Решение по дело №7015/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 3182
Дата: 2 октомври 2019 г. (в сила от 27 март 2020 г.)
Съдия: Ивета Венциславова Иванова
Дело: 20181720107015
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Перник, 02.10.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-ПЕРНИК, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година,               в състав:

        РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА

при участието на секретаря Наташа Динева, като разгледа докладваното от съдията                     гр. дело № 07015/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „Топлофикация – Перник“ АД срещу Е.Л.В. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 950,31 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2013 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 10.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 351,69 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 07.03.2013 г. до 10.07.2018 г., за които суми по ч. гр. дело № *** г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VII-ми състав е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 13.08.2018 г.

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата ½ част от общата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва.                       С тези съображения ищецът отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът Е.В. оспорва исковите претенции като неоснователни с твърдението, че през исковия период страните не са били обвързани от договорно правоотношение. Намира за недоказани фактическите твърдения на ищеца за реално доставени от него услуги на предендираната стойност с довод, че процесният апартамент е необитаем и със спряна вода. Позовава се на изтекла погасителна давност за част от вземанията. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 5542/2018 г. по описа на Районен съд – Перник. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта е подадено в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното установяване.

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответника с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.  

Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот. Съдържанието на това правоотношение се определя от законовите норми и от публично известни и одобрени от КЕВР общи условия. Включването на техните клаузи, като източник на права и задължения между страните, съгласно чл. 150, ал. 2 Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично волеизявление на клиента за приемането им.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата  на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите в                           гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/ от 29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

Както вече беше изяснено, с отговора на исковата молба ответникът оспорва изрично пасивната си материалноправна легитимация в процеса с твърдението, че не е бил изключителен собственик на процесния имот, а между него и ищцовото дружество не е било налице соченото договорно правоотношение, което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и основна материалноправна предпоставка за уважаване на процесните искове.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за покупко – продажба от 06.12.2012 г., обективиран в Нотариален акт *** г. по описа на нотариус М. М.а при ПРС, третото за процеса лице К. И. К., в качеството си на продавач, е прехвърлило на настоящия ответник Е.Л.В., в качеството му на купувач, собствената си ½ идеална част от недвижим имот – апартамент № 22, с административен адрес: ***

Със заявление – декларация от 18.12.2012 г., чието авторство ответникът В. не оспорва, същият е поискал от ищцовото дружество да бъде открита партида за заплащане на топлинна енергия за битови нужди за топлофициран недвижим имот с адрес***

Приетите като доказателства по делото извлечения от сметки, издадени от „Топлофикация – Перник“ АД към дата 10.07.2018 г. и обективиращи начислените при ищцовото дружество като дължими и неплатени в срок суми, произтичащи от доставка на топлинна енергия за исковия имот – *** сочат, че за периода от 01.01.2013 г. до 30.04.2017 г. са начислени задължения по 4 различни абонатни номера и                         с 4 различни задължени лица, съответно за абонатен № ********** с титуляр ответникът                 Е.В. задължение в размер на сумата от 950,31 лв. за главница и в размер от 351,69 лв. – лихва за забава, за абонатен № 0030229022А с титуляр третото за процеса лице С. И., с размер на задължението 323,51 лв. за главница и 121,02 лв. за лихва, за абонатен                     № 0030229022В с титуляр Й. Б. – М. и дължими суми от 323,84 лв. за главница и 121,05 лв. за лихва за забава и за абонатен № 0030229022С с титуляр И. И. с начислени като дължими  323,51 лв. за главница и 121,02 лв. лихва за забава.

От така събраните доказателства и с оглед липсата на данни за последващо прехвърляне на правото на собственост върху съответната идеална част от правото на собственост върху имота преди/по време на процесния период, съдът приема, че за времето от 01.01.2013 г. до 30.04.2017 г. ответникът Е.В. е бил носител на ½ идеална част от собствеността върху същия, придобита въз основа на транслативния ефект на покупко-продажбата от 06.12.2012 г.                       

Достигнатият извод за притежавани от ответника права върху имота и основаната на това обстоятелство отговорност за заплащане на задълженията за доставена топлинна енергия, се подкрепя от признанието на В., обективирано в заявлението за откриване на партида от 18.12.2012 г., следващо по време придобивната сделка.

Този извод не се разколебава от данните, внесени в процеса чрез приобщените писмени доказателства, насочени към установяване правата върху имота, притежавани от наследодателите на праводателя на ответника и съответно неговите универсални правоприемници – наследници. От приетите заверени копия от нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 г ЗПИНМ № 28, том I, дело № 41/15.01.1968 г. на пернишки народен съдия, препис – извлечение от акт за смърт № 1045/22.11.2002 г., препис – извлечение от акт за смърт № 27/22.02.2008 г., удостоверение за наследници с изх. № 1468/17.10.2012 г. и удостоверение за наследници от 25.08.2003 г., двете издадени от Община Перник се установява, че праводателят на ответника – лицето К. К. е придобил процесната ½ идеална част от собствеността върху имота по наследство от своите родители – И.Г.и Н. Н.. Същите обаче не опровергават извода относно обема на притежаваните от ответника права върху процесното жилище.

Останалите приобщени по делото писмени доказателства, представени от ответната страна, не установяват факти от значение за предмета на доказване в процеса.

С оглед изложеното, съдът приема за доказано, че като собственик на ½ идеална част от имота през исковия период ответникът Е.В. е придобил качеството потребител на топлинна енергия, чието основно задължение към насрещната страна по облигационното правоотношение – ищцовото дружество е да заплаща цената на доставеното количество топлоенергия според притежаваните идеални части от собствеността – арг. клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи условия.

Последното в сграда в режим на етажна собственост, съгласно разпоредбата на чл. 142,          вр. чл. 139, ал. 1 ЗЕ, се разпределя между индивидуалните потребители по система за дялово разпределение за два основни компонента – горещо водоснабдяване и отопление.

Съдът намира за установено по делото, че през исковия период „Топлофикация – Перник“ АД е доставило до процесния топлоснабден имот топлинна енергия на твърдяната цена.

Фактът на реално извършена доставка следва от изводите на вещото лице, обективирани в заключението по приетата по делото съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи и останало неоспорено от страните по делото. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по делото документи и изискани такива от ищцовото дружество при проверка на място и от ФДР. Посочено е, че в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният обект, дяловото разпределение се извършва въз основа на договор от 30.11.2011 г., сключен с третото за процеса лице „Техем сървисиз“ ЕООД, избран от етажната собственост за предоставяне на услугата „дялово разпределение на топлинна енергия. Изяснено е, че в абонатната станция на СЕС последователно са монтирани топломери – уреди за търговско измерване, които през процесния период са преминали през задължителните метрологични проверки, съответстват на одобрения тип и са годни да се използват за измерване. За процесния период технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от отчетената ежемесечно от общия топломер брутна топлоенергия, като за разпределение между отделните имоти е подавана само нетната такава. Експертизата достига до извод, че през релевантния период и за процесния имот не е начисляван разход за топлинна енергия за битова гореща вода.  В три от стаите в имота са монтирани отоплителни тела с ИРУ. Разходът на топлинната енергия за тях е определян на база на отчетените показания от уредите, а за част от периода поради неосигурен достъп за отчет – служебно, по изчислителен път.                      В помещението „дневна“ отоплителното тяло е демонтирано и за него не е начислен разход. Такъв е начислен за топлинната енергия, отдадена от щранг-лирата в помещението „баня“ – служебно, по изчислителен път, като за тяло, работило непрекъснато, с оглед липсата на ИРУ заради характера на лирата. След провеждане на годишния отчет от ФДР разходът е преизчислен и това е намерило отражение в индивидуалните изравнителни сметки. Посочено е също, че за неосигурения от потребителя достъп за отчет през 2014 г. и през 2016 г. са изготвени протоколи от 13.05.2014 г. и от 28.05.2016 г., двустранно подписани – от лице от ФДР и от представител на СЕС. Начислен е разход на топлинна енергия за сградна инсталация, пропорционално на обема на отоплявания имот по проект – 178 м3 и само през зимния отоплителен сезон. Начислени са като дължими суми за вноската за услугата дялово разпределение в общ размер от 100,36 лв. за целия период. Експертизата достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети на потреблението, като преизчисленията са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Посочено е, че за процесния период от страна на ответника не са били подавани възражения срещу индивидуалните изравнителни сметки, както и, че последните са били връчени на представител на СЕС. Общата дължима сума за процесния период възлиза на 1 900,61 лв., като според експерта сумите са коректни и пресметнати съгласно утвърдената методология.

От заключението на съдебно – икономическата експертиза се установява, че в счетоводството на „Топлофикация – Перник“ АД ежемесечно – до 10-то число на всеки месец са отразявани дължимите по партидата за процесния имот суми за ползвана топлинна енергия, както и сумите по изравнителните сметки, издадени от фирмата за дялово разпределение – в случая топлофикационното дружество. Последните са взети предвид от ищеца при определяне дължимата цена за главница, съответно като сума за доначисляване или за възстановяване. Размерът на лихвата за забава на месечните плащания е съобразен с техния падеж съгласно клаузите на Общите условия. В експертизата няма данни за постъпили плащания от страна на ответника, каквото всъщност не се твърди и не се доказва от него. Съдът кредитира заключението като изготвено от съответен специалист, въз основа на представените по делото писмени материали и след извършена лична проверка на място в счетоводството на ищеца.

Изложеното дотук води до извод, че ищцовото дружество е изпълнило основното си задължение по процесното облигационно правоотношение, като през периода от 01.01.2013 г. до 30.04.2017 г. е доставило до исковия топлоснабден имот топлинна енергия на обща стойност от 1 900,61 лв.

В тази връзка и в отговор на възраженията на ответника съдът намира за необходимо да отбележи, че обстоятелството, че процесният имот е бил със спряна вода е било съобразено от доставчика на топлоенергия – „Топлофикация – Перник“ АД и от ФДР, като за жилището не е бил начисляван разход за битова гореща вода. Фактът, че и други лица притежават права върху имота също е взет предвид, доколкото от ответника се претендира само ½ част от общо дължимата цена за имота.

Предвид изложеното, за ответника, като потребител, е възникнало задължение спрямо топлофикационното дружество – продавач на същата да заплати нейната цена, която съобразно правата му върху жилището – ½ идеална част, възлиза на сумата от 950,31 лв. / ½ част от общия дълг/. За останалата част от задълженията, които не са предмет на делото, ответникът Е.В. не се явява задължено лице, тъй като не е бил изключителен титуляр на правото на собственост върху имота.

Изясни се, че с отговора на исковата молба ответникът въвежда правопогасяващо възражение с твърдението, че вземанията са недължими като са погасени по давност. Съдът, при анализ на събраните по делото доказателства, намира тези доводи за частично основателни, предвид следните съображения:

При систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.

В настоящия случай, вземането в размер на сумата от 950,31 лв., представляващо главница за доставена и неплатена топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането.                  

В клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди е предвидено задължението на потребителите да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а в клаузата на чл. 34, ал. 6, че при неизпълнение в срок на това задължение купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинната енергия. Изложеното дава основание за извод, че вземането за цена на потребена топлинна енергия за съответния месец става изискуемо от първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане.

При съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 10.08.2018 г. което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на основание чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че погасена по давност е само част от вземането за главница, а именно в размер на сумата от 593,23 лв., дължима за периода от 01.01.2013 г. до 09.08.2015 г. /три години преди датата на депозиране на заявлението, определена от съда по реда на чл. 162 ГПК и въз основа на данните за месечните задължения, отразени в извлечението от сметка по партидата на ответника и в СТЕ/. Останалата част от вземането в размер на сумата от 357,08 лв. за периода от 10.08.2015 г. до 30.04.2017 г. остава непокрита от тригодишния давностен срок, а с това и дължима от ответника.

