№ 256
гр. Стара Загора, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Соня Хр. Каменова
Членове:Ива Н. С.ова
Красимира Д. Стоянова
при участието на секретаря Маргарита Д. Стоянова
в присъствието на прокурора Х. М.
като разгледа докладваното от Соня Хр. Каменова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20235500600707 по описа за 2023 година
Производството е по глава ХХІ на НПК.
С Присъда № 63/21.04.2023 г., постановена по НОХД № 1665/2022 г.
по описа на Районен съд – Стара Загора, подсъдимият К. Р. Д., ЕГН
**********, е признат за виновен в това, че на 09.06.2021 г., в град Стара
Загора, кв. „Л.“, в казино „Л.В.-Р.“, чрез хващане с ръце през кръста и
хвърляне със сила върху столовете причинил на А.И.И. средна телесна
повреда, в качеството му на длъжностно лице – портиер към „Л.В.-Р.“ ЕООД
– Стара Загора, ЕИК *********, при изпълнение на службата му, изразяваща
се в счупване на големия и малкия пищял на дясната подбедрица, причинило
трайно затруднение на движенията на долния десен крайник за срок по-дълъг
от 30 дни, а именно 7-8 месеца, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.1,
предложение „първо“ във връзка с чл.129, ал.1 във връзка с ал.2 и чл.54 от НК
е осъден на две години лишаване от свобода, изтърпяването на което
наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от три години.
Подсъдимият К. Р. Д. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР –
Стара Загора направените по делото разноски в размер на 214.50 лв.
Подсъдимият К. Р. Д. е осъден да заплати по бюджетната сметка на
Районен съд – Стара Загора направените по делото разноски в размер на 50.00
лв.
В срока по чл.319 от НПК горепосочената присъда е обжалвана
от подсъдимия К. Р. Д. чрез защитника му.
1
Във въззивната жалба и в постъпилите допълнителни писмени
съображения към нея се оспорват фактологичните изводи на първостепенния
съд, обусловили постановяването на осъдителната присъда.
Твърди се, че същите били изведени при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на
доказателствата. Част от доказателствените източници били пренебрегнати,
други – интерпретирани превратно, а приетите за установени факти били
основани на избирателно кредитирани доказателства.
Твърди се, че събраните по делото доказателства не позволявали
направата на несъмнен и безспорен извод относно механизма на получаване
на претърпяното от пострадалия телесно увреждане, а от тук и същото да е
резултат от умишлени действия на подсъдимия.
Във въззивната жалба е оспорен и изводът на първостепенния съд
пострадалият да е имал качеството на длъжностно лице, по съображения, че
от доказателствата по делото не се установявало да е бил „портиер“ въз
основа на валиден трудов договор.
ИСКАНЕТО е обжалваната присъда да бъде отменена и постановена
нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото срещу му обвинение или същата да бъде изменена чрез
прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление.
Становището на Окръжна прокуратура – Стара Загора е, че
отсъстват основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда.
Окръжен съд – Стара Загора, след като извърши цялостна служебна
проверка на обжалваната присъда – съгласно чл.314 от НПК, както и по повдигнатите
във въззивната жалба оплаквания, прие следното:
Производството пред Районен съд – Стара Загора по НОХД №
1665/2022 г., приключило с постановяването на обжалваната Присъда №
63/21.04.2023 г., е образувано въз основа на обвинителен акт, с който
подсъдимият К. Р. Д., ЕГН ********** е предаден на съд за престъпление по
чл.131, ал.1, т.1, предложение първо във връзка с чл.129, ал.1 във връзка с
ал.2 от НК за това, че на 09.06.2021 г., в град Стара Загора, кв. „Л.“, в казино
„Л.В.-Р.“, чрез хващане с ръце през кръста и хвърляне със сила върху
столовете, причинил на А.И.И. средна телесна повреда, в качеството му на
длъжностно лице – портиер към „Л.В.-Р.“ ЕООД – Стара Загора, ЕИК
*********, при изпълнение на службата му, изразяваща се в счупване на
големия и малкия пищял на дясната подбедрица, причинило трайно
затруднение на движенията на долния десен крайник за срок по-дълъг от 30
дни, а именно 7-8 месеца.
