Решение по дело №49/2021 на Районен съд - Пирдоп

Номер на акта: 43
Дата: 14 юни 2021 г. (в сила от 16 юли 2021 г.)
Съдия: Донка Иванова Паралеева
Дело: 20211860200049
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Административно
наказателно дело № 20211860200049 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на ВЛ. М. П., ЕГН: **********, с адрес: гр.Т., ж.к.
„**********“ №14, вх.А, ет.3 срещу Наказателно постановление /НП/ № 611/19.01.2021 г.,
издадено от Директора на РДГ-София, с което на основание чл.257, ал.1, т.3 и чл.275, ал.1,
т.2 от Закона за горите, заповед №РД 49-199/16.05.2011г. на министъра на земеделието и
храните и чл.53, ал.1 и ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер 400 лв. за
нарушение на чл.257, ал.1, пр.2, т.3 вр. чл.108, ал.3 от Закона за горите /ЗГ/ във вр. чл.12б,
ал.1, т.5 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии
/НКОГТ/ - не е изпълнил задълженията си да следи за спазването на правилата за сеч, в т.ч.
да се извършва сеч само на отбелязани за сеч дървета при осъществяване на дейността по
добив в отдел 701, подотдел „з“, землище с.Д., общ.Пирдоп.
Жалбата е подадена чрез пълномощника адв. С.С. от САК и в нея са наведени
оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното
Наказателно постановление. Сочи се, че е нарушен процесуалният закон при изготвяне на
Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и атакуваното НП. Твърди се,
че АУАН и НП са изготвени от неоторизирани за целта лица, извън района им на действие.
Сочи, че в НП като диспозитив на нарушението е записано: „В качеството си на лице по
чл.108, ал.2 ЗГ, лице вписано в публичния регистър, на чието име е издадено
позволителното за сеч №0562461/22.06.2020г. за отдел 701, подотдел „з“ в землището на
с.Д., не е изпълнил задълженията си да следи за спазване правилата за сеч, в т.ч. да се
извършва сеч само на отбелязаните за сеч дървета съгласно изискванията на чл.12б, ал.1, т.5
1
от Наредба №1“. Във връзка с така описаното нарушение адв.С. счита, че от доказателствата
не може да се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушенията,
които му се вменяват с НП. Счита, че предварителният контрол за спазване правилата за сеч
са били задължителни за лицето, издало позволителното за сеч, а не за лицето, на което е
издадено позволителното за сеч, в случая жалбоподателят. Доказателства за виновно
извършване на нарушението нямало, а обвинението не могло да почива на предположения,
че немаркираната дървесина е сечена със знанието и разрешението на жалбоподателя. НП не
отговаряло на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като не били
посочени всички съставомерни факти и обстоятелства, обуславящи вмененото на
жалбоподателя нарушение. Описанието на деянието, изразяващо се в бездействие /не е
изпълнил задължението си да следи за спазване на правилата за сеч/ било твърде общо и не
давало представа за това какво не е извършил жалбоподателят- какви мерки не е взел за
опазване на поверената му горска територия, за да се изведе извод, че е нарушил цитираната
в НП разпоредба на Наредба №1 от 30.01.2012г. и че е налице хипотеза на чл.257, ал.1 ЗГ.
Изключително общото описание на изпълнителното деяние /бездействие/, чрез което е
извършено нарушението, не обуславяло недвусмислен извод, че се касае именно за
административно нарушение на чл.257, ал.1, т.3 ЗГ, на което основание е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, а не за нарушение по чл.257, ал.1, т.1 ЗГ. Противоречието
между факти и право водело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Материалният закон също бил приложен неправилно, тъй като своевременното вземане на
мерки за следене спазването на правилата за сеч било в прерогативите на горския
надзирател, отговарящ за района. Освен това, според адв.С. дори от формална страна да се
приеме, че е извършено нарушение, с оглед липсата на общественоопасни последици, бил
налице маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. На основание на тези съображения
адв.С. счита, че обжалваното НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено,
каквото искане се отправя, придружено от искането за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят ВЛ. М. П. не се явява, а се представлява от
упълномощения адвокат С.С., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи, въз основа
на което да отмени атакуваното НП изцяло. В хода по същество на делото адв.С. заявява, че
макар на пръв прочит да има нарушение, при внимателен прочит на АУАН и НП ще се
установи, че са налице съществени противоречия в описаната фактическа обстановка и
вмененото на неговия доверител нарушение, както и съществени нарушения на
процесуалните правила, както и на материалния закон. Според адв.С. в НП е посочено, че
жалбоподателят, в качеството си на лице по чл.108, ал.2 ЗГ, на чието име е издадено
позволителното за сеч, не е изпълнил задължението си да следи за спазване на правилата за
сеч, обаче чл.108, ал.2 и ал.3 ЗГ са императивните разпоредби, които вменяват задължения
на частния лесовъд да упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на
незаконните действия. Никъде в НП не било вменено на жалбоподателя, че не е осъществил
контрол и същият не бил наказан за това. Това, което било цитирано- че не е изпълнил
задължението си да следи за спазване правилата за сеч, било с оглед посоченото в чл.12б,
2
ал.2, т.5 от Наредба №1, но бил наказан за нарушение по чл.108, ал.3 ЗГ- че не извършил
контрол. Според адв.С. ако се приеме, че това да следи за спазване правилата за сеч и да
осъществява контрол е едно и също, тогава може да се стигне до извод за извършено
нарушение, но счита, че в диспозитива на нарушението не му е вменено точно неизпълнение
на чл.108, ал.3 ЗГ. В НП било посочено, че лицето, отговорно да осъществява контрол е ВЛ.
М. П., но отдолу в диспозитива не било записано да е нарушил този член и поради това
адв.С. е на мнение, че следва да се отмени обжалваното НП, защото на П. не е вменено като
нарушение чл.108, ал.3 ЗГ, въпреки че цифрово е написано това нарушение. Освен това
адв.С. счита, че наказанието не е следвало да бъде по чл.257, ал.1, т.3 ЗГ, а следвало да е по
т.1 от същата разпоредба. Адв.С. счита още, че не следва да носи отговорност само
лесовъдът, тъй като той единствено приема позволителното за сеч, но физически няма
възможността да упражнява контрол нощно време например и за това отговаря горският
стражар. Счита, че ВЛ. М. П. не е извършил виновно нарушение на цитираните в НП
разпоредби. По тези съображения се иска отмяна на НП.
Въззиваемата страна Регионална Дирекция по горите- София не изпраща представител
в проведените съдебни заседания. Депозира се писмена защита от директора на РДГ-София,
с която се иска от съда да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно във
връзка с изложените в текста на съпроводителното писмо по чл.60, ал.2 ЗАНН и
допълнителни доводи. Сочи се, че в АУАН и НП пълно и точно е описано нарушението,
времето и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и
законовите разпоредби, които са нарушени. Описаното деяние представлявало
административно нарушение, установено от овластено длъжностно лице, а НП било
издадено от упълномощено лице. Правилно бил приложен законът при определяне
съставомерността на деянието и неговата правна квалификация. Безспорно бил доказан
фактът на извършеното нарушение и че то е извършено от лицето, посочено в АУАН и НП.
Не били налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, тъй като не се доказвала по-ниска степен на
опасност в сравнение с предвидената от закона, а нарушението засягало важни обществени
отношения. Размерът на санкцията бил правилно индивидуализиран. С оглед на тези доводи,
въззиваемата страна моли съда да постанови решение, с което да потвърди процесното НП
като правилно и законосъобразно. Изразява становище за прекомерност на адвокатския
хонорар на процесуалния представител на жалбоподателя. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, в определен от съда размер.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 04.08.2020 г. длъжностни лица при РДГ – София извършили проверка в отдел 701,
подотдели „з“ и „ж“ – държавна горска територия, в землището на с.Д., при която
установили, че в отдел 701, подотдел „з“, където сеч се осъществявала от „С.“ ЕООД (с
позволително за сеч №0562461/22.06.2020г.), с лицензиран лесовъд В.П., има незаконна сеч
на дървета, необозначени с контролна горска марка /КГМ/ като дървета за сеч. Установеното
3
било обективирано в протокол от 04.08.2020г., подписан от присъствалите при проверката
служебни лица. На 13.08.2020г. на ВЛ. М. П. /в качеството и на лицензиран лесовъд на „С.“
ЕООД / бил съставен АУАН бл.№ ******** за това, че в периода 25.06.2020г.-04.08.2020г.
не е изпълнил задълженията си да следи за правилната сеч само на отбелязани с Контролна
горска марка дървета, в следствие на което е допуснал сеч на 32 бр. бук /10 м3/, 16 бр. смърч
/5 м3/ и 24 бр. зелена дугласка /8.46 м3/, немаркирани с контролна горска марка. В АУАН
нарушението е квалифицирано по чл.257, ал.1, т.3 ЗГ във вр. чл.12б, т.5 НКОГТ и във вр.
чл.108, ал.3 ЗГ. Въз основа на съставения АУАН, директорът на РДГ-София издал
Наказателно постановление № 611 от 19.01.2021 г. - предмет на обжалване по настоящото
дело.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите С. СТ. Б., Р. Г. Д., Г. ИВ. Г. и ПЛ. Г. Д., дадени от тях в хода на
съдебното следствие, както и въз основа на приобщените писмени доказателства:
позволително за сеч №0562461/22.06.2020г.; протокол за освидетелстване на сечище
№0566723/23.12.2020г.; НП №611/19.01.2020г. на директора на РДГ-София; АУАН бл.
№********/13.08.2020г., издаден от инж. С.Б.; 2 бр. констативни протоколи с №№ 0002513
от 04.08.2020г. и 005460 от 07.08.2020г.; 2 бр. разписки за отговорно пазене; сортиментна
ведомост за изчисляване на обема и категориите на маркираната дървесина за отдел 701,
подотдел „з“, землище с.Д.; 2 бр. доклади от инж. Б. до директора на РДГ-София;
технологичен план за отдел 701, подотдел „з“; известие за доставяне на НП; Заповед №РД
49-199/16.05.2011г. на министъра на земеделието и храните; длъжностна характеристика за
длъжността „***********“ в РДГ-София; Заповед №11 от 19.02.2018г. на директора на РДГ-
София.
Видно от позволително за сеч №0562461/22.06.2020г., същото е издадено от
свидетеля инж. П.Д. (старши лесничей към Териториално поделение /ТП/ Държавно горско
стопанство /ДГС/ - Пирдоп към Югозападно държавно предприятие /ЮЗДП/ - Благоевград)
и е получено от В.П. като представител на „С.“ ЕООД. Видно е от справка в публичния
Регистър на лицата, упражняващи частна лесовъдска практика, поддържан от
Изпълнителната Агенция по горите, че В.П. е вписан в регистъра като такова лице с
удостоверение 2799/10.05.2012 г. и е вписан за: планиране и организация на дейностите по
залесява, маркиране на насаждения, предвидени за сеч, планиране и организация на добива
на дървесина, планиране и организация на добива на недървесни горски продукти. Не се
спори, че В.П. е изпълнявал функцията на лицензиран лесовъд на дружеството „С.“ ЕООД,
което е видно и от факта, че именно на него е издадено позволителното за сеч, каквато е
практиката. Цитираното позволително за сеч е издадено за сеч на дървесина с очакван добив
514.00 плътни кубически метра лежаща маса в отдел 701, подотдел „з“, землище на с. Д.,
площно сечище от 11.100 хектара, държавна горска територия, като в позволителното за сеч
е отразено при провеждане на сечта да се спазват указанията в технологичния план, а срокът
за провеждане на сечта според позволителното е от 25.06.2020г. до 15.12.2020 година.
Отбелязано е в позволителното, че дърветата в обекта са маркирани от Х.С. с КГМ №№
4
Б2456, А5889, А5893 със синя боя. Сечището на отдел 701 подотдел „з“ пък е
освидетелствано с протокол за освидетелстване на сечище №0566723/23.12.2020г., съставен
към позволителното за сеч от 22.06.2020г. и също е издаден от инж. П.Д.. В протокола за
освидетелстване на сечището в табличен вид е посочено от всеки дървесен вид колко е бил
добивът по позволително за сеч и колко е действително отсечено, като при разрешени 514
куб.м., действително отсечените са били 484.96 куб.м. към 23.12.2020г. Протоколът за
освидетелстване на сечището съдържа графа – т.2., в която би следвало да се отрази какви
нарушения по Закона за горите са били допуснати при сечта и извоза на дървесина, в която
т.2 в случая е записано: „сеч на дървета от бк, см и здгл, немаркирани с КГМ“. Отразено е,
че за допуснатите нарушения е съставен АУАН № 002542/11.08.2020г. на горския стражар
М.К..
Именно във връзка с констатираните при освидетелстването на сечището нарушения,
е допуснат разпит на инж. П.Д., който е издал позволителното за сеч и е освидетелствал
сечището. Свидетелят потвърждава, че именно той е издал позволително за сеч от
22.06.2020г. за подотдел 701 „з“ в землището на с.Д. и протокола за освидетелстване на
сечището от месец декември 2020г., след като същите са му е предявени и свидетелят зави,
че ги е издал и подписал. Запитан дали е установил нарушения при освидетелстване на
сечището свидетелят Д. заявява, че такива е имало и че за тях е имало съставени два акта,
но тъй като контролните органи не са длъжни да уведомяват горското стопанство за
съставените актове, той е отразил само АУАН-а, съставен на служителя- горски стражар от
ТП ДГС-Пирдоп. Знае, че АУАН е бил съставен и на лицензирания лесовъд, но не го е
цитирал в протокола за освидетелстване на сечището, защото към онзи момент не е знаел за
него. Свидетелят не си спомня колко точно е било количеството отсечени немаркирани
дървета, но заявява, че е установено съответствие с това, което са констатирали контролните
органи от РДГ с видяното на място нарушение- отрязани дървета, на които не е имало
марка. Свидетелят и колегите му лично констатирали, че върху отсечените дървета липсва
КГМ. Свидетелят П.Д. твърди, че е присъствал при съставянето на констативен протокол от
РДГ за установените нарушения, но при съставянето на този протокол В.П. не е присъствал
и не знае дали после от РДГ са го запознали с протокола.Свидетелят Д. заявява още, че той
лично не е виждал жалбоподателя ВЛ. М. П. да присъства по време на сечите, макар че
фактът, че на него е издадено позволителното означава, че би трябвало да присъства. Според
свидетеля именно П. е лицето, което е трябвало да следи за дейността на сечището, освен че
се изисква присъствието на горски стражар. Според свидетеля този охранителен район е бил
на горския стражар М.К., но ако съответно този горски стражар е бил в отпуск, следва да са
издавани заповеди за заместването му от някой друг, който да поеме работата му.
Приложени са по делото два констативни протокола от 04.08.2020г. и от 07.08.2020г.,
издадени от служители на РДГ-София, касаещи процесния отдел 701, подотдел „з“. В тях са
констатирани процесните нарушения. В проверката на 04.08.2020г., видно от КП №0002513
са участвали инж.С.Б. и Т.Г.- и двамата изпълняващи функцията „***********“ към РДГ-
София, както и служители на ТП ДГС-Пирдоп. В протокола е записано, че при извършване
5
на проверката в отдел 701 подотдели „з“ и „ж“ е установено освен, че има новоизграден път,
още че има незаконно отсечена дървесина /без КГМ/ на дънерите на бук 32 бр., смърч 16 бр.,
зелена дугласка 3 бр. с корен и други, изкъртени при направата на пътя. Записано е още в
КП, че при проверка в системата на ИАГ е установено, че дървесината от зелена дугласка не
е упомената в издаденото позволително за сеч и технологичния план. Посочено е, че на
дънерите на незаконно отсечените дървета служителите от РДГ са поставили КГМ с червен
цвят и са ги измерили с метална рулетка. Като препоръки в констативния протокол е
отразено: спиране на сечта и извоза на дървесина за 3 работни дни, както и да бъде съставен
АУАН на лицензирания лесовъд от фирма „С.“ ЕООД, както и на служителя от ДГС, пряко
отговарящ за охранителния участък. Протоколът е подписан от всички присъствали и
участвали в проверката лица, сред които обаче не е жалбоподателят В.П.. Другият КП
№005460 е съставен за превоз на задържаната дървесина зелена дугласка от подотдел 701
„з“ от временен склад до гр.Пирдоп, за което са съставени и разписки за отговорно пазене.
Видно от АУАН серия Р014, бланков № ********, съставен на 13.08.2020г., в 11:40 ч.
от инж. С. СТ. Б., на длъжност „***********” при РДГ-София, в присъствието на
свидетелите Р. Г. Д. и Г. ИВ. Г., срещу В.М. Павлов, ЕГН: **********, същият е съставен за
това, че в качеството си на лице по чл.108, ал.2 от Закона за горите – лицензиран лесовъд на
трудов договор, получил позволително за сеч /ПС/ №0562461/22.06.2020г. на фирма „С.“
ЕООД, за подотдел 701 „з“, землище на с.Д., ВЛ. М. П. не е изпълнил задълженията си да
следи правилата за сеч, само на отбелязани с КГМ за сеч дървета, като е допуснал сеч на 32
бр. бук 10 куб.м., смърч 16 бр. 5 куб.м., зелена дугласка 8.46 куб.м., без същите да са
отбелязани с КГМ, с което е нарушил чл.257, ал.1, т.3 ЗГ във вр. чл.12б,, ал.1, т.5 от Наредба
№1 /НКОГТ/ и във вр. чл.108, ал.3 от ЗГ. В акта, в графа „дата на извършване на
нарушението“ е отразен периодът от 25.06.2020г. до 04.08.2020г. и е посочено, че
нарушението е открито на 04.08.2020г. АУАН е съставен в присъствие на ВЛ. М. П., в
качеството му на нарушител, който в графа „обяснения на нарушителя” е отразил:
„Нарушението е извършено без мое присъствие и съгласие“. В.П. е подписал АУАН-а и е
получил екземпляр от същия на датата, на която е съставен, а именно: 13.08.2020 година. В
срока по чл.44, ал.1 ЗАНН или след изтичането му В.П. не е подал писмено възражение
срещу акта.
Въз основа на обсъдения АУАН е издадено процесното Наказателно постановление №
611 от 19.01.2021г. от инж. Стоян Цанков Тошев – директор на Регионална дирекция по
горите - София, с което на ВЛ. М. П., ЕГН: **********, с адрес в гр. Т. е наложено
административно наказание – глоба в размер 400.00 лева по чл. 257, ал. 1, предл.2, т. 3 от
Закона за горите за нарушение по чл.257, ал.1, предл.2, т.3 във вр. чл.12б, ал.1, т.5 от
Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.
Приобщени са 2 бр. доклади на актосъставителя С.Б. до директора на РДГ-София:
доклад с изх. № РДГ 14-07021/13.08.2020г, с който докладва на директора за извършената
проверка и предприетите действия във връзка с установените нарушения и доклад с изх. №
6
РДГ 14-07100/17.08.2020г., с който докладва на директора за съставения АУАН, описвайки
и фактите, отразени в АУАН.
Разпитани са като свидетели актосъставителят С. СТ. Б., който е участвал и в
проверката от 04.08.2020г., както и свидетелите по АУАН – Г. ИВ. Г. и Р. Г. Д..
Актосъставителят С.Б. твърди, че си спомня за процесната проверка от 04.08.2020г.,
като потвърждава, че е извършил проверката и е съставил впоследствие АУАН, като всички
допуснати и установени нарушения са отразени в съставения КП и го поддържа. Заявява, че
ставало въпрос за отсечен дървесен вид зелена дугласка- вид американска ела, която не била
описана в сортиментната ведомост, не била маркирана и не била отразена в технологичния
план. Свидетелят Б. сочи, че В.П. е бил отговорен за нарушението, но не като физическо
лице, а като лице, явяващо се „лицензиран лесовъд“ на фирма „С.“ ЕООД, тъй като в случая
той е получил позволителното за сеч за подотдела, който е разрешено да ползва фирмата и
като такъв е длъжен да отговаря, след получаването на позволителното за сеч, за всичко,
което се случва в подотдела. Свидетелят заявява, че периодът, вписан като период на
нарушението, е от началото на издаване на позволителното за сеч до момента на проверката.
Според свидетеля Б. екземпляр от АУАН е връчен на жалбоподателя. Жалбоподателят не
присъствал на проверката, а се появил впоследствие. Били му връчени КП, АУАН и
разписката за отговорно пазене. Според свидетеля Б. за процесния подотдел бил отговорен
само В.П. като единствен лицензиран лесовъд на фирма „С.“, както и горския стражар от
ДГС, на който свидетелят казва, че също е съставил АУАН.
Останалите двама свидетели- ***********и- Р.Д. и Г.Г. заявяват, че са свидетели само
по съставяне на АУАН и не са присъствали на процесната проверка. Свидетелят Д. твърди,
че е бил уведомен за проверката от колегата си С.Б. и си спомня, че ставало въпрос за сеч на
немаркирани дървета в подотдел, който не помни с точност по номерация, но за който
отговарял В.П. в качеството си на лицензиран лесовъд, на който е издадено позволителното
за сеч. Свидетелят Д. заявява, че АУАН срещу П. е съставен в офиса на РДГ, намиращ се в
горското стопанство. Свидетелят Г. пък заявява, че не си спомня конкретната проверка, но
поддържа констатациите, отразени в АУАН.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител)
против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление в законоустановения
7-дневен срок по чл. 59, ал.2 ЗАНН (във все още действащата редакция на ДВ бр.44 от
13.05.2020г.) - НП е връчено на 03.02.2021 г., а жалбата е подадена чрез куриерска фирма
също на 08.02.2021 г. и е входирана в РДГ София на 10.02.2021г.
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, провери изцяло и
7
служебно законосъобразността на наказателното постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи.
Процесното НП е издадено от компетентен орган. Чл.275, ал.1, т.2 ЗГ повелява, че НП
по този закон се издават от оправомощените от министъра на земеделието, храните и горите
длъжностни лица от регионалните дирекции по горите. Компетентността на издаващия
наказателното постановление директор на РДГ се извежда от изричен акт на министъра на
земеделието и храните - Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г., с която е определено кои
лица имат правомощие да издават НП по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, сред които лица са Директорите на РДГ. АУАН също е издаден от
компетентен орган. Според чл.274, ал.1, т.1 ЗГ нарушенията по закона и подзаконовите
актове по прилагането му могат да се установяват от служители в Изпълнителната агенция
по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско
образование. Именно такова лице е актосъставителят С.Б., който видно от заповедта за
назначаването му, заема длъжността „***********“ в РДГ-София, за която установимо от
длъжностната му характеристика, се изисква лесовъдско образование.
Следва да се отбележи, че наказателното постановление, от което се поражда
отговорността за жалбоподателя, е било издадено при формално спазване на изискванията
на чл.57 ЗАНН и с реквизитите, посочени в него, като същото се отнася и за АУАН, който
пък съдържа реквизитите, изброени в чл.42 ЗАНН. Макар формално реквизитите на АУАН и
НП да са спазени, те следва да съдържат прецизно описание на фактическата обстановка,
каквото липсва в случая. В случая жалбоподателят е наказан за това, че не е взел
своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските
територии /чл.257, ал.1, т.3 ЗГ/. В АУАН и НП обаче, в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН,
не са описани обстоятелства относно дължимите действия на жалбоподателя по
предотвратяване и спиране на нарушенията, предвид че той е наказан по чл.257, ал.1, т.3 ЗГ
вр. чл.108, ал.3 ЗГ. Това е и основният довод, на който се позовава процесуалният
представител на жалбоподателя- адв.С.. В действителност, съдът не може да не се съгласи с
довода на адв.С., че е допуснато смесване на състави, предвид, че описанието на фактите /не
е изпълнил задължението си да следи за спазване на правилата за сеч/ насочва към друг
състав на нарушение- неизпълнение на контролни правомощия, каквито В.П. е имал в
качеството си на лицензиран лесовъд, който състав е закрепен в чл.257, ал.1, т.1 ЗГ вр.
чл.108, ал.3 ЗГ, т.е. в същата разпоредба, но друга точка, представляваща самостоятелно
основание за наказване на лицата, чието поведение регулира Законът за горите. Чл.108, ал.3
ЗГ предвижда, че „Лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява
контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по
извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта,
по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.“.
Упражняването на контрол и вземането на мерки за спиране на незаконните действия са
заложени като задължения на „лицензирания лесовъд“ в една разпоредба, но самите те са
различни по същността си задължения, съединени със съюза „и“, именно поради което и са
8
цитирани в различни точки на санкционната разпоредба. Ако наказващият орган е счел, че
неупражняването на контрол се изразява в невземането на мерки за предотвратяване и
спиране на незаконните действия, това следваше да бъде изрично посочено и обосновано, а
в случая такава обосновка липсва. Според настоящия състав, от събраните писмени и гласни
доказателства се установява, че идеята на наказващия орган всъщност е била да санкционира
неупражнения достатъчно ефективно контрол от страна на отговорното лице, липсата на
който контрол е довела до осъществяване на незаконна сеч в контролирания подотдел. В
случая в АУАН и НП е посочено само, че наказаното лице не е изпълнило задълженията си
да следи за спазване на правилата за сеч, но не е уточнено, че това е равнозначно на
„невземане на мерки“ или пък на „неупражнен контрол“, нито е посочено какви конкретни
мерки е следвало да предприеме лицето, които то не е предприело за предотвратяване и
спиране на незаконните дейности в горската територия. От тук следва, че са допуснати
процесуални нарушения относно формулиране на обвинението за извършване на
релевираното нарушение. То не е описано словесно, а дори и цифрово по начин, който да
позволи на наказаното лице да разбере за неизпълнение на кое точно от
законовоформулираните негови задължения бива наказано, като това съществено е
рефлектирало в неговата правна сфера и е засегнало правото му на защита. При изложение
на елементите от състава на нарушенията, както и при отнасянето им към
нарушената/неизпълнената правна разпоредба е осъществено смесване, в резултат на което е
налице неотносимост на релевантните факти към нарушените разпоредби и липса на
корелация с определената правна квалификация на нарушенията. Според съда, при
описаните факти, нарушението е следвало да бъде подведено като такова по чл. 257, ал.1, т.1
ЗГ вр. чл.108, ал.3 ЗГ, за което се е обосновал и процесуалният представител на
жалбоподателя. Констатираното противоречие между факти и право несъмнено е довело до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя и представлява основание за отмяна
изцяло на НП, без да се обсъжда по същество дали е извършено нарушеието.
С оглед изхода на делото и предвид, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН
(във все още действащата редакция на ДВ бр.44 от 13.05.2020г.) в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноските
за адвокатски хонорар в размер на 180 лв., който хонорар не се явява прекомерен съобразно
фактическата и правна сложност на делото. Тези разноски, съобразно чл.143, ал.1 АПК,
следва да бъдат заплатени от бюджета на органа, издал отменения акт.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.3 ЗАНН (във все още
действащата редакция на ДВ бр.44 от 13.05.2020г.), РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 611, издадено от Директора на РДГ-София
на 19.01.2021 г., с което на основание чл. 257, ал.1, т.3 ЗГ и чл.53, ал.1 и ал.2 ЗАНН на ВЛ.
9
М. П., ЕГН: **********, с адрес: гр.Т., ж.к. „**********“ №14, вх.А, ет.3, ап.7, е наложена
ГЛОБА в размер 400 лв. за нарушение на чл.257, ал.1, пр.2, т.3 ЗГ във вр. чл.12б, ал.1, т.5 от
Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ПО ГОРИТЕ- СОФИЯ, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул. „Аксаков“ №14 ДА ЗАПЛАТИ на ВЛ. М. П., ЕГН:
**********, с адрес: гр.Т., ж.к. „**********“ №14, вх.А, ет.3, ап.7 сумата от 180 лв. (сто и
осемдесет лева), представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
10

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. М. П., ЕГН: **********, с адрес: гр.Т., ж.к. „*********“
№14, вх.А, ет.3 срещу Наказателно постановление /НП/ № 611/19.01.2021 г., издадено от
Директора на РДГ-София, с което на основание чл.257, ал.1, т.3 и чл.275, ал.1, т.2 от Закона
за горите, заповед №РД 49-199/16.05.2011г. на министъра на земеделието и храните и чл.53,
ал.1 и ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на
жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер 400 лв. за
нарушение на чл.257, ал.1, пр.2, т.3 вр. чл.108, ал.3 от Закона за горите /ЗГ/ във вр. чл.12б,
ал.1, т.5 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии
/НКОГТ/ - не е изпълнил задълженията си да следи за спазването на правилата за сеч, в т.ч.
да се извършва сеч само на отбелязани за сеч дървета при осъществяване на дейността по
добив в отдел 701, подотдел „з“, землище с.Д., общ.Пирдоп.
Жалбата е подадена чрез пълномощника адв. С.С. от САК и в нея са наведени
оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното
Наказателно постановление. Сочи се, че е нарушен процесуалният закон при изготвяне на
Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и атакуваното НП. Твърди се,
че АУАН и НП са изготвени от неоторизирани за целта лица, извън района им на действие.
Сочи, че в НП като диспозитив на нарушението е записано: „В качеството си на лице по
чл.108, ал.2 ЗГ, лице вписано в публичния регистър, на чието име е издадено
позволителното за сеч №0562461/22.06.2020г. за отдел 701, подотдел „з“ в землището на
с.Д., не е изпълнил задълженията си да следи за спазване правилата за сеч, в т.ч. да се
извършва сеч само на отбелязаните за сеч дървета съгласно изискванията на чл.12б, ал.1, т.5
от Наредба №1“. Във връзка с така описаното нарушение адв.С. счита, че от доказателствата
не може да се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушенията,
които му се вменяват с НП. Счита, че предварителният контрол за спазване правилата за сеч
са били задължителни за лицето, издало позволителното за сеч, а не за лицето, на което е
издадено позволителното за сеч, в случая жалбоподателят. Доказателства за виновно
извършване на нарушението нямало, а обвинението не могло да почива на предположения,
че немаркираната дървесина е сечена със знанието и разрешението на жалбоподателя. НП не
отговаряло на императивните изисквания на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като не били
посочени всички съставомерни факти и обстоятелства, обуславящи вмененото на
жалбоподателя нарушение. Описанието на деянието, изразяващо се в бездействие /не е
изпълнил задължението си да следи за спазване на правилата за сеч/ било твърде общо и не
давало представа за това какво не е извършил жалбоподателят- какви мерки не е взел за
опазване на поверената му горска територия, за да се изведе извод, че е нарушил цитираната
в НП разпоредба на Наредба №1 от 30.01.2012г. и че е налице хипотеза на чл.257, ал.1 ЗГ.
Изключително общото описание на изпълнителното деяние /бездействие/, чрез което е
извършено нарушението, не обуславяло недвусмислен извод, че се касае именно за
административно нарушение на чл.257, ал.1, т.3 ЗГ, на което основание е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, а не за нарушение по чл.257, ал.1, т.1 ЗГ. Противоречието
между факти и право водело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Материалният закон също бил приложен неправилно, тъй като своевременното вземане на
мерки за следене спазването на правилата за сеч било в прерогативите на горския
надзирател, отговарящ за района. Освен това, според адв.С. дори от формална страна да се
приеме, че е извършено нарушение, с оглед липсата на общественоопасни последици, бил
налице маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. На основание на тези съображения
адв.С. счита, че обжалваното НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено,
каквото искане се отправя, придружено от искането за присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят В. М. П. не се явява, а се представлява от
1
упълномощения адвокат С.С., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи, въз основа
на което да отмени атакуваното НП изцяло. В хода по същество на делото адв.С. заявява, че
макар на пръв прочит да има нарушение, при внимателен прочит на АУАН и НП ще се
установи, че са налице съществени противоречия в описаната фактическа обстановка и
вмененото на неговия доверител нарушение, както и съществени нарушения на
процесуалните правила, както и на материалния закон. Според адв.С. в НП е посочено, че
жалбоподателят, в качеството си на лице по чл.108, ал.2 ЗГ, на чието име е издадено
позволителното за сеч, не е изпълнил задължението си да следи за спазване на правилата за
сеч, обаче чл.108, ал.2 и ал.3 ЗГ са императивните разпоредби, които вменяват задължения
на частния лесовъд да упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на
незаконните действия. Никъде в НП не било вменено на жалбоподателя, че не е осъществил
контрол и същият не бил наказан за това. Това, което било цитирано- че не е изпълнил
задължението си да следи за спазване правилата за сеч, било с оглед посоченото в чл.12б,
ал.2, т.5 от Наредба №1, но бил наказан за нарушение по чл.108, ал.3 ЗГ- че не извършил
контрол. Според адв.С. ако се приеме, че това да следи за спазване правилата за сеч и да
осъществява контрол е едно и също, тогава може да се стигне до извод за извършено
нарушение, но счита, че в диспозитива на нарушението не му е вменено точно неизпълнение
на чл.108, ал.3 ЗГ. В НП било посочено, че лицето, отговорно да осъществява контрол е В.
М. П., но отдолу в диспозитива не било записано да е нарушил този член и поради това
адв.С. е на мнение, че следва да се отмени обжалваното НП, защото на П. не е вменено като
нарушение чл.108, ал.3 ЗГ, въпреки че цифрово е написано това нарушение. Освен това
адв.С. счита, че наказанието не е следвало да бъде по чл.257, ал.1, т.3 ЗГ, а следвало да е по
т.1 от същата разпоредба. Адв.С. счита още, че не следва да носи отговорност само
лесовъдът, тъй като той единствено приема позволителното за сеч, но физически няма
възможността да упражнява контрол нощно време например и за това отговаря горският
стражар. Счита, че В. М. П. не е извършил виновно нарушение на цитираните в НП
разпоредби. По тези съображения се иска отмяна на НП.
Въззиваемата страна Регионална Дирекция по горите- София не изпраща представител
в проведените съдебни заседания. Депозира се писмена защита от директора на РДГ-София,
с която се иска от съда да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно във
връзка с изложените в текста на съпроводителното писмо по чл.60, ал.2 ЗАНН и
допълнителни доводи. Сочи се, че в АУАН и НП пълно и точно е описано нарушението,
времето и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и
законовите разпоредби, които са нарушени. Описаното деяние представлявало
административно нарушение, установено от овластено длъжностно лице, а НП било
издадено от упълномощено лице. Правилно бил приложен законът при определяне
съставомерността на деянието и неговата правна квалификация. Безспорно бил доказан
фактът на извършеното нарушение и че то е извършено от лицето, посочено в АУАН и НП.
Не били налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, тъй като не се доказвала по-ниска степен на
опасност в сравнение с предвидената от закона, а нарушението засягало важни обществени
отношения. Размерът на санкцията бил правилно индивидуализиран. С оглед на тези доводи,
въззиваемата страна моли съда да постанови решение, с което да потвърди процесното НП
като правилно и законосъобразно. Изразява становище за прекомерност на адвокатския
хонорар на процесуалния представител на жалбоподателя. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, в определен от съда размер.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 04.08.2020 г. длъжностни лица при РДГ – София извършили проверка в отдел 701,
подотдели „з“ и „ж“ – държавна горска територия, в землището на с.Д., при която
2
установили, че в отдел 701, подотдел „з“, където сеч се осъществявала от „********“ ЕООД
(с позволително за сеч №0562461/22.06.2020г.), с лицензиран лесовъд В.П., има незаконна
сеч на дървета, необозначени с контролна горска марка /КГМ/ като дървета за сеч.
Установеното било обективирано в протокол от 04.08.2020г., подписан от присъствалите
при проверката служебни лица. На 13.08.2020г. на В. М. П. /в качеството и на лицензиран
лесовъд на „********“ ЕООД / бил съставен АУАН бл.№ 002545 за това, че в периода
25.06.2020г.-04.08.2020г. не е изпълнил задълженията си да следи за правилната сеч само на
отбелязани с Контролна горска марка дървета, в следствие на което е допуснал сеч на 32 бр.
бук /10 м3/, 16 бр. смърч /5 м3/ и 24 бр. зелена дугласка /8.46 м3/, немаркирани с контролна
горска марка. В АУАН нарушението е квалифицирано по чл.257, ал.1, т.3 ЗГ във вр. чл.12б,
т.5 НКОГТ и във вр. чл.108, ал.3 ЗГ. Въз основа на съставения АУАН, директорът на
РДГ-София издал Наказателно постановление № 611 от 19.01.2021 г. - предмет на
обжалване по настоящото дело.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите С. С. Б., Р. Г. Д., Г. И. Г. и П. Г. Д., дадени от тях в хода на
съдебното следствие, както и въз основа на приобщените писмени доказателства:
позволително за сеч №0562461/22.06.2020г.; протокол за освидетелстване на сечище
№0566723/23.12.2020г.; НП №611/19.01.2020г. на директора на РДГ-София; АУАН бл.
№002545/13.08.2020г., издаден от инж. С.Б.; 2 бр. констативни протоколи с №№ 0002513 от
04.08.2020г. и 005460 от 07.08.2020г.; 2 бр. разписки за отговорно пазене; сортиментна
ведомост за изчисляване на обема и категориите на маркираната дървесина за отдел 701,
подотдел „з“, землище с.Д.; 2 бр. доклади от инж. Б. до директора на РДГ-София;
технологичен план за отдел 701, подотдел „з“; известие за доставяне на НП; Заповед №РД
49-199/16.05.2011г. на министъра на земеделието и храните; длъжностна характеристика за
длъжността „***************“ в РДГ-София; Заповед №11 от 19.02.2018г. на директора на
РДГ-София.
Видно от позволително за сеч №0562461/22.06.2020г., същото е издадено от
свидетеля инж. П. Д. (старши лесничей към Териториално поделение /ТП/ Държавно горско
стопанство /ДГС/ - Пирдоп към Югозападно държавно предприятие /ЮЗДП/ - Благоевград)
и е получено от В.П. като представител на „********“ ЕООД. Видно е от справка в
публичния Регистър на лицата, упражняващи частна лесовъдска практика, поддържан от
Изпълнителната Агенция по горите, че В.П. е вписан в регистъра като такова лице с
удостоверение 2799/10.05.2012 г. и е вписан за: планиране и организация на дейностите по
залесява, маркиране на насаждения, предвидени за сеч, планиране и организация на добива
на дървесина, планиране и организация на добива на недървесни горски продукти. Не се
спори, че В.П. е изпълнявал функцията на лицензиран лесовъд на дружеството „********“
ЕООД, което е видно и от факта, че именно на него е издадено позволителното за сеч,
каквато е практиката. Цитираното позволително за сеч е издадено за сеч на дървесина с
очакван добив 514.00 плътни кубически метра лежаща маса в отдел 701, подотдел „з“,
землище на с. Д., площно сечище от 11.100 хектара, държавна горска територия, като в
позволителното за сеч е отразено при провеждане на сечта да се спазват указанията в
технологичния план, а срокът за провеждане на сечта според позволителното е от
25.06.2020г. до 15.12.2020 година. Отбелязано е в позволителното, че дърветата в обекта са
маркирани от Христо Сърбинов с КГМ №№ Б2456, А5889, А5893 със синя боя. Сечището
на отдел 701 подотдел „з“ пък е освидетелствано с протокол за освидетелстване на сечище
№0566723/23.12.2020г., съставен към позволителното за сеч от 22.06.2020г. и също е
издаден от инж. П. Д.. В протокола за освидетелстване на сечището в табличен вид е
посочено от всеки дървесен вид колко е бил добивът по позволително за сеч и колко е
действително отсечено, като при разрешени 514 куб.м., действително отсечените са били
484.96 куб.м. към 23.12.2020г. Протоколът за освидетелстване на сечището съдържа графа –
3
т.2., в която би следвало да се отрази какви нарушения по Закона за горите са били
допуснати при сечта и извоза на дървесина, в която т.2 в случая е записано: „сеч на дървета
от бк, см и здгл, немаркирани с КГМ“. Отразено е, че за допуснатите нарушения е съставен
АУАН № 002542/11.08.2020г. на горския стражар Мирослав Кънев.
Именно във връзка с констатираните при освидетелстването на сечището нарушения,
е допуснат разпит на инж. П. Д., който е издал позволителното за сеч и е освидетелствал
сечището. Свидетелят потвърждава, че именно той е издал позволително за сеч от
22.06.2020г. за подотдел 701 „з“ в землището на с.Д. и протокола за освидетелстване на
сечището от месец декември 2020г., след като същите са му е предявени и свидетелят зави,
че ги е издал и подписал. Запитан дали е установил нарушения при освидетелстване на
сечището свидетелят Д. заявява, че такива е имало и че за тях е имало съставени два акта,
но тъй като контролните органи не са длъжни да уведомяват горското стопанство за
съставените актове, той е отразил само АУАН-а, съставен на служителя- горски стражар от
ТП ДГС-Пирдоп. Знае, че АУАН е бил съставен и на лицензирания лесовъд, но не го е
цитирал в протокола за освидетелстване на сечището, защото към онзи момент не е знаел за
него. Свидетелят не си спомня колко точно е било количеството отсечени немаркирани
дървета, но заявява, че е установено съответствие с това, което са констатирали контролните
органи от РДГ с видяното на място нарушение- отрязани дървета, на които не е имало
марка. Свидетелят и колегите му лично констатирали, че върху отсечените дървета липсва
КГМ. Свидетелят П. Д. твърди, че е присъствал при съставянето на констативен протокол от
РДГ за установените нарушения, но при съставянето на този протокол В.П. не е присъствал
и не знае дали после от РДГ са го запознали с протокола.Свидетелят Д. заявява още, че той
лично не е виждал жалбоподателя В. М. П. да присъства по време на сечите, макар че
фактът, че на него е издадено позволителното означава, че би трябвало да присъства. Според
свидетеля именно П. е лицето, което е трябвало да следи за дейността на сечището, освен че
се изисква присъствието на горски стражар. Според свидетеля този охранителен район е бил
на горския стражар Мирослав Кънев, но ако съответно този горски стражар е бил в отпуск,
следва да са издавани заповеди за заместването му от някой друг, който да поеме работата
му.
Приложени са по делото два констативни протокола от 04.08.2020г. и от 07.08.2020г.,
издадени от служители на РДГ-София, касаещи процесния отдел 701, подотдел „з“. В тях са
констатирани процесните нарушения. В проверката на 04.08.2020г., видно от КП №0002513
са участвали инж.С.Б. и Т.Г.- и двамата изпълняващи функцията „***************“ към
РДГ-София, както и служители на ТП ДГС-Пирдоп. В протокола е записано, че при
извършване на проверката в отдел 701 подотдели „з“ и „ж“ е установено освен, че има
новоизграден път, още че има незаконно отсечена дървесина /без КГМ/ на дънерите на бук
32 бр., смърч 16 бр., зелена дугласка 3 бр. с корен и други, изкъртени при направата на пътя.
Записано е още в КП, че при проверка в системата на ИАГ е установено, че дървесината от
зелена дугласка не е упомената в издаденото позволително за сеч и технологичния план.
Посочено е, че на дънерите на незаконно отсечените дървета служителите от РДГ са
поставили КГМ с червен цвят и са ги измерили с метална рулетка. Като препоръки в
констативния протокол е отразено: спиране на сечта и извоза на дървесина за 3 работни дни,
както и да бъде съставен АУАН на лицензирания лесовъд от фирма „********“ ЕООД,
както и на служителя от ДГС, пряко отговарящ за охранителния участък. Протоколът е
подписан от всички присъствали и участвали в проверката лица, сред които обаче не е
жалбоподателят В.П.. Другият КП №005460 е съставен за превоз на задържаната дървесина
зелена дугласка от подотдел 701 „з“ от временен склад до гр.Пирдоп, за което са съставени и
разписки за отговорно пазене.
Видно от АУАН серия Р014, бланков № 002545, съставен на 13.08.2020г., в 11:40 ч. от
4
инж. С. С. Б., на длъжност „***************” при РДГ-София, в присъствието на
свидетелите Р. Г. Д. и Г. И. Г., срещу В.М. Павлов, ЕГН: **********, същият е съставен за
това, че в качеството си на лице по чл.108, ал.2 от Закона за горите – лицензиран лесовъд на
трудов договор, получил позволително за сеч /ПС/ №0562461/22.06.2020г. на фирма
„********“ ЕООД, за подотдел 701 „з“, землище на с.Д., В. М. П. не е изпълнил
задълженията си да следи правилата за сеч, само на отбелязани с КГМ за сеч дървета, като е
допуснал сеч на 32 бр. бук 10 куб.м., смърч 16 бр. 5 куб.м., зелена дугласка 8.46 куб.м., без
същите да са отбелязани с КГМ, с което е нарушил чл.257, ал.1, т.3 ЗГ във вр. чл.12б,, ал.1,
т.5 от Наредба №1 /НКОГТ/ и във вр. чл.108, ал.3 от ЗГ. В акта, в графа „дата на извършване
на нарушението“ е отразен периодът от 25.06.2020г. до 04.08.2020г. и е посочено, че
нарушението е открито на 04.08.2020г. АУАН е съставен в присъствие на В. М. П., в
качеството му на нарушител, който в графа „обяснения на нарушителя” е отразил:
„Нарушението е извършено без мое присъствие и съгласие“. В.П. е подписал АУАН-а и е
получил екземпляр от същия на датата, на която е съставен, а именно: 13.08.2020 година. В
срока по чл.44, ал.1 ЗАНН или след изтичането му В.П. не е подал писмено възражение
срещу акта.
Въз основа на обсъдения АУАН е издадено процесното Наказателно постановление №
611 от 19.01.2021г. от инж. С.Ц.Т. – директор на Регионална дирекция по горите - София, с
което на В. М. П., ЕГН: **********, с адрес в гр. Т. е наложено административно наказание
– глоба в размер 400.00 лева по чл. 257, ал. 1, предл.2, т. 3 от Закона за горите за нарушение
по чл.257, ал.1, предл.2, т.3 във вр. чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за
контрола и опазването на горските територии.
Приобщени са 2 бр. доклади на актосъставителя С.Б. до директора на РДГ-София:
доклад с изх. № РДГ 14-07021/13.08.2020г, с който докладва на директора за извършената
проверка и предприетите действия във връзка с установените нарушения и доклад с изх. №
РДГ 14-07100/17.08.2020г., с който докладва на директора за съставения АУАН, описвайки
и фактите, отразени в АУАН.
Разпитани са като свидетели актосъставителят С. С. Б., който е участвал и в
проверката от 04.08.2020г., както и свидетелите по АУАН – Г. И. Г. и Р. Г. Д..
Актосъставителят С.Б. твърди, че си спомня за процесната проверка от 04.08.2020г.,
като потвърждава, че е извършил проверката и е съставил впоследствие АУАН, като всички
допуснати и установени нарушения са отразени в съставения КП и го поддържа. Заявява, че
ставало въпрос за отсечен дървесен вид зелена дугласка- вид американска ела, която не била
описана в сортиментната ведомост, не била маркирана и не била отразена в технологичния
план. Свидетелят Б. сочи, че В.П. е бил отговорен за нарушението, но не като физическо
лице, а като лице, явяващо се „лицензиран лесовъд“ на фирма „********“ ЕООД, тъй като в
случая той е получил позволителното за сеч за подотдела, който е разрешено да ползва
фирмата и като такъв е длъжен да отговаря, след получаването на позволителното за сеч, за
всичко, което се случва в подотдела. Свидетелят заявява, че периодът, вписан като период
на нарушението, е от началото на издаване на позволителното за сеч до момента на
проверката. Според свидетеля Б. екземпляр от АУАН е връчен на жалбоподателя.
Жалбоподателят не присъствал на проверката, а се появил впоследствие. Били му връчени
КП, АУАН и разписката за отговорно пазене. Според свидетеля Б. за процесния подотдел
бил отговорен само В.П. като единствен лицензиран лесовъд на фирма „********“, както и
горския стражар от ДГС, на който свидетелят казва, че също е съставил АУАН.
Останалите двама свидетели- ***************и- Р.Д. и Г.Г. заявяват, че са свидетели
само по съставяне на АУАН и не са присъствали на процесната проверка. Свидетелят Д.
твърди, че е бил уведомен за проверката от колегата си С.Б. и си спомня, че ставало въпрос
5
за сеч на немаркирани дървета в подотдел, който не помни с точност по номерация, но за
който отговарял В.П. в качеството си на лицензиран лесовъд, на който е издадено
позволителното за сеч. Свидетелят Д. заявява, че АУАН срещу П. е съставен в офиса на
РДГ, намиращ се в горското стопанство. Свидетелят Г. пък заявява, че не си спомня
конкретната проверка, но поддържа констатациите, отразени в АУАН.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител)
против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление в законоустановения
7-дневен срок по чл. 59, ал.2 ЗАНН (във все още действащата редакция на ДВ бр.44 от
13.05.2020г.) - НП е връчено на 03.02.2021 г., а жалбата е подадена чрез куриерска фирма
също на 08.02.2021 г. и е входирана в РДГ София на 10.02.2021г.
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, провери изцяло и
служебно законосъобразността на наказателното постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи.
Процесното НП е издадено от компетентен орган. Чл.275, ал.1, т.2 ЗГ повелява, че НП
по този закон се издават от оправомощените от министъра на земеделието, храните и горите
длъжностни лица от регионалните дирекции по горите. Компетентността на издаващия
наказателното постановление директор на РДГ се извежда от изричен акт на министъра на
земеделието и храните - Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г., с която е определено кои
лица имат правомощие да издават НП по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, сред които лица са Директорите на РДГ. АУАН също е издаден от
компетентен орган. Според чл.274, ал.1, т.1 ЗГ нарушенията по закона и подзаконовите
актове по прилагането му могат да се установяват от служители в Изпълнителната агенция
по горите и в нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско
образование. Именно такова лице е актосъставителят С.Б., който видно от заповедта за
назначаването му, заема длъжността „***************“ в РДГ-София, за която установимо
от длъжностната му характеристика, се изисква лесовъдско образование.
Следва да се отбележи, че наказателното постановление, от което се поражда
отговорността за жалбоподателя, е било издадено при формално спазване на изискванията
на чл.57 ЗАНН и с реквизитите, посочени в него, като същото се отнася и за АУАН, който
пък съдържа реквизитите, изброени в чл.42 ЗАНН. Макар формално реквизитите на АУАН и
НП да са спазени, те следва да съдържат прецизно описание на фактическата обстановка,
каквото липсва в случая. В случая жалбоподателят е наказан за това, че не е взел
своевременно мерки за предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските
територии /чл.257, ал.1, т.3 ЗГ/. В АУАН и НП обаче, в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН,
не са описани обстоятелства относно дължимите действия на жалбоподателя по
предотвратяване и спиране на нарушенията, предвид че той е наказан по чл.257, ал.1, т.3 ЗГ
вр. чл.108, ал.3 ЗГ. Това е и основният довод, на който се позовава процесуалният
представител на жалбоподателя- адв.С.. В действителност, съдът не може да не се съгласи с
довода на адв.С., че е допуснато смесване на състави, предвид, че описанието на фактите /не
е изпълнил задължението си да следи за спазване на правилата за сеч/ насочва към друг
състав на нарушение- неизпълнение на контролни правомощия, каквито В.П. е имал в
качеството си на лицензиран лесовъд, който състав е закрепен в чл.257, ал.1, т.1 ЗГ вр.
чл.108, ал.3 ЗГ, т.е. в същата разпоредба, но друга точка, представляваща самостоятелно
основание за наказване на лицата, чието поведение регулира Законът за горите. Чл.108, ал.3
6
ЗГ предвижда, че „Лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява
контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по
извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта,
по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.“.
Упражняването на контрол и вземането на мерки за спиране на незаконните действия са
заложени като задължения на „лицензирания лесовъд“ в една разпоредба, но самите те са
различни по същността си задължения, съединени със съюза „и“, именно поради което и са
цитирани в различни точки на санкционната разпоредба. Ако наказващият орган е счел, че
неупражняването на контрол се изразява в невземането на мерки за предотвратяване и
спиране на незаконните действия, това следваше да бъде изрично посочено и обосновано, а
в случая такава обосновка липсва. Според настоящия състав, от събраните писмени и гласни
доказателства се установява, че идеята на наказващия орган всъщност е била да санкционира
неупражнения достатъчно ефективно контрол от страна на отговорното лице, липсата на
който контрол е довела до осъществяване на незаконна сеч в контролирания подотдел. В
случая в АУАН и НП е посочено само, че наказаното лице не е изпълнило задълженията си
да следи за спазване на правилата за сеч, но не е уточнено, че това е равнозначно на
„невземане на мерки“ или пък на „неупражнен контрол“, нито е посочено какви конкретни
мерки е следвало да предприеме лицето, които то не е предприело за предотвратяване и
спиране на незаконните дейности в горската територия. От тук следва, че са допуснати
процесуални нарушения относно формулиране на обвинението за извършване на
релевираното нарушение. То не е описано словесно, а дори и цифрово по начин, който да
позволи на наказаното лице да разбере за неизпълнение на кое точно от
законовоформулираните негови задължения бива наказано, като това съществено е
рефлектирало в неговата правна сфера и е засегнало правото му на защита. При изложение
на елементите от състава на нарушенията, както и при отнасянето им към
нарушената/неизпълнената правна разпоредба е осъществено смесване, в резултат на което е
налице неотносимост на релевантните факти към нарушените разпоредби и липса на
корелация с определената правна квалификация на нарушенията. Според съда, при
описаните факти, нарушението е следвало да бъде подведено като такова по чл. 257, ал.1, т.1
ЗГ вр. чл.108, ал.3 ЗГ, за което се е обосновал и процесуалният представител на
жалбоподателя. Констатираното противоречие между факти и право несъмнено е довело до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя и представлява основание за отмяна
изцяло на НП, без да се обсъжда по същество дали е извършено нарушеието.
С оглед изхода на делото и предвид, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН
(във все още действащата редакция на ДВ бр.44 от 13.05.2020г.) в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноските
за адвокатски хонорар в размер на 180 лв., който хонорар не се явява прекомерен съобразно
фактическата и правна сложност на делото. Тези разноски, съобразно чл.143, ал.1 АПК,
следва да бъдат заплатени от бюджета на органа, издал отменения акт.
7