Р Е Ш
Е Н И Е
№ 368/16.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен
съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на втори октомври двехиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
МАРИЯ И. - ГЕОРГИЕВА
при секретаря П.Д., като разгледа докладваното
от съдия Т. Хаджиев в. гр. д. № 522 по описа за 2019 г., за се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на „Гювен
– 2017“ ЕООД против Решение № 52/
05.03.2019 г. по гр.
д. № 315/2018 г. на Районен съд Свиленград,
с което по отношение на него е признато за
установено, че З.О.Ф. е собственик на реална част от недвижим имот, заключена
между букви А – Б – В – Г на комбинирана скица от заключението на приетата СТЕ
– лист 172 от делото, представляваща част от поземлен имот с идентификатор
65677.702.415 по кадастралната карта и кадастралните регистри /КК и КР/ на гр.***, одобрени със Заповед №
РД-18-107/13.12.2016г. на Изп. директор на АГКК-София, находящ се в град ***, с площ 323 кв.м, с трайно предназначение:
урбанизирана, с номер по предходен план: 3425, в кв. 239, парцел VIII, както и
върху построената в имота сграда с идентификатор 65677.702.415.1, с площ от 96
кв.м, брой етажи:1, предназначение: жилищна, еднофамилна, находяща се в
поземлени имоти с идентификатори 65677.702.415 и 65677.702.416 по КК и КР на
гр.***, а също и върху сграда, представляваща
гараж, с площ от 18 кв.м, спрямо която е допусната непълнота в кадастралната
карта на гр***, поради
неотразяването й като самостоятелен обект.
В жалбата, без да се излагат
конкретни доводи, се прави оплакване незаконосъобразност на обжалваното решение.
Прави се искане да се отмени решението и се постанови ново, с което предявеният
иск се отхвърли като неоснователен.
Въззиваемият З.О.Ф. чрез пълномощника си оспорва жалбата.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, констатира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е
подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против
акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК по отношение
на правилността въззивният съд е ограничен до посоченото в жалбата. Това
означава, че въззивният съд следва да разгледа жалбата само на посочените в нея
основания за незаконосъобразност с изключение на случаите, когато е нарушена
императивна правна норма. В настоящата въззивната жалба не се сочат конкретни
пороци на обжалваното решение, по които въззивният съд следва да вземе
отношение, а при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
правни норми.
В настоящия случай съдът е
сезиран с иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. За да уважи предявеният иск, районният съд
е приел, че притежаваният от ищеца имот по регулационния план от 1977 г.,
представляващ парцел Х – 425 в кв. 239 на гр.***, е заснет погрешно в
кадастралната карта на гр.*** от 2016 г., при което част, означена с букви А,
Б, В и Г от комбинираната скица на вещото лице, е включена в ПИ с идентификатор
65677.702.416. За да достигне до този извод, районният съд след преценка на
доказателствата по делото и най – вече заключението на приетата съдебно –
техническа експертиза, се е обосновал с обстоятелството, че регулационният план
от 1977 г. е приложен поради завземане на придадените с плана части и
владението им повече от 10 години, с което вътрешната регулационна граница
между двата имота – парцел Х – 425 в кв. 239 и парцел VII – 422, 423 в кв. 239 на гр.***
се е превърнала в имотна, но същата е неточно нанесена в кадастралната карта на
гр.*** от 2016 г. Изложените в тази насока фактически и правни изводи в
обжалваното решение въззивният съд споделя напълно, поради което по
силата на чл. 272 ГПК препраща към тях,
без да се налага да преповтаря. Но въпреки правилният извод за основателност на
предявения иск районният съд неточно е индивидуализирал в диспозитива на
решението присъдената част като част от ПИ с идентификатор 65677.702.415, тъй като съобразно
действащата кадастрална карта на гр.*** тя представлява част от съседния
поземлен имот с идентификатор 65677.702.416. Поради това обжалваното решение
следва да се отмени, вместо което се постанови ново, в което процесната част се
опиши съобразно действителното й материалноправно положение, а именно като част
от поземлен имот с идентификатор 65677.702.416.
Отделно от изложеното съдът
намира обжалваното решение за недопустимо в частта, в която е признато за
установено, че ищецът е собственик на сграда с идентификатор 65677.702.415.1 по
КК и КР на гр.***, тъй като ищецът не е формулирал такъв петитум нито в
исковата, нито в допълнително подадената уточняваща молба.
Първоинстанционното решение е
недопустимо и в частта, в която е признато за установено, че ищецът е
собственик и на гараж с площ от 18 кв. м., спрямо който е допусната непълнота в
кадастралната карта на гр.***, тъй като неотразяването му в КК и КР не е
свързано със спор за материално право, който следва да се реши по съдебен ред.
Спор е налице само за частта от поземлен имот с идентификатор 65677.702.416,
върху която ищецът претендира собствеността, в която част се намира и
процесният гараж. При уважаване на иска непълнотата в КК по отношение на
въпросния гараж ще се отстрани по реда на чл. 54, ал. 1 ЗКИР. Поради изложеното
обжалваното решение в посочените части следва да се обезсили, а производството
по делото да се прекрати.
С оглед изхода на делото на въззивникът „Гювен – 2017“ ЕООД следва да заплати на въззиваемият З.О.Ф. направените пред въззивната инстанция разноски за адвокат в размер на 400
лв.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 52/ 05.03.2019 г. по гр. д. № 315/2018 г. на Районен съд Свиленград,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Гювен – 2017“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.***, че
З.О.Ф. с ЕГН ********** *** е собственик на реална част от
имот, заключена между точки А, Б, В, Г по комбинирана скица от заключението на
приетата съдебно – техническа експертиза (л. 172), неправилно заснета като част
от поземлен имот с идентификатор 65677.702.416 по КК и КР на гр.***
вместо като част от поземлен имот с идентификатор 65677.702.415 по КК и КР на гр.***, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016
г. на Изп. директор на АГКК-София.
Комбинираната скица от заключението на съдебна техническа експертиза, лист 172
от гр. д. № 315/ 2018 г. на РС Свиленград да се счита неразделна част от
решението.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 52/ 05.03.2019 г. по гр. д. № 315/2018 г. на Районен съд Свиленград
в частта, в която е признато за установено по отношение на „Гювен – 2017“ ЕООД, че З.О.Ф. е собственик на сграда с
идентификатор 65677.702.415.1, с площ от 96 кв.м, брой етажи:1, предназначение:
жилищна, еднофамилна, находяща се в поземлени имоти с идентификатори
65677.702.415 и 65677.702.416 по КК и КР на гр.***, а също и върху сграда,
представляваща гараж, с площ от 18 кв.м, спрямо която е допусната непълнота в
кадастралната карта на гр.***, поради неотразяването й като самостоятелен обект
и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в тази част.
ОСЪЖДА „Гювен
– 2017“ ЕООД да заплати
на З.О.Ф.
направените във въззивната инстанция разноски в размер на 400 лв.
Решението може да
бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.