№ 420
гр. Плевен, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВ.А
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20224400500651 по описа за 2022 година
Въззивно обжалване .
С решение № 210 /08.07.2022г. , постановено по гр.д.№ 40/2022г. Районен
съд- Червен бряг признал за установено на осн. чл.422, ал.1 от ГПК че Т. С. Т.
дължи на Н. Ц. А. сумата 4520лв. представляваща главница и неустойка по
договор за заем от 16.03.2021г. ,ведно със законната лихва ,считано от
01.12.2021г. до изплащане на вземането.
Това решение е било съобщено на Т. С. Т. на 02.08.2022г. с оглед на което
срокът за неговото въззивно обжалване изтича на 16.08.2022г.
На 10.08.2022г. е постъпила в деловодството на РС –Червен бряг въззивна
жалба от Т. С. Т.,чрез пълномощника и адв. И. В. срещу решението на РС-
Червен бряг.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,ал.1 от ГПК, тя е подадена
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , от надлежен процесуален
представител на страната по делото , може да се приеме ,че има
необходимото съдържание по чл. 260 от ГПК , внесена е дължимата
държавна такса , поради което като редовна и допустима следва да бъде
разгледана в открито съдебно заседание.
С въззивната жалба не са представени нови доказателства и не са направени
искания за събиране на нови доказателства.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от противната страна –
1
Н. Ц. А. ,чрез пълномощника му адв.Р. П. , в който е изразено становище ,че
въззивната жалба е неоснователна. С писмения отговор също така не се
правят искания за събиране на нови доказателства и не се представят нови
писмени доказателства.
Плевенски окръжен съд като разгледа въззивната жалба по реда на чл. 268
от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение на РС-Червен бряг в
кръга на правомощията си съобразно чл. 269 от ГПК и според наведените във
въззивната жалба оплаквания , намира ,че РС-Червен бряг е постановил един
валиден и допустим съдебен акт ,който освен това е правилен по съществото
на спора,макар и по съображения ,по-различни от изложените от РС-Червен
бряг.
На първо място следва да се отбележи ,че заповедното производство по ч.
гр.д.№ 1433/ 2021г. на РС-Червен бряг се е развило по реда и на осн. на чл.
410,ал.1 т.1 от ГПК ,като е посочено ,че паричното вземане произтича от
договор за заем от 16.03.2021г. и конкретно представеният документ въз
основа на който е поискано издаването на заповед за изпълнение е самият
договор за паричен заем . Не се касае за развило се заповедно производство
по чл. 417 т.10 от ГПК – въз основа на запис на заповед,независимо от факта
,че заявителят е разполагал и със запис на заповед ,който очевидно е издаден
като обезпечение на паричното вземане по договора за паричен заем от
16.03.2021г. Самата заповед за изпълнение в т.вр. е издадена именно по чл.
410 от ГПК за сумата 3200лв. главница по договора за заем ,а сумата 1320 лв.
е неустойка по договора за заем и съответните деловодни разноски,
направени в заповедното производство.
Затова и исковата претенция ,която е предявена от ищеца в срока по чл. 415
, ал.1 от ГПК е именно за тези суми ,произтичащи от правното основание -
договор за заем , а не за същите суми ,но търсени въз основа на записа на
заповед от 16.03.2021г. ,който по принцип представлява абстрактна сделка и
може сам по себе си да послужи като основание за издаване на заповед за
изпълнение .
Затова и преценката на РС -Червен бряг е следвало да се ограничи
предимно в обсъждане на облигационното правоотношение ,възникнало
и развило се въз основа на договора за заем , а не да се обсъжда записа на
заповед дали има необходимото съдържание по чл. 535 от ТЗ и дали отразява
подлежащо на изпълнение парично вземане , доколкото претенцията на
ищеца се основава на договора за заем ,който се сочи както в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК ,така и в исковата молба
,където също така в изложената фактическа обстановка, записа на заповед
изобщо не се засяга.
Именно в т.вр. следва да се посочи и това ,че подаденият от ответника Т. Т.
сигнал до РП-Плевен, ТП- Червен бряг /видно от писмо изх.
№1640/28.04.2022г. / е за това ,че Н. Ц. А. е извършил престъпление по чл.
214 от НК – принудил я да издаде запис на заповед в негова полза.,т.е.
въпросният сигнал отново не се отнася до самия договор за заем от
16.03.2021г. по отношение на който такива твърдения не са правени в сигнала
2
, а и от отразеното в протокола от първото по делото съдебно заседание пред
РС-Червен бряг също така не може да се направи извод ,че твърденията за
упражнена принуда спрямо Т. Т. се отнасят и до договора за заем от
16.03.2021г., а не само до записа на заповед от същата дата.
Както беше посочено и по –горе ,налице са две отделни сделки –договор за
заем ,която представлява реален договор по смисъла на чл. 240 от ЗЗД ,при
която сделка за действителността и е нужно наличието на основание/каузална
сделка / , а другата –запис на заповед е абстрактна сделка ,при която такова
основание не е необходимо и не се изследва.
След като самият сигнал не се отнася изрично до договора за заем, а само до
свързаният с него запис на заповед ,то съвсем няма основание да се изчаква от
гражданският съд изхода на проверката ,която се извършва по отношение на
записа на заповед ,тъй като както беше посочено по-горе заповедта за
изпълнение е издадена по чл. 410 от ГПК –за парично вземане произтичащо
от договора за заем , а не по чл. 417 т.10. от ГПК –за вземане произтичащо от
запис на заповед и в т.см. записа на заповед не е предмет на изследване и
проверка на неговата действителност от гл.т. на съдържанието му
визирано в чл. 535 от ТЗ ,нито пък за наличието на пороци на волята на
издателя на записа на заповед.
Не се релевират пороци на волята на заемателя по самия договор за заем от
16.03.2021г. ,нито се оспорва автентичността на подписа, положен за заемател
от името на Т. Т.. Ответника по иска Т. Т. не е подала писмен отговор в срока
по чл. 131 от ГПК ,поради което и съобразно чл. 133 от ГПК е загубила
възможността да подаде писмен отговор ,да направи възражения ,да вземе
становище по иска по –късно,като при това в хода на производството пред
РС-Червен бряг не са излагани съображения ,че пропускът от нейна страна да
подаде писмен отговор се дължи на някакви особени непредвидени
обстоятелства,които да налагат да и се предостави възможност да взема
становище по иска след изтичане на срока за отговор.
След като ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131,ал.1 от
ГПК и не е оспорил възникването и съществуването на валидно
облигационното правоотношение ,произтичащо от представения от ищеца
договор за заем от 16.03.2021г. , то единственият въпрос ,който РС-Червен
бряг е трябвало да изследва е има ли изпълнение на задълженията на
заемателя по този договор за заем и за точния размер на тези задължения –
дали той отговоря на изложеното в исковата молба относно размера на
главницата и неустойката ,която е претендирана. И в т.сл. ответникът по иска
/заемателят Т. Т. / не е твърдяла да е погасявала каквато и да било част от
паричното си задължение по този договор за заем ,т.е. не е оспорила
задължението си по размер.
Единствено признанието от страна на ищеца на факта на частично плащане
от страна на заемателя в размер на 600лв. следва да бъде прието като
установено по делото ,доколкото се отнася до факт, неизгоден за направилия
признанието ищец,тъй като намалява размера на претендираното парично
вземане.
3
Съгласно чл. 11 от договора за заем ,при неизпълнение на поетото от
заемателя с чл. 5 задължение,заемодателят има право на заемната сума
/3200лв./ ,ведно с неустойка в размер на 10 % върху невърната сума за всеки
просрочен месец. Крайният срок за връщане на заетата сума е в срок от два
месеца от получаването на заема ,което във вр. с чл. 2 от договора означава
,че падежа на това задължение на заемателя е 16.05.2021г. За шестте месеца /
VІ, VІІ,VІІІ, ІХ, Х , ХІ/ от настъпването на падежа по чл. 3,ал.1 от договора за
заем до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
01.12.2021г. , дължимата неустойка се равнява на 1920лв. От тази сума самият
заявител / и ищец по делото/ е приспаднал платените от ответника
600лв.,спазвайки поредността по чл. 76, ал.2 от ЗЗД за погасяване на
задълженията , поради което е заявил само остатъка от дължимата
неустойка -1320лв. , а не и цялата изчислена неустойка от 1920лв. Впрочем
,както беше посочено и по-горе ,ответникът не е оспорвал изрично размера
на претендираните срещу него вземания , а направените в първото по делото
с.з. възражения са били насочени само срещу основанието за тези вземания –
записа на заповед от 16.03.2021г. , което при това не е и действителното
основание както по заповедното производство ,така и по исковото
производство от което се черпят претендираните права на ищеца.
Поради тези съображения- от една страна : наличие на валидно
облигационно правоотношение между страните по делото – договор за заем
от 16.03.2021г. , а от друга страна –поради липса на твърдения , а и на
доказателства за погасяване от ответника по иска на тези парични задължения
в установения размер -3200лв. главница и 1320лв. неустойка,Плевенски
окръжен съд намира ,че крайният извод на РС-Червен бряг за дължимост от
ответника Т. С. Т. на претендираните от ищеца Н. Ц. А. суми ,произтичащи от
договора за заем от 16.03.2021г. е правилен ,поради което пък обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход на делото следва въззивникът Т. Т. да бъде осъдена да
заплати на въззиваемият НН. А. направените от него деловодни разноски за
въззивната инстанция ,които според представения списък по чл. 809 от ГПК и
според доказателствата за тяхното извършване ,са в размер на 600лв –
адвокатски хонорар за защита,съдействие и процесуално представителство
пред ПлОС.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение № 210 от 08.07.2022г., постановено
по гр.д.№ 40/2022г. на Районен съд- Червен бряг.
ОСЪЖДА Т. С. Т. , ЕГН-**********, с.М. , обл.В. , ул.“ С.Д. „ *** да
заплати на Н. Ц. А. , ЕГН-********** ,гр.Ч.Б. ,обл.П. , ул.“ Х.Д. „ *** бл.***
,*** сумата 600лв. ,представляваща деловодни разноски ,направени от
въззиваемия пред ПлОС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 т.1 от
4
ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5