Р Е Ш Е Н И Е
№ 16/8.1.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на девети декември, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 730 по
описа на съда за 2019 г. |
||
Производството е
по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по
жалбата на „Ивиндъстри“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Пазарджик, ул. „***“ № *, представлявано от И. Г. Л. против Заповед за прилагане
на принудителни административни мерки № 19-1006-000369/10.06.2019 г. на Началник
група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Пазарджик.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е неправилна и незаконосъобразна, необоснована, издадена в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Моли се да бъде отменена оспорената
заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. П. ***, който по изложени съображения моли съда да уважи
подадената жалба и отмени наложената ПАМ. Счита, че административният орган,
върху когото лежи доказателствената тежест, не е доказал обстоятелството, че на
посочената дата лицето М.Н. е управлявал процесния автомобил без нужното СУМПС.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата – Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.
Пазарджик, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Предмет
на административното производство е Заповед за прилагане на принудителни административни
мерки № 19-1006-000369/10.06.2019 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР гр. Пазарджик, с която на „Ивиндъстри“ ЕООД гр. Пазарджик е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ – прекратяване на регистрацията на
ППС/лек автомобил „**“ с рег. № РА ** за срок от шест месеца. Обжалваният административен
акт е редовно връчен на жалбоподателя на 25.06.2019 г., като получаването му е удостоверено
с подпис в разписката към обжалваната заповед. В законоустановения 14 – дневен срок
е упражнено и правото на жалба пред Административен съд - Пазарджик – жалба с вх.
№ 4049/01.07.2019 г.
Обжалваната
заповед е издадена след извършена проверка от служители на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр. Пазарджик на 07.06.2019 г. около 01.07 часа в гр. Пазарджик,
ул. „****“ в резултат на която е съставен АУАН серия АА № 063224/07.06.2019 г.
/лист 26/. Констатирано е, че М.П.Н. *** управлява лек автомобил „**“ с рег. № ***,
собственост на „Ивиндъстри“ ЕООД гр. Пазарджик, без да притежава съответното
свидетелство за управление на МПС. Актът за установяване на административното нарушение
е редовно връчен на нарушителя на 07.06.2019 г. срещу подпис.
Предвид
така изложената фактическа обстановка и на основание чл. 22 от ЗАНН, във връзка
с чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, началникът на група Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР гр. Пазарджик е наложил на „Ивиндъстри“ ЕООД гр. Пазарджик принудителна административна
мярка за това, че предоставя управлението на МПС на лицето М.П.Н., което не
притежава свидетелство за управление на МПС. С оглед на това е прекратена
регистрацията на собствения му лек автомобил „**“ с рег. № *** за срок от шест месеца.
Като доказателства по делото са представени АУАН серия АА № 063224/07.06.2019 г.
/лист 26/.
Като
доказателство по делото е представен и договор за наем на МПС /лист 11/,
сключен на 05.06.2019 г., от който се установява, че „Ивиндъстри“ ЕООД гр. Пазарджик,
в качеството му на наемодател е предоставил на Д.Г.П., в качеството му на
наемател, лек автомобил „**“ с рег. № ** за срок от 05.06.2019 г. до 07.06.2019
г., за което е уговорена цена от по 40 лева на ден или за два дни общо 80 лева.
По делото
е представена Заповед № 312з-74/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР гр. Пазарджик
/л. 28/, с която началниците на групи в сектор "Пътна полиция“ при ОД на МВР
Пазарджик са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а“ и т. 6 и т. 7 от ЗДвП.
За
изясняване на фактите по делото е допуснат до разпит свидетеля Д.Г.П., чиито
показания съдът не кредитира, тъй като същият е наемател на процесният
автомобил, пряко е отговорен за предоставяне управлението на автомобила на
неправоспособно лице и е заинтересован от изхода на делото.
Въз основа
на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият
състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната
от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването
й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е правилна и законосъобразна.
Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите
основания за издаването й. Освен това е цитиран АУАН, въз основа на който е наложена
ПАМ, налице е препращане към обстоятелствата на акта за установяване на административно
нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена
сила до доказване на противното.
Принудителната
мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от ръководителите
на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Началникът
на група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Пазарджик е компетентен да налага
ПАМ, видно от представената по делото Заповед № 312з-74/18.01.2017 г. на директора
на ОД на МВР гр. Пазарджик. Не се установиха допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила при издаване на административния акт. Установи се, че са налице материалните
предпоставки за прилагане на чл. 171, т. 2А, б. ”а” от ЗДвП, от което следва, че
обжалваният акт е съобразен с материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 2А, б. “а” от Закона за движение по пътищата – за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните
нарушения се прилагат принудителни административни мерки /ПАМ/, като прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който е предоставил
управлението на собствения си лек автомобил на водач, който не е правоспособен,
не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството
му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на
чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
В конкретния
случай е безспорно установено, че жалбоподателят е собственик на лек автомобил,
който е бил предоставен за управление на лицето М.П.Н., което не притежава
съответното свидетелство за управление на МПС. Тези обстоятелства безспорно са
установени и се потвърждават от приложените по делото доказателства. Твърденията
на пълномощника на жалбоподателя, че собственикът на лекия автомобил не го е
предоставил на неправоспособен водач не се доказаха по делото. За извършеното
нарушение е съставен АУАН, въз основа на който е наложена ПАМ, налице е препращане
към обстоятелствата на акта за установяване на административно нарушение, който
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване
на противното. Въпреки указанията по доказателствената тежест на страните по
делото не са събрани доказателства, от които да се направи категоричен извод,
че не са налице елементите от правопораждащия фактически състав по чл. 171, т. 2А,
б. "а" от ЗДвП, с които правната норма свързва издаването на заповед за
прилагане на принудителна административна мярка - "прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който предоставя управлението на
лице, което не е правоспособно и не притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство“.
Административният орган обосновано е приел, че предоставяне управлението на МПС
на водач, който не е правоспособен съставлява законово регламентираната материалноправна
предпоставка за налагане на ограничителната мярка. В този смисъл оспореният административен
акт се явява постановен при правилно приложение на материалния закон.
Съдът
намира направените възражения в жалбата за неоснователни, тъй като чл. 171, т. 2а
б."А" от ЗДвП регламентира ясно и категорично, че се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, във всички случаи, когато се предоставя управлението на лице, което не е
правоспособно и не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, независимо от това, че
автомобилът е предоставен за управление на друго лице. Видно от действащата редакция
на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, принудителната административна мярка
винаги следва да е насочена към собственика на превозното средство – както в хипотезата,
когато собственикът лично управлява собственото си МПС, така и в тази, когато неговото
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице изброените обстоятелства.
Ето защо
съдът намира, че не е необходимо да бъде обсъждан приетия по делото като писмено
доказателство договор за наем на МПС, с който се прави опит да се отрече обстоятелството,
че жалбоподателят е предоставил за управление собствения си лек автомобил на неправоспособно
лице. В случай, че автомобилът е предоставен под наем, и наемателят е допуснал
същият да се управлява от неправоспособно трето лице, без знанието и съгласието
на собственика на превозното средство, то той отговаря пред наемодателя за вредите,
настъпили от този факт, които отношения следва да бъдат уредени по общия исков
ред и са извън обхвата на настоящия правен спор.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките за налагане на принудителна
административна мярка, каквато е наложена от административния орган.
С оглед
изхода на делото разноски на ответника не следва да бъдат присъждани, тъй като такива
не са поискани, а и реално не са направени.
Съгласно
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението на административния съд не подлежи на обжалване.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Административен
съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата „Ивиндъстри“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „**“ № **
представлявано от И. Г. Л. против Заповед за прилагане на принудителни административни
мерки № 19-1006-000369/10.06.2019 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ:/п/