Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 23.12.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       І-6 състав

в публичното заседание на осми декември

две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                              гр. дело № 4170 по описа

за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:        

Производството е образувано по искова молба, подадена от „И.2.“ ЕООД срещу И.Т.И., с която е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.3 и ал.3 ГПК.

Ищецът твърди, че с разпореждане от 19.02.2019 г. по ч.гр.д. № 78440/2018 г., СРС, 159 състав отхвърлил подаденото от ищеца заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу ответницата. Твърди се, че съобщение за разпореждането е връчено на заявителя-ищец на 05.03.2019 г., поради което и предявява иска си в едномесечния срок по чл.415 от ГПК. Ищецът твърди, че с договор за прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г., вписан в СВ като акт № 120, вх. рег. № 73229 от 05.11.2018 г. ищецът като цесионер придобил вземания на цедента „Д.Е.Х.“ АД /с предишно наименование “Е.Х.“ АД/ към ответницата, което вземане произтича от сключения между цедента и ответницата договор за заем от 05.09.2013 г., обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 102, том І, рег. № 3578, дело № 80/2013 г. на нотариус Д.Ж.с рег. № 101 на НК. Твърди се, че по силата на договора за заем “Е.Х.“ АД като заемодател е предоставил на ответницата в качеството й на заемател и ипотекарен длъжник сумата от 87 000 лв. Твърди, че предоставянето на сумата е станало чрез многократно теглени от ответницата суми от по 200-500 лв. с касови ордери, в които като основание за получаването е посочено „служебен аванс БСЗ“.

Твърди се, че ответницата е уведомена за цесията с уведомление изх. № Р-02-471/16.11.2018 г., получено лично на 16.11.2018 г.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъдена ответницата да заплати на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД на ищеца сумата от 87 000 лв., дължима главница по договор за заем от 05.09.2013 г., обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 102, том І, рег. № 3578, дело № 80/2013 г. на нотариус Д.Ж.с рег. № 101 на НК, вписан в СВ като акт № 11, том ХVІІІ, вх.рег.№ 42808 от 05.09.2013 г. и договор за прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г. вписан в СВ като акт № 120, том ХХХVІ, вх.рег. № 73229 от 05.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл.417 ГПК-12.12.2018 г.

В срока по чл.367 ГПК ответницата представя отговор чрез процесуалния си представител адвокат Т., надлежно упълномощен с пълномощно приложено към отговора.

Оспорва предявения иск по основание и размер с твърдението, че искът е неоснователен и недоказан. 

Твърди, че „Д.Е.Х.“ АД /с предишно наименование “Е.Х.“ АД/ няма никакви вземания към ответницата, включително и такива произтичащи от твърдения от ищеца договор за заем, тъй като “Е.Х.“ АД не е превел обещаната сума, съгласно клаузите на подписания нотариален акт, по банковата сметка на ответника, в уговорения срок.

Твърди, че не е теглила суми от по 200-500 лв. с касови ордери, като сумите по представените от ищеца ордери касаят наличието на трудови отношения на страните по тях и са предадени с оглед изпълнение на задължения по трудов договор. Твърди, че тези суми в общ размер са 1982 лв. и не съответстват на тези по нотариалния акт. Датата на предаването на сумите предхожда датата на подписване на нотариалния акт. Твърди, че сумите не са теглени от ответницата.

В срока по чл.372 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба.

Оспорва твърденията изложени в отговора.

В срока по чл.373 ГПК ответницата депозира допълнителен отговор. Оспорва уточненията и допълненията направени с допълнителната искова молба. Представя писмени доказателства.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска чрез своя процесуален представител. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответницата в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва иска и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли като неоснователен. Съображения излага в представени по делото писмени бележки. Претендира разноски.

Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 12.12.2018  г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. С влязло в сила на 12.03.2019 г. Разпореждане № 45267/19.02.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 78440/2018 г. по описа на СРС, 159 състав, съдът е отхвърли подаденото заявление.

                Със съобщение, връчено на ищеца на 05.03.2019 г., последният е уведомен, че заявлението му е отхвърлено и следва да предяви иск за установяване на своето вземане в едномесечен срок от получаване на съобщението.

         Настоящият иск е предявен на 26.03.2019 г., т.е. в законоустановения едномесечен срок. В този смисъл предявеният иск е процесуално допустим. 

                По същество на предявения иск.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, сключен с нотариален акт № 102, том I, рег. № 3578, дело № 80 от 05.09.2013 г. на нотариус Д.Ж.-Нотариус с район на действие СРС, № 101 от регистъра на НК, вписан в СВ вх.рег. № 42808, акт № 11, том XVIII, дело № 33812, „Е.Х.“ АД в качеството на заемодател се е задължил да предостави на ответницата И.Т.И. в качеството й на заемател, заем в размер на 87 000 лв. в срок от 20 дни от сключването на договора по нейна банкова сметка. ***, включително лихвите е две години от постъпването на сумата по банковата сметка на заемателя, който дължи на заемодателя и годишна лихва в размер на 8%, платима веднъж годишно в края на всяка година. В случай, че заемателят не върне дадената в заем сума, включително лихвите, дължи и неустойка в размер на законната лихва. Страните са уговорили, че за обезпечаване на всяка една част от вземането на заемодателя по предоставения заем, включително главница, лихви и разноски, ответницата И. и третото лице А. Т.В.учредяват в полза на „Е.Х.“ АД договорна ипотека върху описания в нотариалния акт недвижим имот.

С договор за прехвърляне на вземания от 30.11.2018 г. „Д.Е.Х.“ АД /с предишно наименование „Е.Х.“ АД/ е продало на ищеца-„И.2.“ ЕООД вземането си в размер на 87 000 лв. към длъжника И.Т.И.. Договорът е с нотариално удостоверяване на подписите с рег.№№ 3854/30.10.2018 г. и 3905/02.11.2018 г. на нотариус в район РС София с рег. № 318 на НК. За извършената цесия и на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, ответницата е уведомена лично на 16.11.2018 г.

Установява се, че в периода от 16.04.2007 г. до 24.03.2016 г. между „Е.Х.“ АД и ответницата са съществували трудово-правни отношения, по силата на които последната е заемала различни длъжности: „технически сътрудник“, „организатор/офис мениджър“.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ се установява, че сумите по следните разходни касови ордери, на обща стойност 62 287 лв., приети като доказателства по делото:

1. от 01.02.2013 г. за сумата от 170 лв. с посочено основание: „сл.аванс БСЗ“,   

2. от 15.02.2013 г. за сумата от 500 лв. с посочено основание: „сл.аванс БСЗ“,

3. от 01.03.2013 г. за сумата от 110 лв. с посочено основание: „сл.аванс БСЗ“,

4. от 02.04.2013 г. за сумата от 192 лв. с посочено основание: „сл.аванс“,

5. от 05.04.2013 г. за сумата от 110 лв. с посочено основание: „сл.аванс“,

6. от 09.04.2013 г. за сумата от 200 лв. с посочено основание: „сл.аванс БСЗ“,

7. от 15.04.2013 г. за сумата от 150 лв. с посочено основание: „сл.аванс“,

8. от 17.04.2013 г. за сумата от 300 лв. с посочено основание: „сл.аванс БСЗ“,

9. от 23.04.2013 г. за сумата от 250 лв. с посочено основание: „сл.аванс БСЗ“ и

10. от 22.06.2015 г. за сумата от 60 305 лв. с посочено основание: „сл.аванс БСЗ“, не са били осчетоводявани и в баланса на дружеството са посочени като касова наличност. Осчетоводяването е станало едва през 2018 г. С дата 30.09.2018 г. по дебита на сметка 444001 Вземания по липси и начети /И.И.-10 РКО/ и по кредита на сметка 501001 Каса в лева със сумата от 62 287 лв. С дата 05.11.2018 г. е осчетоводена цесия като сумата от 62 287 лв. със знак минус е осчетоводена по сметка 444 Вземания по липси и начети и по кредита на сметка 498001 със сумата от -62 287 лв. С тези операции по дебита на сметка 498001 и по кредита на сметка 501001 Каса в лева са осчетоводени като вземане от И.И. сума в размер на 62 287 лв.

Пред настоящата инстанция са събрани показанията на свидетелката М. П. Й., която установява, че е работила в „Е.Х.“ като счетоводител от м. август 2013 г. до м. май 2018 г. Познава И.И.. В този период ответницата е взимала редовно и често аванси в брой, които свидетелката е осчетоводявала. Ответницата взимала авансите от касата на „Е.Х.“. Свидетелката установява, че преди тя да постъпи на работа в дружеството, заварила вече взети от ответницата служебни аванси, но в по-малък размер. И. била секретарка на г-н О.-управителя на „Е.Х.“ и се ползвала с по-голямо доверие, тъй като се занимавала с неговите по-лични дела за  фирмата, често взимала служебни аванси, част от които се връщали като сума. Лично ответницата ги взимала и тя ги връщала, или пък връщала документи, с които е изразходила паричните средства, които е взимала от касата на „ЕНЕРГОРЕМОНТ“. Свидетелката установява, че една малка част от парите се връщали или за тях се представяли разходо-оправдателни документи. При разговор с управителя, свидетелката установила, че той не знаел за сумите, които били взимани от ответницата под формата на аванс. След този разговор ответницата си тръгнала от работа, като от време на време внасяла на каса 5000 лв.

Свидетелката установява, че тя е написала и подписала ордера за 60 305 лв. Установява, че имало цял класьор с ордери, поради което накрая ги обединили в един общ ордер. Към датата на ордера 22.06.2015 г. сумата от 60 305 лв. е сбор от всички суми по ордерите и невърнати към тази дата 22.06.2015 г. Този ордер ответницата го е подписала лично пред свидетелката. Служебен аванс БСЗ, означава Български съюз по заваряване. Управителят на дружеството имал няколко фирми, в които участвал и по този повод И. е взимала за различните фирми служебни аванси.

Свидетелката установява още, че ордерът от 01.02.2013 г. е от заверените ордери. Тя не го е изготвяла и подписвала. Това важи и за ордерите от 15.02.2013 г. , от 10.03.2013 г., от 02.04.2013 г., от 05.04.2013 г., от 09.04.2013 г., от 15.04.2013 г., от 17.04.2013 г. и 23.04.2013 г. Тези суми от тези ордери плюс всички други получени ги е преоформила в ордера от 2015 г. с голямата сума от 60 000 лв. И. не е имала достъп до касата. Ревизия не е правена, но гл. счетоводител и други колеги постоянно проверявали касата- ордерите, служебните аванси. Не са установени липси и констатации.

Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни, кореспондират със събраните по делото доказателства.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира.

От правна страна:

Искът е предявен по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.3 и ал.3 от ГПК, а отговорността на ответницата намира своето правно основание в чл. 240, ал.1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже главно и пълно факта, от който произтича неговото вземане, следва да установи, че вземането съществува и той следва да изчерпи всички основания на претендираното от него право.

От своя страна в тежест на ответника е да докаже всички възражения срещу вземането.

Юридическият факт, от който се претендира отговорността на ответницата е договор за заем.

Договорът за заем, в случая - на пари, е реален. Същият се счита за сключен с реалното предаване на парите. Доказването на това обстоятелство е изцяло в тежест на ищеца.

Заемът е реален договор, при който едната страна предоставя на другата заместими вещи, а последната като получател се задължава да ги върне. Този договор не предпоставя предходни правни отношения между заемателя и заемополучателя. Доказването му става чрез възпроизвеждането му пред съда на изявлението на получателя, че получава определена сума пари със задължението да ги върне. Когато е доказано условно изявлението на получателя, не се презумира заем. Решение № 283 от 03.10.2013 г. по гр. д. № 2202/2013 г., Г.К., ІV г.о. на ВКС.

Ищецът и съобразно разпределената му доказателствена тежест не доказа праводателят му по договора за цесия, да е предал на ответницата в заем парична сума в размер на 87 000 лв. Видно  от договора, сумата е следвало да бъде предадена в срок от 20 дни, считано от 05.09.2013 г. по нейната банкова сметка, ***е заетата сума възниква именно от момента на превеждане на сумата по банковата сметка.

Този начин на уговаряне между страните не предполага преуреждане на възникнали преди 05.09.2013 г. отношенията между страните с обратна сила.

Безспорно налице е съдебна практика, обективирана в Решение № 379 от 06.01.2014 г. по гр. д. № 171/2012 г., Г.К., ІV г.о. на ВКС, съобразно която договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент - съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е без основание. Фактическият състав на договора за заем е статичен, т.е. без значение е кой от елементите ще се осъществи пръв и след колко време ще се осъществи другият елемент. Предаването може да не е било в собственост и може да предхожда по време съгласието за връщане. Нещо може да бъде получено на какво да е основание (напр. парична сума - като аванс по договор за изработка, вещ или услуга - като вноска по договор за дружество, ценни книжа по договор за влог или доверително управление) или дори без основание и след това страните да се съгласят същата сума или равностойността на вещта или услугата в пари да се счита предадена в собственост, а получателят да се съгласи да върне съответната парична сума. Чрез такава спогодба (установителен или друг ненаименован договор) страните може да преуредят отношенията си с обратна сила и дължимото ще е по договор за заем, като дадените обезпечения за изпълнение на предходното задължение се запазват и страните могат да учредят наред със запазените и нови обезпечения. Такъв договор е валиден, тъй като заемателят реално е получил нещо и се задължава да го върне - същото или равностойността му в пари. Реалният елемент - получаването се удостоверява от заемателя с поемането на задължението да "върне", а не да "даде" нещо (задължава се да върне този, който е получил, освен ако се задължи да върне, след като получи). Страните могат също да подновят (новират) едно задължение, ако намерението им е да се погаси старото задължение заедно с всички обезпечения и на негово място да възникне ново задължение с нови или без обезпечения. Страните могат да променят основанието на всяко вземане както чрез подновяване (новация), така и чрез спогодба, установителен или друг ненаименован договор. Разликата между двете групи правни способи е в това, че в първия случай отношенията се преуреждат занапред, а във втория - с обратна сила. Реалният характер на договора за заем не се нарушава, дори заемателят да не е получил нищо, ако той е поел или отговарял за друго свое или чуждо задължение (напр. дължал е обезщетение за вреди от деликт или гестия, или е поел или поръчителствал за чужд дълг). В този случай заемателят е "получил реално" премахването на един пасив от своя патримониум.

Валидно задължение за връщане на паричен заем може да възникне и когато заемателят е получил реално нещо на друго или дори без основание и се задължи да върне полученото или равностойността му в пари. Реалният характер на договора за заем не се нарушава и когато заемателят е получил нещо от другиго (не от заемателя), както и ако не е получил нищо, но е поел или отговарял за друго свое или чуждо задължение.

Начинът, по който е сключен процесния договор обаче не сочи на преуреждане на отношения. С договора ответницата се е задължила да върне, след като получи. Т.е. волеизявлението й в договора не може да се тълкува, че се е задължила да върне нещо, което вече е получила. Видно от доказателствата събрани по делото, между страните и преди датата на подписване на договора 05.09.2013 г., са възникнали правоотношения във връзка с получени без правно основание аванси от ответницата и съобразно доказателствата по делото, съдът намира, че не са преуредени с процесния договор за заем.

На първо място с приетите по делото ордери, се установява, че на ответницата е предадена сума в общ размер на 62 287 лв., а не на 87 000 лв.

На второ място сумата от 62 287 лв. не е осчетоводена в дружеството като вземане по договор за заем, а като вземания от липси и начети.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По размера на иска:

По разноските в процеса:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените от нея разноски в размер на 3150 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Софийски градски съд, І-6 състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения по реда на чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1, т.3 и ал.3 ГПК от “И.2.“ ЕООД, дружество регистрирано и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес: адвокат Т.Н.,*** срещу И.Т.И., ЕГН **********,*** иск да бъде осъдена ответницата да заплати на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД на ищеца сумата от 87000 лв. /осемдесет и седем хиляди лв./, дължима главница по договор за заем от 05.09.2013 г., обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 102, том І, рег. № 3578, дело № 80/2013 г. на нотариус Д.Ж.с рег. № 101 на НК, вписан в СВ като акт № 11, том ХVІІІ, вх. рег. № 42808 от 05.09.2013 г. и договор за прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г. вписан в СВ като акт № 120, том ХХХVІ, вх. рег. № 73229 от 05.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл.417 ГПК-12.12.2018 г.

ОСЪЖДА “И.2.“ ЕООД, дружество регистрирано и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес: адвокат Т.Н.,*** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на И.Т.И., ЕГН **********,*** сумата от 3150 лв. (три хиляди сто и петдесет лв.) разноски направени в настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: