Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София
22.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9-ти състав, в публично съдебно заседание на десети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова,като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 16539
по описа за 2018г. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищцата твърди в ИМ, че на 14.10.2016 г.,
в град Враца, е настъпило ПТП по причина на противоправното поведение на водача
на лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № *******– М.О.Г., в резултат на
което пострадала. Сочи че са ѝ били причинени:полифрагментно счупване на
тибия и фибула на лява подбедрица, довело до трайно затруднение на движенията
на долен ляв крайник. Заявява, че ПТП е настъпило по вина на лице, застраховано
по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, страна по който е ответникът. Предявила претенцията си пред
застрахователя,който поискал допълнителни документи, които били представени, но
въпреки това ответникът не ѝ е платил обезщетение.Претърпяла болки и страдания, които оценява на 60 000
лева които претендира заедно с лихва за забава, считано от 14.10.2016 г.и
разноските.
Ответникът в писмен отговор оспорва
изцяло предявения иск. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение с
водача на л.а. Фолсваген. Оспорва твърдението, че ПТП е настъпило по вина на
застрахования при него водач.Твърди, че поведението на ищцата е единствена
причина за настъпването на произшествието, тъй като е навлязла на пътното
платно без да се съобрази с разстоянието и скоростта на движение на
приближаващия автомобил. Оспорва също, че уврежданията са настъпили в резултат
на описаното в ИМ ПТП и размера на исканото обезщетение за неимуществени вреди,
което счита за завишено. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема следното от фактическа и правна страна:
С
влязла в сила присъда на РС- Враца по НОХД № 983/2018 г.М.О.Г. е признат
за виновен и осъден за това, че на 14.10.2016 г.в гр.Враца при управление на
лек автомобил „Фолксваген” модел „Пасат”, с регистрационен номер № *******и е
нарушил чл. 119, ал. 1 ЗДвП е причинил на Л.Н.Г., средна телесна повреда,
изразяваща се в счупвания на двете леви пищялни кости, довело до трайно
затруднение на движенията на долен ляв крайник с оздравителен период от около
8/осем/ месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Съгласно заключението на в.л.Й.скоростта на
движение на лекия автомобил е била 45,43 км/ч.преди настъпване на
произшествието,а в момента на удара 40 км/ч. и водачът е имал възможност да
предотврати произшествието при всякакъв ход на пешеходката с изключение
на тичане, но видно от мотивите към присъдата ищцата е пресичала с бърз ход.
В.л. д-р Н. по назначената СМЕ е посочил,че в
резултат на удара и падането на пешеходната пътека ищцата е получила контузия
на меките тъкани на черепа високо вдясно без категорични данни за изпадане в
безсъзнание, компресионно счупване на 11 гръден прешлен без миграция на фрагменти и многофрагмено
счупване на двете кости на лява подбедрица.Във връзка с гръдната травма на
прешлена възстановителния период е бил 8 -12 месеци в покой на легло и
обездвиждане,а по отношение на счупванията на лявата подбедрица – 7,8 месеци.
По иска по чл.432, ал.1 КЗ :
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие, в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди - пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал. 1 от КЗ).
За да възникне субективното право по
чл. 432, ал.1 КЗ е необходимо да се установи,
че в резултат на виновното и противоправно поведение на лице, застраховано по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, са настъпили вреди, които са
покрит риск по застрахователния договор.
Безспорно е че
ответникът е застраховател по задължителната застраховка „ГО“ на водача, сочен
за виновен за процесното ПТП. Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Освен това, в случаите когато
с деянието са причинени вреди и те са елемент от състава на престъплението,
влязлата в сила присъда, формира сила на пресъдено нещо относно размера на
причинените вреди, поради което е задължителна за гражданския съд.
След като поведението на застрахования
водач е виновно и противоправно, а вредите към трети лица са покрит риск по
застраховката, съгласно чл. 429, ал.1, т. 1 от КЗ, застрахователят дължи
плащане на застрахователно обезщетение за причинените от застрахования водач
имуществени и неимуществени вреди. Ето защо съдът намира иска за основателен.
Видно от ИМ ищцата претендира обезщетение единствено за счупването на двете кости на
лявата подбедрица. Затова съдът е включил само тези твърдени вреди в доклада си по делото и ответника се е
защитавал и възразил само срещу тези
твърдения.И в представената молба за увеличение на иска в с.з. на 05.11.2018 г.
пред СРС не е направено искане за обезщетение и на другите вреди, които ищцата
е претърпяла по повод злополуката.Затова при определяне размера на дължимото
обезщетение съдът не следва да съобразява всичките травми,причинени от процесното ПТП, които не
са предмет на делото, а единствено за счупването на фибията и тибулата на лявата подбедрица за които ищцата претендира обезщетение.
Относно размерът, съдът съобрази
установеното в СМЕ,
че възстановителният период за счупването на двете кости на лявата подбедрица е
бил около 7-8 месеца. Тези фрактури са били лекувани оперативно с поставяне на
метални импланти. Предвид напредналата възраст на ищцата счупванията са зараснали
по-бавно и вероятно поради това тя ще се придвижва трудно до края на живота си.
Липсват обаче категорични данни за заболявания у ищцата, които да имат
отношение към оздравителни процес и да правят същия по-бавен съгласно
заключението на д-р Н. в с.з.
Съдът като отчете силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани
по-горе; общата продължителност на лечебния и възстановителен период (7-8
месеца); възрастта на ищцата към датата на ПТП (81 г.); както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия
момент и съдебната практика за обезщетяване на сходни увреждания (Решение №
1887 от 01.07.2019 г. по в. гр. д. № 5605/2018 г. на САС) намира, че
справедливото обезщетение за тези вреди възлиза на сумата от 30 000 лева. Искът
в разликата до 60 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
По
претенцията за лихва за забава:
На 17.11.2016 г. Л.Г. е подала молба до ответника за изплащане на
обезщетение за вредите от счупванията на лявата подбедрица от процесното ПТП. На 05.12.2016 г. ответникът й е поискал допълнително
документи,като ищцата е представила констативен протокол и 2 бр. епикризи. След
като ищцата не е разполагала с други писмени доказателства от значение за
определяне изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят е дължал
произнасяне. На 03.01.2017 г. ответникът е посочил че няма основание за плащане поради липса влязъл в сила акт
доказващ виновността на дееца.
Съдът намира, че следва да се приложи
разпоредбата на чл. 497 ал.1 т.2 КЗ по отношение на 3 месечния срок за
произнасяне и след като претенцията е предявена на 17.11.2016 г. обезщетението
за забава е дължимо считано от 17.02.2017 г.
По
възражението за съпричиняване:
Твърдението
на ответника, че ищцата е навлязла на пътното платно без да се съобрази с
разстоянието и скоростта на движение на приближаващия автомобил съдът намира за
неоснователно. От САТЕ е видно,че удара е станал на пешеходната пътека, почти
по средата на платното за движение – на 3,6 м. вляво от десния край на платното
за движение, считано по посока на ориентация на лекия автомобил. При това
положение и с оглед скоростта на движение водачът е могъл да предотврати
произшествието при всички случаи на движение на пешеходката,освен ако тя е
тичала. В случая липсват доказателства, които да водят до такъв извод.
Съгласно разясненията в т.
6 на ТР 2/2016 г. на ОСНК, законът е предвидил засилена защита по отношение на определени
категории пешеходци. Те са посочени
в разпоредбата на
чл.116 от ЗДвП –деца,
хората с трайни увреждания, в частност слепи, които се
движат с бял бастун, слепо-глухи, които се движат с червено-бял бастун и
престарелите хора. Закрилата на тези категории пешеходци при пресичане на
пешеходна пътека (а за децата и в чл.117
от ЗДвП) е
всеобхватна и не
се влияе от
спецификата на правилата за
пресичане по пешеходна
пътека, валидни за
останалите пешеходци. В тези случаи водачът не може да повдига
възражение за съпричиняване, дори такива лица да не са съобразили
приближаването му и да са пресекли внезапно пешеходната пътека.
Ищцата е била на 81 години при
настъпването на ПТП. Ето защо на основание цитираното ТР, ответникът не може да
повдига възражение за съпричиняване от нейна страна.
По
разноските:
При този изход от спора право на
разноски имат и двете страни.
Ищцата е била частично освободена от
заплащането на цялата ДТ от която е заплатила е 50 лв.Заплатила е и 200 лв.за
в.л.Впоследствие е представила влязла в сила присъда и е поискала да ѝ се
възстановяват внесените разноски (250 лв.) на основание чл. 235, ал. 3, вр. с
чл. 84, ал. 1, т. 4 ГПК поради което съдът не дължи произнасяне.
Адвокат О.К.за осъщественото безплатно
процесуално представителство има право на адв. възнаграждение по чл. 38,ал.2 ЗА
в размер на 2 330 лева с оглед цената на заведения иск,а съобразно уважената
част на иска му се следва сумата 1 165 лева (30 000/60 000 х
2 330). Относно искането за
присъждане на ДДС върху сумата съдът намира искането за неоснователно, тъй като
ДДС-то е косвен данък, който се изчислява в момента на плащането и съдът не е
оправомощен да изменя данъчния механизъм и да присъжда все още неначислен ДДС.
Ответникът е заплатил 700 лева за адвокат, но
със списъка си по чл. 80 ГПК претендира юрк.възнаграждение. Затова, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника се дължи възнаграждение за
юрисконсулт, което съдът определя на 200
лева.Направил е разноски: 300 лева за в. л. и 100 лв.за свидетел, като
последните не следва да се възлагат в тежест на ищеца, след като могат да му се
възстановят. Съразмерно отхвърлената част от иска на осн. чл. 78 ал.3 ГПК му се дължат 150 лева или общо 350 лева, които се осъди ищцата да му
ги заплати.
Ответникът на осн. чл.78, ал.6 ГПК следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд 1 200 лева – ДТ и
200 лева възнаграждение за вещо лице или общо 1 400 лева.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Л.Н.Г.
ЕГН: **********, чрез адвокат О.К.- САК,
съдебен адрес:***, на основание чл. 432,
ал.1 КЗ сумата 30 000 лева - застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от
травма на левия долен крайник (многофрагментно счупване на двете леви пищялни
кости), причинени в резултат на ПТП, настъпило на 14.10.2016 г.,ведно със законната лихва върху
сумата от 17.02.2017 г до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата 30 000 до претендираните 60 000 лева.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******** да заплати на адв. О.К. САК с адрес: гр.София,
бул. „**********, на осн. чл. 38, ал. 2
ЗА сумата от 1 165 лева - адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Л.Н.Г. ЕГН **********,
да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********,
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК
сумата от 350
лева - разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********, да заплати на СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД на основание
чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1 400
лева – ДТ и разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването
на преписа.
СЪДИЯ: