№ 804
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000501725 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 12.05.25г. /с участието на секретаря Георгиева/
въззивно гражданско дело № 1725/24г. и констатира следното:
С решение на ОС - Благоевград от 17.04.24г. по г.д. № 76/22г. е отхвърлен изцяло иск по
чл. 153 от ЗОНПИ на КОНПИ против И. К., Т.К. и „Тик 01“ ЕООД.
Решението на СГС се обжалва от КОНПИ /изцяло/.
Предмет на въззивна проверка /по жалба на ищеца/ е и определение на ОС -
Благоевград от 16.07.24г. по г.д. № 76/22г. /постановено в рамките на производство по чл. 248 от
ГПК/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
ОС - Благоевград и САС/.
Ищецът поддържа, че визираните в ЗОНПИ предпоставки са налице и поради това
претендира – имуществените активи /конкретизирани в диспозитив на обжалваното решение/ да
бъдат отнети /от патримониума на ответниците в полза на Държавата/.
Жалбата е неоснователна /искът е неоснователен; първоинстанционното решение е
постановено в съответствие със закона, съдържанието на доказателствения материал и съдебната
практика; в това число и ТР № 4 от 23г. на ВКС/.
Крайният извод на първоинстанционния съдия /за отсъствие на императивно
изискуемото от закона „значително несъответствие“ – по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ/
се явява направен /и надлежно обоснован/ след конкретно и подробно обсъждане на всички /от
една страна/ доказателства /писмени и основно експертни – преценени във взаимната им връзка и в
съвкупност/ и след съотнасяне /от друга страна/ на съдържанието на доказателствения материал
към съответните защитни тези /твърдения и възражения/ на страните в процеса.
Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите
на окръжния съдия – със следните допълнения:
1
Приетата по делото първоначална /основна/ счетоводна експертиза констатира, че в
процесната хипотеза не е налице /от математическо-изчислителна гледна точка/ „несъответствие“
/по смисъла на цитираният по-горе законов текст/, а напротив – налице е позитивна /положителна/
стойностна разлика. Изводите на експерта /по това заключение/ следва да бъдат съобразени изцяло
- доколкото: констатациите на вещото лице са конкретно и подробно обосновани /и преди всичко –
надлежно защитени както в съдебното заседание на 27.10.23г., така на практика и в повторната
експертиза/. Същите изводи са аргументирани надлежно и относно спорните /процесните/
дивиденти /в тази част констатациите на вещото лице кореспондират и със съдържанието на
решение на ВАС от 10.02.22г. по адм. д. № 6244 от 21г. – където същите дивиденти изрично са
признати за доход/. Освен това /в последната връзка/: същият съдебен акт констатира изрично и
наличие на начално салдо в размер на 235 529 лева /което не е включено в изчисленията по
настоящото дело; ако тази сума бъде взета предвид, то изводът за отсъствие на изискуемото от
закона „значително несъответствие“ би се потвърдил с още по-голяма тежест/.
Следващата /повторна/ експертиза /на същото вещо лице/ не следва да бъде
съобразявана в случая:
Тази експертиза е изготвена /от една страна/ изцяло в съответствие с искането на ищеца,
но при наличие /от друга страна/ на категорични, изрични и обосновани /надлежно защитени – и в
самото писмено заключение, и в съдебното заседание на 18.01.24г./ възражения на експерта
относно предложените от Комисията начини на изчисления /който не кореспондират със
съдържанието на писмения доказателствен материал – преценен в съвкупност/. В тази връзка
следва да се отбележи и това, че: изрично заявените становища /коментари/ на експерта /във връзка
с възложените от Комисията задачи/ не следва да се окачествяват като „правни“ изводи –
интерпретации /каквото е становището на ищеца; такова е становището и на първоинстанционния
съдия/, а само като икономически /изчислително-счетоводни/ становища /констатации/, които се
основават /от една страна/ на специалността /опита и квалификацията/ на експерта, а /от друга
страна/ намират своята опора в съдържанието на писмения доказателствен материал /надлежно,
конкретно и подробно съобразен от вещото лице в контекста на стандартите в счетоводството и
постановките на данъчното законодателство – относимо към тези стандарти/. В този мисъл
/предвид изложеното/:
Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съдия неправилно е
„редуцирал“ частично изчисленията по първата /основната/ експертиза в съответствие с
констатациите на второто заключение /което се явява съобразено изцяло и единствено с
предложеният от ищеца начин на пресмятане – съобразно изложеното по-горе/. Дори и така
сторената „редукция“ обаче не удостоверява предпоставката по пар. 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ.
Въззивният съд препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ и към останалите /изцяло
принципни/ доводи на първоинстанционния съдия. В допълнение:
Производството по ЗОНПИ има за предназначение /такава е заложената в закона крайна
цел; такъв е предметния обхват на този нормативен акт/ да бъде осъществена /наложена/
имуществена санкция /да бъде реализирана имуществена отговорност/ спрямо ответник /физическо
или юридическо лице/. Принципна правна /и житейска/ постановка е, че санкция може /е
допустимо/ да бъде наложена /отговорност може да бъде търсена/ само при наличие на реално
/действително/ осъществена /и надлежно доказана/ противоправна /в най-широкия смисъл на това
понятие/ дейност. Единствено в такава хипотеза /където поведението на съответния правен субект
се явява по дефиниция – противоречащо на закона, на моралните и етични норми, недобросъвестно,
злонамерено и т.н./ държавната репресия /съизмеряваща се с някакъв вид санкция/ може да бъде
приета за /окачествена като/ оправдана /и в правен, и в житейски аспект/. Недопустимо е /а точно
такава принципна логика е вплетена в духа на специалния закон/ противоправност да бъде
презумирана. Нито един друг нормативен акт не установява такъв правен ефект – всяка една
законова санкция и отговорност /наказателна, административно-наказателна, гражданска,
дисциплинарна/ предполага /изисква императивно/ някакъв вид незаконно /противоправно/
поведение /неизпълнение на конкретна правна повеля, договорна неизправност и т.н./.
Пряко потвърждение на горните изводи е институтът на „конфискацията“, който е
регламентиран в НК. Специалният закон на практика „копира“ изцяло този институт, изключвайки
2
обаче изискването за наличие на престъпно деяние, за наличие на противоправност /в широкия
смисъл на това понятие/ и точно това изключение /съобразно изложеното по-горе/ е недопустимо.
Потвърждение на същите изводи са и постановките по ТР № 7 от 14г. на ВКС.
Последните следва да бъдат съобразени и в настоящата хипотеза: от една страна - предвид
принципното им естество /макар да са били приети в контекста на предходна законодателна
регламентация/; от друга страна – предвид обстоятелството, че кореспондират и с най-новата
/актуална/ практика на ВКС, която се съотнася пряко /макар да се отклонява от редакцията на сега
действащия специален закон/ към постановките /отново принципни/ от практиката на ЕСПЧ.
Изложеното обосновава извод, че липсата на постановена /и влязла в сила/ осъдителна
присъда съставлява допълнителна /и което е по-съществено – принципна/ пречка за реализиране на
процесната /заявената/ имуществена отговорност /за налагане на процесната санкция –
конфискация/. Особено като се има предвид, че образуваното наказателно производство е било
прекратено поради „малозначителност“ /по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК/. Освен това /в последната
връзка/: същото производство по никакъв начин не може да бъде свързано /и като предметен
обхват, и като времеви период/ с окачественото като „незаконно“ /по смисъла на специалния закон/
придобиване на спорното имущество.
С оглед изложеното: атакуваният съдебен акт следва да бъде – потвърден.
Предвид изхода на спора пред САС в полза на ответниците следва да бъдат присъдени
/при условията на чл. 78, ал. 3от ГПК/ съдебни разноски за въззивното производство.
В случая не е налице основание за ревизиране на определението от 16.07.24г. по г.д. №
76/22г. /постановено в рамките на производство по чл. 248 от ГПК/:
Заявените /и присъдени/ адвокатски хонорари /касаещи първоинстанционното
производство/ не се явяват прекомерни /преценен като общ размер/ в контекста на: цената на иска;
фактическата и правна сложност на процесния правен спор /като се има предвид, че основната
тежест по разрешаването на всеки казус се съсредоточава в рамките на първоинстанционното
производство/; вида, естеството и обема на осъщественото процесуално представителство,
праговете по Наредба № 1 /макар и последната да не обвързва съда – предвид актуалната практика
на СЕС/.
Адвокатската защита пред въззивния съд на практика преповтаря тази от
първоинстанционното производство /при наличие на постановен в полза на ответниците съдебен
акт; при отсъствие на процес по събиране на доказателства пред настоящата инстанция/. С оглед
това /и предвид възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК/ претендираното /със списъка по чл.
80 от ГПК/ адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано наполовина.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на ОС - Благоевград от 17.04.24г. по г.д. № 76/22г. и
определението на ОС - Благоевград от 16.07.24г. по г.д. № 76/22г.
ОСЪЖДА КОНПИ да плати на И. Г. К., Т. Д. К. и „Тик 01“ ЕООД 2 500 лева – съдебни
разноски /за производството пред САС/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4