Всичко изложено обуславя извода, че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД се явява основателен за сумата от 357,08 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 10.08.2015 г. до 30.04.2017 г., поради което и в тази част следва да бъде уважен.                              По отношение на останалата част от вземането в размер на сумата 593,23 лв., представляваща главница за периода от 01.01.2013 г. до 09.08.2015 г. искът се явява неоснователен – поради погасяване на вземането по давност и следва да бъде отхвърлен.

По отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок. Съгласно клаузата на чл. 34,                   ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство), купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник, изпада в забава и дължи заплащането на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. От заключението на съдебно – икономическата експертиза се изясни, че за периода от 07.03.2013 г. до 30.04.2017 г. законната лихва за забава е в размер на                    351,69 лв., определен от вещото лице при съобразяване с падежа на главницата. С оглед погасяването по давност на вземането за главница в размер на сумата от 593,23 лв. и за периода от 01.01.2013 г. до 09.08.2015 г. и на основание чл. 119 ЗЗД съдът намира, че погасено по давност е и акцесорното вземане за лихва в размер на сумата от 279,92 лв. за периода от 07.03.2013 г. до 10.07.2018 г., дължимо върху тази главница. Останалата част в размер на сумата от 71,77 лв. за периода от 08.10.2015 г. до 10.047.2018 г., дължима върху главницата за периода от 10.08.2015 г. до 30.04.2017 г. е непокрита по давност, поради което и дължима от ответника.

Изложеното обуславя извода, че предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен за сумата от 71,77 лв. за периода от 08.10.2015 г. до 10.047.2018 г., дължима върху главницата за периода от 10.08.2015 г. до 30.04.2017 г. и следва да бъде уважен. По отношение на останалата част от вземането в размер на сумата от 279,92 лв. за периода от 07.03.2013 г. до 10.07.2018 г., дължимо върху главницата за периода от               01.01.2013 г. до 09.08.2015 г. искът се явява неоснователен – поради погасяването на тази част от вземането по давност, и следва да бъде отхвърлен.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част поначало имат и двете страни, както за тези, сторени в исковото производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр. дело                                  № *** г. по описа на Районен съд – Перник – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4                                 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищеца, на основание                   чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от предявените искове, следва да бъде присъдена сумата от 25,05 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и сумата от 117,27 лв. – платена държавна, депозити за вещите лица и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото. Ответникът не е претендирал и не е доказал направени разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация – Перник“ АД,                    с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино срещу                  Е.Л.В., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,                            *** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,                            вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, че Е.Л.В. *** АД сумата от 357,08 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 10.08.2015 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в *** и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 10.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело                      № *** г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VII-ми състав е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 13.08.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 357,08 лв. до пълния предявен размер от 950,31 лв. или за сумата от 593,23 лв., представляваща главница за периода от 01.01.2013 г. до 09.08.2015 г.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация – Перник“ АД,                    с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино срещу                  Е.Л.В., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,                         *** установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,                        вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Е.Л.В. *** АД сумата от 71,77 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.10.2015 г. до 10.07.2018 г., дължима върху главницата за периода от 10.08.2015 г. до 30.04.2017 г., за която сума по ч. гр. дело № *** г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VII-ми състав е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 13.08.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 71,77 лв. до пълния предявен размер от 351,69 лв. или за сумата от 279,92 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 07.03.2013 г. до 10.07.2018 г.

ОСЪЖДА Е.Л.В., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:                               гр. Перник, ж.к. Мошино сумата от 25,05 лв., представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело № 5542/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VII-ми състав и сумата от 117,27 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – Перник,              в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 5542/2018 г. по  описа на съда да се върне на съответния съдебен състав, като към същото се приложи заверен препис от настоящото решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: