Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О
Р Е Ш Е Н И Е
№….........../……………….2020
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 19.06.2020
г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛА
ДОЙЧЕВ
при участието на секретаря Станислава Стоянова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 16230
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 от ГПК.
Образувано е по следните предявени
обективно кумулативно съединени искове от Р.Е.А. срещу „М.“ ЕООД:
1) иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за
признаване за незаконно и отмяна уволнението на ищеца, извършено със Заповед №
29/17.09.2019 г.;
2) иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „продавач
консултант“;
Съобщението по чл. 131 ГПК е
връчено на ответника по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, като в указания
едномесечен срок, същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Със
съобщението по чл. 131 от ГПК са изрично указани на ответника последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание.
На проведеното
съдебно заседание редовно призованият ответник по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК не
се е явил лично, нито е изпратил представител. Същият не е направил и искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът своевременно е формулирал
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ищецът е основал исковите си претенции на следните фактически твърдения:
Ищецът твърди, че на 19.02.2019
г.е сключил трудов договор с ответника, по силата на който е бил назначен на
длъжност „продавач-консултант“ с код по НКПД 52232001, код по НКИД 4711, на
пълно работно време, безсрочно, със срок на изпитване. Посочва, че на
18.09.2019 г. му била връчена заповед № 29/17.09.2019 г., с която му било
наложено уволнение, считано от 17.02.2019 г., без ответникът да е поискал
каквито и е да обяснения от ищеца. В тази връзка последният счита уволнението
за незаконно. Моли за отмяната му и възстановяване на работа.
Ответникът не е оспорил така изложените твърдения.
За
обстоятелствата, формиращи елементите на правопораждащия
съдебно предявените вземания фактически състав, ищецът е представил писмени
доказателствени средства, които съответстват на наведените твърдения. Преценени
в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятна основателност
на предявените искове.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките, обективирани в
разпоредбата на чл. 239 от ГПК, поради което и претенциите следва да бъдат
уважени с постановяване на неприсъствено решение по делото.
По
разноските:
С оглед изрично направеното искане, на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ ответникът следва да бъде осъден
да заплати на адвокат З* П* Д* - пълномощник на ищеца –
адвокатско възнаграждение, предвид обстоятелството, че адвокат П* е оказала безплатна адвокатска
помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на ищеца. Процесуалният представител
има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата то чл. 36, ал. 2 и осъжда другата
страна да го заплати – арг. от чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Упълномощаването на адв. П* е извършено на 08.10.2019 г. (л. 10), респ.на тази
дата е възникнало устно облигационно правоотношение по договор за правна защита
и съдействие между ищеца и адв. П*, с оглед предприетите от негова страна действия по упражняване на
възложените с пълномощното права. Размерът на възнаграждението следва да бъде
определен в съответствие с Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, в редакцията към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие, тоест към 08.10.2019 г., поради като
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 560.00 лева, на
основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата.
Водим от горното, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ
уволнението на Р.Е.А., ЕГН: **********, извършено със Заповед № 29/17.09.2019
г., издадена от управителя на „М.“ ЕООД, ЕИК:***, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Р.Е.А., ЕГН: ********** на заеманата преди уволнението длъжност
– „продавач консултант“ в отдел **********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
ОСЪЖДА
М.“ ЕООД, ЕИК:*** да заплати на адвокат З*Д*П* сумата от 560.00 (петстотин и шестдесет) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.;
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: