Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260202
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 21.12.2020
година
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА
ПЛОЩАКОВА
при секретаря Боряна Костанева,
като разгледа докладваното от съдията т.
д. № 499 по описа за 2019 г., намери за установено
следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена на 20.06.2019 год. от Ж.Д.Я. против
Застрахователно дружество „Евро Инс” АД. Предявени са обективно съединени
осъдителни искове за присъждане на парични обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди, претърпени от ищеца, вследствие на пътно-транспортно произшествие.
Исковите претенции се основават на следните фактически обстоятелства:
Твърди се, че на 20.03.2017 год. ищецът е пострадал при
пътно-транспортно произшествие, осъществило се в гр. Асеновград, на
кръстовището на ул. „Иван Вазов“ и ул. „Костадин Балтов“. Пътувал е на задната дясна седалка на л.а. „БМВ“, модел „316и“ с рег. № **,
управляван от Д.К.Н., когато настъпил сблъсък с друг л.а. – „Киа Соренто“ с
рег. № **, управляван от Н.Е.З.. Ударът за автомобила, в който пътувал ищецът,
бил страничен, в задна лява врата. Причината за произшествието била
нарушаването на правилата за движение по пътищата от водача на л.а. „Киа“,
който не пропуснал движещият се с предимство л.а. „БМВ“.
Във връзка с произшествието било образувано наказателно производство,
приключило с решение № 13 / 14.12.2018 год. по АНХД № 108 / 2018 год. по описа
на Военен съд – Пловдив. Със съдебното решение
водачът **Н.З. бил признат за виновен в това, че на
20.03.2017 год. около 18 часа, управлявайки л.а. „Киа Соренто“ е нарушил
правилата за движение по пътищата, вследствие на което е причинил на Ж.Я.
парализа на н.радиалис и миелопатия – увреждане съставляващо средна телесна
повреда по смисъла на НК.
Вследствие на произшествието ищецът загубил съзнание, а след това
изпитвал силна болка в главата, дясната ръка, врата и горната част на гърба.
Отведен е бил с екип на Спешна помощ в МБАЛ – Асеновград, направени били
изследвания, при които се установило, че от удара Я. е получил мозъчно
сътресение и пареза н. радиалис. След изписването му от болницата, бил на
домашно лечение и ползвал отпуск поради временна неработоспособност до
15.10.2017 год.
Здравословното състояние на ищеца започнало да се влошава, изгубил
хватателна функция на дясната ръка, не можел да пази равновесие и да ходи без
чужда помощ. През април постъпил на лечение в МБАЛ „Иван Рилски“ с диагноза
шийночерепен синдром, настъпил в резултат на камшична травма при ПТП. Въпреки
провеждането на предписаното му лечение, състоянието на Я. продължило да се
влошава. През м. 06.2017 год., след консултация с невролог и магнитно
резонансна томография била установена посттравматична фокална миеломалация,
настъпила вследствие на камшичния удар при катастрофата. Заболяването представлявало
необратимо увреждане на гръбначния мозък и било причината за загуба на
хватателната функция, загуба на движенията на ръката назад и силно затруднение
на движението на десния крак, а към настоящия момент било налице затруднение на
хватателната функция и на лявата ръка.
С експертно решение на ТЕЛК от 04.12.2017 год. била призната 95%
намалена работоспособност за срок от една година, а при преосвидетелстването на
ищеца през 2018 год. с ново експертно решение на ТЕЛК отново била установена
95% намалена работоспособност за срок от 3 години.
Към момента на подаването на исковата молба ищецът изпитвал силни
болки, слабост и изтръпване на ръцете и краката, походката му била
спастично-паретична, възможна само с подкрепа, отслабени били юмручния и върховия
захват, изпускал предмети. Не можел да се обслужва сам, налагало се съпругата
му да се грижи постоянно за него, тъй като не можел сам да се облича и съблича,
да се къпе и бръсне, дясната му ръка имала силен тремор, трудно използвал
прибори за хранене. Не можел да пише; не задържал тазови резервоари. Вследствие
на невъзможността да се придвижва, животът му се променил коренно, социалните
му контакти били силно ограничени.
Към датата на произшествието ищецът работил по безсрочен трудов
договор за ***, като размерът на последното брутно трудово възнаграждение /за
м. 02.2017 год./ бил 471,04 лв. Трудовият договор бил прекратен поради
невъзможността на ищеца да изпълнява възложената работа. Получавал пенсия за
инвалидност в размер, който е по-нисък от трудовото възнаграждение, които би
получавал.
По отношение на лекия автомобил, управляван от Н.З., била налице
валидна застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество, валидна към
датата на събитието. На 05.02.2019 год. ищецът отправил до застрахователното
дружество писмена претенция за изплащане на обезщетение за вреди, която била
получена на 06.02.2019 год. В отговор на претенцията ответникът уведомил Я., че
ще му бъде изплатено обезщетение в размер на 39 904,30 лв., като в писмения
отговор не било уточнено които точно вреди се обезщетяват с тази сума. Сумата
39 904,30 лв. била реално изплатена по банков път на 11.04.2019 год. Ищецът не
бил съгласен с размера на така определеното и изплатеното му обезщетение,
поради което за разликата предявява осъдителни искове.
Ж.Я. се позовава на нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ и моли съда да постанови решение, с което
осъди Застрахователно дружество „Евро Инс” АД да му заплати обезщетения за претърпените вследствие
на произшествието имуществени и
неимуществени вреди, формирани както следва:
1. Обезщетения за неимуществени
вреди:
1.1 сумата 60 095,70 лева,
представляваща разликата между изплатеното от застрахователното дружество
обезщетение в размер на 39 904,30 лв. и дължимото обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 20.03.2017 год. до окончателното плащане,
1.2. сумата 8 346,59 лева -
обезщетение за забавеното плащане на
изплатеното от ответното дружество обезщетение за вреди в размер на 39 904,30
лв. за периода на забавата – от 20.03.2017 год. до 11.04.2019 год., в размер на
законната лихва;
2. Обезщетения за имуществени
вреди, както следва:
2.1. Преки вреди в
размер на 316,40 лева – разходи за лечение, ведно със законната
лихва, считано от датата на произшествието до окончателното плащане;
2.2. Пропуснати ползи в общ размер на 13 768,26
лева, която сума е формирана както следва:
- сумата 686 лв.,
представляваща разлика в размера на получаваното обезщетение за временна неработоспособност и нетното
трудово възнаграждение, което би получавал в периода от 20.03.2017 год. до
19.12.2017 год.;
- сумата 388,28 лв.,
представляваща разликата между
възнаграждението, което би получавал по трудовия договор и размера на
получаваната пенсия за инвалидност в
периода от 20.12.2017 год. до 30.04.2018 год.;
- сумата 299,56 лв.,
представляваща разликата между възнаграждението, което би получавал по трудовия
договор и размера на получаваната пенсия
за инвалидност в периода от 01.05.2018 год. до 30.06.2018 год.;
- сумата 699,75 лв.,
представляваща разликата между възнаграждението, което би получавал по трудовия
договор и размера на получаваната пенсия
за инвалидност в периода от 01.07.2018 год. до 30.11.2018 год.;
- сумата 407,62 лв.,
представляваща разликата между възнаграждението, което би получавал по трудовия
договор и размера на получаваната пенсия
за инвалидност в периода от 01.12.2018 год. до 31.12.2018 год.;
- сумата 1 579,93 лв., представляваща разликата между възнаграждението, което би получавал
по трудовия договор и размера на получаваната пенсия за инвалидност в периода от 01.01.2019 год. до 19.06.2019
год.;
Претендират се и обезщетения за имуществени вреди във формата на
пропуснати ползи за период след
подаването на исковата молба до изтичането на срока на инвалидизирането на
ищеца /04.12.2021 год./, платими периодично,
всеки месец, както следва:
сумата 2 105,23 лв., представляваща разликата между възнаграждението, което би получавал
по трудовия договор и размера на получаваната пенсия за инвалидност в периода
от 20.06.2019 год. до 31.12.2019 год.;
сумата 3 926,64 лв.,
представляваща разликата между възнаграждението, което би получавал по трудовия
договор и размера на отпуснатата пенсия за инвалидност в периода от 01.01.2020
год. до 31.12.2020 год., формирана на база 327,22 лв. месечно;
сумата 3 675,25 лв.,
представляваща разликата между възнаграждението, които би получавал по трудовия
договор и размера на отпуснатата пенсия за инвалидност в периода от 01.01.2021
год. до 04.12.2021 год., формирана на база 329,83 лв. месечно.
В първоначалната искова молба е била заявена претенция за присъждане
на обезщетение за имуществените вреди, които ще настъпят в периода след
изтичане на срока на инвалидизацията /04.12.2021 год./ до 15.07.2022 год., но
тази претенция, според изявлението в т. 6 от уточняващата молба постъпила на
15.07.2022 год. не се поддържа и същата не е предмет на настоящото
производство.
Според т. 7 от уточняващата молба, постъпила на 15.07.2019 год.,
обезщетенията за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за бъдещ
период се настоява да бъдат заплащани периодично, всеки месец.
Ангажирани са доказателства. Претендират се сторените по делото
разноски.
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса на застраховането, вр. чл. 45 и чл. 52, чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Акцесорното
искане за законна лихва е с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 497 КЗ, а
искът за присъждане на обезщетение за забавено плащане на изплатеното преди
завеждането на делото обезщетение – по чл. 86 ЗЗД.
Ответникът Застрахователно дружество „Евро Инс” АД е подал отговор на исковата молба в двуседмичния
срок по чл. 367 ГПК. Счита исковете за допустими, но по същество за
неоснователни, като ги оспорва по основание и размер.
Изрично заявява, че признава наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ досежно л.а. „Киа
Соренто“, управляван от Н.З..
Оспорва се описания механизъм на произшествието, като се
акцентира, че протоколът за ПТП с пострадали лица не се ползва с
доказателствена сила досежно механизма на произшествието. Неизяснено оставало
обстоятелството на кое място в л.а. „БМВ“ е седял Ж.Я. към момента на
произшествието. Оспорва се причинно-следствентата връзка между произшествието и
описаните неимуществени и имуществени вреди.
Формулирано е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия,
поради неизползване от негова страна на предпазен
колан. Неизползването на обезопасително средство е довело до появата на
травми, които са били предотвратими и е могло да бъдат избегнати. Ответникът
счита, че приносът на пострадалия е 90%. Изложени са и твърдения за наличие на
физически увреждания и други заболявания, предхождащи датата на събитието,
които са имали пряко и непосредствено отношение към настъпилите телесни
увреждания и за периода на възстановяването.
Оспорва се по размер претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, което ответникът счита за завишено, некореспондиращо с
формираната съдебна практика и социално-икономическата конюнктура в страната.
Оспорват се изцяло претенциите за обезщетения за
имуществени вреди. Инициативата за прекратяването на трудовия договор е била на
работника, а не на работодателя му, като липсвали доказателства дали
работодателят е предложил на ищеца друга работа, съвместима със здравето му.
Липсвали доказателства и за това ищецът да е търсил при друг работодател
съвместима със здравето му работа или, проявявайки грижа за своите работи, да
се е регистрира в бюрото по труда и да потърси работа, съвместима със
здравословното му състояние. Акцентира се, че според двете експертни решения на
ТЕЛК ищецът не се нуждае от чужда помощ, което не кореспондирало и с
твърденията, че Я. се е нуждаел постоянно от помощта на съпругата си. ТЕЛК
описвала в решенията противопоказните условия на труд, което означавало, че тя
не счита ищеца за негоден да работи каквато и да е работа. Оспорва се
първоначалната претенция за обезщетение за вреди за период след изтичането на
срока на инвалидизация, които обаче са неотносими към спора, предвид
изявлението на ищеца в п. 6 от уточняващата молба,постъпила на 15.07.2019 год.,
че не поддържа /“оттегля/ този иск. При условията на евентуалност, в случай че
съдът приеме претенциите за обезщетяване на пропуснати ползи за доказани по основание,
същите се оспорват по размер.
Във връзка с искането за присъждане на лихва за забава,
ответникът се позовава на чл. 497 КЗ и счита, че не е допусната забава в
изплащането на обезщетението в размер на 39 904,30 лв., тъй като
застрахователят се е произнесъл по претенцията в определения от закона
тримесечен срок.
В допълнителната
искова молба ищецът счита доводите на ответника за неустановен механизъм на
произшествието за неоснователни, тъй като е налице влязло в сила съдебно
решение, в диспозитива и мотивите на което този въпрос е разрешен. Позовава се
на чл. 300 ГПК, обосновавайки доказаност на причинно-следствената връзка между
деянието и описаните неимуществени и имуществени вреди.
Категорично се противопоставя на възражението за
съпричиняване, тъй като от доказателствата по наказателното дело се
установявало, че ударът за л.а., в който е пътувал ищецът, е бил страничен, а
при него коланът няма предпазно действие, поради което и при поставен колан,
описаните увреждания биха настъпили в същия обем. Във връзка с твърденията за
наличие на предхождащи заболявания се твърди, че дори такива заболявания да се
установят по делото, процесните увреждания са настъпили единствено вследствие
на произшествието и не биха могли да възникнат без него.
Предвид пожизнения характер на уврежданията възраженията на
дружеството срещу размера на претендираното обезщетение се определят като
неоснователни.
Акцентира се, че ищецът е инвалидизиран с решение на ТЕЛК,
считано от 04.12.2017 год., 15 дни преди прекратяването на трудовия договор,
като същевременно решението съдържало изричната констатация, че работата, която
Я. изпълнява в момента, е неподходяща за здравословното му състояние. При това
положение, несъстоятелен бил доводът на ответника, че пострадалият е напуснал работа
по собствено желание. От факта, че работодателят е подписал заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение именно на основание чл. 327, т. 1 КТ
следвало, че не е предложил друга работа на работника, съответстваща на
възможностите му. Счита доводите на ответника за наличие на принципна
възможност за ищеца да се труди за житейски необосновани. Изразява се
несъгласие с възраженията срещу претенциите за законна лихва от датата на
увреждането.
В подадения отговор
на допълнителната искова молба ответникът заявява, че поддържа всички вече
изложени в първоначалния отговор възражения срещу основателността на исковете.
Според пълномощника на дружеството влязлото в сила решение по наказателното
дело не е задължително по въпросите за точния механизъм на произшествието и
наличието на съпричиняване. Изразява се несъгласие с доводите на ищеца за липса
на съпричиняване, за липса на връзка на уврежданията на ищеца с прехождащите
произшествието заболявания и с твърденията за пожизнен характер на
уврежданията.
По искане на ищеца е допуснато конституирането на трето лице - помагач на страната на
ищеца – Н.Е.З. с определение № 2241/2019 год.
От З. е постъпил отговор на исковата молба, в който
заявява, че не оспорва наличието на ПТП, настъпило на 20.03.2017 год., в което
З. е участвал като водач на л.а. „Киа Соренто“, както и наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на
управлявания от него автомобил, сключена с ответното дружество. Твърди, че в
резултат на произшествието на л.а. „БМВ“ са били причинени щети, във връзка с
което собственикът на автомобила Д.Н. е уведомил своевременно застрахователното
дружество за настъпилото събитие, като му е изплатено обезщетение за
имуществените вреди. Застрахователят дължи лихва от уведомяването му за
настъпилото събитие, което е направено от увреденото лице незабавно. Поради
това помагачът не дължи лихви за забава на ищеца и не би дължал такива при
условията на регресна претенция, предявена от страна на застрахователя.
Оспорват се исковите претенции по основание и размер по
подробно изложени в отговора съображения. Също се правят възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, което е намерило израз в две конкретни форми на
поведение на ищеца – пътувал е в автомобила без поставен предпазен колан, като
повечето телесни увреждания са настъпили в резултат на липсата на такъв колан;
пострадалият не е съблюдавал лекарските предписания и в хода на провежданото
лечение е проявявал безотговорно отношение и с липсата на активност сам е
способствал за увеличаването на продължителността на възстановителния период,
съответно за недостигането до пълно възстановяване. Твърди се, че пострадалият
е имал предхождащи заболявания, които са повлияли върху цялостното му физическо
състояние и в голяма степен са влошили качеството му на живот и биха могли да
бъдат в причинна връзка с описаната в исковата молба симптоматика. Изложено е
твърдение, че ищецът е пострадал при трудова злополука, за която е получил
обезщетение от своя работодател, като изплатеното обезщетение по чл. 200 КТ
следва да бъде приспаднато от общия размер на дължимото застрахователно
обезщетение.
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното:
Въз основа на становищата на
страните, с доклада по делото като
безспорни между тях и ненуждаещи се
от доказване обстоятелства са очертани следните обстоятелства /чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК/:
осъществяването на пътно транспортно-произшествие на описаното място и в
посоченото в исковата молба време, в което е участвал ищецът Я. като пътник в
л.а. „БМВ“ с рег. № **; че с влязъл в сила акт на наказателния съд водачът Н.Е.З. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. б, пр. 2, вр. чл. 342, ал.
1, пр. 3 НК; че по отношение на управлявания от З. л.а. е била налице валидна
застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество „Евроинс“ АД; че дружеството е било уведомено
за застрахователното събитие преди образуването на делото; че застрахователното
дружество е изплатило на ищеца обезщетение в размер на 39 904,30 лв. преди
завеждането на делото, на 11.04.2019 год.
Изискано и приложено по настоящото дело е НАХД № 108 /
2018 год. по описа на Военен съд – Пловдив. Установява се, че производството по
наказателното дело е приключило с решение № 13 / 14.12.2018
год. на ВС – Пловдив, влязло в сила на 31.12.2018 год. С доклада по делото съдът е указал на страните, че на основание чл. 300 ГПК приема за установено, че Н.Е.З. е виновен в това, че на 20.03.2017 год. около
18.00 часа в гр. Асеновград, управлявайки л.а. „Киа Соренто“ с рег. № **,
собственост на М.В., е нарушил правилата за движение по пътищата по ЗДвП: чл. 48 – на нерегулирано кръстовище не е
пропуснал с предимство преминаващия от дясната му страна друг участник в
движението – л.а. „БМВ 316“ с рег. № **, управляван от В.Е.С., собственост на Д.К.Н.,
вследствие на което е допуснал сблъсък между двете моторни превозни средства и
в причинно-следствена връзка е причинил
по непредпазливост на Ж.Я. парализа н. радиалис и миелопатия, съставляващо
средна телесна повреда, изразяваща се в постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Тези
обстоятелства /виновното и противоправно поведение на З., посочените в
диспозитива на решението телесни повреди за Я. и причинно-следствената връзка
между деянието и посочените в решението телесни увреждания/ не подлежат на
доказване, респ. на оспорване и опровергаване в хода на настоящото дело.
От констативния
протокол за ПТП с пострадали лица се установява, че пострадалият при произшествието Ж.Я. е бил
настанен в МБАЛ. Това се потвърждава от епикризата, издадена от „МБАЛ –
Асеновград“ ЕООД, Неврологично отделение. От нея е видно, че Ж.Я., тогава на **
години, е бил на болнично лечение в лечебното заведение в периода от 20.03.2017
год. до 23.03.2017 год. Поставената окончателна диагноза при изписването е
мозъчно сътресение без открита вътремозъчна травма. Според анамнезата, снета по
данни на пациента, Я. е пострадал при ПТП, приет с оплаквания от болка в
дясната ръка и невъзможност за движения в нея; ударил е главата си, няма спомен
да случилото си. Изписан е с подобрение без мозъчно-неврологична симптоматика.
На 12.04.2017 год.
е направена мозъчно-резонантна томография, установила данни за начеващи
атрофични промени на мозъчния паренхим.
В периода от
19.05.2017 год. до 24.05.2017 год. Ж.Я. е бил на болнично лечение в „МБАЛ - МК
Свети Иван Рилски“ гр. Пловдив, неврологично отделение, като при изписването му
е издадена представената епикриза. От нея се установява, че на Я. е поставена
диагноза шийно-черепен синдром,
окципито-аксисен отдел, изписан е със спастично паретична походка. При
изписването са предписани лекарства, щадящ опорно-двигателния апарат режим,
физиотерапевтични процедури в отделение по физиотерапия и рехабилитация или в
амбулаторни условия под контрол на лекар.
На 13.06.2017 год.
отново е правена магнитно-резонантна томография на шийния отдел на гръбначния
стълб в ДКЦ „Пълмед“ ООД, въз основа на която са открити данни за дегенеративен
процес спондилогенен и дискогенен; дискови хернии и протрузии; посттравматична
фокална миеломалация.
В периода от 15 до
20.06.2017 год. Я. е бил на болнично лечение в неврологичното отделение на
„МБАЛ – Асеновград“ ЕООД, приет поради оплаквания от главоболие, замайване,
болки в областта на шията, схващане на десните крайници, нарушена походка.
Изписан е с предписание за медикаментозно лечение и наблюдение от личния лекар
и от невролог. Дадено му е направление от 20.06.2017 год. за
хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури.
Представени са
болнични листове, от които е видно, че в периода от датата на произшествието до
15.10.2017 год. Я. е бил в отпуск поради временна неработоспособност.
Представени от
ответника въз основа на издаденото му съдебно удостоверение са множество
амбулаторни листове за извършени прегледи и консултации на Я., които са предмет
на анализ от допуснатата експертиза.
С експертно решение
на ТЕЛК от 04.12.2017 год. на Я. е определена 95% намалена работоспособност за
срок от една година без потребност от чужда помощ. Водещата диагноза е
увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с миелопатия.
Противопоказни за него са тежка физическа работа, свързана с право стоене,
продължително ходене, динамично и статично натоварване на горни крайници.
С последващо
решение на ТЕЛК от 04.12.2018 год. на ищеца е потвърдена намалената
работоспособност от 95% за срок от още три години, т.е. до 04.12.2021 год.
Посочена е същата диагноза и противопоказани условия на труд. В анамнезата е
изрично посочено, че уврежданията са във връзка с ПТП, при което е получил
травма в шиен гръбнак. Досежно обективното му състояние е отразено бързо
отпадане на долните крайници, отслабен юмручен и върхов захват; походка
затруднена, спастично-паретична, възможна самостоятелно с подкрепа.
Медицинската
документация и цялостното здравословно състояние на ищеца е обект на изследване
от допуснатата и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза, която не е оспорена от страните. Съдът кредитира същата като
обективна, компетентна и безпристрастна.
Според вещото лице
д-р М. Б. непосредствено след инцидента пострадалият е изпитвал умерени по
интензитет болки и страдания, като същият и към момента на изготвянето на
експертизата /три години и половина след инцидента/ продължава да търпи болки и
страдания, които са резултат от получените при произшествието травматични
увреждания.
От медицинската
документация, представена по делото и от извършения от експерта личен преглед
на пострадалия, е несъмнен извода, че е налице осакатяване на дясната ръка
на ищеца, както и загуба на функциите на същата поради повишен тремор, който е
резултат от получените при произшествието телесни увреждания. Предвид силния
тремор, при опит на ищеца да захват с дясната ръка, е налице загуба на хватателната функция на
същата, ищецът не може да пише. Я. не
може да извършва координирани движения на дясната ръка, както и самообслужване
със същата – хранене, личен тоалет, бръснене, физиологични нужди. Според
съдебният лекар Я. не може да „извършва“ труд. Той куца с десния крак, което
води до нестабилна походка.
Според доктор Б.
получените при произшествието увреждания на дясната ръка и десния долен крайник
са необратими; не може да се направи
прогноза дали състоянието на ищеца ще се влошава, тъй като това зависи и от
спазването на лекарските предписания и приемането на изписаните медикаменти. Но
д-р Б. е категоричен, че подобрение не се
очаква; единствената цел и запазване на сегашното състояние на здравословното
състояние на ищеца за по-дълъг период от време. В представената медицинска
документация липсват нови констатирани увреждания, които да са в
причинно-следствена връзка с процесното произшествие. В документацията преди
произшествието липсват данни Ж.Я. да е страдал от хронични заболявания или да е
имал физически увреждания, няма данни за провеждано лечение или прием на
лекарства в периода преди процесното произшествие. Поради това възражението на
ответника за наличие на предходни заболявания, които са обосновали сегашното
здравословно състояние на Я., не се подкрепиха с доказателства.
По делото е
допуснато и изготвянето на комплексна
автотехническа и медицинска експертиза, към която са формулирани основно
въпроси, свързани с въведеното от ответника възражение за съпричиняване. В тази
връзка е и изявлението на ищеца в първото по делото съдебно заседание – твърди,
че е пътувал на задната седалка зад шофьора, но не помни дали е ползвал
предпазен колан, защото при удара нищо не помни.
Според заключението
липсва каквото и да е съмнение, че травмите на ищеца – посттравматична фокална
миеломалация, парализа на н.радиалис, квадрипирамиден синдром са в пряко
причинно-следствена връзка с произшествието.
Оглед на
автомобила, в който е пътувал ищецът, не е правен от експертите, но той според
тях следва да е оборудван с предпазни колани на всички места в автомобила, в
противен случай не би преминал успешно технически преглед. Няма данни по делото
за оборудването на лекия автомобил с подглавници.
Ударът за л.а.
„БМВ“, в който е пътувал ищецът, е бил страничен, в задна лява страна. Я. е бил
пътник на задната седалка, като най-вероятно е седял на задната дясна седалка –
за категорично установяване на това обстоятелство до разпит като свидетели са
допуснати другите две лица, пътували в същия автомобил – В.С. и Е.С., но в
рамките на проведените множество съдебни заседания и въпреки наложените им
глоби, свидетелите не са се явили за разпит и с оглед установеното, че работят
извън страната са заличени преди даване ход на делото по същество.
Според комплексната
експертиза тялото на пътник на задна дясна седалка при страничен удар в задна
лява част на автомобила ще се измести в посока на ляво спрямо купето. Без
поставен предпазен колан тялото най-вероятно ще достигне до лявата врата, а с
поставен предпазен колан движението на тялото би било ограничено от колана.
Претърпените от ищеца травматични увреждания са причинени по механизма на удар
или притискане с или върху твърд тъп предмет и свръхмерното огъване на шията и
е възможно да се получат при ПТП, в което пътник на задната седалка вдясно е
блъснат от друг автомобил в задната лява врата. Предвид установения механизъм
на произшествието и на получаването на травматичните увреждания, мозъчното
сътресение се е получило при удара на главата на Я. в задното ляво стъкло на
автомобила. Но контузията на гръбначния мозък и увредата на шийни прешлени
С2-С3-С4-С5 са получени в резултат на
свръхмерното огъване на шията.
Според експертите
Я. е бил без поставен предпазен колан.
За да достигнат до този извод вещите лица са отчели от една страна събраните в
хода на наказателния процес доказателства /с оглед невъзможността да се съберат
те пред настоящия състав/, както и с оглед на това, че в представената
документация няма описани типични наранявания /счупване на дясна ключица,
счупване на ребра, контузия на гръден кош, кръвонасядания в областта на граден
кош, охлузвания/, които да са характерни и получени от правилно поставен
предпазен колан. При конкретното произшествие би следвало да има травматични
увреждания ако бе поставен предпазен колан, а такива не са описани в
документацията.
Но като се вземе
предвид механизма на произшествието и фактът, че предпазният колан
възпрепятства движението на тялото, но не и на шията, то ролята на предпазния колан в случая е сведена до минимум.
Ускоренията на главата и врата в първите 010-0,15 сек. от удара достига 70-90
м.сек2, което е 7-9 G
/земното
ускорение/; огъването на врата в този период от време достига 30-40 градуса,
като има скокообразно изменение на посоката на огъване. При поставен колан
тялото би било относително по-неподвижно спрямо автомобила, при което
ускоренията биха били по-големи, тъй като ускорението би достигнало 110м.сек2,
което е 11G.
Във връзка с неимуществените вреди – болки и страдания,
претърпени от ищеца вследствие на травматичните му увреждания са събрани гласни доказателства.
Разпитана е ** му
З.Я., чиито показания съдът кредитира, въпреки близкото родство с ищцата,
предвид обстоятелството, че са преки и непосредствени, вътрешно
безпротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства и приетата
медицинска експертиза.
Я.свидетелства за
това, че преди инцидента ** ѝ работел много, бил добре здравословно,
нямал никакви заболявания, дори хапче за главоболие не ползвал. Постоянно се
придвижвал с колело от село *** до града /Асеновград/. Последно работел за
фирма *** като **– шприцовал месо. Основно той се грижел за издръжката на
семейството, тъй като съпругата му била безработна. След инцидента за първи път
го видяла в болницата, не можел да движи нито ръцете, нито краката си. След три
дни го изписали и у дома свидетелката го гледала на памперси, къпела го,
бръснела го, обличала го, давала му да яде. Той не можел не само да се труди,
но и да се грижи за себе си. Трябвало да му се помага, когато ходи до тоалетна.
Не можел да хваща предмети и да ги носи. Не можел да си сипе храна в чинията,
да я вдигне и пренесе на масата, но можел да се храни сам с лявата ръка.
Променила се и походката му, трудно ходел, понякога залитал и падал. Понякога
се налагало да вика и децата си, за да ѝ помагат да го вдига.
От инцидента и до
сегашния момент подобрение в състоянието му нямало. Налагало се винаги да има
човек около него и когато Я.не е у дома, дъщерята и зетя, с които живеели в общ
дом, му помагали. Изключено според свидетелката е ищецът да си намери работа,
той едва ходел. При стария работодател работата му изисквала да стои прав, да
носи тежки товари. Нищо от това, което преди това е правел по къщата или двора,
сега не било възможно да го прави повече - опитвал се но не можел. Дори седнал
не може дълго да издържа, тъй като бързо отмалявал и му било по-удобно да е
легнал. По препоръка на лекарите ходел на рехабилитация в Наречен, но
подобрение след проведените процедури нямало.
След инцидента се
променило и държанието му, станал избухлив, нервен и сприхав дори по отношение
на децата си, обиждал внуците си, не общувал с хората. Посещавали личния лекар
заради промяната в психиката, той му предписал лекарства, но след като ги
приемел два месеца и нямало подобрение, спрял приемът им също по предписание на
лекаря.
Като свидетел е
разпитан и съсед и колега на ищеца – С.А., който познава Я. от 15 години,
заедно са работили и за ***. Работата на Ж. във фирмата била тежка, свързана с
физически труд, вдигал тежко и стоял изправен. Бил много здраво и яко „момче“,
не отказвал извънреден труд, когато работата го изисквала. Но след инцидента
нищо не работел, не можел повече, едва ходел. Свидетелства, че е виждал Ж. да
пада на земята и са му помагали да се изправи. Като абсурд определя
възможността да се грижи за къщата и семейството си. Жена му и зет му вече се
грижели за работата в къщата и на двора. Ищецът споделял със свидетеля
тревогите си, че вече не може да работи и помага. Придвижвал се леко с бастун,
а когато искал да отиде до заведението на центъра, го придружавал зет му.
Понякога, когато св. А.го посещавал у
дома му, Ж. не можел да го познае в първия момент, но когато му припомнел кой
е, си възвръщал спомена.
Свидетелят И.Х.е съсед на Я. ***. Потвърждава изложеното
и от другите свидетели, че преди инцидента ищецът не спирал да работи. Общувал
с хората, излизал да пият кафе, но след инцидента вече спрял. Въпреки че
заведението било на около 200 метра от къщата му, не ходел, защото му било
трудно да ходи и да стои прав, а дори да успеел да се придвижи до там в дни, в
които се чувствал по-добре, стоял настрани и мълчал. Счита, че в момента не е в
състояние да се труди.
Така, на базата
на базата на комплексния анализ на всички доказателства по делото, за
установени се приемат травматичните
увреждания на ищеца, изразяващи се в парализа н. радиалис и миелопатия, довели до постоянно
разстройство на здравето. Уврежданията са довели
до загуба на хватателна способност на дясната ръка и напрактика до нейното
осакатяване. Като човек, ползващ основно дясната си ръка /според показанията на
свидетелката/, това увреждане силно е засегнало способността на Я. да се справя
сам в ежедневието си с елементарни дейности около своето битово обслужване. В
експертното решение на ТЕЛК е посочена липса на потребност от чужда помощ.
Според чл. 68, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза чужда помощ се
определя за лица, които не са в състояние да се обслужват самостоятелно при
задоволяване на ежедневните си потребности. След като компетентният медицински
орган е преценил, че на ищеца не е необходима чужда помощ, следва, че той може
да се обслужва относително самостоятелно при задоволяването на ежедневните си
потребности. Но с оглед характера на уврежданията Я. напрактика е със силно
ограничена самостоятелност и независимост, не може да пише, не може да държи и
пренася предмети, не може да извършва координирани движения с ръката си, сам да
се къпе и поддържа тоалета си, да осигурява прехраната си. Нарушена е
двигателната му активност и чрез нарушената походка, което ограничава както
възможността му за трудова, така и за социална активност. Към момента на
произшествието той е бил в трудоспособна възраст, но напрактика е лишен от
възможността да упражнява трудова дейност и дори да бъде полезен с труда си на
близките и семейството си. Това състояние продължава три години и половина след
инцидента и според експертното заключение на вещото лице медик е необратимо.
Във връзка с
възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат с поведението на пострадалия:
Въз основа на
заключението на вещите лица, с оглед липсата на следи от ползването на колан,
може да се направи извод, че по време на инцидента Я. е бил без предпазен
колан. Но според експертите, които са взели предвид механизма на произшествието и
факта, че предпазният колан възпрепятства движението на тялото, но не и на
шията, то ролята на предпазния колан в случая е сведена до минимум, тъй като
основна причина за тежкото и необратимо увреждане на здравословното състояние
на Я. е не удар на части от тялото му в купето на автомобила, а шийната травма,
получена при свръхмерното огъване на врата, което би се получило и при поставен
предпазен колан.
Съпричиняването е
обективен факт, който се определя единствено от наличието на причинно-следствена връзка, а не и от
наличието на вина в действието или бездействието на пострадалия. Според
формираната съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, в т.ч. решение № 444 /
31.10.2012 год. по гр.д. № 453 / 2012 год. на второ г.о., за да е налице
съпричиняване, обективно е необходимо за настъпването на вредите да са
допринесли най-малко две лица - делинквентът и увреденият, като тяхното
поведение е част от общия верижен процес на увреждането. Само по себе си
нарушаването на нормативни, общоприети или опитни правила за поведение от
страна на пострадалия не може да обоснове извод за наличието на съпричиняване.
И в този случай определящо е наличието на причинна връзка между нарушаването им
и вредоносния резултат, т.е. резултатът трябва да е следствие на нарушаването.
Приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени
действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е
доказан, а не хипотетично предполагаем – решение № 172 / 11.01.2017 год. по
т.д. № 2140 /2015 год. А според решение № 198 / 03.02.2017 год. по т.д. № 3252
/ 2015 год. на ВКС решаващият съд винаги следва да прецени дали конкретните
установени при условията на пълно и главно доказване действия на пострадалия са
допринесли за така настъпилата вреда – създали са условия или са я улеснили и
въз основа на тях да определи обективния принос на последния.
В случая не се
установи по делото по пътя на пълното главно доказване, че с противоправното си
поведение – неизползването на предпазен колан, пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат и неговото пасивно поведение да е в
причинна връзка с настъпването му. И при поставен колан ищецът би получил
същите увреждания, а ползването на колана не би ги предотвратило с
категоричност или висока степен на вероятност.
Не се доказа
възражението на ответника, че Я. е страдал от предхождащи произшествието
заболявания, които са повлияли за настоящото му здравословно състояние. Според
съпругата на ищеца той е бил изключително здрав. А в медицинската документация
вещото лице не е открило информация за твърдените предхождащи заболявания.
Не се установи и
възражението на помагача, че ищецът не е спазвал предписания му режим на
лечение и с това е допринесъл за непълноценното си възстановяване. От
представената документация е видно, че ищецът е търсел активно медицинска
помощ, подлагал се е на изследвания, няколко пъти е бил в болничен престой,
посещавал е процедури по рехабилитация, но въпреки положената грижа при
правилното провеждане на оздравителния процес, същият не е дал резултат.
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, при застраховка “гражданска отговорност” увреденото лице, спрямо което застрахователят е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ за предварително отправяне на писмена претенция.
Не се
спори, че преди завеждането на делото ищецът е отправил претенция към
застрахователя за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, както и че дружеството е предложило и изплатило на ищеца обезщетение в
размер на 39 904,30 лв., като не е уточнено какви вреди се обезщетяват с него –
имуществени или неимуществени.
В хода на производството по иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ с следва да бъде установено от една страна осъществяването
на деликт, а от друга страна наличието на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и застрахователя по застраховка “гражданска
отговорност”. По настоящото дело се установиха и двете предпоставки,
необходими, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл. 432,
ал. 1 КЗ.
Безспорен по делото е фактът на наличие на валиден застрахователен договор по застраховка
„Гражданска отговорност” към 20.03.2017 год., сключен между собственика на л.а.
„Киа Соренто“ с рег. № ** и ответното застрахователно дружество. Този факт е
обявен за безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване.
На базата на събраните по делото доказателства се
установи осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, които са породили деликтната
отговорност на водача на л.а. ** Н.З. към ищеца.
Установи се, че застрахованото лице З. като водач на
застрахования автомобил противоправно
е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил произшествие – сблъсък
с автомобила, в който е пътувал като пътник Я., вследствие на което на ищеца са
причинени травматични увреждания, породили трайно затруднение на движенията на
десните крайници – долен и горен и постоянно разстройство на здравето. Вината
според чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното, а е и
установена с влезлия в сила съдебен акт на наказателния съд. Ищецът не е
възстановен и понастоящем в състоянието, в което е бил преди произшествието,
като увреждането е необратимо. Установена с акта на наказателния съд е и
пряката причинно-следствена връзка между деянието и увреждането.
Не се доказа възражението на ответника, поддържано и от помагача, за съпричиняване на вредоносния резултат,
изразяващо се в неизползване на предпазен колан по изложените по-горе
съображения. Не се доказа възражението за съпричиняване на третото лице
помагач, изразяващо се несъблюдаване на лекарските предписания, проява на
безотговорно отношение към лечението и липса на активност. От обилната
медицинска документация и гласните доказателства се установи, че ищецът
многократно е посещавал болнични заведения за диагностика и лечение на
уврежданията, подлагал се е на изследвания за установяване на причините за
уврежданията, провеждал е процедури по рехабилитация, които обаче са останали
безрезултатни.
Оздравителният процес е бил продължителен, но неуспешен.
Понастоящем е засегната хватателната функция на дясната ръка до степен на
осакатяване, както и походката.
При определянето на размера
на дължимото обезщетение съдът съобрази продължителността, степента и
интензитета на болките и най-вече на страданията, тревогите, притесненията и
неудобствата от необходимостта да бъде подпомаган и обгрижван, от невъзможността
да се грижи за семейството си и да се труди; Отчита се липсата на перспективата
за възстановяване с оглед вида и характера на уврежданията, които са
необратими.
При съблюдаване на посочените обстоятелства, съдът
приема, че при прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД,
обезщетението следва да се определи на 90 000 лв. От тази сума изплатена е
сумата 39 904,30 лв., като предвид липсата на конкретизация какви вреди покрива
сумата и отправянето на допълнителни изисквания в уведомително писмо изх. № от
20.03.2019 год. за изплащане на обезщетението в размер на 316,40 лв. за
имуществените вреди, съдът приема, че с нея са обезщетени неимуществени вреди
на ищеца.
Не се доказа твърдението на помагача, че работодателят на
Я. му е изплатил обезщетение за претърпените вреди по чл. 200 КТ, което също
следва да се приспадне от дължимото от застрахователя обезщетение. В изисканата
по реда на чл. 192 ГПК документация от работодателя не се съдържат данни за
отправяне на искане за изплащане на обезщетение, нито за изплащане на такова по
инициатива на работодателя или в изпълнение на съдебно решение.
На присъждане подлежи разликата между обезщетението в
размер на 90 000 лв. и изплатената сума, която е 50 095,70 лв. До този
размер искът следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от
60 095,70 лв. следва да се отхвърли.
Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва. Поставя се от въпроса
за началния момент, от която е дължима законната лихва.
Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД законната лихва се дължи от
датата на увреждането. От този момент тя бе дължима и от застрахователя при
прилагането на отменения КЗ според формираната трайна съдебна практика. Според
сега действащата норма на чл. 429, ал. 2 КЗ, приложима към процесното
застрахователно събитие, в застрахователното обезщетение се включват и лихвите
за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице, при условията на ал. 3. Според ал. 3 от чл. 429 КЗ лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна.
Не се
установи застрахованият да е уведомил застрахователя за произшествието.
Ищецът
е отправил претенцията си до застрахователя почти две години след
произшествието, на 06.02.2019 год., което се установява от известието за
доставяне на пощенската пратка.
Но се
установи по делото, че застрахователят е бил уведомен за застрахователното
събитие по-рано. Събраха се доказателства, че на 19.04.2017 год. В.Е.С., водач
на автомобила, в който е пътувал ищецът, и пълномощник на собственика на
автомобила Д.Н., е предявил пред ЗД „Евроинс“ АД искане за изплащане на
обезщетение за имуществените щети върху управлявания от него л.а. „БМВ 316и“
/л. 202,203/. В искането е описано произшествието, състояло се на 20.03.2017
год.
По
искане на третото лице помагач за установяване на по-ранното уведомяване на
застрахователя увреденото лице бяха събрани писмени и гласни доказателства. От
представеното от ответника електронно извлечение от входящия регистър на ЗД
„Евроинс“ АД за периода от деня на събитието – 20.03.2017 год. до датата на
подаването на писменото искане за изплащане на обезщетение /19.04.2017 год./ не
се установяват записвания за предходни уведомления за процесното
застрахователно събитие. В тази връзка е разпитан като свидетел и Д.Н.,
собственик на л.а. „БМВ“, който помни, че заедно със ** си В.С. са ходили при
застрахователя в Асеновград известно време след катастрофата, за да снимат
щетите по автомобила. Попълнили са документи, в които са посочили и номер на
банкова сметка, по която да се изплати обезщетението. Не помни колко време след
произшествието са подавали искането за обезщетение.
Ето
защо, въз основа на събраните доказателства следва да се приеме, че
застрахователното дружество е било уведомено за настъпването на
застрахователното събитие за първи път на 19.04.2017 год. От този момент за
него е възникнала отговорността за изплащане на дължимото обезщетение ведно със
законната лихва. Поради това обезщетението за неимуществени вреди следва да се
присъди ведно със законната лихва, считано от 19.04.2017 год. Искането на ищеца
то да се присъди ведно със законната лихва за периода от 20.03.2017 год. до
18.04.2017 год. ще се остави без уважение.
Не се
спори между страните, че застрахователят е изплатил на Я. обезщетение за вреди
в размер на 39 904,30 лв. на дата 11.04.2019 год. За периода от 19.04.2017
год., когато застрахователят е бил уведомен за застрахователното събитие, до
11.04.2019 год. ЗД „Евроинс“ АД е в забава в изплащането на обезщетението и дължи
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва. Изчислена чрез
електронен калкулатор, законната лихва върху изплатеното от ЗД „Евроинс“ АД
обезщетение за посочения период е в размер на 8 014,11 лв. Обезщетение за
забавено плащане в този размер следва да се присъди в полза на ищеца. За
разликата над 8 014,11 лв. до пълния претендиран размер от 8 346,59 лв., която
разлика касае периода от 20.03.2017 год. до 18.04.2017 год., искът следва да
бъде отхвърлен.
Във
връзка с претенциите за присъждане на обезщетения за претърпените имуществени вреди:
Според
нормата на чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ се простира и върху причинените от
застрахования на трети лица имуществени вреди. Според т. 4 от ППВС № 4/1968
год. в рамките на производства по претенции за имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за лечение, чужда помощ и пр. следва да се събират доказателства за
необходимостта от такива разходи и за действителното им извършване, както и за
техния размер.
Ищецът
претендира обезщетение за преките си
вреди в размер на 316,40 лв., представляваща разходи за лечение,
ведно със законната лихва от датата на произшествието до окончателното плащане.
С исковата молба са представени писмени доказателства за извършени разходи,
както следва:
- на Я.
е издадена фактура № 825 / 13.06.2017 год. от „ДКЦ Пълмед“ ООД за сумата 270
лв. ЯМР на гръбначен стълб един отдел за сумата 270 лв., която е заплатена в
брой, видно от фискалния бон от същата дата. Несъмнено е, че този разход е
свързан с уврежданията от произшествието и оздравителния процес. От същата дата
е удостоверение № 4929, издадено от „ДКЦ Пълмед“ ООД, от което е видно, че ЯМР
е използван за даване на заключение досежно вида и характера на уврежданията на
ищеца, което от своя страна е от значение за лечението, което следва да бъде
предприето.
- на
ищеца е издадена фактура № 53455/20.06.2017 год. от „МБАЛ – Асеновград“ ЕООД,
придружена с фискален бон, за сумата 29 лв. потребителска такса. Несъмнено е,
че сумата е заплатена във връзка с болничния престой на ищеца в посочената
болница в периода от 15 до 20.06.2017 год., за който му е издадена епикризата,
приета по делото /л. 22/;
- на
името на ищеца е издадена и фактура № 49780/23.03.2017 год. от „МБАЛ
Асеновград“ ЕООД за сумата 17,40 лв. потребителска такса, която е заплатена в
брой, видно от представения фискален бон. Несъмнено е, че сумата е заплатена
във връзка с болничния престой на ищеца в посочената болница в периода от деня
на произшествието до 23.03.2017 год., за който му е издадена епикризата, приета
по делото /л. 17/;
И трите
разхода – за ЯМР и такси за болничен престой са свързани с диагностиката и
лечението на ищеца, те съставляват имуществена реда за него, която е в пряка
причинно-следствена връзка с произшествието. Поради това подлежат на
обезщетяване. Разходите са в общ размер на 316,40 лв. Те са били включени в
писмената претенция на Я. пред застрахователя, но за тях обезщетение не се
установява да е изплащано, доколкото видно от уведомителното писмо от
20.03.2019 год. застрахователят е поискал от застрахования допълнителни доказателства
в подкрепа на претенцията и не ангажира доказателства да го е заплатил
допълнително.
Обезщетението
за преки вреди в размер на 316,40 лв. следва да се присъди в полза на ищеца,
ведно със законната лихва. В случая
обаче законната лихва следва да се присъди от извършването на най-късно
направения разход /претенцията е обща, а не разбита по пера/, а не от
уведомяването на застрахователя за събитието, тъй като дружеството не може да
бъде в забава в изплащането на обезщетение за вреди, които към момента на
уведомяването все още не са настъпили и обедняването на ищеца не е било факт.
Искането за законна лихва върху това обезщетение за периода от 20.03.2017 год.
до 20.06.2017 год. ще се остави без уважение.
Предмет на искова претенция са имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи в общ
размер на 13 768,26 лева, претърпени вследствие на невъзможността на ищеца да
реализира доходи от трудово правоотношение.
От представените писмени доказателства се установява, че
към датата на произшествието Ж.Я. е работил по безсрочен трудов договор за ***
като ***. Договореното трудово възнаграждение по договора, сключен през 2016
год. е *** лв. Договореното възнаграждение съвпада с размер на минималната
работна заплата за страната към този момент. Общоизвестно е обстоятелството,
доколкото се основава на постановления на Министерския съвет, че размерът на
минималната работна заплата през 2017 год. е повишен на ** лв., което се е
отразило и върху размера на получаваното от ищеца трудово възнаграждение,
независимо от наличието или липсата на допълнително споразумение към трудовия
договор за повишаване на възнаграждението. Съответно през 2018 год. минималната
работна заплата е била ** лв., през 2019 год. – ** лв., а през 2020 год. – **
лв. Това са основните възнаграждения, които би получавал ищеца ако бе продължил
да работи по безсрочния си трудов договор.
Според удостоверението от работодателя на ищеца /л.81/
през м. 12.2016 год. му е изплатено брутно възнаграждение от ** лв., а за
месеците януари и февруари 2017 год. /пълни отработени месеци преди
произшествието/ възнаграждението му е било в размер на ** лв. месечно.
Установява се от представените болнични листове, че в
периода от датата на произшествието до 15.10.2017 год. Я. е в отпуск поради
временна неработоспособност, през който е получавал обезщетение от НОИ. Считано
от датата на първото експертно решение на ТЕЛК
- 04.12.2017 год. и до 01.12.2021 год. ищецът е с трайно намалена
работоспособност.
Със заповед от 19.12.2017 год. трудовото правоотношение
със Ж.Я. е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ поради невъзможност
на работника да изпълнява възложената му работа поради заболяване. Основанието
за прекратяването на трудовото правоотношение кореспондира с определения
процент трайно намалена работоспособност и противопоказаните условия на труд
според експертното решение като тежка физическа работа, свързана с правостоене
и продължително ходене, динамично и статично натоварване на горни крайници, а
работата на Я. според свидетелските показания е била свързана именно с тежък
физически труд и правостоене. За периода на инвалидизацията на ищеца на същия е
изплащана инвалидна пенсия.
Разликите между размера на трудовото му възнаграждение и
получаваните обезщетения, респ. пенсия, са изчислени в приетото по делото
заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза.
Според неоспореното заключение на вещото лице С.К. –
основно и допълнително разликите между трудовото възнаграждение на ищеца и
получаваните от него плащания са следните:
-За периода от 20.03.2017 год. до датата на прекратяване на трудовото му
правоотношение – 19.12.2017 год. ищецът е получавал обезщетение поради временна
неработоспособност, което е с 180,16 лв. по-ниско от трудовото възнаграждение,
което би получавал по трудов договор.
-За периода от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение до датата на подаването на исковата молба – 20.06.2019 год., Я.
е получавал пенсия за инвалидност, която е
с 2 517,23 лв. по-малка, отколкото трудовото възнаграждение по договора;
-За периода от подаването на исковата молба – 20.06.2019
год. до 30.06.2020 год., при отчитане на промяната на размера на минималната
работна заплата за страната, която за 2019 год. е 560 лв., а за 2020 год. е 610
лв., разликата между получаваната пенсия за инвалидност и възнаграждението,
което би получавал по трудов договор, е ** лв.
-Според допълнителното заключение за периода от
01.01.2020 год. до изтичането на срока
на инвалидизацията по Експертното решение на ТЕЛК /04.12.2020 год./ разликата
между трудовото възнаграждение, което би получавал и пенсията за инвалидност, е
в общ размер на ** лв., от които ** лв. за втората половина на 2020 год. и **
лв. за периода от 01.01.2021 год. до 04.12.2021 год. От таблицата в мотивната част на заключението
е видно, че разликата е ** лв. на месец за месеците от януари до ноември 2021
год. и ** лв. за четирите дни на м. 12.2021 год.
Така, общата доказана по делото разлика между
възнаграждение по трудово правоотношение и получени плащания за временна
неработоспособност, съответно пенсия за инвалидност е 7 962,67 лв.
Разликите в получаваните от Я. плащания несъмнено се
установи, че съставляват имуществена
вреда за него под формата на пропусната полза. Спори се дали тези вреди
съставляват пряка и непосредствена последица от произшествието и настъпилите в
резултат от него телесни увреждания.
Съдът намира, че наличието на причинно-следствена връзка
е установена по делото. Безсрочното трудово правоотношение на Я. е прекратено
именно поради настъпилата за него обективна невъзможност да продължи да
изпълнява трудовите си функции и предписанията на ТЕЛК за несъвместимостта на
здравословното му състояние и условията на труд, за които се съдържат данни и в
свидетелските показания – тежък физически труд, правостоене.
Не е необходимо да се установи, че Я. е полагал усилия да
започне работа по друго трудово правоотношение, че е регистриран на борсата по
труда, предвид определената степен на намалена работоспособност от 95% и
установеното от свидетелите, че Я. не може да полага физически труд, какъвто
труд е полагал до момента на произшествието, не може да се придвижва нормално,
не може да пише и държи предмети, да си сипе храна и да пренесе чиния, да се
изкъпе, дори не може да помага в домакинството на близките си. Според изричното
заключение на вещото лице медик по т. 7 от заключението Я. „не може да извършва
труд“. Поради изложеното съдът приема, че пропуснатите ползи на ищеца от
получаването на доходи в размер на трудовото възнаграждение са в пряка причинна
връзка с телесните му увреждания.
Според тълкувателно решение № 3/12.12.2012 год. на ОСГТК
на ВКС, за де се присъди обезщетение за пропуснати ползи, трябва да съществува сигурност за увеличаването на
имуществото, която не може да се предполага. Това решение е постановено във
връзка с договорната отговорност за пропуснати ползи, но е приложимо и към
деликтната. В случая тази сигурност за увеличаването на имуществото на ищеца е
налице предвид наличието на безсрочен трудов договор, по който Я. би могъл да
получава възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страна,
както и обстоятелството, че през целия исков период ищецът не е навършил
възраст за придобиване на право на пенсия поради осигурителен стаж и възраст –
към 2021 год. тази възраст за мъжете е 64 години и 4 месеца /към 2021 год. Я.
ще навърши ** години/. Настъпването на вредите дори за тази част от периода,
която е бъдеща /след подаването на исковата молба и след постановяването на
съдебното решение/, е сигурно предвид срока на инвалидизацията – до 04.12.2021
год. и заключението на експерта, че уврежданията на ищеца са необратими, както
и присъдата на наказателния съд за постоянен характер на разстройството на
здравето.
Поради това съдът намира исковете за присъждане на
обезщетения за пропуснати ползи за доказани по основание. По размер те са
установени до сумата по заключенията на вещото лице К. от 7 962,67 лв. За
разликата до пълния претендиран размер от 13 768,26 лв. исковете са
недоказани и следва да се отхвърлят.
От основателната част на исковете за имуществени вреди
във формата на пропуснати ползи като глобална сума следва да се присъди
обезщетението, дължимо до месеца на постановяването на съдебното решение /м.
12.2020 год./, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, според която съдът
следва да съобрази и новонастъпилите в хода на делото обстоятелства при
постановяване на съдебното решение /новонастъпило в случая е обстоятелството на
обективното изтичане на периода от време от подаването на исковата молба до
постановяването на съдебното решение/. А обезщетението за месеците от 2021 год.
следва да се присъди като платимо периодично, по 183,56 лв. на месец за
месеците от януари до ноември 2021 год. и сумата 30,55 лв. за периода от 01 до
04.12.2021 год. /вкл./
По въпроса за разноските:
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от внасянето на такси и
разноски, същият не е сторил разноски за внасяне на такса и не е направил
разноски за събиране на доказателства.
В исковата молба е формулирано искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение. Ищецът е бил представляват от адвокат. Но по делото е
представено единствено пълномощното, с което адв. Н. е овластен да представлява
Я., не е представен договора за правна защита и съдействие, от който да е видно
какъв е размерът на договореното възнаграждение и дали то е изплатено, респ.
дали е предоставена безплатна правна помощ. Не е представен и списък с
разноските на ищцовата страна по чл. 80 ГПК. Поради това съдът приема, че
липсва основание за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Според нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси в полза на съда. Поради това ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
Окръжен съд - Пловдив сумата 2 655,56 лв. държавна такса,
дължима върху уважената част от исковете. То следва да бъде осъдено да заплати
и разноските по делото, изплатени от
бюджета на съда, пропорционално на уважената част от исковете. Разноските от
бюджета на съда са в размер на 450 лв. по допуснатите три експертизи. От тях
върху ответника следва да се възложат 362 лв., пропорционално на уважената част
от исковете.
Ответното дружество също претендира разноски, за които е представило
списък. На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК то има право на
разноските по делото, пропорционално на отхвърлената част от исковете. Ищецът е
освободен от разноските, дължими по делото по бюджета на съда, но не и от
отговорността за разноски на насрещната страна. Според списъка разноските на
ответната страна, сторени по делото, са в размер на 900 лв. депозити за
експертизи, 10 лв. държавна такса за издаването на две съдебни удостоверения;
40 лв. депозит за призоваване на свидетели и 450 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Разноските за депозити за експертизи са действително внесени по
сметка на съда и от тях са изплатени възнагражденията на вещите лица. Таксите
за удостоверения също са внесени. Внесен е бил и депозит за призоваване на
свидетели, но според разпореждане на съда от последното съдебно заседание, с
оглед заличаването на свидетелите този депозит е върнат на вносителя и не участва
при формирането на сумата на разноските.
Ответникът е бил представляван от юрисконсулт. С оглед материалния интерес
по делото, който е над 10 000 лв. и обстоятелството, че са проведени
повече от три съдебни заседания, съдът приема, че дължимото юрисконсултско
възнаграждение е в посочения от ответника максимален размер то чл. 15, ал. 2 от
Наредбата за ПП от 450 лв.
Така, общият размер на разноските на ответника е 1 360 лв. От тях в негова
полза следва да се присъдят 265,95 лв., пропорционално на отхвърлената част от
исковете
В делото е допуснато участието на трето лице помагач, но съобразно чл. 78,
ал. 10 ГПК на помагача не се присъждат разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
О С Ъ Ж Д А Застрахователно дружество “ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София 1592, община Столична,
район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на Ж.Д.Я., ЕГН
**********,***, следните суми, представляващи обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от Я.,
вследствие на пътно-транспортно произшествие, осъществило се на 20.03.2017 год.
в гр. Асеновград, обл. Пловдив, на кръстовището на ул. „Иван Вазов“ и ул.
„Костадин Балтов“, причинено виновно и противоправно от водача Н.Е.З.
при управление на лек автомобил марка „Киа“, модел „Соренто“ с рег. № **, по
отношение на който е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност”
към деня на събитието, сключена с ответното застрахователно дружество ЗД
„Евроинс“ АД:
-
сумата 50 095,70 лева, представляваща неизплатена
част от сумата 90 000 лв., обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от Ж.Я., изразяващи се в болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания: парализа на н.
радиалис и миелопатия, съставляващо средна телесна повреда, изразяваща се в
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2017
год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 50 095,70 лв.
до пълния претендиран размер от 60 095,70 лв., и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
за присъждане на законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от деня
на произшествието – 20.03.2017 год. до 18.04.2017 год. включително;
- сумата 8 014,11 лв. - обезщетение в размер на законната
лихва за забавеното
плащане на изплатеното на 11.04.2019 год. от ответното дружество в полза на Я. обезщетение за вреди в размер на 39 904,30 лв., дължимо за периода от
19.04.2017 год. до 11.04.2019 год., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдения размер от 8 014,11 лв. до пълния претендиран
размер от 8 346,59 лева,
касаещ периода от 20.03.2017 год. до 18.04.2017 год.
- сумата 316,40 лв. – обезщетение за преки имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от 20.06.2017 год. до окончателното плащане, като ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на законната лихва от датата на
произшествието – 20.03.2017 год. до 19.06.2017 год.;
-
сумата 7 962,67 лв. обезщетение за имуществени вреди във
формата на пропуснати ползи,
съставляваща разликата между размера на трудовото възнаграждение, което Ж.Д.Я.
би получавал по трудовото правоотношение с *** и размера на изплатените му
обезщетение за временна неработоспособност и пенсия за инвалидност за периода от
20.03.2017 год. до 04.12.2021 год. /когато изтича срока на инвалидизацията му с
Експертно решение на ТЕЛК № 5757 / 04.12.2018 год./, което обезщетение е платимо както следва: сумата 5 912,96 лв., дължима за периода от 20.03.2017 год. до 31.12.2020 год., е платима еднократно, а
сумата 2 049,71 лв., дължима за
бъдещия период от 01.01.2021 год. до 04.12.2021 год., е платима периодично, по 183,56 лв. за всеки един
от месеците от януари до ноември 2021 год. и сумата 30,55 лв. за периода от 01
до 04.12.2021 год., с падеж на задължението за периодично плащане - последно
число на текущия месец,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над уважения размер от 7 962,67 лв. до пълния претендиран
размер от 13 768,26
лева.
О С Ъ Ж Д А Застрахователно дружество “ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София 1592, община Столична,
район Искър, бул. „Христофор Колумб“ № 43 на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд -
Пловдив сумата 2 655,56 лева държавна такса, определена
върху уважената част от исковете и сумата
362 лева разноски по делото за
съдебни експертизи, изплатени от бюджета на съда, пропорционално на уважената
част от исковете.
О С Ъ Ж Д А Ж.Д.Я., ЕГН **********,*** да заплати на Застрахователно дружество “ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София 1592, община Столична, район Искър, бул.
„Христофор Колумб“ № 43, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 265,95 лева разноски по делото, пропорционално на
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца Н.Е.З., ЕГН **********.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен
съдия: ……………………………………..