РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Н. Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502504 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба Д. Н. П., ЕГН **********; против решение №
2143/09,06,2022 г., постановено по гр. д. № 17960/2021 г. на РС Пловдив, ХІХ гр.
състав. От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение като
незаконосъобразно и вместо това да отхвърли предявените искове за установяване
недължимост на спорните суми.
Ответникът по жалбата „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – София, ЕИК *********;
счита жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на първоинстанционното
решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 124 ал. 1 от ГПК. Предявени от Д. Н. П., ЕГН **********; против
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – София, ЕИК *********. От съда се иска да се признае за
установено, че ищецът не дължи на ответника суми по договор за банков кредит от
22,05,2008 г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД – София, вземанията по
който са прехвърлени на ответното дружество с договор за цесия, както следва: сумата
1
от 16723,63 лв., представляваща неизплатена главница; както и сумата от 1445,71 лв. –
договорна лихва от 22,06,2008 г. до 19,12,2011 г.; както и сумата от 74,79 лв. –
наказателна лиххва за периода от 22,06,2008 г. до 19,12,2011 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист от 07,02,2012 г. по ч. гр. д. № 1549/2012 г. на РС Пловдив, въз
основа на който е образувано изп. дело № 596/2012 г. по описа на ЧСИ Мариана
Обретенова, рег. № 758, с район на действие ПОС. Като основание за твърдението си за
недължимост, ищецът сочи изтекла погасителна давност по отношение вземанията по
изпълнителния лист.
Ответникът заявява становище за неоснователност на предявените искове.
При изпълнение задълженията си по чл. 269 изр. първо от ГПК, настоящата
инстанция не констатира наличие на пороци, водещи до невалидност или
недопустимост на атакувания съдебен акт.
По отношение правилността на решението проверката в настоящото
производство е във връзка с посочените в жалбата оплаквания (чл. 269 изр. второ
ГПК), като служебно се провери правилното приложение на императивните
материалноправни норми, относими към спорното правоотношение между страните.
Не се констатира неправилно приложение на императивни материалноправни норми
при подвеждане на фактите към приложимата нормативна уредба.
Пред настоящата инстанция страните не спорят относно установените от РС
факти, както следва:
За спорните вземания срещу ищеца са издадени Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от 07,02,2012 г. по ч. гр. д. № 1549/2012 г. на РС Пловдив. Въз
основа на същия е образувано изп. дело № 596/2012 г. по описа на ЧСИ Мариана
Обретенова, рег. № 758, с район на действие ПОС.
По изпълнителното дело периодично са предприемани изпълнителни
действия, последното от които е запор на вземания, наложен на 26,03,2015 г.
Следващото прекъсващо давността действие е от 11,03,2016 г. – конституиране на
ответното дружество като взискател въз основа на частно правоприемство по договор
за цесия. След посочената дата не са предприемани действия, прекъсващи давността.
При това положение предявените искове следва да се приемат за основателни по
следните съображения:
Спорните вземания се погасяват с изтичане на общата петгодишна давност –
за главницата, и кратката тригодишна давност – за претендираните лихви.
Съгласно чл. 116, б. в от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно разясненията, дадени с
ТР № 2/26,06,2015 г. на ВКС по тълк. д. 2/2013 г. на ОСГТК, прекратяването на
изпълнителното производство поради бездействие на взискателя в продължение на две
2
години (чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК) става по право, като новата погасителна давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие. Както се посочи, последното по време валидно изпълнително действие е
конституирането на нов взискател – правоприемник на първоначалния, на 11,03,2016 г.
Следователно от посочената дата е започнала да тече нов давностен срок по отношение
на изпълняваните вземания.
Липсват данни тази давност да е била прекъсвана. При това положение
следва да се приеме, че към датата на предявяване на исковата молба – 15,11,2021 г., е
изтекъл необходимият за погасяване на вземанията давностен срок, поради което
претенциите за установяване липсата на задължения са основателни.
Като е достигнал до различен извод първоинстанционният съд е постановил
незаконосъобразно решение и същото следва да бъде отменено, като вместо това
следва да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи
спорните суми.
На жалбоподателя следва да се присъдят претендираните разноски, които се
констатираха в размер на общо 2534,47 лв., от които: 12200 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, и 334,47 лв. – заплатена държавна такса, съобразно представения
списък по чл. 80 от ГПК. В тази връзка въззиваемият е предявил възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, което се приема за
неоснователно, доколкото заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение
съответства на нормативно установените минимални размери.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2143/09,06,2022 г., постановено по гр. д. №
17960/2021 г. на РС Пловдив, ХІХ гр. състав, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Н.
П., ЕГН **********; не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – София, ЕИК *********;
суми по договор за банков кредит от 22,05,2008 г., сключен с „Юробанк И Еф Джи
България“ АД – София, за които е издаден изпълнителен лист от 07,02,2012 г. по ч. гр.
д. № 1549/2012 г. на РС Пловдив, въз основа на който е образувано изп. дело №
596/2012 г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, рег. № 758, с район на действие
ПОС, както следва: сумата от 16723,63 лв., представляваща неизплатена главница;
както и сумата от 1445,71 лв. – договорна лихва от 22,06,2008 г. до 19,12,2011 г.; както
и сумата от 74,79 лв. – наказателна лихва за периода от 22,06,2008 г. до 19,12,2011 г.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – София, ЕИК *********; да заплати на
Д. Н. П., ЕГН **********; сумата от 2534,47 лв. (две хиляди петстотин тридесет и
3
четири лева и четиридесет и седем ст.), представляващи деловодни разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4