Р
Е Ш Е
Н
И
Е №
град Свиленград, 17.02.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. СТАМБОЛИЕВА
при секретар Ц.Д.,
като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 8 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № 29-0000529 от
11.12.2019 година на Главния директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда” към
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, с което на „Хексала” ООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Айдън Разаки, за нарушение на чл. 75а,
ал. 2, вр.чл. 9, ал. 3 от Закона за трудова миграция и трудова мобилност (ЗТМТМ),
е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 20 000 лв.
Дружеството-жалбоподател
чрез процесуалния си представител – адвокат Ц.П., моли за отмяна на
обжалвания акт, тъй като бил неправилен, незаконосъобразен и неотговарящ на
буквата и духа на закона – не било доказано извършването на процесното
административно нарушение, не била посочена нарушената материалноправна норма,
било налице неяснота по отношение на приложената норма на чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ,
неправилно била приложена санкционната норма, не бил осигурен преводач в
момента на проверката. Алтернативно от Съда се иска да намали размера на
наложената санкция до минималния такъв. Претендират се разноски по делото –
представени са Фактура и Авизо за издадено преводно нареждане. Не е представен
Списък на разноските.
В съдебната
фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподател не изпраща представител. За тях се явява адвокат К.Г., който
пледира за отмяна на обжалваното НП, тъй като в конкретния случай не било
налице трудово правоотношение между турския гражданин М.Й. и дружеството-жалбоподател; посоченото лице не било
полагало труд в момента на проверката (полагането на труд не било възприето
пряко от служителите на Административнонаказващия орган (АНО));
участващият при проверката преводач бил заинтересована страна, тъй като бил
служител на АНО, т.е. участвал в две процесуални качества, което било
недопустимо; били налице несъответствия между Декларацията по чл. 68, ал.
1, т. 3 от ЗТМТМ на турски език и превода й и лицето М.Й. не
разбирало какво попълва. В дадения срок представя Писмени бележки, в които подробно
обосновава доводите си за отмяна на обжалвания акт.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
АНО (въззиваемата страна) – Главният
директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда” към Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда”, редовно призовани, изпращат представител – Главен
инспектор Н.К., лице с висше юридическо образование, който в Писмени бележки сочи
че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при
издаването му. Моли същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски по
делото. Не е представен Списък на разноските. В съдебно заседание е направено
възражение за редуциране размера на заплатения от страна на
дружеството-жалбоподател адвокатски хонорар до минималния такъв, предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след
като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
При изпълнение на служебните си задължения свидетелите
А.Д.П., К.Р.Я., Г.И.И. и Ш.Ш.Х. (служители на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”) за периода от 17.07.2019 година до 01.08.2019 година
извършват проверка на дружеството-жалбоподател по спазване на трудовото
законодателство. В тази връзка на 17.07.2019 година в
присъствието на свидетеля Б.М.Р. – представител на
дружеството-жалбоподател видно от нотариално заверено Пълномощно с рег.№ 1531
от 09.04.2019 година, извършват проверка на место, по работни места, на
строителен обект, представляващ хотелски комплекс „Империал” и с
административен адрес: **********, представляващ УПИ ІІІ в кв. 348 по плана на
град Свиленград, област Хасково, където констатират че лицето М.Й. – гражданин
на Република Турция (видно от приложеното по делото копие на част от Паспорт,
ведно с превод на български език), предоставя работна сила. Същият след
пристигането на служителите на АНО в обекта е открит в строителен фургон и с
работно облекло. Последният попълва Декларация
по чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ на турски език като въпросите, на които трябва
да даде отговор са също на турски език (, която Декларация е приложена в преписката
с превод на български език), в която сочи като работодател турската фирма „Медхаус
груп Дъш Тиджарет аноним Ширкети Истанбул”, че работи за
дружеството-жалбоподател от 17.07.2019 година като бригадир с работно време от
08.00 часа до 12.00 часа като дейността му се изразява в електрически
технически контрол в строителния обект при заплащане в размер на 2 020 турски
лири, сочи, че работи по Трудов договор и че е командирован от работодателя си.
В идентичен смисъл е и Декларацията за осигурителен стаж на лицето, налична в
кориците на делото ведно с превод на български език.
На 26.07.2019 година в сградата на Изпълнителна
агенция Главна инспекция по труда”, находяща се в град София, бул.„Александър
Дондуков” № 3, се явява свидетеля П.Б.П. - упълномощен представител на
дружеството-жалбоподател видно от приложеното в кориците на административната
преписка нотариално заверено Пълномощно, която представя заверено копие на
Договор за упражняване на контрол по изпълнението, сключен между
дружеството-жалбоподател в качеството на възложител и „Медхаус груп Дъш
Тиджарет аноним Ширкети Истанбул” в качеството на изпълнител на дата 01.02.2019
година, видно от който възложителят възлага, а изпълнителят приема да
осъществява контрол за качеството на изпълнението и за съответствието с
проектната документация на изпълняваните от изпълнителя (строителя) „Марстен”
ООД строително-монтажните работи (СМР) на процесния обект, като консултантските
услуги включват още съдействие и консултиране на изпълнителя на СМР при
необходимост във връзка с извършване на СМР в съответствие с проектната
документация и изискуемото качество, като изпълнителят се задължава да осигури
минимум един свой представител на обекта за поне два часа всеки ден, а
възложителят е длъжен да заплаща уговореното в този Договор възнаграждение на
изпълнителя „Медхаус груп Дъш Тиджарет аноним Ширкети Истанбул”, а именно 120
лв. на час за контрол и консултации. Представен е и Договор за строителство № 2
от 24.01.2019 година между дружеството-жалбоподател и „Марстен” ООД.
Извършена е писмена справка в Агенцията по заетостта,
от която се установява, че за посоченото по-горе физическо лице няма издадено
разрешение за полагане на труд на територията на Република България или
регистрация, както и не са постъпвали документи по отношение на лицето М.Й. с оглед получаване на разрешение за
полагане на труд на територията на страната ни.
На 01.08.2019 година е съставен Протокол за извършена
проверка на место и по документи относно спазването на изискванията на
трудовото законодателство с изх.№ ПР1924073, в който е посочено, че в
качеството си на местно лице дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбите
на чл. 75а, ал. 2, вр.чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ по отношение на М.Й.. Протоколът е
връчен на същата дата на упълномощеното лице – свидетеля П.П..
Предвид констатираното нарушение и в
кръга на службата си, свидетелят А.Д.П. – Главен инспектор в Централно
управление към Главна дирекция
„Инспектиране на труда” към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, съставя против дружеството-жалбоподател и в
присъствието на надлежно упълномощен негов представител – свидетеля П.Б.П. (с
Пълномощно, приложено в преписката), Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с № 29-0000529. Това
процесуално действие извършва и с участието на К.Р.Я. и Г.И.И.. В изготвения
АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение,
свързано с приемането на работа от страна на местно лице да предоставя работна
сила командирован или изпратен работник или служител – гражданин на трета Държава
без съответна регистрация в Агенцията по заетостта, както и на обстоятелствата по извършването и
откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбата на чл. 75а, ал. 2, вр.чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ, която вписва за
нарушена. Посочено е, че деянието е извършено на 17.07.2019 година и е
констатирано на 01.08.2019 година. АУАН е редовно предявен и връчен на представителя
на дружеството-жалбоподател – П.Б.П., който не вписва възражения против
констатациите.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок (считано първия работен ден
– понеделник, тъй като срока изтича в неработен ден) постъпва Възражение
чрез процесуален представител на дружеството-жалбоподатател (адвокат К.Г. с
Пълномощно, приложено в Административнонаказателната преписка (АНП)) с
доводи, идентични с тези, наведени в Жалбата по повод на която е образувано
настоящото производство.
Във връзка с Възражението е изготвено Становище от Главен
инспектор Николай Красимиров Котов – служител на АНО, в което е посочено, че
Възражението е неоснователно.
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него
преписка, Главният директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда” към
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, издава
процесното НП № 29-0000529 на 11.12.2019 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации,
изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от
контролния орган. НП е редовно връчено на дружеството-жалбоподател,
на 13.12.2019 година, чрез
Булпост
с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и
подписано, се намира приложено в АНП, с отбелязване и на фамилното
име
на получателя на пратката. Възражения относно
начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за
установено, че дружеството-жалбоподател като местно
лице е
извършило нарушение по чл. 75а, ал. 2, вр.чл. 9, ал. 3 от ЗМТМТ, тъй като е приело на работа за предоставяне на работна сила, командирован или изпратен работник или
служител – гражданин на трета Държава
без съответна регистрация в Агенцията по заетостта. За това
нарушение на основание чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ на нарушителя е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 20 000 лв.
В
кориците на делото е приложена Заповед № 3-0171 от 11.02.2016 година на Изпълнителния
директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда”, в която е посочено,
че Главният директор на
Главна дирекция „Инспектиране на труда” към Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” има право да издава НП по
АУАН, съставени от служители на Централно управление на Главна дирекция
„Инспектиране на труда”. т.е. последният се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия
орган по закон съгласно чл. 79,
ал. 4 от ЗТМТМ
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”
по надлежния ред с административен акт - Заповед.
По делото са приложени Справки от Търговския регистър
относно актуалното състояние на дружеството-жалбоподател и на „Марстен” ООД.
Разпитаният по делото свидетел Б.М.Р.
сочи, че всички лица, които са в строителния обект, включително дошли по-късно,
са били накарани от служителите на АНО да попълват Декларации по чл. 68, ал. 1,
т. 3 от ЗТМТМ, както и че лицето
М.Й. не
е било в строителния обект, а във фургон извън строежа и че това лице не е
работело на строежа.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно от датата на пощенското клеймо,
поставено на плика, с който е изпратена до Деловодството на АНО,
от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – процесуален представител с
Пълномощно, приложено по делото, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред местно
(по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл.
59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ
изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен
(сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Не
са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването
на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на
правото на защита на дружеството-жалбоподател. Съдът
не констатира съставяне на АУАН в нарушение на чл. 40 от ЗАНН,
доколкото същият е съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството-нарушител (неоспорен от
жалбоподателя факт) и в присъствие на свидетелите,
установили нарушението. Видно от наличните по делото доказателства,
при извършване на проверката, съответно при съставянето на АУАН от контролните
органи, присъства упълномощен представител на „Хексала”
ООД. Съгласно приложеното Пълномощно
с нотариална заверка на подписа на управителя
на дружеството-жалбоподател, той упълномощава лицето П.Б.П. да го представлява
пред всички държавни и общински институции, включително Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда” и Главна дирекция
„Инспектиране на труда”.
За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства, като
разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото
ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията и събраните доказателства, и
изясняване на спорните факти и обстоятелства във връзка с Възражението на дружеството-жалбоподател - изготвено е било Становище от 08.08.2019 година от Главен инспектор Н.К. относно съставения АУАН, с което е направено предложение да бъде издадено НП.
Следва също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се
произнася изрично, в самото НП, по направените
възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява
реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД № 111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова.
Актът и НП са издадени от компетентни
органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН,
вр.чл. 79, ал. 1 от ЗТМТМ и чл. 47,
ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 79, ал. 4 от ЗМТМТ. Съгласно чл.
79, ал. 1 от ЗТМТМ, Актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от държавните
контролни органи. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 01.08.2019 година
актосъставителят А.Д.П. е заемала длъжността „Главен
инспектор в Централно управление към Главна дирекция „Инспектиране на труда”
към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда””. В
този смисъл са и изявленията й, направени в открито съдебно заседание,
проведено на 03.02.2020 година. Предвид изложеното
актосъставителят А.П. безспорно се явява държавен контролен орган, който има
правомощията по чл. 79,
ал. 1 от ЗТМТМ.
Лицето,
подписало НП – М.И.А., е заемало към момента на издаването му
длъжността „Главен директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда” към
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда””.
Неоснователно е наведеното възражение, касаещо липса
на назначен лицензиран преводач при попълване на Декларацията по чл. 68, ал. 1,
т. 3 от ЗТМТМ, тъй като същата е на матерния език на лицето М.Й. – турски,
поради което не е било необходимо да се правят каквито и да било устни разяснения
във връзка с попълването й. Но дори да се приеме, че е било необходимо
присъствието на преводач, това нарушение не би съставлявало съществено такова,
тъй като са присъствали лица, владеещи турски език, които са му дали
необходимите разяснения и тъй като съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на
което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния
орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. Следва да се отбележи, че за да достигне до
горния извод настоящата инстанция изхожда от позицията, че съществено
процесуално нарушение е налице тогава, когато същото препятства или ограничава
правото на защита на санкционираното лице или разколебава достоверността на
отразените в АУАН и в НП факти. За пълнота на настоящото изложение следва да се
посочи, че свидетелят Ш.Х. не участва в две процесуални качества в
производството. От друга
страна (дори и да се приеме противното) в ЗАНН няма предвидена разпоредба,
според която преводачът при проверката да е лице, различно от лицата,
извършващи самата проверка, т.е. липсва законова регламентирана несъвместимост
едно и също лице да бъде участник в проверката и едновременно с това - преводач.
При издаването
на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Преценена по
същество, Жалбата е основателна, за което Съдът привежда следващите правни
съображения:
Съгласно посочената в обжалвания акт за нарушена разпоредба на чл.
9, ал. 3 от ЗТМТМ: работник – гражданин на трета Държава, командирован или изпратен в Република България от чуждестранния му
работодател за срок до 3 месеца в рамките на 12 месеца, може да изпълнява определени задачи без
разрешение за работа въз основа на еднократна регистрация в Агенцията по
заетостта.
От
материалите по делото и по-конкретно от представените като писмени
доказателства Декларация на основание чл. 68, ал. 1, т. 3
от ЗТМТМ и Паспорт става ясно, че М.Й., турски гражданин и работник на „Медхаус груп
Дъш Тиджарет аноним Ширкети Истанбул” с регистрация в Република Турция е полагал труд на на територията на проверявания обект – строителен обект, представляващ
хотелски комплекс „Империал” и с административен адрес: **********,
представляващ УПИ ІІІ в кв. 348 по плана на град Свиленград, област Хасково. От посочената
Декларация и от Декларацията за осигурителен стаж се установява по безспорен начин, че лицето М.Й., турски гражданин е служител на „Медхаус груп
Дъш Тиджарет аноним Ширкети Истанбул” и че същото работи, тъй като бил командирован от работодателя си на горепосочения строителен
обект в град Свиленград от 17.07.2019 година като бригадир с работно време от 08.00 часа до
12.00 часа като дейността му се изразява в електрически технически контрол в
строителния обект при заплащане в размер на 2 020 турски лири по силата на цитирания Договор за
упражняване на контрол по изпълнението, сключен между дружеството-жалбоподател
в качеството на възложител и „Медхаус груп Дъш Тиджарет аноним Ширкети
Истанбул” в качеството на изпълнител на дата 01.02.2019 година.
Дружеството–жалбоподател се явява „местно лице” по смисъла
на § 1, т. 12 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗТМТМ,
която разпоредба гласи, че това е
лице, което осъществява дейност на територията на
Република България, регистрирано е по българското законодателство или по
законодателството на друга Държава – членка на Европейския съюз (ЕС), на Държава –
страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация
Швейцария, което за своята дейност ползва услугите на командирован или изпратен
работник или служител от Държавите – членки на ЕС, или от
трети Държави. Като такова лице дружеството-жалбоподател е следвало
съгласно задължението си по чл. 31, ал. 1
и ал. 2 от Правилника
за прилагане на ЗТМТМ преди влизането на командирования гражданин на
третата Държава на територията на Република България и преди
началото на заетостта за целите на регистрацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗТМТМ да подаде в Агенцията по заетостта изрично посочените в
разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Правилника Декларации и
документи.
По време на
извършване на проверката на дружеството, във връзка с направено запитване от
страна на Главна
дирекция „Инспектиране на труда” към Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда” от Агенцията по заетостта на Република
България, е получено Писмо, от което става ясно, че на чужденеца М.Й., гражданин на Република Турция, не е издавано разрешение за достъп до пазара на труда в Република
България във връзка с осъществяване на трудова заетост като нает по трудово
правоотношение, в т.ч. като командирован специалист по ЗТМТМ, както и не е регистриран за извършване на
краткосрочна заетост без рарешение за работа и че от страна на „Хексала” ООД в Агенцията по заетостта не са постъпвали Заявления за разрешение за достъп до пазара на труда
или Декларации за регистрация за извършване на краткосрочна заетост на работници без разрешение за работа, граждани на
трети Държави.
Същевременно
обаче настоящият Съдебен състав, в унисон с твърденията на
дружеството-жалбоподател, изложени в Жалбата, приема, че процесното НП е
незаконосъобразно, доколкото в хода на административнонаказателното
производство АНО е допуснал несъответствие между описанието на
нарушението и правната квалификация на същото.
Както бе
посочено по-горе, в АУАН и в издаденото въз основа на него НП е посочено,
че санкционираното нарушение се изразява в това, че дружеството–жалбоподател в качеството
му на местно лице, е приело на работа командирования чужденец М.Й., турски гражданин, без да е регистрирало заетостта му по
установения ред в Агенцията по заетостта преди влизането му на територията на
страната и началото на заетостта му – на 17.07.2019 година на процесния строеж, като е прието, че така описаното
нарушение съответства на разпоредбата на чл. 75а, ал. 2, вр.чл. 9, ал. 3 от
ЗТМТМ.
Констатираното
в хода на извършената на 17.07.2019 година проверка не покрива признаците на административното нарушение,
регламентирано в разпоредбата на новия чл. 75а, ал. 2 от
ЗТМТМ, съгласно който наказанието по ал. 1 се налага и на работодател
– физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело
законно пребиваващи чужденци – граждани на трети Държави, без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на
работодател – юридическо лице, се налага Имуществена санкция в размер от 2 000 лв. до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко
наказание.
Анализът на
тази правна норма обосновава извод, че субект на административното нарушение по
чл. 75а, ал. 2 от
ЗТМТМ може да бъде само работодател – физическо или юридическо лице.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че „Хексала” ООД не се явява работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ на турския гражданин М.Й.,
който е имал сключен Трудов договор с „Медхаус груп Дъш Тиджарет аноним Ширкети
Истанбул”, което турско дружество е командировало М.Й. в изпълнение на договореното в Договора за упражняване
на контрол по изпълнението от 01.02.2019 година, сключен между
дружеството-жалбоподател в качеството на възложител и „Медхаус груп Дъш
Тиджарет аноним Ширкети Истанбул” в качеството на
изпълнител. В този смисъл
възраженията на дружеството-жалбоподател са основателни.
Следва да се
отбележи също, че дори и да се приеме обратното, че „Хексала” ООД се явява работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
КТ на турския гражданин М.Й., то настоящият Съдебен състав приема, че в процесния
случай описанието на нарушението в АУАН и в
издаденото НП единствено може да се съответства като правна
квалификация на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗТМТМ, но не и на разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ,
тъй като АНО е навел факти за особен субект - извършител на административното нарушение
- местно лице по смисъла на на § 1, т. 12 от ДР на ЗТМТМ, както
и специалното качество на работника от трета Държава, а именно командироването
му. При това положение, с обжалваното НП е било
незаконосъобразно ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството- жалбоподател на основание чл. 75а,
ал. 2 от ЗТМТМ.
Воден
от тези мотиви Съдът счита, че процесният правораздавателен акт е
незаконосъобразен, тъй като НП по отношение на
дружеството-жалбоподател в конкретния случай се явява неправилно и само
на
това основание следва да бъде отменено.
На следващо място АНО като не е
приложил правилната санкционна норма при издаване на НП е допуснал
съществено нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 7
от ЗАНН, тъй като е налице несъответствие между нормата, която е
нарушена от дружеството и предвиденото от закона наказание за този вид
нарушения. Това е също достатъчно
основание за незаконосъобразност на НП, водещо до отмяна на същото.
Извън горното следва да се
обърне внимание и на самото изпълнително деяние, което се твърди да е
осъществено от жалбоподателя – „приемане
на чужденец да предоставя работна сила”.
„Приемането
на чужденец” и „предоставянето на работна сила” от чужденец са разграничени в
текста на чл.
75а, ал. 2 от ЗТМТМ. Това разграничаване води до
извод, че става въпрос за различни нарушения, което в
настоящия случай не е съобразено.
Отделно от това следва да се обърне внимание и на обстоятелството, че ЗТМТМ
борави с понятието „законно пребиваващи чужденци”, по отношение на което АНО не сочи никакви
доказателства, а това е в негова тежест. Констатираното съставлява самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно,
извън горепосочените обстоятелства, свързани с факта, че
дружеството-жалбоподател не се явява работодател по отношение на турския
работник М.Й., както
и че е налице несъответствие между описанието на
нарушението и правната му квалификация и че е налице несъответствие между
нормата, която е нарушена от дружеството и предвиденото от закона наказание за
този вид нарушения.
По
разноските:
По делото се
констатираха действително направени разноски от страна на
дружеството-жалбоподател в размер на 1 620 лв.
за адвокатски хонорар съобразно представените Договор
за правна защита и съдействие, Фактура и Авизо за издадено преводно нареждане
и от страна на АНО – 80 лв. за юрисконсулство
възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на
дружеството-жалбоподател действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая са
представени Договор за правна защита и
съдействие, Фактура и Авизо за издадено преводно нареждане, видно от които е заплатено по
банков път адвокатско възнаграждение в размер на 1 620 лв.
Основанието
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда
до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и
правна сложност на делото. В този ред на мисли е основателно искането на
АНО, направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от дружесвото-жалбоподател. Посочената
разпоредба от ГПК
препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА,
размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента.
Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Според
така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният (нормативният)
размер,
определен в чл. 18, ал. 2,
вр.чл. 7, ал. 2, т. 4 е 1 130 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
адвоката по това дело се състои в явяване в едно съдебно заседание, написване на Възражение и Жалба и
представяне на писмени доказателства и Писмени бележки,
т.е. налице е несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело № 6 по описа
за 2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва да намали подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК до размер от 1 130 лв.
В полза на АНО
не се дължат разноски с оглед отмяната на НП.
Доколкото преди изменението
на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и
се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда”, е отговаряла Агенцията, а не поделението й
(доколкото само Агенцията е юридическо лице), Съдът намира, че следва да осъди
именно Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” да заплати сторените в
настоящото производство разноски.
По отношение на Решението в частта за разноските
дружеството-жалбоподател не може да се иска изменение, тъй като по делото не бе
представен Списък на разноските от тяхна страна.
В
случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна инстанция за
отмяна на обжалваното НП, то се излагат следните съображения:
Съдът би приел, че са спазени
предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният
актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно
изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото
нарушение би приел, че е описано точно и ясно, както словесно, така и с
посочване на правната му квалификация. Съдът би приел, че актосъставителят и АНО са описали ясно и
непротиворечиво деянието на санкционираното лице от обективна страна,
съотнасяйки го спрямо релевантния законов текст - разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ. Освен санкционен, тя има и материалноноправен характер, тъй като
изрично разписва противоправното поведение, въздигнато в състав на
административно нарушение. Тази нормативна разпоредба притежава както хипотеза,
така и санкция, по подобие на разпоредбите в НК. Цитирането дори само на тази
разпоредба, кореспондираща с фактическото описание на деянието, Съдът би приел,
че е напълно достатъчно, за да разбере и привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице, както и Съдът като
правораздавателен орган, за извършването на какво по вид нарушение е потърсена
такава отговорност.
Съдът би приел за правилна дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното
нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо
административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на
АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в
настоящия случай Съдът би приел, че е сторено. Съдът би приел за установено на
базата на събраните по делото доказателства, че дружеството-жалбоподател в качеството
на местно лице е приело на работа да предоставя
работна сила командирован или изпратен работник или служител – гражданин на
трета Държава (, каквато несъмнено е Република Турция),
без съответна регистрация в Агенцията по заетостта. Неизпълнението
на законовото изискване да се приема на работа от местно лице
командирован или изпратен чужденец
само с регистрация в Агенцията по
заетостта, осъществява състава на процесното административно нарушение. Действително лицето М.Й.
може да не е полагало труд в момента на проверката (, тъй като се установи че
била налична авария), но той е бил в обекта и по-специално във фургон, част от
този строителен обект и е бил с работно облекло, което няма как да стане ако не
работи на проверявания обект. В този ред на мисли Съдът не би възприел
възраженията на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, касаещи
наличните зачерквания в Декларацията и че лицето М.Й. не
е разбирало какво попълва, тъй като е разбираемо и нормално в напрегната ситуация,
каквато е било по време на проверката, лицето да се обърка и да зачертае
написаното, респ. лицето е разбирало много добре какво попълва, тъй като
текстът в Декларацията е на матерния му турски език.
За пълнота на настоящото изложение
Съдът би посочил, че са неоснователни възраженията на дружеството-жалбоподател,
наведени с Писмените бележки и касаещи липса на начална дата на възникване на
трудовото правоотношение на лицето и турската фирма и началната дата на
командироване на лицето, тъй като в случая важното би било, че лицето е
работело на строителния обект към датата на проверката.
Съдът би приел, че деянието е съставомерно от обективна
страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана
административнонаказателната отговорност на ООД, доколкото се касае за
обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна
на деянието.
Процесното административно
нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не би разкрило
характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
и не би представлявало такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи
обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със
значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род
административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Нарушението, за което е санкционирано дружеството-жалбоподател
е формално, на просто извършване, поради което за неговата съставомерност не се
изисква да са настъпили вредни последици. В този смисъл не биха били налице
основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането
от чл. 84 от ЗАНН.
Съдът би приел, че административното
наказание е правилно и законосъобразно определено по вида си, но не и по размера си, индивидуализиран в максималния такъв, предвиден в закона. При
индивидуализацията на
наказанието АНО не
е посочил основанията си за
да го наложи
в максималния размер, предвиден от разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, вр.чл. 27, ал. 2
от ЗАНН и
т. 1 от
ППВС № 10/28.09.1973 година. Обществена
опасност на дееца не е завишена, тъй
като по делото не се констатира наличие на влязъл в
сила акт за друго идентично нарушение. Отегчаващи отговорността
обстоятелства, не се установиха. Не са налице в преписката доказателства за
финансовото положение на дружеството-жалбоподател, за да се
наложи административното наказание „Имуществена санкция” в
максималния размер. Предвид изложеното и
обстоятелството, че фактическият състав на процесното административно нарушение
разкрива белезите на формално, а не на резултатно деяние, поради което липсата
или наличието на вредоносни последици е ирелевантно за правната му
квалификация, а има значение едва при определяне на административното
наказание, следва при този вариант на разсъждение
размерът на наказанието да се намали до минималния законоустановен такъв.
Предвид изложеното Съдът би намерил,
че Жалбата е частично
основателна, поради което НП би следвало да се измени, като се намали размерът на наложеното наказание „Имуществена санкция” от 20 000
лв. на 2 000 лв. Така редуцираният
размер на наказанието, Съдът би
намерил за правилен и необходим за постигане на предвидените в чл. 12
от ЗАНН цели на административното наказание.
За да достигне до този
извод, Съдът би кредитирал показанията на разпитаните в съдебно заседание,
проведено на 03.02.2020 година свидетели – А.Д.П.,
К.Р.Я., Г.И.И., Ш.Ш.Х. и П.Б.П.. Писмените доказателствени източници по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за достоверни,
като би ценил същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни биха се възприели
и свидетелските показания на А.П., К.Я., Г.И., Ш.Х. и П.П.. С правна преценка за достоверност, Съдът би
кредитирал и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл.
283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните
в процеса (както вече бе посочено). Същите биха се ценили по съдържанието си
спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Съдът не би кредитира показанията на свидетеля Б.М.Р.,
тъй като те са в противоречие с всички доказателства, на които Съдът дава вяра.
По разноските:
При този вариант на разсъждение
основателно би било искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски, които биха били в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде
справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за
правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120
лв. Не е налице правна и
фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се
състоеше в явяване в едно съдебно заседание и представяне на писмени
доказателства и Писмени бележки, поради което юрисконсултско възнаграждение в
посочения размер би било справедливо.
При този
вариант на разсъждение в полза на дружеството-жалбоподател не биха се дължали
разноски.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО
не би могъл да се иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на
разноските от тяхна страна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
в настоящия си състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
НП №
29-0000529 от 11.12.2019 година на Главния директор на Главна дирекция
„Инспектиране на труда” към Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”, с което на „Хексала” ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Айдън Разаки, за нарушение на
чл. 75а, ал. 2, вр.чл. 9, ал. 3 от ЗТМТМ, е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 20 000 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” с адрес: град
София, бул.„Княз Александър Дондуков” № 3, ДА ЗАПЛАТИ на
„Хексала” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Айдън Разаки, сумата от 1 130
лв., представляваща част от извършени от последното разноски за адвокатско
възнаграждение по настоящото производството, като искането в останалата
му част за разликата от 1 130 лв. до 1 620 лв.
ОТХВЪРЛЯ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Инспектиране на труда” към
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, за присъждане на направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване
на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(К. Стамболиева)