатация на съда.
Извода няма как да бъде споделен. И това е така, т.к. съгласно констатациите
от огледния протокол и показанията на С.Б. вещите лица от повторната
тричленна АТЕ са приели, че автомобила е намерен след мястото на удара, в
покой на 28.50 м. Съдът се е солидаризирал с тази констатация.
В същото време съдът приема и констатацията на вещите лица, че
величината на опасната зона, което е най-краткото време при своевременна
реакция на водача и вземане на решение за спиране, най-краткото разстояние
на което един автомобил може да спре при своевременна реакция, при
определената скорост на движение. Според вещите лица това разстояние е
48.23.
Затова и, ако е вярно, че водача не е реагирал до мястото на удара той би
бил преустановил движението си и би бил намерен в покой на разстояние не
по-малко от 48.23 м.
В случая разликата в двата параметра е изключително съществена, което
категорично опровергава първия извод, а той е залегнал в основата на
решаващите изводи на първоинстанционния съд, относно механизма на ПТП.
Втора констатация на първата инстанция, относно ъгъла под който е
пресичала пешеходката, обстоятелството, което е пряко свързано с пътя, който
тя изминава по платното за движение, защото спора е и по този въпрос.
Според подзащитния ми тя пресича перпендикулярно на платното за
движение. Съдът не приема неговите обяснения. Приема, че пешеходката е
започнала да пресича когато се е намирала на средата на пешеходната пътека
на ул.“Петър Алипиев“, което е пресечката, предхождаща мястото на
инцидента и е пресичала под ъгъл около 15⁰, според съда.
Този извод на съда на първо място не се подкрепя от свидетелката, на
която се позовава съда - С.Б., която заявява „видях жена да пресича по тази
пешеходна пътека, но по никакъв начин не считам и не мога да я свържа с
пострадалата след инцидента.
На второ място, съдът тук, въпреки, че твърди, че се позовава и приема
заключението на последната АТЕ не приема приетия от вещите лица ъгъл на
пресичане на пешеходката, който, според тях е между 70 и 80⁰, коренно
различен път и време за пребиваване на платното. И то на практика води до
игнориране на това заключение, при все, че според вещите лица този ъгъл,
според тях на пресичане на пешеходката, който напълно кореспондира с
казаното от подсъдимия в неговите обяснения е в пълна корелация с
местоположението и местата където са локализирани травмите на
пострадалата, които сочат на един конкретен ъгъл на пресича от нейна страна.
След като съдът е приел много по-дълъг път на пресичане на
пешеходката, който на практика е резултат от този необективен анализ няма
3
как да се сподели констатацията на съда за отстоянието на автомобила, което е
функция от пътя и времето, което изминава пешеходката по платното, защото
то е реципрочно на времето, което е необходимо на водача при тази скорост да
приближи до мястото на инцидента.
Трети довод в тази насока това е, че първоинстанционния съд декларира,
че кредитира заключението на повторната тройна експертиза. От друга страна
не споделя констатациите на експертите по нито един от решаващите въпроси,
включени в предмета на доказване, относно ъгъла под който пресича
пешеходката, скоростта, с която тя пресича. Според вещите лица тази скорост
на пресичане на пешеходката, която те определят от 2.16 м/сек до 2.23,
прощавайте ако съм непрецизен в тази част, отговаря на темп между бързо
движение и бавно бягане. При все, че те съобразяват възрастта на пешеходката
и прижизнената й активност, свидетелските показания, включително формата
на алкохолното й повлияване - 2,7 промила в кръвта. Като те достигат до
извод, за разлика от съда, че удара е реализиран в рамките на опасната зона,
при този темп на движение на пешеходката, като съдът не се солидаризира с
този извод.
На последно място в тази рубрика е, относно темпа на движение на
пешеходката.
Вещите лица са анализирали няколко групи доказателствени източници.
Ще поставя на първо място авто техническата част на експертизата и
сигурно Ви е направило впечатление, че вещите лица са определили именно
по обективните находки, оставени от тялото на пострадалата и деформациите
по автомобила, свързано с отместването по предното стъкло на нейното тяло,
определя, че за да се стигне до това отместване и до тези деформации по
предното стъкло тя се е движила със скорост от бавно бягане, което
кореспондира с показанията на свидетелите Г. и С. Д.и, това са нейни роднини,
които са били целия ден с нея и не са констатирали и не сочат, че тя е имала
каквито и да координационни смущения или затруднения в походката.
Сигурно Ви прави впечатление, но тук е противоречие, че съдът се позовава
на С.Б., като казва, че и нейните показания сочат на бавен ход, ама нищо
подобно, С.Б. категорично не сочи на координационни смущения, ако въобще
приемем, че тя е видяла пострадалата да пресича по пешеходната пътека. Е
може ли трима свидетели, които са имали пряк контакт с това лице и са
общували с него да не сочат на координационни смущения, а в същото време
съдът, неясно на какво, според мен на база на предположения да стигне до
обратния извод. Или поне ако не беше съгласен с констатациите на тези групи
източници следваше да изложи съответната си аргументация по изискванията
на чл.154, ал.2, което не е сторено.
Тук е мястото да се заяви, че нито една степен на алкохолно повлияване
сама по себе си не изключва възможността едно лице да се движи бързо или
да бяга.
На Вас е добре известно, т.н. ръководства за АТЕ-зи, цитирали сме такива
4
източници на информация, вещите лица са се позовали, като сочат, че всички
пешеходци, при всички възрастови групи и при алкохолно повлияване могат
да бягат, да могат да бягат, ние не можем да изключим това по дефиниция.
Сигурно Ви е направило впечатление казаното от вещото лице
Серафимов, който сочи, че самия той е имал казус, в който е установено, че
пешеходеца е бил с 3,5 промила алкохол в кръвта и не е сочил на никакви
координационни смущения. Това важи в пълна мяра и за водачите. Вие имате
много по-голяма практика от тази, която аз ще Ви цитирам и знаете, че има
водачи, които наистина имат координационни смущения и други, които нямат
такива, но това не означава, че не са алкохолно повлияни.
Затова и аз лично считам, че нито едно от събраните по делото
доказателства не утвърждава извода на съда, относно темпа на движение, че
тя се е движила с темп различен от бавно бягане.
Не на последно място в тази връзка е и локализацията на травмите, които
сочат, че тя е била с много широка крачка, с вдигнат десен крак нагоре, което
сочи точно на това нейно характерно бягане, макар и да е била алкохолно
повлияна. Толкова, относно несъгласията на защитата по механизма на ПТП.
Затова Ви моля да споделите тези наши виждания и да възприемете на
база анализ на същите доказателствени източници, които вече цитирах, че
механизма на ПТП е този, който защитата е посочила в допълнителното
изложение към въззивната жалба, страница 7 и 8 и няма да го преповтарям.
Това от своя страна ни дава основание за следните правни изводи:
На първо място, че след като пешеходката е пресичала перпендикулярно
или леко косо под ъгъл от 70⁰, както сочат вещите лица, то пътя, който тя
изминава по платното за движение, с темп на движение бавно бягане, при
което се отчита алкохолното й повлияване, да се приеме, че тя го изминава за
време, което е по-малко от възможността на водача да преустанови
движението на автомобила си, както при превишената скорост, с която той се
е движил при 61 км/ч, така и при 50 км/ч, справка в тази насока казаното от
последната АТЕ, в таблицата, на която ние сме се позовали и, че удара е
реализиран в опасната зона, т.е. извода ни е, че превишението на скоростта
като административно нарушение не е в пряка причинна връзка с настъпилия
резултат.
Логично тук следва да се постави въпроса, ако споделите този извод на
защитата, дали имате правната възможност, след като оправдаете подсъдимия
да е извършил това деяние да му наложите административно наказание за
допуснатото от него административно нарушение.
Считам, че това е последния въпрос, който ще следва да се обсъжда,
преценката оставям изцяло на съдебния състав, да закона дава такава
възможност е нашия лаконичен отговор, ако не споделите тези виждания на
защитата и приемете, че пешеходката се е движила с бавен темп на движение,
така както и първата инстанция.
5
При всички скорости на движение на водача удара е реализиран извън
опасната зона и той носи вина за инцидента. Тогава Ви моля да споделите
втората ни група доводи, че са налице основания за преквалифициране на
деянието като такова по чл.343а от НК като споделите извода ни, че няма
доказателства в конкретния случай водача А. да е бил под въздействие на
наркотично вещество.
Да изключително болен въпрос, с който съдилищата се сблъскват
ежедневно и трябва да го решават.
До болка познавам съдебната практика в тази насока, но мисля, че е
дошло време наистина да се помисли за преосмисляне на тази инерция, по
която се върви досега в тази посока.
Квалифициращия състав на чл.343, ал.3 НК, свързан с пияно състояние, с
наркотични вещества предполага водача да е под въздействие на алкохол или
на наркотични вещества, защото действието и въздействието в случая на
наркотични вещества върху сетивата и възприятията на водача сочи, че психо-
физиологическото му състояние е повлияно и той изпада в състояние на
непригодност правилно и безопасно да управлява МПС. Затова е
квалифициран състава, а не защото на някой му е хрумнало това. Поне за мен
е изключително непрецизен израза употребен от законодателя „след употреба
на наркотични вещества“. Какво означава „след употреба на наркотични
вещества“.
Вие много добре знаете, че употребата на наркотични вещества може да
предхожда с месеци един инцидент и водача въобще да е забравил, че е
консумирал наркотични вещества.
Ще Ви моля една последна справка да направите в материалите, които
дълбоко познавате в казаното от вещо лице Бояджиева, че тя заявява, че в
косъма на едно лице може да се намери следи от употреба на наркотични
вещества до шест месеца. Това означава ли, че той е под въздействие на
наркотично вещество, ако след шест месеца направи пътен инцидент. Този
въпрос се поставя тук от страна на защитата.
След като са налице категорични доказателства, че първо той не е знаел за
този прием и той, чрез пушенето на въпросното наргиле на това събиране и
при положение, че това времево отстои на много повече от 24 часа преди
инцидента, затова и именно според вещите лица Бончев и Бояджиева първо в
организма му са намерени само следи от употреба на наркотични вещества,
което според Бончев сочи на такива следи, които са на границата на открИ.ето
им, малко преди пълната елиминация, което изключва скорошния прием. А
пък след като вещо лице Бояджиева казва, че психоактивното действие на
активното вещество при употреба на наркотици от конкретния вид отминава за
6 часа, то това само по себе си изключва водача да е бил под въздействие на
наркотичните вещества към момента на настъпване на инцидента.
Затова и според нас водача следва да носи отговорност по
квалифицирания състав на чл.343, ал.3 от НК само когато е под въздействие
6
на наркотично вещество, защото то влияе на психиката, сетивата и
възприятията и органите му и именно затова то се отличава с много по-висока
степен на обществена опасност от обичайните деяния и е изведено като
квалифициращ признак, а доказателствата по делото изключват такъв извод.
Това от една страна, а с оглед безспорно приетата от първата инстанция и
несъмнена оказана помощ на пострадалата, която е била взета на ръце, чрез
автомобила на подзащитния ми е транспортирана до първото лечебно
заведение, въпреки съпротивата на санитарите и под настояването на А. тя е
била приета и от там й е оказана помощ, за жалост тя същата вечер е
починала, но това сочи именно на изключително активните, максимално
възможните в тези случаи действия, което може да окаже един водач за
оказване помощ на пострадалата, която за жалост не е довела до съхраняване
на нейния живот. В случая следва да намери приложение и ПМС 1/1983
година.
В заключение, ако и тези доводи на защитата не бъдат споделени,
алтернативно и за пълнота на изложението Ви моля да споделите изводите ни
за неправилна индивидуализация на определените на А. наказания, макар и да
са посочени и отчетени многобройните смекчаващи отговорността
обстоятелства, които няма да ги преповтарям, то в случая аз лично считам, че
не е отчетено, че са налице изключителни обстоятелства, които сочат на
несъразмерна тежест на определеното минимално по закон наказание предвид
три обстоятелства.
На първо място, изключителната форма на съпричиняване на резултата от
страна на пострадалата, в тъмната част на денонощието, на необозначено и
сигнализирано място, на 100 м от пешеходната пътека, като е нямало никаква
пречка от там да се извърши пресичането и в непосредствена близост на
идващ автомобил да предприемеш този акт на пресичане за мен сочи на
изключително грубо нарушение на изискванията на чл.113 и чл.114 ЗДвП.
На второ място оказаната от подсъдимия помощ.
И на трето място продължилото, не по вина на А., повече от пет години
наказателно производство, за което той няма никаква вина.
В крайна сметка пет години той е пътувал от Англия до България, където
работи, за да се явява всеки път в съдебно заседание, като е оказвал пълно и
активно съдействие за срочното приключване на делото, което за жалост не се
е случило, а срокът поне за мен, при един такъв транспортен казус от пет
години на водене на наказателно производство и за първи път на втора
инстанция да сме надхвърля разумните срокове за едно разследване, което
също следва да бъде отчетено като едно изключително смекчаващо за него
обстоятелство и да намери приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК
като бъдат намалени и двете наказания, които са му наложени.
Разбира се Вие ще съобразите и допълнителната аргументация да намери
отражение в допълнителното изложение.
Моля за изводи в тази насока.
7
ЖАЛБ.ПОДС.А.: - Няма какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми Апелативни съдии, намирам, че и тази
жалба е неоснователна.
На първо място по отношение визирания механизъм на ПТП, посочен от
защитата на подсъдимия той не е този съобразно доказателствата по делото, а
е описан в мотивите към първоинстанционния съдебен акт, който въз основа
на цялостна съвкупна оценка на събраните доказателства е посочен от
първоинстанционния съдебен акт като този възможен вариант на механизъм
на ПТП е бил предложен на първоинстанционния съдебен състав и в хода на
съдебните прения, но правилно и законосъобразно не е бил възприет от
състава на съда, който е постановил осъдителен съдебен акт, като е изложил
аргументи защо този механизъм не съответства на обективната
действителност и тези аргументи, които са изложени в съдебния акт споделям
изцяло и не намирам нужно да Ви ги преповтарям и пред Вас.
В случая ПТП е било извършено при добра видимост от светещите в
района улични лампи, в противовес от посоченото от защитата, това се вижда
както от гласните доказателства, така и от протокола за оглед на
местопроизшествие, фотоалбума, дееца не е възприел пешеходката и е
настъпил удар на управляваното от него МПС с нея. Нейното движение не е
било при бавно бягане съобразно аргументите на съда, а и видно от
заключението по комплексната последна експертиза, дори и при нея от
медицинска гледна точка експертът съдебен лекар е приел, че е невъзможно
пострадалата да е бягала и в категоричност каза, че тя не е бягала. Няма и
такива доказателства тя да е бягала. Нещо повече с такова наличие на алкохол
в кръвта 2,7 промила, а в гръбначната течност 4,4 е абсолютно невъзможно
едно такова лице да връхлита така както последно е обяснил подсъдимия
спрямо неговия автомобил и да настъпва удар по обясненията, които дава едва
ли не причинител и извършител на това ПТП е пострадалата, но не и самия
той. Това по отношение механизма.
По отношение приложението на разпоредбата на чл.343а НК не намирам,
че Вие сте органа, който би променил закона в настоящия момент и същия
добър или лош следва да бъде прилаган от органите и затова оказаната помощ
в конкретния случай би била ценена единствено и само като смекчаваща
отговорността обстоятелства, но не и като квалифициращ елемент от състава
на престъплението, за което иска от Вас защитата. Да, безспорно има такъв
проект, но докато не влязъл един закон в сила същия не може да бъде и
приложен.
На следващо място защитата посочи, че е налична неправилна
индивидуализация на наказанието, намирам, че по аргументите, които
Окръжен съд – Варна е посочил в мотивите правилно е преценил, че това
наказание спрямо извършеното е адекватно и справедливо, както и дееца и
също се солидаризирам с неговото мнение.
Ето защо ще Ви моля и тази жалба да оставите без уважение.
8
АДВ.Р.: – Само две думи по жалбата на колегата и като реплика на
казаното от прокурора.
Цитираното от мен становище на Наказателната колегия по внесени и
продължаващ да отлежава в архивите на НС законопроект съм ги посочил за
да илюстрирам и виждането на Наказателната колегия на ВКС, че в момента
имаме едно наистина неправилно прилагане на закона, с механичния извод, че
следва да бъде приравнено употребата някога назад във времето на едно
наркотично вещество с въздействието върху човешкия организъм. Не
случайно това е дало повод и основание на Върховните съдии да искат от
законодателния орган в спешен порядък да приеме подзаконови актове
свързано с изработване на една наредба, която, така както е утвърдена една
ясна методика при алкохолния прием, която да сочи, че кога едно лице е под
въздействие на алкохола и какво значи употреба на алкохол, ами значи над 0.5,
защото тогава до този момент е имало голям спор, в крайна сметка 0.3 е ли е
употреба или не. Сега водим същия негласен задочен спор в съдебните зали.
Ами повече от ясно е, че няма как действието на активното вещество е
отминало ти да си под въздействие на наркотично вещество и от там няма
защо да носиш наказателна отговорност, каквито са и доказателствата в
случая. Мисля, че има достатъчно еднопосочни и категорични доказателства в
подкрепа на тезата, която поднасяме на вниманието Ви.
По казаното от колегата С., няколко пъти четох тази жалба и не мога да
разбера аргументацията. Това, което Ви предлага колегата С. е да отчетете
повторно, при индивидуализация на наказанието допуснатите нарушения от
водача свързани с обективната страна деянието - превишената му скорост. А
останалите аргументи аз наистина не ги разбирам. Била в близост пешеходната
пътека, ако това е някакъв аргумент то е в посока неправомерното поведение
на пешеходката, че тя не пресича по пешеходна пътека, а не, че ние сме
длъжни когато сме на 100 метра от пешеходна пътека да намаляваме
предварително. Длъжен ли е един водач да очаква в тъмната част на
денонощието, не по пешеходна пътека някой да започне да пресича,
забележете на място, където именно с цел пътна безопасност сложени
парапети, които са дълги повече от 100 метра, за да не се допуска пресичане на
пешеходци.
Не намирам опора в доказателствата, твърдението, че са налице няколко
квалифициращи признака. Не знам какво има предвид колегата С., още по-
малко за формата на вина, която е залегнала още в обвинителния акт, посочено
е каква е, доказателствата категорично сочат каква е формата на вината и тя е
тази, която е приета и от първата инстанция.
В тази насока аз лично не намирам нито едно отегчаващо отговорността
обстоятелство, камо ли основания за влошаване на наказателно правното
положение на А., т.к. категорично не споделям аргументите в тази въззивна
жалба.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
9
ЖАЛБ.ПОДС.А.: - Искам да кажа, че максимално съжалявам за случай,
опитах се максимално да помогна за да спася живота, но явно действията са
били недостатъчни и затова се случи това.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание, обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10