Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София ..................………2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд - Наказателно отделение, VIII въззивен състав в публично заседание на двадесети ноември две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА
КОСТАДИНОВА
АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Камелия Стоянова и с
участието на прокурор Бешков, като разгледа докладваното от съдия Костадинова ВНОХД
№ 2957 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 19.06.2020 г. по НОХД 12499/2019
г. Софийски районен съд, НО, 114 състав е признал подсъдимия Л.П.Д. за виновeн в това,
че на 04.12.2018 г., около 22.40 часа, в гр. София, ж.к. „Дружба“, до бл. ***,
с посока на движение от ул. „Капитан Димитър Списаревски“
към блок ***, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А4“, рег. № ******, след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол, амфетамин и
кокаин, включени в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични – Списък „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“, установено по надлежния ред – с
извършена съдебна химико-токсикологична експертиза за определяне
наличието на упойващи вещества в кръвта и урината с изх. № И-924/18.01.2019г. на специализираната химикотоксикологична
лаборатория към ВМА – София, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3, вр.
чл.54,ал.1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца и на наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева.
На основание чл. 58а, ал. 1 от НК
съдът е намалил така определеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца с една трета и е определил на подс. Д. наказание
„лишаване от свобода“ на срок 4 /четири/ месеца, при
първоначален общ режим.
На
основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК СРС
е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на
НПК и ЗКМВР. С присъдата е наложил и на
основание чл. 343Г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал.1, т. 7 от НК наказание „лишаване от право
да управлява моторно превозно средство“ за срок от 18 /осемнадесет/ месеца.
Срещу присъдата СРП е депозирала протест, в който са релевирани доводи за нарушение на материалния закон, а
именно чл.58а, ал. 1 от НК, при
редукцията на определеното наказание ЛОС
за срок от 12 месеца. Представителят на държавното обвинение подчертава, че
вместо да бъде намалено с 1/3, съдът го е намалил с 2/3, в резултат на което са
постановени 4 /четири/ месеца „лишаване от свобода“, а не 8 /осем/ месеца. Иска
се изменение на присъдата и увеличаване на срока на наказанието „лишаване от
свобода“ на 8 /осем/ месеца при първоначален общ режим.
Срещу
постановената от първостепенния съд присъда е подадена и въззивна
жалба от подсъдимия Л.П.Д.. В нея се изразява недоволство от наложеното
наказание.
В
проведеното закрито заседание на 14.10.2020 година въззивният
съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред настоящата
инстанция, както и ангажирането на нови доказателства.
Прокурорът в производството пред Софийски градски съд поддържа
депозирания протест. Счита, че предходната инстанция е направила правилен и
обоснован извод относно осъществяване на инкриминираното деяние, механизма му и
неговото авторство, като твърди че единствено не е приложил правилно
математическите изчисления при
редуциране на наложеното наказание с 1/3. Моли
съда да измени постановената присъда, съгласно искането в протеста и да остави без уважение жалбата на подс.Д..
Защитникът на подсъдимия, моли за постановяване на съдебен акт,
с който първоинстанционната присъда да бъде отменена и делото върнато на СРС за ново разглеждане. Излага доводи за липса на идентичност
между мотивите и диспозитива на постановената
присъда. Навеждат се твърдения, че за защитата е останало абсолютно неясно дали
в крайна сметка наказанието на подсъдимия е определено по реда на чл. 58а от НК
или по реда или правилата на чл. 55 от НК, като в мотивите към присъдата не е
коментиран изобщо въпроса за определяне на наказанието по реда на чл. 58а НК. Алтернативно
адвокат М. моли настоящата инстанция да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.
Подсъдимият се присъединява към казаното от адв.
М..
Софийски градски съд, след
като обсъди доводите на страните, и след
като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, счита, че са налице са
основания за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционният съд, тъй като СРС е
допуснал съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, поради
следното: Наказателното производство пред
предходната инстанция е протекло по реда и правилата на глава XXVII-ма от НПК,
след като по време на разпоредителното заседание подсъдимият Д. е направил
искане до първоинстанционния съд производството да
протече по реда на съкратеното съдебно следствие и по-точно на този, описан в
чл. 371, т. 2 от НПК, като е изразил и желание да признае фактите, посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и е пожелал да не се събират
допълнителни доказателства. Предходната инстанция е счела, че са налице
законовите изисквания относно приложението на съкратеното съдебно следствие,
като е разяснила правата на подсъдимия по чл. 371 от НПК и го е уведомила, че
неговите самопризнания ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата, ведно
с доказателствата приобщени в хода на досъдебното производство.
Съгласно диспозитива на присъдата
първостепенният съд е признал подсъдимия Л.П.Д. за виновен за осъществяване на инкриминираното
деяние по повдигнатото му обвинение като го
е осъдил на наказание „лишаване от свобода“
за срок от 12 /дванадесет/ месеца и на
наказание „глоба“ в размер на 500
/петстотин/ лева.
На основание чл. 58а, ал. 1 от НК
съдът е намалил така определеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца с една трета
и е определил на подс. Д. наказание „лишаване от свобода“ на срок 4 /четири/ месеца, при първоначален
общ режим.
Съпоставяйки постановеният диспозитив и мотивите
към него, които в единство формират присъдата, настоящата инстанция установи,
че липсва обосновка в постановените мотиви относно направения извод, изведен в диспозитива на съдебния акт.
В резултат на това страните по делото, а и въззивната инстанция, са поставени в невъзможност да
разберат действителната воля на съда относно санкцията на дееца и начина по
който е определена същата, тъй като мотиви липсват.
С оглед изложеното липсват основания съдът да
се съгласи със становището на прокурора,
че се касае за грешка в изчисленията при редукцията, тъй като предходната
инстанция не се е съобразила с
Тълкувателно решение № 2 от
19.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2015 г., ОСНК,
че в мотивите към присъдата съдилищата са длъжни да излагат подробни аргументирани
и изчерпателни мотиви относно индивидуализация на санкцията, както и въз основа
на кои конкретни обстоятелства, установени по делото, извършва преценка за
степента на обществената опасност на деянието и на дееца, подбудите за
извършване на деянието и всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, които не
са взети предвид от закона за признаци в правната квалификация, като по този
начин се гарантира справедливостта на наложеното наказание и постигането на
поставените цели от чл. 36 НК, както и че след прилагането на общите правила за
индивидуализация на наложеното наказание в границите, предвидени за съответното престъпление в норма от
особената част на НК,
така подбраният размер намалява с една трета,
съобразно императивното изискване на чл. 58а, ал. 1 от НК и указанието,
че съдът следва задължително да изложи своите съображения относно определянето
на конкретния размер на наказанието „лишаване от свобода“, както и да обоснове
своите съображения като ги обвърже и с конкретните законови основания. В мотивите
към присъдата съдът задължително излага съображения за извършената
индивидуализация на наказанието, всички смекчаващи и отегчаващи обществената
опасност и вината обстоятелства, съответния размер на наказанието лишаване от
свобода, определено според правилата на общата част и какъв е конкретният
размер на наказанието след приложената редукция с една трета. В диспозитива на присъдата посочва редуцираният размер на
наказанието и правното основание за това. В атакуваната присъда горепосоченото
липсва.
Констатираното нарушение е от категорията на абсолютните съществени процесуални
нарушения и налага отмяна на първоинстанционния съдебен акт и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на СРС, тъй като нарушението не може да бъде
отстраненото от въззивната инстанция.
Така мотивиран и на основание
чл.335, ал.2 вр.чл.348, ал.3, т.2 от НПК,
СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда от 19.06.2020 г. по НОХД 12499/2019 г. Софийски
районен съд, НО, 114 състав.
ВРЪЩА делото на СРС
за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.