Настоящият състав намира за необходимо да се произнесе на първо
място относно наличието на нерелевирано основание по чл.335, ал.2 във
връзка с чл.328, ал.3 от НПК – липса на мотиви, за което е длъжен да следи
служебно, доколкото само констатация за отсъствието на съществени
процесуални нарушения предпоставя коректното разрешаване на въпроса за
доказателствена обоснованост на приетите за установени от първостепенния
съд фактически обстоятелства, за правилното приложение на материалния
закон и справедливостта на наказанието.
2
Приетите от първоинстанционния съд фактически обстоятелства -
въз основа на които е постановена обжалваната осъдителна присъда -
припокриват в такава степен обвинителната теза, че представляват дословен
препис на същата, така, както е изложена в обвинителния акт. Посоченото не
би съставлявало процесуален порок, ако приетите за установени от
първоинстанционния съд факти се основаваха на доказателствен анализ,
какъвто в случая отсъства.
Поради отсъствие на видеозапис от охранителните камери в
заведението (вж в тази връзка докладна записка – л.14 ДП), основен
доказателствен източник за инцидента, при който пострадалият А.И.И. е
претърпял средна телесна повреда, освен обясненията на подсъдимия К. Р. Д.,
който отрича умишленото й причиняване, са показанията на самия пострадал
- А.И.И. и на свидетелите В.Г.И., И.А.М. и К.П.И., последният допуснат и
разпитан в това качество в хода на съдебното следствие. Приетият за
установен механизъм на причиняване на телесната увреда е такъв, какъвто е
съобщен от свидетеля А.И.И. в хода на досъдебното производство (л.9 ДП).
Пред разследващия орган пострадалият е обяснил, че е бил хванат с ръце
през кръста от К. Р. Д., когато двамата са били с лице един срещу друг и
хвърлен от него върху столове, тип „щъркел“. Никой от другите двама
свидетели, разпитани в хода на досъдебното производство - В.Г.И. и И.А.М.,
не твърди да е бил очевидец на такова действие от страна на подсъдимия К.
Р. Д., но в показанията и на двамата се съдържат данни за физически сблъсък
между пострадалия и подсъдимия. Пред разследващия орган свидетелката
В.Г.И. (л.12 ДП) е съобщила, че „К. бутна А. и той залитна и падна“, а
свидетелят И.А.М. (л.84 ДП) е обяснил, че зад гърба му е станало някакво
сборичкване, след което е чул пострадалият да казва на подсъдимия: „Какво
направи! Счупи ми крака!“. Показанията на всеки един от тези трима
свидетели - А.И.И., В.Г.И. и И.А.М., дадени в хода на досъдебното
производство, в хода на съдебното следствие са четени и приобщени към
доказателствата по делото по реда и на основание чл.281, ал.4 във връзка с
ал.1, т.1 от НПК (поради наличие на съществени противоречия), а на
последния от тях и на основание т.2 от ал.1 на чл.281 от НПК. Пред съда
пострадалият А.И.И. първоначално е заявил, че не е разбрал как подсъдимият
го е блъснал, а после е съобщил различен механизъм на причиняване на
претърпяната от него телесна повреда, според който той е бил с гръб към
подсъдимия, когато е бил хвърлен, без да уточнява върху какво. Свидетелката
В.Г.И. е заявила, че не знае дали подсъдимият е блъснал пострадалия, а
свидетелят И.А.М. се е отрекъл напълно от съобщеното от него пред
разследващия орган. Същевременно, новоразпитаният свидетел К.П.И. е
потвърдил тезата на подсъдимия, която е, че пострадалият се е подхлъзнал и
паднал.
Изложеното е показателно за това, че наличните по делото гласни
доказателства са изисквали задълбочен доказателствен анализ и съпоставка с
експертното становище, изложено в заключението на изготвената по делото
СМЕ по писмени данни № 290/2021 г., изготвено от вещото лице доц. д-р
Р.М. Д.а. В тази връзка, имайки предвид гласните доказателства по делото,
подлежи на критика избрания от първоинстанционния съд подход за разпит
на вещото лице преди този на свидетелите, тъй като по този начин съдът се е
3
лишил от възможност да аргументира изводите си кои от доказателствените
източници относно механизма на причиняване на телесната повреда
кредитира и защо.
В мотивите си първоинстанционният съд само е маркирал,че на
основание чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.1 от НПК са четени показанията на
пострадалия А.И.И. от досъдебното производство и тези на свидетелката
В.Г.И., без да обсъди и подложи на анализ констатираните от него в хода на
съдебното следствие съществени противоречия, обусловили приобщаването
на показанията им досъдебното производство, излагайки съображения
относно това как ги е преодолял и кои от тях кредитира, съответно защо.
Нещо повече, показанията на свидетеля А.И.И. в мотивите са определени
като последователни и непротиворечиви, дефинирането им като каквито
очевидно е напълно произволно и декларативно. Единствено по отношение на
свидетеля И.А.М. първоинстанционният съд е направил някакъв опит за
аргументация, че са истинни показанията му от досъдебното производство,
излагайки като причина за това, че са дадени в относително по-близко време
до инцидента. Тези съображения са напълно формални, тъй като с такива
принципно могат да бъдат кредитирани показанията на който и да е свидетел
от досъдебното производство. По отношение на показанията на
новоразпитания свидетел К.П.И. първостепенният съд е посочил, че са в
противоречие с „всички останали доказателства“, т.е. на практика отново не
се е аргументирал при положение, че всички останали гласни доказателства
са същностно противоречиви.
Към всичко гореизложено следва да бъде добавено и това, че в
мотивите на обжалваната присъда не се съдържа аргументиран отговор на
възражението на защитата на подсъдимия, поддържано и пред въззивния съд,
че при все наличните трудов договор и уведомление по чл.62 от КТ,
пострадалият е нямал качеството на длъжностно лице по см. на чл.93, т.1,
б.“б“ от НК, съответно, че претърпяната от него средна телесна повреда не се
явява причинена при изпълнение на службата му.
По тези съображения, настоящата инстанция прие, че мотивите на
обжалваната присъда не отговарят на стандартите на чл.305, ал.3 от НПК,
защото е невъзможно да се проследи процесът на формиране на вътрешното
убеждение на контролирания съд. Допуснати са нарушения на процесуалните
правила, гарантиращи правилността при формиране на вътрешното
убеждение. Това е така, защото вътрешното убеждение е съзнателна
увереност, която следва да се основава на доказателствените материали,
събрани и проверени по надлежния ред, при обективно, всестранно и пълно
изследване на обстоятелствата по делото. Анализирането на
доказателствената съвкупност изисква оценъчна дейност, както поотделно,
така и в съвкупност на доказателствените материали за фактите в обхвата на
чл.102 от НПК. Нарушение на тези изисквания е налице, когато решаващият
орган е игнорирал напълно или формално е обсъдил някои от
доказателствените източници, или превратно е интерпретирал същите.
Установено в съдебната практика е, че липса на мотиви е налице както в
хипотезата на пълна липса на мотиви, така и при схематична, повърхностна,
непълна, неясна и вътрешно противоречива аргументация на съда.
4
Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в липса на мотиви, съставлява основание за отмяна на
обжалваната присъда на основание чл.335, ал.2 във връзка с чл.348, ал.3, т.2
от НПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия
съд от стадия на разпоредителното заседание. Същото е неотстранимо от
въззивния съд, тъй като в противен случай би се стигнало да нарушаване на
процесуалните права на страните и съставлява пречка за произнасяне по
същество на доводите, повдигнати във въззивната жалба.
Водим от горното, Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 63/21.04.2023 г., постановена по НОХД №
1665/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от
стадия на разпоредителното заседание.
Решението не подлежи на жалба и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5