№ 50
гр. В., 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20211320200493 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Г. ИВ. СТ., ЕГН :
**********, с адрес: гр. В., ул. „К.“, № 5, против Наказателно постановление № 26-
0000278/23.04.2021г. на Директора на РД „АА“ - В., с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93,ал.2 от Закон за
автомобилните превози – „глоба” в размер на 100 /сто/ лв. за извършено административно
нарушение по чл.31, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34/99 г. на Министерството на транспорта за
таксиметров превоз на пътници.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като
основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно
и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично становище в с.з.
Ответната страна не изпраща процесуален эпредставител и не заема становище в с. з.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 19.04.2021г. около 11.45 часа на таксиметрова стоянка на ул. „Т.П.“ до бл. 120 в гр. В.
актосъставителят Т.Г. – инспектор към РД „АА“ – В., установил, че жалбоподателят Г.С.
управлявал таксиметров автомобил марка „Фиат Панда“ с рег. № ВН4042АА, оборудван
като таксиметров автомобил съгласно Наредба № 34/99 г. на Министерството на транспорта
за таксиметров превоз на пътници, изчакващ клиенти с открита табела и изключен касов
апарат, като свидетелят Г. установил, че нарушението се изразява в управление на
таксиметров автомобил, без водачът да притежава разрешително за таксиметров превоз за
Община В.. Съставен е АУАН против С. за нарушение по чл. 24, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози. Против АУАН е постъпило възражение от жалбоподателя с
1
приложено разрешение № 01-11/15.01.2021г. за таксиметров превоз на пътници, издадено от
Кмета на Община В., валидно от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. Приета е справка от Община
В., от чието съдържание е видно, че ул. „Т.П.“ към момента на нарушението не съществува
и това е старото име на ул. „Ц.А. II“.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и
писмени доказателства - показанията на свидетеля Т.Г. – актосъставител и
административнонаказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен
интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Съгласно дефиницията на чл.2 от Наредба № 34/99 г. на Министерството на транспорта за
таксиметров превоз на пътници, приета в изпълнение на чл.12а, ал.5 от Закона за
автомобилните превози “ Таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу
заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача, по
заявен от пътника маршрут и/или крайна точка на превоза“, като по силата на чл. 31, ал. 1, т.
1 от същата ” При управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да притежава
валидно за съответната община удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил", както
и валидно удостоверение за психологическа годност. При поискване от контролните органи
същият е длъжен да ги представи, както и документите, предоставени му от търговеца, а
именно: 1. разрешението за извършване на таксиметров превоз, валидно за територията на
съответната община; ", а на чл. 38 от Наредбата (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2000 г.) „След
наемане на автомобила водачът задължително включва таксиметровия апарат и превозва
пътника по най-краткия маршрут, освен ако пътникът не пожелае друго. Водачът на лек
таксиметров автомобил, на осн. чл. 24. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 30 от 2002 г., доп., бр. 29 от
2004 г., изм., бр. 9 от 2021 г. Сравнение с предишната редакция, в сила от 2.02.2021 г.)“
Разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници, и холограмата се издават от
кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице за всеки отделен
автомобил.“
При нарушения на цитираните норми и съгласно чл. 93, ал.2 от Закон за автомобилните
превози “ (2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2011 г., бр. 60 от 2020 г., в сила от 7.07.2020 г.) „Водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз,
заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или
от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100 лв.“
Легална дефиниция на понятията “обществен превоз”, “превоз на пътници” и “таксиметрова
2
дейност” е даден в § 1,т.1,3 и 26 от ДР на ЗавПревози,съгласно които „Обществен превоз“ е
превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане.;3. "Превоз на
пътници" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за
превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и
оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или
не.”,"Таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от
регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран
превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до пет места, които водачите държат в
готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел.”
Таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с лек
автомобил до седем места, включително мястото на водача, по заявен от пътника маршрут
и/или крайна точка на превоза.
В диспозитива на НП нарушението е описано като управление на таксиметров автомобил,
без водачът да притежава разрешително за таксиметров превоз за Община В., като е
възпроизведена констатацията, направена в АУАН. Никъде не се споменава, че
жалбоподателят е извършвал обществен превоз на пътници срещу заплащане. От
доказателствата по делото е видно, че водачът е притежавал такова разрешение № 01-
11/15.01.2021г. за таксиметров превоз на пътници, издадено от Кмета на Община В.,
валидно от 01.01.2021г. до 31.12.2021г., което е представено с възражението против АУАН
и което се установява и от свидетелските показания на актосъставителя Г., като автомобилът
е бил в покой и с изключен касов апарат. АУАН против С. е съставен за нарушение по чл.
24, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, който законов текст касае прекратяване на
регистрацията по чл. 24е, ал. 2 на превозни средства на лицензирани превозвачи,
извършващи пътна помощ и няма нищо общо с квалификацията на деянието по настоящото
дело.
Съдът приема за безспорно установено, че на 19.04.2021 г. на посочените в акта за
установяване на административно нарушение място,дата и час жалбоподателя не е
осъществил таксиметрова дейност по смисъла на § 1, т. 1, във вр. с т. 3 и т. 26 от ДР на
Закона за автомобилните превози и не е превозил срещу заплащане граждани , при което да
е бил длъжен да притежава и носи описаното в АУАН и изискуеми се по силата на
законовите разпоредби разрешение.В АУАН актосъставителят при описание на
нарушението не е посочил, тъй като не е установил, че жалбоподателят е осъществявал
таксиметрова дейност по смисъла на §1,т.1 и т.26 от ДР на Закона за автомобилните
превози, а е приел и въвел една фикция, каквато нито законът, нито подзаконовите актове по
прилагането му познават,а именно,че престоява на участък от улица, обозначен като
таксиметрова стоянка.Така описаното от актосъставителят представлява от една страна
съществено нарушение на ЗАНН, тъй като АУАН следва да съдържа точно и ясно описание
на всички признаци на административното нарушение, и от друга страна представлява една
фикция, каквато законът не познава. От разпоредбите на Закона за автомобилните превози и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му не би могло да се направи извод, че
3
някоя от тях представлява законоустановена презумпция, че престояването на стоянка за
таксиметрови автомобили само по себе си е “таксиметрова дейност” по смисъла на
легалната дефиниция на това понятие. В тази насока актосъставителят – свидетеля Т.Г.,
безпротиворечиво установява, че в автомобила не е имало пътници. С оглед на изложеното
не би могло по никакъв начин да се приеме, че жалбоподателят е притежавал качеството на
водач по смисъла на горните разпоредби и е осъществявал таксиметрова дейност, за да се
ангажира отговорността му.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0000278/23.04.2021г. на Директора на РД „АА“
- В., с което на жалбоподателя Г. ИВ. СТ., ЕГН : **********, с адрес: гр. В., ул. „К.“, № 5, е
наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93,ал.2 от Закон за
автомобилните превози – „глоба” в размер на 100 /сто/ лв. за извършено административно
нарушение по чл.31, ал. 1, т. 1 от Наредба № 34/99 г. на Министерството на транспорта за
таксиметров превоз на пътници.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните
пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4